Пандора
-
Брой отговори
5894 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
36
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Пандора
-
Това се нарича свръхпроизводство, ненужно за пазара. В същото време има хора, които не могат да си купят храна. Кому е нужно това? Смяташ, че е нормално и ще продължи така? Така работи системата и толкоз, промяна не е нужна. -
Един линк към блог, чийто автор си прави труда да изнамира малки национални разлики в големия почти еднакъв глобален свят. Линка ще го пусна после. Откъде са снимките ?
-
Аз говоря за реални проверки на място. Така са ми обяснявали на мен. След подаване на документите идва комисия на място. Но това разбира са наши родни неуредици. Едва ли в Германия има подобен проблем. Но точно това е важното. Ако една система работи безпроблемно при немците, това не означава, че тя автомотично ще работи при всички останали. Не е като да експериментираме с някоя английска овца - овце са си овце. Народите обаче, са друго нещо.
-
То е ясно, че всички се храним все още с храна не с таблетки, но не виждам как обяснява хвърлянето на тонове храни ?
-
Мъжката У хромозома поне не се комбинира, това дава възможност да се изследват броя на мутациите и да се построи генеалогично дърво.
-
Именно. Просто трябва да се открие в какво някой - човек, държава, народ е добър, да се организира правилно и да се труди. Не виждам смисъл да завладяваш или унищожаваш другите. Дори и в джунглата видовете оцеляват, макар и конкретни индивиди да не са успешни.
-
Това е много важно наистина. Аз смятам също, че колкото директен е пътя между производител и потребител толкова по-добре за показателите и за разпределението на печалбите. У нас обаче това не е точно така.
-
Очевидно е защо - защото роботите работят, тоест процеса се автоматизира, а трудещите се се преквалифицират в друга сфера. Оттам и безработицата. И този процес ще се задълбочава, защото все пак населението расте, а работа и пазари за всички няма. За това и смятам, че процесът от един момент нататък създава проблеми или ще създаде проблеми в системата.
-
Имам поглед за кратко за събирането на молби за субсидиите при животновъдите. Ако се не лъжа до три месеца задължително минава комисия за проверка за да установи как се използват парите. Броят се животните под номера, субсидиите са различни и т.н. Иначе като цяло, такива тарикати има навсякъде. На мен са ми разказвали истории наа морето, как се строи курортно селище от бунгала. Това са рисковете на фондовете от един център, за това и не съм привърженик много на подобни системи.
-
Това е вярно, затова отбелязах, че не е въпросът да обслужваме чужди икономики, а трябва да създаваме свой краен продукт. В хранителновкусовата промишленост също е важно и според мен по-ефективно да се продава краен продукт, ферментирал или подложен на друга консервация. Моето мнение е, че изначално българската икономика има повече традиции в леката промишленост / на така наречените занаяти - шивашка, обувна и други/. И разбира се има отрасли, които така и не развихме. За мен по важно е да създадем иновационен продукт, марка, която да продаваме.
-
Това не важи ли за всяка една икономика в определен ммент. От какво зависи бързия растеж - нов продукт /иновация/ и/или разширяване на пазара. Когато имаме свръхпроизводство пазара може да се насити бързо и да нямаме възможност да разширим пазара повече. Остава иновацията и бързо въвеждане в производство. ...... като има предвид, че всяка година в Европа все по-голямо количество здравословна и годна за консумация храна — според някои оценки до 50 % — се губи по всички звена на веригата за снабдяване с храни, в някои случаи по целия път до потребителя, като се превръща в отпадъци; Б. като има предвид, че в публикувано от Комисията проучване годишното генериране на хранителни отпадъци в 27-те държави-членки се оценява на около 89 млн. тона, тоест по 179 кг на човек, което значително варира в отделните държави и в различните сектори, без дори да се отчита разхищаването на храни при селскостопанското производство и върнатата в морето уловена риба; като има предвид, че общото разхищаване на храни ще е нараснало до около 126 млн. тона (с 40 %) до 2020 г., освен ако не се предприемат допълнителни превантивни действия или мерки;.....като има предвид, че производството на зърно в света се е увеличило от 824 млн. тона през 1960 г. на около 2,2 млрд. тона през 2010 г., като всяка година производството се увеличава с 27 млн. тона; като има предвид, че ако тази тенденция в световното селскостопанско производство се запази, до 2050 г. увеличението на производство на зърно спрямо настоящите стойности ще бъде достатъчно за изхранването на населението в света; като има предвид, че междувременно, тъй като загубите след прибиране на реколтата се равняват на около 14 % от цялата продукция, а други 15 % се губят при дистрибуцията и в битовите отпадъци, три пети от общото необходимо увеличаване на производството до 2050 г. би могло да се постигне, ако просто спрем да разхищаваме храна;.....изразява загриженост поради факта, че ежедневно се изхвърлят значителни количества храни, въпреки че са напълно годни за консумация, и че разхищаването на храни води както до екологични и етични проблеми, така и до икономически и социални разходи, които създават предизвикателства в рамките на вътрешния пазар както за предприятията, така и за потребителите; следователно призовава Комисията да анализира причините и последиците, които водят в Европа до ежегодно изхвърляне, разхищаване и депониране на около 50 % от произведената храна, и да гарантира, че се включва подробен анализ на разхищенията и оценка на икономическото, екологичното, хранителното и социалното въздействие; призовава освен това Комисията да вземе практически мерки с цел до 2025 г. да се намали наполовина разхищаването на храни и в същото време да се предотврати генерирането на биологични отпадъци; http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+REPORT+A7-2011-0430+0+DOC+XML+V0//BG
-
Не четеш или не искаш да четеш ?
-
Но пък има желаещи да пробват и това. В крайна сметка свободата е за това
-
Проблеми с отчуждаването има навсякъде. Въпросът е друг. Както във всички производства, така и в хранителновкусовата промишленост може да се стигне до свръхпроизводство /с качество или без/, което не може да се поеме от пазара.
-
"Освен въвеждането на общоевропейска минимална изкупна на цена за литър мляко, животновъдите ще искат да се изравнят субсидиите им с тези на колегите им от старите страни членки на ЕС. Друго искане е да се намери пазар за тяхната стока в трети страни, тъй като заради руското ембарго, продуктите от Западна Европа се продават в държави като България и подбиват цената на родното производство. Танчо Колев посочи, че от октомври 2014 г. до сега загубите на животновъдите от една крава или бивол възлизат на 700 евро, а от коза или овца - на 100 евро. Затова те ще настояват да бъдат обезщетени от ЕС. Българските фермери ще настояват също да се улесни износът на животни за Турция." http://www.starozagorskinovini.com/news/index.php/obshtestvo/5173-rodnite-fermeri-shte-nastoyavat-v-bryuksel-za-35-evrotzenta-izkupna-tzena-za-mlyakoto
-
Точно това е идеята. Техническият прогрес, а също и интернет връзките позволява вече в малкия град да се извършва не само селскостопанска дейност. Също така може да се развива селски туризъм. Климатът в България навсякъде е добър и приятен за почивка, не е задължително това да се случва само в два курорта. Въпрос на промяна на културата и представите за място за живеене. Разбира се държавата осъществи или да подпомогне първоначални инвестиции в инфраструктурата. Това е въпрос на стратегия вече.
-
" "Научен колектив от Земеделски институт разработи и внедри още през 1990 г система за оценка генетичната стойност на кравите и биците от националната популация по продуктивните и линейно-описателни признаци, съобразно методичните постижения в страните с развито говедовъдство. Благодарение на това получените развъдни оценки у нас са съпоставими с тези от страните с развито животновъдство. От 1996 г. България е член на INTERBULL и ICAR със значителен принос на научните сътрудници от Института. Земеделски институт е обособен като резерват за съхранение и подобряване на българските говеда, овце, зайци и птици, като целта е чрез прилагането на съвременни методи на селекция да бъде генериран нов потенциал за ефективно генетично структуриране на популациите. В Института се съхраняват стада от породите говеда – Българско кафяво, Българско черношарено и Симентал, както и от породите овце – Ил дьо франс, Шароле, Тракийска тънкорунна и Местна старозагорска.Основната дейност на Института е съхраняване на генофонда на породи говеда, овце и птици. През тежките години на преходния период единствен в страната запази своите стада от говеда, овце и птици. Независимо от трудностите колективът съхрани и поддържа единственото до 2003 г. месодайно стадо в България от породата Ил дьо франс. През 2003 г. за първи път у нас бяха внесени животни от породата Мутон Шароле от Франция. В Земеделски институт през 2002 г се постави началото на промишленото отглеждане на зайци бройлерен тип с вноса от Италия на 600 майко от породите Бял новозеландски и Калифорнийски . В процес на създаване са изходни линии кокошки от трите продуктивни направления - яйценосно, бройлерно и общоползвателно, както и изходни линии за получаване на бройлерни пуйчета. Отглежданите в Земеделски институт елитни животни говеда, овце, птици и зайци послужиха за създаването на стотици частни стопанства на територията на цялата страна. Само тук фермерите могат да получат необходимата им помощ по отношение проектирането, строителството и реконструкцията на наличния сграден фонд.Земеделски институт разработва научни проекти за производство на качествена продукция от животновъдството, съобразно изискванията на ЕС и за подпомагане на селскостопанските производители в областта на говедовъдството, овцевъдството, птицевъдството и поливното земеделие." http://www.szinstitute.com/article.php?aid=205
-
"В световен мащаб оранжерийните площи бележат темп на непрекъснато увеличение по всички континенти. Според данни на ФАО през 2012 г. на площ от 450 000 ха се отглеждат зеленчуци, плодове, декоративни видове и др. в различни култивационни съоръжения. В териториален аспект, най-много оранжерийни площи в ЕС-27 има в държавите между 38 и 42 паралел - Испания с 40 980 ха, следвана от Италия с 32 940 ха и Франция - 7 530 ха. Основната причина за широко застъпените оранжерийни площи в тези страни са благоприятните климатични условия, особено през есенно-зимния период - мека зима /по малко средномесечни амплитуди/, интензивно слънчево греене осигуряващо достатъчно фотосинтетично активна радиация /ФАР/ за отглежданите култури." Въпросът има и друга страна - ако всички прекомерно произвеждат храни, къде ще бъде реализирана тази продукция и какъв е обемът на европейския пазар въобще.
-
Не казвам, че дребният потребител няма проблеми или положението трябва да стои такова. Просто анализирам положителни и отрицателни моменти при едните и при другите. Всички тези въпроси имат значение за рационализиране на процесите и правилно стратегическо развитие. Моите впечатления и опит са ми показали, че и дребният производител има място при това неотстъпва по качество, а също и достъпът на повече производители до пазара да възможност за по-голям избор, а също влияе и върху цената. Големите вериги супермаркети също имат разходи.
-
За сортовете съм съгласна, но за качеството на целогодишното производство - такова си има и унас Не сравнявам един очевидно с по-добро качество продукт с друг с по-лошо, а свежия от престоялия от едно и също първоначално качество.
-
Да, но не става въпрос само за сортове, поне според мен. Има си чисто биологични закони. За трайността - въпросът за трайност произлиза от желанието да изнесем дадена стока на голямо разстояние и за други потребители. Това при всички случаи, независимо от сорта, влошава качеството. Въпросните производители гледат процеса единствено от своя интерес да увеличат продажбите си още и още, но не и от гледна точка на потребителя, който не просто желае да се храни, а да се храни здравословно. Големината на фермите може да се прецени във връзка с по-добра и ефективна организация. За някои продукти, мисля и за картофите освен вкуса и качеството играе голяма роля и тяхното съхранение за по-дълго време при запазване на вкус и качество. Да има и разлика в цената все пак има. Един мой личен опит. В моя роден град един и същ продукт от един и същ български производител с добро качество и в опаковка предписана от комисии по качество в различни търговски обекти има различна цена, като цената в кварталния магазин е около с 5 % по-ниска от тази в супермаркет от голяма верига. Съответния вносен гръцки продукт навсякъде е по-скъп от българския, но не съм го пробвала като качество. Според мен поне при храните там където се произвеждат едни и същи продукти и има традиция и опит в това производство преимущество винаги има регионалното производство. Което показва, че българските производители трябва да насочат усилията си на конкретни пазари, където продуктите не се дублират с местни такива.
-
Съмнявам се. На пазара биопродуктите са с двойни цени. Няма по-добро качество на ниска цена. Освен това съвсем наскоро стана въпрос за "свежите" храни - какви храни трябва да се наричат "свежи" и т.н. Не знам какви храни консумирате, но аз определено мога да различа качество "на ръка" и такова докарано с камиони. Има огромна разлика. Полезността на подобни храни е отделен въпрос. Съвсем наскоро самите европейски производители признаха, че не могат да поддържат едно и също качество. https://www.expert.bg/Sled-proverkite:-Ima-razlika-v-kachestvoto-na-hranite-v-Zapadna-Evropa-i-v-Bylgariq-619395.html
-
Моето мнение е, че всеки отрасъл има своите особености и организацията му като цяло трябва да бъде подчинено на тези особености. Съгласна съм, и то е очевидно, че определени отрасли изискват голяма компания и много добра организация и точност на изпълнението. Но ето например при производството на храни, според мен практиката показва, че този подход не е най-удачен, а понякога дори и вреден. Строителството като отрасъл също има своите особености. На запад със строителство се занимават милиардери, отрасълът изисква големи капиталовложения. У нас големите проекти могат да се финансират само от държавата и дори и тя не успява съвсем в това. В този смисъл всички подходи са важни, въпрос на преценка е къде кой подход ще е по-ефективен.
-
Съгласна съм - изравняване на стандарта ще има. Френският случай показва, че от някои придобивки социалната система вероятно ще се откаже. Това имах предвид. При всяка страна е различно, оказва се, а и ние си знаем, че някои страни като Франция следват някои социалистически принципи. Другото е, че смятам прекалено високия стандарт за надценен. Освен това съвремената икономика, по мое мнение може и да не се развива толково скоростно както до сега в бъдеще. Въпросът е дали ще може да поддържа високият стандарт или не. Борбата за външните пазари е жестока и агресивна, но дори и тя има предел, понеже Земята не е безкрайна. Все някога краят и ще бъде достигнат.
-
" That is not the case today. For now, a company with 48 workers hesitates to go to 50, even if orders are expanding. Two more workers bring with them a host of new obligations under current law. Those include structured negotiations with unions and workers and onerous new taxes. These barriers have become known as France’s infamous “social ceilings.” “There is a discouragement, for sure, on the hiring of new people,” said Catherine Guerniou, who owns a small window-making company in the Paris suburbs. “The ceilings are a barrier,” she said. “Sure, we’d like to grow,” expanding from the eight she now employs. “But I’m scared. There are so many constraints.” With the philosophical shift proposed by Mr. Macron, those constraints could disappear. “The actors themselves would work out the agreements,” Mr. Cette said. “They become the authors.”" https://www.nytimes.com/2017/08/04/world/europe/emmanuel-macron-france-economy-labor-law.html?mcubz=0 Не става въпрос да се върнат на зад в 19 век естествено А освен това не смятам, че човек изцяло може да контролира всичко, самите обстоятелства просто налагат определени решения. В икономиката знама, че често се вземат и експериментират определени решения и само практиката показва дали те са биле правилни или не.
