Пандора
-
Брой отговори
5894 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
36
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Пандора
-
Нима делото на Кирил и Методий, също така претворено от двете български книжовни школи не е излязло извън пределите на една страна ? Дори и да приемем, че това е повлияло само на руската култура това е достатъчно. Тя не е определяща, но характеризира част от европейците. Няма как да желаем да присъединим едни хора като им кажем - вашата култура не е определяща, а нашата е. Културата се изгражда чрез многовековен процес и включва безброй неща - манталитет и много други неща, които не може просто да махнем с ръка и да кажем: от днес това не важи. И да руснаците са много различни, но не само те. Нима гърците са подобни на немците? -
Това е един недостатък на учебния процес, който , във времето на соц. идеологията дефинирах като "бедните , експлоатирани селяни по време на феодализма трябва да вдигнат въстание, но иначе нашите царе са най-справедливи". Моите опасения са имено в подобни тенденции. Но има и друго - възможността да подбереш точно определена информация, която обслужва зададена теза - "те са по- неспособни от нас", и да спестиш факти показват нещо различно.
-
Всеки безспорно има своя листа, но анкетата показва нагласите и мисленето, макар, че по отношение на гласуването винаги може да има някакво подозрение. За мен най-важни за да добия представа за нагласите на българина бяха трите първи места. Идеята може би е била да се сравнят личности от миналото и личности от съвремието. И това има връзка с тази тема, защото анкетат отговори, че най-героични времена или като носители на митове са ПБД и революционното движение от 19 век.
-
Например в българската уикипедия е поместена статия или откъс от посланието на папа Йоан Павел ІІ с което е изразено желание светите Кирил и Методий да бъдат обявени за съпокровители на Европа. Подобно споменаване в отделна статия има само на полски език, което е обяснимо. И понеже все пак говорим за идеология, ми е любопитно как участниците във форума гледат на приноса на различните народи за оформянето на общата европейска култура - немци, славяни, скандинавци, средиземноморци. Чии традиции наследява днес Европа ? А в конкретния случай за славяните - биле ли са само пълнеж в чужди държави и такава ли ще е отново тяхната съдба и в обединена Европа. Това разбира се касае и за ролята на Русия - има ли място в Европа или не.
-
С това просто няма как да се съглася. Безпристрастното разглеждане е хубаво, но идеологиите за съжаление не винаги са безпристрастни. А става въпрос за изграждането на нова идеология, вменяване на определени принципи за единствено правилни, нещо което в повечето случаи винаги се отдалечава от истината. Освен това аз не говоря за специалистите, за тях е ясно, че анализът е част от тяхната професия, а за точно обикновения европеец - предрасъдъци най-лесно се насаждат, като се спестява информация.
-
Определено няма как. Собствената историография изисква научен труд и време, а чуждата, както ти пишеш, обслужва съседните народи. За тези проблеми обаче е виновна точно интелигенцията, която е разидинена и в доста случаи чуждопоклоническа. Революционерите са отговорни за революциите, интелектуалците - за идеологията. Не мога да цитирам точно думите на Захари Стоянов, затова ще напиша това "...... непосредствено след Освобождението Захарий Стоянов е изключително критичен към младия княз, но твърдата позиция на монарха в защитата на Съединението, го издига в очите на публициста. На въпрос защо е променил така коренно възгледите си за княза, Захарий Стоянов отговаря, че не неговите възгледи са се измениели, а самият княз се е променил". В кампанията по свалянето на княза, той забравя обтегнатите си отношения със Стамболов и двамата правят всичко възможно да предотвратят абдикацията и да защитят интересите на България. По време на унизителната дейност по намиране на нов български княз, Стоянов е изключително остър в коментарите си, като дори обявява, че ако никой европейски благородник, не заеме българският престол, то България ще бъде обявена за република. " Според мен това е показателно, че някои революционери са със съвсем ясни и модерни за времето си виждания, и в известен смисъл надскочили реалностите в България.
- 1957 мнения
-
- 2
-
-
- възрожденски герои
- левски
- (и 2 повече)
-
Това го разбирам, но така и не получих отговор на това
-
Не трябва също да се забравя, че всъщност, поне на някои от революционерите, тезата е - република, но е твърде рано да защитават такава тези или просто тук са решили да се съобразят с Великите сили за да пазят спечелената свобода. Да не забравяме, че те са сами, без опит, срещу далеч по- опитни държави с вековни политически традиции.
-
Това е една твърде относителна констатация - наваксващи спрямо какво ? Спрямо бъдещето? Никой не знае какво ни чака там. И става въпрос за изучаване на човешкият опит въобще във всякакви ситуации - там няма малки и големи народи. Аз мога да науча много и от едно племе на бушмените. И наче изследователите щяха да стоят без работа.
-
По тази тема може да се пише много. Но още в древността Йорданес е написал история на готите по поръчка на аланския си господар. Защото той е осъзнавал, че щом ще живееш с един народ, трябва да го познаваш, а също и миналото му. Това важи за руснаците, това важи за европейците, китайците и всички други по списъка, щом са решили да градят съюз от народи. Иначе Сталин е намерил рецепта за да си спести всички проблеми - ликвидирал е народите.
-
Моят въпрос беше дали те ни разбират и трябва ли. И означава ли, че ние досега сме нямали никаква представа за европейските ценности. Защото една връзка е двустранен процес, всеки може и трябва да допринесе нещо за общия строеж.
-
Моето виждане се изразява в една проста формула - големият полис е интернационален, селото или малкият град - национален. В първия протичат и се изразяват всички явления свързани с международни връзки - например пазар и търговия. Във втория протичат връзки на регионално ниво. Ако си позволя да прогнозирам, няма как да пъхнем милиарди в 20 полиса и да смелим там идентификацията им и да я заместим с нова. Освен това техническият прогрес все повече ще позволява избор на индивада за неговото работно място и дейност и според мен ще има връщане към малкия град. Сега най-новото предложение е намаляне на националните бюрократични апарати и заменянето им с един голям център. Доколкото познавам работата на националните апарати, които по никакъв начин не могат да обхванат всеки конкретен казус, големият център съвсем няма да може и регионите, най-вероятно ще бъдат оставени сами на себе си. Ето ти условие за възникване на нов интерес, самоиндификация и идеология.
-
Това от една страна вероятно е недостатък, който да стопира възрожденското движение - няма героична личност, която да се сражава до последно с поробителя. Но пък предоставя едно изключително предизвикателство - народът в настоящи условия да направи това, което не е направил един цар в миналото. Грешката на Шишман може би е, че не следва една твърда линия - или е васал и изпълнява задълженията си, или се сражава до край за независимост. Възможно е още тогава да е имало разминаване по тези въпроси сред аристокрацията, която освен това в тази епоха се чуства в известна степен самостоятелна да прави каквото реши и така се получава този нежелан ефект. Възможно е също и църквата да играе някаква роля, защото за нея врагът е наистина крайно нежелан, докато за феодалът по важно е да запази статута си. Всичко това само допринася за ореола, който народът е сложил на Левски, като лидер с достатъчно необходими качества. При това 19 век е век на буржоазните революции, а у българският народ споменът за родова аристокрация е почти изчезнал. Един народ получава наистина нов шанс да гради държава наново следвайки нови принципи и идеали. И всички онези революционери, чиито недостатъци изброихме желаят европейска съдба на бъдещата държава, а не бавно развитие във вече очевидно остаряла и срутваща се такава.
- 1957 мнения
-
- 1
-
-
- възрожденски герои
- левски
- (и 2 повече)
-
Статията е интересна безспорно. Но дали трябва да се прави пряка връзка между това как един народ влиза в една държава, с това дали после желае да излезе от нея? В крайна сметка народът е този, който се самоопределя и решава дали да създаде своя държава или не. При това сме свидетели, че се образуват много държави на далеч по-произволен принцип. А също и става въпрос дали един народ сам трябва да вземе решение за своята съдба, сам трябва да води борбата за каузата която е избрал или други трябва да решават вместо него. Въпросът дали българите щяха да се развиват успешно в Турция също бе разгледан и в крайна сметка в 20 век въпросът за националността и религиозната принадлежност постоянно е на дневен ред. Проверката на времето е показала, че рано или късно такъв избор трябва да се направи. Каква съдба имат народите разделени в две или повече държави? Загубват връзка помежду си , тръгват по различен културен път. А както се вижда такива са биле вижданията за Балканите - разделени и лесно управляеми.
-
Кримското ханство е костелив орех, но там вече силите се изравняват. Русия вече е с имидж и тръгва за нови завоевания - Черно море.
-
Ако личната кауза и интелигентността касаят най-просто оцеляване ? Или смятате, че на една майка и е все едно дали детето ще оцелее? А може би дори не се определя като майка на детето ?
-
Този тип явления би било интересно как ще коментира Рамус. Обществото като социално образувание не задава само категории свой - чужд. То задава или трябва да зададе и правила на общуване, морал и етика.
-
Не съм сигурна дали разбрах всичко, но ще го коментирам така. Задава се методологията на обективно изучаване на нещо, изследване на обекти или процес, а отделният индивид е свободен да прилага методологията в област където се насочи. Също и за самопознание. Ако може пример.
-
А моите впечатления са точно обратните Българите са много по-склонни да изучават и любопитстват за чуждите култури. Западните европейци в много по-малка степен се интересуват от културата на други народи, не само по континентите ами дори и в самата Европа. Това обаче не е добре за тях, защото уж целите са да се съберем в един дом, но не може да живееш с някого, ако не го познаваш и не го цениш.
-
И не само руският, а въобще това е идеология на големият капитал.
-
Германия и Русия във всеки случай. Тоест някакъв нов расизъм, невиждан досега. Тоест - не е измислено решение или няма интерес за прилагането на такова ?
-
Нещо , което е и пред нашите врати. При руснаците според мен има и друг проблем - все пак държавата се простира на два континента - различен климат, различни ресурси, различно битие, оттам и съвсем различни културни традиции. Задачата да се обедини всичко това в едно ми се струва невъзможна и даже ненужна, поне в дадения момент. Поне подходът е крайно вреден, според мен.
-
Това е един проблем създаден от делото на Великите си според мен, които в един определен момент на принципа "да запазим равновесието" делят на око и създават държави, но тези държави се нуждаят от нация, а тя от идеология. Проблемът според мен не е в това, че има някаква държава, а в скалъпеното историческо оправдание за нейното съществуване. Ако народите бяха оставени сами да избират през 19 и 20 век може би някои държави нямаше да ги има или щяха да изглеждат различно. На хората им се поднася една плява, те са объркани и загубват историческата си самоиндификация. Поне за руснаците мисля, че е така. Украинците като че ли имат по-вярна посока, но пък има уклон "на всяка цена да се разграничим от Русия".
-
По всяка вероятност и по мои впечатления повечето национални истории започват с някакъв мит. По отношение на руската история по мое мнение има други проблеми. Темата е точно за това, защото , ако не сега, ако не на всеки, то в обозримо бъдеще все по-често ще се налагат тези въпроси. А история въобще трябва ли да се учи ?
-
Така е сигурно. Но какви са критериите и имали еднакви критерии. Трябва ли във Франция да учат каквото и да било за Балканите и какво точно и т.н. Разбира се материалът е огромен, всичко едва ли може да се вмести. Въпросът е пак идеологически - кой и как ще оцени едно събитие дали то има европейско /световно / значение.
