sirius

Мислих как да дефинирам понятието истина. Засега не виждам как мога да го направя без да я обвържа с някаква конкретика. Сякаш истата е най-много обвързана с нашето отношение към нещо по един или друг начин. Дори основните ни величини и мерни единици не са ТОЧНИ. Спомнете си как са еволюирали само най основните мерни единици. Аз съм учил (последното тогава определение), че метъра е незнамсиколко дължини на вълната на нещоси. Преди е било друго, по-неточно. Сега не знам какво е, може и да е друго, още по-точно. Но така или иначе това е едно ПРИЕТО от нас определение. Т.е. ние определяме/правим метъра. А той дефакто не съществува. Но така или иначе дори метъра не можем да определим абсолютно. Правим го с все по-голяма точност де. Но Истината за метъра (нещо, което според мен не съществува само по себе си) сега е с някаква пак определена и приета от нас грешка. Другия аспект е истината като отношение към някакво твърдение, верност. Може много да се мисли по отношение на истината, според мен.

Мислих как да дефинирам понятието истина. Засега не виждам как мога да го направя без да я обвържа с някаква конкретика. Сякаш истата е най-много обвързана с нашето отношение към нещо по един или друг начин. Дори основните ни величини и мерни единици не са ТОЧНИ. Спомнете си как са еволюирали само най основните мерни единици. Аз съм учил (последното тогава определение), че метъра е незнамсиколко дължини на вълната на нещоси. Преди е било друго, по-неточно. Сега не знам какво е, може и да е друго, още по-точно. Но така или иначе това е едно ПРИЕТО от нас определение. Т.е. ние определяме/правим метъра. А той дефакто не съществува. Но така или иначе дори метъра не можем да определим абсолютно. Правим го с все по-голяма точност де. Но Истината за метъра (нещо, което според мен не съществува само по себе си) сега е с някаква пак определена и приета от нас грешка. Другия аспект е истината като отношение към някакво твърдение, верност. Може много да се мисли по отношение на истината, според мен.

Значи ти самият имаш две (различни) дефиниции за истина. И ги приемаш за `валидни`, а верни ли са? Отделно че има противоречие във втората. Да не би да е нямало истини преди Христос? Пък и не е `живо Слово, защото отдавна не е сред живите. Отделно, че той лично не знам да е писал нещо. А ако истината е христос, пък е писано (библията) от някой друг, значи са записани едни представи и сега те се смятат за истина. Съответствието с божието слово ... значи трябва да си общуваме само с цитати от Библията за да сме истинни? И всъщност двата начина далеч не дефинират едно и също нещо. И независимо, че сега аз се "заяждам" с теб Глишев , то не мога да пренебрегна факта, че се опита напълно самостоятелно да формулираш нещо. За което те поздравявам! Всъщност нашите формулировки далеч не описват `пълното` фактологично състояние, а само това което можем да видим (с или без уреди). И дори само това, което ни засяга. Нашите формулировки/дефиниции зависят изцяло от способността ни да различаваме различни свойства. Например аз може да си нямам представа за камъните, но ако правя нещо с камъни по дълго време, ще започна да различавам варовика от гранита. И ако река да опиша знанието си, ще трябва да напиша напр. "този (варовик) е лесен за острене, но бързо се затъпява; пък онзи (гранита) много трудно се остри, но и трудно се затъпява". Т.е. такива неща като плътности и пр. не ме касаят, не ги различавам и те си остават ... несъществуващи (кой ще отбележи тяхното съществуване). Някой трябва да го разграничи за да го регистрира. Тогава казваме (регистрираме) че съществува. Или един вид "правим" неговото съществуване. А сега имаме огромно количество описани разграничения (дефиниции) и взаимовръзките им (наука) и това ни позволява да си изградим едни представи и едно разбиране, които често се разминават с описаните. Ние (огромна част от хората) просто не боравим с електрони за да ги разграничим (да ги забележим изобщо), но от училище имаме въведена една представа за тях. Дори и тези, които боравят с тях, боравят косвено, през купища уреди, и те боравят само с представите си. Просто тените представи са далеч по-пълни. Ако го превърлим в религията се получава така, че само Христос е познавал Отеца и е предал една представа за него, която ние приемаме за истина. Докато всъщност сме доста далеч от познаването му. Има припознали много Аз много внимавам с какво боравя, с представата си, с познатото или с припознатото. Всъщност, знанието се предава само с представи. И само когато ние сами направим разграничението (и съответно връзката му с други неща) можем да кажем че сме познали нещо. Например знанието за розата. Знаем за розата, чели сме и когато я видим ... щтрак... разграничаваме я от другите растения. Пък ако работим с рози ще ги опознаем далеч по-пълно. Ако не мислим за манджи постоянно . Ако един внимателен розогледач прочете нещо оставено от друг "изучавал" (работил внимателно с) розите, той най-вероятно вече ще познава повечето от написаното. Ще узнае и познае нещо, което му е убягнало от вниманието и най-вероятно ще забележи и пропуски в написаното (щото оня не е внимавал в някакъв аспект). Т.е. практиката/разграничението-познаването на знанието го правят `живо`. Другото си остава книжно, не живо, потенциално някак. Или аз мога да знам библията наизуст и това с ни най-малко не би ме доближило до Онова, ако аз самия не разграничавам разни работи. А като разгранича/позная онова, нама да имам нужда от библията. Както и внимателния розогледач няма нужда от написаното преди него. Всъщност написаното само може да ни даде една представа и привлече вниманието ни. За да може по-лесно и бързо да познаем за каквото се пише.

Какво е истината? Ножа какво представлява? Оръжие или инструмент? Ако се тъгне материалистично, той ще е парче метал с определени свойства с определена форма и пр. Но (не само) съвкупността от свойствата на предмета прави нещото "нож". Другата част, която определя нещото като нож е ... ползвателя и. За едно куче ножа не представлява нищо - за нищо не става. И така, според това в чии ръце попада, ножът може да спаси живот, може и да отнеме. Та зад материалните свойства определящи "що е то нож", има още много, много повече. И които определят важността на ножа в живота на човека. Едното е знанието за ножа, а повечето е ... трудно се определя. Зад материалното остава човека с цялата му неограниченост. Дори неописуемост. Ножа мога да го свържа с науката. Има материален аспект, който се знае от малцинството и нематериален, където е т.нар. морал (религии, философии, мирогледи) и се вижда от още по-малко хора. Както теорията на айнщайн - тя добавя още един аспект на материалното, със съответното си задматериално. За повече от 99% от хората самата теория не представлява повече от една книга с нещо непонятно написано в нея. Познаващите тази теория разполагат с потенциала да създадат един много можен нож. Но какво става. Материалната част е изучена на високо ниво, докато нематериалната (употребата) остава в същите ръце, които държат и ножа. За добро или зло. Овчаря изобщо не го касае тази дебела книга - не му трябва. Него му е все тая дали съществува електрона или не, и как се държи. Книгата със знанието си съществува, но дефакто това не я прави съществуваща/валидна/определяща за овчаря. За мен истината става Истина, само когато има приложение в живота ни. Когато НИЕ прилагаме тази истина, а не да включваме компа без да си имаме понятие как работи. Юзъра не прилага, той само използва. А тези, които прилагат истината са много малко. По същия начин, според мен, човек трябва да изучава много повече нематериалната част (себе си и околните) от колкото самото материално знание. Така или иначе тази малка част от материалното, която сме способни да научим, оказва много по-малко влияние в усещането за щастие в живота, от колкото нематериалната. А нематериалната е много дълбока. То материалната е дълбока, а какво остава за нематериалната. И точно както като се научи металознанието ще се познават много повече от свойствата на ножа, така като се научи човека (самоизучи) ще е много по наясно със себе си и ще ползва възможностите на ума, психиката и емоциите си много по вещо. Къде е истината? В свойствата на ножа, или в този който го ползва? Или и в двете? Само че илюзията, че с познаването на свойствата на ножа, ще познаваме ножа е абсурдна, защото този който изучава ножа не е изучил себе си и така пропуска по-голямата част от "свойствата" на ножа. Щото "нематериалните" свойства на ножа се определят от ... притежателя му. Каквото той реши. И понеже "познаващия" ножа не познава себе си, а от там и другите хора. (Щото познаващия себе си, познава и другите, но много ще се отдалеча от темата) И започва да хвали що за нещо е ножа. Само че не знае пред кого го хвали. Не знае след като е предал знанието за ножа (или самия нож) как по нататък той ще се използва. Няма познанието, което му е необходимо за правилната преценка на кой може да предаде знанието си. И може да се окаже, че е дал нож на дете. Или пуберитет. Затова преди време е имало школи където знанието се е предавало само от учител на ученик. Където учителя е познавал себе си и подходите към другите. Затова не е можело всеки да стане ученик на някой. Учителя просто преценя, че ученика не става. Имало изключителна връзка учител-ученик. Но разбира се, тук става въпрос за знанието за човека. А ако имаме това знание.... познание, познавайки себе си, вече преценката в чии ръце е ножа ще е бърза и вярна. А това знание е по-ценно, от знанието на метериалните свойства на ножа. Далеч по лесно е да се научат материалните свойства на ножа, от колкото "свойствата" на човека, който го държи. Никога до сега не е имало повече знания в медицината. И никога досега мощни оръжия не са били толкова достъпни. От една страна правим лекарства, от друга - оръжия. И не е необходимо оръжието да е измислено като такова. Когато е измислено ДДТ-то например, са били убедени (знаещи) колко полезно ще е за селското стопанство. И само следващото поколение "знаещи" го отхвърлят, и правят друг препарат. Истината, къде е тя? В знанието или в носителя му. Тук книгата не я смятам за носител, тя е нищо сама по себе си. Носителя винаги е субекта. Той е правещия от целулозата и мастилото - знание. Къде е истината?! Това е риторичен въпрос, и всеки предполагам има мнение за него, а не кой какво е писал по него. Знанието че едикойси е писал нещо си, не е знание. Ако се приема това знание, значи заставам зад него от 1-во лице. След като се приеме някакво знание, то става лично и няма нужда да се цитира от къде е. Платон е живял за себе си, ние живеем за нас си. Това че съм познал знанието на Платон, означава че това знание вече е мое и аз заставам със себе си зад него с това с което съм разбрал, а не с тежкото име на Платон. Щото дефакто знанието, което Платон е оставил може да се разбере изцяло, че и да се надгради, но може и да се разбере частично. Толкова частично, че тази част изобщо да не отговаря на това, което е оставил Платон. Писането от собствено име изкарва на бял свят именно разбраното знание, а не "прегърнатото защото ми харесва Платон". Знанието си е знание и не зависи от харесването и от това от къде сме го взели. Разбраното също.

Ти си представител на истината ли? Кое те прави такава? Списъка ли? Като пълниш форума със списък някакъв, без значение дали се води от Христос или от Платон, истината по-пълна ли става? Всеки ли може да излага истината (си) пред предразположена (или не) аудитория? Какво става когато некадърен лектор излага Истината пред непредразположена аудитория? Дали няма само да "изложи" истината?

Разбирам какво иска да каже Богданов, но ето една логика. Моята логика е, че понеже всеки си има "истина", и често дори противоречи на нечия друга "истина", то Истина няма. Дори за електрона, доскоро е нямало истина, а само догадки. Дори ме съмнява, че дори и сегашната истина за електрона може да се окаже неистина (имам в предвид истината в учебниците и лабораториите). Ами морала, който можеби е по-важен от материалния (доказуем) свят и определя по-голямата част от това което наричаме щастие в живота, там е пълно със защитници на едно или друго. Понякога готови и да убиват и съответно да бъдат убити. И Хитлер е имал истина, и Сталин ... и масите са ги подкрепяли. Още един пример малко по-надолу. Ето я стъпката към насилието. "В името на Истината". Някой нещо му говори и е готов... Може и да не му говори, но да смята че е открил истината и да тръгне да я налага на безхаберните. И такива хора си имат логика. И истина. А понякога намират и широка подкрепа. DarkSlayer, ако ти се упражнява в писане, може да си попишем относно истината. Пък и за връзката и с осъзнаването.

И какво се цели с този "списък"? Какво значение има дали Платон (или който и да е) ВЯРВА в прераждането или не? Това критерий за нещо ли е? Ще успокои някой ли? Или и той ще вземе да повярва? Философията е повече логика отколкото наука. Обаче коя е правилната логика никой не може да каже. По точно, всеки може да каже каква е неговата логика. Ама някак предпочитаме да развеем Платон. Да има нещо зад което да застане. Прочетох нагоре нещо за "истината". Истината е тази, която определя действията ни. Това е единствената Истина - личната. Ние си имаме някаква логика (философия) и това определя действията/реакциите ни. И личното ни отношение (емоционалната ни (най-често ре-)акция). Какво става, когато развяваме някакви супер принципи, а действаме/реагираме далеч извън тях?! А въпроса за прераждането е достатъчно невидим и "далечен" за да имаме отношение към него. Не сме наясно със собствените си истини, пък сме тръгнали за прераждането да спорим. И да вадим едни ... списъци. ...

Исках да си допълня поста, но сигурно ми е изтекъл срока Та исках това да допълня. За книгите и четенето във връзка с описателните системи. За мен, добрият автор (ако трябва да опише нещо съвсем чуждо на читателите) започва с едно достатъчно обширно въведение, което без да се откъсва от познатата описателна система, да въведе въпросите ("белите петна") където да започне постепенното въвеждане на чуждата описателна система. По нататък може изобщо да се напусне познатата описателна система и ... се потапяме в един съвсем друг свят. И тогава се вижда/разбира, че двете описателни системи могат да си съществуват независимо, макар и двете да са съвсем "истинни".

Повечето хора са "затворени" в материалния свят. И в емоционалния си. От тази гледна точка няма как да стигнем до световете на души, духове и пр. Ние разполагаме с описателна система, която е пряка функция на средата ни. И разбирането ни за тази среда. И ако гледаме само в материалното няма как да се види нещо повече. Много са склонни да отричат - или материалното или другото. Описателната ни система е свързана, ама здраво свързана с живота ни (среда, разбирания и пр). Бедуин и ескимос почти нямат допирни точки. Единия знае пясък и камили, другия сняг и лосове. Ако те са надзърнали извън материалното, или са запазили митове и легенди за "оттатък", то дори и "коректно" описани (в тяхната си описателна система), то това могат (и най-вероятно ще са) коренно различни описания. А ние, с нашата си описателна система, ще "преведем" техните изключително изкривено. Сега аз каквото и да говоря за казармата, тези дето не са ходили ще им е изключително трудно да "познаят" за какво става дума. Ще си изградят представа, която ще е пряка функция от опита им. Затова изследователите отиват и живеят в средата, която изучават. Няма начин да се (по)знае описателната система (живота) на бедуина, ако не поживеем някоя година с него. Не става само с книги и youtube. Та седейки си в собствената описателна система, щото там всичко ни е ясно и стройно, няма как да разберем нещо, което не е включено в тази наша описателна система, само през някаква съвсем различна описателна система. Това е и основното несъвършенство на науката. Тя си има собствена описателна система и собствени правила за добавяне (разширяване) на тази описателна система, и всичко, което и противоречи се игнорира и отрича. Точно както "твърдите" религии - затворена описателна система, която ни дава идентификация. И ние се самоидентифицираме с нея. Затова една от първите задачи на изследователя на чужди описателни системи е ... да скъса връзката със собствената си, да не се "подпира" само на нея защото така никога не може да излезе от нея. Това е и сериозно предизвикателство, не всеки може да го преодолее лесно. Точно както хвърлянето във вода на неможещ да плува. Та, ние си седим заобиколени от книгите на предците си, описвали ... каквото виждали и разбирали ... и искаме да разберем нещо извън описанията. Ми не става. И Ванга става медиен мит, по-лесно е за включване в описателната ни система. Щото ако не е, то какво е тогава, изведнъж зейват огромни бели полета, които ние като имащи се за сериозни хора, не можем да си позволим.

Така е, и ти си сънувал и аз съм сънувал и баба Пена и тя сънува. И аз редя буквички и ти редиш буквички, ама ако, АКО почетем Хайтов или друг майстор на писането, ще разберем нещо повече за реденето на буквички. Иначе няма как да го разберем. Та така стоят и работите със съня, приятелю. Прочети нещо различно от твоята опитност. Точно както четем и теорията на относителността, въпреки, че и ние сме виждали светлина и движещи се обекти.

Блажени вярващите както се казва.

Зависи какво се чете/слуша. Има ги и такива в обилни количества. Но Христос не е говорил за непостижими неща. Постижими са, макар и не за всеки. Точно както спечелването на един милион. Постижимо е, но не за всеки. Оставям неадекватните интерпетатори настрана, аз отдавна съм ги зарязал на тяхната си аудитория. Но когато някой постига нещо и го сподели, то защо трябва да се съобразява с някой си. Точно както е станало с Монро, който описва преживяванията си по време на сън. И него няма да го интересува какво е писано в евангелието защото той е вътре в кухнята и поне що се отнася за съня той е наясно, познава го. За много неговите писания могат да прозвучат като фантазиране, той няма как да докаже на всеки, че не си измисля. Не му и трябва. И нали се разбира, че "изучаването" на текст за съня НЕ МОЖЕ да става от незапознат със съня. От там идва и пълната обърквация на "изучаващите" древни текстове с подобни "нематериални" съдържания. Те могат да копат, да определят от кога е артефакта, кой го е писал, но разбирането/превеждането на текста може да го направи само запознат, познаващ поне отчасти съдържанието. А ако вас не ви се търси съществото, а методите на копане ... нищо не мога да направя. Аз ви посочвам сериозен съвременен автор, вие ми сочите фантазьори.

Изглежда така се получава. Ако Христос е говорил за нещо, то аз търся именно него. Както един физик търси някакви данни за електрона и не го интересува кой ги е писал и каква е историята на последователите му, нито самата история, щото той се интересува за електрона. Ами аз посочих Монро. Мога още много да посоча, но ще има същия ефект. И Ванга посочих. Но тя просто не влиза във вашата територия кавато аз я виждам. Какво повече мога да направя?! Аз се интересувам именно от този фундаментален принцип, който не зависи нито от изказващия го, нито от историята. Не се интересувам каква ябълка е паднала на главата на някой си, защо е паднала и пр. , а какво ми казва след това - закона е важен за мен. Само че в тази тема историята изглежда е единственото нещо за което може да се говори конструктивно, не мога да не се съглася. А не само Христос е говорил. Говорили са и преди него, говори се и сега. И не само се говори кой какво е чел и как го интерпретира. Говори се и от личен опит ама кой да чете. Верно в сегашно време няма много с личен опит, но погледнато във времето има доста. Остава да се отсее от многото плява, която също много наизлезе. Всеки сам си решава какво и как да търси и дали да спре. Ако Нещото съществува. Ако някой го потърси. Ще е много жалко ако в първия срещнат чалнат намери оправдание/доказателство да прекрати търсенето.

Аз пък все си мисля, че ако прераждането съществува, и има някакви принципи/правила, то няма да зависи от кой какъв бил и според кой. Точно както и гравитацията си съществува и не се съобразява с никой; има си правила и те си работят. За всички. Разликата се получава основно между запознатите с гравитацията и незапознатите. По-запознаните просто имат по-широк поглед върху гравитацията и от там и повече свобода на действие. Та ако ние като хора имаме и аспект който се преражда, то принципа/правилото ще се прилага независимо в какво си вярваме. Въпроса е дали има прераждане и от там нататък евентуално какви са неговите принципи (как става). Та прераждането, както и гравитацията едва ли ще се допитва до "списъка на марушка", а какво остава за разни масони и обикновени хора. Това са надперсонални принципи. Поне това трябва да е общото между тях

Интересно ми е какъв ти е критерият за "глупави" и "сериозни" книги. Повечето от старите религии са основани от хора, които са имали един много по-широк поглед от последователите си. Те посочват нещо на хората, но те понеже нямат тази широка визия, но им "харесва" нещо си, започват да правят едни организации, едни чудесии, които вече са далеч от посоченото от "инициатора". И ето още една религия със свещената и книга. И "грешките" в предаването на знания могат да се видят от други със същата широка визия. Последователите няма как да видят грешките. А може би именно заради "грешките" има и толкова много последователи.. И по темата. Може би Никейския събор е оставил някакво свидетелство относно подмяната? Тъй и тъй, ние решихме да подменим/изменим "Библията" щото нещо не ни харесва така... Как си представяш тази работа? Да не би сега да има документ относно истинската причина за Войната в Ирак? Истинските причини отдавна не се изнасят в публичното постранство и човек трябва много внимателно да чете между редовете и буквите, за да се сети за неказаните причини. Някой може да вижда причините и да напише книга.. и какво от това, след като не е официален документ?! Същото е и при хората, Казват едни причини за дадено свое действие, ама дали това са причините... За мен е явно, че Библията не е нито единствения нито най-верния труд относно "нещото" което се е опитвал да посочи Исус. Мен точно това "нещо" ме интересува, а не история на религията, така че дали е променяна библията или не, почти не ме касае. Тя така или иначе никога не ми е била единствения източник. ____________________ опитвал съм се да формулирам каква е тази "широка визия". Както и "нещото" което тя е способна да види.

карането на кола също води до фатални последици. както също и велосипед и танк носенето на каска - също неносенето - също къв живот бе, накъдето се обърнеш все смърт ... има едно задължително нещо предхождащо смъртта. И това е... раждането тъй че ако трябва да не умираме, то най-добре хич да не (се) раждаме

А кой (след време, когато оригинала е загубен) ще може да разбере дали Теорията на относителността е променена? Който разбира от история или който разбира от физика? А вие вестници не четете ли? Там всичко написано ли отговаря на истината? А не може ли библията да е една приета/утвърдена (в някои среди) книга, която да не описва съвсем точно... някои работи.

Леле колко материал има тука. За философстване... Съдопроизвадство за деца, за мен е равносилно със ... секс за деца. Децата хабер си нямат за "нормалните" човешки отношения (както и за секс) за да вдянат нещо. Ми да им покажат как кравата става на хамбургер... Баси, излиза че секса е по-маловажен от съдопроизводството...

Да пораздухам малко темата... (да се забавляват децата ) Ако нямахме знанието за електрона, както и технологията за откриването му, кой щеше да може да потвърди или отхвърли неговото съществуване? Така сега науката няма технологията за изследване на човека, поне на този му аспект, който се преражда. Само за някои хора тези аспекти са ... обозрими, да го кажа. Но науката като такава, няма как да ги признае. Хората придържащи се към науката няма как да разпознаят такива хора. Много се съмнявам, дали Ванга не е помагала и на професори, но няма как професора да излезе пред науката с този "факт". Ако човек наистина се състои от три аспекта? Например най-изтърканите физ.тяло, душа и дух. Науката е доста наясно с физическия аспект. Но от физическия аспект не могат да се "изведат" другите аспекти. Както от гравитацията не може да се изведат атомните и ядрените процеси, както и генетиката. Ами ако човек е доста повече от физическо тяло, а науката "вижда" само него?! - разбира се, че прераждане няма! Ми няма, ни се яде, ни се пие, ни се види. А науката никога не може да признае нещо дето не се вижда. И е нормално, затова е наука. А знанието, ей това знание, има само един носител - човека. В този смисъл нито Библията е знание, нито физиката - само човек може да знае. А науката е инструмент, изобретение на човека за да си организира някак наученото. Науката не е знание, не може да се налее с фуния. Затова цитата не е знание. Цитата е: Аз знам, че някой е казал НЕЩО. А знанието е: Аз знам НЕЩО. Малко се отплеснах.

Форума не е за археология, пък за знание ... незнам? Що е то знание? Ако Общата Теория на Относителноста беше изписана върху камък, кой щеше да може да `разчете` какво има изобразено на камъка, археолог ли? И ако случайно някой е чел физика и вземе, че схване какво е оставено върху камъка и се осмели да го сподели с археолозите? Фантазьор и то наивен...

Тук (директна връзка) пуснах връзка към статия от един друг форум, която е свързана както с археологията, така и с т.нар. мистика. Но дали ще го наречем мистика или знание ще покаже само нашата позиция спрямо `нещото`, а не дали го има или не. То си е там, оставено както разбирам преди около 7х.г. (5в. пр.н.е). Това е артефакт, както го наричат тук археолозите щото е оставено на камък, но е описание на знание за човека, което малцина са способни да "преведат". Тези малцина са от тези, които са наясно с "устройството" на човека. И то по-скоро с устройството му като единица съзнание, произход и пр. В посочения форум има още интересни тълкувания на археологични артефакти. Има и много информация за Човека, за който се интересува. И това СЕГА, и ТУК (в България). Само че от нас зависи къде ще (си)отнесем поднесеното буквално наготово знание, към мистиката или към знанието. __________ Разбира се, далеч по-добре ще се разбере ако предварително се прочетат: Книгата "Ти си това" - публикация на текста и Книгата "Ти си това 2 - Разбирането" - публикация на текста Точно както е необходимо да се прочете (и разбере) доста физика, за да се схване теорията на относителността например.

Ето един анализ на артефакти, какъвто археолозите не могат да направят. И не защото са глупави или не чели, а просто защото тази област е отнесена към мистиката и оставена без внимание. Статията/темата сама по себе си е интересна, но ако се прочете повече от посочения форум, нещата ще придобият съвсем друг характер. Заинтересуваните от археология ще видят едно съвсем друго тълкуване на "рисунките" и евентуално ще му обърнат повече внимание. Става въпрос за много древно знание за човека, оставено по нашите земи. Ето и темата.

Благодаря за включването лъвска кралице, Аз за интуиция смятам, когато имаме действие/решение, което по никакъв начин няма повод/доказателство. Когато вместо това, което сме планирали, правим нещо `странно` и се оказва, че това е било най-правилното нещо. Напр. отивам нанякъде, но вместо да се кача при приятели, се качам в другата кола при някой дето дори не ми е симпатичен. А колата на приятелите пука гума и... С интуиция правим нещо дето няма как да го знаем. Интересно ми стана за коленния рефлекс, нямам представа какво показва. Но предполагам,че е точно някакъв неврофизиологичен процес. Това за мен е хубав пример за ре-акция, на такъв дразнител има такава реакция, независимо какви програми имаме от детството. Интересно ще ми е дали е възможно под хипноза може да се промени реакцията, напр.на реагираме с другия крак. Примера за звука ... не е ли това кучето на Павлов. Само че вместо да ни потекат слюнките, се появява накакво настроение, емоция и пр. Нещо като условен рефлекс(ако не бъркам термина). Един вид програмиран директно в подсъзнанието, не сме го забелязали дори. Да си дойдем на думата: съзнание/подсъзнание. Напр. съзнавам, че искам нещо. Не съзнавам защо (примера със звука), но го искам. И ако ме питат защо, си стъкмявам една `основателна` причина. Тук ще си позволя да не приема, че `специалния софтуер, програмиран ни в детството е наречен съзнание`. Първо, да се говори за софтуер, означава ако не без избор, то непременно ограничен. Софтуера означава условни реакции. Софтуера, програмирането, което е в подсъзнанието, което не съзнаваме. Това може да е страха от тъмното (защото има караконджули). Това може да са добрите обноски (щото тези хора са културни(щото майка ми много уважава такива, а аз искам да съм добро момче)) И много и най-различни такива програмки, за които не си даваме сметка, но които ни управляват в голяма степен. Нека тук отлича малко заучените положения като напр. професионалните поведенчески изкривявания. Те са заучени съзнателно и макар и с времето да ги забравяме, винаги можем да насочим вниманието си към това и ако трябва, да се напънем малко и да `изтрием` (променим) програмата (с воля, както и сме я създали). Например, аз след една седмица вече си карах съвсем спокойно в лявата лента (Англия). Та да отлича заучените реакции, включително от детстото, от чисто физиологичния рефлекс (коляното). Сега ми хрумна, че понеже в детството сме в друго състояние на съзнанието (да не кажа без съзнание, но доста подобно), то затова нямаме спомен от програмираните неща в нас. Докато в н.нар. зряла възраст вече с друго съзнание, сме способни сами да се програмираме и разпрограмираме, и съвсем ясно си даваме сметка за това. Т.е. `помним` в нашето си нормално съзнание. ... Както и при напиване ни се губят разни моменти. Това може да са съвсем различни работи, но едно е видно - състояние на съзнанието, различно от нормалното. Нека тук да отбележа че програмите от детството са доста по-дълбоко в подсъзнанието, те са доста трудно `видими`, трудно осъзнаваеми. Докато придобитата рутина, макар и влязла в подсъзнанието, е доста лесно осъзнаваема. Или, подсъзнанието аз го разделям на осъзнаваемо (лесно) и неосъзнаваемо (трудно). По-скоро близко и далечно. И ние можем да изваждаме в съзнанието само най-близките програми. Като ги извадим, малко по-далечните стават по-близки и накрая и тях ще имаме възможност да изкараме в съзнанието. Щото съзнанието е върховния контрол, то може да реши да постъпи непрограмирано. Най-малкото, само съзнанието може да вади от подсъзнанието. Както сега аз се опитвам да анализирам. И в анализа, ако е адекватен, ще участва все по-малко от подсъзнанието. Много се отклоних. А споменатото безсъзнателно, не е ли просто инстинкт? Искам да ям, да се кефя и да чукам. За мен това са инстинкти. Лошо няма. Но какво става, когато се отдадем на инстинкти? А дали не се отдаваме на удоволствието от яденето, а не на самия глад. На кефа от чукането, вместо възпроизводителния инстинкт? Къде е границата? Ние сме същества, при които може инстинкта да е водещ (отрасъл в гората), подсъзнанието да е водещо (голяма част от хората), и съзнанието да е водещо (рядко). Всичките мании и фобии не са ли ярък пример на водещо подсъзнание? Ей тука наистина става голямо мазало. И аз така го виждам. И няма значение как ще наречем програмата която ни подтиква (под-тика е несъзнателен стимул); дали ще е `то`, подсъзнание, инстинкт или интуиция. Важното е че сме се овързали с едни `възвишени` принципи, ама ни се чука та две не виждаме. (всъщност с интуицията както я дефинирах, не може да се отъждествим/овържем).. И света става крив, пък ние сме си такива `възвишени`. И това само защото не искаме да пуснем възвишените принципи и да си признаем, че всъщност много ни се чука и ни пере хормона. Ама това е `лошо`... И тук идва мястото на егото, като заместител на Аз-а и най-големия защитник на заместителя на Аз-а. (защитника на принципите(или нещо друго), с които сме се отъждествили) ________ да спомена един интересен труд в психологията - транзакционния анализ. много неща там са изведени на светло.

Мисълта ми бе, че това са само обяснения, които евентуално биха помогнали на докторите да поправят някой пациент. Знае се за някакъв механизъм, който се управлява напълно автоматично и ние нямаме никакъв достъп до него. Не мога да си кажа, дай сега ще си направя мозъчната кора по-чуствителна на налягане. Докато `процеса` внимание е далеч по-`видим` и от там контролируем. Изобщо, бих се ползвал от нещо, което ще ми помогне да подобря нещо в живота си. Напр. техника с която ще си подобря тичането или помненето, или нещо друго. Още един пример. Знаем, че дишането може да е автоматичен процес, но може и да е съзнателен (вниманието е насочено към него, и имаме голям контрол). А чрез контрол и внимание към дишането можем да си подобрим тичането напр. Иначе не отричам, че ние имаме механизми, които си действат в нас без значение дали знаем за тях или не знаем; разбираме или не. Затова са измислени хачетата, за да влияят точно върху тези механизми, но те нямат връзка със съзнанието - вземаш си хапчето и се `олабваш` (примерно). Но ако разбираме `механизма` на вниманието, малко или много вниманието ни ще се подобри. Тук идва мястото на волята да си наложим нещо съзнателно, докато е било напълно автоматично, рутинно. Та ако може, да обсъждаме механизмите достъпни за внимание/контрол. Иначе, както си описал механизма, той се отнася повече до физиологията, от колкото до съзнанието