Frujin Assen

Ники, отпуснати 2,25 милиарда, или усвоени, защото знам, че усвояването не е 100% и част от парите се връщат. Имам следния въпрос. Ясно е, че получаваме някакви суми от ЕС, демек получаваме повече отколкото плащаме. Както ти сам каза, тези пари не отиват за развитие на производствени мощности, които да откриват работни места и да генерират още средства. Това е лошо. Хубавото е, че тези проекти би следвало да разтоварват частично държавни бюджет. Въпроса е, дали с тия пари които се спестява се открива нещо или и те изтичат в пясъка.

Да, съгласен съм с теб, че "Битието определя съзнанието" (както е забелязал още Маркс), но бих казал битието и на държавата. Бедните хора в САЩ също се гордеят че са американци, а у нас точно богатите, които са постигнали нещо се срамуват че са българи.

Изчислено ли е, ако първите 4 реактора на Козлодуй работеха и произвеждаха евтин ток за износ? Изчислени ли са другите пропуснати ползи от влизането ни в ЕС как биха повлияли на икономиката? Някъде четох, че около 85% до 95% от земеделската продукция потребявана на българския пазар е чуждестранна. Изчислено ли е какъв би бил резултата, ако произвеждахме повече продукция, ако не за износ, то поне за себе си. Доколкото съм слушал най голямото перо, всъщност решаващото за държавния бюджет е ДДС. Другото най важно перо са акцизите на гориво, цигари и алкохол. Фондовете от ЕС имат само спомагателно значение, и то дотолкова, доколкото у нас практически не се произвежда нищо, отделно доколкото съм чел едрия бизнес у нас е поставен в силно привилигировано положение в сравнение с другите европейски страни и плаща минимални данъци.

Става въпрос за друго. Досега аз си представях ситуацията така: България владее Одрин, беломорието, Драч чак до 1246, когато Йоан ІІІ извършва нападение и превзема огромни територии. Така доколкото съм чел се представят нещата. И друго. Борил е идиот, губи територии, които цар Иван Асен ІІ връща. А каква стана тя? Още през 1237 цар Иван Асен ІІ връща на Теодор Комнин всичко, Одрин, Пловдив, беломорието, Солун, Воден, Охрид (навярно). Фактически връща България в границите в които я заварва при Борил плюс Родопите. Колкото до Одрин, той очевидно става никейски някъде между 1241 и 1246, като при това българските власти очевидно не реагират. За мен поне става ясно, че в Търново считат Пловдив, Одрин и беломорието по принцип за ромейски и не правят никакви усилия да ги задържат под българска власт.

Щета сега значи Акрополит и какво виждам... http://istorianasveta.eu/pages/posts/georgi-akropolit.-istorija-3-1151.php Поради това (брака на цар Иван Асен ІІ с Ирина )и Теодор Ангел бе освободен от тъмница и със съгласието на зет си Асен пожела да стане господар на Солун и на цялата земя, която владееше по-рано. Пропускам как е взел властта. И като не очакваше нищо лошо откъм българите, от една страна, поради сключените договори, от друга — понеже българската държава се управляваше от дете, императорът се вдигна от Изток и като премина Хелеспонт, водейки със себе си ромейските и скитските войски, отправи се срещу Йоан,13 който минаваше за император в Солун. След като премина покрай тракийските и македонските градове и отмина Христопол14 и Стримон15, той се доближи до крепостта Рендина, пазена от хора на Йоан. Преди още да видят войските на император Йоан, те изоставиха крепостта и тичайки, влязоха в Солун. Хората на императора, като намериха крепостта без войници, завладяха я и поставиха вътре гарнизон. А императорът събра цялата си войска и се разположи на лагер близо, на около осем стадия от Солун. Името на мястото е Градина на Проват. Той нямаше възможност да нареди против толкова големия град стенобойни машини и съоръжения и да го покори с война, но вършеше с войските си — и най-вече със скитските — набези и опустошаваше всичко наоколо. Наистина те плячкосваха всичко. Той водеше със себе си и триери, които командваше Мануил Кондофре. Последващите събития са без значение за мен. И тъй император Йоан, както казахме, предприе пътуване на отвъдния материк, на Запад, за да инспектира тамошните земи и намиращите се в тях крепости.18 Защото той владееше всичко до така наречената крепост Зихна, близо до Сяр. Тогава над българите царуваше 12-годишният Асенов син Калиман. След като императорът дойде в земите на Кисос и като прекара там един ден, на сутринта продължи пътуването и пристигна до река Еврос, наричана на местното наречие Марица, на мястото, където тя тече близо до така наречения Вироски манастир19. Когато императорът бе по средата на реката — тя можеше да се премине на кон, понеже беше краят на лятото, третият или четвъртият ден от края на септември,20 — пристигна писмено съобщение, изпратено от управителя на Ахридос, че умрял владетелят на българите Калиман.21 Като научи това, императорът продължи напред и отминавайки Христопол, бързо пристигна във Филипопол. И там той се посъветва със своите първи хора дали трябва да нападне българските земи и да си подчини нещо от владенията на българите и дали е лесно да превземем крепостта Сяр. Отново пропускам за предателството на Драгота. За кратко време той беше станал господар на много градове и на много земи, без да стане някаква война, без да падне някой в сражение, без да се пролее кръв и без да играе меч по човешко тяло. Но тихо и спокойно без пот завладя всичко това, като че ли му се падаше някакво наследство от баща му. Защото му станаха данъкоплатци Станимака и Цепена26 и каквито градчета и села лежаха край планината Родопи. И граница между него и българите стана река Еврос. От земите на север на императора се подчиниха Стубион27 и Хотово28, силни укрепления, и областта на Велбъжд, и Скопие, и Велес, чак до Прилеп и пелагонийските селища Невстапол29 и Просек30— всичко стана подвластно на императора. Написаното по горе противоречи на всичко което съм учил в училище и чел в популярната литература. Става ясно, че Пловдив, Одрин, цялото беломорие и голяма част от македония са предадени на Теодор Комнин през 1237 и практически са съвсем друга държава. А карта като тази и други подобни нямат нищо общо с реалността. Пита се, защо тогава обществеността продължава да бъде заблуждавана.

Това което написахте за разпадащите се семейства ме накара да се усмихна. Днес за жена, особено ако е "разтропана" както казват при нас не е никакъв проблем да си гледа сама децата. Тогава сама жена, еле пък с деца едва ли е можела да излезе от групата. Робство не е имало, но привличането на хора в групата винаги е било желателно. Най малко заради кръвосмешението. В темата за фараоните от коя беше династия ясно се видя какво става като се женят брат за сестра. Всички знаем, че конфликтите в една група се решават по два начина, първият е като си стиснат ръцете, а втория е когато единия разбие муцуната на втория. При това тоя с разбитата муцуна си наляга парцалите, за да не го изгонят. Колкото до разделението, аз си го представям така. Годината/поредица от години е добра, раждат се много деца. Групата става голяма. Вече се изхранва трудно. Възниква вечния въпрос "И кво праим сега"? Ами то е ясно, част от групата се отделя и заминава, ако има чалъм навярно някъде наблизо, ако не и по далеч. Общуване между групите е имало, едно са си разменяли генетичен материал във вид на хора (имаме и понятие заврян зет), второ няма как да не са се срещали като ловуват или по удобните за биваци места.

Джине, на мен пък една жена на пазара днес ми каза, че Армата била конструирана от извънземни! Веднага и повярвах! Та и ти така с тази статия.

За "забележките" по Армата едва ли ние с теб ще разберем, просто защото е секретно. До широката публика достигат откъслечни и обикновено остарели данни. Засега няма данни да са се отказали от Армата.

Що? Модернизацията на стар танк не означава автоматично отказ от нов. Русия не е България и не е принудена да избира между нов самолет втора ръка и модернизация на този който имаме. Едва ли го "стягат" закъдето и да било, защото е прототип. Ако имаш предвид Сирия, на война се пращат цели подразделения, а не отделни машини, при това прототипи.

Интересно обаче, никой все още не се е възмутил от кича "света софия" (умишлено го пиша с малки букви). Тази статуя е толкова кичозна и изпълнена в стил мутробарок, че едва ли има има много други които да се сравняват с нея.

Реалността днес! http://nauka.bg/forum/topic/18078-kim-chen-un-i-artileriyata/#comment-346455

Оставил съм оформлението както е в оригинала, нека младите видят за какво става въпрос в оригинал, а не - както обикновено става, когато някой им сдъвче информацията и им я даде през своята призма.

Приемането на безсмъртната велика Програма за укрепване и развитие на артилерията с чучхейска ориентация На 3-4 декември 2015 в Дома на културата "25 април" в тържествена обстановка премина ІV конгрес на артилеристите от КНА (Корейска Народна Армия). В конгреса взеха участие командири и политически работници от артилерийските части и подразделения от всички подразделения на КНА, работници (има се предвид партийни работници) от военните училища, разчетите на оръдията "Герой" от остров Му и други командири и войни образцови в съревнованието за точен артилерист. Излиза на президиума на конгреса уважаемия Ким Чен Ун Топло отвръщайки на ликуването на участниците в конгреса, прилагащи самоотвержени усилия за усъвършенстване на бойната подготовка на артилеристите, той изпрати горещ поздрав, на тези които извършиха героически подвизи в борбата за защита на Родината и социализма. На президиума заеха места Хван Бен СО, Пак Ен Сик, Ли Ен Гир и други от командния състав на КНА, командири от частите и подразделенията на КНА, образцови в подготовката артилеристи. Първия секретар на ТПК (Трудова Партия на Корея), Първи председател на ДКО (Държавния Комитет за Отбрана) на КНДР, Върховния Главнокомандващ КНА Ким Чен Ун произнесе встъпителна реч. Той изрази увереност, че настоящия конгрес ще извърши успешно своята работа в обстановката на висок политически ентусиазъм и активно участие на всички участници в конгреса и така ще послужи за историческа стъпка по пътя към усъвършенстване на бойната подготовка на артилеристите и по нататъшно укрепване на мощтта на революционните сили с чучхенска ориентация и обяви конгреса за открит. На конгреса бяха анализирани достиженията, опита и уроците в работата по изпълнението на задачите, набелязани от нашата партия в артилерията, и обсъдени мерки по извършването на нов прелом в усъвършенстването на бойната подготовка на артилеристите. Излезе с доклад началника на Генералния щаб на КНА Ли Ен Гир. След това бяха речите. Първия секретар на ТПК, Първият председател на ДКО на КНДР, Върховния Главнокомандващ на КНА Ким Чен Ун произнесе програмна реч. В своята реч той отберяза: този път артилеристите от Народната Армия са се събрали на едно място, и високо поддържайки идеите на партията за отдаване приоритет на артилерията, обсъдиха ред въпроси по усъвършенстване на боевата подготовка на артилеристите в съответствие с изискванията на настоящата ситуация и съвременната война. И подчерта някой въпроси по укрепване на артилерията в днешното време. Той изпрати топла благодарност към всички участници в конгреса, които с патриотична преданост, като бели скъпоценни камъни, със чиста съвест и дълг самоотвержено се борят за усъвършенстване на бойната подготовка на артилеристите, без да снемат от себе си пропитата с пот военна униформа, и всички артилеристи от Народната Армия, надежно защитаващи във всяко време с всички оръдейни разчети небето, сушата и морето на Родината. Той изрази увереност в това, че артилеристите от КНА никога няма да забравят доверието и очакванията на партията и ще творят нови чудеса и ще извършат нов подем в бойната подготовка на артилеристите и така успешно ще изпълнят свещената мисия и дълг, зададени от днешното време и революцията. След завършването на речта на Ким Чен Ун последваха бурни възгласи "Мансе!" по адрес на талантливия Пълководец, който издигна безсмъртната велика програма за укрепване и развитие на артилерията в чучхенска ориентация. На конгреса беше прието писмено обръщение към Върховния Главнокомандващ Ким Чен Ун. Ким Чен Ун излезе с заключителна реч. В своята реч той изрази крепка надежда, че всички участници, последователно претворявайки в живота духа на конгреса, с чест ще изпълнят славната си мисия и дълг пред партията и революцията, Родината и народа. След това обяви конгреса за закрит. Той изрази надежда и увереност в това, че всички участници в конгреса с бурния пламък на боевата подготовка, както в дните на борбата в планината Пекту (там започва героичния път на Ким Ир Сен. бележка на преводача), и съревнованието за точен артилерист последователно ще усъвършенстват бойната подготовка на артилеристите и ще се откроят в авангарда на ерата на забележителния разцвет в укрепването на военната мощ, и им изпрати топъл боеви поздрав. ПАМЕТНА СНИМКА Първият секретар на ТПК, Първият председател на ДКО на КНДР, Върховния Главнокомандващ на КНА Ким Чен Ун се фотографира за спомен с участниците от ІV конгрес на артилеристите от КНА. Когато Ким Чен Ун пристигна на мястото на снимката, всички участници славословеха (извинявам се за архаичната дума, ама по модерен превод не можах да измисля) и изразиха безграничната благодарност към уважаемия Ким Чен Ун, който твърдо защитава и безкрайно прославя непомрачените заслуги на великите вождове в строителството на артилерията с чучхенска ориентация и откри фазата на бурен разцвет в укрепяването на артилерията, и горещо го приветстваха. Отговаряйки на горещите ликувания на участниците, Ким Чен Ун изпрати топъл боеви поздрав, на тези, които съхранили в дълбините на сърцата си непоколебимото кредо, диктуващо, че съвременната война има своя артилерийски бог и боеготовността на Народната Армия зависи от бойната подготовка на артилеристите, раздухващи бурно пламъка на бойната подготовка, както в годините на борбата в планината Пекту, и съревнованието за точен артилерист. Той отбеляза, че ІV конгрес на артилеристито от КНА се явява важен момент за енергичното осъществяване на идеите на нашата партия за приоритет на артилерията, активно претворяване в живота на самобитния метод на водене на артилерийския бой съгласно изискванията на съвременната война и извършването на голям революционен прелом в усъвършенстването на бойната подготовка на артилеристите. След това той горещо поздрави участниците в конгреса и се фотографира с тях за спомен.

Телевизия не съм гледал от доста години, по компа гледам само една, чието име няма да кажа, защото политиката е забранена в форума (думам ти дъще, сещай се снахо). Това което наистина ме нервира са рекламите. Да кажем гледам някой филм, тъкмо съм попил атмосферата и бам-10 минути глупости. По добре да си го сваля на компа и да го гледам без тях. По хубавите телевизии нешанъла, дискавъри, хистори прекаляват с глупостите като търгуване с вехтории, кучета ровещи в задния двор и търсене на живия Хитлер, та и там вече рядко поглеждам.

Едно празно мнение, че да ми изплува темата най отгоре и да се види, после ще го скрия.

Обществения отзвук КЪДЕ? Тия питали ли са българите? Колко човека и как са питали? Щото ако под "обществен отзвук" разбират да прочетат мненията на петима идиоти, които имат по 10 акаунта в форуми и сайтове които са "правилни"...

Въпроса за падането на България под турско робство ме вълнува от години и отдавна го мисля. Отдавна търсех причината и така и не можех да я намеря, докато вчера внезапно не ми светна. Но да карам по реда на нещата. За падането на България (и Византия) под турска власт първо се обвинява феодалното разпокъсване. Идеята изглежда рационална, но е по скоро емоционална. Щом с един проблем не мога да се справя сам, значи някой трябва да ми помогне. Звучи логично? Определено. Но е емоционална, понеже ние българите имаме слабост към предателствата. За всички неуспехи предпочитаме да са виновни предатели. Вземете ако щете футбола, когато любимия отбор пада е виновен съдията, после мафията (много разтегливо понятие), накрая даже треньора, но нашия отбор е по добрия. Същата е ситуацията и с падането на България-виновни са владетелите на трите Българии, които вместо да се обединят и да спрат турците се карали един с друг. Дали това е така малко хора се замислят. Всъщност, ако погледнем, ще видим, че цар Иван Шишман има поддръжката на Иванко, а и на Мирчо Стари. Тоест остава само цар Иван Срацимир. Но тук се задейства следващия спусък. Виновни са братята царе, които вместо да се обединят се карат! Те може и да са се карали, но със сигурност не са си пречили. Тук трябва да задем и резонния въпрос, а защо съществува Видинското царство? Нима то е гнездо на някакви гадове сепаратисти? Не, то е създадено още от времето на цар Иван Асен ІІ (като минимум) и задачата му е да брани българските земи от Унгария. А унгарския натиск е бил доволно силен и опасен. Дали цар Иван Срацимир е можел да оголи владенията си и да се хвърли във войната? Теоретически може, ама дали е било разумно? Да не говорим, че във Витошката грамота цар Иван Шишман посочва като свой наследник не синът си, а брат си-цар Иван Срацимир. Тоест, за никакви враждебни действия не можем да говорим. След това вината се хвърля върху наемната армия. Тя била малобройна и се биела с нежелание, а и струвала скъпо. Това според мен е отглас от 19-и най вече 20 век. Хората от нашето време са свикнали с мащабите на битките при Вердюн, Сталинград и Курск и смятат, че след като малките дружини на феодалите не могат да се справят, то една масова армия (при това се има предвид както в 20 век) би била многократно по многобройна и заинтересувана да брани земите си. Тази идея според мен също издиша. По принцип масови армии са имали най вече номадите, не земеделските общества. При номадите всеки възрастен мъж е и воин. Това обаче е нож с две остриета. От една страна имаш многобройна добре подготвена армия, която мачка противника, но от друга тази армия няма право на грешка. Ако не победи, и не заграби плячка войните, които не работят нищо ще измрат от глад в буквалния смисъл. А ако претърпи наистина голямо поражение, това е края въобще за цялото племе и народ, тъй като няма кой да замени убитите мъже. Едно земеделско общество не може да си позволи масова армия на "въоръжения народ" по елементарната причина, че ако в армията отидат мъжете, то кой тогава ще обработва земята? Номера от ВСВ "на струговете седнаха жените и децата" в средновековието не важи. За обработка на земята си трябва яка мъжка ръка, а не военноинвалиди, деца, старци и жени. Земеделско общество което си позволи подобно нещо дори за кратко време рискува да измре от глад в буквалния смисъл на думата. Вече дочувам разгневени викове "А стратиотите, а многобройните армии при цар Симеон и въобще ПСВ". Първо, стратиотите са само част от селяните, и второ дори те имат земя и я обработват. Да, при ПБЦ България (и Византия) са по големи и по силни, но турците от своя страна са видимо по слаби от врагове като авари, маджари и прочее. Силата на земеделските цивилизации е в тяхната връзка с земята. Дори армията да бъде избита, може да бъде събрана друга, така или иначе тя включва само част от възрастните мъже, а парите идват от земеделската продукция, не от плячката. Затова и Византия издържа толкова разорителни варварски нашествия, да варварите побеждават, опустушават, избиват, но не всички земи и не цялото население. Ромеите имат възможност от незасегнатите ресурси да съберат нова армия и да се пробват пак. За разлика от варварите, които нямат право на грешка. 0+0 100 Ето така изглежда обединяването. Истината обаче е, 0+0 е равна на 0. Тоест слабото видинско царство дори да беше помогнало резултата нямаше да е особено различен. И все пак, защо тогава, каква е причината България и Византия да паднат под властта на турците, които не са нито особено многобройни, нито особено организирани? Хрумна ми, че може би причината се корени в икономиката и чумата. Като при това те са свързани. И не, причината не е, че мобилизационния ресурс на България е бил толкова, а чумата е избила част от способните да носят оръжие мъже, и така мъжете които може да мобилизира царя са станали по малко. Всъщност чумата е избила част от фермерите, хората които хранят царството. По малко селяни, по малко пари в хазната за възстановяване на крепости, по малко за закупуване на оръжие, по малко за заплащане на наемници. Помня, че през 1358 (ако не се лъжа) Йоан Кантакузин споделя какво и трябва на Византия за да спре турците 1) пари 2) наемници 3) силен съюзник. Откъде Византия ще вземе пари, като по това време Тракия е определяна като "скитска пустиня"? Очевидно е, че парите са нужни за съоражаване на флот, строеж на крепости и заплащане на наемници. Но Византия е в икономически колапс и просто няма откъде да вземе тези пари. Забележете, че България не е считана за силен съюзник. А и защо, след като българите се пекат на същия огън и също нямат пари за водене на тази война. Знаеме, че има има опити за възстановяване на стратиотския институт във Византия, но проблема отново е-няма пари. Една държава която разчита на наемни армии (такива са и България и Византия) когато бъде ударена икономически и няма възможност да наема толкова войници колкото трябва е силно отслабена. Влашко, което оказва по силна съпротива не разчита на наемници, а на свои войници, поради което и му е по лесно да събере армия. Сърбите от своя страна пък имат повече пари (сребърните рудници), и успяват да преживеят доста по дълго сблъсъка с турците. Надявам се да се получи плодотворна дискусия, доколко икономическите трудности са причината за падането на България и Византия. Най важното, да се разберем за времевите рамки. Според мен тази ситуация важи най късно за периода до битката на косово поле 1389 и даже по рано. След тази дата турците са вече достатъчно сили, и никакви наемници е нямало как да помогнат. Но ако през 50-70 те години Византия и България имаха повече пари, за да наемат повечко войници, те щяха да размажат турците-пример походите на каталанската компания и граф Амедей Савойски. Техните малобройни армии успяват да направят доволно поразий на турците. Ако Византия (впоследствие и България) имаха пари да поддържат такива наемни армии турците нямаше да имат никакъв шанс.

Прав си, не е функционирало. Правят опити да разчистят един от булевардите, за да могат да кацат/излитат малки свързочни самолети. Мислели са да го ползват за евакуация на най важните хора. Доколкото съм чел, нито един самолет не е излетял оттам, тъй като Хитлер забранява евакуацията.

Аз имам малко по алтернативно мнение. Целта на телевизиите е да печелят пари, а това се прави от реклами, за да има реклами трябва да се гледат предаванията. Тоест, целта не е предаванията да са достоверни или качествени, а гледаеми. Да разказваш на хората нещо което "те знаят" (че Хитлер е гад, че Рим е голяма работа и т.н.) рано или късно писва. Всички знаем, че хората се ловят много повече на "ШОК АЗИС ЗАГОЛИ ЗАДНИК В ДИСКОТЕКА", да не споменавам "британските учени", които доказват, че видът на красива жена кара сърцето на мъжете да бие по силно и прочее дивотий, отколкото новини за архелогически разкопки, откриване на нова бактерия или нов исторически труд. Отделно е много по лесно да правиш филм за конспирацията. Там може да плещиш всякакви дивотий, и никой не може да те обвини в непознаване на фактите.

Пред гневна тълпа мъже на улица в сирийския град Палмира маскиран член на групировката „Ислямска държава” прочел смъртна присъда срещу двама мъже, обвинени, че са хомосексуалисти. След това станало ясно, че те ще бъдат хвърлени от покрива на намиращия се наблизо хотел, съобщава „Дейли Мейл”.Мъжът, който чел присъдите, питал единия от осъдените дали го удовлетворява присъдата. Той му обяснява, че смъртта ще му помогне да изчисти греха си. „Бих предпочел да ме застреляте в главата”, казал 32-годишният Хавас Малах. 21-годишният Мохамед Саламех пък молил за шанс да се поправи и обяснил, че никога повече няма да прави секс с мъже. Това разказва свидетел, който присъствал на „делото”, пред АП. Той проговорил за ужасната случка пред медии в Турция и помолил да бъде съобщено само първото му име – Омар, за да не бъде разпознат от джихадистите. „Хванете ги и хвърлете”, наредил мъжът с маската. Други маскирани хванали двамата осъдени, завързали им ръцете и очите. След това ги водят до ръба на покрива на 4-етажния хотел и ги хвърлят от там. „Ислямска държава” е известна със страстта си да се хвали с екзекуциите си. Групировката публикува десетки клипове, в които показва как умъртвява хора с най-различни провинения и показва брутална изобретателност в методите за убиване. Сред тях са замеряне с камъни, изгаряне на живи хора, давене и т.н. Особено ожесточени са ислямистите срещу хомосексуалистите, като екзекуцията в Палмира не е първата подобна. Преди време те отново показаха как хвърлят гей от покрива на сграда и го доубиват с камъни. Най-малко 36 мъже са убити в Ирак и Сирия по обвинение в содомия. Страха от ужасяваща смърт в ръцете на „Ислямска държава” кара хомосексуалистите в мюсюлманските страни да се изолират още повече от обществото, което и без това ги заклеймява.

Твърди се, че газовите камери и прочее са построени след войната от англичани и руснаци. Дали е така аз не мога да кажа. Мога само да повторя това което не веднъж съм писал. Холокоста не прилича на нито един друг геноцид в историята.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е огорчен от инцидента с руския бомбардировач и се надява, че подобно нещо никога няма да се повтори. Ердоган се разкая заради сваления Су-24 и "запя нова песен". На митинг в град Балъкесир на 28 ноември турският държавен глава произнесе реч във връзка с влошените отношения между Турция и Русия. Съвсем неочаквано президентът, който по-рано подчертаваше, че Анкара е имала пълното право да свали руския бомбардировач, заяви, че е много огорчен от инцидента. "Този инцидент много ни огорчи. Много се надявам, че това повече няма да се повтори. Ние ще обсъдим този въпрос и ще намерим решение... Конфронтацията не носи радост на никого. Колкото Русия е важна за Турция, толкова и Турция е важна за Русия. Ние не можем да премахнем другия от хоризонта", заявява турският лидер.

Мейкбулгар, говориш глупости. В света винаги е просперирал не умния, а силния и безочливия. Дали това ще е търговец, който блъска в храните боклуци (за да му е по евтино) и надува цени, дали ще е престъпник който в буквалния смисъл троши на хората кокалите винаги по добре са били силните и жестоките.

Не е така. Това е съвременното хедонистично отношение към света. Точно това отношение унищожава западната цивилизация. Човек има нужда да знае, че е част от нещо голямо, нещо велико, нещо което надхвърля живота му. Дали това ще е мисията на Левски и възрожденците за освобождение на България от турско робство, дали това ще е освобожението на поробения брат от времето на войните за национално освобождение, дали това ще е жертвата на комуниста който се бори за по добър живот, или пък упоритоста на дисидентите, които влизат в лагери и са бити и убивани за да се борят за демокрация... Човек който не го ръководи някаква висша идея не е човек. Колкото до Романа. Яденето, пиенето и удоволствията са награда, която човека заслужава. Той е положил усилия за висшата цел, той е заслужил да пие яде и пие.

РККА получила в наследство от императорската армия не лош по принцип набор артилерия. В периода 1926-1930 били модернизирани най удачните и нужни артилерийски системи. В това число влизали 37 мм автоматично зенитно оръдие образец 17/28 г, 76,2 мм зенитно оръдие образец 15/28, 76,2 мм дивизионно оръдие обр. 02/30, 122 мм лека гаубица обр.10/30, тежка 152 мм гаубица обр. 09/30, тежко 107 мм оръдие обр. 10/30, тежко 152 мм оръдие обр. 10/30. На пръв поглед пълен набор артилерия, достатъчна за всички случаи по време на война. Това обаче не удволетворявало съветското ръководство и били взети мерки за пълното превъоражаване на артилерията. През август 1930 чрез подставената фирма Бютаст СССР закупил от Германия и по точно от Райнметал шест нови артилерийски системи: 1 20 мм автоматично зенитно оръдие 2 37 мм автоматично зенитно оръдие 3 37 мм противотанково оръдие 4 76,2 мм зенитно оръдие 5 152 мм мортира 6 152 мм гаубица Този „дженталменски набор“ не бил пълен, за пълното щастие в него не достигали дивизионно оръдие и лека гаубица. Точно обаче през 1930 било дадено задание за разработка на нова 122 мм гаубица и започнало известното „ходене по мъките“ с модернизация, премодернизация, доработка и разработка на ново дивизионно оръдие. Новата 122 мм гаубица получила собствено име „Лубок“ била разработвана по болшевистки, в съкратени срокове и революционен размах. В резултат тя била готова за войскови изпитания и масово производство едва през 1935… и остаряла. Военните вече искали нещо по съвременно, с вдигащи се станини и ресорен лафет. Това станало повод за появата на прославената гаубица М-30. Що се касае до многострадалната тридьймовка. Модернизацията от 30 те била оптимална, удължили ствола до 40 калибъра и увеличили ъгъла на насочване. Повече от това оръдие нямало какво да се иска (може би само метални колела с пневматични гуми), време било за неговата замяна. Още през 1935 знаменития артилерист професор Дурляхов обяснявал на червеноармейските командири, че тридьймовката се разработвала изначално под един единствен боеприпас-шрапнел и осколъчно-фугасния снаряд за този калибър е фатално слаб. Затова и предлагал нов калибър за дивизионното оръдие-85 мм. Но червените командири предпочитали единен калибър, полково оръдие, дивизионно, зенитно и прочее, та заради това се заели безпощадно да изтезават тридьймовката. Апотеоза на тези извращения станало дивизионното 76,2 мм оръдие 02/33 представляващо старата тридьймовка с нов ствол от цели 50 калибъра поставени на лафет от 122 мм гаубица обр. 10/30г. През 1932 Тухачевски станал замнарком на отбраната отговарящ за въоражението. Той имал идеята да разработи „универсално оръдие“. Така започнала идиотската „епопея“ по създаване на универсално дивизионно-зенитно оръдие. Цели 5 години конструкторите се мъчели да направят оръдие, което нямало как да се направи. При това били задействани няколко конструкторски бюра. Така се появили и оръдията Ф-20 и Ф-22 на Грабин. Едва впоследствие Ф-22 била трансформирана в нормалното дивизионно оръдие УСВ, а венец на цялата „епопея“ било гениалното оръдие ЗиС-3. Но да се върнем в 1930. Даже модернизираните царски оръдия се считали за остарели и вече не подлежащи на по нататъшна модернизация. Поради това и били купени германските оръдия, което се считало за технически скок. Но нека видим какво било купено на 28 август 1930. Ще започнем с най малкия калибър. https://www.youtube.com/watch?v=pJcSU0gFo0A В СССР били доставени две готови 20 мм оръдия, още едно без лафет и пълна документация. Но! Оръдията работели ненадежно, изпитанията се затегнали и затова оръдията били приети на въоражение едва след две години. Планът за първата година предвиждал производство на 100 оръдия. Завод №8 обаче произвел едва 44, от които след изпитания армията приела всичко 3 оръдия. Планът за следващата година бил намален наполовина, но дори и така били произведени едва 30 оръдия. Всичко за цялото серийно производство армията приела 64 броя 20 мм зенитни автомати под обозначението 20 мм АП обр. 30 г. 2-К. Докато в завода си биели главите как да изпълнят плана била проектирана двуцевна установка, еднодръдейна мобилна за превоз в камион и лафет за поставяне на танкетката Т-27. Но уви, оръдията работели лошо. Произведени точно по немските чертежи оръдията въобще не работели, налагало се най опитните шлосери за всяко оръдие да доработват всеки детайл индивидуално. Което разбира се било неприемливо. Но дори и след индивидуално доработване надежноста на оръдието оставала крайно низка. В качеството на оправдание завода обърнал внимание на това, че строго произведените по чертежите оръдия въобще не работели. Извода сам се набивал в очи, немските образци които горе доло работели също били направени с отстъпление от чертежите. Което говорило за сурови и неготови чертежи. При това даже на ръка доработените оръдия 2-К били ненадежни и бързо излизали от строя, което навеждало на мисли, че германците са излъгали руснаците продавайки им сурово оръдие. От тези приети на въоражение 64 оръдия в края на 1936 на въоражение в РККА останали едва 13 на колесни лафети и 18 на камион ЗиС-6. Никакви репресии не помогнали да се поправи ситуацията. Провала бил пълен. С 37 мм оръдие ситуацията се оказала особено идиотска. Било платено за чертежи и няколко заготовки. Работещо оръдие нямало не само в СССР, но и в Германия уверявал представителя на Райнметал. Произведеното впоследствие в Райнметал оръдие се оказало неработещо. При това обаче оръдието предварително било прието на въоражение под обозначението 37 мм АП обр. 30 г. 4-К и още през 1931 го пуснали в серийно производство. Резултата бил напълно предсказуем. В 31 завод успели да изготвят едва три оръдия, като нито едно от тях не работело. През 1932 трябвало да се произведат 25 оръдия, но не само, че не било произведено нито едно, а първите три оръдия така и не заработили. Последвал закономерния край, оръдията били снети от производство. Органите и тук се намесили, но саботьорство така и не открили. След това оръдието било предадено на завод номер 8. Там дълго се опитвали да доведат оръдието до работоспособно състояние. Естествено с околонулев резултат. Как обаче се представили тези оръдия в Германия? Ами по същия начин. След като се убедили в порочността на конструкцията на 20 мм оръдие, те го доработили на основа на швейцарския Ерликон. Оръдието имало само един недостатък, било прекалено сложно и скъпо в производство. То било доработено и пуснато в серия през 1934. Известното 37 мм зенитно оръдие германците доработвали чак до 1936, когато го пуснали в серийно производство. С 37 мм противотанково оръдие ситуацията не оказала толкова критична. Оръдието работело, но само с ¼ автоматика, а се очаквало полуавтоматика. Буксировката на това оръдие с дървени колела и пълно отсъствие на подресорно окачване било възможно само ходом, и единствено по равно шосе се допускало конете да се движат с по бърз ход, за влачене от механична тяга и дума не можело да става. Масовото производство започнало през 1931 в същия завод номер 8. Но производството не продължило дълго. Ръководството на РККА не било доволно, че новото оръдие е само противотанково, то искало батальонно универсално (противотанково и противопехотно) оръдие. Най лесния вариант бил да се използва осколъчен снаряд за вече съществуващото оръдие, но малки калибър правел такъв снаряд твърде слаб. Пределния калибър на който можело да се премине, без да се изменя конструкцията бил 45 мм. При разработката на 45 мм оръдие немския хоризонтален клиновиден затвор бил сменен с по надежно работещ вертикален. Но обещаната от немците полуавтоматика не работела нито на 37 мм, нито на 45 мм оръдие. Органите решили този проблем както те могат, просто вкарали в затвора цялото КБ (Конструкторско Бюро) и ги обвинили във вредителство, като им дали ултиматум да оправят полуавтоматиката. Конструкторите бидейки умни хора решили да не обясняват на технически невежите чекисти, че тази конструкция никога няма да сработи, а на своя глава разработили напълно нова полуавтоматика. След частичен успех, защото полуавтоматиката работела безотказно само с бронебойни снаряди те били пуснати от затвора и наградени. Едва когато вече било късно органите осъзнали, че конструкторите са променили немската конструкция, нещо което им било забранено без разрешение отгоре. Скоро дървените колела били заменени с метални с пневматични гуми. За да сравним немските и руските конструктори ще кажем, че немците пуснали в серия през 1933 същото оръдие пак само с четвърт автоматика и примитивно шаси с дървени колела. Тези грешки немците отстранили едва през 1935/6. Прочее това модернизирано оръдие също било закупено от СССР през 1937. От него руснаците копирали подресорното окачване, новия въртящ се станок. Сега и с осколъчната граната оръдието работело безотказно с полуавтоматика. Това оръдие било пуснато в серия през `1938 под обозначението 45 мм противотанково оръдие образец 1937г. 76,2 мм зенитни оръдия в Германия серийно не се произвеждали и в СССР Райнметал доставил четири оръдия копия на тези с които самата фирма провеждала изпитания, като те били преработени от 75 мм на 76,2 мм. В момента на продажбата Райнметал имал всичко две оръдия, едното от които изпитвала фирмата, а второто армията. Тук възниква резонния въпрос, а защо СССР купува сурово 75 мм оръдие, когато немците имат разработено още през 1928 г 88 мм зенитно оръдие (самото то, ахт ахт)? По това време обаче Райхсвера категорично отхвърлил 88 мм оръдие искайки за зенитно и полево оръдие един калибър, а 88 оръдие било твърде тежко. Затова поискал 75 мм зенитка, която да е еднакъв калибър с полевото оръдие. Естествено германците представили на руснаците 75 мм зенитка като по съвременна и перспективна и руснаците купили това сурово оръдие. На изпитанията полуавтоматиката давала постоянни откази, а ъглите на насочвани били по малки от указаните. И това сурово оръдие било дадено на завод номер 8 да се справя с него. КБ две години се мъчили да доведат оръдието до надежно работоспособно състояние и все пак успели. Оръдието се получило отлично, и впоследствие калибъра бил увеличен до 85 мм и станало най съвършенното съветско зенитно оръдие. А как било при немците? Те се мъчили със своята зенитка чак до 1933, когато военните решили да прекратят тези мъки и измислили хитрост. Те показали на Хитлер как отлично 88 мм оръдие поразява бетонни ДОТове и той се съгласил, че е по добре това оръдие да прието на въоражение не само като зенитно, но и като полево. Прочее германците имали още от средата на 20 те години 75 мм зенитно оръдие разработено от фирма Круп заедно с Бофорс в Швеция. То работело отлично и макар на въоражение да не било прието в Германия го произвеждали за експорт. Не е ясно, защо германците са се отказали от него и са възложили на Райнметал да проектира негов двойник, не е ясно и защо руснаците не са купили вече готовото оръдие на Круп, а се спират на това на Райнметал, което отгоре на всичко е сурово. 152 мм мортира била изпитвана бързо, тъй като били доставени цели 8 оръдия. Оръдията били нелоши и серийното производство било предадено на завод номер 172. На автора не е известно какви са били техническите проблеми с това оръдие, но през 1933 когато на армията били предадени първите 55 оръдия вече били внесени над 700 доработки. Малко по късно, когато били произведени едва стотина броя армията изискала в ултимативна форма производството да бъде прекратено и на базата на тази мортира да се изработи нова, аналогична по калибър и предназначение. Към 1938 тази нова мортира била разработена, но тогава армията стигнала до извода, че такава артилерийска система за полк е тежка, а за дивизия недостатъчно мощна. 152 мм гаубица била толкова сурова, че от Германия дошли само чертежи без самите оръдия. Завод номер 172 към 1933 успял да произведе 4 гаубици, а през 1934 още 4. Изпитанията били толкова обезкуражаващи, че тя била снета от разработка и вместо нея била разработена напълно новата гаубица М-10. Крайният резултат бил, че от 6 закупени оръдия само две влезли на въоражение и то едва след дълга внимателна доработка.