sirius

Схващам Глишев, но как да кажа, ... прекия текст не винаги е най-доброто. Пак ще спомена, че науката и индивидуалния "научен" подход са две сходни, но различни неща. Науката е институция, иска доказателства и пр. Индивидуалния научен подход, означава да търся истината за себе си и много да внимавам дали не се заблуждавам, защото я няма науката за да ми помогне. Неща като съзнание, чуства, усещания, емоции, воля, преживявания, изследването и контрола им, са на изключително индивидуална основа. Много хлъзгава, ти си го забелязал, и затова много внимателно трябва да се подхожда. Като ученето на шофиране. В началото всичко сякаш знаем, но като седнем зад кормилото, нещата не стават веднага. Науката тук е само страничен наблюдател. Главно изпълнително лице е само учащия. Той трябва да го направи. Според мен Исус и другите Големи, са искали да опишат нещо, някаква кола и някакво шофиране (състояние), но ние повече от кон не сме виждали и пращаме всичко или в религията или във фантастиката. Та така за индивидуалния научен подход. Така са се учили всички първи - първия велосипедист, първия пилот. Ние в голямата си част от живота правим това - срещаме ситуации в които трябва да се справим по някакъв начин, без да знаем как. Както и да е, аз ако мога да кажа, започнах май с Дънов още когато бе забранен. После Кастанеда и после много. Църквата в това отношение ми даваше едни неприемливи за мен отговори. Сега преоткривам преоткривам оставеното от Исус и християнството. И ти ми помагаш в това. Но факта, че църквата отрича хора като Дънов и Ванга за мен е много показателен. Много показателен за състоянието и възможностите на сегажната църква по отношение на духовноста, екзистенциалното, спасението, както искаш го наречи. Исус е говорил за едни царства, за едни спасения, които явно за теб не означават, това което за мен. Но и други са описвали тези неща. И сега се описват. Но църквата вместо да води към спасението, води към това, което ти наричаш захаросаност. Заблуда е точната дума, но нали човек може да е щастлив и заблуден, кой съм аз че да го извеждам от това щастие. Затова не Ванга, ами и Христос да слезе, църквата ще е първата, която ще го отрече. Точно както е станало преди 2000г. В църквата е останала само летопис, традиции, ритуали, тя гледа в миналото и представя захарни изделия за бъдещето. Разбира се, че и в нея ще има сериозни хора, но процентно колкото и извън нея. Но хора с ясна представа (освен заученото от старите книги) за спасението май няма. ___________________________________ Аз изтръпвам като чуя за масовост. Бягам като дявол от тамян. За мен по-ценен е Вълка, защото сам е стигнал до "религията" си и стои зад разбиранията си. Може да са всякакви, но са си негови и е ненакърним по отношение на тях (Църквата в сърцето). Това, от което другите може да се наранят е истината, очевидното по отношение на "истината", в която вярват. Истината е само лична и който стои зад чужда истина(вяра) е накърним, а този който си има собствена най-много да си я поправи - ще е благодарен ако успее да вземе нещо за себе си, да си ъпгрейдне истината.

Жалко Глишев, че толкова си чел от Християнството, а го принизяваш до "обект на антропологичен и културноисторически интерес". Пък за яйцата... ужас, голямо принизяване на Исус, посланията му, Християнството. Пък няма да се учудя, ако яйцата са останали от езическите времена. Но си много ценен с прочетеното! Нямаш си дори представа.

Е, какво ти пречи да покажеш малко уважение. Като народ и държава ни е нужно единство. Като индивиди ни е нужна свобода. Ние имаме потенциала да постигнем и двете.

Нека пак да декларирам, че си уважавам Християнството като родна религия. Както си уважавам родителите и родината. Но не мога да си позволя да не виждам грешките им и още по-малко да ги прегърна в знак на лоялност. Няма да си позволя да унижавам християнството в храм. Няма да си позволя да "извеждам от заблуждение" дълбоко вярващ човечец. Но тук е форум за наука, за хора на знанието, а не на лоялността. Тук би трябвало да се питаме какво стои зад религията, какво е спасението, от какво, защо и пр. и пр. неща, които са общи за всички хора. Да търсим познанието - ние да позна-ем какво стои зад иначе благозвучните думи - знанието. Знанието в религиите е някак мистично, сакрално, но би трябвало да е нещо "реално". Знанието е формулата за скорост, маса и ускорение (примерно). Разбирането и може да е предадено в саудитска арабия или в лондон - това не променя същността на формулата. Тук лоялността няма място. Лоялността е на друго ниво - отношението ни към родители, род, родина, религия и това е нещо съвсем друго от знанието. Ако има някакво знание (както уравненията на Максуел напр.) което заложено в религиите, но не е още напълно разкрито? Ако различните учения и религии дават някакви частични знания (уравнения)? Ако трябва да взема отношение към религиите, аз ще съм от първите защитници на Християнството и дори ще посоча Глишев като пример за начетеност и любознателност. Щото аз очевидно не съм чел толкова. Но за малцината търсещи знанието, това не мисля че ще е достатъчно. Знанието като знание, няма отношение към емоционална обвързаност и лоялност, чуства, епитети и пр. Знание - разбиране - познание. Безкористната почит в знанието води до фиксиране към учебник. Рано или късно този учебник става тесен за едни и не ги води по-нататък. А по-нататък винаги има. Това е равносилно на придържане към учебник писан от Леонардо ДаВинчи - чудесен и върховен за времето си и дори сега за повечето хора, но не за всички. Така де, моите най-дълбоки уважения към Християнството, но аз съм човек на знанието, искам да знам кое как защо, да разбера, да усетя, да проверя. И по отношение със знанието, лоялността я оставям за подходящи случаи, и ако нещо искам да знам, не си ограничавам източниците. И съм дълбоко убеден, че тук на Балканите е "люлката на цивилизациите" или поне една от тях. Тук има хора търсещи, намиращи, постигащи в областта на екзистенциалното знание. Както и на природно надарени. И на шмекери разбира се. И стандарта на живот в това отношение не е показателен. И това СЕГА, няма нужда да се връщаме стотици години назад, макар че и там има какво да се намери. Достатъчно е да погледнем постиженията на учениците ни по математика и физика (може и други да има), спорта. Имаме поети като Ботев и Цанев, писатели като Хайтов, Ралин (да ме простят неспоменатите), Музиканти на световни сцени(и съвсем не лоши у нас), художници. Актьори, режисьори с визия и способности. Учени ако щете! Та ние сме една шепа народ! Емаме лекия недостатък да не сме англоезични и това до някъде ни спира (барабар и с другите кусури), но имаме потенциал и си го развиваме, напук на принизяващата реалност. Но затова пък знаем езици и черпим знания от всякъде. Пита ме американеца, какво аджеба правим на световно ниво. Е как да му обясня че правим култура, няма как да ме разбере. Как да му обясна, че по някаква причина са избрали наш глас да изпратят в космоса като знак; щото явно самата ракета не е достатъчна за "представяне", трябва и "нещо друго". А ние това другото си го имаме в повече.

Вълк, учението иска разбиране, воля, постоянсттво и пр. Лоялността е с лека емоционална част, лично отношение. Без съмнение религията дава опора, по-скоро упование. Но патерицата е ЛИЧНО помощно средство, аналогията е непълна. За куция е важно средството, тук лоялност няма, всичко което върши работа ... върши работа. Патерицата е нещо като твоята лична религия - опора, практичност. Предполагам би я сменил с нещо по-добро ако имаш под ръка. Още една съществена разлика между учение и религия. Както ги разбирам. Учението е път. Като образованието - минаваш и усвояваш първи клас, буквичките, втори клас, трети и трупаш. Всяка стъпка дава своя реален плод/резултат. Научаваш буквичките и резултата е способноста за самостоятелно четене, от тук нататък буквара не е необходим. От тук нататък ти самия си носител на знанието и ако е необходимо, можеш сам да напишеш буквар. Втори, трети, десети клас - усвоили сме знания и умения, те са в нас и ние ги познаваме, носители сме на знанието и способностите. Ако по този път някой кръшка и минава в следващ клас без да заслужава, той вече не носи знанието. Може да е завършил, но да не знае. Той няма да може да обясни на друг или да напише учебник. Т.е. учението е един вид стройна система за усвояване на някакви знания. Стъпка по стъпка. Знанията по естествените науки са някак по прагматични, лесно се проверяват, особено в началното и средно образувание. Може да има ученици, които да си открият собствен начин за умножение (например), ако им върши работа - чудесно. Учението е да даде една сравнително лесна система за усвояване на знания. Има хиляди начини да се предадат знания, една от системите е приета за масово преподаване. По принцип, би могло и сами да стигнем до тези знания, но за по-лесно е въведена една сносна система. Общо взето няма нужда от вяра, а от разбиране (сакралната, лична част) и труд и постоянство. (Разбирането много трудно се преподава) А основното свързващо звено в религията е вярата, принадлежността, лоялността. Там не се проверява - там се вярва. Може да се вярва в нещо реално, но ако няма прагматичен подход, проверка, обратна връзка, то най-вероятно това реалното никога няма да се достигне от вярващия. Както не може да се преподава математика за 10-ти клас на първокласници. Могат да вярват в спасението, но дефакто да не са изминали и половината път до него - нямат реалната връзка. Имат нещо на пиедестал и смятат, че то ще ги спаси. Религията, може да е нещо като пътепоказател към нещо, но за да се стигне до това нещо трябва да се тръгне по учение, с цялата отговорност и последователност на ученик. Сега не знам точно как са нещата, но според изложеното от Глишев, излиза че мистицизма е учението в религията християнство. Изглежда всяка религия си има своите учения. Сигурно има и учения без религия, както и религии без учения, но ... както казва Вълк, аз си имам моята патерица и чуждите не ме засягат особено. И не ме интересува дали патерицата ми се казва Пижо или Пенда. Щото ако я няма прагматичната обратна връзка, човек може да си вярва в каквото поиска и да се заблуждава до забрава. Да се чуства чудесно и пр. Това не са прагматични показатели за съответствие на изминато и постигнато. Разбира се, има хора изключения, които си имат изключителни заложби и те могат да се проявят както в науката, така и другата страна на науката - там където са ученията и религиите. Още нещо ми хрумна. Учението, както в образованието, се води от знаеши и можещи, от носители на знанието. учителя води и дава обратна връзка на тиквичката да разбере или усвои материал. Учителя Е наясно със стъпките на учениците и може да си помогне като ползва и вярата като подтик (ако работи), но винаги знае на къде ги води. При религията основно е вярата. Но като са щастливи хората, супер.

Нашето възприятие и емоции имат основна роля в поведението (вкл. и словото) на хората. Това дето го казваш за дзен, съвсем спсокойно може да се каже и за мистицизма и дори за съвсем "очевидни" неща. Само по себе си нито мистицизма(християнството), нито дзен (будизма) са религии. Или са. Какво ще са, зависи само от отношението на "ползвателя" им. Ако той реши, че като направи това-и-това ще стане еди-какъв, щото "рецептата" е свещена и работи за всички - това е религия. Ако той пренебрегва себе си и поставя нещо на пиедестал - това е религия. Ако реши че Нещо може да ползва, да взема от него, вече го ползва като учение. Проверява това, което смята че е вярно/полезно. Няма пиедестали. Почти всяко нещо може да се превърне в религия. Както и в учение. И това зависи само от субекта, как ще го възприеме и ползва. Това е основна постановка. Тя определя дали нещото ще се превърне в религия или учение. При религията имаме персонално отношение, обвързаност(затова има и пиедестали) - субекта извежда фокуса извън себе си. Докато учението може да се следва/проверява без лична обвързаност, като рецепта - субекта държи фокуса в себе си, той е важния а не учението/рецептата.

Глишев Оставам с впечатлението, че здраво свързваш "истинския мистицизъм" с монашество/калугерство, принадлежност към институция, изискване за време и пр. Абсолютно съм съгласен с теб за необходимостта от тези неща, просто не ги свързвам толкова твърдо. Най-големия мистик (Исус) е намерил време, но не е бил монах/калугер. Оставам с впечатлението също, че не правиш връзка "истински мистицизъм" > състояние на съзнанието. А ако е състояние (на съзнанието), то е съвсем нормално и на други места по света да са стигали до него. Монасите и будисти и християни мисля че търсят именно това състояние. А Исус и Буда са го постигнали и сапосочили някакъв "път" до него (състоянието). Веднъж постигнато това състояние вече няма будист, няма християнин. Ние всички сме хора и имаме потенциала да стигнем до това състояние. Та самия път не е състоянието. Веднъж постигнали го, будистите стават Буди (събудени, неспящи) а християните - спасени. Според мен това състояние е искал да посочи и Исус. И двамата казват, че всеки би могъл. Ако хората ги интересува състоянието ще си изберат и път(религия/учение). (Тези, които искат да стигнат до "Рим" - също) Ако ги интересува пътя(религията/учението), да са едикакви си, те никога не биха стигнали до "Рим". Щото тях не "Рим" ги интересува. Мен просто ме интересува състоянието, какво са искали да кажат Буда и Исус, какво са искали да кажат или посочат. Когато това състояние се постигне вяра няма. Вярата може да е пътя до "Рим", но не е "Рим". Когато си в "Рим", нуждата от вярата в съществуването на "Рим" отпада. Според мен, Исус посочва вярата в съществуването на "Рим" (състоянието) и затова е важно да се повярва, а не вярата като самодостатъчна за стигането до "Рим". С тези неща, които изложи, разбрах че и в християнството е посочено състоянието, но в мистицизма. За богомолците остават други задачи. ____________________________ Това състояние е наречено спасение при християнството и събуждане при будизма. За това говори и Кастанеда (индианския шаман). Методите и терминологията може да се различават, но това до голяма степен зависи от културата/манталитета на хората, на които са говорили Големите (че по-кратко). Аз май отдавна спрях да се захласвам по "пътя", така или иначе не съм задълбавал нито по будизма, нито в християнството. Но както излиза от споделеното от теб (Глишев), трябвало е да отида в някой манастир и да говоря с монаси и да улуча някой дето е наясно. Или специално да търся специални книги за мистицизма. ............... моите пет с`тинки

Хубава ретроспекция Южняк. Малко или много всеки е минал своя си път докато стигне до нещо. Аз също не съм срещал индиец, с който да ми е интересно да разговарям на подобни теми. Но това не значи, че няма читави. Това се отнася и за тибетците, че и за нас. Благодарен съм на Глишев, че изнася неща от християнската мистика. Това е област, на която някак не съм попадал. Но от изнесеното разбирам, че са работили и имат успехи и ми е много интересно. Виждам неща, които са описвани и в други учения. Но доколкото разбирам, Глишев разграничава християнските мистици от обикновените християни и ако това се отнася и за цялата институция църква започва много да прилича на разделението и горе споменатите кръгове "просветени" в будизма. И, май малко се смесват вътрешни състояния и позиции в институция.

Глишев, така е. Много захарни изделия в бранша. Но погледни онези 10% (дори бих казал 1%, аз пиша само за тях). Аз не бих сложил в едно изречение "мистични преживявания" (още повече, че изобщо не ги описа като захаросани) и развинтено въобръжение. Описа какво е мистично преживяване, много се покрива с моето, и изведнъж - при тетките и захарните изделия. И аз съм учуден, че не свързваш спасението с върховното постижение в мистицизма. Става дума за недоинформираност, четене от един източник. Или за една голяма попара. А ако источника е непълен и/или едностранчив?

(Ставаше дума за каква ще е разликата дали времето ще е отделено за "най-нормална религиозна практика" и дали за мистицизъм.) От разликата, която си изложил, си личи че правиш едно разграничение между обикновения вярващ мирянин и мистика, като изобщо не допускаш, че мирянина може да се занимава с мистика. Такова нещо Исус не знам да е споменавал и дори напротив, навсякъде той показва, че всеки има възможността да "дойде при него" (или в "царството божие". Което всъщност си е върховно постижение изобщо и има аналог в повечето религии и учения.) и му трябва съвсем малко. Защо толкова изолираш обикновения човечец от мистиката. Според мен, свещеника трябва да наблюдава богомолците и да отдели повече внимание на по-будните. Както учителя ще предаде повече на заинтересуваното дете. И друго. Какво значи "въпрос на информираност". Тук няма такова нещо като информираност, има разбиране, действие, постижение. Информираност е да се рови в различни източници, а разбиране - само твоето. На базата на информацията която имаме и на способноста да съберем две и две, и да си съставим разбирането. То е само лично, независимо колко и от кой е повлияно. Помисли за "открий десетте разлики" - там няма информираност, или ги виждаш или не. А много неща са ни буквално пред очите, само да ги видим. ===================== Като се замисля, в ранните общества, човек е имал едно добро разнообразие от естествени сигнали(всеки от които носи някаква информация), които да изучава и с които да се съобразява: звуци от най-различно естество, визуални сигнали, миризми, вятър и пр. Всяко нещо му е носело информация. Ако той се фокусира само върху определен звук, би пропуснал много от останалите сигнали. Сега повечето ни дейности изискват доста фокусиране върху една тясна област. И една ограмна област от сигнали, които трябва да пренебрегваме. Става една сериозна разлика в средата и нашето внимание към нея.

Не е ясно Глишев, дори е противоречиво. Иначе звучи блестящо - терминология, фактология - супер, но не и яснота. Дори звучи разбиращо, но вече ти посочих някои основни противоречия.

Каква е разликата дали ще отдели време за религиозна практика или за мистицизъм?

Глишев, Глишев. Не можах да разбера тук кое е целта на християните и кое на монасите и от къде идва това разделение в целите. Сетих се друго по темата. Според Христос, всеки който го следва е християнин. Или който повярва в него, което е едно и също, щото какво ще е това следване без вяра и обратно. (Колкото и абсурдно да е това, защото Той не знам да дава определение за християнин.)

Е Глишев, тъкмо поочертахме единението в Бог като върховна цел и постижение за малцина и ти го принизи до архитектура и иконография. Тъкмо каза, че не е за всеки и сега твърдиш съвсем обратното. ________________________ Усети ли как "скри" Единението - за обикновения човек, го принизи до обикновени неща. И не че са лоши, но не за това говорим. Така не-обикновения човек ще потърси други пътища, далеч от църквата. И така църквата събира (само) обикновени хора (за миряните става дума). Усещаш ли тенденцията да се дава на обикновените хора да "откриват Бог" в обикновените неща. Това не е ли същото като заблудата която описа малко по-нагоре: "Точно както лелките се превземат, че много добре разбират будизма и изобщо далекоизточните духовни практики." Когато се превземаме, дали ще е за будизма, за бог или за самолет - все е превземане. (Забрава е по-точната дума.)

Чудесен пост колега Глишев! Можем да споделим визия и аргументи. < Човек, който си гледа ежедневието, нито има времето, нито има самодисциплината да се задълбочи и да напредне в медитацията. Най-много да стигне до някакви мечтателни състояния или да почне да се превзема, че бил мистик. > Сам поставяш условия, смяташ че те са неизпълними и съответно даваш диагнозата. Такива хора има, аз съм срещал. Верно те са толкова редки случаи, колкото и свестните калугери. < Тъй че на нормалния човек му стига да има някакви морални принципи. > защо искаш да определяш какво стига на нормалния човек? Ти може би не искаш, но излиза, че за себе си вече си го направил. < С времето и останалите възможности за аскеза разполагат монасите. Толкова по-жалко е, когато монах се занимава с всичко друго, но не и с постоянна молитва и съзерцание. > Според мен, времето не е определящо. А мерака, хубавия здрав интерес. Ти и аз как намираме време за четене и за други работи. И кои са те - които са ни интересни. Разбира се, има и задължителни неща за правене, които не са интересни, но трябва да се правят. < Ако някой иска действително да достигне нещо в медитацията, няма как, ще му се наложи такава самодисциплина, че на практика ще стане монах. Всичко друго са ню-ейдж самозаблуди за лековерни хорица, тиражирани от псевдоучители, шарлатани и лъжци. > Чак пък монах. Тези, които познавам съвсем не са монаси, но и не си пилеят времето. И друго. Тези, които познавам не се смятат за християни. Т.е. християнството не им е било водещо, въпреки че са чели много християнски книги. < Впрочем, дори друговерците правят разлика между истински мистик и шарлатанин: някой добросъвестен шаман, свестен брамин или честен будистки монах вероятно никога не биха се съгласили, че куцо и сакато може да се занимава с духовни упражнения. > Всеки навлязъл в коя да е област прави разлика между аджамия и майстор. Така е и тук. Но не съм съгласен че куцо и сакато не може да се занимава с духовни упражнения. По-скоро не иска, което е съвсем друго. Всъщност невежеството и самозаблудите са ни постоянен спътник. Дори и да сме добри в една, две, пет, десет области - във всичко останало сме невежи и заблудени. Невежеството е първата стъпка към вежество - няма какво да съдим хората. Мен ми са интересни майсторите щото са напред с материала. Да не спорим кои са майстори (онези 0,01% - които според мен са много) - всеки сам си знае (но всъщност визията ни за майстор доста се препокрива. само дето ти се позоваваш на християнски източници, а аз на всякакви). < Тези неща искат първо Божия милост, а после желязна воля и години възпитание, а който твърди друго е или измамник, или глупак. > В следващото изречение се поставяш на едно място, а тук така категорично определяш какво иска и какъв е който твърди обратното. Аз не бих посмял. < Аз пък не се съмнявам, че съвременната Църква има отношение към мистиката. > Аз се съмнявам и ето защо. Имам доста познати вярващи и ходещи на църква от където и си правя изводите, за себе си, просто споделям. Църквата не поощтрява върховното постижение - единението с Бог. Тази цел сякаш дори не се посочва на миряните като върховно постижение на човек. Това постижение сякаш е оставено само за светиите. Едва ли не миряните се държат настрани дори от работата върху постигането на тази цел. И основната дейност сякаш са литургиите и изобщо ритуалите и призоваването да се спазват. Не се и съмнявам че има и православни духовници, които упорито си работят в мистиката. И друго. Според мен, църквата би трябвало поне с уважение да се отнася към личности като Дънов и Ванга. Вместо някак да ги припознае и се възползва от популярността им, най-малкото. Църквата отрича всяко постижение, което не излиза от нея. А нейните постижения обикновено са някъде доста назад във времето и най-често са ръкоположени хора, от кариерата както се казва. А това направо отрязва пътя на мирянина (който всъщност често започва духовния си път именно от ритуалите в църквата) за върховното постижение. Само дето не казват в прав текст: Ти си се моли, пали си свещи, пък то си има хора, които да вървят по пътя към единението. Изглежда наистина, според църквата, единствения път към Бог е през кариерата- ръкополагането, помонашването и пр. Или се отказваш от светското или за теб път към Бог няма. Което дистанцира много търсещи и те отиват ... другаде. Дано думите ми не се възприемат враждебно. Другарска критика както се казва. Дори не е и критика. Просто споделяне. Наясно съм, че често споделеното е нараняващо, дано никой не съм наранил. Не отричам ничий път, уважавам пътищата на другите. Пък и ако човек е уверен в пътя си, никой не би го смутил. Може и да греша в преценките си, нямам сериозен контакт със сериозни духовници.

С интерес прочетох работата на колегата Глишев. Според нея излиза, че и в християнството го има мистицизма. Но защо църквата мълчи за тези работи?

Това наистина прилича на въпроси, идващи от нашия "мистичен" Аз, който не е обвързан с някоя религия или учение и ... мисли, чете това и онова и си задава въпроси. Пропускам външната страна на християнството, нещата, които могат да се "изиграят" за пред някой. Не съм запознат подробно с никоя система, учение или религия. Но, смея да твърдя, съм чел доста по темата, както я нарече мистика. И смея да твърдя, че много от сериозните учения в мистиката са тясно свързани с религиите. В ученията има упражнения (напр. съзерцание, концентрация, медитация и пр. които водят до специфични състояния на съзнанието. Всеки от нас е бил в подобни състояния през детството си и ако им е отделил внимание и интерес сега би трябвало да е наясно, че има такива състояния. Ако не е наясно, но има интерес (като мен), то той ще изчете каквото му е интересно и би могъл да възстанови до някъде спомена си за тези състояния. С времето, започвам да разбирам, че много от терминологията е различна, но смисъла е много сходен. Дали ще наречем дадено състояние "турия" или "единение с Бог", не е от значение. Важното е да стигнем до него. Поне за мен, това е важно а не дали съм Йога, монах или шаман. Доколкото знам (чувал съм), имало коптски евангелия, които били по-мистични, но не съм ги чел за да давам мнение. В процеса на моите "търсения" усъвършенствах нюха си, за други търсещи и особено за по-намерили от мен. Тези, от които мога да взема нещо. За мен се оказа много важно да видя такива хора, иначе всичко може да се окаже само фантастика. Но от друга страна, най-добрия начин тези хора да предадат постиженията и познанията си, си остава книгата. Та, да, повечето упражнения и ритуали са насочени към намаляне и впоследствие изключване на разума. Защото той е под най-тежкото влияние на Егото. Молитвата не са думите, тя е състояние. Думите са като засукана картинка дето като я погледнеш и се омагьосваш. Мантрите на изток имат същата цел. Аз самия като тинейджър започнах да се интересувам от четене на мисли, местене на предмети, духове, "след смъртта" и пр. за да разбера дали наистина има такова нещо. Доста фактология изчетох и сигурно много от нея - фантасмагория. Но после поисках да разбера и как се постига. Още книги. И накрая като задълбах, разбрах че няма вълшебен камък, а всичко е в състояния и контрол на състояния. Разбрах че всичко от мен зависи. Разбрах, че всички тези добродетели описвани в християнството не са случайни и са основата за "мистицизма". Сега започнах да сглобявам една представа, описание на света, което описва голяма част от света и от "мистиката". И обикновено мистиците са почти "саморасли", според мен те си имат заложби от предишни превъплъщения и сега много по-лесно ги доразвиват. Или просто са по-упорити. И за тях някое учение може да работи, но за мен да не работи. Затова първата крачка е да установим кои сме и какво можем (не какво си мислим, че можем) и се започва бавно и полека, за няколко века ... Има елементарни упражнения, които съм убеден че работят, но изискват воля и постоянство. Едното е контрол върху дишането. В смисъл във всеки един момент да си наблюдавам дишането. Нищо трудно, но на 5-та минута вниманието ми е избягало. Казват, че ако успея да си задържа вниманието върху дишането цял ден, ще настъпи промяна в осъзнаването и възприятието. Фасулска работа. И пак не е лесно. Мисля, че е много важно да се знае какво се прави, да има ясна основа - знание. Когато се изпрактикува и се потвърди, става познание. Та доколкото разбирам, въпроса може да се преформулира на: Християнин ли искам да ставам или "мистик", ако може и двете. и в религиите има ритуали, които би трябвало да во

Е, колега Глишев, с твое позволение да вмъкна лека поправка, Може да се обясни, представи, но не и да се дефинира. Да не става обърквация де. СТава интересно, може да се дефинира кой е Христос, но християнин вече... става размито. Щото има различни деноминации, разбирания, секти, ереси и пр. Аз също бих се определил за християнин, въпреки че някои християни биха ме определили като антихрист . Аз съм любопитен да прочета и мнението на Историк.

Ма разбира се! За да се зададе този въпрос, някой трябва да има интерес и да няма представа "кой е християнин". Защото ако има представа, няма да пита - направо ще "вижда" кой е християнин. От друга страна, самото понятие християнин е толкова разтегливо, колкото е и понятието свобода. В тази разтеглена и разтеглива област на понятието християнин, всеки с някакво отношение си е изградил една представа. И ако не мирясва, а продължава да дерзае (защото разтегливата област позволява), то дълго време може да си доизгражда тази представа. Тук представата е от решаващо значение. Може да тръгне да си я доизгражда "научно" (история, факти, определения разни и пр.), може да се опита и да разбере (познае) какво е Библията, кой я е писал, защо, кой е Исус и какво е искал да каже. И става още по-разтегливо. И за да не е толкова разтегливо я има институцията църква та да може да "концентрира" нази област, да я дефинира някак, да "дава тон" и да няма големи разномислия по въпроса и да е по-сплотен колектива. Всъщност кой е християнин? Нима една огромна част от човечеството не са християни? В тази огромна част има толкова различни хора колкото са различни и хората с бяла кожа. Същото е и с всяка голяма религия. И остава просто като още един белег за идентификация, т.е. за разделение. Но това е друга тема.

Според мен, контекста е чисто личен. Според мен, твърдението "Аз съм Християнин" е според чисто личното разбиране за това що е християнин. А то е различно за различните хора (като хора) и различно за различните деноминации (май се казваше) като институции. Двете са различни неща. Едното е дълбоко вътрешно, а другото външно. Едното е външната формираща среда, а другото е нашето вътрешно сакрално АЗ. Ние сме се оформили в и под въздействието на среда(външното), но не сме средата (АЗ). Аналогията с родителството е добра - ние сме произлезли от мама и тати, но не сме тях. И така, "Аз съм Християнин" е според личното разбиране. "А дали е така" е също според личното разбиране. Аз не виждам тук как науката може да се намеси. Освен с нещо от рода: 1.Щом си роден в християнско семейство; 2.Щом си кръстен и пр. Но това са външните критерии, Исус не е говорил такива неща. Още повече, че християнството е насочено основно (май само) съм личността. Исус проповядва, се обръща, основно към личности, а не към църкви и държави. Той не говори за общество, на конкретен човек, персонално. Той говори за църквата в сърцето, а не да се ходи на църква. Излиза, че църквата е извън проповядваното от Исус. Т.е. вътрешното се проявява като прави нещо външно и иска обратно това външно да представя вътрешното. Според мен не е така, външното не може да е представител на вътрешното. Затова е казано "направи добро и го забрави" (или нещо от рода) - т.е. изразяваш се с доброто, но не го посочвай като изразител на себе си; в следващия момент може да направиш друго. Тук за мен е много интересно. Не това е проповядвал Исус - за него е важно вътрешното, сърцето. Не искам да ме разбирате погрешно, не мразя нито християнството нито християните. А като ме питат какъв съм, казвам "роден съм в християнска среда". Тази среда е родна за мен и затова я уважавам. Както се уважават родители - може да са всякакви, но са ми родители. Та, смятам че въпроса е зададен от Човека с никнейм "Историк", а не от учения "Историк". Тези въпроси не са въпрос на наука - тях си ги задава всеки. И ако не си ги задава чисто лично, то това ги прави въпроси за външното и автоматично ги отдалечава (да не кажа разграничава) от християнството. Ако въпроса е зададен научно - там нямам работа. Ако въпроса е личен - мога да продължа с включването. Хареса ми включването на Smart_Patriot с: Цитата е много ценен. Цялата сакралност на християнството (всъщност не само на него) е тук. Това е дълбоката сакрална (лична, духовна) цел, която е искал да посочи Исус на всеки. Който я види и познае. Тук нещата са далеч по-дълбоки от колкото се обявяват в институционализираната църква. Може много семки да олюпим по този цитат. Абсолютно! Но чуството ни за важност, с частен случай за принадлежност, ни кара да се събираме в групи и да институционализираме, да се държим стадно. Цитата погоре се отнася и до загубата на важност, а от там и всякаква принадлежност.

Е защо да си го признава, когато средата ще му скочи задето се цепи.

Много си прав колега, Златната среда е най-доброто място. За определен вид хора. И ти ги защити блестящо. Маргиналите, извън тази среда са друга вода. Всъщност започне ли човек да задълбава в християнството, или става фанатик или отпуска хватката и продължава нататък. Щото християнството (като всяка религия) е само една основа, на която може още да се гради. Но на човека от средата повече не му е нужно - за него истинския християнин е в златната среда - какво повече.

Проблема на малките риби е че не се нагаждат и освен че са невежи са и с дебели глави и се водят от стадния принцип. Не се нагаждат, а се подвеждат. А големите риби са по-мъдри и стадния принцип за тях не важи. Затова оставят малките риби да се удавят и те се възползват. 90% се подвеждат и ... се удавят.

В тази област такова нещо като обективност не може да има. Чудя ви се как сте се зачепкали по тази тема ама ваша си работа.