Perkūnas

Съгласен съм с това, което казваш, Но все пак имам 2 забележки: -dasyu е племе, което е враждебно на arya. нямаме никакви сведения, че dahyu е етноним на ирански племена. Иранските племена са използвали широко същия етноним arya (стана дума за това в съседната тема за староперсийските надписи, а се оказа, че същият термин се използва (поне в езиково отношение) и спрямо бактрийския език в надписа от Рабатак). Освен ако не става дума за иранска езикова асимилация на въпросното племе dasyu/daoi. -широката употреба на атарван в Авестата може би се дължи на фолканалогия с думата за "огън", може би нарочно провокирана от зороастрийската жреческа номенклатура. Все пак Авестата е компилирана може би чак по сасанидско време в сегашния си (силно съкратен) вид. В Персия по принцип жреците се наричат маги (с което са известни и на гърците), чието име се разпространява по-късно и върху зороастрийските жреци. за съжаление нямам време да проверя дали думата (или нейни когнати) се среща и в текстове извън зороастрийската тематика.

По принцип и двете думи се смятат за неясни и най-вероятно са заети от коренния туземен език на населението в БМАК в Средна Азия. Оттам са заети и част от религиозните вярвания (най-ярък пример е използването на сома/хома), както и на свързаните с тези реалии термини.

Без Акад и Вавилон е трудно да се разбере възникването на древна Персия. Интересен е в връзка с персийските кампании на Балканите и клинописният надпис на Дарий I, намерен в северозападна Румъния.

Рипейските планини са недвусмислено планината Урал, названието е май с угро-фински произход. Имеон e индийското hima- "сняг" (като в някои новоиндийски езици началното h е отпаднало), Хималаи, hima-alaya- "дом на снега", hima-vat- абсолютно стандартно производно прилагателно със значение "богат на сняг", Химават трудно може да мине за централна Индия.

Напротив, между староперсийски и езикът на Авестата има огромна разлика! Справка - руската книга Основа на иранското езикознание том 1. Между санскрит и който и да е ирански език има огромни разлики, най-малкото фонетични, за граматика и лексика да не говорим. Замяна на р с ш в авестийски няма, има транскибиране на съчетанието rt със знак, който се приема за ш (но не във всички случаи), но транскрипцията на авестата е само и единствено условна, тъй като писмената й система не е съвсем стройна. kṣatríya- "воин" е по форма прилагателно, образувано от kṣatrá- "власт", "управляващата военна върхушка, каста кшатрия" Персийската държава все пак възниква на месопотамска почва, откъдето и особения й характер.

То в персийски има какъв ли не микс - партски, мидийски, авестийски...

vinjaga е сложносъставна дума, образувана на славянска почва, а втората й съставка е коренът на яг-ода (латвийски oga, литовски uoga). И ще обясня: проверих, че в латвийски се среща абсолютно същата сложносъставна форма: vīnoga "гроздово зърно", vīn- + oga, "винена ягода" (защо ли липсва у Фасмер?). Обаче -jaga в думата vinjaga е с йотирано а (vin-jaga), което се появява вторично в южнославянски в думи, започващи с а-, (примерно: старобългарски аблъка > ябълка, но в английски apple, немски Apfel, литовски obuolys, латвийски ābele са без йотация, или агне, диал. ягне (но в латински agnus без йотация), аз, яз, я), докато в латвийски в същата дума няма йотация (vīn- + oga). Извод: думата *vinjaga е сложносъставна и образувана по независим начин в южнославянски и в латвийски, и следователно не може да се постулира като индоевропейска праформа (иначе щеше да е просто *vinaga в славянски без йотация). Факт е, обаче, че в славянските езици яга е заменено от ягода - което не е нещо странно. Още по-странно би било, че такава праформа би се запазила тъкмо в език като латвийския, където голяма част от градинарската терминология е заета от немски или руски, тъй като климатът и природните условия в Прибалтика въобще не са подходящи за дейности като лозарство или градинарство. Думата виноград е също сложносъставна и образувана на южнославянска почва, по подобие на немската Weingarten (вино + град-ина). Струва ми се, че в много случаи се подценяват възможностите на един език да образува нови сложни думи, използвайки за целта дори заети елементи.

По принцип и в книгата на Гамкрелидзе има известна доза лингвостъкмистика, макар че е завоалирана под значително количество езиков материал. Примерно се цитира славянска форма *vinjaga "лоза", която е май сръбска, а се пренебрегва тотално фактът, че в славянски няма собствено понятие за "лоза". думата *loza в славянски е означавала "върбова пръчка" и затова на руски се казва "виноградная лоза". латинската дума vītis "лоза" пък има точни съответствия в литовски vytis "върбова пръчка" и някои източноирански езици, където означава пак "върба", т.е. очевидно названието "лоза" е пренесено от диворастящото дърво "върба, salix" върху новото за южните славяни и праиталийците и растящо предимно в по-топли южни райони културно растение "лоза, vitis" по външна прилика. литовската дума за "лоза" е vyno mėdis "винено дърво", старобългарската дума виноград "лоза" пък е съвсем очевидно съставна и производна на латинската заемка в славянски вино. така че да се постулира заемане от славянска форма *vinjaga в прагрузински wenaqi е меко казано невероятно и в противоречие със собствено славянската лозарска терминология. мастика е гръцка дума.

чагъир "вино" е заета от азербайджански çaxır (общотюркска), а цIу-ра "филтър", "цедилка". и цIу-зе "цедя" очевидно имат общ корен цIу- (т.е. думата си е собствено аварска). Осетинското curv е заето от тюркски (метатезата на сонорни pr > rv е закономерна).

А откъде идват пенсиите на гръцките баби - от дълга на държавата или от пернсионните вноски на бабите. Айде стига. Една финансова секира е неизбежна в Гръция.

Да, намерих ги в речника. уссу "брат" уссурсу "родня" уссушив "братство" С.Хайдаков. Лакско-русский словарь, Москва, 1962. стр. 267.

бъчва, бъклица, каца - както и да ги погледнеш - все пусто латинско излиза...

Да не забравяме етруските, които са също съвременници.

Проблемът на зимните ни курорти е, че те просто нямат прородните дадености да развиват скиспорт на световно ниво. Това е - Банско и Боровец не е нито Швейцария, нито Австрия, нито пък Юта или Колорадо в САЩ, където пистите са на значително по-висока надморска височина и предлагат по-добра снежна покривка. Вчера минах покрай офис на туроператора TUI, където бяха залепени оферти за ски-ваканции през идващата зима (изброих ги по-горе). България естествено не фигурира там, тъй като тя просто не е интересна. Българската федерация по скиспорт плюс ски-бизнесмените са за мен една мафиотска шайка, която препира мръсни пари. Това е факт. Вижте какво стана на Банско с унищожените гори и бетонните комплекси в полите на планината и то без адекватна инфраструктура, ВИК, медицинско обслужване и т.н. Банско = алкохолен туризъм през зимата. Това ми го каза една сръбска преподавателка, която е обиколила почти всички български планини и е видяла как се развиват те - пърляво (мръсно). За Боровец важи същото - вижте каква е мръсотията и калта из курорта зимно време. На Витоша скимафията не можаха да подменят дори един от старите лифтове, за което сеч дори не е необходима, а обвиняват други. Единствената писта, която работеше преди 2 години през януари беше Витошкото лале и то на изкуствен сняг! Какъв е този "зимен" курорт, дето го кара на изкуствен сняг, да не сме Дубай? И си въобразяваме, че имаме ски-курорти на световно ниво!? Колко наивно... Сега като спрат да ходят и гърците на Банско, ще видим накъде ще се обърнат работите. Та писъците за лоши НПО-та и провал на "жизненоважния" им туристически отрасъл са смешни, след като "бизнесмените" сами не знаят как се управлява и накъде да се развива този "ски-спорт". Алкохолните туристи не се нуждаят от ски-писта през зимата.

Това беше така нареченият Аспарухов дъб, който беше по средата на едно огромно пасище и се виждаше отдалече. За последно мисля, че го видях през 002 г., а наскоро четох, че бил съвсем изгорял или окатсрен. Иначе за възрастта на дърветата е трудно да се съди, много "хилядагодишни" дъбове в Германия са всъщност на възраст от 3 до 7 века. В Литва има също дъб на 1500 или 2000 години, но май не е съвсем сигурно дали е на толкова, понеже е частично изкорубен.

Езиците се развиват динамично, включително и като обогатяват значенията на някои думи, създавайки аналогии с други думи и.т.н. Езиците на западните славяни също не са застраховани срещу промяната.

Думата kökül е монголска (Dörfer, Türkische und Mongloische Elemente im Neupersischen II), заета е в персийски по време на монголското нашествие и от персийски е проникнала из целия ираноезичен свят. Защо е толкова разпространена - ами новата мода с нова прическа си е казала думата (поляците примерно са копирали бая османотурска мода покрай военните кампании, което се вижда ясно на изложените костюми в двореца Виланов във Варшава). Очевидно думата не може да се смята за праславянска, тъй като липсва в стари паметници, ами и тя се е разпространила покрай монголо-татарските нашествия. Колкото до *kyka и *kuka в ЭССЯ са изписани едно чудо глупости, което никак не ме учудва и дори не би следвало да се коментират.

Естествено че става дума за "старобългарско" винарство, тъй като въпросната дума мъст е заемка от латински. Има я и във всички съвременни романски езици. Мисля, че тази тема се разводни и й трябва един сериозен катинар.

http://en.wiktionary.org/wiki/%D8%B9%D8%B1%D9%82 Надявам се с това безсмислената дискусия около думата ракия да приключи.

Извинявай, но това са пълни глупости. Пущунската форма произлиза от sri (епитет със същото значение), където sr се упростява в съгласен звук, близък до /ш/, а в осетински същото съчетание се опростява в /s/. Да, но в корен, който съдържа предни гласни (e,i,ö,ü) не може да имаме мъжечни (q), а това е фонетично правило в тюркските езици. Освен това въпросната мъжечна се предава другаде с К (тарканос и под.). Затова си мисля, че става дума за Ш или Ч, а при Багренородния да има грешка на преписвача (капа вместо кси?). Или имаме придихателни което ни препраща към съвсем друг езиков кръг.

Не знам дали се е употребявала като етноним чак до 15 век или става дума за архаизиране, така добре познато и от византийските източници. arya се употребява и в будистката литература като специален морален термин (чието значение е определено вторично спрямо етнонима), но това се отнася за периода след 6-5 век пр.Хр., което е поне 1000 години след навлизането на арийските племена в субконтинента. Под името arsi (< пракрит ayya-/ajja- < староинд. arya-) се споменава и Индия в тохарските документи (т.е. страна на ариите). За финските езици не мога да кажа нищо по-конкретно, тъй като там нещата са още по-условни поради липсата на стари писмени паметници. Най-старата фиксация на етнонима arya при иранците е в клинописните надписи на цар Дарий (плюс Авестата, но нейният географски произход е неустановен). В Европа обаче няма никакви следи от него, като изключим аланите, които са късни пришълци от Средна Азия.

Специално за етнонима arya е сигурно, че е бил разпространен доста отдавна като самоназвание на някаква етническа група, тъй като е зает в някои угрофински езици и означава или "роб" (фински orja) или "юг" (посоката е наречена по местонахождението на племе, което се е намирало на юг спрямо угрофинското племе). В Ригведата arya- е име на племе, което следва принципите на арийската, ведическата религия и което боговете покровителстват, след като им се направят съответните жертвоприношения (ползвам превода на Грифит): aham bhūmim adadām āryāyāhaṃ vṛṣṭiṃ dāśuṣe martyāya (4-та мандала, 26-ти химн, 2-ро двустишие) I have bestowed the earth upon the Ārya, and rain upon the man who brings oblation. Аз (т.е. Индра) подарих земята на ария и дъжд на човека, който носи своето жертвоприношение (или: ... дъжд на служещия на бога). Оттук названието е придобило значението "благороден", "следващ правата религия" и.т.н. За "гостприемство" не мога да открия някакви податки в текста. Много често племето arya- се противопоставя на племето dasyu и воюва с него - ето 2 примера за противопоставянето (с божа намеса): sa jātūbharmā śraddadhāna ojaḥ puro vibhindannacarad vidāsīḥ vidvān vajrin dasyave hetimasyāryaṃ saho vardhayā dyumnamindra (1-ва мандала, 103-ти химн, 3-то двустишие) Armed with his bolt and trusting in his prowess he wandered shattering the forts of Dāsas. Cast thy dart, knowing, Thunderer, at the Dasyu; increase the Ārya's might and glory, Indra. Въоръжен с мълния и уверен в мъжеството си, той обикаляше, сривайки крепостите на дасите. Прати стрелата си, о знаещ, гръмовержцо, по дасю, увеличи мощта и славата на ария, Индра. yavaṃ vṛkeṇāśvinā vapanteṣaṃ duhantā manuṣāya dasrā abhi dasyuṃ bakureṇā dhamantoru jyotiścakrathurāryāya (1-ва мандала, 117-ти химн, 21-во двустишие) Ploughing and sowing barley, O ye Aśvins, milking out food for men, ye Wonder-Workers, Blasting away the Dasyu with your trumpet, ye gave far-spreading light unto the Ārya. Жънейки или орейки (?) и сейки ечемик, о, вие ашвини (небесните близнаци конници), доейки храна за хората, вие чудни работници (dasra, постоянен епитет на ашвините), проглушавайки дасю с вашата тръба, вие дадохте кръг от светлина (зодиака? jyotiścakra) на ария. От Ригведата не може да се изясни какво точно означава ария, това е просто етноним. Дасю е лошото, враждебно племе, което обаче не може да бъде идентифицирано с точност. Може да бъде угрофини, тибетци, тюркоиди, тамили или каквото си поискате. То е познато и на иранците, като един зъл цар е наречен Аждахака (змията-дахиец, т.е. даса, Daoi в гръцките източници).

Това е абсолютна манипулация на текста на Херодот (може да се провери директно в кое да е издание на Херодот, книга IV.1.5.). Тримата братя в легендата се опитват да вземат поред и четирите предмета (плуг, ярем, брадва и златна чаша), но само третият успява и е коронясан за цар. Останалото са волни метаезически интерпретации. Кухулин, чиша в Аряачиша означава "облик, знак, произход" (староперсийски aryačiça е arya-čiθra, ç /s'/ се е получило от -θr-, като θri "три" > нперс. se "3"), и се среща в Манучер, от manuščiθra "облик на Мануш". Към българската дума чичо няма никакво отношение. Каквото и да се изприказва за названието арии, то произходът и първоначалното му значение са голямо неизвестно дори за древните индийци и всякакви опити да се обясни на индоевропейска почва си остават просто спекулации.

Ако имаме едновременно Т (тау) и тета (Θ) почти едно до друго, то най-вероятно зад тетата се крие друг съгласен звук, различен от Т, може би Ч или Ш???

А кое е точно календарът, кръглото или онова с танцуващата жена?