Frujin Assen

Предварително загубена кауза, няма смисъл от този референдум. Аз също съм националист и привърженик на АТАКА и считам че опастността откъм Турция е огромна, но за съжаление не виждам перспективни ходове, не и докато на власт в България са тия безграбначни мекотели мислещи най вече са собствения си търбух. Първо да сложим в ред собствения си двор.

Като стана въпрос за корупция и наказания... Искренно се надявам че ще бъде съден не само з корупция, но и за национално предателство, защото да затриваш армията си не е нищо друго освен предателство.

Ето ви един танко-трактор. Сниман в музея в кубинка, просто гениално измислено.

Много често се говори че Сталин е бил идиот, той избил кадровите военни на СССР (тоест не се готвил за война), а сред тях най умния бил Тухачевски. Той значи бил кадрови военен с много опит и затова бил отстранен от Сталин. Ето да видите и идеите му. Дет се вика фактите говорят. http://alternathistory.org.ua/bronetraktory-oni-zhe-shushpantsery-chast-2-ya-mezhvoennyi-period

И така, какво знаем за българската армия в този момент... Численост - 32 000 души, но от тях заети са едва 29 000 и поради кризата Бойко Борисов каза, че няма да се допълва бройката. Авиацията е в състав около 10-15 МиГ-21, които вече са на края на живота си и няма да бъдат модернизирани. Имаме всичко 20 МиГ-29, от които се поддържат в годност 12-16 броя. В ударната авиация работа е много зле, от общо 44 Су-25 някога, днес една част са продадени, друга част са нарязани а в годност се поддържат не повече от 12-16 машини. Тяхната съдба не е ясна, но май скоро ще ги снемат от въоръжение. Ми-24 след няколко провалени ремонта в началото на 2010 беше снет от въоръжение. Танковете ни са още по зле, оставени са 2 танкови батальона по 40 машини и още 80 машини в консервация. При артилерията ситуацията е подобна. Не ми е известно колко акации са останали, но не са много, освен тях стоят и известен брой стари 152 мм гаубици. При бронетранспортьорите ситуацията е аналогична, ако някой знае колко МТЛБ, БТР-60 и БРДМ-2 са останали, да каже! От новите самолети летят почти всички, учебните швейцарски, транспортните Спартан и транспортните вертолети Кугар. Заради кризата закупуването на нова техника е преустановено. Даже се чуват гласове за нови съкращения в числеността на армията.

Сещам се за биг брадър. Е подобна свинщина няма. Там търсят скандали простотия, низост. Замислесете се, защо там ги няма бай Ставри и бай Иван от село. Ми защото двамата ще си пафкат арда без филтър и по цял ден ще водят културен разговор кой колко и каква ракия вари и с какви мезета я пие. На тия долнопробни идиоти нормални хора не им трябват. И това е навсякъде, погледнете вестници, телевизия, навсякъде само за гадости се говори. Един приятел ми викаше така, защо не гледам телевизия. Защото оттам ще разберяа 1 Колко човека са загинали по време на природно бедствие на другия край на света 2 Второ Какво Станишев е казал на Бойко 3 Какво Бойко е отговорил на Станишев. 3 Пак вдигат цените. 4 Всичко е отчайващо зле. 5 Коя мутреса си е сложила силиконови цици. 6 Кой от мутрите днес са убили. Еми без коментар.

Ето ви доказателства че извънземните са тук. http://www.blitz.bg/article/17438 http://www.blitz.bg/article/11533 http://www.novinar.net/news/izvanzemni-vlezli-v-kontakt-s-nashi-ucheni_MzExMzsyNQ==.html

В 1185 году в Византии складывалась неблагоприятная ситуация. Огромная нормандская армия под командованием короля Робера Гискара вторглась в Восточную Фракию. Им противостоял лишь Алексий Врана, который хоть и был очень опытным военачальником, но располагал слишком маленькой армией. Одновременно с этим венгры с севера почти без сопротивления захватывают города Видин, Ниш, Средец, а их вассалы - сербы вторглись в дукат Болгарии и осадили его столицу - Скопие. Неожиданно для всех 7 ноября 1185 Алексий Врана разгромил норманнов в битве вблизи городка Димитрики, обратив их в бегство. Напуганный император Исаак ІІ Ангел ушел из Царьграда и прибыл со своей армией в Кипсела, откуда командовал кампанией против норманн. Также он сразу начал переговоры с венгерским королем Белом ІІІ о заключении мира. В то время Венгрия была поглощена решением внутриполитических вопросов и незамедлительно после отступления византийцев к Средец и Ниш был заключен мир. Сербы, оставшихся без поддержки Византии, были вынуждены вывести войска из Болгарии и перейти к обороне, свернув наступательную кампанию . Для укрепления мирного соглашения был выдвинут династический брак между Исааком ІІ и дочерью Белы ІІІ, десятилетней принцессой Маргаритой. В связи с предстоящим браком размер налогов был временно увеличен . Осенью 1185 это коснулось и провинции Паристрион (Придунавье), основным промыслом которой являлось скотоводство. Повышенные налоги вызвали недовольство среди скотоводов, которое вылилось в бунт в Восточном Стара-Планина. Бунт перерос в стихийное восстание, которое охватило юговосточная Фракия с горы Странджа, а в Паристрионе бунт вспьхнул в район Овечи и Преслава. В ноябре 1185 в императорском лагере в Кипсела появились два болгарских боярина. Это были владыки Терново- два брата: Асен (боле известный как Белгун) и Теодор. Они имели богатые владения, сильную дружину и весьма высокое влияние среди других болгар. Вскоре они были приняты императором Исааком ІІ. Вот что пишет про эту встречу Никита Хониат: „Они не хотели начинать восстание без серьезных предпосылок, это и стало основной целью прибытия братьев в императорский лагерь возле Кипсела. Они подали прошение включить их в Византийскую армию и дать во владение местечко в гора хемус (стара планина), Их прошения так и небыли удовлетворены. Тогда они обвинили императора в безразличности к своим подданным. После повторения своих требований, они публично выказали свой протест . Особо несдержан в высказываниях был Асен, что вызвало конфликт с Севастократором Йоаном Ангелом, который не потерпел его высказываний и ударил его в лицо. Так они возвратились не только ничего не добившись но и поссорившись с высшим светом империи.” Причину дерзкого поведения Асена Никита Хониат видит в следующем : „Изначально болгары держали оборону в горных крепостях, которые были недоступны для Византии, и держались крайне высокомерно по отношению к Византийской империи ”. Он определяет причину имераторского отказа в "Божьей воле"- “Божья воля важнее человеческой”. На сегодняшний день неизвестно, почему прошению болгарских князей бьло отказано с мотивом "Божьей Воли", а так же крайне странно что после дерзких высказываний в адрес императора а так же угроз бунта они были отпущены из лагеря басилевса. После возвращения в Паристрион (называемый также Мизия) братья построили церковь Святого Димитъра (Дмитрия), и поместили чудотворную икону Святого Димитъра Солунского, которая чудесным образом была спасена из Солуна в Търново. Среди народа шла молва что после взятия Солуна норманами Святой Димитър ушел из Солуна и явился в Търново чтобы защитить болгар которые были более ревностными христианами чем византийцы. На освящение храма были приглашены три византийских митрополита. Они были арестованы и вынуждены признать местного священника Василия архиепископом, после чего было объявлено о создании независимой болгарской церкви, во главе которой стоял архиепископ Василий. Сразу после этого Василий короновал Теодора на болгарский престол под именем Петр ІV. Было объявлено о создании болгарского государства. Византийские митрополиты выступили против этого, при этом один из них был убит. Еще в самом начале царствования Петр ІV связался с бунтовщиками из восточная Стара- Планина, которые его признали своим государем. Последущие действия неизвестны, известно лишь что Преслав, столица тема Паристрион, выдержала нападение болгар, поэтому столицей был объявлен город Търново. Вскоре после этого болгары снова предприняли вторжение, и взяв Преслав и всю Мизию (Паристрион), кроме Видин, который принадлежал венграм, и Варна, которая находилась во власти Византии. Сразу после этого царь Петр объявил Преслав столицей и остался в городе. Его брат Асен стал главнокомандующим и наместником в Търново. Так как изначально Асен проявил себя более активным и воинственным правителем, в Болгарии образовались два центра власти, хотя оба брата действовали согласованно. Болгарская армия стала совершать набеги на приморские земли Фракии, где все еще не утихало антивизантийское восстание. Болгары занимались разорением Фракии и вытеснением местного населения в Мизию. Когда об этом узнал император Исаак ІІ, то не придал этому значения, в Византии всегда, часто без веского повода вспыхивали бунты. Серьезного внимания бунтовщики были удостоены летом 1186 когда Византийская армия прибыла в северную Фракию. Болгары не смогли противостоять ромеям и были вынужденны отступить в горы. Византийцами были предприняты несколько попыток перейти через некоторые из горных перевалов. Бои велись не особо кровопролитные , но имперцы до тех пор не могли прорвать болгарскую линию обороны пока погодние условия (туман) не сыграли им на руку, сделав успешной очередную попытку.. Прибытие византийцев на равнину Мизия означало победу, так как болгары небыли в состоянии противостоять хорошо вооруженной и обученной армии. Кроме этого население было занято сбором урожая, поэтому быстрая мобилизация была невозможна. В это время в действиях Петра и Асена пропала слаженность . Асен хотел принять бой с Византией, а Петр был сторонником мирных переговоров. Эти разногласия сделали невозможным сопротивление, поэтому Асен перевел войско через Дунай, в надежде получить помощь от половцев. Царь Петр ІV поспешил капитулировать перед императором и предложил провести мирные переговоры. Император Исак ІІ отдавал себе отчет в сложности ситуации, ведь не смотря на капитуляцию болгары были уже объединены, а их армия избежав столкновений почти не пострадала. Кроме этого Асен получил поддержку половцев, которые не упустили удобный случай напасть на Византию. В этой ситуации он был вынужден доверится Петру, который в свою очередь обещал прекратить боевые действия, и оставил в Мизия чисто символические гарнизоны. Император же забрал икону Святого Димитра и возвратился в Царьград (Константинополь). Там он праздновал свой триумф, а певцы и летописцы один за другим восхваляли императора. Нашлись и люди которые утверждали что Исак ІІ превзошел императора Василия ІІ, поскольку Василий ІІ подчинил Болгарию после 40 лет непрерывной и кровопролитной войны, а Исак ІІ за 2 месяца и без ведения боевых действий. В то же время в начале осени 1186-го года Асен убеждает половцев помочь ему. Он, объединившись с многочисленной половецкой армией, перешел Дунай и вторгся в Мизию. Цар Петър ІV был поставлен в сложное положение, у него было два пути: поддержать брата или воевать против него. Царь Петър ІV сделал вид что договоренность с Византией была хитростью и сердечно встретил брата Асена. Асен принял корону как младший царь и возможный престолонаследник. Так болгарское государство было восстановлено, а царь Асен начал постепенно вытеснять царя Петра из управления государством. Сразу после этих событий вспыхнула с новой силой война с Византией. В провинцию Болгарии был выслан Добромир Хриз с отрядом численностью в 500 солдат чтобы поднять восстание там. Захватив Мизию (кроме Варна) царь Асен начал наступление на Фракию. Осенью 1186 болгары без проблем заняли подгорные поля и гору “Средняя” в северной Фракии и начали оттуда наступление на равнинную часть Фракии. Они вторгались глубоко за границы и активно опустошали поселения, особенно активно этим были заняты половцы. Навстречу болгарской армии Асена выступил с сильным войском талантливый полководец Йоан Ангел, приходившийся дядей императору. Его действия были успешны и болгары были вынуждены отступить. Однако Исаак ІІ получил сведения, о предстоящем перевороте и поспешил отозвать Йоана. Новым командующим был назначен кесарь Йоан Кантакузин за которым закрепилась слава одного из опытнейших командующих ромейской армии. Кроме этого он был женат на сестре императора и пользовался расположением Исаака II. C самого начала похода он недооценивал болгар, называя их “глупыми разбойниками”. Он подходил к этой кампании несерьезно и даже не потрудился укрепить горный лагерь. В одну ночь болгары совершили вылазку на Византийский лагерь. Византийцы не оказали сопротивления, предпочитая отступление бою. Во время отступления многие из них погибли, еще больше было взято в плен. Сам Йоан Кантакузин скрылся лишь благодаря темноте. На следующий день царь Петър ІV и царь Асен гордо прошли перед своим войском облаченные в синие одежды кесаря Йоана Кантакузина. Это случилось приблизительно в конце 1186-го года. Поражение стоило Йоану Кантакузину должности военачальника и в феврале 1187-го года командующим был назначен Алексий Врана известный как победитель норманн, гениалный полководец, самый опытный и умелый во всей имперской армии. Он еще в начале кампании против Болгарии смог вытеснить их с равнин, но, неожиданно для всех остановился. Алексий Врана непрерьвно говорил что война очень тяжелая и требовал все больше и больше подкреплений. В конце марта Алексий Врана обратил войска против императора Исаака ІІ Ангел и пошел с ней против Царгорода. В Одрине он самопровозгласил себя новым императором и стал действовать открыто. Первая битва состоялась возле харисеевых ворот. В этом бою особую храбрость проявили норманнские солдаты захваченые в плен в битве под Димитрики. Они вместе с остальной конницей успели вьтеснить войска императора к стенам города и только сильная стрелба с городской стены спасла их. В конце июня 1187г. состоялась еще одна битва. На этот раз против Алексия Врана пошел императорский зять Конрад Монфератский, который был женат на дочери императора. При встрече лицом к лицу на поле боя Алексий успел ранить Конрад, но тот копьем ударил его в лицо и повалил на землю, после чего прибежали солдаты Конрада, убили Алексия и отрезали ему голову. Так завершилась попытка Алексий Врана взять власт. Его сообщники сперва убежали в Болгарию, но после оглашения амнистии возвратились назад. Болгары воспользовавшись этой ситуацией снова вторглись в Тракию и стали опустошать окрестности городов Пловдив и Агатопол. По окончанию войны с Алексием Враной император снова занялся северным фронтом, он считал ситуацию там настолько плохой что сам лично принял командование войсками. Тут надо отметить что неизвестно когда межу болгарами и сербами бьл заключен союз, а война межу сербами и ромеями возобновлена, большинство сходятся на дате 1186г. Выполнение своего плана император Исак ІІ решил начать с болшой кампании. Для этого возле Таврокома (Юго-восточнее Одрина) была собрана большая армия и тут он стал ждать Конрада Монферадского с его частями. При встрече они поссорились, поскольку Конрад Монфератский был женат на Теодоре, дочери императора, и власти которая почти равнялась власти императора. Как и следовало ожидать Исак ІІ ответил отказом и неудовлетворенный этим ответом Конрад уехал в Палестину. Вскоре император получил известия от разведки что большая болгарская армия вместе с половцами опустушает окрестности Лардея. Император испугался того, что болгары могут пойти дальше на юг и занять ущелье, по которому между гор Странджа и Сакар протекает р. Тонзос, и этим самым затруднить передвижение его армии. Поэтому Исак ІІ взял отряд конницы числом 2000 человек и поспешил с ним опережая войска, чтобы пораньше занять занять крепость Бастерни, контролирующую вышеупомянутое ущелье, и подготовиться отразить наступление болгар. Однако болгары так и не пришли. Три дни спустя туда пришли и основные силь ромейской армии. Тогда разведка доложила что болгары и половцы уже отступили за Старую Планину. Узнав это император отправил небольшую часть часть армии под командованием Андроника Кантакузина к Анхиало где они должны были занять место прежнего гарнизона, а сам с осталной армией пошел в поход на город Боруй. Не пройдя и 20км император получает известия что численая армия половцев находится возле Лардея и готовится перебросить через гору Стара Сланина множество пленников и скота. Ромеи развернулись и пошли к Лардее и 7 октября 1187г. настигли половцев южнее города. Под прикритием сильного арьергарда половцы начали отступление, а начали их преследовать. Тогда половецкий арьергард предпринял попытку нападения на ромеев. Нападение бьло настолька сильным и внезапным, что ромейская армия была вынуждена перейти в оборону. Следуя своей тактике половцы предпринимали много коротких атак с последующим отступлением, и только под конец бросили все силы на решительный штурм позиций ромеев. В процессе жестокой битвы ромеи начали потихоньку сдавать свои позиции. Никита Хониат разказьвает: „Мы были б опозорены поражением от этого дикого народа если б сам император не пришел к нам на помощь со своей нетронутой фалангой. Трубы заиграли наступление, медноустые роги затрубили, а образ дракона, которые развевались на флагах испугали врагов, им показалось что против них намного более численная армия чем было на самом деле“. Половцы бросились бежать вовсю погоняя своих лошадей. после преследования ромеи успели освободить пленных и часть скота. Половцы,почти полностью сохранив боеспособность своей армии, отступили за гору. После битвы ромеи поспешали отступить к Одрину, где был устроен парад в честь победы. Бывшие пленники громогласно воздавали хвалу императору, и даже сам скот восхвалял его- так по крайней мере уверяет в своих записях Никита Хониат. Очень скоро после этих событий разведка принесла весть что царь Асен со своей армией разоряет окрестности города Боруй. Ромейская армия сразу пошла на Боруй, приблизившись к городу получила сообщение от разведки что болгарская армия уже отошла за горы, а другая болгарская армия в это время уже опустошает окрестности города Агатопол. Подумав император Исак ІІ решил преследовать Асена с его армией. Ромеи настигли болгар у подножия горы, но зря они выстраивались в боевые порядки а трубы играли боевой марш- болгары не захотели спускаться к ним а сами они не решились на дальнейшее преследование в горах. Когда же ромеи дошли до Агатопола ситуация повторилась: противник ушел за горы , а цар Асен вернулся и вторгся во Фракию опустошая окрестности Пловдива. Добравшись до Пловдива ромеи получают сведения что Асен уже возле Агатопола со своей армией опустошает поселения. „Асен был черезвычайно сообразителен и находил удачный выход даже из самого сложного положения“- коментирует события Никита Хониат. Всем стало понятно что если война будет продолжаться с тем же успехом то поле боя останется за болгарами. От поражения ромеев спасало одно: болгары не могли взять штурмом их крепости. Когда император Исак ІІ Ангел убедился что так он не добьется результата он решил перейти через гору Стара Планина и разгромить болгар на равнине Мизии. Идея была хорошая, но ее выполнение усложнили сербы, которые начали нападать на земли императора.. Они взяли Ниш и осадили Средец. Болгары в осажденном городе были неспокойны и можно было ожидать их восстания. Поэтому император решил сперва усмирить сербов и перебросил армию в Средец. Помимо этого причиной отказа от перехода горы стало то, что болгары укрепили и охраняли фракийский проход, через который удобнее всего было попасть на равнину Мизии. Итак поздней осенью 1187г. ромеи начали война с сербами. Им удалось вытеснить сербов из Средецкого поля, но их продвижение к Ниш остановилось. Исак ІІ начал готовиться к войне с болгарами. Кроме того он провел переговоры с венгерским королем Бела ІІІ и попросил мощи самого известного болгарского святого Ивана Рыльского, которые были захвачены венграми в войне1183г. Император надеялся что ему удастся воспользоваться религиозностью болгар и заставить их сохранить верность императору. Король Бела ІІІ согласился и скоро святые мощи прибыли в Средец. Рассчет императора оказался верным и ему удалось удержать болгар от бунта. Когда ромеи уже готовы были перейти перевал погода внезапно ухудшилась. Резко похолодало, а выпавший глубокий снег сделал переход через горы полностью невозможным. Ранней весной1188г. ромейская армия внезапно перевалила гору Стара Планина через Этропольский перевал и пошла к Търново. Однако болгарская армия остановила ромейское наступление возле крепости Ловеч, которая охраняла западные подступы к Търново . Осада Ловеча продолжалась 3 месяца и окончилась неудачей. Судьба всей компании висела на волоске, поскольку кроме этого у ромеев появился еще ряд проблем: сербские войска подошли к Средец и готовились взять его, а в Малой Азии вспьхнуло восстание против Исака ІІ Ангела. Единственным козырем ромеев было то, что они успели захватить супругу Асена І. Её звали Мария и она была дочерью сербского князя Стефана Неманя. По дороге из Сербии в Болгарию ее кортеж был остановлен ромейскими войсками. Кроме того ранним летом 1188г. к Балканам приближались крестоносцы германского короля и императора священной римской империи фридриха І Барбароссы. К тому времени это стало угрозой номер один для императора Исака и у него небыло желания продолжать войны с болгарами. Воспользовавшись захватом сербской принцессы он предложил мирные переговоры и вскоре в Ловече был заключен мир. Кроме того до нас дошли сведения что Мария была помолвлена с Иваном, младшим братом царя Петра,а тот же брат царя Асена, будущий царь Калоян, был послан заложником в Цариград. Вскоре после этого ромеи ушли из Мизии.

Ако се не лъжа Фружин получава имението Файдаш съвсем малко по рано и почти веднага го продава. Според мен така са му платили. По това време Хунияди говори някакви дивотии как е син на българските царе и именно нему се полага България. Напълно естествено е Фружин да не е бил очарован от тия изцепки и чрез предаването на Файдш краля да му е затворил устата. Което обаче не пречи след битката при Варна на Хунияди отново да са му виновни българските князе.

Копирам една много интересна статия от интернет пространството, за да не изгуби. Ето и директния линк. http://www.ossem.eu/article.aspx?pg=arl16 На 28 ноември 1943 г. в Техеран стартира конференция на антихитлеристката коалиция начело с “тримата големи” Рузвелт, Чърчил и Сталин. Четири дни те обсъждат плановете на съюзниците за бързо спечелване на войната и предстоящите удари срещу фашистките войски. Разгледани са и въпроси за съдбата на държавите - сателити на фашистка Германия, между които е и България. Чърчил настоява да се убеди Турция да влезе във войната, за да се открият комуникациите през Дарданелите и Босфора. Изтъква нуждата да се пращат доставки на Червената армия през Черно море. В действителност обаче замисълът му е друг. От февруари 1943 г., след разгрома на хитлеристките армии при Сталинград, Съветската армия преминава в контранастъпление. За 3 месеца се придвижва с около 650 км. На всички става ясно, че нищо не е в състояние да спре настъплението на съветските войски. На Чърчил това не се нрави. Той не желае русите да влязат в София, Белград, Виена и Прага. По тази причина Великобритания настоява Турция да влезе във войната, а английското командване започва разработка на план за десант в Гърция. Още на 30 януари 1943 г. в Адана е проведена тайна среща между Чърчил и турския министър-председател Иньоню, на която са изложени исканията и част от английските планове. На Турция е обещана помощ в изграждането на летища, оборудване и обучение на турски пилоти. Освен това Великобритания се задължава да предостави на турската армия най-модерното въоръжение. В края на лятото на 1943 г. английските военни разработват план за десант при Солун, известен като Солунската операция. Тя предвижда изтласкване на север на германските войски от територията на Гърция и окупация на България, изпреварвайки Червената армия. В подготовката за десанта, наред с чисто военните действия, английското командване се подготвя и за паричното обращение в набелязаните за окупация територии. За целта в края на 1943 г. е отпечатана нова серия банкноти на емисията British military and army issues (British military authority) - Британски военни и армейски емисии. Банкнотите от новата серия са само от един паунд - серия Z и са в изключително малък тираж. От лицевата им страна под текста British military authority (Британски военни власти) е щемпелуван допълнителен текст, указващ за коя територия са предназначени. С щемпел BULGARIA са отпечатани само 25 банкноти с номера от 39Z000001 до 39Z000025. Така се появява т.нар. български паунд, който никога не влиза в обращение. За голямо съжаление на Чърчил против балканската операция твърдо се обявява американският президент Рузвелт. Той настоява хитлеристките войски да се атакуват през Франция от северозапад най-късно до пролетта на 1944 г. Освен това Турция отказва да се включи във войната. В нота отговор на турското правителство министърът на външните работи Нуман Мемеджиоглу заявява, че поради недостатъчно снабдяване на турските въоръжени сили, подготовката за операцията при Солун не може да завърши до 15 февруари 1944 г. Така замислената от Чърчил офанзива не се осъществява. На 3 февруари 1944 г. английските военни мисии напускат Турция. Това са основните причини ,,българският” паунд да не се реализира, а събитията след 8 септември 1944 г. и последствията за България от тях са известни на всички ни. В наши дни да притежаваш такава банкнота е истинско щастие, а освен това е и добра инвестиция. На 14 май 2007 г. аукционна къща SPINK продаде “български” паунд с номер 39Z000011 за 7500 щатски долара!

Доколкото прочетох полската делегация е бързала и е отказала да кацне на друго летище.

Ех защо и Първанов не беше с него... Няма справедливост. Никаква криза няма, а само една трагедия.

Оше Дуйчев е казал че няме история на България, а история на българо-византийските отношения. Ето по тази причина знаем толкова малко за Влашко. Интересно, как стана така че унгарския крал пише за Радано принцепс на България. Е що не пише за Иван Александър принцепс на Византия или Стефан Душан принцепс на Унгария? Как е възможно един владетел на суверенна държава да бъде принцепс на друга суверенна държава? Очевидния отговор е че Влашко не е било суверенна държава.

Изразявам своето недоумение и омерзение от онези, които някога смятах за свои сънародници. Те не съставляват народ, а са просто население, тълпа.Медиите изнесоха и други примери на отчайваща, унижаваща българите простотия, издаваща долнопробния наивитет на една недоразвита личност, която не осъзнава своята парвенющина и дебелашка показност Не мога да приема да ме ръководи нищожество, за което по най-умилителен начин са приложими са думите на поета: „Той бе наивен и като дете прост.” Чрез медиите до българофобите: Георги „Гоце” Първанов, член на БКП и агент на ДС, назначен за президент на НРБ Ангел Марин, потомствен член на БКП, офицер на престъпния комунистически режим, гуден за вицепрезидент на НРБ Цецко Цачев (Цецка Цачева), секретар(ка) на първична партийна организация на престъпната БКП, поставен(а) за председател(ка) на Народното събрание О Т В О Р Е Н О П И С М О от Георги Менелаев Ифандиев – човек, християнин, българин, досега гражданин на НРБ, с което се отказвам от това гражданство Презрени другари, След броени часове навършвам шейсет години. Всички те, целият изминат от мен досега път на този свят, доказа на моя милост, на семейството ми, на моите близки и на приятелите ми, че всъщност съм мъртво роден. Тъй като животът ми мина под Вашата престъпна терористична власт, съсипала и унищожила всичко здраво, умно, мислещо, родолюбиво и отговорно у българите. Като правя равносметка на дните си на тази земя, установявам: не сте ме пропуснали. Ала тъй като отдавна престанах да се страхувам за своя безсмислен живот под диктата на Вашата организирана престъпна мрежа, която наричам алчно червена мафия, отсега нататък отказвам да Ви узаконявам (легитимирам) със съучастието си като гражданин на отвратителната Ви Народна република България, която е по-точно да назоваваме Номенклатурия – държавна организация, обсебена от номенклатурата на алчно червената фашистка буржоазия, определяща се като комунистическа. През почти шейсетгодишното си пребиваване в нея съм бил пряк или косвен свидетел на изумителна омраза, насилие, простащина, разделение на хората по всякакви признаци и на вопиюща несправедливост. Мимоходом ще спомена онези 30 000 българи, избити без съд и присъда от Вашата терористична мрежа само през периода 9 септември – 31 декември 1944 г. Само ще посоча, че според трагичните изчисления на международни специалисти Вашата престъпна партия пряко ликвидира или предизвика преждевременната смърт на средно 222 000 българи. Други близо милион Вие и предците Ви хвърлихте в концентрационни лагери и затвори. Ще подмина и онези най-малко два милиона, които бяха принудени да Ви сътрудничат в качеството им на агенти на Вашите репресивни тайни служби. Или пък други, които в името на кариерата и келепира продадоха душите си на Вашия червен сатана. Няма да се спирам на онези поне милион съсипани съдби, на които бе отнето имуществото, бяха лишени от правото да учат и да се развиват според техния талант и качества. Нито ще се занимавам с ненадминатите Ваши престъпления по съсипването на родното селско стопанство (преди и след 10 ноември 1989 г.), промишлеността и останалите отрасли. Никой никога няма да Ви прости за унищожаването на духовността на българите и на Православната църква, за това че превърнахте един достоен народ в послушно стадо, лишено от собствено мислене и воля. Поводът да пристъпя към настоящата решаваща за мен крачка е тъкмо последното: Вашата и на съпартийците Ви от БКП, БЗНС (партия, приела Вашата програма) и нейните „демократични” филиали изумителна бездуховност, простащина, парвенющина, алчност и пълна липса на възпитание. През годините съм се нагледал и наслушал на Вашите най-долнопробни комунистически простотии. Никога няма да забравя как през 1970 г. заведоха Тодор Замфиркьов – Живков в Япония. Обуха му райран черен панталон, надянаха му сюртук и като зле дресирана маймуна го изтъпаниха пред император Хирохито. (Друга тема е защо никой никога не докосна военнопрестъпника, който продължаваше да бъде държавен глава на островната империя.) Унижението, което преживях, докато гледах кадрите от тази среща в поредния тогавашен кинопреглед, няма как да бъде изтрито от съзнанието ми. Не ще забравя изумителните прояви на грубост и дебелащина по време на посещението на същия „пръв партиен и държавен ръководител” във Федерална република Германия през 1988 г. Няма как да се избавя от унизителните за мен като човек и българин гледки на многобройните коленичения на Вашите ръководни партийни и държавни дейци пред съветските им господари. Съвсем друг въпрос е, че тези стопани на Кремъл бяха назначавани от „Уол Стрийт” и това не е „конспиративна теория”. Истината за тази подчинена взаимовръзка съм извадил на светло, подкрепена от съответните доказателства, в най-новата си книга, озаглавена „Името на звяра”, която предстои да излезе в понеделник, 12 април 2010 г. Обаче навремето бяхме напълно лишени от какъвто и да е избор. Затова все махах с ръка и си казвах, че това не ме засяга. Никога не съм допускал, че във времена, когато човек може да запази поне достойнството си, моите т. нар. сънародници ще излъчат такъв „Еверест” на простотията и простащината, какъвто е настоящият министър-председател. В кадри от обедните новини на телевизията на Световния еврейски конгрес “bTV”, показани на 9 април 2010 г., както и в стенограмата от тях, поместена на интернет-страницата на тази медия, видях, чух и прочетох нещо изумително, което накара чашата на търпението и примирението ми да прелее. Когато журналисти попитаха премиера за качеството на храната на официалната вечеря, дадена от американския президент Барак Обама на 8 април 2010 г. на участниците в срещата в Прага, „Борисов разсея слуховете”, относно менюто: „Не, много хубаво беше менюто. Имаше и първо и второ и трето, даже и две втори – имаше и пържола и риба, така че питателно беше, ако това ви е любопитно”, беше категоричен той.” Явно за „премиера” на НРБ всичко е било като в милиционерски стол от времето на „развития социализъм”... И всичко се свежда до търбуха. Въпрос на мироглед, който се изгражда в дома, училището и обкръжаващата всекиго среда. Нищо ново - това е déjà vu, както казват французите. Преди повече от век е описано от Алеко Константинов, прочее убит заради смелостта си да изрича истината. Преди самата вечеря, когато журналистите попитали същия „премиер” „какво очаква от вечерята с Барак Обама в Прага, министър-председателят отговори шеговито: „Гладен съм”.” Медиите изнесоха и други примери на отчайваща, унижаваща българите простотия, издаваща долнопробния наивитет на една недоразвита личност, която не осъзнава своята парвенющина и дебелашка показност: „На вечерята в американската резиденция лидерите от 11 източноевропейски държави са обсъдили с американския президент „горещите точки” по света. Всеки от тях е имал да докладва по предварително зададени теми. „На мен ми се падна Иран, Ирак, противоракетната отбрана. Според НАТО Иран очевидно развива ядрено оръжие, а ракетите му могат да стигнат до България”, каза премиерът.” Не мога да приема да ме ръководи нищожество, за което по най-умилителен начин са приложими са думите на поета: „Той бе наивен и като дете прост.” Занапред изключвам подобна възможност за себе си. За мен и за много други истински българи е обидно подобно същество да бъде водено като наш „министър-председател”. Никога, с изключение на 1990 и 1991 г., не съм гласувал доброволно за комунисти. Тогава пуснах гласа си за представителите на филиала на БКП, наречен Съюз на демократичните сили. Горко се разкайвам за тогавашната си глупост. Срам ме е, че в креслото на президент е седнал комунист и сътрудник на репресивните секретни служби на режима, наричан от мен алчно червена мафия. Длъжността „вицепрезидент” е поверена на висш офицер от антибългарската армия на същия този престъпен режим, при това потомък на терористи, избивали българи. Да не отварям дума за позора начело на Народното събрание да се мъдри същество от най-долен произход, с неизяснен пол, с ужасяващ външен вид, с пределно ниска ерудиция, без никаква култура и напълно лишено от всякакво възпитание, маниери и обноски, пък на всичкото отгоре и секретар на ППО на БКП. Свършиха ли се българите? Онова срамно нещо, което наричат „министър-председател”, не само е членувало в БКП, не само неговият баща е бил униформен комунист, но и неговото мрачно минало, изпъстрената му с престъпления и криминални вързки биография бе развята по света от уважавано американско списание. Не, не желая повече да имам нищо общо с този Ваш неуспешен опит за държава, да мърся биографията си като „гражданин на Народна република България”. Във връзка с всичко изложено Д Е К Л А Р И Р А М че напълно съзнателно и доброволно се отказвам от българското си гражданство. От позицията на дългогодишен (цял живот) потърпевш от Вашия престъпен алчно червен фашистки режим и като редовен данъкоплатец настоявам съответната Ваша служба незабавно да ми издаде лични документи на бежанец (Нансенов паспорт). Не притежавам никакви имоти в Народна република България, не ми е необходимо нищо, което е свързано с НРБ и с Вашия престъпен антибългарски режим, поставил се в услуга на антихуманните българофобски интереси на тайния Интернационал. Изразявам своето недоумение и омерзение от онези, които някога смятах за свои сънародници. Те не съставляват народ, а са просто население, тълпа. Тълпите са обречени на разпръскване и разпиляване. Историята го е доказала. Държа да запазя душата си, да остана българин – човек и християнин. В очакване на съответната Ваша бърза реакция, оставам, БЕЗ НИКАКВО УВАЖЕНИЕ: Георги Ифандиев, българин София, 9 април 2010 г., петък

Варлорд, както и да го въртиш и сучеш вярвам че Бог е създал живото -и толкоз. Не е нужно да убеждаваш никого, защото затова религията е религия, защото вярваш. Както е казано блаженни вярващите и без доказателства.

Горо, не знаеш колко си прав опита си да се шегуваш. България не губи Влашко, никога, защото България пада под турска власт, за разлика от Влашко. Така че отговора е много точен-никога.

Цигъните не са мюсюлмани, за тях религията е тънко покритие на по същество безрелигиозното им съществуване. Нека си спомним че албанците в косово гонеха не само сърби, но и цинаги, и то без разлика от религиозната им принадлежност. Просто има опити да се използват циганите за да се увеличи изкуствено тежеста на мюсюлманите.

Новите варвари не са били толкова вън, колкото вътре в римското общество. Не варварите са победили Рим, а той сам себе си. Това става днес САЩ и осбено в Европа. Така както е имало варваризация на Рим, така има и мюсюлманизация на Европа и по малко (засега) САЩ. Така както варварите идващи в Рим са пленени от цивилизацията му, така и днес мюсюлманите са пленени от западната култура. НО, варварите са полагали опити да станат като римляните, да се приобщят, а днешните мюсюлмани напротив. Оставайки фанатично предани на своята религия (при това в неин вариант от 10 век горе долу), те отказват да се интегрират в европейското общество. Европа със нейното застаряващо население, несвикнало да работи с набиващо се на очи консуматорско мислене (хедонистичното мислене в европа е страшно, само си помислете на какво учат младите, да танцуват по дискотеки, да правят секс, да се дрогират, да купуват всякакви нужни и ненужни стоки, само си помислете нима е възможно един 18 годишен младеж възпитаван в това че най "якото" е да преспива с колкото се може повече момичета, да има кола, мотоциклет, да слуша дискотечна музика, да се дрогира и да се облича модно, да учи 10 години, дали ще се съгласи да иде на строеж по 8 часа на ден да мъкне кофи с вар (щото не може всички да работят с лаптопи в топъл офис) и да се връща вкъщи размазан от умора. Именно това прави невъзможно оцелването на европа без работната сила на емигрантите. Точно както в Рим. И това ще се случи, при първата наистина сериозна криза (която май даже вече започна) това общество няма да издържи и ще рухне. И тогава на власт ще дойдат новите варвари, и ще стане страшно. Бог да ни е на помощ.

Специално при мъжете секса е необходимост. То е като с кравите, ако не се доят млякото застоява и почва да ги боли. Именно затова редовните занимания със секс или ръкоделие при мъжът са наистина важни.

Знаем че са украсявани на паради. Когато Крум е пред Цариград прави парад в който войниците с украсено въоражение в златно, сребърно и разноцветно.

Поредна провокация, такива имаше вече много, пробват докъде могат да стигнат.

E то това добре, ама кажете и какви са били заплатите. Каже по селата когато човек си продаде продукцията колко взема.

В 1940 полковник Попови генерал Жеков посещават Германия по поръчение да военното министерство. Задачите им за най разнообразни, срещат се с Хитлер и поставят въпроса за връщане на Добружа, Македония и Беломорието, искат оръжието взето от французите след ПСВ, разглеждат Мажино и Зигфрид, събират опит и посещават цар Фердинанд. Ето спомените на полковник Попов по този повод. Посетихме бившия цар в наследствения му дворец Августа-Виктория. Дворецът представлява малка двуетажна стара обикновенна постройка, неподдържана, със скромна дори бедна мебелировка. Още първия момент при влизането се забелязваше че генерал Ганчев (хофмаршал на Фердинанд, практически човека който се грижи за него) се разпореждаше по господарски в двореца. Той по негово признание е получавал отпуснатата на Фердинанд от германското правителство месечна пенсия от 10 000 германски марки и я е използвал за издръжката на бившия цар, дворцовата прислуга и ... себе си. Други доходи цар Фердинанд не е имал. Легендата, че е бил много богат, е само легенда. ... Направи впечатление че той е забравил български език (сигурно не го е знаел добре) , смесваше и употребяваше в говора си словашки, немски и френски думи, а някъде поясняваше мисълта си направо на френски език. Беше изнемощял, отпаднал и болен старец. Носеше униформа на маршал от зелен плат, който беше доставен през войната за нашите офицери (Фердинанд беше произведен от германскит император в 1916 в чин фелдмаршал от германските въоражени сили). Костюмът му беше овехтял и дори неизгладен, от което личаха поотслабналите грижи на Ганчев за детронираният цар.

Ситуацията Византия-България е уникална. Нашите царе хем вземат много от византийците и се прекланят пред цивилизацията им, хем ги бият като шкембе у дувар когато ромеите не им угодят, справка цар Симеон. Дори цар Петър който толкова много се влияе от Константинопол пуска маджарите срещу тях когато това е изгодно за България. Незнам в историята да има такава симбиоза.

И в резултат на тая свобода на запад сред богатите и свободни дъжражи днес си имаме бракове между педераси, разрешена наркомания, понятия като морал, чест, патриотизъм са натикани в миша дупка и се считат за лоши. Ако за вас най доброто на тоя свят е да се натъпчете с генно модифицирани храни в компанията на Азис и да се напушите... успехи, аз ще пропусна. Предпочитам едно религиозно общество в което думите грях, морал и чест не са кухи фрази, а Азис не е национална звезда, вестниците не са пълни с разкази за цицорести фолк певици проститутки. Вие сега живеете в този свят и явно той ви допада, е аз пък ще остана закостенял, изостанал, със "стар морал" и няма да приемам за нормално педерас да е нещо модерно и готино, а Азис национален герой (абе няма ли най сетне някой да го застреля тоя, толкоз вреда нанесе на България, че нямам думи.