Пандора

Мнозинството обаче се налага на всякъде.

Най-вече евентуално приемане в Еврозоната. Моето мнение, че единственият смисъл за нас от този акт е сигурността на демократическите процеси. Иначе кой знае какви икономически придобивки не очаквам, но дано да греша.

Не съм убедена, че това е така. Бедните държави са принудени да приемат всяко решение на ЕС, независимо дали считат, че то може да навреди на националните им интереси. Богатите държави могат да договарят всякакви индивидуални привилегии. Не става въпрос само за свободното движение и получаване на средства от фондове. Няма безплатен обяд. Всичко е въпрос на разумен анализ - от едно се губи, от друго се печели и преглед на баланса от двете. Да, филмът разглежда точно определени въпроси. Но пък повече такива филми трябва да се правят и да се показва как точно работи една комисия, кои хора взимат определени решения. Липсата на информация не помага на имиджа на никого. Напротив дава се възможност за всякакви спекулации. Проблемите идват и от това, че все още се дискутира по въпроса за структурата на ЕС.

Има ли подробно описание на дрехите от археолози ?. Сега чета една книга - на Георги Атанасов, там се разглеждат дрехите и авторът стига до извода, че одеждите на севастократор и цар /при погребение/ много не се различават, най-вече предвид, че не се запазват в пълнотата си във времето и червеният цвят се носи и от севастократор.

Проблемът ни е, че ги няма на книга написани, или ако ги е имало не са оцелели. ПБД е в един ранен период, а и 12 век е достатъчно далеч. Чуждото иго и то под най-големите съперници също играе роля.

Едно време са знаели по-добре какво правят - прибират урожая и се затварят в къщи за три месеца болнични - вино, ракия, трушия. Като свършат - пости. И после - на зелено /витамини/. И си като нов.

Нещата според мен са силно обвързани. От една страна първо трябва да се определи икономическа стратегия, определени отрасли, в които има някаква база, успех или се смята , че може да се постигне бърз успех и да се засилят научни разработки в тези области. Има стратегически отрасли, които важат за целия свят, повечето от които смятам са задължителни. Има и обратната страна - има разработки, понякога извън БАН, но никой не се интересува от прилагането им. https://www.novini.bg/news/418654-българи-създадоха-ревoлюционен-софтуер-за-далтонисти.html Такива примери сигурно има още. Въпросът е, че когато някой наистина на практика покаже успех в практиката, никой не го кани и пред студентите например. Смятам, че в много области тези, които са практици и добре умеят да внедрят определени умения в практическия живот са много полезни в обучението. Но у нас нещата наистина се преподават само на теория. Също и в бизнеса, като че ли все още няма достатъчно предприемачи , за да рискуват с прилагане на иновации.

Достатъчно е да се прегледа списъка от предложени източници и литература в руската статия: 9 цитата от ↑ Zlatarski, V. Istorija na parvoto balgarsko carstvo, pp. 311—312. ↑ Constantin Porphyrogen, ibid., p. 173 (2-10), Symeon Logothet, ibid., p. 773 (19-22), Leo Grammaticus, p. 268 (19-22), Theophanes Continuatus, p. 359 (10-22), Skylica—Cedrin, II, p. 256 (8-11), Zonaras, IV, p. 411-3, Dummler, III, pp. 444—445. ↑ Runciman, A history of the First Bulgarian Empire, p. 147. ↑ Annales Fuldenses, p. 413 Harimannus Augiensis, p. 111 ↑ Runciman, p. 148 ↑ Treadgold, p. 464 ↑ Zlatarski, pp. 318—321 и още допълнителна литература.

Прочетох, че съществува и друго предложение, а именно, че севастократор Калоян /Каломан/ е син на севастократора Александър. Ако приемем такава хипотеза е все едно дали изледваме генетически царя или севастократора.

Музея на Втората световна война в Гданск е открит през март и представя по интересен начин полския прочит за тази война. Хирошима и Нагасаки също присъстват В двора се демонстрира реална картина на бомбардиран град От тук https://varlamov.ru/2591527.html

Едните наистина ще ги издържат, за другите плаща ЕС. Но с България сравнения не могат да се правят. Дори и във времето на "трите" средновековни Българии, самосъзнанието за един народ, една съдба е налице. Испания е съвкупност от различни етноси и народи, които явно така и се възприемат - като различни. При това те се възприемат така и преди икономическата криза. Разбира се християните от Испания със сигурност / по нашите български мерки, преминали 5 века съжителство/ трябва да са им по-близки. Обаче в 14 век и балканските християни, за съжаление се държат по същия начин.

В крайна сметка при каталунците нещата са по-изчистени - имат самоопределение, различен език, самосъзнание /от 12 век/, а в много други случаи днес голямата политика приема, че това е достатъчно условие за самоуправление. Очевидно имат и икономически интерес /може би зле пресметнат/. При украинците нещата са по-сложни, според мен, защото Украйна включва както древната територия наречена Киевска Русь, така и усвоени далеч по-късно територии от Кримското ханство във време , когато империята вече е със столица Москва. И в двата случая обаче вина, според мен имат и други. При каталунците, както беше споменато - позивът да помагат на по-бедните райони. В какво се изразява това ? Ако е само до преливане на пари, то е ясно, че няма да са съгласни. Държавата трябва да търси начини как да развива останалите райони.

Jacob Qirqisani (Heb. Ya'akov ben Ephraim ha-Tzerqesi; Arab. Abu Yusuf Yaqub al-Qirkisani) was a Karaite dogmatist and exegete who flourished in the first half of the tenth century. He was a native of Circassia, which at the time probably still fell under Khazar overlordship (his nickname Qirqisani means "man from Circassia"). He seems to have traveled throughout the Middle East, visiting the centers of Islamic learning, in which he was well versed. In 937 Qirqisani wrote an Arabic work on the Jewish precepts—under the title Kitāb al-’Anwār w-al-Marāqib (known in Hebrew as Sefer ha-Me'orot, or Sefer ha-Ma'or), with the subtitle Kitab al-Shara'i' (Sefer Mitzvot Gadol)—and a commentary entitled al-Riyad wal-Hada'iq (Sefer ha-Gannim we-Pardesim, or Sefer ha-Nitztzanim), on those portions of the Pentateuch which do not deal with the laws.

Това може да се случи, ако се разделим с азиатския принцип "вождът винаги е прав", за което за съжаление се иска време, а много не разполагаме с него.

Така е, но е въпрос да мислим за нас в същия дух на мисли - какво в народопсихологията може да продължим и използваме, кое да тушираме. Вярно е, че българите трудно се сработват в екип и предпочитат да се развиват индивидуално, или просто така са по-успешни. Българският модел може да е построен, така че да има множество успяващи в избрани области.

"В Каталуния се намират 62% от всички френски фирми в Испания, 61% от всички испански фирми и 60% от всички американски фирми." Във всеки случай първо ще има преговори и обмисляне на ситуацията, ако се стигне до там разбира се. Испания може да отреже фирмите си, но другите ще трябва да мислят по въпроса. В този ред на мисли наистина и ние трябва да мислим, до колко българските фирми трябва да са наистина български и колко от тях чужди.

Не е вярно, че само Англия има престиж, проблемът е, че България няма никакъв и преговорите ще са проблемни толкова, колкото и тези при влизането ни в ЕС. Ниско самочуствие, недобра дипломация, а също и недобро икономическо положение.

Политика срещу реални икономически принципи - и неизбежно следва криза.

То и някои математически задачи не се решават с векове, но в крайна сметка си намират отговора.

Банките станаха международни, а парите с европейски герб - тоест никакъв, защото няма европейска нация

Според мен това е всеобщата грешка. В Русия в едни региони е струпана икономиката - например Татарстан / те за това и са по ербап от останалите/, а например региони като Северен Кавказ - почти изцяло на дотации. И ето ти рефрена "Стига кормит Кавказ" готов и логичен. И точно проблемът е в практиката на дотациите - хвърлят се едни пари ей така, без идея къде, някакви кланове ги усвоят / в Русия и у нас/ , а ефект от тях никакъв. Заражда се корупция, състезание, кой да ги усвои и прочие. А всъщност това от което имат нужда хората е конкретна помощ, конкретни практики да развият някаква дейност. И разбира се контрол.

Ами може би това е било проблемът. И защо да е невъзможно да се разреши ?

А-а, знам ли аз, кой кого

Ще сложа тук цитат от статията за Каталуния, която е постната в съседната тема - частта за каталунския език. Въпросът е интересен за мен във връзка с протичане на някои процеси при глобализация - налагане на общи традиции, използване предимно на един общ език и др. Каталунският език " Един от митовете за каталунския език е, че той е диалект на кастилския (испанския), което обаче изобщо не е вярно. Езикът има само някои прилики с кастилския, както има с френския и италианския, което е нормално, доколкото са в една езикова група и с близка география. Думите, значението и произношението са в огромна степен различни. Глаголите са различни и с различни корени, макар да има сходни. Има и капани – такива глаголи, които се изписват еднакво, но в различните езици имат напълно друго значение (напр. acostar на кастилски е лягам, докато на каталунски е да донеса нещо по-близо). Ако искам да кажа простичкото как се казвам – на кастилски ще е Me llamo Yovko или Mi nombre es Yovko, а на каталунски Em dic Yovko (произнася се ам дик Йовко) или ако спазим горния конструкт El meu nom és Yovko (обърнете внимание на членуването). Кастилският е еволюирал и се е опростил значително в доста отношения заради по-масовата му употреба, докато каталунският е останал по-близо до древността и корените, носи по-сложна граматика. Живо доказателство, че каталунският е различен език, е, че говорещите кастилски не могат да говорят каталунски. Разбират по смисъл думите, които са сходни, но дотам. По същия начин испанците и италианците се разбират в прилична степен дори и всеки да говори на своя език – това не означава, че единият език е диалект на другия, нали? В моят курс по каталунски със съпругата ми бяхме единствените, на които кастилският не им е майчин език или поне не основен. Нещо повече – нашият кастилски беше ужасно базов. И макар да учехме нов език (каталунски), чрез друг език, който не владеем добре (кастилския), ние завършихме сред отличниците, докато на доста курсисти с роден кастилски им беше трудно да достигнат дори средни резултати. Иначе казано познанията по кастилски не носеха някакво предимство. Сега тук по-веселото е, че самият каталунски има поне три диалекта, без да броим валенсианския, който си е всъщност каталунски с някои дребни разлики. Но пък тук ще вземем да вбесим валенсианците, затова млъквам! Така или иначе темата за езика е чувствителна за каталунците – те си го обичат много, изстрадали са възможността да го говорят и имат всички основания да го пазят като репер на своята културна идентичност. Това е тяхно право, достойно за уважение от всички ни! http://www.memoriabg.com/2017/10/01/kakvo-iskat-kataluncite/

Ами съпротивлявайте се де...Имаше такова предаване "Нарисувай се..." сам.