Пандора

"Тия пет царе най-много разпространили и разширили земята на българите и ги заселили по тия епархии, както се каза. И до днес българите седят и живеят в тая земя." Всъщност Паисий изброява пет български царе след Батоя:Батоя, Тривелия, Крун и Михаил,Иоан Калиман /Калоян/ - това няма общо с легендата. Просто лирическо отклонение, преди разказа за Батоя. Като цяло Паисий избягва да говори за езическия период.

И по двете точки - българите проговарят славянски когато срещат славяни и живеят в съседство с тях. Въпросът кога във времето е наистина по-сложен - още преди Аварския каганат или живеейки в него. Въпросът съдържа и подвъпроси, като от кога българите във времето могат да се считат за съседи на славяните, ако се разсъждава по версиите скити-сармати и един чисто лингвистичен въпрос - кога славянският език се обособява като такъв в Европа. Смятам че избирайки славянският език за официален и литургичен, част от българите са продължавали да говорят родния си език, но той никога не е бил писмен. Кога е изчезнал напълно - на такъв въпрос не знам дали въобще може да се даде отговор.

Ето какво пише Клайнер за своя опит да напише история: Вероятно същото важи и за Спиридон и Паисий. При тях няма Аспарух и Кубрат, но за сметка на това има Обрат и Батоя. За българите пише следното: "Тук във войната славяните победили, отново влезли в оная земя и се заселили край голямата река Болга, която тече от юг към север през Московската държава и се влива в Окиан-море. Поради тая река Болга, славяните се нарекли болгари – и до днес – и били в оная земя много години и времена до 328 г. от рождество Христово." Тоест, тук Паисий следва една от версиите по онова време за българите, чието име свързва с реката Волга. След това: "След цар Уалент цар станал Теодосия. Той отишъл с войска срещу готите и българите и ги усмирил. Отнел от тях град Свищов, но не можал съвършено да го покори под римска власт. Те от онова време се отделили съвсем и били независими. И макар по малко се умножавали, засилвали и побеждавали много пъти гърците и римляните, взимали от тях земя и място и тъй после завзели цяла Тракия, Македония и част от Илирик. И населили се българите в тая земя и досега, както се вижда. " След това Паисий говори за единият легендарен брат: Батоя, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град. После светият крал Тривелия бил завзел цялата маджарска земя. И владели я българите много години, и имали маджарите за свои данъкоплатци. Сетне цар Крун и Михаил завзели от гърците епархиите Софиска, Филибелиска, Самоковска, Щипска, Струмичка и Едрене и заселили по тия страни и епархии български народ. След това Иоан Калиман, син на стария цар Асен, взел от гърците Драмска, Среска, Мелничка и Солунска епархия, изгонил оттам гръцкия народ и заселил българи. Така и в Едренелиската страна той заселил българи. Тия пет царе най-много разпространили и разширили земята на българите и ги заселили по тия епархии, както се каза. И до днес българите седят и живеят в тая земя. Пак да дойдем на първия разказ . /тоест тук Паисий се връща след като се отклонил от разказа си/ Ония българи, които останали в Панония заедно с маджарите, вдигнали война и крамоли при избора на нов крал. Българите не искали да имат крал от маджарския народ. Затова маджарите се вдигнали срещу българите. били твърде много и изгонили всички българи от Панония, т.е. Банат, Панония и Срем. Тия българи, девет хиляди, се вдигнали и отишли във Франция, при крал Догобарда, поискали място да се заселят там. Той ги измамил, пръснал по чужди домове, заповядал на своите и ги избили всички за една нощ с жените и децата им. Другите от тях имали за свой княз Алeцека, отишли при краля Грималда и измолили място да се заселят там. Той им дал място и се населили край Бяло море." След това: "В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък." Батоя действа очевидно по времето на Шестия събор и посочената година като цяло е близка с времето на действие на Аспарух. Въпроси: 1. Защо Паисий се оклонява от разказа си и после пак се връща на старо мясо? 2. Какво като цяло ни казва текста за българите - откъде идват те? Каква е разликата дали се споменава лично име или титул на човек, щом се разказва една и съща история, случила се по едно и също време ? Защо написах всичко това? Защото хрониките се четат изцяло и се анализират цели събития описани в тях. Да, легендата като цяло липсва, макар, че едно от имената на българските вождове - Алцек се споменава, но същността остава - българите идват с други варварски племена, отвоюват част от римската земя и често воюват срещу гърците за да я запазят за себе си и да бъдат независими.

Не виждам логическо противоречие - такъв е стилът на писане на исторически сведения в епохата. Обичайно за авторите "лирическо отклонение" И наистина каква е целта на подобна фалшификация ? Че българите са дошле не в 6 , а в 7 век ? Каква е ползата от подобно нещо. Дори и българите да бяха постоянни жители на Балканите, за мен най-сигурните претенции към определени земи могат да бъдат представени чрез държавните образования каквито са ПБД и ВБД. Например Одриската държава включва само източната част на двете български държави. Какво се оспорва - личността на Аспарух, личността на Кубрат или мястото където се намира държавата на Кубрат ? Ето един текст, в който се споменават източници http://kirilmilchev.blogspot.com/2013/05/blog-post_23.html https://en.wikipedia.org/wiki/Annales_Cavenses

Някои топоними все пак може да са заварени и приети със старо име за употреба. Например Германия и Мокро

Той къде се споменава ?

Ето и други значения на "гора" от речника на Даль

Обикновено се възприема като "зад планина", защото в славянските езици "гора" означава планина. Тук са посочени варианти - възвишеност, голям хълм, висок бряг и като синоними са посочени - хълм, възвишеност, скала. Може да има връзка и с това. Происходит от праслав. *gora, от кот. в числе прочего произошли: ст.-слав. гора (греч. ὄρος), горѣ (ἄνω), русск. гора, укр. гора́, болг. гора́ «лес», сербохорв. го̀ра (вин. п. го̏ру), словенск. góra, чешск. hora, польск. góra, в.-луж. hora, н.-луж. góra. Родственно др.-прусск. garian ср. р. «дерево», лит. girià, диал. gìrė «лес», др.-инд. giríṣ «гора», авест. gairi-, ср.-перс. gar, gīr, возм., также греч. гомер. βορέης, атт. βορέᾱς, βορρᾱς «северный ветер», алб. gur «камень». По мнению этимолога Мейе, исходной была основа на согласный. Ср. лит. nugarà «спина». От гора́ образовано горы́ч «юго-западный ветер», поволжск.; го́ры мн. «высокий правый берег Волги» Ако правилно разбирам първо е значението "лес", което може да се изведе от "дърво" в мн. число. http://etymolog.ruslang.ru/doc/preobrazhenskijA-O.pdf

Ами не са се и надявали на това. Разликата е, че едните тръгнали твърдо да ги понемчват, а лукавите гърци - со кротце и благо и литургия първом, а после както дойде. За унгарците - без литургия - няма земя, а останалото го решава мечът. Въпросът за нас е такъв, че винаги даже и да победи мечът, пак трябва да се спасяваме от лукавите гърци и то на три пъти.

http://samoistina.com/hungarjulian.htm 29. Dörriе. Drei Texte, S. 126, 152, 165; немски превод и коментар — Der Mongolensturm (UG, 3, S. 33, 75, 83—84 (Anm. 6), 101, 110 (Anm. 1). http://macedonia.kroraina.com/hd/hd_7.htm#29

Общо взето, всеки дърпа чергата към себе си. За да признаем зороастризъм при българите, поне според мен не стига само един храм, но и поне съответно погребение. Доколкото ми е известно българите твърдо се характеризират с ямна култура. "Сведението на Гай Юлий Солин в цитираната му вече книга е не по-малко важно, защото то обединява преданието за превръщането във вълк (казано за Боян), почитта към мечовете (съобщено в Отговорите на папа Николай I) и обичая главите на противниците да се превръщат в чаши(сведението за Крум и главата на император Никифор I Геник): "В земята на неврите извира река Бористен, в която има риби с изключителен вкус, нямат кости, а само много меки хрущяли. А неврите, както знаем, в определено време се превръщат във вълци, а след като изтече срокът, който е определен за тази участ, си възвръщат предишния вид. Марс е бог на тези народи: те почитат не божески изображения, а мечове. Принасят в жертва и хора." Засичането на успоредици и общи места в система, както става в този случай е много сериозен довод в определението на българските религиозни представи като езически и близки до старинните скитски обичаи." https://www.pravoslavie.bg/История/в-какво-са-вярвали-българите-преди-пок/

Според мен , преди всичко им са нужни духовници, които не са гърци, а в последцвие се оказва, че и латинскоговорящите не са удобни. А също и учители. Забравяш, че идват трима духовници. Ако е въпроса за българския език - той трябва да бъде одобрен и от Рим и от Константинопол, благословен и прочие. Просто това вече е свършено. Второто е, че печелят влияние над славянските племена наоколо. Помисли какво щеше да се случи, ако България не беше паднала 1018 г. - щеше да има трети християнски център и славяните щяха да кръжат около Преслав. Според мен въобще не са мислили или предполагали, че българският език "ще се размие" в славянския и няма повече да съществува. Просто не са мислили за такава последица. Интересет се върти около това да управляват определени земи и народите, които живеят там.

Това и аз го разбрах, че не е просто "гора", а точно "гъста гора". Въпросът е от какво е производно - например като "гъсталак" или нещо друго. А тук виждам и друго значение - млада гора. А "храсталак" например идва от храст.

Няма ли най-накрая да дойдат китайците и тази драма с епикантуса да приключи веднъж завинаги. Да видиш как тогава ще се превърне в белег за арийство.= Европейци с епикантус също има https://en.wikipedia.org/wiki/Sami_people#/media/File:Three_Sámi_Lapp_women,_c1890s.jpg

А на мен ми е още по-интересно какво въобще трябва да означава "служебен" - лингва франка, на дипломацията, на търговията ? Още повече, че традицията да се пише на голяма скала или пък инвентарни надписи била иранска. Ама иначе славянизирането било невъзможно.

Просто българската държавна политика е довършила, това което е започнала, може би лицемерно византийската. Борбата е да се спечелят на своя страна и привлекат в орбита на влияние едни буферни държавици. Така или иначе езикът на българската литургия се очертава да е или гръцки или латински - все чужди езици. А като имаш вече славяни в държавата си и има славянски книги, защо да не избереш този език. Какъв език се говори извън църквата е съвсем друг въпрос - на пазара, в къщи. Просто книги се пишат само на този език. И ние виждаме и изучаваме само него. Просто не може да си представите, че е възможно в държавата да се говори на много езици, но то се говори. Отиди в някой арменски клуб и ще видиш, че там си говорят на арменски. Списват даже и вестници.

Възможно е "шума" да не е просто "гора, лес" , а "гъста гора" - гъсталак, шубрак, непроходимо място. Все пак, мисля е важно уточняването, за да се изясни произхода на корена на думата. В славянските езици намирам единствено значение свързано с издаване на звук, шумя / шум на поток/ или шепот.

А има вероятност и да са вуйчовци Тук пък Кухулин споменава Италия но там също си имаме чичовци. И това също

Каранта́нцы (или каринтийцы словен. Karantanci, лат. Carantani, устар. русск. назв. хорутане, хорутанцы) — раннефеодальная народность (славянское племя[1]) в Восточных Альпах и Паннонии, возникшая в VII веке; предки словенцев. В русских летописях известны под названием «хорутане». Славянский этноним «карантанцы» восходит к названию обитавшего в Альпах кельтского племеникарнов, что на кельтско-иллирийском языке означало «скалу» (то есть «жители скалистой местности»)[2]. В письменных источниках того периода альпийские славяне фигурировали также под названиями «с(к)лаваны» и «венеды»[3].

Моята "киноверсия" и преди време беше, че чичовците идват от северния бряг на Дунав. Освен това, ако Кубер е човек на Аспарух, може да допуснем известна синхронност между така наречените "куберови" българи и "аспаруховите".

И досега, ако петте братя бяха техни, щяха да са направили десетки филми, подобни на Артуровата сага, без да се интересуват колко сина в действителност е имал Кубрат. Между смъртта на Кубрат и подписването на договор с ИРИ от Аспарух има едни 15-20 години, през които може би стават размествания из териториите по Дунав.Може да си представим например, че Кубер е човек на Аспарух изпратен в каганата да сее смутове.

Има вероятност две събития да се смесват под едно име, или две различни имена да се объркват. Едното касае заселването на хървати в Западните Балкани в територии подвластни на Рим, другото по-късно хронологично касае заселването край Солун. Общото между двете са, че мигрантите напускат аварския каган и легенда за пет братя. А също и идеята, че хърватите носят име, което близко до Кубрат. "В те же самые времена восстал вновь Куврат, родственник Органы, государь гунно-гундуров, против аварского хагана и весь народ, который находился вокруг него, подвергая оскорблениям, прогнал из родной земли." Може да се окаже, че хърватите са въпросните прогонени. Другият вариант е, хърватското преселение да се е случило, когато единият от петте синове на Кубрат се заселва при аварите : "четвертый перешел через реку Истр в Паннонию, которая ныне находится под властью аваров, и поселился путем заключения союза среди местных племен;" Наличието на българи не е задължително да се свързва само със синовете на Кубрат. В аварския каганат има българи, те се смесват с някакви пленници, след време идва Кубер, при българите в каганата, и им става началник, защото такъв му е статута - престижен.

Преди това нали е живял в Константинопол. Сещам се за една хърватска легенда, че Кубрат или Кубер ги преселил на сегашните места. https://hr.wikipedia.org/wiki/Hrvatski_knezovi