Frujin Assen

Точно това е огромния проблем на германците, невероятно огромния брой разработки на нови и революционни оръжия. Те създават на всяка бона техника твърде много варианти и модификации които им изяжда и така малкото ресурси.

Съгласен съм с историк, с уговорката че не нацията, а западния тип цивилизация върви към пропаста с бързи крачки. При тях икономически са по добре и това в някаква степен прикрива тежките проблеми.

Схванах само че това са някакви научни сайтове, ама френски бъкел не разбирам.

То така е на книга. Ама както виждаме в реалност е по друго. Или пак почваме- ама това не е истински документ, това не е прилагано, ама шейха не точно това е имал в предвид...

Сега прочетох тази книга и силно впечатление ми направиха някой чисто битови теми които много живо предават живота в българската армия от другата страна, отвъд героизма или оплюването. Забележете за какво разказва той и как е било в българската армия. ... В една долинка около форт номер 9 дето цяла една дружина е била на бивак заварихме всичко непокътнато, както си е било наредено, раници, шинели, ботуши, манерки даже и пушки. Разбира се и офицерския багаж не беше направил изключение. Смятай сега какъв страх и бяг е било. Особено се радваха войниците на офицерския багаж, защото изглеждаше че господата румъни много обичат комфорта и гастрономията, та влачеха цели складове с дрехи, постелки,, бисквити, шоколади, кутии с цигари,бонбони, одеколони, коняци и хиляди прочията. Имаше и цели кафези с живи когошки, гъски... По едно време май заприлича на петъчен ден в София-разшетоха се пижетата и за няколко минути пометоха всичко. Почнаха даже да захвърлят своите дрипави шинели и изпокъсани раници и да ги подменят с румънски-всичкото им облекло и снаряжение бе ново, като от кутия извадено. "Хай, нека сте живи и здрави, все така да ни преглеждате, оти ние сме хора сиромаси"-благославя пижо... ...Докато си вървяхме тъй безгрижно измесени с войниците откъм север се зададе неприятелски аероплан... Войниците отвориха уста и се звериха на голямата "птица" че много бучала. А ние офицерите, казвахме с насмешка "Нека, нека си видят резиллъка"... Наистина много нехаен народ сме ние българите. Щом избягаха румъните, ние отведнъж се разпуснахме и си тръгнахме тъй, яваш яваш-тук се спираме, там зяпаме, сеир си чиним. Иникому сякаш не идеше на ума да каже "Абе какво сме се заклатили като на събор, по скоро да идем напред да видим какво става". Боят още не е свършен, а и да е свършен, пък и да е свършен не трябваше ли да ги гоним по петите, особено с артилерия, да не им дадем време да се опомнят? А ние ги оставихме почти свободно да се измъкнат. Ама това е данено за германците. Ние не сме научени на много работи изведнъж. Ние си знаем едно по едно... ...Сега чак се сепнаха всички и отвориха уста. "А, стрелят...скоро". и хукнаха офицери и ординарци да търсят частите си и да носят заповеди "Хората да се събират, ротите да се строят" и прочее нужни разпореждания, но с два часа закъснение. Пак, слава Богу, че и румъните излязоха бетер от нас. Те и тук закъсняха... ...А поразителна беше гледката на войските със своята пъстрота в облеклото, която достигаше до комичност. Умирахме от смях при вида на метаморфизирания пижо-пременен и наконтен по най наивен и просташки, но живописен начин с всевъзможно румънско облекло, офицерско и войнишко, безразборно. Остави сърмените кепета и раниците с които се бяха снабдили почти всички, ами като се навлекли, кой с мундир, кой с шинел, кой с офицерски гащи-бричове-па имаше и с лампази... Ала тая шареност на облеклото дотолкова се хвърляше в очи че даже началството обърна внимание и издаде заповед-войниците да махнат румънското облекло и да облекат своето си. Харно, ама де го старото облекло? Развяват се кафявите куртки и гащи из полета и долища по всички ветрове и драки.. ...Както отбелязах по горе, кой де сварил пипнал по един хубав кон и го яхнал. Един за салтанат, на друг не му се вървяло пеш, трети натоварил багажа си на него и го води за юлара. А пешаците са натоварили и помъкнали какво ли не. Парцали, килимчета, чаршафи, обуща, шишета-зер пижо е придвидлив, всичко може да потрябва. Наистина и затова последва заповед, всичко лишно да се хвърли, войниците да носят само туй което им се полага, ама пижо все пок умее да поскрие нещо контрабанда. Тежи му, пречи му да върви, поти се, ама мъкне... ...Атаката обаче се отложи понеже германците заявили че нямат снаряди, изстреляли ги във вчерашния бой. Тъй зное "дойчо"-тъй стреля! Има ли снаряди, изфука ги на бърза ръка, без да му мисли много много, и пак чака, докато му пристигнат други. Зер Германия не е като България-тя има! А че в туй време щяло да има бой, хич и не ще да знае. "Нямам снаряди"-казва ти човекът. Понякога даже си закача оръдията и без да чака заповеди, спокойно си отива назад. Защо ще стои на позиция без снаряди? А нам вадят душите да питат час по час по телефона "Защо стреляте? По какво стреляте? Пестете снарядите!". Ама и когато не стреляме пак ни питат-сега обратното-защо батареите не стрелят...

Явно говориш за договора според който българите се нагърбват за отвоюват латинските земи от епирците и да им ги върнат. Едва ли и в Търново и Цариград някой си е правел илюзията че веднъж влезли в тези земи и отвоювали ги българите ще постъпят като кръгли идиоти и ще им ги върнат. Това е нещо като отстъпване на правата върху тези земи, ама по дипломатично. И все пак, как става така че битката се състои при Клокотница, а не на север от Одрин. Защо българските войски отиват през Пловдив чак до родопите и оттам (може би) отиват на изток. Тук очевидно става въпрос чий да е Пловдив. Може пък градът да е бил "ничий". Може би Иван Асен се е считал в правото си да владее Пловдив и затова да окача договора на копие.

А някой от вас помислял ли е защо битката е при Клокотница? Ако ромеите искаха да се разправят с България трябва да преминат балкана, иначе казано да се движат към Карнобат на север, а не към Пловдив на запад. Ако българите искаха да нанесат решително поражение защо се движат западно от Одрин, а не се спуснат от север по най краткия път към Одрин? Отпрамвям следното предположение по това време Пловдив все още е латински и се води борба кой да го заеме, българи или латинци. Битката при Клокотница с нейния решителен характер никой не е очаквал нито предполагал. Дали наистина Теодор Комнин е вярвал че може за късо време да завладее България или поне да я извади от играта без дълга, тежка и кръвопролитна война? Дали е бил готов да се откаже от Константинопол за да воюва с България. Все си мисля че вместо да се впуска в подобна война той е мислел по скоро да продължи надлъгването, да прати срещу българите някой наш съсед, и подобни маневри отколкото пряка война. Мисля си че и Иван Асен и Теодор Комнин са искали Пловдив и са очаквали след няколко малки битки да почнат преговори за мир и поредния тур в надлъгването за Константинопол.

От това което съм чел дъщерята на Самуил-Мирослава запленена от богатствата на Константинопол убедила мъжът си Ашот Таронит да предадът Драч на Византия за да спечелят благоволението на императора. Те двамата заминават за Константинопол където се договарят каква награда да получат за това си деяние. Самото предаване на градът трябвало да стане от Йоан Хрисилий. Междувременно обаче той умрял и синът му Теодор започнал да управлява граздът. Явно работата се размирисала защото Самуил изпратил армия да заеме Драч. За съжаление ромейският флот пристигнал първи и Теодор Хрисилий предал градът на тях.

Вече не помня къде, но се споменаваше че през ПБЦ е внасяно оръжие и или метал от Бохемия. Колкото до арбалетите през 1322 ромеите ги използват при обсадата на Пловдив. Цитата бе нещо от рода "Трябвало да стрелят с латински лъкове наречени чангри".

Абе той хомосексуализма не е нормално явление, но може да се обсъди как са гледали на него древните.

Съгласен съм че не може да се сравнява средновековието с 20 век. Само подчертах че вождизма у нас е застъпен силно. Има и нещо друго много интересно. Именно благодарение на силната ръка, която се персонифицира с отделен човек в България съществува едно виждане за равенство. Обикновенния човек се прекланя пред лидера, но за сметка на това не признава ничие друго превъзходство, било ако щете на по умен, по богат или просто по влиятелен от него човек. По този начин нещата се уравновесяват, вожда е на пиедестал но под него всички сме равни.

Според мен лично целта на цар Симеон е била да стане византийски император. Преди да се появи Роман Лакапин той е вярвал че византийците притиснати до стената сами ще го повикат и няма да се налага да превзема Цариград. Плановете му за нещо подобно се появяват едва когато властта в Цариград се стабилизира. Много по важно от битката при Катасирти е вътрешното положение на империята. По това време има криза на властта и образно казано короната се търкаля на земята и чака някой да я вдигне. Цар Симеон се е надявал това да бъде той, но Лакапин просто го изпреварва.

Когато настоящето не ни удволетворява, а това почти винаги, се стига до два известни феномена. По старите винаги правят отпратки с времето на своята младост "По наше време жените се обличаха по красиво, имаше повече морал, войните ни бяха по смели..." и така нататък. Другото е поведението на младите "И ще дойде време когато нашите бойци ще са по смели, нашите жени ще се обличат по красиво, страната ще се управлява по мъдро....". Носталгията по социализма се дължи както на конкретната ситуация, така и на този хилядолетен феномен. Само че, никоя политическа партия не може да върне младостта на пенсионерите, нито да помогне на младите да възмъжеят за 1 нощ. Сега конкрентно. Да, в България определено обичаме твърдата ръка. През цялото средновековие нашият цар е самодържец и зависим само от Бога, пълен господар на всичко в държавата. По време на турското робство ситуацията е същата, защото пък турския султан е даже още по абсолютен владетел от българския цар. Виждаме че след освобождението в България почти постоянно се залита към "силната ръка". В този смисъл на българите социализма е много по понятен отколкото на европейците.

Не схващам само защо командирите на една победила армия бягат или лежат мъртви. Обикновенно такава е съдбата на победените, не на победителите. А че византийските хронисти раздувате е повече от ясно. И така Симеон мислел да превземе Цариград, ама като видял могъщите му укрепеления и се уплашил.Това е все едно студент в София пета година да мисли че столицата е голяма колкото родното му село и всеки път като се връща в София да се учудва и изненадва че е по голяма.

Може и да е била наследствена, но поне за мен това е било по скоро по силата на традицията и поради отдалечеността на райони от центъра на държавата, а не по силата на закона. Забележете още кан Крум говори за "моите хранени хора", българските царе се наричат самодържци или автократори.

В конкретния случай дали е или не е свързана с настаняването на свети Климент няма значение. Факта е че владетеля може да смени комита във всеки един момент по свое усмотрение. Това поне става ясно от случая. Ако длъжността бе наследствена, то в ръцете на въпросния комит би се съсредоточила не малко власт и едва ли владетеля би бил в състояние да ги сменя по свое усмотрение. При такава ситуация на наследствена провинциална власт България вече не би била централизирана държава, а по скоро нещо подобно на държавите в западна европа. На унгарския аноним не бива да се вярва на 100%, това първо, второ това че комитската длъжност е преминала по родова линия в един отделен случай не означава непременно наследственост. Нека си спомним че преди Омертаг славяните се управляват от свои вождове. И значи Омуртаг премахва тяхното самоуправление, за да даде още по голяма власт в ръцете на провинциални наследствени управители или по точно владетели.

Да не би да имаш предвид израза "комитопули" който се употребява за четиримата сина на комит Никола. Прочее така не се сещам за преки податки комитите да са наследствени. Нали си спомняме за цар Борис който снема от поста комита на Охрид във връзка с настаняването там на свети Климент.

Ами те историците са си го признали, ние нямаме средновековна история на България, а история на византийско-българските отношения през средновековието. Ако мога да профанизирам, ние сме в състоянието на германец който пише история на Германия по съветски трудове за втората световна война.

И от Добротица става Добружа... да, сходството в имената е прекалено голямо за да не го забележим. Мажду Карбона и Каварна също има сходство.

Ами покажи го! По въпроса за готите, дайте по разширено инфо по официалната версия че да сравним с другите версии.

Добре дошъл. При нас няма караници защото модераторския екип следим стриктно да се спазва добрия тон. Всеки може да защитава която си иска теория, но няма право да обижда опонента си.

Аз само отварям темата, не смея да пиша пръв тъй като знам малко. Основния въпрос който искам да поставя е наистина ли исихастите са били толкова откъснати от света и наистина ли само са си гледали пъпа. Очаквам хората които разбират нещата да се изкажат.

Йончев, все пак Евтимий е в Търново и е духовен водач на българите. Него не му е нито работа, нито е можел да командва градския гарнизон или с меч в ръка да седи на стените. Но все пак той не гледа пъпа си и взема дейно и ръководно участие в отбраната според възможностите си. Ще направя нова тема за исихазма. Който знае нещо по въпроса да пише, да видим какво са правили исихастите и наистина ли са били толкова откъснати от мирските дела. За евреите също е интересна тема и мисля си заслужава да я обсъдим отделно.

КГ, в България няма случай на горени еретици, най много да ги изгонят от страната. Да, не знаем дали е била замесена, но според обикновенните хора е била замесена, иначе сектантите няма как да използват името и. В смисъл ако ти кажат че Първанов е извънземен най много да се посмееш, но ако ти кажат че краде (даже и да не е така) възможно е да го приемеш за вярно.

КГ, няма значение дали сектата на жидосващите са били луди. Важното е че са си позволявали да използват името на една православна българска царица за да привличат към юдаизма православни християни. Това е ужасно важно сведение което показва няколко неща. 1 Хората по онова време не са вярвали на царицата и са я възприемали като неистинска християнка. Ако общественото мнение беше убедено в нейните християнски добродетели жидосващите нямаше да могат да минат с тоя номер. 2 На нас не ни е известно дали тя наистина е била ревностна християнка (както твърдят придворните хронисти) или е била прикрита еврейка целяща разрушаване на държавата, както очевидно мислят обикновенните хора. Пак повтарям и ако трябва ще потретя обикновенните хора считат за напълно възможно Сара да е ръководителка на религиозна секта подкопаваща основите на държавата. Изгонените от Търново евреи са били именно тези жидосващи, но не е ясно напълно разгромена ли е сектата, и каква е поддръжката и сред останалите търновски евреи.