Frujin Assen

Точно от тези навярно може, България е била съюзник на Германия.

В хода на ВСВ зенитната артилерия от среден и голям калибър придобила особено значение за отбраната на Германия. От 1940 далечните английски бомбардировачи, а от 1943 американските летящи крепости систематически бомбардирали германските градове и заводи. Изтребителите ПВО и зенитните оръдия били единствени средства за защита на военния потенциал и населението на страната. Тежките бомбардировачи на Англия и особено на САЩ извършвали налети от големи височини (до 10 000 метра). Поради това най ефективни с борбата с тях се оказали тежките зенитни оръдия с високи балистични характеристики. В хода на 16 масирани налети на Берлин англичаните загубили 492 бомбардировача, което представлявало 5,5% от всички самолетоизлитания. По статистика на един сбит самолет имало два-три повредени, много от които не подлежали на възстановляване. Американските летящи крепости извършвали налети в дневно време и съответно носели по големи загуби отколкото англичаните, които летели през нощта. Особено показателен станал налета на летящи крепости Б-17 през 1943 на завод за лагери, когато ПВО на Германия били унищожени около половината участващи в налета бомбардировачи. Голяма е ролята и на зенитната артилерия в това, че голяма част (повече отколкото признават съюзниците) от бомбардировачите хвърляли бомбите си където и да е, само за да се махнат по бързо или пък въобще да не влизат в зоната на зенитния огън. Работата по създаването на зенитни оръдия от среден калибър за въоражаване на Германия започнало в средата на 20 те. За да не се нарушават условията на версайския договор конструкторите на фирмата Круп работили в Швеция по договор с фирмата Бофорс. Създаденото през 1930 зенитно оръдие 7,5 cm Flak L/60 с полуавтоматичен затвор и кръстообразна платформа, официално не било прието на въоражение, но активно се произвеждало за експорт. През 1939 непродадените бройки били реквизирани от германските ВМФ и се използвали в зенитните части на бреговата отбрана. Фирмата Райнметал в края на 20 те години било създадено 75-мм зенитно оръдие 7,5 cm Flak L/59, което не устроило немските военни и в последствие било предложено на СССР в рамките на военното сътрудничество с Германия. Оригиналните образци произведени в Германия през февруари април 1932 преминали изпитания в научно изследователския зенитен полигон. През същата година оръдието било прието на въоражение в СССР, под обозначението «76-мм зенитно оръдие обр. 1931 г.». Оръдието образец 1931 било напълно съвременно оръдие с добри балистични характеристики. Нейния лафет с четири сгъваеми станини обезпечавали кръгов обстрел, при тегло на снаряда 6,5 кг, като далекобойността била 9000 метра. Това оръдие имало голям запас за модернизация. Разчетите показали, че е възможно да се увеличи калибъра до 85 мм. Впоследствие на базата на зенитно оръдие образец 1931 било създадено "85-мм оръдие обр. 1938 г.". Сред съветското въоражение попаднало в ръцете на немците в първите месеци на войната се оказало голямо количество зенитни оръдия. Доколкото тези оръдия били практически нови, немците охотно ги използвали сами. Всички 76,2 мм и 85 мм оръдия били прекалибрирани в 88 мм, за да използват боеприпаси от един тип. Към август 1944 немската армия разполагала със 723 оръдия Flak МЗ1(r) и 163 мм оръдия Flak М38(r). Числото на заловените оръдия е неизвестно, но може да се каже, че немците разполагали със значителни количества от тези оръдия. Освен това немците използвали и относително неголямо количество други чуждестранни зенитни оръдия среден калибър. Най широко се използвали италианските оръдия 7,5-см Flak 264(i) и 7,62-см Flak 266 (i), а също и чехословашките оръдия 8,35-см Flak 22(t). През 1928 конструкторите на фирмата Круп с използване на елементи от 7,5 cm Flak L/60 започнали в Швеция проектиране на 8,8 см зенитно оръдие. По късно документацията била доставена в Есен, където изготвили първите опитни образци на оръдието. Прототипа Flak 18 бил изготвен още през 1931, а масовото производство започнало след идването на Хитлер на власт. 88 мм зенитно оръдие известно като Acht Komma Acht било едно от най добрите германски оръдия през ВСВ. Оръдието имало твърде високи за своето време характеристики. Осколъчният снаряд с тегло 9 кг имал далекобойност по височина 10 600 метра и далекобойност по хоризонтала 14 800 метра. Оръдието получило обозначение 8,8-см Flak 18 преминало бойно кръщение в Испания, след което започнали да монтират щит за защита от осколки и куршуми. На основата на получения при експлоатацията във войските и в хода на бойните действия оръдието било модернизирано. Модернизацията основно засегнала ствола. Модернизираното 8,8 см оръдие (8,8-см Flak 36) постъпило на въоражение през 1936. По нататък някой изменения били въведени през 1939. Новия образец бил наречен 8,8-см Flak 37. Повечето възли на оръдията обр. 18, 36 и 37 били взаимнозаменяеми, например може често да се види ствол от Flak 18 на лафет от Flak 37. Модернизациите на оръдията Flak 36 и 37 се отличавали главно по конструкцията на лафета. Flak 18 се превозвал на по лека колесна тележка Sonderaenhanger 201, затова в походно положение тежала с 1200 кг по малко от по късната модификация която имала тележка Sonderaenhanger 202. През 1939 фирмата Райнметал получила договор за проектиране и производство на ново оръдие с подобрени балистични характеристики. През 1941 бил изготвен първият опитен образец. Оръдието получило обозначение 8,8 см Flak 41. Това оръдие било приспособено за стрелба с боеприпаси с усилен метателен заряд. Новото оръдие имало скорострелност 22-25 изтрела в минута, а началната скорост на осколъчния снаряд достигала 1000 м/с. Оръдието имало лафет от шарнирен тип с 4 кръстообразни станини. Конструкцията на лафета обезпечавала стрелба при подем до 90 градуса. Автоматичния затвор бил снабден с хидропневматически дотиквач, който позволявал да се повиши скорострелността на оръдието и да се облекчи работата на разчета. Далекобойността на оръдието достигало 15 000 метра. Първите серийни образци (44 броя) били изпратени в Африканския корпус през август 1942. Изпитанията в бойни условия изкарали на яве ред конструктивни недостатъци. Оръдията Flak 41 се произвеждали в сравнително неголеми серии. През август 1944 във войските имало само 157 оръдия от този тип, а през януари 1945 числото им се увеличило до 318. 88 мм оръдия станали най многочислените тежки зенитки на Германия. През лятото на 1944 немската армия имала повече от 10 000 такива оръдия. 88 мм зенитки били на въоражение в зенитните батальони на танковите и гренадирските дивизии, обаче още по често тези оръдия се използвали в зенитните части на луфтвафе, влизащи в състава на системата на ПВО на Германия. С успех 88 мм оръдия се използвали за борба с танковете на противника, а така също се използвали в ролята на полева артилерия. 88 мм зенитка послужила и за прототип за танковото оръдие на танка Тигър. След капитулацията на Италия германската армия получила голямо количество италианско въоражение. Например това били повече от 250 броя 90 мм италиански зенитни оръдия получили обозначението 9 cm Flak 41 (i). 90 мм италианско зенитно оръдие на камион През 1933 бил обявен конкурс за създаване на 105 мм зенитно оръдие. Фирмите Круп и Райнметал изготвили по два опитни образеца. Сравнителните изпитания били произведени през 1935, а през 1936 10,5 см оръдие на фирмата Райнметал била призната за по добра и приета за серийно производство под обозначението 10,5-см Flak 38. Оръдието имало полуавтоматичен клиновиден затвор. Полуавтоматиката от механичен тип се взвеждала при накат. В рамките на военно-техническото сътрудничество четири 10,5 см оръдия Flak 38 били доставени в СССР и изпитани от 31 юли до 10 октомври 1940 в научно изследователския зенитен полигон. Те преминали съвместни изпитания с руските 100 мм зенитни оръдия Л-36, К-73 и Б-34. Изпитанията показали превъзходството на германското оръдие по повечето показатели. Била отбелязана отличната работа на автоматичното поставяне на взриватели. Обаче за победител било избрано оръдието 73-К. За съжаление обаче това оръдие така и не било пуснато в серийно производство. 10,5 см оръдия Flak 38 първоначално имали електрохидравлични приводи за насочване идентични с тези от 8,8-см Flak 18 и 36, но през 1936 била въведена системата UTG 37, която се използвала на оръдията Flak 37. Едновременно бил въведен и ствол със свободна тръба. Модернизирана система получила обозначение 10,5-см Flak 39. Зенитното оръдие 10,5 cm Flak 38 започнало да постъпва масово на въоражение в края на 1937. Flak 39 се появил в началото на 1940. Разликата била основно в лафета. 10,5-см Flak 38 и 39 останали в производство и на въоражение през цялата война, независимо от това, че по балистични характеристики 8,8 см оръдие Flak 41 почти се сравнявало с тях. Тези оръдия основно се използвали в ПВО на Германия, като прикривали промишлени обекти и базите на кригсмарине. През август 1944 числеността на 105 мм зенитки достигнала своя максимум. По това време луфтвафе имали на въоражение 116 оръдия на жп платформи, 877 на бетонни площадки и 1025 оръдия на колесни лафети. Батареите на ПВО имали по 6 тежки оръдия, а не по 4, както това било във фронтовите части. 10,5 см оръдия били първите към които били присаединени не само ПУАЗО, но и радари FuMG 64 "Mannheim" 41 T. Работите по създаването на 128 мм зенитно оръдие на фирмата Райнметал започнали през 1936. Първите опитни образци били представени за изпитание през 1938. През декември били поръчани първите 100 оръдия. В края на 1941 във войските постъпили първите батареи със 12,8 см зенитни оръдия. 12,8-см Flak 40 била напълно автоматизирана установка. Насочването, подаването и дотикването на боеприпасите, а също поставянето на взривател се осъществявало с помощтта на четири асинхронни генератора на трифазен ток с напрежение 115в. Четириоръдейна батарея се обслужвала от генератор с мощност 60квт. 128 мм зенитни оръдия 12,8 cm Flak 40 били най тежките зенитни оръдия използвани във ВСВ. При маса на осколъчния снаряд 26 кг той имал начална скорост 880 м/с, далекобойноста била 14 000 метра. Зенитните оръдия от този тип постъпили в частите на кригсмарине и луфтвафе. Основно те се поставяли на стационарни бетонни позиции или на жп платформи. Целеуказването и коректирането на зенитния огън се извършвали с помощта на радари. Първоначално се предполагало, че мобилните 12,8 мм оръдия ще се превозват с две повозки, но по късно било решено да се ограничат с един четириколесен лафет. За времето на войната на въоражение постъпила само една мобилна батарея (шест оръдия). Първата батарея 128 мм оръдия била разположена в района на Берлин. Тези оръдия се поставяли на мощни бетонни кули с височина 40-50 метра. Кулите за ПВО освен Берлин защитавали също Виена, Хамбург и други големи градове. 128 мм оръдия се поставяли на върха, а оръдията с по малък калибър на издадени тераси по надоло. През август 1944 на въоражение имало шест мобилни оръдия, 242 стационарни оръдия, 201 оръдия на жп платформи. През пролетта на 1942 на въоражение в ПВО на Берлин постъпили сдвоени 128 мм зенитни установки 12,8 cm Flakzwilling 42. При създаването на 12,8 мм сдвоени установки била използвана основа от експеременталната 150 мм зенитна установка. През август 1944 на въоражение имало 27 сдвоени установки, а през февруари 1945 34 установки. В една батарея имало 4 такива установки. Те се използвали основно за защита на Берлин, Виена и Хамбург. На 1 септември 1939 Германия разполагала с 2459 броя 8,8 см оръдия Flak 18 и Flak 36 и 64 броя 10,5 см оръдия Flak 38. През 1944 производството на зенитни оръдия достигнало своя максимум, като били произведени 5933 брая 8,8 см оръдия, 1131 броя 10,5 см оръдия, 664 броя 12,8 см оръдия. С появата на радари резултатността на стрелбата, особено нощно време значително нарастнала. През 1944 със зенитни радари били снабдени всички тежки батареи за защита на страната, а тежките зенитни батареи действащи на фронта само частично. Германските зенитни оръдия от среден и голям калибър в хода на войната се показали и като отлични противотанкови оръдия. Като такива 88 мм и 105 мм оръдия били използвани до самия край на войната.

Варлорде. Приказките как руските ракети не падат точно са от про западни блогери, които нямат капацитета да знаят коя ракета къде пада. Да не говорим, че 90% от информацията за Сирия която дават западните медии идват от "човека агенция" в Лондон. Говори се, че руснаците ще започнат обстрел и с ракети. Примерно ще пуснат в действие новите Искандер.

Един такъв сирийски "демократ" изяде сърцето на сирийски войник. А други такива "демократи" отрязоха главите да двама пилоти и ги опекоха на грил. Да не показвам сега, че не е удобно. Иначе, в клуба на "пишещите числа" се влиза с шут по вратата, а не с покана. Примерно Германия след ПСВ беше лишена от статута си на велика сила. Хитлер наруши версайския договор, показа сила и с него преговаряха в Мюнхен. По принцип Върбанов е много прав, като казва "това няма да мине". Това е и заветното желание на САЩ. Те да имат властта да казват кой е демократ и кой диктатор. Например, в Саудитска Арабия цари демокрация, а в Русия диктатура. Такива оценки обаче може да прави само Обама-никой друг! Това е и кошмара на САЩ, че изведнъж може да се окаже, че и Путин може да нарече Обама диктатор и да поиска неговото сваляне чрез НПОто "Русия за Америка".

Ето ви карта на Алепо отпреди 5 дни. Това е фронтова зона.

Ситуацията на 20 ноември 2015.

Върбанов, нека ти обясня нещо важно. Руските бомбардировачи обходиха Европа прелитайки 13 000 км за да изстрелят ракети. Това беше показно. В днешния свят единствено и само САЩ и Русия могат да извършат подобни далечни атаки. Добре, пропагандата върви отлично! Предния път позоваването за падналите ракети беше на пентагона, който после обяви, че такова нещо не е казвал, сега позоваването е на "една жена на пазара каза". Сега вече няма как такива новини да бъдат опровергани! когато либерален блогър "докаже" къде и как са падали ракетите, иди, че доказвай, че нямаш сестра. Това с ударения фармацевтичен завод и хлебозавода ме умили напълно.

Значи, какво имах напредвид. Деградацията на българското съзнание през турското робство е ясно видима. И ако през 15,16 век съществуват някакви остатъци от историческа памет, то по късно те са загубени напълно. Българите реално са забравили и не знаят историята си. Та се налага Паисий, пък и всички по нататък да ползват чужди извори. Това е все едно правоверен нацсист да пише история на хитлерова Германия по съветски сведения. Затова и не намеквам, а направо твърдя, че през 18-19 век българите не знаят откъде произлизат. Само помислете за разпространения тогава израз "И ние сме цар имали". Това показва, че масово българите не знаят въобще историята си. Дори и един двама интелектуалци и свещеници да са имали по голяма информация (Блазиус Клайнер например), то тя е оставала недостъпна за масата. Поради това при възраждането съзнанието на българите е девствено и приема всички теории. Въпроса е, кога автохтонната теза е изказана за пръв път и кога е оборена в масовото съзнание от друга теза (че идваме от Волга).

През възраждането няма автохтонство, дори и в първата половина на 20 век няма. По това време сведенията за произхода на българите са толкова оскъдни, че нашите учени наистина не знаят кой път да поемат. Автохтонната теория е била напълно приемлива в научен смисъл доста дълго време, дори бих казал даже по времето на Ганчо Ценов (макар и с уговорки). Дайте да отговорим на въпроса, кога става ясно, че българите не са автохтонни?

Заповядай Жоре. http://www.airwar.ru/enc/bww1/k7.html

Преди не много време чух нещо което много ми допадна. Защо им е на хората да строят херметични светове в космоса или на враждебни планети, когато могат да ги построят и на земята (ако приемем, че атмосферата е отровена и прочее). Посочете ми една причина, защо е по добре такъв град да се построи на Марс, а не в Сахара, или Антарктида. https://www.youtube.com/watch?v=VR7gHbkPdIM

Но това не пречи на учените да бълнуват за извънземен живот. Имам чувството, че извънземния живот е нещо като светия Граал, няма никакви сигурни доказателства, че съществува, но всички го търсят и мнозина твърдят, че са съвсем близо до откритието му. Жоре, а да си се замислял, че когато едно нещо го няма, каквото и да правиш няма да го откриеш. Все едно да търсиш у вас ядрена бойна глава, и да твърдиш, че докато не разбиеш паркета няма как да ти докажат, че няма такава, защото може да е скрита под него. Марс е изследван вече доста подробно, вероятността да намерят там живот е ужасяващо малка. Не знам откъде тоя инат да продължават да говорят, че там може би все още има живот ... щото още не са разбили паркета (ако се върна на примера).

Да отговоря на Върбанов. КР (Крилати Ракети) са оръжия със сравнително голям, но ограничен обсег на действие. За по голям обсег си има БР (Балистични Ракети), а най далекобойните са МБР (Междуконтинентални Балистични Ракети). За да се увеличи далекобойността на КР те са качвани на самолети, той ги откарва до някъде и ги пуска, благодарение на което нараства обсега им на действие. Така правят всички. Наскоро четох за френските бомбардировачи Мираж ІV, които действат по двойки. Единия носи КР, а другия носи гориво. Летят заедно, докато на ракетоносеца му свърши горивото, зарежда от танкера и продължава. Като пролети колкото е решено разстояние изстрелва ракетата и се връща. В това време танкера се е върнал, заредил наново и се връща да посрещне ракетоносеца. Излишно е да казвам, че така обсега на действие на КР се повишава многократно. Колкото до КПГ (Крило с Променлива Геометрия), то е много популярно през 60 те и 70 те. Да обясня защо. Предполагало се е, че при една война летищата ще са едни от първите цели. И като избомбят полосите как да излитат самолетите? Измислили са две решения. Едното е вертикално излитащи самолети. Оказва се, че това не е толкова просто, управлението е сложно, подемните двигатели са "мъртъв товар", а полезния товар много малко. Тогава измислят КПГ. Идеята е, че колкото е по право крилото толкова по малко разстояние е нужно за излитане. Обаче, правото крило прави невъзможно развиването на голяма скорост. Ето тук идва и КПГ, самолета излита от по къса писта, променя геометрията, лети бързо и каца на къса писта. Впоследствие тази идея също се оказва не особено удачна. Такова крило е сложно, скъпо и по важното изяжда от полезния товар на самолета. Още по важно е, че самолета става изключително сложен в пилотиране, понеже при различна геометрия на крилото се държи съвсем различно. Не само руснаците я пробват тази идея, ето ми американския флотски изтребител Ф-8 Крусейдър от 1955.

Срещу ИГИЛ са нужни сухопътни сили. Френската армия няма да воюва, защото това означава трупове. Евристей, как така ще бият араби? Та това си е чист расизъм! Нещо невъзможно в днешна Европа.

За траките не съм съгласен. Причината Людмила Живкова да ги обикне не е толкова, и не само златото и стенописите. Кои са за европа българите/прабългарите? Малък, непознат народ, слабо познат и слабо интересен, нямащ нищо общо с тях. Имат общо с Византия, която е първо източна, не западна държава и също не е долюбвана в масовото западно съзнание. Кои са траките? Траките са древен народ, който има общо с познатата и обичана на запад древна Гърция. Траките са част от Римската империя. А Рим какво е? Ами Римската империя си е западна, обичана и тачена. Едно е да си предшественик на малък непонятно откъде произлизащ народ нямащ нищо общо с западна европа, друго си е твоите потомци да са част от центъра на вселената-Рим. Така мислят и румънците, които са направо исторически извратеняци. Първо са наследници на даките, смели и свободни хора героично противопоставящи се на Рим. После изведнъж се оказва, че са наследници на римските колонисти говорещи латински. Тоест, те са едновременно наследници и на героичните даки, и на поробителите им римляните. Както се казва в един еврейски виц за Рабинович в банята- Рабинович определете се, или обуйте гащите, или свалете кръста. Или даките са диви варвари победени от културните и готини римляни, или римляните са жестоки поробители. Подобни извращения имат и македонците. Значи, те са антични македонци, но като дошли славяните асимилирали македонците. Или сте антички мАкедонци и тогава обяснявате как така говорите на славянски, имате славянски гени и култура, или са народ живял на територията на Македония и унищожен от дошлите славяни. Нашите комунисти бяха много по умерени, те обясняваха, че траките са част от населението на новата българска държава, но никога, че са българи. В училище съм изучавал история на траките преди създаването на България, история на славяните преди създаването на България, история на прабългарите преди създаването на България. Създадената картина е стройна и понятна без вътрешни противоречия. От руска гледна точка обаче неща изглеждат другояче. Кои са траките? Малък народ изгубен в далечната история, когато никакви славяни еле пък руси да е имало. Русия не е част от историята на Римската империя, и за тях Рим е изгубена във времето древна държава нямаща нищо общо с тях. Траките са безкрайно далеч от тях. За руснаците близки са славяните. Може би и под руско давление прабългарите се появяват като ниски кривокраки изроди, без култура, без история, случайно появили се на историческата сцена, малко на брой и бързо погълнати от славянското море.

Евристей, това дето си ми го дал ми е малко над нивото на английския. Та не можах да осмисля статията, а с гугъл преводач стана мазало(.

Тервеле, това което говориш са съвременни бълнувания. До 1989 официалната версия изключваше идеята за готините гети и хуните славяни. Отделно, тези идеи са напълно непознати в СССР (пък и съвременна Русия), така че, те няма как да плащат за теории които дори не познават.

Тервеле, то че разбираш е ясно. Я сега по извътре да ни разкажеш какво става, когато на младо момче му се обърка хормоналния баланс (не на вече полово зрял мъж както са бодибилдърите).

Спандьо, руснаците по време на СССР, пък и преди това имат официална версия, че древна Рус е славянска държава. Ние сме славяни, ако искаха да ни вържат към тях, не е нужно да правят сложни еквилибристики с траките, а напълно да ги премахнат, заедно с прабългарите. Логиката е елементарна, руснаците са славяни (безспорно), българите са славяни (безспорно), значи са братя. Траките тук само пречат, освен ако не ги изкараме славяни, праотци на русите (което е тотален идиотизъм). Тервел, какви чужди капитали те гонят? Ако някой даваше пари на автохонтистите, щяха да са измислили внятна теория, която да издържа критика и щяха да я пропагандират по официалните канали, а не от идиоти на които всички сериозни учени се смеят.

Значе Евристей, това че е бил куц не значи, че е бил импотентен. НО, при тоя широк ханш и проблеми с хормоните... въобще има голяма опасност да е бил импотентен и по лошото, може би въобще не е можел да вдигне самолета. Чета за децата му, едното на 5 другото на 7 години.... моля? Че той е умрял на 19, изкараха го баща на 12 години. Нищо не разбирам от хормони, а трябва да чета много, но доколкото знам, при такива хормонални дисфункции първото което страда е потентността. Ето какво намерих за травеститите. Имай предвид, че тук говорим за нормални мъже, вече развити, които приемат женски хормони. А Тути от малък е бил болен от това. Демек най вероятно е имал и цици и силно вероятно е бил импотентен. Подавление тестостерона вызывает обратимое снижение потенции и либидо. Если длительно (более 2-3 мес.) подавлять тестостерон полностью или чуть менее, чем полностью, то наступает необратимое бесплодие. Грудь от эстрогенов может вырасти раньше, чем произойдут остальные изменения, но тут все индивидуально. Нерегулярное употребление гормонов не дает значительного внешнего эффекта, а после прекращения приема внешний вид возвращается к исходному состоянию или даже становится хуже, а гормональный баланс восстанавливается несколько месяцев. Подавление дигидротестостерона вызывает увеличение тестостерона, а от одних эстрогенов активируются гормоны роста, поэтому прием эстрогенов без антиандрогенов сделает кожу красивее, но усилит рост костей, особенно если принимающий уже обладает высоким ростом и/или длинными конечностями.

Демек Ганчо Ценов е комунист изпратен с машината на времето в миналото? Комунистите предпочитаха да сме траки, но официалната версия не беше такава. Още повече, както виждаме те не са първите с тия идеи.

В последно време във връзка с войната в Сирия и бомбардировките на руската авиация забелязвам въпиюща некомпетентност в форума. Изумително е, как възрастни и мислещи хора не знаят елементарни неща. А уж се водим научен форум. Та реших накратко да напиша що е туй бомбардировка и ПВО в по така сбит вид. За пръв път човек полита през 1783 с балона на братя Монголфие. Няма да се спирам надълго на него, защото той няма военно приложение. Най важния му недостатък е, че е практически неуправляем. На теория той може да се движи нагоре надолу чрез изпускане на топъл въздух или неговото нагряване и така да намери подходящото въздушно течение в желаната посока. За екскурзия това става, но не и за военни цели. Все пак, приложение е намерено. Балона се завързва и издига, като се прекарва телефонен кабел с земята. Стоящия нависоко наблюдател може да следи за движението на врага или да коректира артилерийския огън. През ПСВ където фронта е статичен привързания балон намира своето приложение. Разбира се, на никой не му идва на ума да стреля от балона или да мята бомби, защото той е привързан на своя земя и няма досегаемост до врага. Авиацията става възможно да се използва за военни цели. Всъщност първи в управляемия полет били дирижаблите. През 1901 французина Сантос Дюмон успява със своя дирижабъл да обиколи няколко пъти айфеловата кула със скорост 20 км/ч. Това е първия управляем полет в историята. Развитието на дирижаблите обаче е свързано с Германия и граф фон Цепелин. Без да влизам в ненужни подробности ще спомена, че Германия в началото на ПСВ имала най мощния флот от дирижабли, които станали първите стратегически бомбардировачи. Какво е стратегически бомбардировач ще обясня малко по късно. Дирижаблите се оказали задънена улица във военното дело, защото макар да имат голям радиус на действие и могат да носят значителен бомбен товар то те са бавни, слабо маневрени и огромни. Още след средата на ПСВ тяхното използване намалява, а реално след 1918 не са използвани за военни цели. В началото на 20 век изгрява звездата на самолета. Първият управляем полет е извършен от братята Райт през 1905. Именно на самолетите е съдено да извършат революция въздушното дело и да се използват широко във военни действия. Още преди началото на ПСВ (1914) се е предполагало новия летателен апарат да се използва за военни нужди. Като начало самолетите се предвижда да се използват за разузнаване и коригиране огъня на артилерията. Малко по късно идва идеята, че като летят над врага могат да метнат някоя бомба по враговете долу. Например наши летци (сред които и Радул Милков и Продан Таракчиев) още през 1910 присъстващи на маневри в Русия изучават това ново оръжие и са свидетели как на учение се хвърлят бомби. Всички знаем, че именно тези български пилоти за пръв път в историята хвърлят бомби над Одрин през балканската война. Още в началото на ПСВ 1914-1915 се сформират най важните класове авиация и противостоящото им ПВО за което следва да се разкаже по подробно. Най общо авиацията се дели на два типа нападателна и отбранителна (тук няма да говоря за разузнавачи и коригировчици). Нападателната авиация са бомбардировачите които нас ни интересуват, а отбранителната са изстребителите. Много невежи журналисти наричат „изтребител“ всеки един самолет с което подвеждат читателите си. Най общо, ролята на бомбардировачите е да въздействат с оръжие върху врага, а ролята на изтребителите е да ги възспират да направят това. Най общо нападателната авиация се дели на: 1 Щурмовици-самолети които са призвани да нападат вражеската армия (по принцип от малка височина) и точечно да поразяват цели. Да обясня какво е точечен удар- това е някаква строго определена точка в пространството на която трябва да бъде въздействано с оръжието на самолета. Това може да е пехотна колона, която да бъде обстрелвана с картечници и малокалибрени бомби, или склад за оръжие/храни/каквото се сетите, команден пункт, някакво укрепление и прочее с бомби или каквото въоражение има. По принцип щурмовиците действат на фронта и въздействат върху вражеската армия. Най известния щурмовик от ВСВ Ил-2 2 Пикиращи бомбардировачи- това са леки бомбардировачи, подобни на щурмовиците и с подобни задачи. Този тип самолети се ражда в края на ПСВ във връзка с недостатъчната точност на щурмовиците и големите опасности на които те са подложени (за това по нататък). Идеята на този тип самолети е, че когато един самолет пикира право надоло за него е по лесно да улучи точечна цел, отколкото за бомбардировач в хоризонтален полет. Точността и малкото време в което се намира на малка височина са неговите силни страни, слабите страни са голямото претоварване при излизане от пикиране което изисква здрава конструкция (голямо тегло) и невъзможността за голям по размер пикиращ бомбардировач (прекалено тежък самолет просто ще се разруши от инерцията във въздуха) и като резултат малко бомбово натоварване и малка далечина на полета. След ВСВ във връзка с усъвършенстването на бомбовите прицели този клас изчезва. Най известния пикиращ бомбардировач Юнкерс-87 3 Фронтови бомбардировач-това е „класическия“ бомбардировач който хората виждат по картинки и филми. Това са тежки и здрави машини, които обаче бавни и с лоша маневреност, но носят много бомби, които хвърлят от хоризонтален полет. Те имат голяма далечина на полета и се използват по принцип за бомбардиране в близкия тил на противника, а понякога (ако няма стратегически машини) и за стратегически бомбардировки в дълбокия тил (тук най голямото ограничение е недостатъчната далечина на полета). Канонира на Луфтвафе, бомбардировач Хенкел-111 4 Стратегически бомбардировачи- обикновено смесвани с фронтовите от неуки журналисти. Това най общо са уголемени фронтови бомбардировачи за да носят повече бомби и да изминават по големи разстояния. Б-17, класически стратегически бомбардировач от ВСВ Американски бомбардировач Ф-111 Неговия съветски аналог Су-24 Разглежданите по горе класове се отнасят за периода от края на ПСВ до към края на ВСВ и малко след това. Тогава с появата на реактивния двигател нещата се променят. Пикиращите бомбардировачи изчезват, а стратегическите са много силно намалени. Появяват се обаче и нови класове. Например: 1 Изтребител-бомбардировачи- Това са изтребители които след като са остарели на остатъчен принцип са изпратени в щурмовата авиация. Техните достойнства са високата скорост и маневреност, недостатъците трудно прицелване и слабо въоражение. Класически пример. Изтребителя МиГ-17 е използван в България чак до 1985 като изтребител-бомбардировач 2 Ударни самолети- Това са производни от изтребители. Типичен пример е Су-7. 3 Многоцелеви изтребители-Това са изтребители които могат да използват оръжие за въздействие по наземни цели. Най типичния пример Ф-15 Нека сега да разгледаме ПВО Противовъздушната отбрана не дели на два големи дяла. 1 ПВО на армията 2 ПВО на страната ПВО на армията действа предимно на фронта и има за задача да отбранява действащите войски от вражеската авиация. Тук противопоставянето е с щурмоваците, пикиращите бомбардировачи и частично фронтови бомбардировачи. Това до към 1945, след това в борбата се включват изтребител-бомбардировачи, ударни самолети и многоцелеви изтребители. Обикновено ПВО на страната е това което нас ни интересува. Това включва различни стратегически обекти в дълбокия тил от рода на складове, заводи, мини, транспортни възли, жп линии, казарми, летища, и прочее. Една от целите е жилищните квартали. Това са бомбардировките които нас ни интересуват. През първата световна война такива бомбардировки практически не са познати. Това е поради несъвършенството на първите бомбардировачи. Нека обаче да видим какво са представлявали през ВСВ бомбардировките над жилищни квартали. Прилагам МНОГО снимки и клипове, за да видите как изглежда една бомбардировка на жилищни райони през ВСВ чиято цел е да видите как е изглеждало това в реалността на една жестока война. Още от ПСВ е изградена система за защита от стратегически бомбардировки. Първоначално стои ВНОС (Въздушно Наблюдение Оповестяване и Свръзка). ВНОС представлява човек с бинокъл качен на високо и важно място (например висока сграда в град или хълм около града) който има при себе си комуникационно устройство, телефон или радиостанция. Когато бъдат забелязани вражески самолети поста ВНОС е длъжен да докладва в щаба какво вижда. Оттам насетне щаба дава необходимите разпореждания на защитниците. Възможностите да се защити един наземен обект са два, с изтребители или с зенитна артилерия. Голям проблем по това време представлява скоростта. Излитащите и набиращи височина изтребители са лесна плячка за съпровождащите бомбардировачите вражески изтребители. За да се избегне това имало два начина, единия бил достатъчното време за реакция от откриването на вражеските бомбардировачи до набирането на достатъчна височина от защитаващите се изтребители (което невинаги било възможно) и втория -баражиране. Това означава постоянно във въздуха да се намират изтребители, които във всеки един момент да могат да нападнат атакуващите бомбардировачи. Това разбира се силно износва самолетите и уморява пилотите и е приложимо само в много специални случаи. Артилерията от своя страна може да води два типа огън-прицелен и преграден. Прицелен огън е този който поразява определена цел. Това е много сложно, ако целта бъде забелязана на близко разстояние защото се намалява времето за реакция, а и оръдията с ръчно насочване не са особено точни. Поради това се налага да се води преграден огън. Това е стрелба, пред самолета, като се приема, че той така или иначе ще е принуден да мине през огневата завеса и ще бъде поразен. При този случай разхода на боеприпаси е голям. Всичко описано по горе се отнася от около средата на ПСВ до към средата-края на ВСВ. По време на ВСВ нещата се променят, но веднага и не едновременно. Основните промени са две. Първото е радара, той дава възможност вражеските самолети да бъдат откривани на значителни разстояния, по този начин става невъзможно защитаващата се зенитна артилерия и изтребители да бъдат изненадани. Вторият голям пробив бил ПУАЗО (Прибор за Управление на Артилерийския Зенитен Огън). Това е сложен механичен уред, който изчислява къде и кога ще се намира вражеския самолет и насочва зенитните оръдия. В края на войната радарите, ПУАЗО и радиовзривателите биват спрегнати в едно и дават забележителни резултати. съветско ПУАЗО След края на ВСВ ситуацията се изменя коренно. Това се дължи на реактивните самолети, които имат значително по голяма скорост и височина на полета. Голямата височина на полета изключва от играта даже среднокалибрената артилерия, а високата скорост прави трудно поразяването на самолет от низкоскорострелната тежка зенитна артилерия. Направен е опит проблема да се разреши чрез автоматични тежкокалибрени зенитни оръдия, но той се оказва неуспешен. Кръст на всичко поставя преминатата звукова бариера. Скоростта на самолетите вече става такава, че трябва да се изразходят огромни количества снаряди за поразяване на самолет. Тежката и средната зенитна артилерия слиза от сцената около средата на 50 те и на нейно място се появява управляемата ракета. Шведско 120 мм автоматично зенитно оръдие От 60 те години до днес ситуацията е подобна, без значителни изменения. Но следва да се разкаже по подробно за двата основни периода до 1989 и след него. До 1989 се предполагало избухване на световна война между високотехнологични противници, а след 1989 тази възможност отпадна. Безспорно е, че СССР има по добра ПВО от НАТО и това е поради факта, че се счита, че съветската авиация е по слаба от натовската и силната ПВО е особено нужна. От друга страна САЩ например силно разчитат на своята авиация да ги прикрие. Поради това за да не натоварвам текста накратко ще разгледам руската ПВО. ЗПУ-2 ЗПУ-4 Това са 14,5 мм зенитни картечни установки, съответно сдвоена и счетворена. ПВО на армията. Тук била запазена зенитната артилерия която имала достатъчен темп на стрелба. От артилерията може да споменем ЗУ-23-2 (23 мм двуцевно зенитно оръдие) , ЗСУ-23-4 (известно повече като Шилка, ЗСУ с четицевно 23 мм оръдие снабдено с радар) , ЗСУ-57-2 (сдвоено 57 мм оръдие на шаси от Т-54), С-60 (57 мм ползващо ПУАЗО и радар). Зу-23-2 ЗСУ-57-2 57 мм оръдие С-60 Всички те са от старото поколение. Днес от тях на въоражение е оставено само Зу-23-2 поради големите количества и евтината поддръжка, макар да се счита вече за не особено ефективно. На тяхно място се използват ПЗРК, едно ново оръжие. Старото поколение е Стрела, новото Игла. Малокалибрената зенитна артилерия продължава да се използва, защото е евтина и универсална. От мобилните следва да се отбележи новата ЗРАК Тунгуска, дошла като замяна на Шилка, тя има едновременно и 30 мм оръдия и ракети. Това е първия (или последния зависи в каква посока се гледа) ешелон на отбраната. Следващия ешелон включва старата ЗРК Оса или по новата ТОР. Следващия ешелон включва ЗРК Куб и още по мощната (армейско ниво ЗРК Круг) Техния нов заместник е ЗРК Бук. ЗРК Оса ЗРАК Тунгуска, наследника на Оса ЗРК Куб на преден план и Круг на заден ЗРК БУК ПВО на страната включва практически само ЗРК без зенитни оръдия. Най ранната съветска ЗРК е С-25 Беркут. Но първата наистина масова ЗРК претърпяла многобройни модернизации е ЗРК С-75 Двина. От същия клас малко по нова е С-125 Нева. Това са ЗРК с малък радиус на действие. Когато няма достатъчен брой от тях могат за бъдат заменени с войскови (Куб и Бук). ЗРК със среден радиус на действие са С-300, а с тези с голям радиус са С-200 от старото поколение, далекобойни варианти на С-300 и най новата С-400. Позиция на зенитно ракетен дивизион С-75 Двина Филмче за С-75 Двина Позиция на ЗРК С-125 Нева ЗРК С-125 Нева С-300 ЗРК С-200 Най модерната ЗРК на този момент С-400 При една добре ешалонирана ПВО врагът следва да пробие три ешелона отбрана един след друг, и накрая да бомбардира. Но да се върнем в средата на 50 те, когато летящите на високо свръхзвукови самолети правят използването на зенитна артилерия неоправдано. Тогава се ражда и С-75. Тази ЗРК (и другите от нейния клас) правят революция в ПВО. Ракетите са управляеми, бързи и могат да летят на голяма височина. Самолет открит навреме от радари срещу когото е изстреляна една или няколко (често се изстрелва залп от няколко ракети за по голяма вероятност за поразяване) почти няма шанс за спасение. Той се вижда като на длан, а голямата височина вместо да пречи на ракетата и помага да развие пълната си скорост и да се насочи срещу точно срещу самолета. Тези ЗРК слагат кръст на тежките бомбардировачи, които са бавни и слабо маневрени (но все пак много по бързи и маневрени от тези използвани през ВСВ), но носят много бомби. В тази ситуация те просто няма как и къде да избягат на ракетите. Разбира се, срещу тези ЗРК се замисля противодействие. Най важното е противорадарните ракети. Това са ракети които се насочват по сигнала на вражеския радар и го унищожават. Друг важен прийом е противоракетното маневриране, когато се правят резки завои с идеята ракетата да загуби инерция и скорост опитвайки се да следва самолета. Това по принцип обаче трудно се прави с натоварен бомбардировач и е по скоро изтребителен прийом. Това на което се обръща най голямо внимание е ниското летене. Целта е хем вражеския радар да не може да хване самолета, хем вражеските ЗРК да не могат да стрелят по тях поради прекалено малката височина и невъзможност за маневриране на ракетата. Това нещо разбира се не може да бъде направено от тежките и слабоманеврени бомбардировачи. Това е и причината в последно време да става популярни многоцелевите самолети, просто за да пробият силно ешелонираната съвременна ПВО бомбардировачите следва да летят колкото се може по ниско над земята, да са бързи и маневрени. Нещо за което подхождат повече изтребителите. Все пак обаче, не бива да се забравя, че един натоварен с бомби самолет няма как да е толкова маневрен колкото един „гол“ изтребител. Трябва да отбележим и отмирането на още един клас самолети-щурмовиците. Нито американците готвят заместник на своя А-10, нито руснаците на Су-25. Американския щурмовик А-10 Български Су-25 Като за финал следва да отбележим, че съвременните самолети и ЗРК достигат колосални суми, както за разработка, така и за производство и купуване. Ако от ПСВ до края на ВСВ един самолет още с приемането му на въоражение се е мислело какво да го замени (толкова бързо са остарявали) и са проектирани и произвеждани по няколко самолета от всеки тип, то днес самолетите от последно поколение се броят на пръстите на едната ръка. Ф-22 единствения сериен самолет 5 поколение. В бъдеще ще допълвам статията.

А Ганчо Ценов и сие работещи преди 9 септември?

В днешния 21 век основно в арабския свят бяха създадени оръжия които разчитат изцяло на волята на Всевишния за да имат някаква ефективност. И така, нека да се облечем камуфлажни дрехи и гръмко да викаме с патос Аллаху Акбар докато се запознаем с тях. Либия, пустиня и две много смели момчета. Те държат в ръцете си направляващи тръби от НУРС С-5. Оръжието теоретично стреля на 1,5 км, но... точността му е малка. По принцип се използва от самолети и вертолети при значителна скорост на полета и се изстрелва в залпове, та белким някоя ракета улучи. При изначално ниска точност, без скоростта на самолет който да стабилизира ракетата и без прицел това оръжие може да улучи цел само с помощта на Аллах. Отделно двигателя на ракетата работи около секунда две след като бъде изстреляна, така че вероятността тези момчета да се опекат е огромна. Евентуално могат да го подпрат на нещо, да се прицелят и да стрелят от разстояние с дистанционно (връв или нещо подобно) ... Отново Либия. Този път смелите конструктори са покачили ракета от ЗРК С-125 на танк Т-62. И отново крайно смели войници. Огнения шлейф от мощната ракета гарантирано ще прогори бронята и подпали танка, така че, това е установка за еднократно използване. Предните направляващи крила са свалени и е очевидно, че с ракетата ще се стреля по земни цели. Без прицелни прибори тази иначе мощна ракета би полетяла "някъде там" и би поразила целта само с помощта Всевишния и Всемиросърдния. Либийците отново покоряват въображението и отново с ракети от С-125 превърнати в неуправляеми земя-земя. Този път те са монтирали направляваща взета директно от ЗРК и монтирано на италиански БТР Пума. Този път поне са се сетили да поставят ракетата така, че двигателя да бие в земята, а не в машината. Без прицели може да се стреля единствено "в тази посока" и с помощтта на Аллах да се улучи нещо. Този път смелите либийци са свалили авиационното оръдие ГШ-23 от някой самолет, поставили са го на станок от КПВТ-4 и са го натоварили на пикап. Без прицел, с огромна скорострелност и бързо износване на ствола... Няма да се размине без помощта на Всевишния. Утре ще пусна още.

Дойде ми нещо на акъла. Четох в една книга, че оста на колесницата била срязана, поради което не можела да се ползва, а пък цяла нямало как да влезе. От това се вадеше заключение, че гроба бил фалшив, защото нямало как да оставят фараона без колесница. Да де, ама той тъй или иначе не е можел да я ползва, та са решили да му я внесат по лесния начин).