Frujin Assen

До началото на 30 те РККА (Рабочее Крестянская Красная Армия-Работническо Селска Червена Армия) по принцип не се нуждаела от голям и разнообразен парк от артилерийски влекачи. Цялата артилерия, включително корпусната се превозвала с конска тяга. Парад от 1937, както се вижда тежките гаубици се буксират от конски впрягове Само най тежката артилерия влизаща в РГК (Резерв на Главното Командване) макар и да можела да се разглобява на части и да се превозва с коне предпочитали да ползва механическа тяга. Причината била голямото тегло. Частите се превозвали от впрягове с по цели 10 коне, които при това и често били сменяни. Това било разбира се сложна задача, която се предпочитало да се избегне. Още по времето на ПСВ всички страни започнали да премахват конските впрягове от превозването на този тип артилерия и да го заменят с трактори. Причините били два 1 Самата конструкция на тези оръдия не позволявала придвижване с голяма скорост, 2 Това не било нужно, скоростта на бавните граждански трактори напълно устройвала военните. Прочее, точка 1 касаела и цялата друга артилерия. Нямайки никаква амортизация оръдията по принцип не допускали буксиране със скорост по голяма от 6 км/ч по пресечена местност и 12 км/ч по шосе. Защо тогава били нужни специализирани артилерийски влекачи? Конете и бавните трактори напълно удволетворявали потребностите от буксиране на артилерията. Всичко започнало да се променя през 1931 когато в СССР започнало масово производство на танкове Т-26 и БТ. Масовото им производство и постъпване на въоражение позволило да се пристъпи към формиране на механизирани бригади и даже корпуси, които по щат трябвало да имат не само танкове, но и артилерия. При това, било важно артилерията да не изостава от танковете по време на марш. Което си било трудна задача. Доколкото тогава никаква нова артилерия не съществувала, за да се обезпечи по висока скорост на старите оръдия били взети мерки. Оръдията били снабдени с метални колела и пневматични гуми, което повишило скоростта им на буксиране от 6-12 до 12-15 км/ч (на хубаво шосе разбира се). Другият път разбира се бил приемането на въоражение на нови артилерийски оръдия способни да развиват по големи скорости. През същата 1931 било прието на въоражение тежкото и неразглобяемо 76 мм зенитно оръдие 3К, били разработени тежкото 122 мм оръдие А-19 и съвършено чудовищната 203 мм гаубица Б-4. За да има какво да буксира при това с висока скорост тези оръдия започнала разработката на първия специализиран артилерийски влекач „Коминтерн“. Освен него се проектирал свръхмощния влекач „Ворошиловец“. "Коминтерн" на работа буксирайки зенитно оръдие 3К, оръдие А-19 и гаубица Б-4 За по леките артилерийски системи, които се проектирали също започнали да се търсят влекачи. Поради отсъствие на опит било решено да се проведе конкурс в който взели участие няколко чуждестранни влекачи от различни типове. Този конкурс бил спечелен от френския полуверижен влекач Сомуа. РККА закупила партида такива влекачи и след всестранни изпитания във войските на които те буксирали успешно всички оръдия чак до 107 мм оръдия и 152 мм гаубици от стария тип пред ръководството на промишлеността бил поставен въпроса за производство на влекач аналогична конструкция на базата на родни камиони. При това, трябвало да бъдат преработени по подобна схема всички съветски камиони, за да има по голяма гама от влекачи за различни нужди. Отгоре на всичко, създадени на база на съществуващи и серийни машини, те трябвало да бъдат и евтини. И така, на базата на ГАЗ-А, ГАЗ-АА, ЗиС-5 и Яг-5 били изработени полуверижни машини, които били изпитани съвместно с френския Сомуа. Но колкото добре се получило всичко у Сомуа, толкова зле тръгнало за руските машини. ГАЗ-А отпаднал моментално, тъй като след поставянето на вериги вече не бил в състояние да буксира нищо, ГАЗ-АА който бил със същия двигател показал също отвратителни данни, верижния ход изяждал по голямата част от мощността му. На ЗиС постоянно се чупели веригите, а за Яг банално се оказало, че няма двигатели… ГАЗ-А и ГАЗ-АА като влекачи ЗиС и Яг като влекачи Заместника на Тухачевски, но от неговата школа Гумарник се опитвал със всички сили да доведе до кондиция руските влекачи с колесноверижна конструкция. Опитите били упорите, продължили дълго, разходвали много ресурси и завършили с пълен провал. Накрая идеята за влекачи по образеца на Сомуа тихо умряла. Прочее, това не било толкова фатално, стрелковите дивизии по старому ползвали конски впрягове, а ако някой гений решал да ги замени с влекачи това би коствало икономически фалит на СССР, оръдията били много и производството на такова количество влекачи били икономически невъзможно. Колкото до механизираните съединения, решили да подходят към тях по два начина: 1 Оръдията просто се натоварвали в камиони и така се превозвали и 2 Специализирани артилерийски танкове (за тях друг път). Прочее това било напълно логично, в страната катастрофално не достигали шофьори и механици, а тези които знаели и можели нещо танковите части прибирали без остатък. Оръдия натоварени на камион Още оръдия качени в каросерии на камиони Освен това и артилерията по това време не можела това. Например противотанковите оръдия 37 мм образец 1930 и 45 мм образец 1932 били с дървени колела и без амортизация. Впряговете можели да ги буксират само ходом, като алюр се допускал само за кратко време и при идеално равно и гладко шосе. Едва през 1937 45 мм оръдия получили колела от ГАЗ-А и подресорно окачване позволяващо буксиране с висока скорост. Да не забравяме обаче, че 45 мм оръдие се разглеждало не само като противотанково, но и като батальонно поради което половината от оръдията даже в началото на ВОВ били буксирани от четворка коне. Същото се отнасяло и за полковата и дивизионната артилерия. 45 мм оръдие теглено от коне Обаче, работата по ново поколение оръдия продължавала и на тях щели да им бъдат нужни артилерийски влекачи за скоростно буксиране. Поради това продължила и работата по нови влекачи. Първият опит за малък влекач „Пионер“ се провалил, но през 1937 бил готов влекача „Комсомолец“ и трактора-влекач СТЗ-5. „Комсомолец“ бил създаден на базата на плаващия танк Т-38 но с по надежно окачване, имал бронезащита за двигателя и екипажа и можел да буксира прицеп с маса до 2 тона. СТЗ-5 можел да буксира до 4,5 тона. Най важното било обаче, че той имал окачване като у гражданските трактори и надежнен многогоривен двигател, който се палел на бензин, но можел да гори керосин или лигорин. В зависимост какво гориво ползвал двигателя давал мощност от 52 до 56 кс. Важно обаче било, че за разлика от „Коминтерн“ който се произвеждал в единични бройки тези влекачи можели да се произвеждат серийно. По време на изпитания се доказало, че „Комсомолец“ може да буксира не само противотанкови оръдия, но и полкови оръдия, че даже и дивизионни и леки стари гаубици! СТЗ-5 бил способен да буксира старите 152 мм гаубици и 107 мм оръдия и даже с претоварване зенитките 3К. Неудачният "Пионер" "Комсомолци" на парад СТЗ-5 "Комсомолец" буксира оръдие Ф-22. Опитите показали, че това може да стане само с претоварване и при идеално шосе СТЗ-5 буксира стара 122 мм гаубица образец 10/30 г Но през 1938 в РККА се случила тиха катастрофа. Новите гаубици както 122 мм М-30, така и 152 мм М-10 се оказали по тежки отколкото следвало. В транспортно положение М-30 тежала 3,1 тона, а М-10 била 4,5 тона. По рано се разчитало с влекачи да се осигурят механизираните съединения, а пехотните както се получи (реално да си останат на конска тяга). Проблема обаче бил, че тегло от 3 тона било пределно за конските впрягове и даже М-30 били сламката която счупила гърба на камилата и не можело да се превозва от конски впряг. По този начин следвало да се премине към тотално използване на влекачи не само в механизираните, но и в стрелковите части. Това си бил формен апокалипсис, тъй като, просто нямало как да се произведат толкова влекачи. Било невъзможно да се откажат от новите оръдия и да се върне артилерията 20 години назад, но нямало как и да се осигурят достатъчно влекачи... СТЗ-5 буксират на парад новите гаубици М-30 и М-10 Но, както се казва като няма риба и рака е риба. Решението на проблема се оказало просто, да се използват като влекачи граждански трактори СТЗ-3, С-60 и С-65. Те били достатъчно мощни да буксират новите оръдия, вярно били бавноходни, но пехотата придвижваща се пеша и не изисквала бърз ход. Така се получило, че според штата от преди войната стрелковата дивизия на РККА трябвало да има 99 трактора (от тях 21 Комсомолец и 5 СТЗ-5)! Това можело да доведе до проблеми в селското стопанство което се лишавало от най мощните си машини, да не говорим, че за тракторите били нужни шофьори, механици, ремонт, гориво… Трактори използвани като влекачи Трактори буксират оръдия... За сравнение в пехотната дивизия на вермахта 105 мм гаубици се превозвали от конски впрягове, а тежките 155 мм гаубици се превозвали пак от коне в разглобен вид. Германците буксират гаубичната си артилерия изключително с конски впрягове, макар да са технически по напреднали от СССР Имало обаче и още един проблем. Макар артилерийските влекачи да съществували, те били произвеждани в малки серии и не могли да осигурят даже механизираните части. Тракторите там били неприложими поради ниската си скорост. Недостатъка от скоростна артилерия така и си останал ахилесова пета на съветските механизирани части. Решението прочее било под носа, това били влекачите Т-26Т на база на танкове Т-26, които можели да буксират прицепи до 5 тона и с претоварване до 7 тона. Даже били произведени 200 от тях. Но сърце не дало на военното ръководство да жертва бойни машини за да има спомагателни. Влекачи Т-26Т Съществуващите влекачи също не се оказали идеални. Например Комсомолец бил за новите 76 мм оръдия и 122 мм гаубици слаб, а СТЗ-3 бил за тях прекалено мощен, но затова пък не му достигала мощност за тежките гаубици М-10, които едва теглел при черни пътища и изкачване на височини. При цялата тази каша, не е учудващо, че само месеци след началото на ВОВ механизираните части напълно се лишили от артилерия. Създадените нови танкови бригади въобще били лишени от тежка артилерия. От стрелковите дивизии само след месец иззели гаубичните полкове, а след разформироването на корпусното ниво всички 204 мм гаубици били предадени на РГК. В кавалерийските дивизии още от август 1941 иззели цялата артилерия оставяйки едва 4 полкови оръдия и 2 противотанкови. Но да преминем към тежката артилерия. Освен дивизионните М-10 и М-30 армията получила още корпусните оръдия А-19 и 152 мм гаубици оръдия МЛ-20 тежащи около 8 тона. Производството им стремително нараствало. А с какво трябвало да се буксират? „Коминтерн“ и „Ворошиловец“ били произвеждани в единични бройки и катастрофално недостигали. Решението на проблема било разработката на артилерийския влекач Сталинец-2 който имал категорията на „Коминтерн“, но в отличие от него бил пригоден за масово производство тъй като бил на базата на гражданските трактори „Сталинец“ (С-60 или С-65). Влекач "Сталинец-2" Но както често се случва „Искахме да е по добре, а се получи както винаги“. Възлите и агрегатите от серийните трактори работели на влекача лошо и ненадежно. Наложили се дълги и упорити доработки. Били произведени недопустимо малко влекачи, и накрая завода където се произвеждали преминал на производство на танкове. На 4552 оръдия със средна транспортна маса 8 тона се падали всичко около 1100 артилерийски влекачи с подходяща мощност, при това огромната част (тези същите „Коминтерн“ и „Ворошиловец“) били силно нужни и на други „потребители“. Наложило се отново да привличат трактори. Проблемът бил, че дори най мощните трактори „Сталинец“ и „Комунар“ можели да буксират тези оръдия със силно претоварване, със всички произтичащи от това проблеми. С най големите калибри ситуацията била направо трагична. Съществуващият „триплекс“ на верижно шаси включващ 203 мм гаубица, 280 мм мортира и 152 мм далекобойно оръдие (тегло в транспортно положение около 19 тона) от които РККА имала 911 броя можели да разчитат само на 228 влекачи „Ворошиловец“ разработени за тяхното буксиране. По стара съветска традиция за тяхното буксиране били привлечени влекачите „Сталинец-2“ и „Коминтерн“ които можели да ги буксират с екстремално претоварване (със всички произтичащи от това лоши последици), но и те катастрофално недостигали. "Ворошиловец" До какво довело това на фронта? Поради отсъствие на средства за буксиране при лятното отстъпление през 1941 РККА загубила над 2000 оръдия от 152 мм до 203 мм. А всичко което успели да спасят било откарано в тила и практически не се използвало на фронта. Едва в настъплението при Москва тежката артилерия била използвана от немайкъде. Даже и по нататък във войната тази тежка артилерия се използвала само при безгранична инициатива и запас от време, когато артилерията бавно и на части можела да се подвози към фронта. В най тежките месеци на войната, когато загубите на трактори били огромни се наложило всичко което може да премине на конска тяга. Дори и това което не може. Например гаубиците М-30 се буксирали отделно от зарядните ракли, но пак били нужни 10 коня. Тези оръдия които можело били разглобявани и превозвани така. Отгоре на всичко всички заводи прекратили производството на влекачи и трактори преминавайки на производство на танкове. И накрая като връх на черешката тежките влекачи се използвали за евакуатори на неизправни или поразени танкове. БРЕМ на база на танкови шасита не били произвеждани, дали не са се досетили или отново им е било жал да жертват бойни машини е все едно-факта си е факт. Именно поради това от произведените до войната 1798 „Коминтерна“ артилерията получила само 1017 машини. "Ворошиловец" евакуира танкове ТТХ на влекачите в РККА Маса т. Макс скор. км/ч Запас ход км Маса на прицепа т. «Комсомолец» 3,3 35 170 2 СТЗ-5 5,7 32 70 4,5 «Коминтерн» 10,6 30 80 12 С-2 «Сталинец-2» 11,7 24 180 10 «Ворошиловец» 15,5 36 270 18 ТТХ на тракторите в РККА Маса т. Макс скор. км/ч Запас на хода км Маса на прицепа т. СТЗ-3 5,1 8 60 2,6 С-60 9,5 5,9 80 5,5 С-65 11,2 6,9 90 4,0 «Комунар» 9 12 100 4,6 Наличие артилерийски влекачи в РККА на 1.01.41 г. По штат Фактически «Комсомолец» 2810 4401 СТЗ-5 5478 2839 «Коминтерн» 6891 1017 «Сталинец-2» С-2 951 23 (34) «Ворошиловец» 733 228 трактори ? ? Всичко 31 487 27094 От таблиците е видно, че ситуацията с артилерийските влекачи е ужасна. Даже с привличането на граждански трактори не достигат 4500 машини. С една страна на бона на 31 000 и 27 000 числото 4500 не е критично, но трябва да се има впредвид, че масата съставлява граждански трактори и слабичките „Комсомолци“. А армията даже не е пристъпила към тотална мобилизация! Веднага става ясно защо маневрения характер на започналата война незабавно оставил без тежка артилерия съветските механизирани корпуси, които и така били окомплектовани с влекачи в най добрия случай с 20%. Стрелковите дивизии останали без гаубици веднага. Тракторите не достигали, а гражданските се намирали в плачевно техническо състояние-не достигал персонал. Пробивите на фронта и неразборията в тила обрекли бавните трактори. Ролята на тежки гаубици поели 122 мм гаубици, а функцията на леките гаубици взели на себе си 76 мм оръдия-те можели да се буксират от конски впрягове. Могат, но след летния разгром тези гаубици вече ги няма. Дивизионния щат се съкратил до 8 122 мм гаубици и 16 дивизионни 76 мм оръдия. И това против пехотните дивизии на вермахта, които имали 36 леки 105 мм гаубици и 12 тежки 150 мм гаубици.

Асадистите са превзели Наджар северно от базата Квейрис.

Местя темата, тя няма нищо общо с историческото моделиране. Ще помоля автора в бъдеще правилно да подбира раздела.

https://www.youtube.com/watch?v=QQbyYFUn_js&index=4&list=PLQCYG6lKBuTarUZhGcIw8RzkPGcPAAIef

Тоя пърформанс народен ли е, или го изпълнява група с хореограф? Щото едно танцува и пее народа в кръчми, дискотеки и стадиони, а съвсем различно нещо е хореограф да напише нещо което да се представя за народно.

Глостъре, ИД отстъпват от Дамаск не от добър живот. Демек придвижване има.

Ето ви един пример за самоцензура. Версия записана в едно друго време. Изпълнена днес фолклорна версия. За тези които ги мързи да слушат внимателно двете песни обяснявам: В по старата версия (оригинално песента е още по стара де) се пее "жълтото еврейче", а в по новата се пее "младото търговче". По подобен начин днес са цензурирани и възрожденски песни, примерно вече не се пее "срещу тирана отомански" а "срещу тирана великански" и също не се пее "срещу турци да стоим насреща" а "срещу врази/съдбата да стоим насреща". Това даже не е точно цензура, тъй като никой не забранява старите версии, самите изпълнители живеещи в духа на днешното време се досещат, че е добре да махнат "еврейче", "отомански" и прочее. Относно историята ще посоча някой от известните ми цензурирания. В един надпис Омуртаг изброява враговете си, сред които са и славяните-факта се пропуска в популярната литература, макар в специализираната да го има. Не е удобно някакси, нали българи и славяни са братя... Зверствата на Светослав в България. Набива на кол сума народ в Пловдив, извършва човешки жертвоприношения (включително бебета) в Дръстър. Как това да го вържеш с българо-съветската дружба? Тия подробности се премълчават и са известни само на тесен кръг специалисти. Крум вика на помощ "околните славяни", пълно мълчание кои са тия славяни, че да дойдат за три дни. Изречението просто се цитира, без елементарното логическо продължение, че са мизийски славяни. Е да, ама как така съюзници и срещу пари, нали уж са една държава и са братя с българите? И преди, и сега е имало самоцензуриране на неудобни факти. Не че някой гори книги или арестува писатели, просто хората сами се досещат накъде духа вятъра и се нагаждат към него. С времето фактите потъват дълбоко в прашните архивни книги, дето никой или почти никой не ги чете... и понякога, някой случайно докоснал се до тях открива изумен, че нещата не са баш така както ги знаят всички...

Само да спомена, че това пехотно оръжие (автомати, картечници, РПГ) е старо. То е взето от складовете на армията. Тоест, производство няма, а армията се обезкървява откъм оръжие, отделно помагаме на ид. Три в едно, неочаквано лоша комбинация.

Пловдив НЕ, по мои сметки Пловдив през повечето време е византийски, а североизточна тракия е българска.

1190 (примерно) българите завладяват североизточна тракия. 1230 българите завладяват Пловдив. 1263 ромеите превземат Пловдив, предадена им е и Месемврия. 1279 на България в Тракия и остават само владенията на Смилец (подбалканските полета). 1303 България си връща североизточна тракия 1322-3 България владее за кратко Пловдив. 1324 границата минава приблизително по линията Пловдив (ромейски)-Созопол (български). 1332 България се разширява до Агатопол (Пловдив си остава ромейски). 1344 България взема Пловдив и Родопите. Кога са загубени Пловдив и Родопите-сложен въпрос. Рекапитулация. От 1185 до 1364 (приемаме, че тогава България губи тракия, макар въпроса да е спорен). От общ период от 174 години България владее североизточна Тракия 134 години и Пловдив 54 години.

Дълго е, ще пада четене. През тези години ромейската армия е неспособна да спре в полево сражение турците, а те все още не са в състояние да превземат големи крепости (Галиполи е разрушен от земетресение). Датировката на събитията през 50 те и 60 те години е нещо което е пълна мъгла. За превземането на много градове има двойни, че и тройни дати. И при това не е ясно, дали с тези дати се отбелязва опустушаване на околностите, заемане на крепостта от някой османски вожд или приемането на тази крепост под властта на султана. Отделно и много дати са тотално несигурни, дали въобще описваните събития са реални. Сигурно е, че след заемането на Галиполи турците започват тотален щурм във всички посоки. Точно заради това и Йоан Кантакузин е свален от трона. Синът му Матей обаче който владее родопите отказва да сдаде властта си. Той вика на помощ турците и започва война със сърбите и властта в Цариград. В битката при Стефаниада турците разгромяват 2000 на тежко въоръжена сръбска конница. Йоан Палеолог обаче не се предава. Той инспирира народно въстание в беломорието и македония, като убеждава местните, че Матей е виновен за турските нашествия. Народа се вдига, огромни тълпи погват турците и не просто ги побеждават, а направо ги изтребват. Матей е свален, народа успокоен. Това по въпроса за балканската Жана Д Арк, имаме си такава, но императора се бои от народното движение. Тогава (1355 или 57 не помня) се прави поредния опит за балканска коалиция. Иван Александър обещава помощ. Малко по късно обаче умира султана и в Османския емират започва традиционния спор кой да води бащина дружина. Турците се изтеглят в Галиполи. Вече разказвах за последвалите събития, но ще ги разкажа пак. В обсъжданията в сената участва и Йоан Кантакузин, който по късно ги описва, така че, информацията е от първа ръка. Тя е жизнено важна, понеже показва как конкретно във Византия и индиректно на балканите се съпротивляват. Йоан Палеолог (и други) искат незабавни действия. Те казват, че турците в европа са все още малобройни, заети са със свои проблеми, а прехвърлянето на хора от азия в европа затруднено. Кантакузин им опонира, че за успешна офанзива са нужни 1 наемници, 2 пари, 3 силен съюзник, а ромеите нямат нито едно от трите. И не бива да се рискува с голяма битка, защото едно поражение би предрешило всичко. Иван Александър се успокоява, че турците са спрени, а Йоан Палолог си прави оглушки да го извика, защото се бои българите да не окупират тракия. Някой аристократи на своя глава събират някакви сили и пробват да притискат турците, постигат някакви успехи, но не успяват да превземат Галиполи. И те така. Сега ще си проверя бумагите за Пловдив и североизточна тракия. Калоян и Пловдив. Присаединяването на Пловдив при Калоян е предположение, нищо не пише за него. Отделно, през 1208 ВЕЧЕ е латински. Най вероятно българите са го разрушили предали под властта на местните ромеи. Със сигурност с.и. Тракия е българска още от времето на Асен І. Пловдив става български през 1230

Спандьо, вторачил съм се, защото Ники каза, че смолниците в Тракия са по беломорието и източна тракия. По неговите думи излизаше, че ромеите от Одринско изнасят качествено жито през Анхиало. Апропо сетих се за една война май при Иван Александър, която била толкова жестока, че българите подпалили складовете с жито в крайморските градове, което никога не било правено. Явно кинтата от това зърно е била голяма. Прочее Спандьо, дай да се разберем, какво владее България трайно в Тракия. Ако се не лъжа, през по голямата част от времето Пловдив е ромейски. За крайморските градове също вървят чести войни. Демек българите са владеели трайно само подбалканските полета, плюс Боруй. Демек идеята, че България взема много пари постоянно от Тракия издиша. Ние владеем трайно само малка и при това планинска част от Тракия.

Ники, погледни картата, защо от Одрин трябва да се кара жито до Анхиало, че после да заобикаля през Цариград, като може по суша директно в Цариград и оттам да се натовари за Италия. За Енос и аз не съм чувал да е пристанище. То кат се замисля, май няма пристанищни градове от Солун чак до Галиполи.

То за беломорието е ясно, там пристанището е Солун, който въобще е втория град в империята. Въпросът е, че хубавото жито се изнася през Анхиало. А според теб най най хубавото жито се отглежда в беломорието и източна тракия. Житото от беломорието е очеизвадно, че се изнася през Солун. Въпросът е, жито отглеждано в Одрин и Аркадиопол за кви чемери (както казват при нас) трябва да се изнася през малкия Анхиало, като наблизо е големия Цариград.

Значи, досега си говорихме, че Добружа е била "пустиня" силно засегната от сушата и почти без население, а ето сега се оказва, че там отглеждали жито. Но ако наистина Шишман е бил принуден да продава житото на Добротица на занижени цени, ясно е, че доходите му са намалели. Ники, Спандьо, язе мой сам прос, но все пак не виждам смисъла житото от Одрин и Аркадиопол да се вози до Анхиало, а не до Цариград или Редесто. По ми се вижда реално, житото от Пловдивско и Ямболско да е изнасяно през Анхиало. Ако помните Графа беше писал за битката при Анхиало, че до Одрин е можело да се стигне по река Марица с кораби. И значи, гледат жито в Одринско и вместо да го изнесат с кораби до Енос го влачат до Анхиало.

Добри, пак те питам, Добротица къде е насял това жито, във Варна ли? Иван Александър и по късно Иван Шишман да не би да са давали жито и восък безплатно и Добротица да ги препродава на венецианците?. Ок, няма монетна циркулация, тоест, какво? Добротица спира износа на жито през своите пристанища, или сам си сади жито?

Ми Иваве, такъв упадък имаме от 450 до 1450 (приблизително). Османската империя също е автократия и също упада бая векове. Русия също е автократия и упада и досега. Просто такива са нравите на изток. Спандьо, смея да твърдя, че България никога не е имала лека конница. Още отначало си ползваме куманите за тая работа, впоследствие татари и алани. Явно нашите царе са смятали, че това е по добрия вариант. Защо в балканския свят започват да предпочитат наемниците? Хубав въпрос. Доколкото знам за Византия там нещата са свързани със земевладението. Стратиотите са селяни войници на държавна служба. Обаче, тяхната земя с времето е отнемана от аристократите, които предпочитат да имат крепостни селяни. На императора му остават най общо 3 варианта. Западния вариант е армията да е съставена от отрядите на всеки един феодал. Там обаче има ясна йерархия. Ясно е кой какво владее и какъв отряд има. На балканите където няма правила и всеки феодал се стреми да отстрани другите просто няма как да стане това. Втория вариант е да се кара с аристокрацията. Такива случаи има и завършват общо взето трагично. Остава третия вариант с наемниците.

Добри, как да се е лишила? В смисъл деспот Добротица е започнал да отглежда във Варна жито и пчели? Търговията няма как да изчезне, евентуално печалбата следва да се дели и с него. Ми Добри, аз това и го написах, Видин се защитава от алани, не от българи. Атоме, автократията/тиранията е обществен строй. При нея господаря има пълна и тотална власт, без да е ограничаван от нищо и никого. Дали автократора владее село или огромна империя е без значение. На запад имат парламент, съвет на бароните, разклонена феодална система, където всеки си знае точно мястото. При нас имаме един голям автократор и малки автократори, които се подчиняват евентуално на големия не по някакви правила, а доколкото им стигат силите. Отделно, всеки малък автократор иска да стане голям, било като присаедини съседни земи, било като стане император/цар. Докато Византия има пари има и тежка бюрокрация и прочее. Когато парите секват се появяват малки автократори, от типа на Лъв Сгур, Алексий Слав и прочее (нарочно давам ранни примери и от Византия и от България).

Ники, това за Видин просто не е така. Първи сведения, че Видин е обособен имаме още при цар Иван Асен ІІ, когато брат му севастократор Александър го управлява самостоятелно. Според мен после Видин е предаден в ръцете на "високия севастократор Петър", оттам минава ръцете на Ростислав Михайлович и прочее. НО, винаги има НО, още по времето на цар Борил във Видин вдигат голямо въстание някакви роднини на царя. Според мен това е индикация, че още по времето на цар Калоян Видин е самостоятелна област свързана с Търново. Според мен причината е политическо-военна. Един полусамостоятелен владетел на Видин може да се справи по бързо и да има по добър поглед над региона и най вече над унгарската заплаха. Навярно същата е ситуацията и с Добружа. Тя се създава като самостоятелно владение по времето когато куманите вече ги няма, а власите още не са дошли, за да пази източната граница. Доколкото съм чел куманите, а впоследствие и аланите, русите и накрая покръстени татари са поселвани като военно население именно във Видиско и Добружанско. Например, когато при Срацимир унгарците превземат Видин той е отбраняван не от българи, а от алани. Имаше някакъв френски рицар, който в свое писмо споменава, че служи във Видин и там има много работа, защото владетеля му поддържа голяма наемна армия. В един друг форум четох (доколко е вярно не гарантирам), че във Видинската армия имало освен алани, татари и власи, още унгарци, генуезци, и даже бохемски и германски рицари (и най малко 1 френски рицар). Навярно и в Търново и в Карвуна ситуацията до 50 те е била такава. После идва чума, суша, няма пари, няма и наемници, няма кой да се бие с турците. Евристей, България си няма Жана д Арк, но във Византия си имат цели двама народни вождове-лъжеивайловци. Единия от които даже събира голяма армия и воюва. Григора мисля за него пишеше нещо такова "Сякаш цялата вселена беше в движение и след него тръгнаха всички, както аристократи, така и прости селяни, които не бяха вършили нищо друго освен да си гледат земята". И как свършва всичко? Императора вика Лъжеивайло уж да обсъдят войната с турците и го окошарва под благовидния предлог, че го пази от рисковете на войната. След което полага всички усилия да разпръсне събраната армия.

Спандьо, аз това и казвам. Дори и малка армия е можела да натвори големи поразии. Проблема е, че нито Византия, нито България имат пари да наемат армия. Забележи, че в по ранни времена задължително се говори за татарски наемници, и то в големи количества. Отделно нашите ползват в по големи количества алани и власи. Сещам се за отвоюването на Видин от Унгария. Цар Иван Александър плаща на влашкия воевода, и власите воюват с унгарците. Забележи, че в края на 13 и началото на 14 век балканските армии са преди всичко наемни. И изведнъж към 50 те това секва. За ромеите мисля някъде четох, че Кантакузин предпочитал да ползва германски и италиански наемници, но като свършва парите прибягва до Айдън бег, който иска по малко пари, а и войниците му грабят и така сами си заработват заплатите. След разгрома му единственото което може да направи Кантакузин е да повика османците, те са евтини просто. Очевидно е, че турците не срещат срещу себе си нито татарски, нито влашки наемници. Защо? Та нали Шишман и Мирчо са съюзници, Мирчо дължи трона си на Иван Шишман. Защо не му праща войски? Ами очевидно Ванката няма парите на баща си, и не може да им плати да отвоюват примерно София, както по рано са отвоювали Видин. Защо Шишман очаква помощ от унгарския крал, а не му поиска армия? Това е редовна практика. Ако Иван Шишман си беше платил, унгарците щяха да му пратят армия, и нямаше да е нужно да стои в Никопол и да чака унгарския крал да дойде. Изказвам тезата, че от 50 те години и България и Византия изпадат в тежка икономическа криза, няма пари и няма с какво да наемат войници. Забележи и друго, власите дават битка при Ровине, сърбите при Косово поле, но българи и ромеи нямат такива битки. Защо? Ами защото няма с какво да наемат войници. Сърбите си имат сребърни рудници, и издържат първоначалния натиск.

Това което пишеш е още една от заблудите. Османската империя е могъща държава, която смазва Византия и България. Османският емират обаче изначално представлява сборен пункт на полудиви умрели от глад номади, които въобще не се подчиняват на никого и идват на балканите за да грабят. Изграждането на империята може да се каже, че започва едва след битката при Черномен, но е форсирано едва след битката на Косово поле. Жестокия цивилизационен сблъсък между номадското начало и империума довежда до най сериозната криза в турската история въобще-битката при Анкара. Османската държава става истинска империя едва когато преодолява тази криза-към 20 те, 30 те години на 15 век.

Селджукците нямат нищо общо с османците. Забравих кой от известните османисти казваше "Съмнително е дали последните султани в Коня изобщо са чували за Осман и малкото му племе".Поне докъм 80 те години на 14 век (пък и после) масата османски поданици са идващи отвсякъде полудиви номади които са в плен на екстензивното си животновъдство и ако не грабят просто ще измрът от глад. Османските султани водят дълга и упорита борба за да започнат да ги контролират, но успяват доста късно. За наемничеството-пълни глупости. По това време византийската армия бъка от всякакви наемници, включително италианци, испанци и германци. Най много обаче използват мюсюлмани от Азия (умишлено не пиша турци, защото през 14 век такъв етнос няма, а има диви номади открили наскоро поне едно свързащо звено помежду си-исляма. Османците ще водят с другите емирати много по дълга и кръвопролитна война отколкото с балканските християни)Българите използват основно татари (също мюсюлмани), алани, руснаци и власи, но също и унгарци.

Грешка Исаве, държавите в Западна Европа. Нашия, източен "обществен строй" е много по различен. На изток автократията или ако предпочиташ тиранията е много по широко застъпена. На запад още от времето на ВПН си имат разклонен феодализъм, единия е васал на втория, втория на третия и така. Имат си и "парламент", "съвет на бароните" и прочее. При нас няма такова нещо. Царя е пълен автократор. Ако е принуден да дели властта с някого то това е по принуда. Съответно феодала е "малък цар" и се подчинява на някого не защото такъв е закона или обичая (баща му е барон и той също), а поради нужди произтичащи от обстоятелствата и се държи като автократор в земите си. На запад имаме свободни градове, които са самостоятелна политическа сила противостояща на феодалите. При нас градовете са напълно подвластни на феодалите и изпълняват ролята на техни столици. Подобно нещо балканите вече са преживели преди падането на Константинопол. Какво се случва? Ами кръстоносците унищожават Византия. Забележи, че и Епир и особено Никея се създават в борба не само с латинците, но и с големите феодали. Много ми е интересно като се каже "упадък на феодализма", ама чакай сега, в обществото е като в казармата-нищо не се губи, само сменя собственика си. Ако феодализма упада, значи нещо пък израства. При нас отслабва големия цар за сметка на малките царчета. Имаше тема за сушата която яко удря балканите по това време. Съчетано със сушата това е края. Въобще, много хора си мислят, че централизираните държави са плод само на умни монарси, които "изведнъж" са се сетили, че вместо да раздават земи и крепостни на своите приближени могат да си ги оставят за тях и да назначат там управители. Ние го караме по днешному. А днес икономиката и демографията са съсредоточени в няколко големи центъра около които е "пустиня". Тогава населението е било много по равномерно разпределено, градовете по малки както по икономическа, така и по демографска тежест (прочее тя стига за да може краля да пречупи бароните). При тогавашните средства на комуникация само много богата държава (като Рим и Византия) е можела да си позволи да поддържа тежкия административен апарат на една централизирана империя. Всяка по бедна държава е била принудена да го кара с по малка централизация не защото липсват умни и амбициозни монарси, а защото въпросния умен и амбициозен монарх няма пари да поддържа тази администрация.

Това звучи логично. Прочее мирът в Регина е предателски и Михаил ІІ отказъл да го преподпише, но Цепина все едно била предадена на ромеите. Каква е съдбата на Пловдив и Скопие не ми е ясно. Я още един въпрос. братът на цар Иван Асен ІІ севастократор Александър към 1246 се счита за мъртъв. Докато е жив обаче е управлявал Видин почти като независим. Тука значи чета следното. Някой си Петър (очевидно голям болярин) станал регент и получил севастократорска титла. Бил оженен и за дъщеря на цар Иван Асен ІІ. Дали пък тоя пич не е наследил Видин? Чета още, че синовете на Александър-Калоян и Калиман се отцепили в Средец. В мен възниква следната идея: Сашо контролира обширна територия, Видин, Белград, Ниш, а може би и Средец. През 1246 когато на власт идва малкия Михаил Видин е отнет от него или от наследниците му и предаден на Пешо от Търново. В резултат на това Калоян и Калиман са обидени и се отцепват в останалият им Средец.

В различни книги чета следното описание свързано с Константин Тих и Скопие. През 1246 ромеите завоюват македония, включително и Скопие. Данни, че българите са си върнали Скопие няма. Обаче, през 1257 Константин Тих става цар. За него се казва, че бил управител на Скопие и роднина със сръбския владетел. А сега де. Това как да го разбираме? Той може да е бил управител на Скопие максимум до 1246. Идва на власт 11 години по късно! Малко е странно да бъде описван с пост който е заемал преди цели 11 години. Какво е правил през тези години? Няма съмнение, че един благородник с амбиции не би стоял вкъщи, а би развивал кариерата си. Другия вариант е, да е бил на ромейска служба. Доволно странно, един ромейски управител да заеме българският трон Третия вариант е, българите да са владеели към 1257 Скопие. Според мен този вариант е най логичен. Възможността българите по някое време между 1246 и 1257 да са си върнали част от Македония е по логична, отколкото претендент за трона да се кичи с длъжност загубена преди 11 години или да е бил на ромейска служба. Ето го и сам Коцето. Очевидно млад човек. Ще ми се да чуя и вашето мнение по въпроса.