DendroaspisP

Римлянин, голям провокатор си! Пак наливаш масло в българската "гордост", когато някой друг ни засегне отвън. Ама по между си сме готови да си живеем в кочинката и това наричаме някак си обречено - българска народопсихология.

И аз не разбрах какво има предвид Скуби, но може би нещо във връзка с отношението към мъртвите като обичаи, традиции и т.н. Като това по-долу, за отношението към мъртъвците в Тибет. Лично аз останах крайно изненадан. Но, предупреждавам, че има силно натуралистични снимки, които може да не понесат на всеки стомах и сърце, така че ги гледате на ваша отговорност!!! http://photoshtab.ru/2011/08/tibet/

Покрай тази стара и забравена тема се поразрових и не открих тема за Гръко-персийските войни (ако има такава и пропускът е мой, моля модераторите да прехвърлят поста ми в нея). Термопилите не е изолирано явление, а е неразривна част от тези гръко-персийски войни. Отделно, констатирах някои неточности в горните постове (извън вече приключения спор за милионите войници на персите). Та реших да нахвърля някои бележки, за да видим систематично къде е мястото на битката при Термопилите. Гръко-персийските войни нито започват с Дарий, нито приключват с Ксеркс. Те обхващат един период от около 50 години: 499-449 г. пр. Хр.. И си имат предистория, така да се каже. Лично аз ги разделям на три периода + предисторията, без претенция за абсолютна точност. Така и ще ги разгледам. 1. Предистория. След 546 г. пр. Хр., когато персите завладели Лидия, ситуацията в Мала Азия се променила. Персите започнали настъпление на запад в Мала Азия, което неминуемо ги довело до егейското крайбрежие и около проливите на Черно море. А там се намирали много и то богати гръцки колонии. До похода на Дарий I срещу скитите (датиран между 514-512 г. пр. Хр.) всички гръцки градове по западно малоазийското егейско крайбрежие вече са покорени от Персия. В редица от тях като представители на персийската администрация са поставени настоящи и бивши гръцки тирани. Походът на Дарий срещу скитите не постигнал някакъв сериозен успех, но имал една важна последица - в резултат от него персите стъпили на Балканския полуостров и там установили своя сфера на влияние на север на проливите. Дори има сведения за постоянни гарнизони. Така, към 512 г. пр. Хр. Черноморските проливи са изцяло контролирани от персите. Това сериозно увреждало интересите на гърците от континента (така да наричаме континентална тогавашна Елада), защото веднъж с превземането на гръцките градове по малоазийското крайбрежие се засягали търговските отношения с тях, второ с контрола на проливите също се удряло върху гръцките интереси и контакти с колониите им в Черно море и другите черноморски райони, с които не само активно се търгувало като износ на луксозни стоки, но и се внасяли редица важни суровини и храни за бедната на природни богатства континентална Елада. Нещо повече, след скитския поход, Дарий започнал и политика на постепенно завладяване на островите в Егейско море като първо обърнал внимание на богатите и важни - остров Хиос и остров Самос. Във връзка с тази политика някъде в края на VI в. пр. Хр., тиранинът на Милет - Аристагор като представител на персийската администрация, предложил да се завладее и богатият остров Наксос. Явно си е правил сметки за влияние и богатства, но операцията се оказала неуспешна и персите претърпели неуспех. Страхувайки се от отмъщение на персите (и изпадане в немилост, което не водело до нищо добро за главата му) в 500 г. пр. Хр., той се отметнал от съюза с персите и двигнал въстание в Милет, което било подкрепено и от други малоазийски гръцки градове. 2. С това започва и първия период от гръко-персийските войни: 500-492 г. пр. Хр.. Тъй като силите на въстаналите градове не били достатъчни за сериозна съпротива срещу персийците, Аристагор се обърнал за помощ към градовете от континента. Разбира се, не всички се отзовали на "поканата", а тези които се чувствали най-засегнати от нарушените и ограничени търговски връзки и контакти и видели във въстанието възможност да възстановят статуквото отпреди персийската експанзия. Не е изненадващо, че Спарта не се отзовала - първо, тя имала много малко колонии-градове на изток (основните й гръцки контрахенти били на юг по африканското крайбрежие или на запад в южна Италия и Сицилия), второ - в този момент имала сериозни вътрешни проблеми в Пелопонес (воювала с Аргос) и трето - политическите режими в редица от източните гръцки градове не били по вкуса й. Най-засегната от персийската експанзия била Атина, чиийто икономически и търговски връзки били основно в гръцките градове по островите и крайбрежието на Егейско море и градовете и райоте в Черно море. Така в крайна сметка, въстаниците получили помощ (бойни кораби и сухопътни контингенти) от два града - Атина и Еретрия от остров Евбея. С участието на тези сили в същност започнали и гръко-персийските войни. Въпреки първоначалните успехи на въстанието (превземането на Сарди като център на персийския сатрап Артаферн), в последвалите сражения (498 г. пр. Хр при Ефес и 494 г. пр. Хр. в морска битка край Милет) персите надлелели и извоювали победи. Милет бил превзет, разрушен и населението отведено като роби. По същото време била решена събдата и на останалите по-малки малоазийски градове, които също били въстанали. 3. С възстановяване на персийската власт над малоазийските градове по крайбрежието, завършил първият етап от войната и започнал втория с похода на Мардоний от 492 г. пр. Хр. срещу гръцките градове от материка, които били подкрепили въстаниците. Т.е участието на атиняни, еритрейци и някои други гърци дало повод на Дарий да започне активна политика, включително и военна, за налагана не властта си и над гръцките градове от континентална Елада. Трудно е да се каже дали това е бил само чакан повод за завладяването на Елада като дългосрочна политика на персите или наистина е било повод, който Дарий е използвал само за да пресече гръцкото влияние над тези свои територии, а завладяването на гръцките градове от материка е просто и неизбежно следствие. Така или иначе, следват походът на Мардоний от 492 г. пр. Хр., който формално е насочен не срещу всички гърци от материка, а само срещу "виновните" Атина и Еретрия. Походът е неуспешен, реално персийците изобщо не успели да достигнат до двата града и след това Мардоний, зет на Дарий, е снет от длъжност. Но този неуспех оставал открит въпросът за пресичане на гръцкото влияние над малоазийските градове. Отделно, за персите не било тайна, че след похода на Мардоний, в Атина и някои близки й градове имало сериозно политическо раздвижване и там се приели дори (както днес бихме казали) военни и политически програми за отпор и противодействие на персите. Дарий привлякъл на своя страна град Егина, която имала по това време най-силния гръцки флот, а градът бил върл противник на Атина и участвал в Пелопонеския съюз. Спартанците макар до този момент да стоят изолирани от тези събития, не позволили на Егина да участва във военните действия срещу Атина и я принудили като залог за това да даде заложници на Атина. С оглед на този развой на събитията и след като приключил с подготовката си, в 490 г. пр. Хр. Дарий предприел втори поход срещу (формално) Атина и Еретрия. Междувременно парсийската дипломация и персийското злато били привлекли на своя страна редица гръцки градове, които открито заявили не неутралитет, а проперсийска позиция. В самите военни действия спартанците отказали да участват, запазвайки своеобразен неутралитет, персите превзели и разрушили Еретрия на остров Евбея и се насочили към Атина. При Маратон атиняните с помощта на 1 000 хоплита от Платея (от Беотия) постигнали сухопътна победа и в последствие блокирали опитите на морските сили на персите да дебаркират в Сароническия залив (който Атина между другото "деляла" със своя враг Егина) и да обсадят Атина. като цяло и този поход бил неуспешен за персите, защото главният им противник останал незасегнат. След период от 10 години, последният поход от този етап на войните бил походът на сина на Дарий - Ксеркс. Междувременно персите не бездействали. Те се опитали да ангажират Картаген (чрез Тир, който бил под персийска власт), за да неутрализира гърците от Сицилия и Южна Италия ако направят опит да подпомогнат гърците от материка. това вече не само придава характер на една "световна" за времето си подготока за война, но и показва, че целта вече не била само и единствено Атина, защото тези колонии на запад не били под нейна власт и контрол, а на Спарта и други градове от Пелопонес. Изцяло били привлечени на персийска страна гръцките полиси от Тесалия, а силни градове като Тива и Аргос били склонени към неутралитет, ако не се присъединят към персите. Отделно, за да подсигурят тила и фланговете си, персите влезли в съюзни отношения и с македонското царство и с някои тракийски племена от района на Беломорска Тракия, които дори участвали впоследствие с военни контингенти в персийската армия на Ксеркс. След подготовка от около две години (между края на 483 и есента на 481 г. пр. Хр.) Ксеркс събрал значителна армия, превъзхождаща войските на баща си от предишния поход. Явно е бил твърдо решен това да е последния поход, който ще реши съдбата на Атина. При този поход и с оглед на подготовката му, включително и с оглед на дипломатическите аспекти, Спарта решила да не пази неутралитет, защото след евентуалното падане на Атина оставаля само тя и нейните съюзници от Пелопонес. Не може да се каже, че това решение било единодушно, но в крайна сметка надделяла политика на участие във военните действия и така се стигнало до създаване на симахия от 31 полиса, която била учредена през есента на 481 г. пр. Хр. под ръководството на Атина, Спарта и Егина в Истъм край Коринт. Гладовете от симахията се задължавали да не воюват по между си докато трае войната с Персия, а общото военно командване било възложено на Спарта като град с най-силни сухопътни сили. Така се стигнало до битката при Термопилите (480 г. пр. Хр.), която е описана в тази тема. После последвало превземането и опожаряването на Атина и разгрома на персийските морски сили край остров Саламин, което спасило населението на Атина, въпреки че загубили града си. Ксеркс, който цяла година отсътвал от управлението на държавата си, зает с физическото си участие в този поход (а с него за всеки случай били и 29 висши персийски военоначалници, включително и осемте братя на царя) решил, че победата е близка и безспорна и с основната част от армията се завърнал в Персия да си гледа държавните дела на империята. В средна Гърция, където персите имали сериозна поддръжка от гръцките полиси, останала една трета от армията под командването на Мардоний, който трябвало да следваща година да се насочи и към Южна Гърция и да наложи властта на персийския цар. Обаче, на следваща година (479 г. пр. Хр.) последвал разгрома при Платея и почти пълното унищожаване на корпуса на Мардоний, който загинал в самата битка. Артабаз, който поел командването след смъртта на Мардоний успял да спаси само част от корпуса, който през Македония и Тракия се добрал до Византион на Босфора, където персите имали силни гарнизони. С тази битка приключила втората фаза от войните. 4. Останала последната фаза, която вече се характеризира с натъпление на гърците. Първата стъпка била да се прогонят персите от Егейско море, защото така се блокирала търговията на много гръцки полиси в този район. През лятото на 479 г. пр. Хр. морските сили на симахията под командването на спартанеца Леотихид и атинянина Ксантип (бащата на Перикъл) се установили край нос Микеле край град Милет, където били съсредоточени след похода на Ксеркс персийските морски сили. Персите искали да избегнат морско сражение и изтеглили корабите си на сушата. Гърците обаче направили неочакван десант, обсадили персите и изгорили корабите на сушата. След тази битка много острови, които били приели властта на персите преди това, се отказали от съюза си с Персия и се присъединили към симахията (Тасос, самос, Лесбос, Хиос и други). Отделно, Егейско море вече било контролирано от гърците, затова те се отправили към другия жизнено важен за тях район - проливите на Черно море, които все още били под персийски контрол. В този момент, спартанците се отдръпнали от симахия, върнали корабите и войските си и напрактика основен ръководител на последвалите бойни действия се оказала Атина. Атинсия флот и този на другите съюзни гърци под командването на Ксантип дебаркирали край град сест на Хелеспонта, обсадили и превзели града, където има много силен персийски гарнизон. С това била направена съществена стъпка към отблокирането на черноморските проливи и подноняване на търговските и икономически връзки на гръцките градове с тези от Черно море. През 478 г. пр. Хр. Атина успяла да убеди редица градове да създадат под нейно ръководство нов съюз, наречен Първи атински морски съюз (Атино-Делоската симахия). Първопричината била да се продължи войната с Персия, но вече в този съюз влизали и редица полиси от островите и от малоазийското егейско крайбрежие. Съдбата на този съюз не е предмет на тази тема, само ще спомена, че е една от причините за последвала след няколко десетилетия война между Атина и Спарта (Пелопонеската война). Така, след 478 г. пр. Хр. войната срещу Персия основно се водела от Атино-Делоската симахия под ръководството на Атина, която била основно заинтересувана от премахване на персийското влияние. Последвалите бойни действия вече се водили далеч от гръцките земи на материка и основно на територията на персите. През 476 г. пр. Хр. атинския стратег Кимон успял окончателно да прогони и последните остатъци от персийски войски от южнотракийското крайбрежие и така да освободи този жизненоважен в търговско и суровинно отношение район за Атина. Град Ейон на река Струма, съюзник на персите бил превзет, а жителите му отведени като роби. така окончателно северът на Егейско море и проливите вече били под контрола на Атина и съюзниците й. Настъплението на гърците продължило и през 468 г. пр. Хр., пак под командването на Кимон, те нанесли голямо поражение на персите край река Евримедонт в областта Памфилия в южна Мала Азия. Тази победа на свой ред пък дала възможност малоазийските егейски градове отново да бъдат включени в търговските отношения с гръцките полиси от материка. Разбира се, гръцките сили имали и неуспехи като поражението им през 454 г. пр. Хр. в опита им да помогнат на отново въстаналия Египет, да се освободи от персийска власт. През 449 г. пр. Хр обаче кимон успял да нанесе сериозно поражение на персийските морски сили край остров Кипър, с което морското влияние на персите било практически анулирано. така през същата година в Суза бил подписан т.нар. договор за край на войната, наречен Калиев мир по името на атинския дипломат Калий, който го подписал от гръцка страна (друг е въпросът, че същият после бил глобен в Атина, че надвишил правомощията си, подписвайки този договор).

Да попитам - имаме ли безспорно доказани глаголи от езика, на който са говорили прабългарите? Глаголите са най-тясно свързани с граматиката на един език и в това отношение са най-консервативни от гледище на заемането им, т.е преминаването им в друг език. Титли - военни, цивилни или други са свързани с политиката и война и доста често преминават по ред причини от един език в редица други, когато тези езици са в някаква контактна зона. По същия начин стои въпроса и с лични имена (например Марк Солонин е съвременен руски историк, но едва ли някой трезвомислещ човек ще си помисли, че прадедите му са римляни) и не само поради смесени бракове, но и в резултат на влияние на религия и още много други житейски фактори. Обозначенията на месеци, на време също не са безспорно доказателство, тъй като са от лесните заемки между езици в силно контактна зона (наскоро всички разправяхме като нещо естествено, че август е месец на отпуските, но едва ли някой се е сещал за Октавиан Август и се е имал за негов наследник поради този факт на употреба на месеца - освен нашия Римлянин, де ). Затова пак повтарям въпроса си за глаголите в прабългарския език.

Алва, лъжеш не като дърт циганин, ами като български политик! Виж, едно бургаско мога да те черпя.

Митак, чакаме ви с отворени... щях да кажа както е приказката "обятия", ама по-правилно и по същество е да кажа - с отворени кръчми!

Може да се е уредил в делегацията по... посрещането...

Ей, това софиянци пак се уредихте и с извънземни. Щото при нас има доста народ дето не изглеждат като човеци, ама никой от тях не е автентичен извънземен, ерго при нас още не са дошли...

Южняк, браво от мен! Твърде интетресна теза, макар и твърде провокативна и не много лицеприятна за българската... интелигенция, както тя се самонарича.

То, така погледнато, и Хитлер и хилядолетният му Райх си имат интериси в региона и си ги гонят и империята на изгряващото слънце си има интереси в нейния регион и си ги гони...

Може, може. Започна да се очертава истинската картина за причините за икономическия бум на Атина след този поход. Направо може да се каже, че икономическата основа на атинската демокрация е построена върху кокалите на персийските войни на Ксеркс.

Гърците са хитър народ - я как са се изхитрили да изтребят толкова народ за кратко време. Може да са открили начин да правят туткал от тях. И това обяснява и икономически бум в следващите десетилетия.

Ей, тия цифри за нищо ги нямате. Римлянинът зададе един много смислен въпрос, на който цифробройците нещо се назлъндисват да отговорят: а по-конкретно дека са ги копали толкоз измрял народ? Щото да направим една бакалска сметка: 1 700 000 и кусур е сухопътната армията, дето води Ксеркс, за да покори едно сравнително мижаво градче, наречено Атина. След като Ксеркс си тръгва, една трета от войската остава с Мардоний, което ще рече около 550 000 - 600 000 човека. Според сведенията, след Платея нито един от тях не стига Мала Азия, защото гърците не вземали пленници. Та, вие представяте ли си какво значи това - 600 000 гниещи трупове, натръшкани за сравнително кратко време. Кой, кога и как ги е копал, че иначе такива епидемии са чакали Елада, направо ви е бедна фантазията. ПП - в същност, а кой и как е насмогнал да изколи толкова народ? Гърците, ама тогава те трябва да са били бая над 100 000 и да колят без сън, храна и почивка. Или са използвали оръжие за масово поразяване?

Сигурно са складирали за 1 000 000 гърла на база приблизителен разчет, щото царят на царете казал - искам голяма, ама много голяма армия, за да видят онези немити варвари гърци, кой съм Аз! А по онова време има ли по-голямо нещо от 1 000 000 накуп? После, като се оказало, че мераклиите са повече (щото имаше версии, че имало много доброволци да грабят и плячкосват, та затова се оказали толкова много накрая), царят на царете е наредил внос от траките за остатъка от 700 000 души. Кво толкова я? Нали гърците внасяли жито и прочие папане от траките и той да не остане по-назад. Па и колко му е да нахраниш 1 700 000 човека? Нищо работа... А пък на траките, гърците-съюзници и македонците им е казал: вижте ся, тука малко се обърка сметката при нас, тъй че заповядайте в армията ми, ама си носете и папане, че не мога и вас да ви мисля... стигат ми 1 700 000 гърла. Абе, нещо такова ще да е било като си говорим за фантастики.

Доста интересен съвременен руски документален филм за събитията между август, 39 - 22 юни, 41 година. С участието на руския историк Марк Солонин и руски историк-опонент, представител на старата съветска школа: ПП - дори и да не виждате иконката за филма, просто го натиснете и ще тръгне. Не мога да си обясня защо се води, че филмът го няма, а в същност е там (в същност - мога, но да не задълбавам). ППП - а, и разсъждения на постсъветския историк са... непробиваеми относно това, защо нахлуването в прибалтийските републики не било... агресия.

Е, значи освен за алкохол, жени и политика сте говорили и за сериозни неща! ПП - и щом помните за какво сте си говорили, значи не сте се напили много.

Прав си, Глишев - объркал съм ги посоките, ама бях на три бири. Значи, да се чете, че тесалийците първо дават своя принос над кръглия милион персийски войници, а после е понатупването на Термопилите. Не, че това променя смисъла, но фактите са си факти.

Бащата на историята много го уважавам. Но, ако перефразирам онази мисъл - той ми е скъп, но по-скъпа ми е истината.

Сега, пак да потворим какви са фактите (т.е тези, които са ни известни): Ксеркс за две години (между края на 483 и есента на 481 пр. Хр.) събира един милион войници (според някои без тилово осигуряване, за докторите нищо не се е казало още, та ще почакаме), голяма флота, и тръгва да налага властта си над някакъв си град на някакъв си не особено богат полуостров на майната си на запад. Щото от този град на полуострова, му мътят водата с малоазийските гърчоля, а и един път даже са били войниците на баща му, също велик цар на царете. Официалната сводка, така да се каже, е че походът е срещу Атина. По време на тези две години, царят на царете вече си е осигурил по дипломатически път властта над северна и средна Гърция. За да не се повтори инфекцията с дивите тракийски племена по времето на първия поход на Мардоний (492 г. пр. Хр.), част от беломорския район е покорен, с тракийските племена явно има договореност да се включат в армията му (и те го правят, само че от "сметките" при мостовете става ясно, че трябва да са над милиона). Царят на Македония е също в съюзни отношения с царят на царете и също му дава войници (пак над милиона). Тесалийските гърци също са спечелени за каузата на царя на царете, светилището в Дефли - тоже, даже градове в Пелопонес или на границата между Пелопонес и средна Гърция са негови съюзници (Аргос). Явно част от тези гръцки градове също му дават свои войски, защото по това време македонците не се броят и считат за гърци и под гръцки войски се разбират такива, които не са траки и македонци. Тоже трябва да приемем, че тези войски са над милиона. Човек започва да се пита - що му е на цар дори с такова его толкова голяма армия? Не е много сигурно, но явно за всеки случай (дето се вика, нищо не се знае и като едното нищо Атина да вземе да му изкара я милион войници, я милион и нещо, нали?). До Термопилите си е направо разходка-екскурзия за милиона перси, там малко се сбутват с около 7 000 копия хоплитови (да прием, че всичките гърци са тежко въоръжени такива), заобикалят ги, избиват 300 спартанци и други доброволци от Тива и други гръцки градове и навлизат сред приятелски настроените тесалийци, които даже им дават още войници (както казахме - за всеки случай). После малко кютек в Атика (и яко запасяване с храни и други материали, щото как се хранят толкова гърла), пада Атина и Акропола (то и без това там са само шепа инати, дето не сакат да ходят на лагер по островите, т.е Саламин). Междувременно, при Саламин обединената гръцка флота понатупва обединената персийска и това е. Ксеркс решава, че задачата на милиона и отгоре войници е постигната (Атина е превзета и опожарена, а и вече всичко е оплячкосано и изпапано в Атика) и се оттегля с по-голямата част от милиона солдати. В разните исторически учебници пише, че оставил Мардоний с около една трета от армията, което на милион и нещо се явява 333 000 и нещо да презимуват в Тесалия, та следващата година да наложат властта на царя на царете и над Южна Гърция, особено над онези свирепи спартиани от неукрепения град Спарта (напомням, Аргос е съюзник на персите и приел властта му). Сега, що Ксеркс си е мислил, че за една Атина му трябват милион и кусур, а за една Спарта само една трета от тях - това е мистерия за мен, по-голяма и от мистерията на българските гласове. Дали пък опиянчето му разузнаване не е бъркало спартанци с атиняни? После иде Платея (479 г. пр. Хр.), където явно 333 000 и кусур се сблъскват със 100 000 гръцки войни (това даже във "великия" филм "300" го казаха - персите били три към едно, ерго следва да го примем за "доказателство"). За мен пак е мистерия как гърците успяват да съберат толкова народ от войници само от Южна Гърция и Атика (между другото Атика е подложена на повторно опожаряване и разграбване докато персите и съюзниците им отстъпват към Платея), а предната година когато царят на царете и войската му още не са в средна и южна Гърция събират едва една пета от това (максимум). Самите спартанци не са били на ясно след Саламин дали да се бият с персите или не и ако не е бил братът на Леонид (Павзаний), регент на малолетния син на Леонид - Плистарх (480 - 459 г. пр. Хр.) можело да се разминем с битката при Платея. Та, идеята ми е, че милионът се е милион. Кръгла и авторитетна цифра дето се вика. Как да не й повярваш? А пък фактите... айде сега подробности.

Римлянин, не си прав, да знаеш. Нали ти се обясни, че персийската армия се е самозадоволявала в движение? Хранително, искам да кажа. Та, Ксеркс като едно нищо ще им е казал на милиона войници-селяни: ще дерете по две кожи - едната за вас да папате докато сте на поход, другата ще я складирате да си я носим у дома след похода, че там ще ни чакат гладни булки и дяца.

Не с години, а точно максимум две години - между края на 483 и есента на 481 г. пр. Хр.. Дали Ксеркс е използал целите две години, мисля че никой не би могъл да каже, но само това е времето, в което той обективно е могъл да готви похода.

Братята египтяни едва са озаптени от Ксеркс само две-три години преди похода му срещу гърците. Та едва ли са предоставяли (то и Ксеркс може да не е искал) стохилядни корпуси от надъхани за плячка войници. По-скоро Ксеркс е трябвало да заделя войници да държат изкъсо и под око размирната провинция (сатрапия).

Като чета някои постове и оставям с впечатлението, че персийската армия, събрана от "кол и въже", е действала като нашенските партизани - сиреч се е изхранвала с обири на мандри (тракийски и гръцки) и прочие вражи икономически обекти. Обаче, с какво се изхранвала преди да напусне Мала Азия, която е персийска територия? Пак ли тъй? И ако не е тъй, значи е имало тилово осигуряване. Ама то си останало до мостовете... там Ксеркс явно им казал нещо от сорта - хайде, сполайте и благодаря за работа, вие си оставате у персийско, па ние ще се оправяме както можем с папането на вража територия... Хм, ама то тогава и отвъд мостовете пак е било персийско до някъде... Та се чудя, къде царят на царете е заебал тиловото си осигуряване на 150 000 войника плюс още толкова невойници, но необходими на армията, за да функционира...

Не мисля, че Ксеркс е изкарал всичко налично. Че е събрал армия, по-голяма от тези в предходните два похода - събрал е. Но, не може да си позволи да изкара всичките си армии за два полиса на гъза на географията за Персийската империя, защото в самата империя винаги е необходимо присъствие на значителни военни сили, за потушаване на непрекъснати въстания и бунтове (например - Египет 485/84 г. пр. Хр., вавилонското царство 484 и 482 г. пр. Хр. като вторият път му трябва поровин година, за да го потуши и отново срине Вавилон, отнемайки и формалната независимост - а Вавилон е под носа на столицата му). В същност, едва след като срива Вавилон, той намира фактическа и физическа възможност да започне подготовка на похода срещу Атина и Спарта, която подчертавам е преди всичко дипломатическа. Именно в резултат на дипломацията, Ксеркс "владее" по-голямата част от тогавашна Северна и Средна Гърция още преди да стъпи там и затова не се предвиждат военни действия в тези райони. То и какви военни действия има - едни Термопили в Средна Гърция като тактическа операция на гърците, безпроблемно завладяване на Акропола в Атина, опожаряване и оплячкосване на града и безпрепятствено презимуване на корпуса на Мардоний в Средна Гърция. Платея е чак на следващата година при опита му да завладее окончателно и Южна Гърция. Ерго, сметките на Ксеркс са били много точни и не е имало изненади до Платея. Т.е голямата армия не е била толкова за военни действия, а като символ на властта му над Атина и Спарта, която той е считал за неминуема. Типично в източния стил да е грандиозно, показно и лъскаво като е почти вероятно да е успешно. Да разберат и тези недоразвити варвари гърците кой е царят на царете и да не си мислят да му оспорват властта. Римлянинът е прав като каза, че Платея е много важна повратна точка във войната, но тя не печели войната. Войната продължава още 30 години и има много съществени и големи морски и сухопътни битки.

В същност, походът на Ксеркс се явява не втори, а трети поред. Първият е от 492 г. пр. Хр. и го ръководи Мардоний, зет на Дарий. Какви данни имаме за него - говори се, че персите също били многобройни (морски и сухопътни сили). Какви са загубите? Около 300 кораба потъват при морската буря край полуостров Атон и според Херодот с тях загиват около 20 000 човека (затова при следващите походи персите прокопават канал на полуострова, за да не го заобикалят). Другите съществени загуби са на сухопътните сили, които били нападнати от тракийското племе бриги, което им нанесло сериозни поражения (какво означава това в цифри не мога да кажа, но едва ли става дума за десетки хиляди убити). И тези два фактора се оказват съществени, защото Мардоний заповядва прекратяване на похода и връщане в Мала Азия. По време на втория поход на Дарий (490 г. пр. Хр.) персите имат около 40-50 000 човека сухопътни сили (битката при Маратон). Загубите (според Херодот) са някъде около 6-7 000 перси. След това, тъй като флотът на персите (натоварен с пехота и конници, преживели битката) не успява да изнена гърците на юг при Сароническия залив, Дарий се отказва от похода. Ксеркс взема властта в 486 г. пр. Хр. след смъртта на баща си. Но тъй като е зает с вътрешни проблеми и утвърждаване на властта си, той започва подготовка за похода едва към края на 483 г. пр. Хр.. И основната подготовка е дипломатическа. В резултат чрез дипломация, заплахи, обещания и много злато, той успява да привлече на своя страна повечето полиси от Северна и Средна Гърция, както и Македония. На негова страна преминава дори светилището в Делфи. Реално той се подготвя за война не с цяла Гърция, а основно с два полиса - Атина и Спарта. Походът реално започва през есента на 481 г. пр. Хр.. Сега, нека някой ми обясни как се събират няколко милиона за две години - наведнъж ли е станало, на части ли, и ако са били на части кой и как ги е изхранвал, лекувал и прочие докато се дислоцират и чакат да се съберат и другите милиони. И второ - за какво му е на Ксеркс след като реално ще води война срещу два полиса и още няколко по-малки и практически незначителни от военна гледна точка, да събира милионна армия?