Frujin Assen

Паднал от колесница, или хвърлен отнякъде? Толкова тежко болен човек не е било нужно да го колят, а просто да го хвърлят по стръмни стълби. Но това са глупости, при човек с толкова заболявания не е нужно да го убиват, той е бил тежко подвижен, изпитвал е болки, едва ли е бил в състояние да се меси в политиката дори при най добро желание.

Евристей, да ти отговоря. 1 То и мен могат да ме нарисуват че карам летяща чиния, но това не значи, че я карам в реалността. 2 Когато има изменение в физиката и се налага използване на помощни средства (бастун), това означава сериозно смутена походка. При сериозно смутена походка е НЕВЪЗМОЖНО и двата крака да имат еднакво развита мускулатура. В тази ситуация, дори човека да е физически силен и да кажем, че даже е нормално физически активен (което няма как да стане поне според мен) задължително малко или повече се води заседнал начин на живот. При наличието на 100 бастуна силно ме съмнява да си е счупил крака малко преди смъртта си. Дори и така да е, мускулите отслабват за много кратко време. Достатъчно е човек да си счупи крак (ръка) и да не ги ползва месец и резултата е видим. Опааа. Евристей, сега видях коляното му. ЗАБРАВИ, веднага и завинаги човек с такова коляно да се вози на колесница. Хрущяла е силно наранен и назъбен. Тутанкамон с такова коляно едва го е движел и със сигурност е изпитвал силни болки при сгъване, разгъване, а може да са били и постоянни. Забележи, че единия крак е по дълъг от другия (гледай как коленните стави са на различна височина). Знаеш ли това до какво води? Силно смутена походка, болки в бедрото, болки в кръста...Забрави човек в такова състояние да води активен живот, камо ли да кара колесница. Казвам ти, повярвай ми, от личен опит знам за какво иде реч.

Възстановката е идиотска. Правена от хора без елементарни познания по медицина. Ако наистина е имал толкова тежко повреден крак и е можел да ходи само с бастун от малък, то следваше да има слаборазвита мускулатура на краката и особено ясно изразена в болния крак.

Грешиш Кал, най големите идиоти са британските учени. Това е доказано НАУЧНО !!!

На територията на Сирия практически няма „вменяема опозиция”, с която да се водят преговори за уреждане на конфликта в страната, заявил първият заместник генерален секретар на ООН Ян Елиасон в университета „Джон Хопкинс”.Международният чиновник подчертал, че избягването на разрушаването на институтите на властта в Сирия е „особено важно, защото за разлика от 2012 г. в страната сега няма поддаваща се на идентификация вменяема опозиция, с която може да се седне на масата” – заявил той пред ТАСС, пояснявайки, че има преди всичко пред вид ИД и „Джелхат на-Нусра”. Според Елиасон, „главното предизвикателство е дали може да постигне съгласие относно прехода и обединяване не ключови страни около някакво общо разбиране за такъв преход” в Сирия. Няма да бъде избягнат и важният проблем какво да се прави с онези, които остават непримирима опозиция на днешната власт и контролират някакви територии. „Това е голямо предизвикателство” – споделил Елиасон.

Е па и ти сега Върбанов, тия неща не се пишат, макар, че се знаят от всички. Щото като го напишат и следват въпроси "А като знаете това защо няма хора в затвора?". Въпрос на който няма как да се отговори "Защото са отговорни партийни другари".

Време е отново да поносталгираме. Винаги, когато съм влизал в тези заведения, съм изпитвал тягостното чувство на човек, попаднал в непозната среда, сред която тънката усмивка на човека зад бар-плота или привидната сдържаност на сервитьорите се опитват да ти внушат мисълта, че те са нещо повече от теб и че твоето самочувствие не струва за тях и пукната пара. Впрочем достатъчно е само да покажеш, че за теб парите са нищо, и това отношение моментално се изменя.Той — барманът Ангел Иванов Георгиев е роден през 1946 г. в гр. Пловдив. Образование — средно. Женен. От 1971 г. започва работа в комплекс „Слънчев бряг“ като сервитьор. От 1973 г. е барман, а от март 1981 г. до деня на задържането му през септември 1984 г. в продължение на три години и половина е несменяем барман на бар „Бургас“ в комплекс „Слънчев бряг“. На снимките, намерени при обиска в заведението му, е усмихнат, с бутилка в ръка сред също така усмихнати приятели… Що за личност е барманът? Със собствен двустаен апартамент в гр. Пловдив, който дава под наем. Парите му се внасят в книжка. В Бургас семейството му е наело друг апартамент. Наскоро си е купил нов автомобил мерцедес! През 1983 година започнал строеж на вила в с. Порой, Бургаски окръг, която според заключението на експертизата само в груб строеж е поела разходи за 5561 лв. Четири години подред Ангел Георгиев всяка година ходи на екскурзии във ФРГ, където престоява по около месец. Като оставим настрана доброто обзавеждане, бихме споменали само, че той притежава собствена радиоуредба, която ползува в бара, и други два скъпи радиокасетофона с тонколо- ни. Бихме добавили и това, че незаконно е изразходвал около 3500 лв. за купуване на западногермански марки. Назначената по време на следствието социално-икономическа експертиза дава заключение, че само за периода от 1.1.1983 г. до 30.09.1984 година, т. е. за година и осем месеца, разходите надвишават с 10386 лв. законните му приходи. Получените суми в извлеченията за трудовите му възнаграждения варират: 111 лв., 127лв., 176 лв., 210 лв….и в редки случаи — по-високо. Как тогава ще се обяснят източниците на много по-големите му разходи? Отново се налага да надникнем в бара. „…Внасяхме напитки в бара отвън. Пренасяхме ги в чанта с леката ми кола понякога сутрин, през деня или надвечер, преди започването на работа. Стремях се да не ни виждат, но всичко беше на риск…“ Започва сам. Шишетата с напитки обаче са маркирани с щемпела на „Балкантурист“. Ангел купува водка или коняк на редовни цени, налива ги в празните бутилки и след това ги продава с надценката на бара. „Така си покривах разходите“ — ще каже той по-късно пред съда. Но кой е казал, че „приятели и близки“ могат да пият в бара, който е обществено заведение, без да плащат? Всички знаем защо е дебел вратът на вълка. И Ангел го знае. Затова започнал сам. Но постепенно разбира, че печалбата може да бъде много по-голяма, пък и рискът да те издадат колегите — по-малък, ако привлече някой от тях, ако станат „комбина“. „Комбина“, в която той пак ще си остане „вълк“, защото ще бъде ръководителят, нали е шеф на заведението! Из показанията на подсъдимия Брайчо Велев: „Ангел ми казваше, че той е човекът, който трябва да мисли, а от мен иска само да работя. Не виждах и не знаех какво маркира на машината сутрин, когато барът беше затворен…“ Какъвто е в службата, такъв е и в семейството. Ето какво разказва съпругата му: „За финансовите въпроси съпругът ми не искаше да му се меся и да се интересувам. Още в началото на брака ми заяви, че тези въпроси мене не ме засягат. Вкъщи имаше желязна касичка, в която се съхраняваха документи — до нея аз нямах допир… Затова не знам с какви пари и за колко купи колата, на която аз най-малко от когото и да било съм се возила. Не знам и как е купил дизеловия двигател за мерцедеса — на него не му плащат във валута! Съпругът ми не иска никой да му се бърка в работите. Работеше на „Слънчев бряг“, рядко се прибираше в Бургас и малко се интересуваше от семейството. Не е ставало въпрос с какви пари ще строи вилата. Никога не знаех с какви суми излиза зад граница, какво е изхарчил и с какво се прибира. Просто така ме беше научил — да не се интересувам от неговите работи…“ Но ако не с жена си, Ангел трябва да сподели трудностите в „работата“ си с някой друг, когото най-вече да използува в бизнеса. Съдружникът Това е единият oт сервитьорите — Брайчо Панайотов Велев, 23-годишен, със средно образование, неженен. Нищо, че е сервитьор и има строго определени, други задължения, Ангел започва да го вика зад бар-плота и да му възлага да налива сам напитки. Постепенно го въвлича в „играта“. А за да мълчи, му запушва устата с великодушно подхвърлени банкноти от „припечеленото“ чрез „излишъка“. Из показанията на Брайчо Велев: „Каза ми, че ще му бъда помощник и ще работя и зад бар-плота, ще разливам напитки и ще ги продавам дори в негово отсъствие. В края на всеки месец Ангел ми даваше по 200 лв. затова, че му помагам и на бара. През лятото на 1982 г. ми даде 600 лв. В края на юни 1983 г. извади на мое име спестовна книжка, в която беше внесъл 1000 лв. Това беше моят дял. През юли 1983 г. ми брои пак 1000 лв. На следващия месец получих радиокасетофон „ВИНИХ“ — бил го купил от ФРГ, каза ми, че струвал 600 лв. До края на лятото на малки суми ми даде още 400 лв“ Очевидно е, че доста повече е оставало за бармана от присвоеното, за да брои такива суми на помощника си, да бъде за него великодушен благодетел. Нещо повече, Велев е бил назначен за сервитьор само за летните месеци и без да има заповед, „помагал“ на бармана и през зимата. Фигурата на „помощник-бармана“ в бара през зимата естествено е била пред очите на цялото ръководство на „Балкантурист“ — „Слънчев бряг“, пред очите на всички видове контролни органи. Никой от тях не се е запитал обаче, кой заплаща възнаграждението на този постоянен „помощник“ за полагания от него труд. Действие първо Два пъти седмично съдружниците внасят в бара купени отвън по 12 бутилки водка, 4—5 бутилки коняк, 2 бутилки уиски и др. Отначало ги купуват двамата — от различни магазини. Впоследствие Ангел Георгиев напълно се доверява на Брайчо Велев, връчва му парите и го оставя сам да пазарува. Естествено никой няма и наум да ги контролира. Брайчо Велев: „Не купувахме по много бутилки от един магазин, за да не бие на очи. Внасяхме по 24 бутилки водка на седмица или по 96 бутилки на месец. За целия сезон (т.е. за 4 месеца) сме внесли само от водка 384 бутилки. По-малко сме купували други напитки. Внасяхме ги през служебния вход предимно вечер. Разликата в цената на водката например беше 5,50 лв.“ Деликатното на тази работа е не внасянето на бутилките, а верният усет към клиента, на кого какво да „пробутат“. Ангел Георгиев: „Не позволявах на Брайко да смесва напитките. Понякога продавах полска водка за водка „Смирнов“, но внимавах, защото не на всеки клиент, когото не познаваме, можеше да му даваме една водка за друга.“ Ангел Георгиев не се задоволява само с това. Той включва в играта икасовия апарат или действие второ. Всеки сервитьор маркира поръчките на касовия апарат самостоятелно, като отбелязва свой ключов номер на лентата. По този начин може да се прецени кой от сервитьорите каква сума трябва да отчете на бармана. Вътре в апарата е поставена и контролна лента, на която всички цифри се дублират. Само барманът има право да извади контролната лента и чрез нея да контролира дали сервитьорите му се отчитат точно. Барманът от своя страна е длъжен да се отчита всекидневно в касата на предприятието, като представя контролните ленти. Дали е било така? След като взимал от сервитьорите отчетената от тях сума, Ангел Георгиев сядал зад касовия апарат и започвал „да си чука разни цифрички“. Предварително унищожавал контролната лента, нулирал апарата и наново маркирал своеволни поръчки с измислени от него цени, но значително в по-нисък размер. И така всекидневно действителната сума за отчитане намалявала своя размер благодарение на бармана. Никой от предприятието не изисквал да се спазва задължението за съхраняване на контролните ленти и за всекидневното им отчитане. Сервитьорът Брайчо Велев бил единственият посветен. Но той имал интерес да мълчи. Равносметката Според заключението на съдебносчетоводната експертиза в резултат на посочените машинации само за година и девет месеца двамата съдружници присвоили 28 771 обществени средства. От тази сума Брайчо Велев получава малко повече от 3 хиляди лева. Лъвският пай остава за бармана. Допълнение към допълнителните доходи Лято е. „Слънчев бряг“ гьмжи от чужденци. Удобен повод за допълнителни доходи. За две лета Ангел Георгиев успява да купи незаконно чуждестранна валута за 4676 лв., а Брайчо Велев — за 1165 лв. Тази история би се оказала пълна, ако не става дума за Другия член от малката сплотена група на бармана – жената с червеникавите коси и загадъчната усмивка на красавица. Примамката Тя се появява от София. Един ден просто пристига в курортния комплекс и сяда лениво пред бар-плота. Отдавна не е работила. Преди месеци подала в някаква софийска кооперация молба, но за работа ли е такава жена? Димитра Михайлова Димитрова — примамката: „Още при първото ми пристигане в началото на април 1984 г. в бар „Бургас“ се договорихме с Ангел, че в бара ще установявам връзка със западногермански туристи и от тях ще се снабдявам с валута. Щеше да ми заплаща не повече от лев за западногерманска марка. Стана ми ясно, че ако не се съглася с неговото условие, нямаше да ми позволи да стоя в бара.“ Тя престоява не само в бара. Със съдействието на бармана и на управи теля на хотел „Бургас“ се настанява в хотела. Справката от ТК „Балкантурист“ — „Слънчев бряг“, посочи, че Димитра Димитрова само за 3 месеца и половина е нощувала 67 пъти в хотела и за това е заплатила 1004 лв. Припомняме на не дотам съсредоточения читател, че същото това лице не е работило никъде. Димитра Димитрова: „Ангел и управителят на хотела Стефан Байчев ми уреждаха стаята в хотела. Целта на пребиваването ми беше да търся запознанства със западногермаиски туристи, за да мога да си намеря кандидат за женитба. Аз съм разведена и вече на възраст, затова считах, че трябва да си намеря подходящ партньор, западногерманец, за да се оженя. Ето защо всяка вечер отсядах в бара и общувах със западногермански туристи. Някои ме черпеха, а с други създавах по-близки отношения и те ми подаряваха марки.“ „Подходящ партньор“, и то непременно западногерманец! „Високоблагородната“ цел е съпроводена с придобиване по незаконен начин на валута в размер на 1352 лв. Дали това е била наистина целта на „кандидатката за женитба“? По време на следствието ще се установи, че твърдо определеният курс към западногерманците е бил нарушаван. В дома й ще бъде намерен комбиниран радиокасетофон-телевизор, за който тя ще каже, че е подарък за рождения ден от неин приятел, Мохамед — арабин, живеещ в Швейцария. Същото лице й било оставило „между другото“ и радиокасетофон „Томпсън“, а друг приятел на име Дитер, за когото също щяла да се жени, й подарява фотоапарат „Кодак“ и валута. И така „примамката“ изпълнява стриктно своята роля, режисирана умело от Ангел Георгиев. Дори не се крие. Г. Паунчев — сервитьор в бара: „Редовна клиентка на бара беше Димитрина (Дида) от София. Всяка вечер си търсеше клиентела. Само западногерманци. Заяви още в началото, че нямала намерение да се хваща на работа като сервитьорка за 100 лв., а щяла да уреди с управителя да я води на работа. Спеше в хотела сама в стая. Говори немски много добре. В бара избираше само западногермански туристи и след като бяха достатъчно пийнали, ги отвеждаше в стаята си в хотела. Понякога прекарваше вечерта с един германец, а понякога е имало случаи да бъде и с трима. Чух я веднъж да разговаря с един за пари, като твърдо му заяви, че таксата е 100 западногермански марки.“ Епилог Групата на бармана този път се събира пред съда. „Дълбоко съжалявам, срам ме е, че се компрометирах по този начин“ — ще каже екебарманът, но на нас ще ни се стори, че виждаме отново доволната му усмивка. Съдът отсъжда наказание 15 години лишаване от свобода и конфискация на половината от вилата, както и на мерцедеса на Ангел Георгиев; 5 години лишаване от свобода за Брайчо Велев и 1 година и 6 месеца — както и глоба от 1000 лв. и задължително заселване — за Димитра Димитрова. Но епилогът на тази история не би имал стойност, ако не си отговорим защо се случи всичко това, какви са условията, които породиха тези престъпления. Защото бар „Бургас“ не е затворен, а и всички други барове продължават да приемат всяка вечер клиенти. Експертизата установява, че контролните ленти не са се съхранявали, че барманът не се е отчитал всекидневно и не е представял на контролното бюро акта за реализация, че бюрото почти не е проверявало дали сервитьорите се отчитат всекидневно, че барманът е унищожил контролните ленти за 1983 г. и 1984 г. За съжаление едва по време на следствието експертизата констатира тези нарушения. През цялото време сервитьорът Брайчо Велев работи и като барман, без да има заповед, но никой от ръководството „не забелязва“ това. Примирение, търпимост, равнодушие — не само това, дълго време е било проявявано ненаказуемо съучастие в дейността на тримата. Управителят на хотела си спомня, че веднъж една от камериерките му казала, че е видяла Димитра Димитрова с някакъв чужденец в стаята й, но въпреки това той продължил своето мълчаливо съдействие. Ангел Георгиев изготвя на машината фалшиви ленти, като изчуква ключовия номер само на един сервитьор, въпреки че в бара работят двама — и това всеки ден, но никой в счетоводството не поглежда, за да види това, което поне е видимо! А това са всъщност съставомерни престъпления по чл.219 от Наказателния кодекс. Ангел Георгиев: „Касиерката не се интересуваше от контролната лента, за да проверява по нея реализирания оборот, а направо заверяваше вносната бележка. От счетоводството не изискваха винаги да представяме контролните ленти. Унищожавах лентите, които ми оставаха, въпреки заповедта да се пазят. Поради това, че от контролно бюро не се държеше за контролните ленти, при преработката им аз маркирах само на кода на единия сервитьор.“ Счетоводителката М. Димова си спомня, че дори когато Ангел Георгиев излизал в отпуск, пак Брайчо носел отчетите, но това не правело на никого впечатление. „През лятото сме много ангажирани в работа и нямаме възможност да проверяваме.“ Но нали контролът също е работа, и то много важна! На касиерката М. Савова й прави впечатление, че за разлика от другите барове този бар отчитал малък оборот. Но никой не се запитал защо е така, въпреки че всички са знаели колко натоварен е този бар. Иван Дойчев — специалист по финансовоотчетна дейност: „Ръководител съм на контролно бюро. Счетоводителката не е изпълнявала инструкцията за контролните ленти. Основна моя работа е било постоянно да напомням за това, всички могат да го потвърдят.“ Иска ни се да изразим дълбоко съмнение в ефекта от едно голо напомняне. Нашето общество порицава престъпленията и закононарушенията, но то не може да бъде безучастно и към онези, които явно или мълчаливо създават условията за тяхното пораждане. Препечатано от сп. „Общество и право“, 1986 г.

Антарктида е натрупала повече лед, отколкото е изгубила. Това става ясно от ново проучване на НАСА, съобщава Си Ен Ен.Експерти от американската космически изследвания са стигнали до този извод, след като екип от учени е изследвал височината на ледовете на континента по карти, направени от сателити. Те използвали нови методи като измерване на малките промени в размерите на ледовете, обхващащи огромни територии. Откритията влизат в остро противоречие с твърдението, че ледовете на Южния полюс се топят заради глобалното затопляне. Всъщност на континента, чиято площ е колкото САЩ и Мексико, взети заедно, търпи различни промени. Докато в едни части има сериозно топене на ледовете, в други те се увеличават. Топенето се наблюдава на Антарктическия полуостров и в западната част на континента. В източната част и вътрешността на Антарктида има увеличение на ледената маса. Това увеличение е по-голямо от загубите, наблюдавани в другите части. Така излиза, че Антарктида няма вина за повишаване нивото на световния океан и компенсира загубата на ледена маса в Гренландия и Северното полукълбо. Учените смятат, че засилен снеговалеж преди 10 000 години е станал причина за огромните натрупвания на лед в Антарктида. С годините снегът се е натрупал и е станал на лед. Според учените, загубата на лед в западната част на континента е обезпокоителна, тъй като с тези темпове след 20 години тя ще бъде по-голяма от натрупванията. В резултат водния стълб може да се вдигне с 3 метра. Засега се смята, че топенето на ледовете вдига нивото на моретата с 8%. Това било усетено при скорошните приливни вълни, които удариха крайбрежни градове като Маями.

Лъчезар Филипов е един от моите кумири, заедно със Стамен Стаменов. Нямате си на идея какви глупости говори Филипов, който е професор от БАН! Ако започна да пускам в този форум неговите интервюта и изследвания ще се хванете за главите как тоя човек е в БАН! Заповядайте! http://vbox7.com/collection:2025624 Това ако е наука, аз съм нобелов лауреат.

Някой помни ли Либия? А Сомалия? А Афганистан? А вируса ебола? Не, в новините вече няма да чуете нищо за тези страни. Защо? Ами защото там вече не кръстосват шпаги великите сили и местните са оставени да се варят в собствен сос. И в Либия, и в Сомалия и в Афганистан продължава анархията, кланетата и прочее. На някой да му пука? В новините да сте чули за това? Спора в Сирия е между САЩ и Русия. И когато този спор бъде разрешен по един или друг начин Сирия ще изчезне от новините-без значение кой е победил.

Извинявам се за поредната дивотия която поствам, ако колегите сметнат за нужно-скрийте темата. Аз обаче не мога да остана равнодушен към това което прочетох. Тази истина трябва да бъде доведена и до вас! Самарците след като се отделили от синдийците, отишли най-далеко от всички и заели областта около река Кубрат (Ефрат) и най-тържестевно се наричали българи. Тук основали държавата Самар (Шумер). Първият управник на самарците бил Май. Той бил истински праведник. Заради това Тангра го пренесъл на осмото небе. Погребали го в седеметажна кула-гробница (зигурат). Кулите-гробници на следващите вождове и знатни жители самарците наричали в памет на Мар „Май-юли" (оттам "мавзолей"). През 3133 г.пр.н.е. в Самар се случил Потопа. Тогава една част от българите се пресилили в Капдаг (М. Азия), а друга в Мисра (Египет), като подчинили местните. Там те построили много молитвени могили (пирамидите). Оценка -5 +7

Военната ситуация на 2 ноември. http://colonelcassad.livejournal.com/2459514.html Последното настъпление на Сирийската армия. http://warsonline.info/siriya/situatsiya-v-provintsii-aleppo-armiya-atakuet-al-chader-i-priblizhaetsya-k-aviabaze-kveyres.html

Въпроса е там, че не могат да вържат гръбначния мозък. А без гръбначния мозък става мазало, ама ГОЛЯМО МАЗАЛО. Преди време имаше такъв случай с един австралиец, който си беше счупил врата. Той не можеше да диша, да яде, да се движи, да говори. Държаха го жив само с апаратура, и общуваше посредством очите. Човека поиска да го умъртвят, защото това не е живот, това си е по лошо и от смъртта. В общи линии ще постигнат нещо което се знае отдавна, главата може да живее сама, но от това няма никакъв смисъл, ако не "вържат" гръбначния мозък. Когато четох как щели да обработят гръбначния мозък с мазнини с химикали, че да зарастнат ме напуши смях. Сетих се за вица, как да вкараме слон в хладилник. Отваряме хладилника, вкарваме слона, затваряме хладилника. Някой въобще дава ли си сметка, какво значи това? Ако някой намери начин да направи това ще получи не нобелова награда, ами незнам...

След поражението в ПСВ по Версайския мирен договор на Германия и било забранено да има каквато и да е зенитна артилерия, а тези които имала подлежали на унищожение. Поради това от края на 20 те до 1933 немските конструктори работели над зенитни оръдия тайно както в Германия, така и в Швеция, Холандия и други страни. В началото на 30 те в Германия били създадени зенитни части, които до 1935 за прикритие били наричани „жп батальони“. По тази причина всички полеви и зенитни оръдия проектирани в Германия в периода 1928-1933 носили обозначението „образец 18“. По този начин при разкриването им от Англия и Франция немците можели да твърдят, че това са стари разработки останали от ПСВ. В началото на 30 те във връзка с бурния разцвет на авиацията, увеличението на скоростта и далечината на полета, създаването на целометалически самолети и използването на авиационна броня бил остро поставен въпроса за прикритието на войските от щурмовата авиация. Стоящите на въоражение зенитни оръдия в годините на ПМВ вече не съответствали на съвременните изисквания по скорострелност и скорост на насочване, а зенитните картечници пушечен калибър не удволетворявали по далекобойност и сила на въздействие. В тези условия се оказали нужни малокалибрените зенитни автомати с калибър 20-50 мм. Те имали добри показатели като скорострелност, далечина на ефективния огън и поразяващо действие на снаряда. Зенитният автомат 2,0 cm FlaK 30 (нем. 2,0 cm Flugzeugabwehrkanone 30 — 20-мм зенитно оръдие образец 1930 года) бил разработен от фирмата Райнметал през 1930. Във вермахта оръдието постъпило на въоражение през 1934, а освен това било изнасяно за Китай и Холандия. Достойнствата на 2-см автомат Flak 30 били простото устройство, възможността за бързо сглобяване и разглобяване и сравнително малкото тегло. На 28 август 1930 германската фирма БЮСТАТ (прикритие на Райнметал) подписала голям договор със СССР за доставка на артилерийски оръдия. Сред другите образци била пълна документация на 20 мм зенитно оръдие и два образеца. След изпитания 20 мм оръдие Райнметал било прието на въоражение под обозначението 20 мм автоматично зенитно и противотанково оръдие образез 1930. Производството на 20 мм оръдие образец 1930 било предадено на завод номер 8 в Подлипки край Москва, където получила обозначението 2К. Серийното производство започнало през 1932. Обаче качеството на произвежданите автомати се оказало крайно низко. Военните отказали да приемат на въоражение толкова лошо качествено оръдие. Въпреки всички опити завода така и не успял да подобри качеството. По резултатите от използването на Flak 30 във войната в Испания фирмата Маузер я модернизирала. Модернизирания образец получил името 2,0 см Flak 38, като имал същата балистика и боеприпаси. Всички измения в устройството били насочени към увеличаване на скорострелността, която от 245 и/мин достигнала 420-480 и/мин, далекобойността по зенитни цели била 2200-3700 метра. Теглото в бойно положение било 450 кг, а в походно 770 кг. Леките автоматични оръдия Flak-30 и Flak-38 били с еднаква конструкция и били поставяни на лек колесен лафет обезпечаващ в бойно положение кръгов обстрел с възвишение 90 градуса. Принципа на действие на механизма на образец 38 си останал същия-използване на силата на отката при къс ход на цевта. Увеличението на скорострелността било достигнато за сметка на намаляване теглото на подвижните части и увеличаване на тяхната скорост на движение, във връзка с което били въведени специални буфери амортизатори. Автоматичните построителни прицели за тези оръдия изработвали вертикални и челни изпреварвания и позволявали да се насочва оръдието непосредствено в целта. Входните данни в прицела се въвеждали ръчно и се определяли на око, с изключение на далечината, която се измервала със стереодалекомер. Измененията в лафета били минимални, била въведена втора скорост в приводите за ръчно насочване. Съществувала и специална разглабяща се „ездова“ версия за планинските армейски части, която се пренасяла с товарни животни. В този вариант оръдието Flak 38 си оставало същото, но било снабдено с по малък и съответно по лек лафет. Оръдието се наричало 2 см планинско зенитно оръдие Gebirgeflak 38 и служело не само за поразяване на въздушни, но и на наземни цели. На въоражение Flak 38 започнал да постъпва през втората половина на 1940. Зенитните оръдия Flak-30 и Flak-38 били широко използвано средство за ПВО във Вермахта, Луфтвафе и войските СС. Рота такива оръдия (12 оръдия) влизала в състава на противотанковия дивизион на всяка пехотна дивизия, същата рота се явявала съставна част от моторизиран зенитен дивизион РГК (Резерв на Главното Командване) придаван на танковите и моторизираните дивизии. Освен буксируем вариант били създадени и голямо количество самоходни оръдия. В качеството на шаси били използвани камиони, различни влекачи и бронетранспортьори. Освен по своето пряко назначение към края на войната тези оръдия все по често били използвани за поразяване на живата сила и леката бронетехника на противника. За мащабите на използването на оръдията Flak-30/38 говори този факт, че през май 1944 в сухопътните части имало 6 355 оръдия, а в обезпечаващите ПВО на Германия повече от 20 000 оръдия от този тип. За увеличаване плътността на огъня на базата на Flak 38 била разработена счетворена установка 2-cm Flakvierling 38, чиято ефективност се оказала твърде висока. Макар такива установки да не достигали през цялата война те се използвали широко и във сухопътната армия, и в ПВО частите на Луфтвафе и в ВМФ. За повишаване на мобилността били създадени различни самоходки, съществувала версия за въоражаване на бронирани влакове и версия с използване на радар. Освен Flak-30 и Flak-38 в ПВО на Германия се използвало в по малки количества и 20 мм оръдие 2 cm Flak 28. Това зенитно оръдие води родословието си от германското „оръдие на Берек“, което било разработено още през ПМВ. Швейцарската фирма Ерликон закупила лиценза за това оръдие. През 1927 в Цюрих започнало производството на модернизирания вариант „Oerlikon S“, който бил с по мощен патрон 20×110 мм и имал по голяма начална скорост от 830 м/с. В Германия оръдието получило широко разпространение във флота, но имало и полеви варианти използвани във Вермахта и зенитните войски на Луфтвафе под обозначението 2 cm Flak 28 и 2 cm VKPL vz. 36. В периода от 1940 до 1944 обема на сделките на главната компания Werkzeugmaschinenfabrik Oerlikon (WO) само с държавите от оста –Германия, Италия и Румъния съставил 543 милиона франка и включвал доставката на 7013 зенитни 20 мм оръдия, 15 милиона снаряди за тях, 12 520 запасни цеви, и 40 000 снарядни касети. Няколко стотин такива зенитни автомати били пленени в Чехословакия, Белгия и Норвегия. При всички свои достойнства 20 мм зенитни автомати не били в състояние гарантирано да поразяват бронираните щурмовици Ил-2. За да се поправи ситуацията през 1943 фирмата Маузер взела 3 см авиационно оръдие МК-103 и го поставила на лафет от Flak 38-така била създадена зенитната установка Flak 103/38. Оръдието имало двустранно лентъчно захранване. Действието на механизмите на автомата било на смесен принцип: отключването на канала на цевта и взвеждането на затвора се осъществявало за сметка на енергията на барутните газове, отвеждани чрез челни канали в ствол, а работата на механизмите за подаване на боеприпаси ставал за сметка на енергията на отката на цевта. В серийно производство Flak 103/ 38 била пусната през 1944. Всичко били произведени 371 оръдия, а също неголямо количество сдвоени и счетворени 30 мм установки. През 1942-43 предприятието Вафен-Верке в Брюн на базата на 3 см авиационно оръдие МК-103 създало зенитното оръдие MK 303 Br. От оръдието Flak 103/38 го отличавала по добрата балистика. Снаряда с тегло 320 грама имал начална скорост 1080 м/с срещу 900 за флака. За снаряда с тегло 440 грама тези показатели били съответно 1000 м/с и 800 м/с. Автоматиката работела за сметка на барутните газове, а също и за сметка на отката при къс ход на цевта. Затвора бил клиновиден. Дулния спирач имал ефективност 30%. Производството на оръдието MK 303 Br започнало през октомври 1944 и до края на годината били произведени 32 оръдия, а през 1945 още 190. 30 мм зенитни установки били значително по ефективни от 20 мм, но немците така и не успели да разгърнат масовото им производство. В нарушение на Версайските съглашения фирмата Райнметал в края на 20 те започнала разработка на 3,7 см автоматично зенитно оръдие. Автоматиката работила за сметка на отката при къс ход на цевта. Стрелбата се водела от тумбов лафет който с кръстообразна основа се опирал на земята. В походно положение оръдието се поставяло на 4 колесно шаси. 37 мм зенитно оръдие се разработвало за борба с летящи на неголяма височина (1500-3000 метра) самолети и борба с бронирани цели. 3,7 см оръдие на фирмата Райнметал през 1930 било продадено от фирма БЮТАСТ на СССР (заедно с 20 мм зенитно оръдие за което писах по горе). Доставени били само техническа документация, цеви, затвори и други части без работещи образци. В СССР оръдието получило обозначение „37 мм автоматично зенитно оръдие образец 1930“. Понякога го наричали „37 мм оръдие Н“ (Немско). Производството на оръдието започнало през 1931 в завод номер 8, където получило обозначението 4К. През 1931 били произведени 3 броя, по план през 1932 трябвало да се произведат 25, но завода едва успял да сдаде 3. След полигони изпитания било установено извънредно ниското качество на производство и в края на 1932 оръдието било снето от производство. 3,7 см автоматично оръдие на фирмата Райнметал постъпило на въоражение през 1935 под обозначение 3,7 cm Flak 18. Един от съществените недостатъци на оръдието било 4 колесното шаси, което се оказало тежко и неповратливо, поради което било изработено ново шаси с нов 4 станинен лафет с отделящи се две колела. 3,7 см зенитно автоматично оръдие с новия двуколесен лафет получило и ред изменения по автоматиката и получило обозначение 3,7 cm Flak 36. Съществувал още един вариант 3.7-cm Flak 37, отличаващ се със сложен автоматичен прицел управляван от ПУАЗО и автоматично насочване. Освен на штатни лафети образец 1936 3,7 см автомати Flak 18 и Flak 36 се поставяли на жп платформи, различни камиони и бронетранспортьори, а също и на танкови шасита. Производството на Flak 36 и 37 било разгърнато в три завода (един от тях в Чехия). В края на войната във вермахта и луфтвафе имало повече от 4000 броя 37 мм зенитки. В хода на войната на базата на 3,7 cm Flak 36 фирмата Райнметал разработила нов 3,7 см атвомат Flak 43. Автомата образец 1943 имал принципно нова схема на автоматиката, като част от операциите се извършвали за сметка на барутните газове, а част за сметка на отката. Магазина на Flak 43 бил с емкост 8 снаряда (Flak 36 имал 6 снаряда). Бил произдеждан в два варианта, единичен и сдвоен. По време на войната се изяснило, че съществува трудна за поразяване височина от 1500 до 3000 метра. На тази височина леките зенитки работили лошо, а за тежката артилерия тази височина била твърде малка. За да се реши проблема най елементарното решение било създаването на оръдие с междинен калибър. Конструкторите от фирмата Райнметал предложили оръдие под индекса 5-cm Flak 41. Автоматиката работила на смесен принцип. Част от операциите се извършвали за сметка на барутните газове, а подаването на снаряди за сметка на отката. Затвора бил клиновиден. Захранването се осъществявало от касети с 5 снаряда. В походно положение оръдието се превозвало на 4 колесно шаси, като в бойно положение колелата се премествали. Първия екземпляр бил готов през 1936. Процеса на доработка вървял бавно, в резултат на което оръдието било пуснато в производство едва през 1940. Всичко били произведени 60 оръдия, които постъпили на въоражение през 1941. Веднага станали явни редица недостатъци, най големия от който бил слабо пригодените за зенитна стрелба снаряди. Независимо от значителния калибър не достигала мощност, а блясъка от изтрелите ослепявали мерача дори в ясен слънчев ден. Лафета се оказал твърде тежък и неудобен в реални бойни действия, механизмите за хоризонтално насочване били слаби и работили бавно. След проведена модернизация било изработено ново двуколесно шаси, но другите проблеми останали. Поради това Flak 41 бил снет от производство, а вече произведените оръдия били модернизирани в две версии, мобилна с двуколесно шаси и стационарна, за защита на важни обекти. Справедливо е да кажем, че през цялата война никъде в света не била разработена добре работеща зенитка от подобен калибър. Оценявайки немската малокалибрена артилерия трябва да отбележим нейната изключителна ефективност. Германските конструктори разработили надежни, леки и с високи характеристики зенитни автомати които осигурявали надежна защита на армията. Немските оръдия били снабдени с ПУАЗО който давал поправка на скоростта и курса на самолета, а трасиращите снаряди облекчавали коректировката на огъня. Бързината на работа на зенитните автомати също била забележителна. Немскита батарея можела да открие прицелен огън 20 секунди след откриване на вражески самолет, а данните в ПУАЗО се обработвали и насочвали оръдието само за 2-3 секунди. Освен това немската индустрия успяла да насити вермахта с такива оръдия и така недежно да го прикрие.

Да, ходи свободно в Русия. Поддържа Путин и е О БОЖЕ (това е страшно дори да се помисли, камо ли да се изрече) е сталинист!!!

Кубунту ми се вижда по добър вариант от убунту (не че не е почти същото де). Сега за Кал. Аз с теб не съм съгласен. Знам идеята изказана от Гугъл, че ако нещо трябва да го криете, може би е добра идея да не се занимавате с него, но... Може би все пак е добре човек да мисли с главата си от какво има нужда и какво иска да си купи, а не от сутрин до вечер да му набиват в главата реклами за щяло и нещяло. Защото те такава информация събираш, примерно пляскаш снимки в какви кръчми си ходил и стой та гледай реклами на ресторанти. Да, но аз пък искам САМ да реша къде да ходя и НЕ желая някой да знае къде си прекарвам времето и после да ме засипва с реклами.

Ново ново, колко да е ново? Веднага се сещам за книгата на Александър Беляев "Главата на професор Дауел". http://chitanka.info/text/26/22

Николай Стариков за ставащото в Сирия.

Що да е неприемливо? Всъщност, какви данни имаме за централизацията на българската държава? Такива, че нито при Борис, нито при Симеон, нито при Петър се говори за полунезависими феодали. Елементарната логика говори, че ако имаше някакви такива феодали, те биха попаднали в светлината на прожекторите и ромеите биха се пробвали да заиграват с тях. Но наистина ли нямаме сведения за такива феодали? Нека да видим. Ромеите пленени от Крум са заселени компактно в отвъддунавска България, имат си свои вождове и си изповядват християнската вяра. Това на мен си ми мирише на доволно широка автономия. В унгарския аноним-колкото и да е неточен- се говори за владетели, които са практически автономни. Сключват договори, воюват, отстъпват земи без да се съобразяват с Преслав. Явно между тях има някаква субординация (споменава се, че единия бил подчинен на друг), имат връзки с Преслав (единия бил внук на кана), Симеон им праща помощ по едно време. Очеизвадно е обаче, че те имат много широка автономия. Нека се замислим, какви РЕАЛНИ, а не предполагаеми данни имаме за управлението на западна България. Ми споровете бил ли е Климент Охридски и управител, или просто е получил големи привилегии. Йончев, на мен ми се вижда допустимо комит Никола да е бил автономен владетел на западна България. Забележи, че за комитопулите се говори като за нещо цяло, хора които законно са наследили властта. Ако приемем класическата теза, че комитите се назначават от столицата, то тогава възниква интересна ситуация. Властта трябваше да бъде поета от самия Никола, а не от синовете му. Хайде да приемем, че Никола умира малко след падането на Преслав, а комитството е наследствено, е хубаво, но тогава то трябваше да бъде поето от ЕДИН, а не от всичките му синове.

Какво точно включва в себе си "кавхан" няма никакво значение за обсъждания въпрос. Това което е важно е, че тя е свързана с властта и показва, че властта се е предавала по наследство в рода, а не на определен човек. Ще повторя тезата си още веднъж. За Никола не се знае нищо. Може би, е умрял рано и е оставил властта на всичките си синове, защото поста "комит" се предава по наследство на целия род, а не на човек от него. В този смисъл Рипсимия може да си е останала вдовица, и точно това да е отразено в извора. Йончев, Спандьо, ще си позволя малко офтопик, ако ви се стори неуместен-изтрийте го. Същата е работата и с братята Петър, Асен и Калоян за които изобщо не знаем кои са родителите им. Айде на византийските хронисти им е все тая, но нашите, защо барем имената им не са ги споменали.

Спандьо, опирам се на комит Никола. За него няма никакви данни. Очевидно отдавна е бил покойник, за да не напише никой нищо за него.

Най големия брат Давид не беше ли канонизиран за светец? Забелязвате ли, че неговото име не се споменала сред братята. Тук авторите улучват ваксата, ако бяха обвинили един светец в ерес, значи не знаят нищо. Прочее, за баща им колко сведения имаше? Май само едно (не го помня). Демек е починал доста преди те да се появят на историческата сцена и майка им наистина да е била вдовица. Ако не се бъркам, Самуил през 1014 е бил около 70+ годишен. Да приемем условно, че е роден 940. Когато започват размириците през 970 е бил на около 30 години. Обаче, на колко са били братята му Арон и Давид, които са по възрастни? Ако приемем, че баща им е умрял 10-20 години преди 970 (за да не е останал спомен за него), то в най разтеглени времеви рамки Никола е умрял 950, когато Самуил е бил на 10, но не е ясно на колко са били по големите му братя. Демек, времевите рамки позволяват комит Никола да е умрял млад и наистина майката на комитопулите млада да е останала вдовица. Сещам се за тримата братя кавхани. Мъже очевидно в разцвета на силите си, за да воюват, но забележете те са ТРИМА, демек властта се предава по наследство на всички синове, не на един. От цялото това горе, следва, че е напълно възможно комит Никола да е бил млад когато е починал и жена му като вдовица да е възпитавала синовете си. В този смисъл, е възможно сведението да няма нищо общо с Мани, а с исторически факт, че майка е била вдовица.

А дали не ги закача, понеже са по малко опасни? ССА има признанието на САЩ и са призвани да бъдат "демократична умерена опозиция", която да смени Асад. Те са най умерени. Другите "по малко умерени" също се ползват от дипломатическата поддръжка на САЩ и също са признати за законни наследници на Асад. ИД няма, и никога не може да има дипломатическа поддръжка от никого. Затова са и по малко опасни. Кал, къде съм казал, че опозицията е едно цяло? Твърдя, че различните опозиционни групи сменят постоянно "умереността" си. Примерно, ан Нусра в началото беше съвсем "неумерена", а в момента се изкарва "умерена". ССА в началото бяха "съвсем умерени", после огромно количество от бойците им отидоха в ИД и те станаха "по малко умерени".

Върбанов, обяснявам. Обикновено военните обекти, складове, командни пунктове, казарми, учебни лагери и прочее и прочее се правят сравнително далеч от жилищните квартали. Не за друго, а понеже ако склада с експлозив е в една къща, а в съседните живеят хора, става много трудно тоя склад да се опази от кражби. По този начин, дори при бомбардировки на военни обекти да бъде засегнат някой мирен жител това е по скоро изключение. Същото важи И за американските бомбардировки. Препоръчвам ти да изгледаш детския филм "Нарния". Там още в началото товарят децата на влак и ги извеждат от Лондон, защото немците бомбардират градът. Но децата не живеят във военновъздушна или военноморска база, нито в склад с оръжие, команден център, те си живеят в жилищен район, който немците бомбардират, с идеята да убиват мирни хора. Доколкото нито руснаци, нито американци бомбардират преднамерено жилищни райони, жертвите сред мирното население са случайни и малобройни. Сирийците бягат от брадатите, които колят наред. Колкото до ракетите-престани с гнусната пропаганда. 1 Пентагона отрече да знае да са падали ракети 2 Иран отрече да са падали 3 Русия отрече да са падали Само западните пропагандни рупори твърдят, без доказателства и потвърждение, че ракети са паднали. Колкото до това, че сме американски съюзници, преди немного години бяхме съветски съюзници. Днес тези които тогава са били опозиция се гордеят с това и са герои. Още преди това пък си имахме "Активни борци с фашизма и капитализма" които също са били против германския ни съюзник Хитлер. А още по рано пък Левски е бил против законната турска власт. Отделно, че сме демокрация, и по презумпция всеки може да има право на мнение с кого следва да дружи България. Иначе се връщаме във времето преди 1989 когато всички следвахме твърдия курс на Партията.

Върбанов, това което си пуснал е гнусна и мерзка американска пропаганда. Руските самолети не удрят градове и населени места, че да предизвикат бягството на хората. Този тип бомбардировки са специалитет на САЩ, изпробван над Германия и Япония още през ВСВ. Понеже виждам, че не искаш да схванеш, ще го кажа още веднъж, белким стигне до теб (силно се съмнявам де). Американците искат да махнат Асад на всяка цена. От друга страна не могат официално да поддържат Ислямска Държава. Затова те си измислиха "умерена опозиция". Проблема е, че част от тази опозиция, като Ан-Нусра въобще не са умерени, а са си от Ал Кайда. Другите са с различна степен на "умереност" във времето, вчера са умерени, днес по малко умерени, утре съвсем неумерени, а другиден отново са умерени. Отделно главорезите от различни групировки постоянно ги сменят, днес са от ССА, утре от Ан Нусра, другиден от ИД... Като казвам "проблем" разбирай проблем как това да се обясни на общественоста, иначе не е никакъв проблем, стига да се бият с Асад. И тук изненадващо се появява Путин, който заявява, че Асад е лигитимния президент (как смее, изгорете еретика!) и руски самолети започват да бомбят всички терористи наред, като "умерени", така и "помалко умерени", и "съвсем неумерени". И като така, кой ще свали Асад? Путин обяснява, че Асад няма да се сваля. Как смее! Това е върха на наглостта, някой друг освен САЩ да определя кой е "добрия" и кой "лошия". Какво може да се направи? Ами да се удря с пропагандната сопа по наглия еретик Путин, който си позволява вече много.