самотния вълк

Или казано с две думи - да се замени един термин с друг. Вместо субект на престъпление - субект на деяние

Момче, укроти малко емоциите и виж по горе забележката на модератора относно личностните нападки. Като поохладиш малко страстите, проследи бележките ни с КГ125 отностно ревадикационния иск и може би ще ти стане ясно, че с него сме на едно мнение, че основанието за него възникват едва от действията на собственика на кучето, с които заявява владението си върху веща. И тъй като това е извън темата, мога да ти го обясня, ако желаеш в друга тема или на лични. По темата... На няколко пъти те питах виждаш ли противоречие в горните две твърдения, а ти заяви, че няма. Сега се оказа, че едното било грешка - "лапсус". Ивинявай, но няма от как да знам, че си допуснал грешка. Тук не става дума за правописна, техническа грешка или друга видима такава, а за уверено изказано мнение. Всъщност имаме три понятия, които следва да бъдат разграничени по отношение на НОЛ нямаме различия, по отношение на субект на НП на няколко пъти ти намекнах и се опитах да те насоча, а по горе Галахат много добре ти го е обяснил и няма да го повтарям, остава третото понятие - субект на престъплението, за което твърдиш, че трябва да отпадне като понятие понеже е ненужно. Приемам за момент това твърдение и за пореден път те питам - как разграничаваме извършителите на отделните видове престъпления? Отново насочвам вниманието ти към длъжностното присвояване и очаквам да кажеш по какъв начин ще опишеш извършетеля на това престъпление, без да използваш понятието субект на престъплението?

За да има основания за ревандикационен иск, трябва не само кучето ми да ти е замъкнало маратонките в двора ми, ами и аз реално да упражнявам владение върху тях. Например, да си си ги поискал, а аз да откажа да ти ги върна. Това малко извън темата. И, за да не стане като в детската градина - "ама той почна пръв, другарко", аз поднасям извиненията си, че реагирах малко остро и си позволих личностна квалификация към опонента.

Мисля, че дискусията по темата с лице, което твърди уверено, че "В крайна сметка, за да няма обърквания, можем да признаем за субекти на НП всички хора, които осъществяват противоправни деяния, а наказателноотговорни само тия СПОСОБНИ ДА НОСЯТ ВИНА!" и "субектът на НП и наказателноотговорното лице си приличат по това, че и двете фигури могат да действат противоправно, но се различават по това, че субектът на НП не е способен да носи вина, докато НОЛ е способно да носи вина." и не вижда никаква разлика в двете твърдения, е безсмислена, но все пак ще му покажа разликата. В първото твърдение, казваш, че всяко лице, което върши противоправно деяние е субект на НК, а НОЛ е това, което носи вина. Т.е., според това изказване, НОЛ е подвид, да го наречем, на субект на НП. Субект на НП е общото понятие, което включва и НОЛ и останалите лица, които не могат да носят вина. Само че в следващото си твърдение, казваш, че субект на НП е само лице, не може да носи вина. Следователно НОЛ не е субект на НП. И, ако и сега не виждаш противоречието в собствените си твърдения, то наистина няма смисъл да продължаваме. Ако отпадне понятието субект на престъплението, как ще се разбира кои от всички НОЛ могат да извършват отделни видове престъпления. Как ще направиш разликата между ал. 1 и 2 на чл. 343в, примерно. Или длъжностното присвояване. Ще кажеш, че субект на НП е всяко НОЛ, което носи качеството длъжностно лице ли?. Надявам се, че сам усещаш, че това е правен абсурд. Галахад абсолютно точно е направил разграничението между трите понятия - субект на НП, НОЛ и субект на престъплението. "Ако моето куче ти отмъкне маратонките, ти имаш ревандикационен иск (rei vindicatio) срещу мен. Акп моето куче ти съсипе маратонките, тук моята вина се ПРЕДПОЛАГА, че със собственото си бездействие (деяние) съм проявил една небрежност, налице е деликт, но ако докажа, че нямам вина, то никакво задължение за обезвреда не дължа." Дотук с правните ти познания , щом смяташ, че е ревандикационен иск, а не иск по чл. 50 ЗЗД.

Последно, кое от горните две твърдения е вярно?

В България политиката в земеделието е тотално сбъркана в последните 20 и кусур години. Някой по-горе из темата беше писал, че му се повдига от окрупняване на земята. Начинът, по който това се прави в момента ме кара да се съглася напълно с него. Средния размер на земеделските стопанства в Западна Европа е от порядъка на 300-500 декара. Докато в една малка България има арендатори, които обработват по 100 000 (сто хиляди) декара. Което е абсурдно. Ние не сме нито САЩ, нито Русия, с техните безкрайни пространства. Така наречените Европейски изисквания допълнително прецакват дребния производител. В животновъдството има такива безумни изисквания, че щеше да е смешно, ако не е тъжно. Прост пример е фактът, че едни съседи в село идват да им пиша договор за наем, защото ги принуждават да си преместят кошерите в друг имот, понеже в техния гледат крави и не може да бъдат заедно. Това, който го е измислил е тотално неграмотен. От година и нещо се преместихме с жената на село, ентусиазирани. Сега от ентусиазма не остана много. Можеш да произвеждаш, каквото искаш, но пазар няма. Кооперирането изглежда добре, ама на теория. На практика у нас нещата хич не са розови. Има нужда от сериозни законодателни промени. Друг проблем е и народопсихологията ни. Гледа някой 20-30 крави и веднага се взема за сериозен фермер и започва да наема цигани да му ги гледат, докато той си пие кафето из селото, вместо да е в обора. После почва да се жалва от работници, от системата и от каквото се сети.

Тук вече си противоречиш сам на себе си. По-горе категорично заяви, че субект на НП и субект на престъплението е едно и също. Сега излизаш с тезата, че субектът на НП не може да носи вина, т.е. няма как да е субект на престъпление. Изхождайки от тази конструкция, излиза, че НОЛ не е субект на НП, което, надявам се, да се съгласиш, че е абсурд. Не мога да се съглася и със Стойнов, който разменя понятията. Както казах и по-горе, наказателно отговорно лице е едно по-общо, абстрактно понятие. Това е лице, което по принцип може да носи наказателна отговорност. Почти всички членове на този форум са наказателно отговорни лица. Казвам почти, защото вероятно има членове, които не са достигнали определената от закона възраст. Докато субект на престъпление може да бъде лице извършило престъпление. В първия си пост писах, че няма разлика между двете. Но сега се коригирам. Разликата е именно извършване на престъпление. Ако отпадне субект на престъпление, то какво става с онези състави, които изискват специални качества на извършителя на престъплението, например "длъжностно лице"?

Говорим за положението в българското право сега, не за това как е било, как трябва да бъде или как е в Германия Значи ти изхождаш от това, че за да има престъпление задължително трябва да има пострадал??? Това къде съм го казал? Вярно е. че пострадалия е предимно субект на процеса, но дали пък няма състави в НК, които дават определени характеристики на пострадалите, за да е съставомерно деянието? Та те субекти ли са на НП или не?

Ненов не е предметна темата та все едно какъв е бил Вашата теза каква е всъщност? Доколкото разбрах от емоционалните ви постове, че субект на НП и субект на престъпление е едно и също. Тогава пострадалия какво е Съгласен съм че НП има нуждаот ремонт

Сериозно?Виждам сте образован, Та беше ли ви отказан достъп до образование или не? Та 60те години касаеха определени репресии над семейството ми в спора с братовчеда. Но те не стават пречка пред баща ми да завърши висше, нищо, че е внук на полицай през 23г Всъщност много некадърници сега се оправдават с комунистите, че не са имдавали да учат. Вярно е и че децата на активни борци имаха привилегии, вярно е и че в характеристиката ми за армията през 89г все още се пишеше за прадядо ми полицай. И какво от това? Сега е 2013, децата родени след 10.11.89 ваче имат свои деца, животът си върви, а някои още гонят призраци от миналото. Е имаше и глупости, и изращения, всички го знаем. И какво правим днес? Заравяме си главата в миналото ли и избличаваме идеологическия враг? Не. мерси, този епизод го минахме по времето, което отричате и не искамда се връща с обатен знак и пак да гоним някакви врагове

Темата си е мъртвородена. Авторът й така и не благоволи повече да се покаже, да поясни какво има предвид. Поне на мен не ми стана ясно кои точно християни не участват и по какъв начин би следвало да участват в управлението. За скромния ми опит като член на ОИК преди години нямам спомен на някой кандидат да са му искани данни за религиозна принадлежност. Няма никаква пречка убеден, вярващ християнин да заеме управленски пост в държавата, стига да се спази процедурата по заемането му. И понеже няма яснота по темата, тя се изроди в обикновен, кръчмарски политически спор. Гербов, не се хаби, няма смисъл. Твоите аргументи съм ги ползвал десетки пъти в най-разни спорове. Резултатът е като в тази тема. За последно беше наскоро с един братовчед, който, на въпроса ми да представи рационални, а не емоционални аргументи, ми каза - "ти сигурно не знаеш нашия род колко е пострадал от комунистите". И така и не можа да ми каже как събития от преди 60 години имат отношение към днешната ситуация в държавата. Та има една категория хора, които тотално бъркат понятията "демократ" и "антикомунист". За тях има знак за равенство между двете и дори не се усещат, че използват същата комунистическа риторика, с която някога партийни секретари громяха враговете на комунизма - гадните капиталисти и империалисти.

Дали Ненов е комунист или не, едва ли е от значение. Вярно е, че има и идеологически залитания, което е неизбежно за времето си. Но е вярно и, че е бил вицепрезидент на Международната асоциация по криминално право, което едва ли е случайно. Темата е за субект на престъпление и наказателно отговорно лице, не за субект на НП общо. Едва ли някой твърди, че малолетните не са субект на НП. Пострадалият от едно престъпление също е субект на НП в неговия общ смисъл, но не е субект на престъпление. Всъщност тънката разлика между субект на престъпление и наказателноотговорно лице е, че второто е едно абстрактно понятие. Всеки достигнал определена възраст и е вменяем е наказателноотговорно лице, но болшинството от хората цял живот не прекрачват тънката линия, която ги прави субект на престъпление.

Добре, щом има значение, да видим какво точно пише. "17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш." В израза има заповед и предупреждение, какво ще стане при неизпълнението й. Тук думата "бездруго" е много любопитна, но за момента ще се абстрахирам от нея, защото не съм проверил всички преводи. Но според мен синодалното издание е най-точно. Та какво имаме в горния израз? Заповед и санкция, като санкцията е умиране. Следователно смъртта съществува. От друга страна, ти твърдиш, че "Думичката "Безсмъртие" не е съдържа никъде в Стария Завет." Следователно, как може да знаеш, че Адам по начало е бил безсмъртен, а смъртта е следствие на греха му? Нали това не е указано никъде. Обаче, може да не се използва думата "безсмъртие", но е използван израза "вечен живот" или по-точно "и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно." бит. 3:22. Т.е. човекът никога не е имал вечен живот. Той е следствие от ядене на плода на дървото на живота. А за него няма забрана да не се яде. И сега за парадоксите в цялата християнска парадигма. Адам не е имал познание за добро и зло. Следователно не е знаел, че неизпълнението на божията заповед е нещо лошо. В действията му няма вина, въпреки това е наказан. Освен това бог лъже, че ще умре. Човекът не умира, след като яде от плодовете на дървото на познанието. Да, запознат съм с християнското тълкуване, че това всъщност е духовна смърт и отдалечаване от бога. Но в текста няма нищо такова. В него се говори за умиране. На следващо място наказанието зависи от волята на бог. Той е можел и да прости. Но не го прави. Ако се върнем на примера с магистралата, смъртта на този който пресича пред движещите се коли е извън волята на този, който предупреждава. Докато при бог и човека не е така. Според християнската доктрина, с това, че първите хора не изпълняват заповедта на бог, греха влиза в света. А злото и смъртта са част от греха. Ако преди яденето на забранения плод ги е нямало, какво познание дава това ядене? Как може да се различава добро от зло, ако в света няма зло? Излиза, че в света е имало и зло, и смърт още преди Адам и Ева да нарушат божията заповед. П.П. Тъй като това мнение излиза извън темата, моля някой модератор да го премести в съответната тема, ако има такава или да направи нова.

Предупреждава или заповядва... все едно. Факт е, че се споменава за смърт преди т.н. "грехопадение". Факт е и, че се говори за безсмъртие след ядене на определен плод. Т.е. то не е даденост, ами идва, когато се опита от плода на дървото на живота. "12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -" От къде са се взели смъртта и греха, за да влязат в света? Самозародили ли са се? Или са съществували в някакво друго измерение или не знам къде? Защо бог говори за умиране, преди да има смърт? Други абсурди относно грехопадението вече не са предмет на темата и няма да ги коментирам тук

Ползвал съм изданието на Светия синод. И какво всъщност ми казваш? Бог предупреждава Адам за нещо несъществуващо, така ли? Все едно да ме предупреди да не пресичам магистралата, докато по нея се движат коли с висока скорост, защото ще умра. И докато не пресичам магистралата за мен няма смърт. Тя се появява едва, когато река да се правя на бързак и някоя кола ме отнесе. Извинявай, но това е несериозно. Ако няма смърт, каквото и да прави Адам, няма как да умре. Фактът, че бог го предупреждава, че при определено негово действие ще умре, означава, че има смърт, но тя ще настъпи, ако Адам извърши забраненото действие. А в следващата гл. 3 има следния интересен пасаж - "22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно." Това е след "грехопадението", но показва, че вечния живот се дава, като се опитат плодове от дървото на живота. И за да не случи това, бог гони Адам и Ева от Едем

Всъщност това не е съвсем вярно. Още преди грехопадението сам бог говори за смъртта. "17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш." битие 2:17

Знам... още по зле за него, щом това не му е попречило да напише, това, което казвам. Ето цитати: "Винаги се беше гордял с умението си да се предрешава — никой не би заподозрял, че този сивокос, дрипав и небръснат човек е опитен писар в английската кралска хазна и шпионин на Едуард, изпратен в Париж, за да събира и изпраща сведения. Той с лекота се беше придвижил из града, преминавайки от подземния свят на левия бряг на Сена към разкоша на кралския двор в Лувъра. Беше развълнуван от онова, което откри през последните седмици. Заедно с братята си Шарл и Луи френският крал планираше нови действия срещу Едуард Английски." От гл. 1 на Шпионинът на краля "Той беше използвал прелестите й, за да подмами и използва един от писарите на Филип от кралската канцелария в двореца Лувър." "Преди да тръгне от Париж, господарят му, Филип IV, го беше завел в тайния си кабинет в Лувъра, драпиран с пурпурно кадифе, и му беше обяснил задачата." гл. 1 на "Принцът на мрака"

Аз изобщо не се съмнявам. Убеден съм, че няма да се покаже такъв текст. Просто защото не съществува. но пък изобщо няма да бъда изненадан, ако се окаже, че горкия Теофан не е искал да каже това, което е написал, но Г.Ценов добросъвестно е коригирал хрониката му, като е изравнил мислите и писанията на Теофан.

Всъщност ... нищо лошо. Такава е туристическата практика по света. Къщата на Данте във Флоренция не е къщата на Данте, ами реставрирана през 19в постройка от онова време. За оригиналната се знае само, че е била някъде в този район. Но това не пречи на народа да гледа и цъка с фотоапарати. Не сме измислили ние топлата вода

Всъщност има как през пет век да са познати, а през седми - не, но това е друга тема и касае евентуални грешки в самите хроники, а не грешките на Ценов Последно... С еднакви или с различни източници са работели Златарски и Ценов? Ако са еднакви - кой от двамата правилно предава текста на Теофан, ако са с различни - все пак ще доживеем ли да видим този не изопачен теофанов текст, до който е имал достъп Ценов

Аха... Започнах да чета Пол Дохърти и неговите "Средновековни загадки". Ама стигнах до момента, в една от книгите, където Филип ІV Хубави кани някакъв шпионин в кабинета си в Лувъра и зарязах цялата поредица

Да бе да... А дано, ама надали, както казала Айшето. Автохондист да признае, че греши... Това трябва да се види, запише, документира и запази за поколенията.

По горе питах защо пък бог да не може да се самоубие... Но не прочетох отговор. Повечето размисли са, че въпросът "Може бог да се самоубие?" е тъп и безсмислен. Ми не виждам причина да не може да се самоубие. Какви ще са последствията от това негово действия е без значение, нито мотивацията му да го направи.

И? Читалищната библиотека да не би да чака да се изчерпи хартиения тираж, за да си попълва фондовете? Доколкото ги попълват все още де... За да се качи една книга в читанката, нали все някой я е купил. Някога си разменяхме книги, сега ги четем онлайн. Нито тогава, нито сега нарушаваме авторското право на някой. Авторът си е получил хонорара (друг е въпросът, че нашите автори обикновено си плащат, за да ги издават, а българските издателства по отношение на български автори най-често работят като печатница за некролози. Плащаш си - издават ти n бройки, после се оправяй сам), издателите са ти получили процента от тази закупена книга. Някой по-горе писа, че това реване за уж авторски права, няма нищо общо с автора, а защитава интересите на издателите. Да предположим, че затворят читанката. Нима това ще промени нещо? Едва ли. Дори и да искам няма как да закупя всяка книга, която искам да прочета. Първо нямам тази финансова възможност, второ нямам и достъп до всички. Отделно там има книги издавани преди повече от 25-30 години, които вече и по антикварни книжарници не могат да се намерят. Безумието по тези авторски права стига до там, че в НК плагиатството се преследва по частен път, докато само държането на материални носители, съдържащи чужд обект на авторско право е престъпление от общ характер.

И защо да не може