sirius

Според мен, би трябвало да има нещо от тялото ни, което да реагира на неща извън тялото. Да реагира на напълно "имагинерни" (представни) неща. Нещо в нас реагира като си представим лимон. Представата я имаме за нещо несъществуващо, а се оказва, че тялото ни реагира на това "несъществуващо". Как слюнчените жлези "разбират" че в момента си представяме лимон? Ако представата е нещо, което излъчваме извън времепространството и нещо в тялото ни реагира на това извънвремепространствено "нещо", то така би могло да се обясни и четенето на мисли(предаването на информация на разстояние). Най ни е лесно да "приемаме"(реагираме) на собствените си представи, пълно е с примери на "филмирани" хора. Но защо да не може нечие тяло да приеме чужда представа. Някой друг да се ослюнчи, а не (или освен) представящия си лимона. Ами ако можем да "изведем" сензорната си част? И да усещаме неща на растояние? Включително и времево растояние? Ванга за мен е пример за такава способност. Севрюкова също. И това са пресни примери. Сигурно има и други. Отделно другата литература от най-различни места и епохи, свещените писания. Мен ми е чудно как не се обръща внимание на съвременици като Ванга, Монро и пр. Та мисълта ми бе, че явно (за мен) има нещо в нас, което засега се проявява рядко и случайно, но има литература за него и то достатъчно сериозна. Има и методи за развитие на това нещо, които разбира се не са общовалидни, но си съществуват. Има нещо заспало в нас и е възможно неговото събуждане. Както имам ръце и е възможно да имам пълен контрол над тях. Но с ръцете е много лесно, защото са много явни. Но дори и при ръцете не е нуждо да знаем всичко за тях за да имаме изключителен контрол над тях. Всеки е срещал примери за хора с изключителен контрол в някаква област. Словото е една интересна, аз си я наричам междинна област. Защото хем е възможно и лесно постижимо контрол (кажи А), хем в комуникация, че дори и мислене, контрола е изключително занижен (за повечето хора). Специалистите в някоя точна наука могат да имат много добър контрол върху изказаното от тях в тази област - частен случай на добър контрол. Но има и хора, които имат изключителен контрол и като цяло в словото. Наясно са какво казват и стоят зад (under-stand) всяка своя дума. Словото, понеже общо взето е с нисък контрол, проявява неща от подсъзнанието и това е "материала" по който специалистите могат да анализират. По приказките (писанията) на човек може да се съди какви му са убежденията, в какво вярва, къде "пали" и пр. и пр. И някои хора са изключително чувствителни и ги усещат тези работи. В повечето случаи съвсем несъзнателно. Затова още с първите приказки, някои разбират с какъв човек си имат работа. Но словото е проявител на вътрешния ни свят. Той така или иначе си съществува, но словото го "изкарва" на "видима" позиция. За да съществува нещо, трябва и нещо да го поражда. Тъкмо пораждащия го е т.нар. творец в нас. Значи би трябвало това "пораждане"(или излъчване) да може да се "хване" от някой друг дори и без слово. Човек може да се научи да има по-добър контрол в словото, понякога до съвършенство. Но това означава да няма подсъзнателни "примеси" в словото. Означава вътрешния му свят да е напълно съзнателен, да няма неща, които "не е искал" да каже. Това означава пълен контрол над вътрешния си свят и мислите. (От там, до "хващането" на чужди мисли, мисля че крачката е много малка.) А да имаш пълно съзнание и контрол над вътрешния си свят, означава че си "творим" вътрешния свят. И въпреки че той е "творение" да не е измислица, да не е извън реалността. А реалността, физическия свят, е областта в която можем да си сверим вътрешния свят и да не му даваме да се отклонява. Остава да познаем твореца на вътрешния ни свят. От там нататък тялото само си знае работата. А това е много ненаучно. Разбира се има я и обратната връзка. Колкото повече знаем за тялото си, толкова по-голям контрол да имаме. Има открити техники, които водят до различни състояния. Осмен медикаментозните. И това е показателно и за обратната връзка: тяло-състояние. Състоянието е интересно нещо. За да имаме чувствителност към нещо, е необходимо да сме в определено състояние. Един вид настройваме се да приемаме определена област, пренебрегвайки други. Когато гледаме интересен филм може да забравим че сме гладни. И обратното, като сме гладни може да пропуснем изключително интересен филм. Областта на чуствителност може да се увеличава с контрол над състоянието. Може да стане изключително обширна. Може ли да обхване ВСИЧКО? Има ли такова състояние? Какво би означавало/представлявало подобно състояние? А състоянията и нагласите са последното нещо, което се учи в училищата. Ние самите едва ли си даваме сметка за тях, камо ли да работим върху тях. Повечето се носим по течението - нагласата ни е изключително контролируема отвън (пропаганда, религия, реклами) и ние просто реагираме. И на всичкото отгоре отстояваме правото си на реакция. Тук обърквацията е пълна. Та за хипофизата... ми малко ми е далеч от интереса. Тялото явно има огромни възможности и те могат да се постигнат и без да се знае механизма на отделните органи. Ако си помислим колко сложно е едно обикновено ходене, а не ни трябват никакви знания за да го можем. Интересно е наистина, че толкова малко се знае за хипофизата. Може би тя е "границата" до където науката може да стигне. Според мен, рано или късно науката ще се сблъска директно с т.нар. божествено в нас. По скоро хората на науката. И ще продължат нататък. Не казвам, че знанията са излишни!

За обсъждането тук... писал съм... тук основно се мерим с цитати кой какво е писал. Разбирането е оставено настрана, то сякаш не влиза в науката. А за обсъждане трябва разбиране. Обсъждането разбиране с разбиране, а не цитат с цитат. Цитати има всякакви - разбирането е само лично. Та нали ако се разбира, няма да има нужда да се цитира някой - имаш си разбирането, идеята - излагаш я. Отделно, че науката има ограничена област. А хората на науката, извън тази област, не възприемат и дори отхвърлят. Точно както с хората на религията. Пространството и времето от научна гледна точка са дефинирани и скоро едва ли ще се променят. Но на лично ниво, нещата са съвсем други. Ние като хора имаме една част (съставна), която е извън време-пространството, но единици имат съзнателен допир с нея. Аз не съм се интересувал от хипофизата и ми е интересно твоето мнение за нея. Но още го няма.

Виртуалната пара, в смисъла който ти ползваш, е само от не-знам-коя-държавна-институция (на САЩ понеже сега с тях съм по наясно) до FED(федералния резерв). Емитират държавни ценни книжа (бондове) за един билион пари, китайците ги копуват и така в някаква сметка на институцията влиза един билион пари, които може да са само на компютрите, но са си истински пари. От там нататък тези пари институцията си знае какво да ги прави. Т.е. в обръщение са си истински пари. Проблема е, че като има много така "произведени" пари, им се намаля покупателната способност - "цената" на парата пада. Във форекс търговията/спекулацията, доколкото знам, дребните риби !могат! (не знам дали са задължени) да участват с пъти повече от парите с които реално влизат. Или: влизам с пет пари, системата форекс ми дава пет хиляди пари, с които да търгувам. Може би имам възможност да избирам колко пъти да си увелича парите с които участвам, още не съм стигнал до там. Та макар и "подкрепени" с множител, в спекулациите се участва с истински пари. Но не съм сигурен дали и доколко малките риби имат съществено значение за пазара щото те може би изобщо не се виждат зад гърба на брокера си. Може би "търгуват" само с брокера. Не знам точно. Ако под виртуални пари имаш предвид тези 4995-те от 5-те хил, с които дефакто участвам - май си прав. Но не съм сигурен дали големите риби участват с множител. Но това е само множител, с който се подсилва акъла или простотията на дребните риби. Повече ми се вижда зарибявка, от колкото нещо реално. Не знам. Май наистина има някой към който рибата се прикрепя, брокер ли, дилър ли не ме интересува. Но той не носи никаква отговорност за рибата. Доколкото разбрах, ако си загуби рибата паричките, те отиват най-вероятно при брокера. Но това също не ме интересува в случая. Интересуват ме глобално нещата. Как някои "виждат" нещата, макро нивото, дългосрочно. Тези някои, като Сорос, виждат действията на големите играчи и разбират какво следва. Имам предвид основно валутите защото те са пряко зависими от действията на управляващите. Тоя хайван вижда тенденцията преди да излезе на "чарта". Защото вижда/разбира принципите, на които е подчинена тази тенденция. А това основни принципи, фундаментални. Които освен че се пропускат от политиците (разбира се по политически съображения), явно се пропускат и от една голяма част от малки, средни и можеби големи риби на пазара, щом като сома Сорос е набъбнал толкова(сметката му). Значи сома е стар и хитър и има какво да се научи от него.Разира се, всеки сам си преценя дали сома пуща само бъбълчета (зарибява рибетата) или казва нещо съществено. Иначе за дребните трикчета дето ни тровят живота - ми има ги. На всяко ниво. Всеки гледа да си изиграе номера. Като в турската баня малко става. Не съм спец, нито Ванга, но това с фабриката също ми прилича на номер. Доколкото знам, поне в щатите, вече е забранена спекулацията със злато.

Благодарение на интернета, една голяма маса дребни вложители решиха да забогатяват без да са наясно какво правят. "Виртуалната пара" е от тях - те участват с техните си пари. Те си дават парите за .сом компании с идеята да забогатяват и забравяйки, че за да растат акциите на една компания, тя трябва да ПРАВИ нещо ПОЛЕЗНО. Това, че оборота на борсата нараства, не означава че се произвежда повече. Означава че повече гладни риби са се наточили за печалби. Дефакто те си наливат парите в икономиката (губят ги), но на грешно място. Грешно, защото не произвежда продукт, нещо полезно. Именно тези гладни риби имат голям дял в раздуването на балони. И на всичкото отгоре са много лесно зарибяеми, водят се. (като ято рибки, цели пасажи) Не е проблема в оборота на борсата, а накъде се насочва този оборот, къде налитат рибките. Демек проблема е невежеството на рибките (включително и някои държави). И първо проблема е за тях щото си губят заработените парички и второ, тези парички не са насочени към нещо съзидателно, ценно, с перспектива (като така спестяванията се прахосват и цялото общество губи). Каква наука? Каква наука се иска за да се види, че пускането на един .сом още нищо не означава за да му се наливат пари. Каква наука се иска за да се види, че строенето на жилища и покачването на цената им не може да е вечно? Няма наука, има здрав разум. Това което не се е знаело, със сигурност някой го е `знаел` щото е имал здрав разум.

Абе аз повтарям и други изречения ама всеки си чува каквото му е насърце - дайте да си начешем морално етичната краста, майната и на научността.

Е няма моите цели да преследва я. Само че, в това занятие, своите цели вървят със своите принципи и мисъл. Със загриженост - не става. За мен това, че изнася лекции със своите знания, принципи и опит означава повече загриженост, от колкото да спести на някоя държава подриването на валутата. Така той заедно с теорията от лекциите, ще има и какво да покаже като практика, факти. Не съм аз този който ще го оценя, но ако е прав, то от тези лекции (неговото знание) може да се възползва всеки, включително и държави. Ако не искат да чуват, ако не той, то някой друг ще ги шибне през пръстите.

Аз използвам думата спекула по горе описания смисъл - покупко-продажба на валути и ценни книжа с цел печалба. Не е дори инвестиция! Не е търговия със зарзават. Друг вид търговия е - спекула. Легално е, законно, демократично - кой съм аз че да осъждам. Мен ако питаш и парите са гадно нещо, но на, бачкам за тях. Но това е отделен въпрос. Мен първо ме интересува принципа по който се движат нещата, фундамента. А дали ще е Сорос или Драгойчо, Германия или Бурунди, го оставям настрана, то е друг въпрос. Възползването. Аз се възползвам от намаления. Пазаря се на пазара и гледам да мина тънко - възползвам се. Като имам зор за пари и си продавам колата - друг се възползва. Изобщо възползването е много масов спорт. Но не това ми бе мисълта. Мисълта ми бе, че тоя хайван Сорос, има здрава мисъл и си заслужава да се чуе. Сорос е калибър, но не е представително лице, не е дипломат - може да си приказва каквото си иска. Темата много се отклони, ама карай. Никой не е длъжен да го слуша, еле пък германия. Мен ми е интересна неговата мисъл (защо смята така), а не срещу кого. Пък дали пързаля някой (или някой се пързаля) - всеки си има глава, да мисли. Той самия сигурно е чувал купища акъли - защо не се е подвеждал (за да (о)стане такава голяма риба)? _________________ А в лекцията, която посочих (то всъщност е цикъл от няколко лекции + въпроси и отговори) човека излага целия си начин на мислене и фундаментите от които изхожда. И което смятам за много ценно. Пък от чисто морална гл.точка, моята, смятам че по-скоро е полезен с това, че посочва грешките на другите от колкото е "грабител-възползвач". На борсата това става: ако не си прав -губиш; ако си прав - печелиш. Но е повече от покер - трябват много здрави фундаменти, ясна мисъл и дебели нерви. Мечти, пожелания и намерения - не вършат работа.

Е, това вече е друго, няма начин как да го объркам

говори достатъчно ... За ненаучността на този форум. Разбираш ли за какво говориш? Тук не става въпрос на одобрение. Да сложим патриарха тогава за вице, или направо за президент? Не мога да си обясня, как в един научен форум може да се пренебрегва знание заради морално-етични съображения!? Та ако морално-етичните съображения определят кое е знание и кое не, то за какъв научен форум иде реч тука? Ако беше религиозен форума - напълно разбираемо, но хора на науката, обективността и пр, да пренебрегнат знание и опит заради морал ... ми да прекръстим форума тогава. Морала и знанието са две различни неща и нямат общо помежду си. Общото е субекта - живия носител и на двете. Но самия субект трябва да у наясно и да ги разграничава двете работи, а не да се оставя морала да влияе на знанието. Субекта като иска да си вземе отношение, но в един научен форум би трябвало ясно да разграничи знанието от морала. Като например: УЧЕНИЯ (някой си) е гениален, разбира ги нещата, НО като човек е пед-с, смотаняк, леке и пр. Един Учен, според мен, трябва да вижда доброто знание и под скъсания чул. И "слабото" знание и под най-лъскавия чул. Да е преди всичко обективен. А обективност и морал не стават за танго.

Интересно как в един научен форум, личното отношение и морално-етичните норми имат много почва. Сорос може да е най-големия мошеник и да му миришат краката, но това мен не ме засяга. Има си кой да го съди и това не съм аз. Това, което ме интересува са неговите знания и опит. А виждам как те се пренебрегват, точно в този научен форум, защото бил незнам си к`ъв. Аз си мисля, че ако всички спекуланти (не знам защо тази дума има един негативен морално-етичен смисъл в този форум, вместо чисто научен) бяха като него, щеше да има по-малко балони и икономиката щеше да на по-добра посока. Но тези, които надуват балона, аматьорите, сякаш не се виждат, а този който вижда балоните и се възползва, става трън в очите. Спекулата (имам предвид търговията с валута и ценни книжа на борсите) е една област, в която ако имаш знанието, разбирането, дупцето и мангизите, може да заложиш на тях и да спечелиш ако си прав. Иска се само акъл и малко парички. Сложете си половината спестявания в печелившата според вас сфера и чакайте да ви поскъпнат книжата/валутите. После пак ги вложете. И така 20-40г. За този период остават един малък процент спекуланти - такива като Сорос. И е нормално да имат тлъсти сметки. Много ми е чудно с какъв акъл сте тръгнали да го съдите. Значи цяла държава може да обърка бакиите си, но щом някой се е възползвал като е заложил на истинската тенденция, защото я вижда/разбира и вижте ли бил спекулант мръсника и граби държавата. Не, държавните управници са недалновидни и пилеят ресурсите на държавата си.

Абе коментарите ми са под всякаква критика, но исках да посоча Сорос като един много здраво мислещ човек. (Приятелството е съвсем друга категория и няма отношение към здравото мислене) МОШЕто и конспирациите са ми малко извън сферата на интереси. Докато има балами ще има и тарикати. Факта, че тук коментираме неговото обвинение към германия, а не моето, е достатъчно красноречив как му се чува думата. А тя се чува защото той е показал, че знае какво прави, за разлика от правителствата, които обикновено говорят едно пък "става" друго. Аз пък искам да благодаря на Невски за включването - аз си нямам на идея какви ги вършат немските банки, но ако Невски е прав, то само ме подкрепя, че от Сорос има много какво да се научи. В тези лекции, той (Сорос) буквално обяснява как си е направил парите. Показва неговото разбиране на нещата. Но не всеки е способен да го разбере - не всеки е на неговото ниво за да стане това. Идиници ще го разберат и това едва ли ще са правителства. Затова много трудно някой ще му вземе хляба. От друга страна, според мен той е добър пример на финансист. На базата на доброто си разбиране и философия/принципи, той е способен да преразпредели паричните потоци от загниващото/грешни фундаменти към перспективното/здрави фундаменти. Дълбоката идея на допускането на спекулантите е те да регулират пазара с парите и разбирането си. Но понеже повечето търсят само печалбата и нямат разбирането, става така, че се надуват балони. Разбира се и с "мъдрата" намеса на правителствата на по-мощните държави. Така става, че колкото спекулантите са полезни с капиталите си, толкова грешната намеса на правителствата се мултиплицира от същите тези спекуланти - те си търсят печалбата, какво са виновни, че държавата сама им предлага лесна печалба. Разбира се, че щом САЩ гарантират заемите за недвижим имот, то спекулантите ще се наместят някъде по веригата. Колкото и да ги оприличаваме на "хиени", те си имат своята функция - те са изключителен показател къде държавата бърка - струпат ли се спекуланти на някакво място значи там има "теч", нещо нездраво. А сегашната финансова система е на изключително нездрави фундаменти. Да допълня за реалните продукти. Според някои икономисти, капитал са средствата (машини, суровини, сгради, пътища и пр.) с които се произвеждат стоки от първа необходимост. Всичко друго е само да си четкаме егото. В този смисъл, мощностите за производство на музикални кутии не са капитал. Капитала е нещо като спестяване, което в случай на нужда може да се ползва. Капитал са строителните материали, запас от храни и пр - това, което напр. след земетресение, ще помогне за гладкото възстановяване на живота и нормалния/минималния жизнен стандарт. Понеже вече отдавна сме си надвили на масрафа (поне т.нар. развити общества), то вече произвеждаме много повече удоволствия от колкото средства за производство на необходими стоки. И от тук започва най-големия балон. Преди "естествения" коректор на фундаменталните ценности бяха войните, сега са балоните. Скоро може да са и природните бедствия и катаклизми. И тогава вече ще си ядем облака на iPhonя. ________________ В този смисъл, науката също вече е балонна, защото обслужва много повече сферата на услугите, от колкото нуждата от първа необходимост. Ако генно-модифицираните истории се окажат балон (бомба със закъснител, както ДДТ-то напр.) то ще се окаже, че науката дори е допринесла за проблемите със стоките от първа необходимост. Т.е. на науката (учените) също им липсват основните фундаменти, ценности и/или разбирането им. Ако науката е тялото, то духа(фундаменталните принципи най-общо казано) хич го няма. Или поне е пратен в осма глуха.

Такова нещо като реална стойност - няма. Разликата от спекулата с търговията е доста тънка. При спекулата не се прави никаква услуга - целта на покупката е само с цел продажба с цел печалба. Когато държава се намеси в сделките...... айде да не отклонявам темата.

Айде сега. Какво значи добро. Те (спекулациите) са част от свободния пазар. Спекулация означава да се купи и продаде нещо не с цел да се ползва, а с цел печалба. Демек половината сделки са спекулативни. КГ125, човека не нарушава никакви закони. Всъщност тези които посягат на системите за сигурност, едва ли се интересуват от самата система за сигурност. Обикновено им трябва пазеното от нея. А Сорос нищо не разбива - той е като един добър шахматист: бие защото другите са слаби. Има ли по-добър начин да докажеш че си прав от това да го покажеш. Той (предполагам) е наясно, че има възможност да дава шах -и-мат, но ако разбие цялата система, първо няма да е много полезно, и второ системата ще изкара закон анти-Сорос. Но той "убие" ли системата ще се окаже че има пари на една разбита система - без покупателна способност. Но ако удари един шамар на системата, някой може да види къде бъркат и да се оправят. Което не виждам да става. Системата сама ще се гътне, страдаща от всички старчески болести. Търговията съществува от край време. Спекулациите са част от търговията. Но докато търговецът явно е отговорен по всички етапи на покупко-продажбата (купуване на стока, транспорт, продаване) на РЕАЛНА стока, то сега спекулантите имат по-малка представа каква стока търгуват. Повечето спекуланти "умират" по време на спукването на балона. Единици са като Сорос, които оцеляват балон след балон - те са които имат най-ясна представа от стоката и търговията и последствията. Всъщност то и преди не е имало кой знае колко оцеляващи търговци. Просто сега самата система играе една мултиплицираща функция - лесно се забогатява, но и лесно се губи. И понеже вече е глобална, се отразява много бързо на цели държави.

В учебниците, като показател на неадекватна финансова система на края на 20-ти и началото на 21-ви век. Лекциите му са на изключително академично ниво. И подплатени с една изключителна философия/принципи.

Сега гледам втората лекция от серията - записвайте си, този човек ще е в учебниците.

Финансовите спекулации не са само математика. Самата финансова система си има бъгове и грешни принципи и човека събира две и две. Гледах доста негови интервюта последно време и човека казва много повече истини от политиците, от които зависи устройството и водещите принципи(философия) на финансовата система. Пък за "смешни работи" изобщо не може да става дума. Финансовите операции не са чак толкова лесна работа. Единици са хората с толкова прозорлив ум и толкова дебели нерви. Той трябва да е най-големия балама да вижда как стоят нещата (грешните. които другите не виждат), да може да го направи, и да не го направи - печеленето на пари. Ето нещо от него. Някой вижда ли един добър философ тук?

Днес (тази вечер) пак ми се случи. Сънувах, че съм на улица, нищо особено, но някак нищо не се случваше. В един момент се усетих, че това е сън. Веднага се появиха тръпките и както и предните пъти се издигнах нагоре, но някак в тъмнина, почти нищо не различавах, но и сякаш нямаше какво. И се събудих. Мислех, че това се случва само при стабилно емоционално състояние. Сега не мисля че съм в такова, но се случи.

Малко да се поправя. "Превзмането" на двете реалности става с усилие, труд. При "превземането" (или о-познаването) на обективната реалност си изучаваме тялото и му налагаме необходимите упражнения. А това е изпитание и за волята - да търпи несгодите на упражненията. От другата страна е вниманието върху емоции, чуства и пр. Те също могат да се познаят и да се обуздаят. Казвам познаят, защото те са в нас и "реално" само тях можем да познаем. Самоизследването на страха от паяци напр. може да доведе до източника му и да се обуздае и дори унищожи. Тук знанието може да помогне. Както и способността то да се разбере/познае. Знанието е външно за нас, но разбирането или познанието си е само наше, вътре в нас. Така, подготвяме се. Но за да знаем дали наистина сме подготвени се обръщаме към ... реалността. До тук сме си стъпили на двата крака и имаме стабилно равновесие. Проверката с реалността е като да се направи крачка - трябва да се излезе от равновесие и да се опитаме да стъпим на това за което сме се подготвяли. Ако сме на прав път ще стъпим на здрава основа и ще запазим равновесие. Ако не - "падаме" и се връщаме в изходна позиция - някъде грешим. Постоянното внимание-търсене-подготовка-стъпка е "пътят със сърце". Той принуждава от една страна да стъпваме в неизвестното и от друга да не се отделяме от реалността. Ако някой си мисли, че в рамките на един живот ще може да научи всичко обективно и субективно и това му е основната цел, мисля че е обречен да не я постигне. Но пазенето на равновесие докато стъпваме от крак на крак може да се постигне. И това може да се доведе до изкуство. Може да се каже, че единия крак е субекта, а другия е реалността. Ако липсва едното - няма крачка.

Никой тук не говори за изолация от реалността. Дори бих казал, реалността е единствената опорна точка - никога не трябва да я изпускаме от поглед. Като обект (тяло) имаме една реалност, но като субект имаме съвсем друга. И двете са реалност. И кръвното е реалност и страха е реалност. Или, човек има един вид две реалности - материална/обективна и нематериална/субективна. Павето си е паве и не може да се пренебрегва масата и твърдостта му, особено ако лети към нечия глава. Това е пример за едната реалност, обективната. Страха от летящи към главата ни павета е съвсем друго нещо. Но също е реалност за съответния субект. И субекта може да изследва тази си реалност - страхове, емоции, внимание и пр. Както човек може да се научи да чупи тухли с ръка, така може и да си обуздае чувства, емоции и пр. Та исках да посоча двата "вида" реалност и че и двата вида реалност са ни подвластни, ако го пожелаем и се потрудим. И как реалността винаги трябва да е под наблюдение. От една страна гледаме дали сме строшили тухлата, от друга страна дали паяка още ни плаши. И при "превземането" и на двете реалности се ползва конфронтация(поглед към реалността): или излизаш срещу тухлата(и (не) я чупиш или срещу паяка и (не) те е страх. Чисто научно, човек също първо решава да постигне нещо, подготвя се, конфронтира (провежда опита) го и ... реалността показва дали е в час (дали спътника си е в орбитата напр.)

Дорис, ние измерваме едни параметри на тялото, но те не са усещанията. Асоциираш параметрите със усещанията, което е много подвеждащо. Прост експеримент с лимона. Като сдъфчеш лимона - слюнкоотделянето се активира. Има дразнител има и реакция. Но същото може (и се наблюдава) ако само си представиш, че го сдъвваш. Тогава реален дразнител няма, но има типична реакция на слюнкоотделяне. Колкото и странно да звучи, в тази област само субекта може "обективно" да прецени дали е ял лимон или само си е представял. Науката иска да сложи усещанията на кантара и да ги измери. А то е изключително субективно и няма уред за мерене. Един шамар може да предизвика от никаква реакция до много силни и различни реакции. Най-интересното е, че науката се е затворила в обективността и не иска и да поглежда към субекта. Субекта е цяла вселена от усещания, възприятия, интерпретации, идеи, възможности и обективния подход към изучаването му е наивен. Пътя към изучаването на субекта е само чрез субекта. И то основно субекта сам себе си - другото е извън реалността, каквато я възприемаме. От там и изучаването на ОИТ е пряко свързано с работата върху възприятията, чуствата, интерпретацията, емоциите, вниманието, волята и пр. и е строго лично. В тази област знанието е само субективно и познанието също. Изследва се от субект, усвоява/упражнява се от субект и се предава само на субект. Предаването може да е от материален носител (книга), но идеята в книгата далеч може да не е обективна. Тази идея може да се възприеме или отхвърли само субективно. Един вид, науката класифицира субекта като някакъв друг обект, малко странен и сложен, но иска някак да го обективизира. Този подход може да е научен, но е неадекватен. Но пък ако се подходи субективно няма да е наука. Ами не е. Но това не означава че е сън, фантазия или измислица. Затова ОИТ никога няма да е научно (обективно). Ако все пак човек на науката иска да разбере за какво става въпрос, трябва да остави научните методи и да подходи като субект. Щото и той всъщност е субект. Страха, вниманието и пр. са в нас като субекти, а не в книгите и дефинициите, които знаем и смятаме за обективни. Интересно е да се наблюдава човек подмятан от чуства, емоции, привързаности, вниманието му е "фиксирано" или неустойчиво и в същото време говори за обективност и научност. Субекта в учения един вид бяга от странните стихии които с в него и търси сигурна опора в нещо разбираемо и обективно като науката. По същата причина религиозните избягват "в божиите ръце". Само и само да не се обременят с отговорността да се обърнат към себе си и да си дадат сметка за тези стихии в тях. (слушам радио сега. изследване показало, че топлата вана помагала за преодоляване на чеството за самотност и изолираност! някакъв американски университет. откриха топлата вода както се казва. и това влиза в новините и минава за научност! Те не търсят кое в човека го кара да се чуства така, а каква била връзката с топлата вана. По същия начин могат да намерят връзка и с аспирина, патладжана, писането, говоренето, шопинга, почесването по врата.... и какво от това, по-научни ли ставаме?)

Не е задължително да се чете. Някои хора имат "нюх" и сами се досещат и достигат. Но пък нашите "обяснения" на нещата могат много да се различават от същността и затова ако има знание по което да се водим може да не се лутаме насам-натам. Правилното знание (заедно с труд) води до резултати.

То е ясно че имаш различно мнение. Това е ОК. Макар че клипа не сятам за "мнение". Твоето е отношение. "Защо не проявявате толерантност към чуждото мнение?" - този клип проява на толерантност ли е? Мнение ли е? Или просто спамене, подтикнато от отношение. Ама здраве да е, ще трябва да го изтолерирам.

Тогава да обърна внимание върху един друг автор, далеч не толкова популярен колкото Кастанеда - Алексей Ксендзюк. Цитирам няколко абзаца (без особен подбор) от книгата му "Виждането на нагуала". Дорис, спамиш в тема,********************************. И явно не цениш. Оцени поне усилията на другите.

По принцип съм съгласен. Моето виждане е, че в момента политиката (а и много други неща) се правят не от хора а от "имиджи" (букв. образи, представи). Ние познаваме един много малък кръг от хора - близки и приятели. За тези хора имаме някаква що-годе ясна представа и ги разбираме от нашата си позиция в този кръг. А за избираемия имаме това, което излиза от медиите и каквото той каже по медиите. А какво прави всъщност само той си знае (а може и да не знае). Т.е. имаме неговия имидж. Погледнете рекламите. Там едва ли ще видите характеристики и данни за изделието, там се показват съвсем други неща, на които целевата група "кълве". Същото е и с рекламните кампании. Кмета асфалтира главната улица, поканва една голяма клечка, малко винце, кебапчета и музика и ... кой ти му трябват стратегии, тактики, възможности и пр. Ние не можем да знаем "този кой е, онзи кой е от лидерите". Дори и да знаем какво е вършил, много е вероятно да не оценим адекватно действията му. Има и друго нещо. Не всеки компетентен става за лидер. За лидерството се иска исключителено остър ум, отлична комуникация (за да може да комуникира бързо и ясно) и ... ама той като си го има това, няма начин да е с ниско образование. Още нещо. Хората с остър ум и комуникация едва ли ще са зле при каквато и да е избирателна система. Те винги ще могат да я "излъжат" ако им се наложи. Щото пък самата система не е от такива хора. А такива хора едва ли ще седнат зад бюро и да чакат на заплата. Такива хора трудно могат да бъдат подведени, но те могат да го правят с лекота. А масата, която всъщност е основния гласоподавател, е лесна. Хвърляш захранка, а после и мрежата. И на това му казваме политическо устройство. ----- Какво мислите ще представлява идеалното политическо и държавно устройство? Какво трябва да прави?

Благодаря за споделеното adXok. Аз не мога да споделя собствен опит. Мога да споделям само как аз ги разбирам нещата. Правя опити от 20г. Но и тук се иска постоянство, воля и организация(последователност), които не са ми най-силните страни. Кастанеда пише, че упражнението "да си видиш ръцете насън" дадено му от индианеца-магьосник му е отнело години докато го усвои за да продължи напред. На Монро му се е случило спонтанно. Но така или иначе усилия си трябват. Но пък ако мислиш че може да ти е от полза, мога да ти посоча някой "напреднал". На ЛС или скайп.