Пандора

Най-новото предложение в производството на мартеници: ръката на Фатима https://www.an-gdesign.com/produkt/гривни-против-уроки-shambala-hamsa/

Можем да приемем, че термините "майка" и "татко" по отношение на детето са в един клас - "някой, който ще се грижи за мен". Имах една учителка, която имаше близнаци и разказваше как си "разделили" близнаците със съпруга и - момчето е отговорност на майката, момичето - на бащата / за по-лесно справяне в ситуацията/. В детската градина, когато момичето паднело или се наранявало викало /за изненада на всички/ : "Татко-о, татко-о-о.. Защото знаело "разпределението" или защото назованият родител най-често отвръщал на вика и.

За по-точно - Куберови романизирани варвари.

Конструктът на обществото изначално е започнал от биологичните особености. Какво значение има, кой всъщност "износва" и кой "прави" детето. Животинският свят също има видове при които "женската" снася яйца, но мъжкия ги мъти, а женската изфирясва при друг мъжки, безхаберна за отглеждането на потомството. И въпреки всичко делението мъжки - женски индивид е такова каквото е , никой още не е въвел понятие като "мъжки индивид, който мъти и отглежда". Тоест природата е преценила, че както и да са разпределени половите органи, социалните роли са нещо различно и многовариантно и не е задължително да следват биологичните. И в този смисъл не разбирам, защо един мъж, ако иска да възпитава и отглежда "майчински" деца, трябва непремено и да ги роди. Тоест смятам, че въпросните операции са силно надценени и не много необходими и всичко ми прилича повече на рекламна кампания - вижте, можем вече да правим и това.

Чии са според вас ? - пелазги, траки, марсианци ?

Възможно и така да е. Важното е да се работи и все някой ще стигне по-напред.

Интересуват ни надписите от ПБД, които са написани от нейният елит - организатор на държавата. В крайна сметка историят изследва всички източници. Славянските източници се изследват също и в тях се намират и неславянски по произход думи и термини. С това се занимава лингвистиката. Виждам, че вас тези въпроси не ви вълнуват, но пък не пречи други да ги вълнуват имено тези въпроси. Нещо против ?

До тук го докарахме. А после - кавхан, канартикин, саракт черга Балканска дума с неясна етимология. Сродни форми: сръб. черга, рум. cergă „палатка, черга“, унг. cserge, тур. çerge „палатка“, нгр. τσέργα, алб. tsergë, всички със значения „черга“ или „палатка“. Унгарската форма е засвидетелствана от 1429 г. (вероятно заета от румънски), което изключва турски произход. Предвид значението и различния фонетичен облик е трудно да се свърже с лат. serica „коприна“ (> рум. sarică, мъгл.-рум. sarcă „ямурлук, ленена дреха“ > слав. *sorka „риза“, ст.-бълг. срачица).

Не твърдя, че тюркската теза е защитена блестящо. Но не виждам с какво да я заменя. Опитите на "иранската" теза са с близък резултат. Там съм срещала манипулации, затова и не съм неин привърженик. Освен това класическата "тюркска" теза е "алтайска", а аз точно това смятам, че и пречи. Само да не закачаме пак темата за "тюркизацията" от 13 век.

Тоест ? Не можете да разчетете надписа, но въпреки всичко прокламирате тезата. Въпросът се състои в това, че ние търсим езика на тези надписи конкретно и даже се мъчим да ги разчетем. Отделно за Именника въпросът е също - какво изобщо означават употребените термини и защо фигурират в славянския текст. Надеждата е, че все пак ще научим още нещо за нашите прадеди. Но иначе сте прав - повечето хора просто желаят да надделее конкретна "теза".

Много просто - български са. Въпросът е дали е възможно да възстановим езика и да го приобщим към някое семейство езици.

Например - кавхан, канартикин и саракт - какви са - славянски, латински или гръцки ?

Според мен това са пак някакви съчинения. Знам, че у някои народи основния стълб на дома / шатрата/ се запазва и мести на новото място. Може би го възприемат като знаме-амулет. Да се окичва прът с ленти е също много разпространено още от древността. https://www.123rf.com/photo_58380749_may-tree-1-may-tradition-in-germany.html А някои са по-нови Liberty trees were erected in the southern part of the region in Ripatransone and Ascoli Piceno https://en.wikipedia.org/wiki/Maypole

За съжаление не са могли да направят генетично изледване, но при такава възраст естествено не винаги това е възможно.

Точно това тепърва би следвало да се уточнява. Да се направят допълнителни изследвания за да се откроят конкретни линии във всяка една хаплогрупа. Например носителите на хаплогрупа I2a може да са дошли през различни периоди и вълни - готска и по-късна славянска . Същото важи и за всички останали групи. Едни генетични линии могат да дойдат от Азия, а други от близки съседи. Всички миграционни потоци трябва да се изследват подробно и да се групират по епохи и векове. https://www.familytreedna.com/learn/y-dna-testing/big-y/big-y/

Откакто прочетох Захари Стоянов, който пише, че руски драгоманин подучил жените в Стара Загора да протестират срещу Съединението нищо не ме учудва. Тази част от масите дето нито разбира икономика, нито политика е най-удобна за всякакви манипулации. Според мен въпросът, който никой не разглежда е какво ще стане с еврото като напусне Британия. Би следвало на еврото също да се отрази. И като цяло, смятам , че тези вопли са преди всичко да разубедят самите англичани, които гласуваха за Брекзит, тоест, че са сбъркали и колко английската икономика ще загуби. С една дума - народът е прост и не знае какво иска.

Нашите майстори още не са ги прекопирали, колко му е. И току виж японските еднакви с тракийските / тоест от Тракия/. Преди време така по телевизията показаха едни плетени амулети за цялата къща и още на другата година на нашите пазари имаше такива. Аз все такива си купвам. Обаче Пижо и Пенда няма никъде. Ето за такива детайли става въпрос. Вероятно този символ е измислен тук. От кого обаче е друг въпрос. Просто някаква легенда се пресъздава в занаятчийско произведение. Тук ги наричат родови мартеници https://bazar.bg/obiava-24041170/goliama-rodova-martenitsa Ако щеш - вярвай.

В средновековието история пишат най-често монасите. От тях едва ли се очаква да описват народни обичаи по селата, а и самите летописи рядко включват етнографски описания. Освен ако някой пътешественик не е заинтригуван и не е присъствал на някой празник. Като например това за Боян Мага. Но пък могат да се проследят близки обичайни практики и да се разсъждава върху произходът им.

Проблемът е, че ритуалът се извършва по традиция, несъзнателно, на принципа "така е правил моя дядо". Тълкуванията обаче са безкрайни и първоначалния смисъл може да е изгубен. За мартениците - червеното навсякъде по света или почти навсякъде има предпазни функции - отблъсква зли сили. Четох някъде, че първоначално женският персонаж е бил в бяло, тоест вероятно съзидателното божество при матриархата.

Факт.

И по генетични данни ли?

То и разните берзити, древляне, поляне, езерци, лютичи и прочие не се самоназовават "славяни" , но на две места се появява етноним - словаци, словени. Тракийските племена ни едно не се нарича "траки" - трибали, трери, тини и още други един куп, но има географско понятие Тракия. Като цяло самоназванието може да има различен произход - по име на праотец например. Славяните изглежда не следват такава практика и носят имена на реки, поне така изглежда на пръв поглед. Може би това е въпрос и на обичайна практика. The ethnonym "Turk" may be first discerned in Herodotus' (c. 484–425 BC) reference to Targitas, first king of the Scythians;[85] furthermore, during the first century AD., Pomponius Mela refers to the "Turcae" in the forests north of the Sea of Azov, and Pliny the Elder lists the "Tyrcae" among the people of the same area.[85] The first definite references to the "Turks" come mainly from Chinese sources in the sixth century. In these sources, "Turk" appears as "Tujue" (Chinese: 突厥; Wade–Giles: T’u-chüe), which referred to the Göktürks.[86][87] Although "Turk" refers to Turkish people, it may also sometimes refer to the wider language group of Turkic peoples.[citation needed] In the 19th century, the word Türk only referred to Anatolian villagers. The Ottoman ruling class identified themselves as Ottomans, not usually as Turks.[88] In the late 19th century, as the Ottoman upper classes adopted European ideas of nationalism the term Türk took on a much more positive connotation.[89] The Turkish-speakers of Anatolia were the most loyal supporters of Ottoman rule.[citation needed] During Ottoman times, the millet system defined communities on a religious basis, and a residue of this remains in that Turkish villagers commonly consider as Turks only those who profess the Sunni faith. Turkish Jews, Christians, or even Alevis may be considered non-Turks.[90] On the other hand, Kurdish followers of the Sunni branch of Islam who live in eastern Anatolia were sometimes considered "Mountain Turks".[91] Article 66 of the Turkish Constitution defines a "Turk" as anyone who is "bound to the Turkish state through the bond of citizenship."[92] It is believed by Robert Fisk that circa two million Turks may have an Armenian grandmother.[93] В случая елитът носи име на основател на династия - Османци, Отоманци Not all Ottomans were Muslims and not all Ottoman Muslims were Turks, but by 1923, the majority of people living within the borders of the new Turkish republic identified as Turks. (Notable exceptions were the Kurds and the few remaining Armenians, Georgians and Greeks.) Същото вероятно важи за всяка средновековна държава - не всички , които живеят в нея са от един род и език, а кога всички приемат едно самоназвание е въпрос на развитие и нужди на самата държава.

Български некрополи няма само в Салтово. Може да имат някой праотец и сармат и скит и хун. Мен ме интересува цялата съвкупност българи в периода 5-7 век, може и от 2 век стига да можем да ги различим от всички останали намиращи се в степите. Не съвремените българи, а тия които са дошли на Дунав в 7 век да ги сравним с кои са близки. И по мъжка и по женска линия.

За това, че няма достатъчен материал съм съгласна. Но все пак има заемки - обичайните известни сабя, белег, капъ /идол/ и т.н., но за мен по важни са блехъчии, кръчии, защото показват определена граматична форма, което според мен говори не просто за заемка, а за население с подобен говор включено в етногенезиса на българите. За алтаизмите смятам, че могат да се получат и на място, защото вече стана ясно, че население от Алтай регулярно мигрира на запад и въобще население в двете посоки мигрира регулярно и то преди Великото преселение. И за класификацията: Обследовались два набора стословников. В первом наборе предполага-лось, что списки могут содержать для каждого языка неограниченное коли-чество синонимов (или квазисинонимов – слов, могущих быть переводамиодного и того же английского слова). Такая посылка позволяет, во-первых,избежать проблемы семантического совпадения-несовпадения разных пе-реводов Сводешевских значений в одном и том же языке; во-вторых, по-зволяет обойти скользкие моменты выбора «наиболее употребительного»слова (поскольку употребительность может сильно различаться по жанрамтекстов). Следует отметить, что такой метод, несмотря на явные преимуще-ства, очевидным образом включает в подсчеты многочисленные «шумы».Полученное в результате древо содержит явные случаи вторичного сбли-жения языков вследствие географических контактов (с. 770). Во втором на-боре списков сохранены только такие «синонимы», различия которых взначении не могут быть прямо выражены английскими эквивалентами.Это, например, такие случаи как «тонкий» (о плоских предметах) и «тон-кий» (об объемных предметах), или по нескольку вхождений для «тот» и«этот» в случае, если представлена трех- или четырехуровневая системапространственного дейксиса. Результирующее генеалогическое древо (с.771) содержит больше корреляций с изначально принятой у нас классифи-кацией. Полученные расхождения нуждаются в анализе и объяснении.Еще один момент, который необходимо обсудить в связи с методомклассификации языков по «общим инновациям», состоит в следующем.Ставя задачи в рамках сравнительно-историчеcкого языкознания, лингвиствынужден исходить из «древесной» модели изменения языковых явлений:другие модели, вроде «волновой», исключены самой сущностью компара-тивистской процедуры. Однако в ситуации относительно недавнего разде-ления языковых идиомов, при сохранении взаимопонимания между носи-телями этих идиомов, довольно часто приходится сталкиваться с явления-ми типа «волновых», когда какая-то инновация распространяется через гра-ницы идиомов. Интерпретация таких явлений в рамках сравнительно-исто-рического языкознания, очевидно, должна быть устроена следующим обра-зом. Если в момент вхождения диалекта в некоторую группировку (обеспе-ченную общими политическими, экономическими или географическимиграницами) в нем возникает определенная инновация, общая для этой груп-пировки, то при исследовании рефлексов этой инновации для нас исход-ным узлом генеалогического древа будет именно эта группировка; пред-поло-жим, однако, что в части диалектов этой группировки имеются следы ар-хаического явления, общие с чертами диалектов другой группировки. Вэтом случае мы получаем другое, причем более старое древо с другими уз-лами, соответствующими другим, более старым группировкам диалектов.Таким образом, лингвогеографический подход в данной форме должен по-зволять получить относительную хронологию перегруппировок диалектов(или близкородственных языков). https://web.archive.org/web/20050311224856/http://altaica.narod.ru/LIBRARY/xronol_tu.pdf

Аз също нямам против това. Това е добре, ако имаме изобилие от писмени текстове на въпросните езици. И при това положение няма как да не се види приликата между санскрит, гръцки, латински. Какво правим с безписмените езици ? Или такива, които са оставили ограничен брой думи, често в чужд запис и както и в нашия случай с чужда азбука ? Това не го казвам за да оправдая конкретно някого, а да стане ясно, че въпросът не е лесен. Това, че едни учени са заложили името си и са написали нещо е едно, а съвсем друго да се спекулира върху техни евентуални пропуски.