Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Пандора

Потребител
  • Брой отговори

    5894
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    36

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Пандора

  1. Пример 2. "Данный документ декларирует право коренных народов на достойную жизнь, на сохранение и развитие собственной культуры и собственных институтов, а также право на развитие народа в том направлении, которое сам народ считает наиболее соответствующим его потребностям и стремлениям.В документе подтверждается право коренных народов на самоопределение и, как следствие этого права, говорится о свободе установления коренными народами своего политического статуса и свободе осуществления своего экономического, социального и культурного развития.Проект этого документа находился в работе на протяжении 20 лет. Наиболее интенсивные обсуждения касались вопросов земли, ресурсов, групповых и индивидуальных прав.Рабочая группа по коренным народам была создана в 1982 году решением Экономического и Социального Совета ООН, перед ней была поставлена цель выработать стандарты в области прав человека применительно к коренным народам. Рабочая группа в 1985 году начала готовить проект декларации о правах коренных народов. Через 8 лет, в 1993 году, Рабочая группа завершила работу над текстом проекта декларации. Подкомиссии ООН по предотвращению дискриминации и защите меньшинств утвердила текст проекта в 1994 году и передала его на рассмотрение в Комиссию ООН по правам человека. Доработкой проекта декларации занималась Рабочая группа, учреждённая при этой Комиссии. С 1995 года в разработке Декларации активное участие принимал Меджлис крымскотатарского народа.В июне 2006 года Декларацию принял Совет ООН, а в сентябре 2007 года Декларация была утверждена Генеральной Ассамблеей ООН. За принятие Декларации проголосовали 143 государства. Четыре — против (США, Канада, Австралия и Новая Зеландия. 11 стран воздержались — Азербайджан, Бангладеш, Бутан, Бурунди, Грузия, Кения, Колумбия, Нигерия, Российская Федерация, Самоа, Украина.Украина присоединилась к Декларации ООН по правам коренных народов в 2014 году. В 2015 году был подготовлен официальный перевод Декларации на украинский язык.Декларация о правах коренных народов является заявлением всеобъемлющего характера относительно прав коренных народов."
  2. Пример 1. " Эксперты, занимающиеся изучением общества, говорят о том, что единая нация формируется в гражданском обществе через дискуссии, а сверху законом ее создать невозможно, пишет журнал «Власть». Они предполагают, что вместо закона о российской нации появится закон с менее броским названием — «о правовых основах реализации государственной национальной политики в России». Их поддерживает вице-премьер Александр Хлопонин. Он считает, что нужен не закон о единой российской нации, а «какая-то другая законодательная база», которая исключала бы упреки в ассимиляции меньшинств и способствовала снижению роста межэтнической напряженности." http://www.gumilev-center.ru/v-strane-vystupayut-protiv-zakona-putina-o-edinojj-rossijjskojj-nacii/
  3. Въпросът е кой път смятате за правилен /реален, възможен, невъзможен, неправилен/: 1.Бързо намаляване на значимостта на отделните народи вътре в съюза, издигане значението на Център, който да изгради общо съзнание, общи цели, принципи и култура. 2. Запазване на национални държави и с тях и отделно национално съзнание, а изграждането на общо съзнание се приема , че ще продължи по-дълго време.
  4. Моята теза и въпрос беше не да напуснем ЕС, а доколко едни универсални модели могат да "прилегнат" на всеки член в общността. Тоест допуска ли се все пак някакъв собствен прочит на основните модели и свобода на интерпретация. Не мога да разбера защо всяка критическа забележка трябва непремено да се разглежда като отхвърляща европейското развитие. Европейското развитие не даденост и факт, то е процес. Въпросът ми е отправен по какъв път то ще върви, а не да го напуснем при първата трудност. Специално за науката история. При разглеждането и неизбежно се намесва политиката. Преди време четох една статия на руски език , която се отнася за положението в РФ и която констатира, че в час където се изучава общата история на Русия може да са спестени факти или с едно тълкувание, но в час в който народите на Русия изучават своята собствена история тези факти се появяват или тълкуват различно. Това положение беше определено като "история на центъра и история на провинцията".
  5. Според мен не трябва да се изхожда от съвременното разположение на народите и "езиците" За 4 хил. години вероятно то е претърпяло много промени. Освен това Сибир е огромен и се простира от Урал до Алтай и океана. Обикновено си представяме, че само европеидите се движат, но това не е така /хаплогрупа N в Европа/. Според мен вероятно генезисът е наистина по-сложен, състои се от смесване на няколко популации и възможно на няколко етапа. Тоест: една популация се движи, среща друга, смесват се, част от нея след време се движи, среща трета, смесват се, после отново се движи, срещат четвърта и т.н.
  6. И още по-важното какво искаме да възпитаме в утрешните европейци.
  7. Да, заглавието е общо, макар, че после беше зададен въпрос за европейската история, защото вероятно повече ни е позната или близка. И наистина ние все повече ще се превръщаме в граждани на света и смятам, че точно идеалите на Просвещението - познание чрез наука са много важни. Обаче дали винаги ги следваме, или ги жертваме понякога заради поредната идеология?
  8. Може би това е просто един пример, че всяка епоха има своя логика. По време на Просвещението Европа може да се приеме в някаква степен като изпреварваща в културно отношение останалия свят. Въпросът и сега дали е така. Действително Просвещението започва в определени страни, там се развива най-силно. Но то не е чак толкова изолирано и до 19 може би в различна степен достига до всички европейски народи. Може би , самият 19 век , като процеси е резултат от Просвещението. Това обаче, дава ли ни право да пренебрегнем евентуални бъдещи постижения на всички европейски народи, или ще трябва да разчитаме само на два-три народа, само защото Просвещението е започнало там?
  9. "В живота си съвременното човечество се ръководи от две идеи: идеята „за права на човека“ и идеята „за права на народа“, за народността, за независимото политическо битие на народността. Началото на съвременния въпрос за народността като двигател на политическия живот се поставя от свободомислещите принципи на XVIII век, принципи, които откриха пътя към новите понятия само с това, че унищожиха старите принципи, които никак не бяха полезни за човечеството. Сърбия и Гърция са първите, които вдигнаха знамето на народността, след тях идва 1848 година в Австрия, италианската война и шлезвиг-холщайнският въпрос. Подчинените народи се борят да се освободят, да станат самостоятелни, а народите, които са разделени на части, се стремят да се обединят политически. Сърбия, Германия и други страни се стремят към политическо и обществено обединение. Италия вече стигна до това обединение; Германия се приближава към него, а между сърбите възкръсна идеята да се заличи всеки дребнав провинциален патриотизъм и историческото право, което никого не ползува, а само вреди на народния прогрес. Хърватите вече започват да разбират, че са също така сърби, както и хората в Банат и Черна гора. Важността на религията изчезва пред успехите на цивилизацията и нейното място се заема от общия възглед за народност и свобода." https://bg.wikisource.org/wiki/Какво_ни_трябва%3F
  10. За съдбата на народите в чужда държава: "Ние сме в състояние да докажеме фактически, че ни една народност не е успяла да претопи такова голямо количество българи, колкото ги е претопила Ромъния. Ние видиме пред очите си цели села и цели градове, които преди едно столетие са били населени само с българи и в които сега-засега не съществуват нито десет лица, които да познават своят език и които да се не отказват от своето българско произхождение. Да земем за пример Бъзоу, Александрия, Плоещ, Гюргево, Крайово и пр. Който мисли да намери в тия няколко града българи, той лъже и себе си, и другите. Между ромънските българи (из това правило се изключават само браилчани и бесарабските колонисти) съществува убеждение, че който се е родил в Ромъния, той няма вече право да бъде българин. Ние сме слушали подобни принципи не само от простите и от неразвитите сиромаси, но и от образованите личности, за които народността и националната гордост не са нищо друго освен личен интерес. Единствените личности, които се признават за българи и които се радват на българското възрождение, са ония български преселенци, които са дошли в Ромъния в последните десет години по своята търговия или които са побягнали из отечеството си по политически причини. Но щат ли и тия българи да увардят своята народност? — Ние не вярваме." https://bg.wikisource.org/wiki/Българските_проценти_в_Румъния_се_умаляват
  11. "Преди няколко време ние казахме, че българите не търсят чуждото, но не дават и своето; че там, дека живеят българи, то и земята тряба да принадлежи на българите, а дека живеят гърци — на гърците. В нашият XIX век изгуби значението си и историческото, и каноническото право и секи народ тряба да бъде свободен, както и секи човек, а сяка народност има пълно право да живее сама за себе си и да развива това наследие, което е останало от нейните деди и прадеди. Гърците, и то най-безпристрастните гърци, според гръцките вестници, желаят за себе си свобода, желаят самостоятелност и търсят своите права, но в това също време тия искат да живеят на шията на другиго, желаят да бъдат господари и да владеят над чуждите народи. Гърците не гледат с какъв народ е населена такава и такава земя, да речем Македония, но казват, че тая земя е била някога си гръцка, т.е. византийска, и затова и днес принадлежи тям. По историческото право това е така, но и самата Гърция и Византийската империя принадлежат на Рим или на Римската империя, по същото историческо право, а ние видим, че днешните италианци и не мислят да търсят своите исторически права на Балканският полуостров, ..." "Това е истина смешно, защото кога един народ плаща на някое правителство 50 години данок и дава солдати, то тоя народ има право над тая земя, която той населява, и короната на св. Стефан губи своето значение. Правилно ли е сега да се смеем на другите, а ние сами да подпадаме под същата категория?" "От друга страна, ние, българите, имаме право и като народ, и като християни, а най-после, ако е потребно, и историческо право за Тракия и Македония. Ако захванем по-натънко да разглеждаме своята статистика, то ние ще намерим повече българи в Тесалия и Епир, нежели гърци в Македония и в Тракия; но ние не търсим гръцките провинции, защото повечето от жителите в тия провинции са гърци (заедно с цънцарите, които днес се гърчеят), но за това нямаме воля да дадем в гръцките ръце Тракия и Македония, че в Пловдив, Серес и в Едрене имало по пет гръка, по три цънцарина и по десет гръкомана. Ние поместяваме из Цариград една дописка, из която нашите читатели щат си съставят понятие, какво проповедуват най-безпристрастните гръцки вестници. „Неологос“, който някога си доказваше, че българите нямат право да се отделят от цариградските фанариоти, говори днес, че българите са пристрастни и търсят това, което „Неологос“ не може да им даде. „Българите нямат право да съставляват отделна йерархия, така също да търсят Тракия и Македония“, говорят гръцките вестници, говореше някога си и „Неологос“. Колкото за Тракия и Македония, ние казахме по-горе, че тия тряба да бъдат български, защото ги населяват българи, а Византийската империя тряба да остане само в историята: „Без юнак и невеста сватба не бива“, а без гръцки народ — гръцка империя." https://bg.wikisource.org/wiki/Българите_не_търсят_чуждото,_но_не_дават_и_своето
  12. "В продължението на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от слава на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата! Наистина, ние сички сме напразни с велики идеи, но ти, Ботйов, ако си пигмей, то сляз от тия конкили и потъни в калта на ничтожеството, а ако си гигант, то възседни своята идея тъй, както Александър е възсядал своя Буцефал. . . Пейов, не се смей! Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите; ако падна, то нека съдиите ми кажат, че настоящето ми писмо е било последньото безсъдържателно писмо, а ако стана аз сам съдия, то ще да дам съдържание и на своите глупости." http://litclub.bg/library/bg/botev/pisma/peev.htm " Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те." http://litclub.bg/library/bg/botev/pisma/vdi.htm "Двеста души български юнаци под предводителството на Христа Ботйов, редактор на в. „Знаме”, орган на революционната партия, днес заробиха австрийският параход „Радецки”, който насилствено накараха да ги прекара през Дунавът. Излязоха на десният бряг между градовете Ряхово и Лом паланка, отвориха знаме „Свобода или смърт” и отидоха на помощ на своите въстанали братия българи, които отдавна се борят със своите петвековни тирани за своята човешка свобода и народни права. Тие вярват, че европейските образовани народи и правителства ще да им подадат братска ръка." http://litclub.bg/library/bg/botev/pisma/evropa.htm
  13. " Българският народ е показал през сичкият свой робски живот, че в него има доста жизнени сили, за да води постоянна и упорита борба против своите притеснители, а от 1867 г. и досега революционният дух е покрил, като-речи, сичкото наше прекрасно Отечество. У нас не достигаше само едно: организация, която да свърже революционните сили на народът, да им даде направление и да им определи времето за избухвание; но и на това е вече турнато доста добро и здраво основание. Следователно, народът е готов, обстоятелствата са благоприятни и по-добра помощ от тая, която ни оказа Херцеговина и която ще ни окажат Черна гора и Сърбия, е невъзможна и немислима. Ние не трябва да чакаме. Ако изпуснеме и тоя случай, то сме изгубени. Или сичкият товар на турското иго ще да се стовари на нашите гърбове, или ние ще да промениме тоя самар на друг, още по-срашен и още по-унизителен. Ние трябва да въстанеме и да дадеме край на нашите гнуснави и безчовечни теглила, ние трябва да си видиме сметките с тиранинът, да помогнеме на Херцеговина и на себе си и да покажеме на дипломацията, че ние не сме скотове, не сме стока, а сме народ, способен да живее, да се развива. " http://litclub.bg/library/bg/botev/publ/rev_nez.htm
  14. "И наистина, в последньото време Возточният вопрос е влязъл вече в пълната своя сила и чака само първият сигнал на революцията, за да дойде на дневни ред. Даже и нещо повече: и без тоя сигнал ние виждаме, че Европа е захванала да прекарва географически линии през нашите земи и, като-речи, определя границите на сяко едно от интересующите се племена. Почти сичкият европейски печат е съгласен в предположенията си, че Русия, Прусия и Австрия са се споразумели вече помежду си да съставят тритейски съд и да разделят имането на умирающият между отдавна вече пълнолетните наследници. Разбира се, че ако от една страна съдиите не пожелаят да приемат рушвети (а това е твърде съмнително), т.е. ако се не полакомят за Босна, или за Херцеговина, за Цариград или за устието на Дунавът, и ако не обърнат внимание на естествените права и граници на интересующите се племена, т.е. ако оставят Сърбия да осъществи своите патриотически мечтания за Душановото царство, Гърция да усвои Албания и Македония, а Румъния да търси Траянови потомци даже и в габровските колиби, то се разбира, че Возточният вопрос ще да се реши неправилно и това решение ще бъде второ начало на оная страшна, безумна и вредителна историческа борба, която доведе турците в Европа и която твърде лесно може да доведе на Балканският полуостров други някои незвани гости, или по-право да кажем, друга някоя цивилизована орда откъм север или откъм возток. "Завещанието на Петър I" и немското "Drang nach Osten" имат в това отношение голям смисъл за назе. Но види се, че на историческите уроци държавните мъже на Сърбия, на Гърция и на Румъния не обръщат почти никакво внимание. Сърбия със своята идиотическа пропаганда в северозападните страни на нашето отечество - която пропаганда за срам и укор за сръбският народ се продължава и до днес - в продължението на десет години ни е уверила, че под булото на южнославянското единство тя иска да оплете своята собствена кошница и не иска да знае за съществованието на българският народ. Гърция, тая традиционна неприятелка на сичко, щото е славянско, при сичката своя неспособност за държавен живот, употреблява твърде низки средства, за да простре своята народност чак до Балканът, и прави в това отношение доста успешна конкуренция на сръбските патриоти. А Румъния, която в продължението на сичкото свое съществование е хранила и подкрепяла своята народност чрез румънизацията (на) чуждите елементи, а особено българският, днес с още по-голяма енергия извършва това свое "назначение на Возток". Тя гони и преследва българската народност в Бесарабия, препятствува на нашата емиграция да помогне на своето потъпкано и поробено отечество и систематически прелива сичко, щото е чуждо (освен немско), в гърнето на своята дако-ромейска цивилизация. Колкото за последните две държавици, тяхното поведение относително "робовете в Турция" е простително донейде, ако земем във внимание това, че тие и досега още се боят от панславизмът;..." http://litclub.bg/library/bg/botev/publ/razdorite.htm
  15. "Тука ний бихме утешили благородния джентълмен, бихме опровергали мненията и острите съждения на много недоброжелатели на нашите пилафчии с фактове и примери, кои пълнят домашната хроника на всяко село, на всеки град, и то не отдавна, а от времето на Къбразли Мехмедпашовите ревизии, откога в Турция се въведе някакъв си ред и равенство в кражбите и пълна система в напрешните убийства, злодейства и всякакъв род притеснения - ала що щяха да значат нашите думи при онези на Лонгворта и подобните нему шарлатани чиновници и продадени журналисти, кои тръбят по света и искат и нас дору да уверят, както и увериха някои си извеяни и слепи глави, че Турция, този европейски Китай, този присмех на человечеството и укор на съвременна Европа, ще се преобрази скоро на азиатска Белгия и ще пролее благодатта на европейската образованост по всичките краища на Азия! O, tempora, o, mores! Намерете изкуството на Медея и влейте в жилите на това варварско племе нова, човешка кръв, тогава ще се поколебаем и ний във вярата си, че Турция няма живот, няма бъдеще; но доде турчинът е с този характер, с този фанатизъм, с тази варварска кръв, ни един красноречив туркофил, ни един дълбокомислящ дуалист или ренегат не може ни увери, че турчинът ще бъде някога способен да влезе в пътя към онази нравственополитическа цел, към коя се стреми умът човешки, отрешен от всяко опекунство на духови йерархии и политически мандаринства. Дотогаз най-красноречиви ще бъдат живите рани, що зеят по тялото на народа и по гърдите на неговата емиграция, рани, на кои, като гледаме, напомнят ни всичко, що трябва да влезе в сметка за народно мщение. " ... " Отделен, както казахме, нравствено от правителството си, народът много пъти го е оставял само да се бори с Византия, само да си вади очите за престолонаследие; тъй щото тука и бяха главните причини, дето гърците можаха да завладеят навреме България, а варварските турски орди съвсем да я разорят и тъй с твърд крак да стъпят на врата на народа. Но и при тия страдания, при това страшно насилие, в кое и камъкът би се стопил, българинът се затвори от турчина вкъщи с челядта си и, както и днес, пял е и слушал е вместо византийската литургия свойта елегическа юнашка песен, вместо стрелата и сабята, хвана ралото и сърпа, ходил е по сборове и по седенки, по тлаки и по черковища - и щом варваринът е погазвал огнището му, кое, както и днес, е било обиколено със снахи и дъщери, със синове и унуци - той е оставял ралото и сърпа, гегата и кавала, хващал е бащина сабя, братова пушка и с "дружина вярна и сговорна" отивал е в Стара планина да мъсти за обиди от турци и чорбаджии, да им отнима грабено имане и да пази село и сиромаси. " http://litclub.bg/library/bg/botev/publ/narodut.htm
  16. " На последнята нова емиграция, коя от ден на ден се умножава с бежанци и изгнаници от вси слоеве на наша народ, ний гледаме като на пръв гранитен камък, който се хвърли сред пладня връх голата тиква на тиранина, като на същ народен протест против общественото му положение между народите - дору и повече, нашият емигрант, като прав и законен наследник на класическия ни хайдутин, приел и упазил е завещаната борба с всичките му социални стремления, които са едни от най-хубавите черти на народния ни характер. Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско, що говори езикът му - за магнати, за шляхта, за езуити. Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови. Който иска да се увери в това, нека вникне в смисъла на нашия хайдушки епос, нека припомни шопското, браилското и Дядовото-Николово въстание; за нас са доста отношенията на чорбаджийството отвъд и отсам Дунава към днешната емиграция и онези на народа и обратно. С какви трепетни надежди, с каква трогателна гордост се отзовава бедният народ към своите си прокудени синове, и каква антипатия показват неговите изедници - чорбаджиите и по-горното духовенство! Сами сме били свидетели и сами на себе си сме изпитали това като пропагандист отвъд и емигрантин отсам Дунава... И то само ний ли?Колко други злочести проповедници се продадоха от тези народни пиявици, и колко други се укриха и крият в народа! А тука, тука не направиха ли ни вагабонти, шарлатани, чапкъни и всичко, що може да излезе из устата на едни баснословни невежи, каквито са нашите чорбаджии? Или бяхме глухи и слепи, та не видяхме техния пръст и в несполуката на Петрушанското събитие, и на решителните приготовления на Желя и Филипа Тотя. Нека ни възрази някой на това, с фактове, с живи фактове ще му избодем очите и ще му докажем, че несполуката ни не бе, че идеята за освобождение не е развита у народа, както мислят Ивановци и Стояновци, а частните тези ненародни препятствия. Собствено идеята за освобождение не е никога угасвала у народа и ако неговата емиграция днес за днес приутихна, то тя не е умряла и не спи, а се е сложила да си почине и отдъхне от несполуки и изново, с нови сили да се залови за работа и приготви за удари. " http://litclub.bg/library/bg/botev/publ/programa.htm
  17. Да - някои. Може да разглеждаш поотделно всеки какъв му е моралният принос. Но има две неща със стойност. Първото е смъртта на онези малки хорица, които не са ръководителите, но са проявили смелост и доблест. Второто е, въстанието изиграва ролята, която му отреждат. Княжество България е налице. А после и всичко останало.
  18. Пак ще го напиша. На Турция вече и е определена смъртна присъда. Поводът за войната е, че султанът отказва да изпълни предписанията на Великите сили. Тоест - повод вече има.Руската пропаганда представя пред народа си, че с войната спасява окаяните славяни. По-горе е цитирано какво са видели руснаците като са преминали Дунав. Въстанието не цели директното освобождение, то е заявка на българският народ пред Великите сили, че желае самоуправление. Моето мнение - грешно или не е, че българите знаят всички слабости на подготовката си и дори вероятността то въобще да не се състои. Да, признавам, че е трудно да се възприеме такава жертва и то съзнателна. Това е като да се самозапалиш на площада. А тя е съзнателна, защото са знаели, че не са готови, а не са готови , защото нямат пари а също и вероятно, че голяма част от народа си представят как руските войски свършват "мръсната" работа вместо тях. Да не говорим, че една част от възрожденците се надяват на реформите на султана. Тези, които ти демитологизираш са действали ва банк, да с красиви приказки, омаяли хората. Винаги съм си представяла, че Бенковски трябва да е бил твърде харизматичен оратор. И какви щяха да бъдат, ако убиеха някой консул и взривяха някоя жп линия ? Щяха да са терористи. След Априлското въстание имаме истинска народна саможертва, тези хора никой не може да нарече терористи, защото убиват себе си. Поне някои от тях. Тези хора са убили свои. Страшно е, но и велико.
  19. Това би било също интересна дискусия.
  20. Но не можем и да създаваме комплекси, върху които после да се заражда ксенофобия. Аз съм убедена , че всеки народ има своята положителна роля. Въпрос на гледна точка и основополагащи принципи. А също и на определение какво е "културен принос". Няма такъв успешен отбор, в който някои да са само статисти.
  21. В известен смисъл не само руските политици правят това. В един голям съюз, обединен с общи институции, какъвто е и ЕС е трудно да се вземат под внимание всички различни настроения, традиции, нагласи. По-лесно е те всички заедно да бъдат заменени с напълно нови като съзнание. И комунистическите идеолози се опитаха да направят това - няма религия, няма различни традиции, няма национални култове. Въпросът е - ще проработи ли това или не.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.