sirius

Скитникът между Звездите – Джек Лондон – THE STAR ROVER Но директорът Атъртън изглежда беше дал строги нареждания на надзирателите, защото, макар и да се опитах да повикам Морел и да му кажа, че имам намерение да проведа опита, надзирателите му попречиха да ми отговори. Мен можеха само да ме ругаят, понеже както бях сложен в усмирителна риза за десет дена, не можеха да ме заплашат с никакво наказание. Спомням си, че тогава ми направи впечатление колко ведър ми е умът. Тялото ми изпитваше обичайната болка от усмирителната риза, обаче умът бе толкова пасивен, че не усещах болката повече, отколкото пода под мен или стените наоколо. Никога никой не е бил в по-добро умствено и духовно състояние за подобен опит. Разбира се, това се дължеше до голяма степен на крайното ми изтощение. Но имаше и още нещо. Дълго бях приучвал себе си да оставам безчувствен към болка. Нямах нито съмнения, нито страхове. Всичките ми мисли сякаш бяха събрани в абсолютната вяра в надмощието на ума. Тази пасивност бе почти като сън и въпреки това по свой начин бе положителна и стигаше, кажи-речи, до екзалтация. Започнах да съсредоточавам волята си. Тялото ми вече беше започнало да се схваща и да изтръпва от намалялото кръвообръщение. Аз насочих волята си към малкото пръсче на десния си крак и започнах да си заповядвам на това пръстче да престане да живее в съзнанието ми. Заповядах си това пръстче да умре – да умре, доколкото това засяга мен, неговия господар, и нещо съвършено отделно от него. Започна трудна борба. Морел бе ме предупредил, че ще бъде така. Но нямаше и помен от съмнение, което да наруши вярата ми. Аз знаех че това птръстче ще умре и го разбрах, когато то умря. То беше умирало става по става под принудата на волята ми. Останалото беше лесно, но – трябва да призная – бавно. Става по става, пръст по пръст, всичките ми пръсти на двата ми крака престанаха да съществуват. И става по става това продължи нататък. Дойде време, когато замря плътта под глезените. Дойде времето, когато замря всичко под коленете. Върховната ми екзалтация бе стигнала до такава висота, че не изпитвах и най-малка тръпка на радост пред успеха си. Не мислех за нищо друго, освен това, че карах тялото си да умре. Всичко, което бях, бе посветено на тази единствена задача. Аз вършех тази работа щателно, като зидар, който реди тухли, и гледах на тази работа като нещо съвсем делнично, както би гледал на работата си един зидар. Докато изтече един час, тялото ми бе мъртво до хълбоците и аз продължавах да заповядвам на смъртта да се качва става по става нагоре. Но когато стигнах равнището на сърцето, тогава настъпи първото замъгляване и замайване на съзнанието. От страх да не загубя свяст, пожелах да задържа смъртта, която бях постигнал и насочих съсредоточаването си към пръстите на ръцете. Разумът ми се изясни отново и аз бързо постигнах умъртвяването на ръцете до раменете. В този стадий цялото ми тяло, колкото това се отнасяше до мен, бе мъртво, освен главата и малка част от гърдите. Туптенето и блъскането на притиснатото ми сърце не отекваше вече в мозъка. Сърцето биеше равномерно, но слабо. Радостта, ако бях посмял да се зарадвам поне за миг, щеше да значи прекъсване на това усещане. Оттук нататък моите преживелици се различават от преживелиците на Морел. Все още автоматично напрегнал волята си, аз започнах да изпадам в унес, както човек се чувства на границата между съня и будното състояние. Струваше ми се също, че мозъкът ми неимоверно се разраства в останалия със същите размери череп. Имаше проблясвания и припламвания на светлина, сякаш самият аз, господарят, се губех за миг, а в следващия миг пак ставах същият аз, все още обитател на тази плът, която карах да умре. Най-озадачаващо бе чувството за уголемяване на мозъка. Без да е преминал през стените на черепа, струваше ми се, повърхността му е вече извън тях и все още продължава да се разширява. Наред с това имаше и други крайно удивителни усещания и преживявания, каквито никога не бях изпитвал преди. Времето и пространството, доколкото те бяха двата елемента на съзнанието ми, претърпяха огромно разширение. Така, без да си отворя очите, за да го проверя, аз знех, че стените на тясната ми килия са се дръпнали и тя е станала като грамадна зала за приеми. И докато размишлявах по този въпрос долових, че те продължават да се отдръпват. За миг ми хрумна, че ако целият затвор продължава да се разраства по същия начин, тогава външните стени на Сан Куентин трябва да са далече навътре в Тихия океан от едната страна, а от другата сигурно навлизат в пустинята на Невада. Друго нещо, което ми хрумна, беше, че понеже материята е могла да проникне през материя, тогава стените на килията ми биха могли да минат през стените на затвора и така да оставят килията ми вън от тях и да ме освободят. Разбира се това беше съвсем фантастично хрумване и аз още тогава знаех, че е такова. Разщирението на времето бе също удивително. Сърцето ми биеше само на редки интервали. Пак ми хрумна нещо и взех да броя бавно и отмерено секундите между ударите. Първо, както със сигурност отбелязах, между два удара минаха сто секунди. Но като продължих да броя, интервалите се удължиха толкова, че ми омръзна да броя. И докато тази илюзия за удължаването на времето и пространството не ме напускаше и се налагаше все повече и повече, аз току започнах унесено да размишлявам върху нов и труден за решаване проблем. Морел ми беше казал, че печелил свобода от тялото си, като убивал тялото... или изключвал тялото от съзнанието си, което, разбира се, по същество е било едно и също нещо. Е, моето тяло беше толкова близо да бъде напълно мъртво, че аз знаех с абсолютна сигурност как, с едно бързо съсредоточаване на волята върху живото още късче от туловището ми, то също ще спре да съществува. Но – и тука възникваше проблемът – Морел не беше ме предупредил: трябваше ли да пожелая да умре и главата? Ако го пожелаех, без значение какво щеше да сполети духа на Даръл Стандинг, нямаше ли тялото на Даръл Стандинг да остане мъртво завинаги? Рискувах гърдите и бавно биещото сърце. Бързата повеля на волята ми бе възнаградена. Вече нямах нито гърди, нито сърце. Бях само ум, душа, съзнание – както искате да го наречете, – въплътени в някакъв мъгляв мозък, който, макар и да се намираше в моя череп, беше се разширил и продължаваше да се разширява отвъд черепа ми. Това, за което Монро пише, само че малко по-художествено изразено. Според мен или автора е имал собствено преживяване или е пресъздал разказ на някой, който е имал такъв опит.

Така е Galahad, но и не само. Фзите на съня се изследват само от гледна точка на физическото тяло. Моето разбиране е, че ние не сме само физическо тяло, а доста по-комплексно нещо включващо неща от съвсем друго естество, а науката засега няма методи за изследване на това другото естество. Затова смятам, че фазите на съня са само една малка и несъществена част от това, което ме интересува. Тук са включени неща като чуства, емоции, внимание, воля, намерение и пр, за които са извън физическото тяло и изключително лична територия където всеки сам върви. Ти като казваш "обобщава и анализира", имаш предвид от гледна точка на сегашната наука (фази на съня, потене, кръвно и пр.). Така е, има, но е странична, без участна, изследва тялото, а не субекта. А субекта е този който сънува, той е ВЪТРЕ в съня, независимо дали го осъзнава или не. Мен ме интересува субекта, който сънува. Този който е вътре в съня, а това е нещо съвсем друго. Там няма обективност в смисъла на науката, но нещата далеч не са само фантасмагории. Аз също обобщавам и анализирам, но от друга гледна точка. Затова и пиша основно в "ненаучни" раздели. Ако се отвори тема, в по-научните раздели, за фазите на съня ще чета с интерес постиженията на науката. Нека така да го кажа: ако тялото ми е автомобил, то аз съм водача. И ми е по-интересно накъде да карам от колкото колко ми е налягането в гумите. Някои хора се возят и не знаят къде отиват, но им е много важно цвета на колата да им ходи на костюма. Малко остро стана, но исках да кажа че няма само една гледна точка, нито единствена истинска или правилна. И че има "истински" гледни точки с коренно различен характер. Едната страна е "осветена" от науката. От другата страна съм Аз и там науката не може да ми помогне. Или едната е на "монтьора", но въпроса "а сега накъде", (защо и как) си е моя грижа. Та въпроса с ОИТ или ОС е въпрос за коренно различно "превозно средство". Науката се занимава с "важащи", доказуеми, обективни неща. А това превозно средство е от много личен характер. То е като велосипеда, който за да се подкара, трябва да му се качи и да се пробва. Независимо колко се знае за гравитация, скорост, инерция, маса, равновесие, сила на триене, кръвно налягане и пр.

Да, има разлика от ОС до ОИТ, но няма смисъл от спор. Дори мисля, че подобните състояния са много повече, но наистина няма значение ако не сме някъде близко. Другите книжки, които оказаха влияние на нареждането на моя пъзел (виждане) са на С.Н.Лазарев и К.Кастанеда. Лазарев разглежда комплексността (макар и от гл.точка на кармата) на човека в нематериален аспект и пише в приятен и лек стил. Кастанеда описва изключителни неща, но стила му малко е "странен" и не всеки го "смила".

Има доста книжки по темата. Има и много ценни, има и много талаш. adXok изглежда е изпитвал подобно състояние. Препоръчвам му да потърси Робърт Монро - изключителна книга ("Пътуване извън тялото"). Аз на няколко пъти съм изпитвал "пулсациите", но така и не успях да се отделя Виждам че adXok има някаква опитност, и това си личи по писането му, но някои неща не са както си ги мисли (и ги е описал тук). Не искам да ме разбира накриво, не искам да кажа че лъже. Просто се е докоснал до нещо и дава своето обяснение, а аз не мисля че е така. Нещата със "сънуването", според мен, са колкото чудни, толкова и истински. И не са за подценяване. За мен осъзнатото сънуване е показател за високо ниво на съзнателност. Но това не е всичко. Както се казва.

Какво значи квази религия и пълноценна религия. Важно е да уточним особено какво е пълноценна религия. Какво я прави пълноценна? Кой е критерия? Глишев, по мои наблюдения нито Буда, нито Исус, нито който и да е, е успял да оправи света. Дали боклука ще се пише християнин или будист все боклук ще си остане. Нито ревностния християнин ще стигне нивото на Исус. Каквото всъщност Исус е искал. (аз мисля така) Разбира се, това се отнася за всички ревностни привърженици (не само християнски). Всъщност има ги и сега тези "пророци". И който почука(търси), ще му се отвори(намери). Мъдри думи има в иблията.

Може би наистина отмират. Във времето на интернета, където "празно няма" и всичко може да се намери и/или обясни, няма място за религия. Няма място за "изненади". Религиите съществуват в "празното", там където нямаме обяснения, там от където идват изненадите. Но изненадите продължават. Те пък си имали обяснение. Но пък ние не сме го знаели. И сега целия юруш е "да знам всичко". Което си е илюзия - такава бира няма. Всичко не може да се знае. Дори и супер да се напънем, я стигнем до 5% от всичкото, я не. Дори то да е само в най-важните области. А дали ще е 0,05% или 5% май не е от сериозно значение. Изненадите ще дойдат от голямото "празно" от над 95%. Дори ако сметнем, че науката като такава "държи" 95% от знанието, то няма човек, който да "обхване" това знание и още повече да го приложи. Дори отделните клонове на науката имат съвсем малко "комуникация".

Мда, дори бих допълнил, но ще се въздържа защото тотално ще отклоня темата. Аз нямам нужда да правя това точно разграничение.

Аз ли да ти кажа дали не бъркаш? Няма ли с това да те "насоча"? Явно не искаш да те насочват, но пък сам си го търсиш. Аз не знам какво да правя. Аз дискусия водя с готовите да чуят. Ако ти се опасяваш от "насочване" ме поставяш в сложната ситуация да ти кажа как ги виждам нещата и ти да ме обвиниш в насочване или да не ти ги кажа и да се обидиш че съм те сметнал за неготов да чуеш. Това са неща, които не могат да се извадят и сложат на масата, не са очевидни. Както и "черният лебед" не е очевиден. Черният лебед всъщност е в една особена гранична област между видимото и невидимото. Невидим (непредсказуем) е защото не виждаме някои тенденции. Или не искаме да им повярваме. Но пък е обясним със задна дата защото все пак тенденция е съществувала. За мен това говори, че все пак сме можели да видим тенденцията, но или не сме я видели или сме я пренебрегнали. Има и още нещо. Тенденцията е само тенденция, тя не предвижда точно. Вижда се как между две страни "зрее" конфликт, но кой първи и как ще нападне вече е по-трудно предвидимо. Но е ясно - ще има "патаклама". За черния лебед има и друго нещо. Той пряко ни касае - събитие с големи последствия. Може би, ако наблюдаваме отстрани ще е доста по-лесно да се види тенденцията и да се вземат мерки, но ние имаме отношение и това ни пречи да сме безпристрастни, трезвомислещи. Така стават и най-честите катастрофи по пътищата. Караме несъобразено, а после някой друг е виновен. Както се казва, има три правила за безопасен живот, но още никой не ги знае. Няма ясна граница. Ако съм ядрен физик. Не го знам сибирския герой Шушкин, но бегло предполагам за какво говориш. Тогава също не всеки ще ме разбере ако си замълча. Поне две категории хора няма да ме разберат. Едната е категорията на Шушкин, а другата е на неговите последователи (ако ги има). Айде със здраве.

КГ125, не се коси ако някой не ти казва нещо, има два варианта: - или иска да скрие нещо - или смята, че няма нужда да се хаби за някой който не е готов да чуе. Винаги имай втория вариант в предвид. Аз поне го имам за себе си. "как от гледна точка на източния опит в модернизацията" - никой не е говорил за тази гледна точка. истока няма много общо с модернизирането на запада (освен че от там идва нефта) Модернизирането на ЗАПАДА оформя само запада, а той не е "съвременния свят". Във форумите, всеки може да се мисли за равноправен и да претендира за равноправие, а нещата да не са съвсем така. Във форумите има всякакви хора, най-грубо първолаци и зрели. И във форумите, тези фора имат равни права. Да, ама първолака не е наясно с теорията на относителността и негодува, когато не му се обяснява. Работата е в това, че докато се доближи до състоянието да разбере идеята относно теорията на относителността ще трябва много да изчете и осмисли. Според мен А.Невски пише изключително зряло. Следя и други теми. Малко са хората по форумите, които го правят. Зрял човек за мен е този, който е наясно с положението си: знания, умения, опит и пр. Включително и знание относно собственото си незнание - има и такива области. Не е грешно човек да си даде сметка какво не знае. Много по-грешно е да си мисли че знае. А това не всеки успява да постигне. Човек наясно с това какво знае и не знае по-трудно се обижда. Не се кОси КГ125, съветвам те да се вслушваш в знаещите, макар и да не разбираш. Проблема с разбирането не е извън неразбиращия. Ако сам не си помогне, никой не може да му помогне. Това че запада (основно) си играе на "всички сме равни" оказва влияние и по форумите. Реалността е, че не всички са равни. И проблема става когато по-малко равния предяви претенции че е също толкова равен. _______ Ще ми се да отворя теми за да пообсъдим тези неща, но се чудя от къде да започна и дали изобщо има смисъл. Щото винаги ще се намери някой "равен", да претендира за равенство. Едно е идеята и съвсем друго реалността. Ето една тема като за начало.

E, от къде го взе сега това робство. В тази тема Невски май не е споменавал за робство. И като те чета, май повече се безпокоиш за Невски, отколкото за разбирането си на запада. Аз също обиколих, съм работил в няколко държави и мога да ти кажа, че Невски е прав. Дотолкова прав, че ако някой ми каже, че знае какво е на запад без да е работил там поне, ама поне три месеца, ще ми стане напълно ясно, че хабер си няма за какво става дума. Разира се, ще се съглася с него, нека си знае, кой съм аз, че да го разочаровам. Има и друго. Някои може да си мислят че знаят, но питат, не заявяват че знаят. Те биха минали по-безболезнено "адаптацията". А този, който веднъж е сменял културата, да кажем е бил в Ирак, ще знае че хабер си няма от западния свят - той ще познава какво е неочаквано, извън представата (смяна на културата).

Много се изкушавам да пиша, но ако трябва прецизност става сложно. Не може да се опише такова нещо. Ние си имаме поговорки, които са красноречиви. От нашата камбанария, не можем да схванем тяхната камбанария. Филмите до някъде могат да дадат някаква представа. Последно гледах Babel (2006) - история със американци, японци и мароканци. Вижда се различния мироглед и съответно интерпретация на събитията. И добре илюстрира книгата (по темата). Т.нар. умствени обусловености не са измислено нещо. Те зависят от мирогледа, културата и пр. На всичко това аз му казвам "описание на света". Това е нашата камбанария. Извън нея е "невидимата" за нас реалност. От там "излизат" черните лебеди. Споделям писаното от А.Невски. Обикновения западен човек ми се струва буквално моделиран от правила. Дотолкова, че му се губи здравия разум. Правилото освобождава от мислене. Разбира се, срещал съм и такива, които имат и по-здрав разум от моя. Но всичко това много зависи от човека и средата в която попада. Затова най-добрия начин за добиване на представа е да се посети чужда камбанария. Така се вижда, че и двете са съвсем "реални" и същевременно с това "измислени". Това е част от културата. Част от "матрицата".

Ние сме научили старото, та само за ново питаме. Всяко "старо" поднесено по подходящ начин, го разпространява с нова сила. И това го прави "ново" за голяма част от популацията. Самата идея не ме интересува от кога е. Автора сега ми "откри" идеята, тя за мен е нова. Пък кой първи е формулирал идеята - други да се занимават с това. Въпроса за мен е (а и за автора), че идеята е разпространена. Вдига се шум, някои си казват "аааааа, аха" и "вдяват" за какво става дума.

КГ125, недей така. Патологичен позитивизъм е подобно на ислямски фундаментализъм. И двете са несъществуващи реално, но има филмирани хора, които са задвижвани от тях. Това е толкова ислямска книга (споменати са религии вътре), колкото и математиката за 3-ти клас е зарзаватчийска (има споменати ябълки и круши). В читанка.ком я няма, проверил съм. Поне автора го няма. Сега "Гугалнах" и: Възможно ли е Нобеловата награда за икономика да е задействала най-тежката финансова криза от Голямата депресия насам? Насим Талеб, който се прочу по света с идеите си за рисковете, изложени в книгата "Черният лебед" (The Black Swan), смята, че теориите, които тази награда подкрепя, също са виновни. "Иска ми се да премахнем вредните моменти в тези икономически модели и Нобеловата награда не ми помага. Хората, които я връчват, трябва също да понесат отговорността си - и тя може да се окаже дори водеща - за сегашната криза", споделя той в интервю за "Ройтерс". Първата от Нобеловите награди за 2010 г. ще бъде обявена следващия понеделник, а носителят на тази за икономика ще бъде съобщен седмица по-късно - на 11 октомври. Талеб обяснява, че има няколко погрешни идеи за прогнозирането и измерването на риска, които са довели до събития като глобалната криза, избухнала с пълната си сила през 2008 г. Нобеловата награда им дава печат за одобрение и им позволява да процъфтяват. Публикуваната през 2007г. "Черният лебед" стана световен бестселър. Авторът й е бивш брокер, възползвал се от погрешните оценки на деривати, за да натрупа състояние преди избухването на кризата, припомня "Ройтерс". Днес той изрежда своя списък от нобелисти, които карат кръвта му да кипи от ярост. В него са такива имена като Хари Марковиц, Уилям Шарп, Робърт Мертън, Майрън Скоулс, Робърт Енгъл, Франко Модиляни и Мертън Милър. Мертън и Скоулс например получиха признание за работата си по оценка на дериватите. Модиляни и Милър са известни с теория, която според някои подкрепя финансирането чрез трупане на дълг. Талеб критикува произведенията им заради начина, по който са конструирани, и това, към което в крайна сметка водят. "Не съществува свят, в който тези идеи да могат да сработят математически", твърди той. Методите за прогнозиране, които Талеб дискутира в книгата си, създават измамно усещане за сигурност или още по-лошо - подкарват хората в грешна посока. Университетите влошават положението, като започват да преподават тези санкционирани с Нобелова награда идеи като нещо ортодоксално. В интервюто за "Ройтерс" той непрекъснато използва метафори. "Ако ви дам карта на Спарта, докато сте в Йоханесбург, определено имате проблем", описва Талеб инструментите, използвани в модерните финанси. Той допълва ,че се е срещал с краля на Швеция и го посъветвал да стори нещо с наградата за икономика. Тя е създадена през 60-те години като допълнение към наградите, връчвани от 1901 г. за постижения в науката, литературата и мира. Ако не го чуят в Стокхолм, вярва ли Талеб, че влиянието му може да помогне да се промени политиката на лидерите, взимащи важните решения? Той е първият, който ще ви отговори, че прямотата и нежеланието му да прави компромиси правят това практически невъзможно. Талеб споделя, че в знак на протест е напуснал среща с участието на финансовия министър Тимъти Гайтнър и други икономически светила и че не му е приятно да се ръкостиска с тях. Той определя управителя на Федералния резерв Бен Бернанке като "истински шарлатанин" и твърди, че идеята му за "Голямото моделиране" е направила света по-опасно място, защото прикрива рисковете. "Той ни докара дотук. Той разби самолета. Казвам ви - той буквално не знае какво се случва." Идеите на Талеб са по-популярни в Европа. Той се среща с британския премиер Дейвид Камерън и смята, че политиката му е видимо повлияна от "Черният лебед". На въпроса дали би приел Нобелова награда, ако го изберат, Талеб категорично отказва да получи отличието. Хората ще си помислят, че съм се предал, казва той, но добавя: "Ако това помогне на обществото, все пак вероятно бих я приел." Засега Талеб предпочита да пише книги и да разпространява идеите си. Спрял е да търгува, но има съвсем ясна представа какво да прави с натрупаното богатство: "Използвам парите, за да финансирам разрушаването на икономическите елити." http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/09/28/967649_nasim_taleb_nobelut_za_ikonomika_e_vinoven_za_krizata/ ===================== Има и други статии за Талеб. Но са МНОГО повече свързани с икономиката, отколкото (всъщност съвсем нищо) с исляма и религиите като цяло. Тоя тип, според мен има изключително философска мисъл (самостоятелно мислене), опитва се да стигне до същината на проблемите по неговия си начин. Като успешен играч на борсата си има понятие от икономика, а като човек и мислител - от човека и обществото. А това като се обедини дава един различен (да го нарека) поглед върху "икономиката - дело на човека и за човека". Рядко философ (аз си го кръстих така ) се "намесва" в икономиката. ... Аз си дръпнах книжките от пиратския залив. Има ги само на аудио. "Черния лебед" е с много разбираем английски. Всяка дума, която знам веднага я разпознавам в текста/речта. "Надхитрени от случайността вчера си я дръпнах, но английския ми звучи компютърно синтезиран и не е толкова разбираем, но все пак е разбираем. Просто някъде изстрелва няколко думи в ред и на мен ми коства време да ги отделя и да ги свържа смислово.

E на такъв въпрос не мога да отговоря. Всеки си има неговото "да не е...". Не знам кой е в състояние да опише какво има в една (ето за мен пък е философска) книга в един кратък пост. Затова цитирах и анотацията от една книжарница - аз не мога да направя по-добра. Мен лично ми я препоръча познат и реших да "проверя". Е, наистина ми хареса.

Сега чета тази книга. Как човек предвижда и привижда. Много интересен поглед. Нужно е доста внимание при четене.

Някои мисли относно науката. Някъде в младежка възраст, у някои се появява стремеж към знания. На тази възраст така или иначе знанията не са много и дадения индивид вижда едно огромно поле за "изследване". Разбира се, най-вероятно всичко вече е открито и чрез книгите индивида вижда възможност да научи и преоткрие многото интересни неща. Но тези неща са толкова много, че няма физическа възможност да се изучат. Идва един момент, когато индивида разбира колко непостижимо е да се изучи всичко. Да, то и без това всичкото не е интересно, но дори и да приемем, че индивида задълбае в най-интересното (специализира се МНОГО тясно), пак идва момент, в който той вече знае всичко в областта си и се среща с границата между познато и непознато. Познатото е ясно, но вече вижда още колко неизвестни има. Философския въпрос е: До къде води пътя на знанието. Дали някой ден ще научим всичко и няма да има какво още да се изследва. Дали ще разберем какъв е смисъла на живота?

Защо фотосинтезата преди да е била ниско ефективна, а сега да е високо ефективна? Колоко по ефективна е сега? По какво се съди? Никога не съм дълбал по фотосинтезата, и то в исторически план.

Хе хе хе, това е вярно. Както и има хора, които си събират от историята каквото им хареса (щото историята е огромно богатство и в нея може да се намери ВСИЧКО) и си скалъпват доказателства за хипотезата (която всъщност само им харесва).

Деденце, ти не изрази отношение по темата (макар да ти харесва). Спомените са хубаво нещо, но още по-хубаво става, когато извлечем купищата информация вложена в тях. А това става с анализ. Което пък означава, да оставим емоциите на страна и да ги разгледаме (анализираме) без да ги преживяваме отново, ние и без това сме си ги преживяли поне веднъж. Нека не се отклоняваме в спомени. Аз пуснах спомен само за да илюстрирам разсъждение. __________ Историк, с КОГО не си съгласен?

Обаче! Тези, които не се пречупиха и оцеляха, сега са доста по-устойчиви на социални сътресения, от колкото освободените млади. Ти може би си виждал "обременените", но не съм сигурен дали си забелязал непречупените. Задавал ли си си въпроса КАК са преодолели "срутването" на един свят и преминаването в "другия". Като чета какво пишеш, малко се съмнявам че си от новите целеустремени. Освободени, целеустремени, прагматични, практични. - нещо като прясно изстрелян неуправляем ракетен снаряд. Всъщност, възрастта няма значение. Виждал съм изключителни млади хора (около 20-те) и такива около 90-те. Та тези хора сякаш са от тези, оцеляващите без пречупване. И пак въпроса - защо едни го могат, а други не.

ХаХаХа Ха, млади приятелю, който знаеш къде живееш, знаеш ли колоко бързо ще научиш още нещо за света в който живееш (че и за други светове), ако попаднеш за ъъъ известно време сред тези, които смяташ че не знаят в кой свят живеят? Много бързо ще разбереш за какво става дума. Особено ако бият добре и държат на бой. Защото светът, който ние прожектираме в собствените си глави, НЕ Е един и същ за всяка глава. И понякога тези светове се конфронтират и става една... или биеш или си бит ... приземяването понякога е доста болезнено. Така и не разбрах ЗАЩО искаш да се забранят бойните изкуства (дори и спортове да са)?

А защо пък да не са задължителни?

Покрай "философията" виртуално се запознах с един от Майсторите на бойно изкуство в България. Първо прочетох някои негови книги, които на пръв поглед нямаха много общо с бойно изкуство, но после се оказа, че това е създателя на Да Дао. Много "философия" ми показа в книгите си, а и доколкото знам съвсем не е безобиден ако се стигне до битка. Та за мен, макар и да не съм го виждал в зала, той е олицетворение на Майстор в бойно изкуство. Както той споменава, "меч в кадифен калъф" - отвън мек и приятен, отвътре железен. Олицетворение на Майстор, защото съчетава изключителна "философска" висота с изключителни бойни умения. ______________ "философия" - в кавички, защото смисъла, който аз влагам в тази думичка доста надхвърля общоприетия смисъл.

Това е много широка и дълбока тема. Ще се опитам накратко да изложа виждането си. Първо, разликата между физиката (точните науки) и историята (слагам я при неточните с уговорки) е огромна. При точните науки самия изучаващ няма отношение към науката. Дали формулата е такава или иначе е без значение за него - важното е да "работи". При историята освен точността има и едно друго нещо: отношението на изучаващия я. Особено когато става въпрос за Неговия произход, Неговата държава и Неговия народ. Та за гражданите на България не е безразлично как историята ще представи народа и държавата България. Особено в ученическа възраст когато се изгражда принадлежността към народ и държава. Това също е и "пропаганден" предмет за самата държава - тя е длъжна да направи възможното гражданите и да се чустват горди от принадлежността си към нея. Аз далеч не съм спец по история на каквото и да е, но не е трудно да се види, че в цяла Европа всички са навързани "като свински черва" - повечето са водили ако не войни то поне земане-даване с повечето от европейските народи. И никой не е безразличен към историята си. Та от една страна учителят е изправен пред факти, от друга пред дълга (ако го има) да приобщи тиквичките към народ и държава. А ние специално сме доста пъстър народ. (И слава богу, щото много сме преживели и видели). И ако в клас има освен българчета, и турчета и циганчета, то учителя трябва много да внимава да не "отлъчи" някой защото това е потенциален неприятел (поне отцепник). Всички етноси в тази държава са допринесли и допринасят за държавата и учителят е длъжен да ги приобщава а не да ги отблъсква. В това се състои Майсторството на учителя. Той трябва да знае много и да може да го поднася от различни перспективи и хем да подклажда интереса към точната наука история, хем да успява така поднесе фактите, че у тиквичките (нека не ми се сърдят учениците, които четат. Това не е от неуважение към тях, а за да не е съвсем скучно написаното) да "прескочи искра" на интерес (и принадлежност ако може). За добро или за лошо, на мен ми се падна да уча в едно училище (като институция) където на историята и бе отредено да е един от стълбовете на пропагандата. И сега, след двадесет и повече години, разбирам, че те са били прави в по-голяма степен от колкото тогава съм си мислил. От друга страна учителят (за история става дума) трява да е изключителен разказвач, да може да влезе в света на детето (и в това трябва да е добър) и с понятия които са близки на детето да го накара да "съприживее" дадено историческо събитие. Без при това да "губи почва" (уважение). Това означава да се правят много аналогии (пък макар и не съвсем точни) с неща от съвременноста. Та нали най-общо погледнато мотивите/причините за едно или друго събитие са си напълно актуални и днес, само оръжията (оръдията на събитието) се сменят. И въпреки че на мен първата асоциация с история да е войни, вече знам, че може би по-голямата част от историята се дължи на ... словото (политика, външна и вътрешна). Скоро слушах "един дето разказва истории", който всъщност се е интересувал (и съответно чел) най-вече от история, та говори че навремето българските царе и кане са съсредоточавали цялата история на народа си. От малки били изучавани от т.нар. фараши. Това били специални хора, които знаят в подробности част от историята на народа, като тази история се предавала от фараш на фараш в поколенията, но никой фараш не знаел цялата история. Та за мен, учителя по история (в която влиза и история на българия) трябва да успее да изиграе ролята на фараша - на изключително знаещ и "пазещ" историята. И разбира се с изключително бърз ум и дар слово. Под "дар слово" нямам предвид способността да се говори неограничено време, а да се предизвика интерес (и респект пред знанията му) и да "предаде" каквото има максимално ненасилствено (безболезнено). Та в от тази многостранна перспектива, на учителя по физика (точни науки) му се пада сякаш малко по-лесна роля. А относно децата, аз съм убеден, че всеки си има "място отредено за него" и въпроса е да си го намери. В това отношение учителите могат да имат голямо участие. Те са тези, които трябва да "прозрат" наклонностите на детето и там да ръчкат и подклаждат, ако трябва и да "натиснат". "Кухи лейки" винаги е имало и винаги ще има, но много трябва да се внимава дали не се заблуждаваме - може от някоя "куха лейка" да излезе чудесен футболист например. Ако аз съм учител, ще си забраня да изобщо да допусна да мисля за някой като за "куха лейка" - така ще имам по-голям шанс да видя някоя наклонност, която да мога да подтикна да стане способност. __________ Разбира се, пиша собствени мисли. И пиша относно Учителя. Думичката -даскал- има един леко неуважителен отенък и не бих я ползвал за заглавие на подобна тема. ____________ Та Колега глишев, ние може да сме съвсем различни типове. Аз макар и да не съм от твоя тип, не мога да не се съглася с него. Може да не го (твоя тип) приемам (щото аз просто приемам по различен начин) но не мога да го отричам - за всеки има място под слънцето. Така че съвсем нормално е с някои неща да не си съгласен.