самотния вълк

Не е. Но е условие за годината 453. Тук не влизам в дебат дали Авитохол е Атила или не. Но само, ако се приеме, че е Атила излиза годината 453, която се използва за отправна за сметките. А за да се прибави към нея 150, то трябва Ирник да се е родил и поел властта в същата тази 453г. Това следва от записа "живя". 150 са годините на живот на Ирник, не на управление. Т.е. той може и на 100 години да е бил, когато е поел властта. Тогава към 453 (приех за момент, че Атила = Авитохол) се прибавя 50 + 2те години на Гостун и за началото на Куртовото управление трябва да се приеме годината 505, което е абсурд. Но Ирник може и на 20 да е станал владетел. Тогава Курт се е възцарил през 585. Като прибавил 60те години на неговото управление, то тогава той е умрял през 645г, което до някаква степен съответства със сведението на Теофан. Към тази година, ако се прибави 61, колкото е управлението на Аспарух, излиза, че той е умрял през 706г, но това пък е в противоречие със Сигиберт, който дава в своята хроника, че през 700г Тервел управлява българите. Значи или Ирник съвсем млад е поел властта, или Авитохол не е Атила или просто първите двама владетели са митологични и всички сметки, базирани на Именника са предварително обречени на неуспех

Тази сметка би била вяра при наличието на две условия 1. Авитохол е Атила и Ирник - Ернак 2. Ирник е роден и започнал да управлява в годината на смъртта на Авитохол/Атила

Добре, професоре, да приемем за момент, че са епоними. Обаче имам няколко въпроса - от къде взехте началната година - 153, от която започва управлението на поредицата владетели за този 300 годишен период? - Как изчислихте кога е умрял Авитохол? 153+300 или обратното, което пък би отговорило на първия въпрос. -защо свързвате 153г със 160г, когато "когато по онези земи е констатирано присъствие на хуни, което пък от друга страна означава, че тези хуни са прабългари"? Всъщност, вие приемате ли тезата, че Авитохол е идентичен с Атила, защото, честно казано, от последния абзац на прикачения файл нищо не разбрах. Целият абзац е едно огромно изречение, от което не става съвсем ясно какво искате да кажете.

По скромното ми мнение на неспециалист, всички опити за датировки и хронологическо подреждане на Именника са обречени. Механичното събиране на посочените в него години, винаги ще даде отклонения от изворовите данни за управленито на българските владетели. Тук не искам да влизам в дебати дали е точен Именникът или не. Но определено е непълен. Неяснотите идват от изричното деление на държа и живя. За първите двама владетели е записано по колко години са живяли, докато за останалите - записът е "държа", което се приема за времето им на управление. Но не се знае кога Авитохол е взел властта. Може да е бил на 20 години, а може и на 220. Подобно е и положението при Ирник. Той може да е управлявал и по-малко от една година, ако приемем, че Авитохол е бил на 150 години, когато е взел властта. Разбира се, тук не поставям на въпрос легендарната продължителност на живот на двамата.

Абе не е баш така. Тук http://www.bushcraftbg.com/forum/index.php?topic=660.75 подробно е обяснено

По принцип Галахад пише много точни и правилни правни коментри, затова, лично за мен, е учудващо, че последните му два поста звучат повече като евтина журналистическа сензация. От подчертния пасаж излиза, че един и същ съдия пуска обвиняемия от ареста, т.н.е отказва да се вземе мярка за неотклонение "задържане под стража" и после разглежда делото. Което няма как да стане, предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1,т.1, б. Г НПК Чл. 29. (1) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател: 1. който е участвал в състава на съда, постановил: ...... г) определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство; Но понеже става дума за несъвършенствата на проекта за НК и се спомена чл. 68 от него Чл. 68. (1) Когато съдът постановява осъдителна присъда, размерите на предвидените в особената част на този кодекс наказания лишаване от свобода или глоба се намаляват с: 1. една четвърт – при извършено тежко умишлено престъпление; 2. една трета – във всички останали случаи. (2) В случаите по ал. 1 съдът не може да определи наказанието под най-ниския предел за съответния вид наказание, предвиден в общата част на този кодекс. (3) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду два или повече вида наказания, съдът не налага най-тежкото от тях. В тези случаи правилата на ал. 1 не се прилагат. (4) Правилото на ал. 3 не се прилага, когато е предвидено наказание пробация. (5) Когато се определя наказание за престъпление, представляващо опасен рецидив, съдът прилага правилата по ал. 1 – 3 след увеличаване на наказанието по чл. 43, ал. 2. (6) Правилата по ал.1 – 5 се прилагат, когато подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. (7) Правилата по ал. 1 – 3 не се прилагат, когато с престъплението умишлено е причинена смърт или тежка телесна повреда. Някой може ли да ми каже кога се намаля наказанието при осъдителна присъда? Защото в текста няма никаква препратка към друга правна норма, с изключение на един бегъл намек в ал. 6 За сметка на това в загланието на текста е посочено в кои случаи се намаля наказането. - При съкратено съдебно следствие. Освен, че не е особленно удачно на всеки член да се поставя заглание, то в случая на самото заглавие се придава силата на правна норма. На втогоро място - и тук и на други места в проекта е записано - "размерите на предвидените в особената част на този кодекс наказания" Какво ще рече това си знае сигурно само авторът на текста. Кои размери се намаляват - горната граница, долната, ако има такава? При най масовото престъпление - кражба, наказанието според проекта е до 4 години, без долна граница. В този случай как се определя наказанието? Намалява се горната граница ли? Това е някакав опит да се пресъздаде сега действащата разпоредба на чл. 58а, ама направен без особен смисъл.

чл 14 от проекта преповтатя чл. 12 от НК, включително и ал.3 Иначе съм съгласен, че следва да се разшири приложението на неизбежна отбрана. по отношение на новия чл. 592, явно и аз малко съм учил, щото не я разбирам по друг начин, освен като вавеждане на колективна вина. Колегата К125 е командир на отделение, а аз съм обикновен редник, който е дневален. И ако заспя на дежурство и колегата отива в затвора. Което означава, че тойне трябва да заспива, за да може да следи подчинените му как носят дневалната служба. Не ми се мисли какво трябва да прави командирът на полк...

Изобщо не казвам, че в този вид чл. 146 няма нужда от редакция. Само споменах един факт, който остана недоизказан в цялата шумотевица. Иначе разпоредбата има нужда от сериозна редакция, преди да стане правна норма. Но като стана дума за оправдаване на престъпления срещу мира и човечеството... По скромното ми разбиране, това е престараване. Какво би сдтанало при хопотезата, когато едно лице е осъдено за такива престъпления и след смъртта му, някой историк публикува неизвестни факти и данни, с които се опитва да докаже, че лицето няма вина. Снощи даваха някакво подобно предаване по НГ, ако не се лъжа. Този учен върши ли престъпление или не? Вярно, в разпоредбата е записано "и с това създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора поради тяхната раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност", но какво би станало, ако някаква групичка подръжници на осъдения решат да използват новата публикация за оправдание на собствените си насилствени действия? Има и един направо абсурден текст. Агресия Чл. 580. Който планира, подготвя или ръководи агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или с доживотен затвор. Едва ли този текст касае водене на агресивни войни по другите части на света. Макар че, съгласно чл. 5, ал. 3, би следвало да се прилага и за тези войни. Остава открит въпросът как ще става на практика и дали ще се съди президента на САЩ за някоя от войните, които се водят на чужда територия. Приложен към България, аз виждам две хипотези за неговото приложение. 1. Срещу този който води агресивна война срещу България и 2. Когато България води агресивна война срещу друга държава. По първа точка кой следва да носи наказателна отговорност? Държавния глава, ръководителя на правителството, началника на генералния щаб, всички офицери от генерали до лейтенанти, които са заети с водене на военните действия? По какъв начин ще се осъществи наказателната репресия срещу тези лица? 2. Тук въпросите са още по сериозни? Изброените ли по-горе лица, които в случая са български ръководители и офицери ще носят отговорност от български съд, неясно за какво. Води България някаква война, завръщат се войските победоносно и ... всички ръководители на военните действия на подсъдимата скамейка. И ако това не е абсурд. Поправям се. И в сега дейсващия НК има този абсурден текст и вместо да бъде оправен, то проекта го копира

Това със снимането не е толккова страшно, както се опитва да го изкара медийната истерия в последните дни. Престъплението по чл. 146, ал. 1 е от частен характер. Това някак си мина неизказано в дебатите. Иначе споделям мнението, че проектът в този си вид е абсурден. От специалната част са извадени престъпленията при условията на опасен рецидив, като са заменени с една неясна формулировка в общата част в чл. 43 (2) В случаите по ал. 1 предвидените в този кодекс наказания лишаване от свобода и глоба се увеличават с една втора, като лишаването от свобода не може да надвишава максималния размер, предвиден в чл. 50, ал. 2, т. 2.

Няма и да обясни. Този е неспасяем. Опитвал съм се да водя спор се него. Безсмислено е

Добре де, тютюна е вреден, не споря. Ама какво пречи на уважаемите непушачи, ако в града има една две задимени дупки, в които аз, като пушач, сутрин да си пия кафето или по някоя бира след обяд? Няма да им влизам в чистите им, стерилни заведения и няма да им преча с дима си. А това за грижите за здравето на хората са пълни дивотии. Сигурно е съвсем минимален броя на пушачите, които са спрели цигарите или поне да са ги намалили, заради забраната. Аз лично, като не мога да пуша в кафенето, а времето не позволява да се седи навън, просто си вземам кафето сутрин и си го пия в личния си офис, като пак си пуша.

Тези дето искат права на животните и понятие си нямат какво искат. Хуманното отношение, както се споменава и в първия пост, е следствие на развитие на човешкото общество. То не е право на животното, а задължение на човека и обслужва обществото. И съм сигурен, че никой не призовава за ненужно жестокото отношение към гадинките. Но от друга страна няма сила, която да ме спре всяка седмица да тегля ножа на един от зайците си, въпреки че нарушавам нам си колко наредби и директно попадам в хипотезата на чл. 325б НК.

Ми това, че в правото най-общо има две категории - човек и вещи. Всичко, което не е човек, е вещ. А, по твоята логика се появява още една категория, към която следва да причислим и растенията, не само животните, защото и те са живи

То е ясно, че животното е вещ, ама това май не го разбират разни псевдо защитници на животните. Едното ми куче има "правото" да се разхожда навсякъде из двора, да влиза в къщата, да спи на леглото, защото е получило статут на домашен любимец. Другото, обаче има задължението да стои вързано на тела и да пази останалия добитък в двора, както и правото да получава храна веднъж дневно. Само че, според "любителите" на животните всичкия добитък трябва да бъде третиран като първото куче, пък аз върша дискриминация към второто.

Права на животните ... Хм... Да приемем, че им се дадат определени права като на хората. Но човек има възможност да реши дали да упражни правото си или не. Примерно всеки има избирателно право, но не всеки го упражнява. Има хора, които не гласуват (тук се абстрахирам от дискусията, която тече за задължително гласуване). Даваме на животното право на глас и...? То как ще го осъществи? От друга страна за кои животни иде реч? Доколкото ми е известно има около 1 500 000 вида животни. Всички ли видове трябва да имат права? Една медуза да има същите права като едно куче. Дори и да ограничим правата само до гръбначните, то всички ли или само домашните имат права? Ако е всички, кои ще следи как дивите животни спазват правата на другите диви животни. Всеки има право на живот. Отнемането на живот се наказва. И изведнъж всички хищници се превръщат в убийци, които трябва да бъдат съдени. Друг е въпросът как ще стане в дивите джунгли, дето не е стъпвал човек все още. Изобщо всякакви искания за права на животните са абсолютно малоумни. Всъщност това, което някои се опитват да пробутат като права на животните, са всъщност задължения на хората, да спазват определени правила. Макар че често тези правила са абсурдни. Като идиотския текст Чл. 325б. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.) (1) Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) Наказанието е от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 е извършено: 1. от лице, което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях; 2. по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост; 3. на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице; 4. повторно. Така, както е записан, автоматично поставя под ударите на НК всеки баща завел сина си за риба. Умъртвява се гръбначно животно на публично място в присъствието на малолетно или непълнолетно лице. П.П. сега се сещам, че преди години някъде из нета попаднах на следното малоумно изказване на някаква "природолюбителка" Някой си подаряваше ловно куче от породата дратхаар. Следваха разни коментари, докато се стигне до "бисера" "Дано не попадне при някой ловец, който ще го научи да убива"

Принципно много точни разсъждения на Галахад, макар че с някои от тях не съм съвсем съгласен. По точно с примера за голямото и малкото куче. Но предполагам, че го е дал, за да разясни нагледно разликата между крайна необходимост и неизбежна отбрана и няма да задълбавам. Действително казусът е интересен и няма еднозначна уредба в НК Двата текста на закона по-горе из темата са цитирани на няколко пъти. Неизбежната отбрана може са се осъществи само срещу човек. Това изрично е записано в тълкователното решение, към което се даде линк. Този извод се извежда и от самата редакция на чл. 12, а именно "причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели." Нападател може да бъде само човек, не и животно. То действително може да нападне, но водено от инстинкти, без да има целенасочено волеизявление. При неизбежната отбрана няма изискване нападнатият да се спаси по друг начин. Докато текстът на чл. 13 дава възможност да се защити "лични блага" от непосредствена опасност. Дотук добре. Човекът се защитава от непосредствена опасност, каквото безспорно е нападението на кучето. Но има една уловка в закона "непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин".

Интересна дилема Според мен е крайна необходимост, нищо, че нападението е предизвикано от човек, чрез кучето. Нападнатият реално се брани срещу вещ - куче. Вредите, които би причинил на собственика на животното, ще бъдат противоправни в хипотезата на раздразнение, предизвикано от пострадалия. Евентуалната възможност, чрез елиминиране на човека, да спре атаката на животното, не е достатъчно основание да се приеме, че имаме неизбежна отбрана.

Тогава кучето е част от екипировката на специалните сили. Законът използва друг термин, но това е без значение. Ако е използвано за задържане на нарушител или за овладяване на масови безредици, нямаме противоправно поведение, стига служителите на реда да действат в рамките на правомощията си. Ако са превишили правомощията си, носят отговорност на общо основание, като животното е само средство, като палката, примерно. Ако нямаме изпълнение на правомерна задача от служителите на реда, се връщаме към изредените вече хипотези. Материята наистина е малко хлъзгава, така че може да има и други виждания.

Зависи от състава

Споделям разсъжденията по казуса. Зависи от начина, по който е извършено нападението от обученото куче. Ако е куче-пазач охраняващо повереното му имущество (примерно някой склад) от противоправно посегателство, по мое мнение не следва да се търси отговорност на собственика на животното. Но може кучето да нападне просто докато се разхожда по улицата. Тогава отиваме към наказателна отговорност по чл. 325в НК, ведно с деликтна за причинени вреди. Но, ако кучето насъскано към човек имаме точно умишлено престъпление - причиняване на смърт или телесна повреда. Вече според всеки отделен случай трябва да се преценява вида на умисъла.

Има.Виена

ОК,признавам, че не съм те разбрал за деликта, но сага ми цитирай къде съм твърдял, че не е И кое точно съм изгубил? Цитирал си решения на апелативен съд, в който се използва "субект на деянието". Е и? И аз съм го използвал, най-вече,когато искамда изтъкна, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е предаден на съд.. В този смисъл е и цитираното решение на съда. Но субект на деяние е и лице, което паркира неправилно, но какво общо има НП с това? Поправи ме, ако греша, но не твърдеше ли в началото, че НОЛ и субект на НП са достатъчни, но се оказа, че с тях не може да се опише извършителя на отделните видове престъ,ления и в упорството си се позова на апелатувен съд, без да схванеш смисъла. Примерите на Венедиков са си съмсем уместни, но ти ги използваш не на място. Улавянето на животно в поставена от мен примка е деяние, не е събитие и с поставяне на привката съм заявил намерението си да владея. Събитие е, когато кучето на съседа омотае веригата си в някакви храсти в двора ми. Тогава не упражнявам владение върху него. Останалите ти писания за омраза и личностни нападки ги оставям без коментар. Отдавна не обръщам внимание на аргумента "Къф си ти бе". И ми е все едно кой те е ипитвал

Определено не си цивилист. Примерите, които даваш са неуместни. Не те знам и какъв пеналист си, но досега успя са се омотаеш в собствените си тези. Единственото смислено нещо, което написа е, че неизбежна отбрана може да има само срещу човек. Останалото са дълги, разпилени разсъждения от тема в тема, които не съм сигурен, че сам ти разбираш. Като "адвокат с диплом 5.67", би трябвало да ти е ясно, че престъплението е и деликт. За това имаме и граждански иск в наказателния процес. Макар че се съмнявам някога да си заставал на дясната банка П.П. И по спокойно, не се пали толкова

Е, аз завърших средно през 89г, висше по-късно. И? 50те и 60те са минало. Дали е било правилно? Не, не е било. Затова и не искам да се връщат. Но такива като вас точно това правят. Гонят идеологическия враг. И като ви дам примери с "некадърници" - какво? Вие познавате ли ги? Ще ви изредя десетина имена на хора от малко провинциално градче. Това ще промени ли нещо? Или ще отречете, че ги има? Ми - има ги. Има ги навсякъде. Както има и "хора, минали през комунистическите концентрационни лагери". Разликата между нас е, че аз признавам и двете категории, докато вие си затваряте очите за едната. А последния ви абзац е типичен пример на идеологията на новите "демократи" в България. Всеки, който не е с нас е против нас и е "комунист-рубладжия". Та така...

В началото уверено твърдеше, че субект на НП и НОЛ са достатъчни и няма място в теорията за още едно понятие, като субект на престъплението. Поне аз така схванах изказванията ти. Сега вече вкара още един термин - субект на деянието. Но не представи нито един довод, с който да оправдаеш отпадането на субект на престъпление и евентуалната му замяна със субект на деянието. Колкото до ревандикационния иск не знам още какво трябва да ти се каже, за да проумееш, че действията на животното нямат никакво отношение към него. От значение са действията на собственика на кучето или което и да е друго лице, в чийто двор са маратонките, с които действия това лице осъществява владение върху тях, а не как са попаднали в двора му. Все едно дали са донесени от неговото куче, кучето на съседа или са изпуснати от случайно прелитаща птица.