sirius

Такова нещо като реална стойност - няма. Разликата от спекулата с търговията е доста тънка. При спекулата не се прави никаква услуга - целта на покупката е само с цел продажба с цел печалба. Когато държава се намеси в сделките...... айде да не отклонявам темата.

Айде сега. Какво значи добро. Те (спекулациите) са част от свободния пазар. Спекулация означава да се купи и продаде нещо не с цел да се ползва, а с цел печалба. Демек половината сделки са спекулативни. КГ125, човека не нарушава никакви закони. Всъщност тези които посягат на системите за сигурност, едва ли се интересуват от самата система за сигурност. Обикновено им трябва пазеното от нея. А Сорос нищо не разбива - той е като един добър шахматист: бие защото другите са слаби. Има ли по-добър начин да докажеш че си прав от това да го покажеш. Той (предполагам) е наясно, че има възможност да дава шах -и-мат, но ако разбие цялата система, първо няма да е много полезно, и второ системата ще изкара закон анти-Сорос. Но той "убие" ли системата ще се окаже че има пари на една разбита система - без покупателна способност. Но ако удари един шамар на системата, някой може да види къде бъркат и да се оправят. Което не виждам да става. Системата сама ще се гътне, страдаща от всички старчески болести. Търговията съществува от край време. Спекулациите са част от търговията. Но докато търговецът явно е отговорен по всички етапи на покупко-продажбата (купуване на стока, транспорт, продаване) на РЕАЛНА стока, то сега спекулантите имат по-малка представа каква стока търгуват. Повечето спекуланти "умират" по време на спукването на балона. Единици са като Сорос, които оцеляват балон след балон - те са които имат най-ясна представа от стоката и търговията и последствията. Всъщност то и преди не е имало кой знае колко оцеляващи търговци. Просто сега самата система играе една мултиплицираща функция - лесно се забогатява, но и лесно се губи. И понеже вече е глобална, се отразява много бързо на цели държави.

В учебниците, като показател на неадекватна финансова система на края на 20-ти и началото на 21-ви век. Лекциите му са на изключително академично ниво. И подплатени с една изключителна философия/принципи.

Сега гледам втората лекция от серията - записвайте си, този човек ще е в учебниците.

Финансовите спекулации не са само математика. Самата финансова система си има бъгове и грешни принципи и човека събира две и две. Гледах доста негови интервюта последно време и човека казва много повече истини от политиците, от които зависи устройството и водещите принципи(философия) на финансовата система. Пък за "смешни работи" изобщо не може да става дума. Финансовите операции не са чак толкова лесна работа. Единици са хората с толкова прозорлив ум и толкова дебели нерви. Той трябва да е най-големия балама да вижда как стоят нещата (грешните. които другите не виждат), да може да го направи, и да не го направи - печеленето на пари. Ето нещо от него. Някой вижда ли един добър философ тук?

Днес (тази вечер) пак ми се случи. Сънувах, че съм на улица, нищо особено, но някак нищо не се случваше. В един момент се усетих, че това е сън. Веднага се появиха тръпките и както и предните пъти се издигнах нагоре, но някак в тъмнина, почти нищо не различавах, но и сякаш нямаше какво. И се събудих. Мислех, че това се случва само при стабилно емоционално състояние. Сега не мисля че съм в такова, но се случи.

Малко да се поправя. "Превзмането" на двете реалности става с усилие, труд. При "превземането" (или о-познаването) на обективната реалност си изучаваме тялото и му налагаме необходимите упражнения. А това е изпитание и за волята - да търпи несгодите на упражненията. От другата страна е вниманието върху емоции, чуства и пр. Те също могат да се познаят и да се обуздаят. Казвам познаят, защото те са в нас и "реално" само тях можем да познаем. Самоизследването на страха от паяци напр. може да доведе до източника му и да се обуздае и дори унищожи. Тук знанието може да помогне. Както и способността то да се разбере/познае. Знанието е външно за нас, но разбирането или познанието си е само наше, вътре в нас. Така, подготвяме се. Но за да знаем дали наистина сме подготвени се обръщаме към ... реалността. До тук сме си стъпили на двата крака и имаме стабилно равновесие. Проверката с реалността е като да се направи крачка - трябва да се излезе от равновесие и да се опитаме да стъпим на това за което сме се подготвяли. Ако сме на прав път ще стъпим на здрава основа и ще запазим равновесие. Ако не - "падаме" и се връщаме в изходна позиция - някъде грешим. Постоянното внимание-търсене-подготовка-стъпка е "пътят със сърце". Той принуждава от една страна да стъпваме в неизвестното и от друга да не се отделяме от реалността. Ако някой си мисли, че в рамките на един живот ще може да научи всичко обективно и субективно и това му е основната цел, мисля че е обречен да не я постигне. Но пазенето на равновесие докато стъпваме от крак на крак може да се постигне. И това може да се доведе до изкуство. Може да се каже, че единия крак е субекта, а другия е реалността. Ако липсва едното - няма крачка.

Никой тук не говори за изолация от реалността. Дори бих казал, реалността е единствената опорна точка - никога не трябва да я изпускаме от поглед. Като обект (тяло) имаме една реалност, но като субект имаме съвсем друга. И двете са реалност. И кръвното е реалност и страха е реалност. Или, човек има един вид две реалности - материална/обективна и нематериална/субективна. Павето си е паве и не може да се пренебрегва масата и твърдостта му, особено ако лети към нечия глава. Това е пример за едната реалност, обективната. Страха от летящи към главата ни павета е съвсем друго нещо. Но също е реалност за съответния субект. И субекта може да изследва тази си реалност - страхове, емоции, внимание и пр. Както човек може да се научи да чупи тухли с ръка, така може и да си обуздае чувства, емоции и пр. Та исках да посоча двата "вида" реалност и че и двата вида реалност са ни подвластни, ако го пожелаем и се потрудим. И как реалността винаги трябва да е под наблюдение. От една страна гледаме дали сме строшили тухлата, от друга страна дали паяка още ни плаши. И при "превземането" и на двете реалности се ползва конфронтация(поглед към реалността): или излизаш срещу тухлата(и (не) я чупиш или срещу паяка и (не) те е страх. Чисто научно, човек също първо решава да постигне нещо, подготвя се, конфронтира (провежда опита) го и ... реалността показва дали е в час (дали спътника си е в орбитата напр.)

Дорис, ние измерваме едни параметри на тялото, но те не са усещанията. Асоциираш параметрите със усещанията, което е много подвеждащо. Прост експеримент с лимона. Като сдъфчеш лимона - слюнкоотделянето се активира. Има дразнител има и реакция. Но същото може (и се наблюдава) ако само си представиш, че го сдъвваш. Тогава реален дразнител няма, но има типична реакция на слюнкоотделяне. Колкото и странно да звучи, в тази област само субекта може "обективно" да прецени дали е ял лимон или само си е представял. Науката иска да сложи усещанията на кантара и да ги измери. А то е изключително субективно и няма уред за мерене. Един шамар може да предизвика от никаква реакция до много силни и различни реакции. Най-интересното е, че науката се е затворила в обективността и не иска и да поглежда към субекта. Субекта е цяла вселена от усещания, възприятия, интерпретации, идеи, възможности и обективния подход към изучаването му е наивен. Пътя към изучаването на субекта е само чрез субекта. И то основно субекта сам себе си - другото е извън реалността, каквато я възприемаме. От там и изучаването на ОИТ е пряко свързано с работата върху възприятията, чуствата, интерпретацията, емоциите, вниманието, волята и пр. и е строго лично. В тази област знанието е само субективно и познанието също. Изследва се от субект, усвоява/упражнява се от субект и се предава само на субект. Предаването може да е от материален носител (книга), но идеята в книгата далеч може да не е обективна. Тази идея може да се възприеме или отхвърли само субективно. Един вид, науката класифицира субекта като някакъв друг обект, малко странен и сложен, но иска някак да го обективизира. Този подход може да е научен, но е неадекватен. Но пък ако се подходи субективно няма да е наука. Ами не е. Но това не означава че е сън, фантазия или измислица. Затова ОИТ никога няма да е научно (обективно). Ако все пак човек на науката иска да разбере за какво става въпрос, трябва да остави научните методи и да подходи като субект. Щото и той всъщност е субект. Страха, вниманието и пр. са в нас като субекти, а не в книгите и дефинициите, които знаем и смятаме за обективни. Интересно е да се наблюдава човек подмятан от чуства, емоции, привързаности, вниманието му е "фиксирано" или неустойчиво и в същото време говори за обективност и научност. Субекта в учения един вид бяга от странните стихии които с в него и търси сигурна опора в нещо разбираемо и обективно като науката. По същата причина религиозните избягват "в божиите ръце". Само и само да не се обременят с отговорността да се обърнат към себе си и да си дадат сметка за тези стихии в тях. (слушам радио сега. изследване показало, че топлата вана помагала за преодоляване на чеството за самотност и изолираност! някакъв американски университет. откриха топлата вода както се казва. и това влиза в новините и минава за научност! Те не търсят кое в човека го кара да се чуства така, а каква била връзката с топлата вана. По същия начин могат да намерят връзка и с аспирина, патладжана, писането, говоренето, шопинга, почесването по врата.... и какво от това, по-научни ли ставаме?)

Не е задължително да се чете. Някои хора имат "нюх" и сами се досещат и достигат. Но пък нашите "обяснения" на нещата могат много да се различават от същността и затова ако има знание по което да се водим може да не се лутаме насам-натам. Правилното знание (заедно с труд) води до резултати.

То е ясно че имаш различно мнение. Това е ОК. Макар че клипа не сятам за "мнение". Твоето е отношение. "Защо не проявявате толерантност към чуждото мнение?" - този клип проява на толерантност ли е? Мнение ли е? Или просто спамене, подтикнато от отношение. Ама здраве да е, ще трябва да го изтолерирам.

Тогава да обърна внимание върху един друг автор, далеч не толкова популярен колкото Кастанеда - Алексей Ксендзюк. Цитирам няколко абзаца (без особен подбор) от книгата му "Виждането на нагуала". Дорис, спамиш в тема,********************************. И явно не цениш. Оцени поне усилията на другите.

По принцип съм съгласен. Моето виждане е, че в момента политиката (а и много други неща) се правят не от хора а от "имиджи" (букв. образи, представи). Ние познаваме един много малък кръг от хора - близки и приятели. За тези хора имаме някаква що-годе ясна представа и ги разбираме от нашата си позиция в този кръг. А за избираемия имаме това, което излиза от медиите и каквото той каже по медиите. А какво прави всъщност само той си знае (а може и да не знае). Т.е. имаме неговия имидж. Погледнете рекламите. Там едва ли ще видите характеристики и данни за изделието, там се показват съвсем други неща, на които целевата група "кълве". Същото е и с рекламните кампании. Кмета асфалтира главната улица, поканва една голяма клечка, малко винце, кебапчета и музика и ... кой ти му трябват стратегии, тактики, възможности и пр. Ние не можем да знаем "този кой е, онзи кой е от лидерите". Дори и да знаем какво е вършил, много е вероятно да не оценим адекватно действията му. Има и друго нещо. Не всеки компетентен става за лидер. За лидерството се иска исключителено остър ум, отлична комуникация (за да може да комуникира бързо и ясно) и ... ама той като си го има това, няма начин да е с ниско образование. Още нещо. Хората с остър ум и комуникация едва ли ще са зле при каквато и да е избирателна система. Те винги ще могат да я "излъжат" ако им се наложи. Щото пък самата система не е от такива хора. А такива хора едва ли ще седнат зад бюро и да чакат на заплата. Такива хора трудно могат да бъдат подведени, но те могат да го правят с лекота. А масата, която всъщност е основния гласоподавател, е лесна. Хвърляш захранка, а после и мрежата. И на това му казваме политическо устройство. ----- Какво мислите ще представлява идеалното политическо и държавно устройство? Какво трябва да прави?

Благодаря за споделеното adXok. Аз не мога да споделя собствен опит. Мога да споделям само как аз ги разбирам нещата. Правя опити от 20г. Но и тук се иска постоянство, воля и организация(последователност), които не са ми най-силните страни. Кастанеда пише, че упражнението "да си видиш ръцете насън" дадено му от индианеца-магьосник му е отнело години докато го усвои за да продължи напред. На Монро му се е случило спонтанно. Но така или иначе усилия си трябват. Но пък ако мислиш че може да ти е от полза, мога да ти посоча някой "напреднал". На ЛС или скайп.

Скитникът между Звездите – Джек Лондон – THE STAR ROVER Но директорът Атъртън изглежда беше дал строги нареждания на надзирателите, защото, макар и да се опитах да повикам Морел и да му кажа, че имам намерение да проведа опита, надзирателите му попречиха да ми отговори. Мен можеха само да ме ругаят, понеже както бях сложен в усмирителна риза за десет дена, не можеха да ме заплашат с никакво наказание. Спомням си, че тогава ми направи впечатление колко ведър ми е умът. Тялото ми изпитваше обичайната болка от усмирителната риза, обаче умът бе толкова пасивен, че не усещах болката повече, отколкото пода под мен или стените наоколо. Никога никой не е бил в по-добро умствено и духовно състояние за подобен опит. Разбира се, това се дължеше до голяма степен на крайното ми изтощение. Но имаше и още нещо. Дълго бях приучвал себе си да оставам безчувствен към болка. Нямах нито съмнения, нито страхове. Всичките ми мисли сякаш бяха събрани в абсолютната вяра в надмощието на ума. Тази пасивност бе почти като сън и въпреки това по свой начин бе положителна и стигаше, кажи-речи, до екзалтация. Започнах да съсредоточавам волята си. Тялото ми вече беше започнало да се схваща и да изтръпва от намалялото кръвообръщение. Аз насочих волята си към малкото пръсче на десния си крак и започнах да си заповядвам на това пръстче да престане да живее в съзнанието ми. Заповядах си това пръстче да умре – да умре, доколкото това засяга мен, неговия господар, и нещо съвършено отделно от него. Започна трудна борба. Морел бе ме предупредил, че ще бъде така. Но нямаше и помен от съмнение, което да наруши вярата ми. Аз знаех че това птръстче ще умре и го разбрах, когато то умря. То беше умирало става по става под принудата на волята ми. Останалото беше лесно, но – трябва да призная – бавно. Става по става, пръст по пръст, всичките ми пръсти на двата ми крака престанаха да съществуват. И става по става това продължи нататък. Дойде време, когато замря плътта под глезените. Дойде времето, когато замря всичко под коленете. Върховната ми екзалтация бе стигнала до такава висота, че не изпитвах и най-малка тръпка на радост пред успеха си. Не мислех за нищо друго, освен това, че карах тялото си да умре. Всичко, което бях, бе посветено на тази единствена задача. Аз вършех тази работа щателно, като зидар, който реди тухли, и гледах на тази работа като нещо съвсем делнично, както би гледал на работата си един зидар. Докато изтече един час, тялото ми бе мъртво до хълбоците и аз продължавах да заповядвам на смъртта да се качва става по става нагоре. Но когато стигнах равнището на сърцето, тогава настъпи първото замъгляване и замайване на съзнанието. От страх да не загубя свяст, пожелах да задържа смъртта, която бях постигнал и насочих съсредоточаването си към пръстите на ръцете. Разумът ми се изясни отново и аз бързо постигнах умъртвяването на ръцете до раменете. В този стадий цялото ми тяло, колкото това се отнасяше до мен, бе мъртво, освен главата и малка част от гърдите. Туптенето и блъскането на притиснатото ми сърце не отекваше вече в мозъка. Сърцето биеше равномерно, но слабо. Радостта, ако бях посмял да се зарадвам поне за миг, щеше да значи прекъсване на това усещане. Оттук нататък моите преживелици се различават от преживелиците на Морел. Все още автоматично напрегнал волята си, аз започнах да изпадам в унес, както човек се чувства на границата между съня и будното състояние. Струваше ми се също, че мозъкът ми неимоверно се разраства в останалия със същите размери череп. Имаше проблясвания и припламвания на светлина, сякаш самият аз, господарят, се губех за миг, а в следващия миг пак ставах същият аз, все още обитател на тази плът, която карах да умре. Най-озадачаващо бе чувството за уголемяване на мозъка. Без да е преминал през стените на черепа, струваше ми се, повърхността му е вече извън тях и все още продължава да се разширява. Наред с това имаше и други крайно удивителни усещания и преживявания, каквито никога не бях изпитвал преди. Времето и пространството, доколкото те бяха двата елемента на съзнанието ми, претърпяха огромно разширение. Така, без да си отворя очите, за да го проверя, аз знех, че стените на тясната ми килия са се дръпнали и тя е станала като грамадна зала за приеми. И докато размишлявах по този въпрос долових, че те продължават да се отдръпват. За миг ми хрумна, че ако целият затвор продължава да се разраства по същия начин, тогава външните стени на Сан Куентин трябва да са далече навътре в Тихия океан от едната страна, а от другата сигурно навлизат в пустинята на Невада. Друго нещо, което ми хрумна, беше, че понеже материята е могла да проникне през материя, тогава стените на килията ми биха могли да минат през стените на затвора и така да оставят килията ми вън от тях и да ме освободят. Разбира се това беше съвсем фантастично хрумване и аз още тогава знаех, че е такова. Разщирението на времето бе също удивително. Сърцето ми биеше само на редки интервали. Пак ми хрумна нещо и взех да броя бавно и отмерено секундите между ударите. Първо, както със сигурност отбелязах, между два удара минаха сто секунди. Но като продължих да броя, интервалите се удължиха толкова, че ми омръзна да броя. И докато тази илюзия за удължаването на времето и пространството не ме напускаше и се налагаше все повече и повече, аз току започнах унесено да размишлявам върху нов и труден за решаване проблем. Морел ми беше казал, че печелил свобода от тялото си, като убивал тялото... или изключвал тялото от съзнанието си, което, разбира се, по същество е било едно и също нещо. Е, моето тяло беше толкова близо да бъде напълно мъртво, че аз знаех с абсолютна сигурност как, с едно бързо съсредоточаване на волята върху живото още късче от туловището ми, то също ще спре да съществува. Но – и тука възникваше проблемът – Морел не беше ме предупредил: трябваше ли да пожелая да умре и главата? Ако го пожелаех, без значение какво щеше да сполети духа на Даръл Стандинг, нямаше ли тялото на Даръл Стандинг да остане мъртво завинаги? Рискувах гърдите и бавно биещото сърце. Бързата повеля на волята ми бе възнаградена. Вече нямах нито гърди, нито сърце. Бях само ум, душа, съзнание – както искате да го наречете, – въплътени в някакъв мъгляв мозък, който, макар и да се намираше в моя череп, беше се разширил и продължаваше да се разширява отвъд черепа ми. Това, за което Монро пише, само че малко по-художествено изразено. Според мен или автора е имал собствено преживяване или е пресъздал разказ на някой, който е имал такъв опит.

Така е Galahad, но и не само. Фзите на съня се изследват само от гледна точка на физическото тяло. Моето разбиране е, че ние не сме само физическо тяло, а доста по-комплексно нещо включващо неща от съвсем друго естество, а науката засега няма методи за изследване на това другото естество. Затова смятам, че фазите на съня са само една малка и несъществена част от това, което ме интересува. Тук са включени неща като чуства, емоции, внимание, воля, намерение и пр, за които са извън физическото тяло и изключително лична територия където всеки сам върви. Ти като казваш "обобщава и анализира", имаш предвид от гледна точка на сегашната наука (фази на съня, потене, кръвно и пр.). Така е, има, но е странична, без участна, изследва тялото, а не субекта. А субекта е този който сънува, той е ВЪТРЕ в съня, независимо дали го осъзнава или не. Мен ме интересува субекта, който сънува. Този който е вътре в съня, а това е нещо съвсем друго. Там няма обективност в смисъла на науката, но нещата далеч не са само фантасмагории. Аз също обобщавам и анализирам, но от друга гледна точка. Затова и пиша основно в "ненаучни" раздели. Ако се отвори тема, в по-научните раздели, за фазите на съня ще чета с интерес постиженията на науката. Нека така да го кажа: ако тялото ми е автомобил, то аз съм водача. И ми е по-интересно накъде да карам от колкото колко ми е налягането в гумите. Някои хора се возят и не знаят къде отиват, но им е много важно цвета на колата да им ходи на костюма. Малко остро стана, но исках да кажа че няма само една гледна точка, нито единствена истинска или правилна. И че има "истински" гледни точки с коренно различен характер. Едната страна е "осветена" от науката. От другата страна съм Аз и там науката не може да ми помогне. Или едната е на "монтьора", но въпроса "а сега накъде", (защо и как) си е моя грижа. Та въпроса с ОИТ или ОС е въпрос за коренно различно "превозно средство". Науката се занимава с "важащи", доказуеми, обективни неща. А това превозно средство е от много личен характер. То е като велосипеда, който за да се подкара, трябва да му се качи и да се пробва. Независимо колко се знае за гравитация, скорост, инерция, маса, равновесие, сила на триене, кръвно налягане и пр.

Да, има разлика от ОС до ОИТ, но няма смисъл от спор. Дори мисля, че подобните състояния са много повече, но наистина няма значение ако не сме някъде близко. Другите книжки, които оказаха влияние на нареждането на моя пъзел (виждане) са на С.Н.Лазарев и К.Кастанеда. Лазарев разглежда комплексността (макар и от гл.точка на кармата) на човека в нематериален аспект и пише в приятен и лек стил. Кастанеда описва изключителни неща, но стила му малко е "странен" и не всеки го "смила".

Има доста книжки по темата. Има и много ценни, има и много талаш. adXok изглежда е изпитвал подобно състояние. Препоръчвам му да потърси Робърт Монро - изключителна книга ("Пътуване извън тялото"). Аз на няколко пъти съм изпитвал "пулсациите", но така и не успях да се отделя Виждам че adXok има някаква опитност, и това си личи по писането му, но някои неща не са както си ги мисли (и ги е описал тук). Не искам да ме разбира накриво, не искам да кажа че лъже. Просто се е докоснал до нещо и дава своето обяснение, а аз не мисля че е така. Нещата със "сънуването", според мен, са колкото чудни, толкова и истински. И не са за подценяване. За мен осъзнатото сънуване е показател за високо ниво на съзнателност. Но това не е всичко. Както се казва.

Мда, дори бих допълнил, но ще се въздържа защото тотално ще отклоня темата. Аз нямам нужда да правя това точно разграничение.

Аз ли да ти кажа дали не бъркаш? Няма ли с това да те "насоча"? Явно не искаш да те насочват, но пък сам си го търсиш. Аз не знам какво да правя. Аз дискусия водя с готовите да чуят. Ако ти се опасяваш от "насочване" ме поставяш в сложната ситуация да ти кажа как ги виждам нещата и ти да ме обвиниш в насочване или да не ти ги кажа и да се обидиш че съм те сметнал за неготов да чуеш. Това са неща, които не могат да се извадят и сложат на масата, не са очевидни. Както и "черният лебед" не е очевиден. Черният лебед всъщност е в една особена гранична област между видимото и невидимото. Невидим (непредсказуем) е защото не виждаме някои тенденции. Или не искаме да им повярваме. Но пък е обясним със задна дата защото все пак тенденция е съществувала. За мен това говори, че все пак сме можели да видим тенденцията, но или не сме я видели или сме я пренебрегнали. Има и още нещо. Тенденцията е само тенденция, тя не предвижда точно. Вижда се как между две страни "зрее" конфликт, но кой първи и как ще нападне вече е по-трудно предвидимо. Но е ясно - ще има "патаклама". За черния лебед има и друго нещо. Той пряко ни касае - събитие с големи последствия. Може би, ако наблюдаваме отстрани ще е доста по-лесно да се види тенденцията и да се вземат мерки, но ние имаме отношение и това ни пречи да сме безпристрастни, трезвомислещи. Така стават и най-честите катастрофи по пътищата. Караме несъобразено, а после някой друг е виновен. Както се казва, има три правила за безопасен живот, но още никой не ги знае. Няма ясна граница. Ако съм ядрен физик. Не го знам сибирския герой Шушкин, но бегло предполагам за какво говориш. Тогава също не всеки ще ме разбере ако си замълча. Поне две категории хора няма да ме разберат. Едната е категорията на Шушкин, а другата е на неговите последователи (ако ги има). Айде със здраве.

КГ125, не се коси ако някой не ти казва нещо, има два варианта: - или иска да скрие нещо - или смята, че няма нужда да се хаби за някой който не е готов да чуе. Винаги имай втория вариант в предвид. Аз поне го имам за себе си. "как от гледна точка на източния опит в модернизацията" - никой не е говорил за тази гледна точка. истока няма много общо с модернизирането на запада (освен че от там идва нефта) Модернизирането на ЗАПАДА оформя само запада, а той не е "съвременния свят". Във форумите, всеки може да се мисли за равноправен и да претендира за равноправие, а нещата да не са съвсем така. Във форумите има всякакви хора, най-грубо първолаци и зрели. И във форумите, тези фора имат равни права. Да, ама първолака не е наясно с теорията на относителността и негодува, когато не му се обяснява. Работата е в това, че докато се доближи до състоянието да разбере идеята относно теорията на относителността ще трябва много да изчете и осмисли. Според мен А.Невски пише изключително зряло. Следя и други теми. Малко са хората по форумите, които го правят. Зрял човек за мен е този, който е наясно с положението си: знания, умения, опит и пр. Включително и знание относно собственото си незнание - има и такива области. Не е грешно човек да си даде сметка какво не знае. Много по-грешно е да си мисли че знае. А това не всеки успява да постигне. Човек наясно с това какво знае и не знае по-трудно се обижда. Не се кОси КГ125, съветвам те да се вслушваш в знаещите, макар и да не разбираш. Проблема с разбирането не е извън неразбиращия. Ако сам не си помогне, никой не може да му помогне. Това че запада (основно) си играе на "всички сме равни" оказва влияние и по форумите. Реалността е, че не всички са равни. И проблема става когато по-малко равния предяви претенции че е също толкова равен. _______ Ще ми се да отворя теми за да пообсъдим тези неща, но се чудя от къде да започна и дали изобщо има смисъл. Щото винаги ще се намери някой "равен", да претендира за равенство. Едно е идеята и съвсем друго реалността. Ето една тема като за начало.

E, от къде го взе сега това робство. В тази тема Невски май не е споменавал за робство. И като те чета, май повече се безпокоиш за Невски, отколкото за разбирането си на запада. Аз също обиколих, съм работил в няколко държави и мога да ти кажа, че Невски е прав. Дотолкова прав, че ако някой ми каже, че знае какво е на запад без да е работил там поне, ама поне три месеца, ще ми стане напълно ясно, че хабер си няма за какво става дума. Разира се, ще се съглася с него, нека си знае, кой съм аз, че да го разочаровам. Има и друго. Някои може да си мислят че знаят, но питат, не заявяват че знаят. Те биха минали по-безболезнено "адаптацията". А този, който веднъж е сменял културата, да кажем е бил в Ирак, ще знае че хабер си няма от западния свят - той ще познава какво е неочаквано, извън представата (смяна на културата).

Много се изкушавам да пиша, но ако трябва прецизност става сложно. Не може да се опише такова нещо. Ние си имаме поговорки, които са красноречиви. От нашата камбанария, не можем да схванем тяхната камбанария. Филмите до някъде могат да дадат някаква представа. Последно гледах Babel (2006) - история със американци, японци и мароканци. Вижда се различния мироглед и съответно интерпретация на събитията. И добре илюстрира книгата (по темата). Т.нар. умствени обусловености не са измислено нещо. Те зависят от мирогледа, културата и пр. На всичко това аз му казвам "описание на света". Това е нашата камбанария. Извън нея е "невидимата" за нас реалност. От там "излизат" черните лебеди. Споделям писаното от А.Невски. Обикновения западен човек ми се струва буквално моделиран от правила. Дотолкова, че му се губи здравия разум. Правилото освобождава от мислене. Разбира се, срещал съм и такива, които имат и по-здрав разум от моя. Но всичко това много зависи от човека и средата в която попада. Затова най-добрия начин за добиване на представа е да се посети чужда камбанария. Така се вижда, че и двете са съвсем "реални" и същевременно с това "измислени". Това е част от културата. Част от "матрицата".

Ние сме научили старото, та само за ново питаме. Всяко "старо" поднесено по подходящ начин, го разпространява с нова сила. И това го прави "ново" за голяма част от популацията. Самата идея не ме интересува от кога е. Автора сега ми "откри" идеята, тя за мен е нова. Пък кой първи е формулирал идеята - други да се занимават с това. Въпроса за мен е (а и за автора), че идеята е разпространена. Вдига се шум, някои си казват "аааааа, аха" и "вдяват" за какво става дума.

КГ125, недей така. Патологичен позитивизъм е подобно на ислямски фундаментализъм. И двете са несъществуващи реално, но има филмирани хора, които са задвижвани от тях. Това е толкова ислямска книга (споменати са религии вътре), колкото и математиката за 3-ти клас е зарзаватчийска (има споменати ябълки и круши). В читанка.ком я няма, проверил съм. Поне автора го няма. Сега "Гугалнах" и: Възможно ли е Нобеловата награда за икономика да е задействала най-тежката финансова криза от Голямата депресия насам? Насим Талеб, който се прочу по света с идеите си за рисковете, изложени в книгата "Черният лебед" (The Black Swan), смята, че теориите, които тази награда подкрепя, също са виновни. "Иска ми се да премахнем вредните моменти в тези икономически модели и Нобеловата награда не ми помага. Хората, които я връчват, трябва също да понесат отговорността си - и тя може да се окаже дори водеща - за сегашната криза", споделя той в интервю за "Ройтерс". Първата от Нобеловите награди за 2010 г. ще бъде обявена следващия понеделник, а носителят на тази за икономика ще бъде съобщен седмица по-късно - на 11 октомври. Талеб обяснява, че има няколко погрешни идеи за прогнозирането и измерването на риска, които са довели до събития като глобалната криза, избухнала с пълната си сила през 2008 г. Нобеловата награда им дава печат за одобрение и им позволява да процъфтяват. Публикуваната през 2007г. "Черният лебед" стана световен бестселър. Авторът й е бивш брокер, възползвал се от погрешните оценки на деривати, за да натрупа състояние преди избухването на кризата, припомня "Ройтерс". Днес той изрежда своя списък от нобелисти, които карат кръвта му да кипи от ярост. В него са такива имена като Хари Марковиц, Уилям Шарп, Робърт Мертън, Майрън Скоулс, Робърт Енгъл, Франко Модиляни и Мертън Милър. Мертън и Скоулс например получиха признание за работата си по оценка на дериватите. Модиляни и Милър са известни с теория, която според някои подкрепя финансирането чрез трупане на дълг. Талеб критикува произведенията им заради начина, по който са конструирани, и това, към което в крайна сметка водят. "Не съществува свят, в който тези идеи да могат да сработят математически", твърди той. Методите за прогнозиране, които Талеб дискутира в книгата си, създават измамно усещане за сигурност или още по-лошо - подкарват хората в грешна посока. Университетите влошават положението, като започват да преподават тези санкционирани с Нобелова награда идеи като нещо ортодоксално. В интервюто за "Ройтерс" той непрекъснато използва метафори. "Ако ви дам карта на Спарта, докато сте в Йоханесбург, определено имате проблем", описва Талеб инструментите, използвани в модерните финанси. Той допълва ,че се е срещал с краля на Швеция и го посъветвал да стори нещо с наградата за икономика. Тя е създадена през 60-те години като допълнение към наградите, връчвани от 1901 г. за постижения в науката, литературата и мира. Ако не го чуят в Стокхолм, вярва ли Талеб, че влиянието му може да помогне да се промени политиката на лидерите, взимащи важните решения? Той е първият, който ще ви отговори, че прямотата и нежеланието му да прави компромиси правят това практически невъзможно. Талеб споделя, че в знак на протест е напуснал среща с участието на финансовия министър Тимъти Гайтнър и други икономически светила и че не му е приятно да се ръкостиска с тях. Той определя управителя на Федералния резерв Бен Бернанке като "истински шарлатанин" и твърди, че идеята му за "Голямото моделиране" е направила света по-опасно място, защото прикрива рисковете. "Той ни докара дотук. Той разби самолета. Казвам ви - той буквално не знае какво се случва." Идеите на Талеб са по-популярни в Европа. Той се среща с британския премиер Дейвид Камерън и смята, че политиката му е видимо повлияна от "Черният лебед". На въпроса дали би приел Нобелова награда, ако го изберат, Талеб категорично отказва да получи отличието. Хората ще си помислят, че съм се предал, казва той, но добавя: "Ако това помогне на обществото, все пак вероятно бих я приел." Засега Талеб предпочита да пише книги и да разпространява идеите си. Спрял е да търгува, но има съвсем ясна представа какво да прави с натрупаното богатство: "Използвам парите, за да финансирам разрушаването на икономическите елити." http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/09/28/967649_nasim_taleb_nobelut_za_ikonomika_e_vinoven_za_krizata/ ===================== Има и други статии за Талеб. Но са МНОГО повече свързани с икономиката, отколкото (всъщност съвсем нищо) с исляма и религиите като цяло. Тоя тип, според мен има изключително философска мисъл (самостоятелно мислене), опитва се да стигне до същината на проблемите по неговия си начин. Като успешен играч на борсата си има понятие от икономика, а като човек и мислител - от човека и обществото. А това като се обедини дава един различен (да го нарека) поглед върху "икономиката - дело на човека и за човека". Рядко философ (аз си го кръстих така ) се "намесва" в икономиката. ... Аз си дръпнах книжките от пиратския залив. Има ги само на аудио. "Черния лебед" е с много разбираем английски. Всяка дума, която знам веднага я разпознавам в текста/речта. "Надхитрени от случайността вчера си я дръпнах, но английския ми звучи компютърно синтезиран и не е толкова разбираем, но все пак е разбираем. Просто някъде изстрелва няколко думи в ред и на мен ми коства време да ги отделя и да ги свържа смислово.