Понеже няколко пъти ви пускам една лекция на Хазин, ама никой не я гледа реших да я преведа на български, белким сега прочетете нещичко.
Инономическото развитие в Европа за последните 2000 години е извършило 2 революции, когато принципно се променял модела на развитие. Това са античния модел, по точно късно античния, който се е отличавал с високо ниво на живот. Като питам студенти в коя година в Париж прокарват канализация и кога в Санкт Петербург. Отговорите са различни, но мога да кажа, че канализацията в Париж е строена през 60 те години на 19 век, а в Ленинград канализацията е доизграждана чак в съветско време. А в Рим е имало многоетажни сгради в които е имало канализация. Питам студентите кой е измислил казанчето в тоалетната, те все гадаят в 18-19 век, а то е измислено още от шумерите преди 3000 години. Целият проблем се състои в това, че нивото на живот в късната античност бил много по висок даже в Европа от 19 век. Ако говорим за чисто икономически показатели производителността на труда, то производителността на късноримските манифактури била достигната в европа една в края на 18 век. Възниква въпроса-защо това общество е умряло? Ако прочетем Маркс който за много неща е прав, но тук греши, навярно защото лошо е знаел история, то такова нещо не може да се случи. По неговата концепция производителността би следвало да върви по малко или повече последователно нагоре. Обаче в 4-6 век се случила катастрофа и сме навлезли в тъмните векове. Защо? Отговора е следния. Целия късноримски модел е бил построен на емисии, само че, тогава емисиите не са били книжни пари, а метални монети, сребро добивано от рудници. Златото в Европа практически цялото е добито още тогава. По това време нямало инфлация по простата причина, че Рим отправял монетите на изток в обмен на коприна и подправки. Когато среброто свършило, то икономическата система на Рим рухнала. Едновременно в Рим дошло християнството. И бил построен християнския модел на икономика. С какво той се отличава? Недопускане на разрушаване на социалната структура на обществото. Икономическия модел бил построен така, че децата да могат да живеят като родителите си, да работят същото като тях и да могат да изхранват семейството си. Оттук и цеховата система на производство. Тя не била ориентирана на задълбочаващо се разделение на труда, на научно технически прогрес, даже той се забавял умишлено, защото били ограничено количество майстори и технологии и номенклатура продукция и прочее за да не се разрушава социалната структура. Ако погледнете даже търговските републики като Венеция си спомнете историята с венецианските огледала. Те били много редки, ценени и много скъпи. Какво е пречело на венецианците да произвеждат 10 пъти повече огледала и да намалят 2 пъти цените. В резултат печалбата би нараснала рязко. Но все едно-системата е цехова и количествата произведени огледала били общо взето постоянни. Защо? Защото както казах християнския модел изисква социално стабилно общество. И така било 1000 години. После произлиза друга революция. Това го разказвам, за да се разбере, че базово икономиката е следствие на ценностите. После идва 16 век. Какъв е бил проблема през 16 век? През 16 век е пикът на малкия ледников период. В северна Европа реколтата спада дотам, че да се оживее става невъзможно. И в този момент следва да се разрешат две задачи- първата какво да се яде тук и сега, с какви пари да се купи храна и втората, как да се измени икономическият модел, така че, да се произвежда повече за да има какво да се продаде на юг и да се купи храна. Първата задача била решена от Мартин Лутер, който заковава своите прочути тезиси. Инономическият смисъл на които е-ние вярваме в бога, но нямаме нужда от църква. Германия по това време била изтощена от лошото време. Всички били недоволни, особени князете, чиито крепостни измирали. Поради това трябвало да се намерят пари. Единствения източник на пари в северна европа били католическите манастири. Църквата трябвало да бъде разкулачена. Мартин Лутер просто дал идейната основа за това. Това направил и английския крал Хенри 8, който също разкулачил английската църква. Но това е само първата задача, намерихме пари, ще стигнат за 5 години, за 10 години, а после какво? И в този момент се чупи цеховата система за производство и се разрешава лихвата. Обръщам ви внимание, че не бива да се отнасяме към библейските ценности като към някакъв абсолют. Често разказвам на студентите историята как Мойсей на планината Синай разговаря с Бог за заповедите и в някакъв момент гърма и мълниите свършват и Мойсей доволен слиза при евреите. Те го посрещат с думите И какво стана? Мойсей им вика Имам две новини едната добра, другата лоша с коя да започна. Те му викат С добрата. Успях да сваля броя на заповедите до 10. Браво Мойсей юнак, добре преговаряш. А каква е лошата? Тук Мойсей казва Прелюбодеянието остана. С това не може нищо да се направи. Никой няма намерение да изпълнява заповедите абсолютно: Майката защитаваща детето си има право да убие и никой не може да и отнеме това право. Има отделни тънкости-Например свещеник дори случайно убил човек се лишава от сана си. Но при всички случаи заповедите са нещо отразяващо се в човека когато възпитават още от малък, това всъщност е моралът. Това е обществена норма. Всъщност ако погледнеме моралната система на заповедите ще видим, че я има навсякъде и в исляма и в юдаизма и с материалистична гледна точка това са норми появяващи се при прехода от родово-племенен строй към по сложни строеве. При родовия строй съплеменника винаги е по прав от чужденеца. При проблеми решенията се вземат от старейшината, а ако са замесени два рода срещат се старейшините от двата рода и решават заедно проблема. Но в града, където живеят много родове тази система не работи, защото всичко ще завърши с масово клане. Поради това е нужен някакъв модел от правила, това са и заповедите. Във връзка с това-винаги е имало лихва, така или иначе. Тя се осъждала от християнския морал и се знаело, че не е хубаво да се постъпва така. Лихваря не можел да заема видно обществено положение. Всички го сочели с палец като лош човек. Даже манастирите грешили особено като продавали индулгенции тях ги презирали. Била разрешена лихвата, която силно ускорявала научно-техническия прогрес, увеличавала се производителността и този продукт можел да се обмени на юг за храна. Което позволило да се реши този проблем. Оттук и границата между развитите страни в западното разбиране е границата между протестантството и католицизма. Тя разбира се не е идеална, тъй като се е променяла през вековете, но това общо са Дания, Германия, Швейцария, Белгия, Холандия, северна Франция, Британия и САЩ като клон на Англия. Но разрушаването на заповедите това не е нов набор от правила. Това е единна система, не може да вземеш и да извадиш от нея едно правило и да кажеш това не ми трябва. Оттук и 200 години религиозни войни и неустойчива социална структура. Ще повторя пак заповедите са механизъм за социална стабилност на сложно общество. Към 18 век станало ясно, че не може да променя единната система на заповедите-а те са дадени от Бога и не е работа на човек да решава кое му харесва и кое не му харесва и даже от материалистична гледна точка това са набор правила обезпечаващи единен социален свят. Ако ние разрешаваме лихвата, то автоматично разрешаваме и не кради, не прелюбодействай и всичко. По тази причина се появили две нови концепции. Първата концепция е да се върнем назад. Забрана на лихвата. Но как да се направи, когато съвременната икономика е построена на лихвата. Защото лихвата сваля риска от производителя. Няма да влизам в подробности, но какво да се прави сега. И тук има отговор. Много прост. Ние не можем да премахнем лихвата, но забраняваме частните доходи от него. Премахваме частните средства за производство. Това е „червения проект“, той е имал много проявления през вековете от френските социалисти утописти, през Маркс достигнал съветската система. Това е връщане към библейския ценностен модел. Тази линия изначално е построена на 10 те заповеди, но хората които я прилагали в живота били настроени на разрушение. Другата линия е либералната. Главното в нея е термина свобода. Какво е свобода? Това е правото на всеки човек да си избира тези принципи които днес му харесват. Харесва му днес Не убивай той го записва, а утре не му харесва-задрасква го. От тук веднага произлиза политкоректността. Забрана на обществото да анализира ценностите на всеки отделен член. Ако имате 5 малки деца, а съседа ви се опитва да отмени закона за забрана на педофилията, вие нищо не може да направите. И даже да разберете, че той развращава вашите деца, ако съдът не го потвърди-той е чист. В традиционното общество в такъв случай родителя взема оръжието и разстрелва педофила. И той е чист пред обществото. Майната им на законите, аз защитавам децата си и имам моралното право да го убия.
И още една байка която разказвам. Пиян прокурор с колата убива дете. Той разбира се трябва да бъде осъден на 12-15 колкото там години за убийство. Но това е престъпление срещу личността. А съдията който оправдава такъв човек или му дава 2 години условно трябва от гледна точка на традиционното общество незабавно, още в залата да бъде линчуван от тълпата и обесен още там, защото той вече извършва престъпление против обществото. А в либералното общество няма морал, заповедите не се спазват. Прелюбодеянието е останало, не може да се каже, че всеки свято ще спазва семейния морал, живото е цветен, всичко се случва, но при това всеки съзнава, че извършва нещо нередно. Това собствено е и морала. А в либералното общество няма морал, там няма ценности, и в качеството на гарант на стабилността на обществото излиза закона. Ние винаги се учудваме, защо в Латинска Америка индианците са твърде многобройни, а на север от границата на САЩ практически няма. У испанците всичко е просто-те са католици, а това са диваци. Те трябва да бъдат приобщени към Бога. Поради това трябва да бъдат покръстени. Ако те откажат да се покръстят има различни варианти-може да ги преследват като езичници, може да не ги преследват, но те си остават хора. А в англосаксонската ситуация техните индианци закона не ги защитава. Поради това убийството на индианец-а морал няма-не се счита за престъпление, не значи нищо. Именно поради това американските войници се отбелязаха в Афганистан и Ирак с масови убийства на мирни жители-просто на улиците. Той има оправдание-стори ми се подозрителен. Точка, това е достатъчно за да го оправдаят. Това е принципно различна ценностна база.
Икономическия модел на социализма беше построен на това, че обществото е длъжно да произвежда максималния продукт който справедливо да се разпределя между всички. А после може да се спори добър ли е бил модел на справедливост, правилно ли е реализиран, кой и как го е нарушавал. Прелюбодеянието остана. Но ние днес виждаме, че тогавашната партийна партийна върхушка не беше силно отличима от народа и няма нищо общо с днешните олигарси. Имаше случай с един мой познат-няма да казвам име-който при съветско време получи висок пост и за година и половина си купи две волги. И го уволниха, защото е неморално да имаш две коли. Този морал регулира обществото. А как се регулира устойчивостта в либералното общество? Когато се появил Марксизма трябвало да му се предложи алтернатива. Какво е марксизма ако говорим с икономическа гледна точка? Това е концепция която твърди, че капитализма има край. И поради това трябва да изградим наука която да опише как ще изглежда посткапиталистическото общество. От гледна точка на икономиката капитализма има край. Задълбочаването на разделението на труда в съвременната икономика изисква разширяване на пазарите. Земята е ограничена, затова рано или късно пазарите ще станат глобални и развитието ще спре. За Маркс тази ситуация е била абстракция, но днес дойдохме до нея, света е глобален, развитието спира. А алтернативната теория говори, че капитализма няма край, темата за края на капитализма е табуирана. В икономиката това доведе до това, че измислиха отделна икономическа теория под името икономикс. Това е алтернативата на марксистката политикономия. Ако в политикономиката всичко е построено от макро към микро, то в икономикс е наобратно от микро към макро. Това е опит да се обединят глобалните икономически закономерности с измененията в психологията на човека. Тя обаче не работи-съвсем. Но, доколкото става въпрос за човека, веднага възниква въпроса как да се управлява. И тук възниква идеята че е просто да се управлява морал няма, на закона му е нужен силов апарат който струва скъпо. Трябва да се управлява човека чрез парите, чрез потребностите. Оттук произлиза и обществото на потребителите. Това потребителско общество се появява след ВСВ, когато от една страна бил достатъчно дълъг период на постоянен ръст-няколко поколения. До този момент това не се е случвало. През цялото време е имало някакви катаклизми които връщали обществото назад. И второ съревнованието на двете системи. Нужно било да се демонстрира, че капитализма е по приятен за хората от социализма. Най лесно е да се направи това където е най голямата слабост на социализма. Социализма развивал морално-нравствената част и хуманитарната-образование, култура и прочее, а капитализма съответствено материалните потребности. Днес това стана катастрофа за западното общество защото главната им задача била да увеличат потребителското търсене и те създадоха икономически модел построен на потребителското търсене. А търсенето те стимулираха включително и с емисии започвайки от 80 те години. Това е след 70 те когато капитализма практически загуби борбата, но ръководството на СССР отказа да победи, може би дори не осъзнавайки, че е победило. И тогава те намериха способ да преодолеят тази криза като печатат пари, но днес това свърши. Няма да влизам в подробности. В резултат днес даже не запада, а целия свят се оказа в страшна ситуация. Хората ги управляваха чрез потребление, а потреблението ще пада, при това силно. Човека е привикнал, че е ценност да ходи всяка година на море и при това всяка следваща година в по скъп курорт. Всяка година да си купува по скъпа и хубава кола и прочее по списъка. Да си купува нови дрехи когато иска, нови ботуши когато иска. Съкращавам. Гледах канали за американски дебили. Там имаше едно предаване в което момичето трябваше да избира с кое момче да излезе като разглежда стаите им. Интересното тук е съдържанието на стаите. Отварят шкафа и там 30 чифта обувки или там 20 панталона. Това е невъзможно да се нови. На всеки човек реално са му нужни 6-7 чифта обувки най много за различни случаи, то за другите просто забравяте, защото няма кога физически да ги носите. Това е класически вещизъм. И това се пропагандира навсякъде-щастието е когато поискате да си купите веднага от магазина това което ви хареса. После разказва за срещата си с Доминго Кавальо. Аз му казвам, че потреблението пада, а той ми казва-какво говорите, в Китай има милиард човека които искат айфони. Тогава китаеца каза, че са вдигнали доходите на бедните от долар до долар и половина в ден. Тези хора не могат да си купят айфон. Но може да им дадем кредит. Да вика Кавальо може да им се даде кредит. Китаеца допълни-Може да им дадем кредит-но те не могат да го върнат. Тогава се намеси канадския финансов министър който каза, че като бил малък неговите родители не му купували какво иска, защото трябвало да живеят с това което имат. А последните 20 години хората купуват като отвързани и имам чувството, че скоро време ще трябва да се върнем към модела по който живееха нашите родители. Трябва да ви кажа, че аз произлизам от сравнително бедно семейство и не страдах особено че нямам това или онова-например първите си дънки купих когато постъпих в университета. Но изобщо не страдах от това, че нямам дънки, разбира се, ако знаех, че е ужасно, че нямам дънки щях да страдам. Това дебилизиране на запад върви още от ранно детство, в училище и при това целенасочено. В нашата страна ценностната матрица все още не е счупена. Даже поколението което идва сега е по добро от това което растеше през 90 те.
Киров, има си член 5. В момента в който нас ни нападнат, нападат ВСИЧКИ. Въпроса е ние като какви сме в нато- просяци които чакат за всичко на големия батко или достойни партньори.
