sirius

Здравейте Още заглавието на темата подсказва за отношение към реалността. Т.е. от една страна се пита за отношението на всеки един участник тук, в темата за отношението му към реалността, и от друга неговата съпоставка между несъвременна и съвременна реалност. Стават две реалности и .. нашето отношение. Тогава за каква реалност говорим. За мен реалността е понятие като понятието Бог - съществуващо и неописуемо. И ако се разгледат описанията дадени от всеки един от нас, се вижда, че всеки си има собствената реалност. Всъщност реалността съществува единствено в главите ни - ние си я "правим". И всеки опит да се даде описание на реалността всъщност е опит да се опише нашето отношение към реалността, и то според това какво сме способни да уловим от реалността (лично и субективно качество), какво успяваме да опишем (също лично и субективно. И какво се опитваме да направим? Да си сравним способността за улавяне (сетивност), тълкуване (перцепция или възприемане) и да си ги сравним някак си, да видим "къде сме" някак. За мен въпроса с реалността стои на няколко нива. Едното е постоянно да си давам сметка за приятие и възприятие (сетивност и тълкуване на сигналите) - "сверяване" на това дето е в главата ми с това което е, нещо като обратна връзка идваща с въпросите "какво възприемам"(кои са сигналите), защо, защо точно това съм възприел а не нещо друго, което също се покрива със приетите сигнали (перцепция / възприятие) и пр. Другото е да нямам отношение към приятието и възприятието, т.е. да нямам лично отношение към тях, да приемам, че това приемам и така възприемам и толкова - това е моят свят и това е моят "уред" за вървене през живота. Хубав или лош, той си е мой и аз имам единствената опция да работя върху този уред за да си го усъвършенствам. Чуждите уреди не са мои и аз не живея чрез тях, те може да са всякакви но не са мои и единственото, което може да ми помогне като гледам чуждите уреди, е да взема нещо и да ъпгрейдна моя. Но за да стане това, аз трябва да съм много наясно с работата и устройството на моя си уред. А по темата Съвременната реалност ми показва колко моя уред е остарял в някои отношения Но това е нормален процес. ___________________ Много хубав цитат. Ще си позволя да си изразя виждането. С първото изречение съм напълно съгласен. Второто изречение вече противоречи на първото; показва че е променено отношението - вече има нова и стара реалност (макар тя да е това което е); възприели сме една реалност, пък тя сега е друга и ни е мъчно за старата. Третото изречение. Съзнанието според мен е съ-знание знанието за нас самите, а то няма отношение към околния свят, още повече към описанието му, което държим в главите си. То няма връзка с икономиката и политиката. Четвъртото изречение. "Безнадеждно" показва личното отношение към възприетото, което пък показва един вид насилие (желание за помяна) към него. С моя коментар нямам намерението да обиждам когото и да е. Аз самия се наблюдавам и се хващам в безброй подобни противоречия. Подобни анализи на мен ми помогнаха да разбера повече за процесите на приемане и възприемане в моя уред (всъщност това, което смятаме за Аз, това с което се идентифицираме. А по късно и да мога да си работя върху уреда. Всъщност има много литература по въпроса. И винаги има нещо по-добро, нещо което да заимстваме.

"Трябва да се вярва в истината" Вяра в истината е словосъчетание, с доста абсурден смисъл. Да се вярва, означава да не се познава. А ако не се познава няма особено значение в какво се вярва. Истината не става с вяра а с познание. Да се работи с вяра с електричество е доста нездравословно. Искам да кажа, че не може с вяра да се замести истината, както кичозното не може да замести изкуството. Е, разбира се, някои го заместват

Incorrectus, аз не съм установил съществуване на съзнание, което няма свой носител, само допускам. Ще е некоректно ако "установя", че съществува. Ще е некоректно също ако "установя" и че несъществува. Аз само се питам и допускам възможности. Всъщност за мен си съм "установил", но доста внимавам да не пиша "от името на истината". Щото знам, че това дето аз съм си "установил" си е само за мен. То дори не е и установяване, а предположение с което се отнасям като с истинно, за да проверя дали ще се потвърди. Точно като експеримент: има предположение исе очакват някакви резултати. Много е лесно да се дрънкат пълни приказки. Щото преди да станат пълни, са били празни. Някой се е осмелил да търси в "празното" и в началото също е било нещо празно, идея накаква, докато някой не е рискувал и го е превърнал в нещо пълно (признато или доказано. В това отношение самостоятелността в смисъл на кураж да погледне и изследва в неизвестното е ключов елемент. Всъщност за мен празни приказки е да се реди кой кога какво казал, но както и да е, да не се отплесвам. MARK, аз не съм фен на индийските учения, но скоро попаднах на едно четиво, което ме изуми: това.

Да си скромен в религията означава да не говориш от себе си, т.е. да правиш бомбастични изказвания, които не са съобразени с факти и авторитети в твоята област. Означава да говориш от името на религията. Само замених наука с религия за да се види по-ясно ... ангажираността с тезата. Тази ангажираност, може да се нарече отношение. Това е нещо лично. За мен, този който говори от името на нещо си е по-близо до фанатизма. А всъщност става дума за явлението ... вярване. Аз като зарзаватчия, мога да кажа, че зарзаватчиите са много скромни и добродетелни хорица, които понякога се дразнят от някой високомерен поп/професор.... Това са морално етични неща, които не могат да се свържат със знанието. Абсолютно всеки е чувал и знае, че е по-добре да си добър, а половината се обвиняват един други че не са добри. Всяко стадо си има и мърша и идоли. Военната техника не е рожба на незнаещи, но дали се ползва "за общото благо", колко общо е това благо. Така или иначе представата замества знанието, (особено) където то го няма. Понякога дори няма нито предсава нито знание, там има една "дупка" която дори не забелязваме щото не ни трябва. ... А дали съзнанието се среща толкова рядко? Дали ние сме способни да "видим" съзнанието ако то не е обвързано с материята? Ние, според мен, сме съзнания обвързани с материята (имаме си тела/обвивки). Но дали съзнанието съществува само с материална обвивка (или носител)? Ами ако има съзнание без материална опаковка? Това, че не можем да видим опаковката, в която си мислим, че е съзнанието, означава ли че не може да има съзнание без опаковка. Сега пък обвърза материя и природа. И то по доста ненаучен начин - две понятия, всяко от които определя другото. А дали Matter не е по-близо до Mother, не знам, но да не се откланяме и в лингвистика. Природата, за мен, обхваща всичко. Нещо като понятиего Бог. А всичкото обхваща и човека заедно с неговите умствени конструкции, които пък далеч не са материални, както и полетата.

О, без да учим ще е доста трудно. А въпроса с нуждата е малко спорен. Да се ползвам от колата си е едно, а да имам нужда от нея е друго. Изпитването на нужда си е чисто психоемоционално нещо. Някой може да изпитва нужда да има кола без изобщо да му трябва. Искам да кажа, че полезността на специалиста (учителя) няма защо да се обвързва с нуждата от него. А твърдението за скромните учени и нескромните недоучени за мен е лишено от смисъл защото е твърде обширно обобщение, което дори не може да се докаже, а примери могат да се посочат и в обратна посока. Скромността (а май и повечето от т.нар.добродетели) едва ли може да се обвърже с учеността или знанията.

Прав ли е Х, или Y си мисли така? И плеснаха с ръце и се прегърнаха. И Бяха Прави! Амин! Приятно е да усещаш разбиране, но дали това е критерий за правота? Кой дава критерия за правота? Най-доброто което мога да измисля за истината е: Смятаме твърдение за истина, когато ние самите сме стигнали до извода че е така - минали сме от там. Или, вярваме на някой, който смятаме за авторитет. Но винаги ние сами си определяме дали нещо е истина. До момента, в който явно виждаме, че не е, или до момента в който някой ни убеди че не е.

Хора като Исус и Буда се срещат по-често, от колкото си мислим. И сега ги има. "Все пак те са просветлителите." А за да са просветители са просветени, пробудени. Пробудени от илюзията, в която влизаме чрез словото*. Защото словото е затворена ("Също не трябва да завърташ определенията в порочен кръг.") система от понятия с които изразяваме света си. Така или иначе, това което е, е неописуемо. Ние само маркираме основни неща. Това е и затворения свят изобразен на картинката, в който живеем. Затова е необходимо да "изключим вътрешния диалог", ума (който борави/живее с понятия, за да успеем да надникнем зад този затворен свят от понятия. Посветените/събудените(будните) не само са наясно с илюзорния свят и не са му подвластни, не живеят изцяло в него, имат една част която е извън него. Но за хората потопени в илюзията си (защото дефакто ние сами си я правим тази илюзия, но не знаем за това), тази част е невидима, тя е извън техния свят. И всички такива пробудени говорят именно за това по един или друг начин. Те не могат да дефинират нещо, което не съществува в света на илюзиите. "защото именно чрез Божието Слово (или мисъл) нещата са създадени и съществуват само според него." Ако "Божието Слово" е нашето слово значи ние си създаваме нещата. Но понеже "имаме видимост" само към нашия си свят, то създаваме само в него. Това се опитват да кажат Буда и си-е ама в крайна сметка хората от илюзията правят още едно нещо от света си - религия. "Ето малко от философски речник ИСТИНА Вярно, правилно отражение на действителността, което в последна сметка се проверява чрез критерия на практиката. Характеристиката истинност се отнася именно до мислите, а не до самите неща и средства за езиковото им изразяване..." А действителността се простира и извън нашия свят. И ние като хора имаме потенциала да погледнем (съответства на сензорите от материалния свят) извън света си и да творим (с материалното тяло можем да сложим камък върху камък, да творим). Творбите на тези които творят извън нашия свят, ние наричаме чудеса. Но дали сме способни да познаем един Христос или Буда (буден) ако случайно го срещнем. Дали ще "чуем" какво казва? Но пак се отклонихме от темата: ИСТИНАТА _____________________ *понеже словото отразява материалния свят, в който е материалното ни тяло, с което пък се отъждествяваме. Най-"точното" отражение наричаме ... наука.

Дорис, не знам КОЙ ПРЪВ, и нямам нужда да го знам. Това което ме касае, е какъв смисъл влагаме в понятията и специално в понятието "истина". Опитваш се да изведеш една теза, която не е твоя и дори не си приела/разбрала. Как се ползва "недефинируемо понятие"? Това нещо като нищо ли е? Координатите са разстояния и могат да се изразят и с педи, пръчки и т.н. Дори се чудя как да включа точките в определението за координати, но да не задълбаваме настрани. Въпроса е в дефинирането на "истина". Ти как ползваш тази дума/понятие. Имаме понятие(разбиране), изразяваме го с думи(символи), които се разбират(познават) от тези, които предварително са научени кой символ на какво (понятие-разбиране)отговаря. Затова децата първо научават едни думички, а по-късно други. Някои изобщо не научават някои думички щото хич не им дреме на философията. Опитай се ти самата да опишеш какъв смисъл влагаш в думата "истина". Пък и това е философски раздел, а не математически. Тъй че ... отпусни се

Мисля че точка, равнина и пр. си имат поне свойства които ги определят/дефинират. Напр. че точката има координати но няма размер и маса и пр. Нито помня точно какво съм учил, нито ми се рови из интернет. Няма нужда, защото не може да се ползва понятие, което не е дефинирано. Особено в математиката - не може да използваме понятието права вместо понятието точка напр. А да се използва понятието "истина" без да е дефинирано, и особено "на доверие" си е абсурдно, вервай ми. Макар че масово се използва по този начин. И живота пак си тече. Просто исках да поосветлим малко "истина"та Поне да помислим малко върху понятието "истина", което смятам е важно в един форум за наука.

Всяко понятие (не само основно) си има определение. Има едни обаче, които са без доказателства. Може би тях имаш предвид. Пък ако наистина имаш предвид понятие без определение ... незнам какво ще е това понятие. Още повече понятието "истина".

Глишев, ми аз това се опитах (и се опитвам) да направя. Но щом метъра е измислено понятие... Знанието (и незнанието) не е отношение. Отношението (имам предвид лично) е нещо съвсем друго. Ние отворихме (и участваме) в темата за истината защото имаме отношение (не ни е безразлично) към нея. И защо? ... Защото не ни е безразлично какво другите смятат за истината. Всъщност да отнесем нашето разбиране към чуждото, да сверим часовника един вид. Иначе ако си не/знаем истината и не ни касае какво другите мислят, какво ни трябва да пишем (има и такива).

Ми така де. И аз това се чудя. То трудно се дава дефиниция, па да го/я изкараш и удариш на масата си е баш упражнение за майстор. Истината е, че истина(та) не съществува до доказване на противното.

Сега се сетих, че истината всъщност не съществува сама по себе си! Не е понятие изразяващо нещо материално (съществуващо независимо от нас (като споменатия звук)).

Мислих как да дефинирам понятието истина. Засега не виждам как мога да го направя без да я обвържа с някаква конкретика. Сякаш истата е най-много обвързана с нашето отношение към нещо по един или друг начин. Дори основните ни величини и мерни единици не са ТОЧНИ. Спомнете си как са еволюирали само най основните мерни единици. Аз съм учил (последното тогава определение), че метъра е незнамсиколко дължини на вълната на нещоси. Преди е било друго, по-неточно. Сега не знам какво е, може и да е друго, още по-точно. Но така или иначе това е едно ПРИЕТО от нас определение. Т.е. ние определяме/правим метъра. А той дефакто не съществува. Но така или иначе дори метъра не можем да определим абсолютно. Правим го с все по-голяма точност де. Но Истината за метъра (нещо, което според мен не съществува само по себе си) сега е с някаква пак определена и приета от нас грешка. Другия аспект е истината като отношение към някакво твърдение, верност. Може много да се мисли по отношение на истината, според мен.

Мислих как да дефинирам понятието истина. Засега не виждам как мога да го направя без да я обвържа с някаква конкретика. Сякаш истата е най-много обвързана с нашето отношение към нещо по един или друг начин. Дори основните ни величини и мерни единици не са ТОЧНИ. Спомнете си как са еволюирали само най основните мерни единици. Аз съм учил (последното тогава определение), че метъра е незнамсиколко дължини на вълната на нещоси. Преди е било друго, по-неточно. Сега не знам какво е, може и да е друго, още по-точно. Но така или иначе това е едно ПРИЕТО от нас определение. Т.е. ние определяме/правим метъра. А той дефакто не съществува. Но така или иначе дори метъра не можем да определим абсолютно. Правим го с все по-голяма точност де. Но Истината за метъра (нещо, което според мен не съществува само по себе си) сега е с някаква пак определена и приета от нас грешка. Другия аспект е истината като отношение към някакво твърдение, верност. Може много да се мисли по отношение на истината, според мен.

Значи ти самият имаш две (различни) дефиниции за истина. И ги приемаш за `валидни`, а верни ли са? Отделно че има противоречие във втората. Да не би да е нямало истини преди Христос? Пък и не е `живо Слово, защото отдавна не е сред живите. Отделно, че той лично не знам да е писал нещо. А ако истината е христос, пък е писано (библията) от някой друг, значи са записани едни представи и сега те се смятат за истина. Съответствието с божието слово ... значи трябва да си общуваме само с цитати от Библията за да сме истинни? И всъщност двата начина далеч не дефинират едно и също нещо. И независимо, че сега аз се "заяждам" с теб Глишев , то не мога да пренебрегна факта, че се опита напълно самостоятелно да формулираш нещо. За което те поздравявам! Всъщност нашите формулировки далеч не описват `пълното` фактологично състояние, а само това което можем да видим (с или без уреди). И дори само това, което ни засяга. Нашите формулировки/дефиниции зависят изцяло от способността ни да различаваме различни свойства. Например аз може да си нямам представа за камъните, но ако правя нещо с камъни по дълго време, ще започна да различавам варовика от гранита. И ако река да опиша знанието си, ще трябва да напиша напр. "този (варовик) е лесен за острене, но бързо се затъпява; пък онзи (гранита) много трудно се остри, но и трудно се затъпява". Т.е. такива неща като плътности и пр. не ме касаят, не ги различавам и те си остават ... несъществуващи (кой ще отбележи тяхното съществуване). Някой трябва да го разграничи за да го регистрира. Тогава казваме (регистрираме) че съществува. Или един вид "правим" неговото съществуване. А сега имаме огромно количество описани разграничения (дефиниции) и взаимовръзките им (наука) и това ни позволява да си изградим едни представи и едно разбиране, които често се разминават с описаните. Ние (огромна част от хората) просто не боравим с електрони за да ги разграничим (да ги забележим изобщо), но от училище имаме въведена една представа за тях. Дори и тези, които боравят с тях, боравят косвено, през купища уреди, и те боравят само с представите си. Просто тените представи са далеч по-пълни. Ако го превърлим в религията се получава така, че само Христос е познавал Отеца и е предал една представа за него, която ние приемаме за истина. Докато всъщност сме доста далеч от познаването му. Има припознали много Аз много внимавам с какво боравя, с представата си, с познатото или с припознатото. Всъщност, знанието се предава само с представи. И само когато ние сами направим разграничението (и съответно връзката му с други неща) можем да кажем че сме познали нещо. Например знанието за розата. Знаем за розата, чели сме и когато я видим ... щтрак... разграничаваме я от другите растения. Пък ако работим с рози ще ги опознаем далеч по-пълно. Ако не мислим за манджи постоянно . Ако един внимателен розогледач прочете нещо оставено от друг "изучавал" (работил внимателно с) розите, той най-вероятно вече ще познава повечето от написаното. Ще узнае и познае нещо, което му е убягнало от вниманието и най-вероятно ще забележи и пропуски в написаното (щото оня не е внимавал в някакъв аспект). Т.е. практиката/разграничението-познаването на знанието го правят `живо`. Другото си остава книжно, не живо, потенциално някак. Или аз мога да знам библията наизуст и това с ни най-малко не би ме доближило до Онова, ако аз самия не разграничавам разни работи. А като разгранича/позная онова, нама да имам нужда от библията. Както и внимателния розогледач няма нужда от написаното преди него. Всъщност написаното само може да ни даде една представа и привлече вниманието ни. За да може по-лесно и бързо да познаем за каквото се пише.

Какво е истината? Ножа какво представлява? Оръжие или инструмент? Ако се тъгне материалистично, той ще е парче метал с определени свойства с определена форма и пр. Но (не само) съвкупността от свойствата на предмета прави нещото "нож". Другата част, която определя нещото като нож е ... ползвателя и. За едно куче ножа не представлява нищо - за нищо не става. И така, според това в чии ръце попада, ножът може да спаси живот, може и да отнеме. Та зад материалните свойства определящи "що е то нож", има още много, много повече. И които определят важността на ножа в живота на човека. Едното е знанието за ножа, а повечето е ... трудно се определя. Зад материалното остава човека с цялата му неограниченост. Дори неописуемост. Ножа мога да го свържа с науката. Има материален аспект, който се знае от малцинството и нематериален, където е т.нар. морал (религии, философии, мирогледи) и се вижда от още по-малко хора. Както теорията на айнщайн - тя добавя още един аспект на материалното, със съответното си задматериално. За повече от 99% от хората самата теория не представлява повече от една книга с нещо непонятно написано в нея. Познаващите тази теория разполагат с потенциала да създадат един много можен нож. Но какво става. Материалната част е изучена на високо ниво, докато нематериалната (употребата) остава в същите ръце, които държат и ножа. За добро или зло. Овчаря изобщо не го касае тази дебела книга - не му трябва. Него му е все тая дали съществува електрона или не, и как се държи. Книгата със знанието си съществува, но дефакто това не я прави съществуваща/валидна/определяща за овчаря. За мен истината става Истина, само когато има приложение в живота ни. Когато НИЕ прилагаме тази истина, а не да включваме компа без да си имаме понятие как работи. Юзъра не прилага, той само използва. А тези, които прилагат истината са много малко. По същия начин, според мен, човек трябва да изучава много повече нематериалната част (себе си и околните) от колкото самото материално знание. Така или иначе тази малка част от материалното, която сме способни да научим, оказва много по-малко влияние в усещането за щастие в живота, от колкото нематериалната. А нематериалната е много дълбока. То материалната е дълбока, а какво остава за нематериалната. И точно както като се научи металознанието ще се познават много повече от свойствата на ножа, така като се научи човека (самоизучи) ще е много по наясно със себе си и ще ползва възможностите на ума, психиката и емоциите си много по вещо. Къде е истината? В свойствата на ножа, или в този който го ползва? Или и в двете? Само че илюзията, че с познаването на свойствата на ножа, ще познаваме ножа е абсурдна, защото този който изучава ножа не е изучил себе си и така пропуска по-голямата част от "свойствата" на ножа. Щото "нематериалните" свойства на ножа се определят от ... притежателя му. Каквото той реши. И понеже "познаващия" ножа не познава себе си, а от там и другите хора. (Щото познаващия себе си, познава и другите, но много ще се отдалеча от темата) И започва да хвали що за нещо е ножа. Само че не знае пред кого го хвали. Не знае след като е предал знанието за ножа (или самия нож) как по нататък той ще се използва. Няма познанието, което му е необходимо за правилната преценка на кой може да предаде знанието си. И може да се окаже, че е дал нож на дете. Или пуберитет. Затова преди време е имало школи където знанието се е предавало само от учител на ученик. Където учителя е познавал себе си и подходите към другите. Затова не е можело всеки да стане ученик на някой. Учителя просто преценя, че ученика не става. Имало изключителна връзка учител-ученик. Но разбира се, тук става въпрос за знанието за човека. А ако имаме това знание.... познание, познавайки себе си, вече преценката в чии ръце е ножа ще е бърза и вярна. А това знание е по-ценно, от знанието на метериалните свойства на ножа. Далеч по лесно е да се научат материалните свойства на ножа, от колкото "свойствата" на човека, който го държи. Никога до сега не е имало повече знания в медицината. И никога досега мощни оръжия не са били толкова достъпни. От една страна правим лекарства, от друга - оръжия. И не е необходимо оръжието да е измислено като такова. Когато е измислено ДДТ-то например, са били убедени (знаещи) колко полезно ще е за селското стопанство. И само следващото поколение "знаещи" го отхвърлят, и правят друг препарат. Истината, къде е тя? В знанието или в носителя му. Тук книгата не я смятам за носител, тя е нищо сама по себе си. Носителя винаги е субекта. Той е правещия от целулозата и мастилото - знание. Къде е истината?! Това е риторичен въпрос, и всеки предполагам има мнение за него, а не кой какво е писал по него. Знанието че едикойси е писал нещо си, не е знание. Ако се приема това знание, значи заставам зад него от 1-во лице. След като се приеме някакво знание, то става лично и няма нужда да се цитира от къде е. Платон е живял за себе си, ние живеем за нас си. Това че съм познал знанието на Платон, означава че това знание вече е мое и аз заставам със себе си зад него с това с което съм разбрал, а не с тежкото име на Платон. Щото дефакто знанието, което Платон е оставил може да се разбере изцяло, че и да се надгради, но може и да се разбере частично. Толкова частично, че тази част изобщо да не отговаря на това, което е оставил Платон. Писането от собствено име изкарва на бял свят именно разбраното знание, а не "прегърнатото защото ми харесва Платон". Знанието си е знание и не зависи от харесването и от това от къде сме го взели. Разбраното също.

Ти си представител на истината ли? Кое те прави такава? Списъка ли? Като пълниш форума със списък някакъв, без значение дали се води от Христос или от Платон, истината по-пълна ли става? Всеки ли може да излага истината (си) пред предразположена (или не) аудитория? Какво става когато некадърен лектор излага Истината пред непредразположена аудитория? Дали няма само да "изложи" истината?

Разбирам какво иска да каже Богданов, но ето една логика. Моята логика е, че понеже всеки си има "истина", и често дори противоречи на нечия друга "истина", то Истина няма. Дори за електрона, доскоро е нямало истина, а само догадки. Дори ме съмнява, че дори и сегашната истина за електрона може да се окаже неистина (имам в предвид истината в учебниците и лабораториите). Ами морала, който можеби е по-важен от материалния (доказуем) свят и определя по-голямата част от това което наричаме щастие в живота, там е пълно със защитници на едно или друго. Понякога готови и да убиват и съответно да бъдат убити. И Хитлер е имал истина, и Сталин ... и масите са ги подкрепяли. Още един пример малко по-надолу. Ето я стъпката към насилието. "В името на Истината". Някой нещо му говори и е готов... Може и да не му говори, но да смята че е открил истината и да тръгне да я налага на безхаберните. И такива хора си имат логика. И истина. А понякога намират и широка подкрепа. DarkSlayer, ако ти се упражнява в писане, може да си попишем относно истината. Пък и за връзката и с осъзнаването.

И какво се цели с този "списък"? Какво значение има дали Платон (или който и да е) ВЯРВА в прераждането или не? Това критерий за нещо ли е? Ще успокои някой ли? Или и той ще вземе да повярва? Философията е повече логика отколкото наука. Обаче коя е правилната логика никой не може да каже. По точно, всеки може да каже каква е неговата логика. Ама някак предпочитаме да развеем Платон. Да има нещо зад което да застане. Прочетох нагоре нещо за "истината". Истината е тази, която определя действията ни. Това е единствената Истина - личната. Ние си имаме някаква логика (философия) и това определя действията/реакциите ни. И личното ни отношение (емоционалната ни (най-често ре-)акция). Какво става, когато развяваме някакви супер принципи, а действаме/реагираме далеч извън тях?! А въпроса за прераждането е достатъчно невидим и "далечен" за да имаме отношение към него. Не сме наясно със собствените си истини, пък сме тръгнали за прераждането да спорим. И да вадим едни ... списъци. ...

Исках да си допълня поста, но сигурно ми е изтекъл срока Та исках това да допълня. За книгите и четенето във връзка с описателните системи. За мен, добрият автор (ако трябва да опише нещо съвсем чуждо на читателите) започва с едно достатъчно обширно въведение, което без да се откъсва от познатата описателна система, да въведе въпросите ("белите петна") където да започне постепенното въвеждане на чуждата описателна система. По нататък може изобщо да се напусне познатата описателна система и ... се потапяме в един съвсем друг свят. И тогава се вижда/разбира, че двете описателни системи могат да си съществуват независимо, макар и двете да са съвсем "истинни".

Повечето хора са "затворени" в материалния свят. И в емоционалния си. От тази гледна точка няма как да стигнем до световете на души, духове и пр. Ние разполагаме с описателна система, която е пряка функция на средата ни. И разбирането ни за тази среда. И ако гледаме само в материалното няма как да се види нещо повече. Много са склонни да отричат - или материалното или другото. Описателната ни система е свързана, ама здраво свързана с живота ни (среда, разбирания и пр). Бедуин и ескимос почти нямат допирни точки. Единия знае пясък и камили, другия сняг и лосове. Ако те са надзърнали извън материалното, или са запазили митове и легенди за "оттатък", то дори и "коректно" описани (в тяхната си описателна система), то това могат (и най-вероятно ще са) коренно различни описания. А ние, с нашата си описателна система, ще "преведем" техните изключително изкривено. Сега аз каквото и да говоря за казармата, тези дето не са ходили ще им е изключително трудно да "познаят" за какво става дума. Ще си изградят представа, която ще е пряка функция от опита им. Затова изследователите отиват и живеят в средата, която изучават. Няма начин да се (по)знае описателната система (живота) на бедуина, ако не поживеем някоя година с него. Не става само с книги и youtube. Та седейки си в собствената описателна система, щото там всичко ни е ясно и стройно, няма как да разберем нещо, което не е включено в тази наша описателна система, само през някаква съвсем различна описателна система. Това е и основното несъвършенство на науката. Тя си има собствена описателна система и собствени правила за добавяне (разширяване) на тази описателна система, и всичко, което и противоречи се игнорира и отрича. Точно както "твърдите" религии - затворена описателна система, която ни дава идентификация. И ние се самоидентифицираме с нея. Затова една от първите задачи на изследователя на чужди описателни системи е ... да скъса връзката със собствената си, да не се "подпира" само на нея защото така никога не може да излезе от нея. Това е и сериозно предизвикателство, не всеки може да го преодолее лесно. Точно както хвърлянето във вода на неможещ да плува. Та, ние си седим заобиколени от книгите на предците си, описвали ... каквото виждали и разбирали ... и искаме да разберем нещо извън описанията. Ми не става. И Ванга става медиен мит, по-лесно е за включване в описателната ни система. Щото ако не е, то какво е тогава, изведнъж зейват огромни бели полета, които ние като имащи се за сериозни хора, не можем да си позволим.

Така е, и ти си сънувал и аз съм сънувал и баба Пена и тя сънува. И аз редя буквички и ти редиш буквички, ама ако, АКО почетем Хайтов или друг майстор на писането, ще разберем нещо повече за реденето на буквички. Иначе няма как да го разберем. Та така стоят и работите със съня, приятелю. Прочети нещо различно от твоята опитност. Точно както четем и теорията на относителността, въпреки, че и ние сме виждали светлина и движещи се обекти.

Блажени вярващите както се казва.