DendroaspisP

Ох, а как ми се иска да вярвам, че жената според... "изворите" е сътворена сал от едно човешко (мъжко, де) ребро (и тъй като науката дума, че тя е принципно бисексуална, ерго требе да е лявото ребро адамово)! Римлянин, по този повод има една такава трактовка, сиреч интерпретация по научноМу: Седи си Адам у Рая, яде райски ябълки (по този повод се сещам за страхотната песен на Висотски - Райские яблоки ), плюе семки и както дума нашият бай Ганя: Гел, кефим, гел! и изведнъж му станало скучно. Обърнал се към Бог и Му рекъл: Господи, тук у Рая си е супер, ама голяма скука става тъй самичък. Можеш ли да ми направиш другарче, та да преживяваме в Рая заедно? Бог се замислил, намерил просбата са разумна и в своята благодат и вселенска доброта рекъл: Може, разбира се, но матриалът се изчерпи. За да ти напрявя равностойно другарче, ми трябва един твой крак, една ръка, половината ребра, един дроб и прочие, т.е от всичко от теб по половина. Мога и с отделни части, но няма да е същото. Съгласен ли си? Адам се замислил, представил си касапницата, която го чака, погледнал Рая и тихо промълвил: - Абе, Господи, виж там кво можеш да направиш само с едно ребро...

В същност, по това време какъв е максималния военен потенциал на полисите в Елада? Някъде бях чел, че спартиатите могат да дадат не повече от 7-8 000 хоплита при пълна мобилизация (помощни и съюзни войски - отделно). За битката при Маратон (490 г. пр. Хр) се говори за 10 000 гръцки войника също при условията на пълна мобилизация на Атина и с включване в тази цифра на 1 000 хоплита като подкрепление от Платея (от съседна Беотия). Срещу тях, Дарий е изкарал някъде между 40 - 50 000 войника. Според мен, реалната бройка е някъде към 150 000 души в персийската армия. Но това не са само войници, но и помощния персонал, както и впоследствие присъединилите се тракийски войски и тези на македонците (бях срещнал данни за участие на тракийски и македонски отряди в армията на Ксеркс). Тъй като се движат основно по крайбрежието (като при първия поход на Дарий), снабдяването им е донякъде облекчено от флотата, която се движи успоредно с тях по крайбрежието.

Сега, тук се появява едно противоречие на база горепосочената презумпция, че щом продът е роден мъртъв, то е загинал преди (евентуално) седмия месец. Тома Аквински твърди (и с цел авторитета на схоластика го приемаме), че в утробата ембриона до физическото си формиране като човек (а това емпирично е доказано, че става в утробата преди акта на раждане) търпи промяна на естеството на душата. В някакъв момент, но докато е още в утробата, то вече де факто се сдобива с човешка (разумна) душа, която само чака да бъде тялото изведено на белия свят божи, за да бъде тя официално осветена пред Бога чрез, ако мога така да го нарека, едно своеобразно litis contestatio (но с оглед на юридическото съдържание преди Домината), наречено кръщаване. Ако обаче имаме не раждане на мъртво дете, а спонтанен аборт след седмия месец (особено в осмия) то горната конструкция се оказва неприложима. Защото по това време плодът вече се презумира, че е имал разумна душа или наченки на формирането на такава, което със сигурност го доближава до човека, а не до предходните нечовешки проявления на Божията съзидателност. А едно такова положение, аз като заклет схоластик-юрист, не бих могъл да приема - хем физическо тяло с разумна душа, хем невъзможност да се освети същата със сакралната процедура на кръщаването. Това изисква някакво обяснение, защото Бог дори и тези инцидентности не може да е оставил на случайността, когато иде реч за нещо толкова важно. Това със сигурност е така. В средновековието голяма част от университетските схоластици са били считани и за юристи, а и самите те са се определяли като такива с оглед на особеностите на каноничното право, което е било твърде сериозен обществен регулатор. По тукашните ширини на това му викат "византийщина", а в по-ново време: "адвокатски инсталации", в случая с религиозен привкус. Да, така излиза. Тук казусът е сравнително ясен. Но остава моят със спонтанния аборт на "вече добре оформено" дете. Няма друг начин да решим това противоречие, освен ако не съпоставим материя със съзнание, дори на някои това да им звучи марксистки като аналогия.

В същност, тази презумпция не е по-различна от гледище на рационалността от посочената презумпция, че заченатият може да наследява, ако се роди жив (уточнявам, че тази презумпция урежда хипотезата когато наследодател-баща почине след зачеването на плода, но преди раждането му). Иначе, ако бях сорбонски схоластик-правист от онова време, със сигурност бих искал Тома да конкретизира кога точно ембриона по Божията Воля получава окончателната си човешка душа (и в този аспект човешка същност, което вече е качествено състояние за годност да бъде субект на правото). Защото дори и от томистка гледна точка не всеки заченат във всеки момент след зачеването си има все още такава душа, нали? А това е от особена важност за правилната правна конструкция във връзка с прилагането на доктрината на непрекъснатото царуване при раждането на мъртво дете.

Не, не го превръща според мен, защото както посочих, може да се роди мъртъв, т.е да не живее нито миг като роден човек. Затова и чл.1 ЗЛС изрично посочва: "чл.1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения." Да си субект на правото е именно възможността ни да бъдем носители на права и задължения (правоспособност), а в един по-късен момент и да ги упражняваме лично (дееспособност). Ако не притежаваш правоспособност като "по-изначално", няма как да станеш и дееспособен в последствие. Но, ако се родиш мъртъв не можеш да си правоспособен, защото един труп (с душа или без нея) не може да е носител на права и задължения. Единственото изискване е да се родиш жив, без значение дали си с физически или умствени недостатъци (това има значение за дееспособността, но не и за правоспособността). За да не бъде определяна per idem правоспособността, като понятие е често заменяна с термина "възможност" (както го описах по-горе), но и това не е съвсем коректно, защото възможност в правото означава преди всичко зависимост от волята на субекта. А дали ще си правоспособен изобщо не зависи от волята на живородения, а от други юридически факти, които са извън неговия волеви живот и изява. С други думи, правоспособност е качество на едно лице, което се е родило живо, макар и за миг, защото само такова е годно да бъде носител на права и задължения. В горния ти пример виждаш, че детето все пак е родено живо, макар и неживяло дълго. Какво би станало ако се бе родило мъртво? Как би се приложила в този случай доктрината на Тома Аквински е интересния за мен момент. На първо място има значение, кога плодът е престанал да бъде жив, защото виждам, че Тома прави разлика в стадиите на развитие на зародиша и човешка душа се получава "в последните стадии на бременността" (доста некоректно като неопределеност от гледище на правото, защото кои точно са тези стадии е от особено значение - в седмия, в осмия, в деветия месец, няколко дни преди раждането???). Тук се сещам и за един друг интересн момент за разсъждения - ами изкуствено предизвиканото раждане, не се ли намесва в този процес на "формиране" на душата по Аквински? Седмачетата са години да живеят, а осмачетата почти нямат шанс. Има си научно обяснение, но не следва ли в седмия месец да имаш по-малко "човешка" душа, отколкото в осмия? И ако това е така, защо Бог позволява и дава шанс на тези с по-малко човешка душа (седмачета), от тези с повече такава (осмачета)? Мда, както казах, темата си я бива. ПП - когато говоря за по-малко или повече човешка душа, използвам термина условно. Т.е да не се възприема като количествено натрупване, водещо до качествено.

Глишев, ама темата е страхотна и много сложна. Тома Аквински мисли наистина изненадващо изпреварващо за душата на неродения (макар и в религиозен аспект). Обаче, този въпрос е в пряка връзка, както посочих, с "употребата" на ембриона, включително и с убийството му. А тук, както казваш, се отваря поле за всякакви и то свързани по необходимост разсъждения - и естетически, и етични, и политически, и правни, и фисолофски, и религиозни и т.н. А нероденият, т.е "заченатият" не е човек все още. Защото може да е мъртво роден. Ако се роди и живее дори една секунда, се счита за живо роден и в тази една секудна е човек от гледище на правото. И може да бъде наследяван от своите родители или преживелия от тях. Правото наистина не може да обхване всички аспекти на Битието, но много са мъдрували в древността какво да го правят този заченат в правен аспект. И са избрали рационалното - не е още човек, но ако се роди такъв, нека да наследи и да не бъде лишаван само заради това, че към момента на откриване на наследството не е бил още роден, макар и заченат - т.е поел по пътя на раждането си в един по-късен момент.

Това в същност е една много сложна материя - за ембрионите, абортите и начина им на... употреба. Дори Правото не е праволинейно в това отношение. Заченатият няма нито правоспособност, нито дееспособност (т.е му се отказва качеството на субект на правото), но по изключение може да наследява, стига да се роди жив.

Броят на механизираните корпусите в съветската армия общо е 29. 20 са корпусите в петте гранични западни окръга. Те именно са разполагали с над 11 000 танка, а иначе общият брой танкове на 22.06.1941 година е 19 450, което не включва леките плаващи Т37/Т38/Т40 и танкетите Т27 (странно е защо в общия брой немски танкове се включва Pz-I, който също е танкета, въоръжена само с картечница, но и стях само на западната граница руснаците имат 4 пъти повече танкове, а ако изключим Pz-I, съотношението става още по-голямо). Отделно корпусите са имали 3258 бронирани автомобила с 45 мм оръдия (тези с картечниците са отделно). В таблицата има една грешка: 16 МК от ЮЗФ (дислоциран в района на Станислав-Черновици) има само 4 Т34 и КВ, а не 76, както е посочено. ПП - военната програма на СССР е предвиждала за пълното превъоръжаване на 29-те корпуса да бъдат произведени 3654 КВ и 12 180 Т-34. През 1941 година са произведени 1358 КВ (включително и от серията КВ-2 с 150 мм оръдие) и 3014 Т-34. През 1942 (т.е при условията на война и евакуация на повечето заводи) са произведени 2 553 КВ и 12 527 Т-34.

А този факт кога го осъзнават? Защото е ако преди войната, ерго са пречупени още преди тя да започне. Не че няма истина в това, но мисля, че Митака не говори в този смисъл, използвайки израза "пречупени".

Историк, горният пример с далечния Изток в учебника не е липса на съвършенство, а наличие на пълно невежество.

Не съм съгласен, че са пречупени пред Москва, 41. Факторите защо са отблъснати са много - стратегически грешки като отклоняването на танкове от група армии Център към Киев през юли-август, 41; наивното желание/виждане на Хитлер бързо да влезе в Москва и неподсигуряване на сериозна зимна екипировка за войските там; бързото и непосилно разтягане на снабдителните линии на хиляди километри (същият проблем имат и следваща година при Сталинград); умората на германските войски, съчетана с настъпилата зима (не само се бият няколко месеца без почивка, но и трябва да се придвиждат на изток непрекъснато и то главно пеш); свежите сили на съветската армия, с които накрая трябва да се справят и т.н и т.н. Т.е има доста причини защо са спрени, но "пречупването" в смисъла, в който говорим не е сред тях по това време. Реално, руснаците само успяват да ги спрат, но не и да ги разбият пред Москва. Съветското настъпление се оказва пълен провал, а германците организирано и без големи загуби успяват да се оттеглят на новите позиции, които не са толкова много на запад (и ги удържат чак до 44-та година). На следващата година с направо мижави войски успяват да стигнат до Сталинград и до Кавказ (дори завладяват част от нефтените кладенци в района), а това не се прави от армия, която е пречупена. Дори и в края на 42 - началото на 43 по време на Сталинград, малките танкови, моторизирани и пехотни сили, набързо събрани за пробиване на обръча около 6-та армия за малко да успее - спират на 40-50 километра поради липса на ресурс, а не защото са пречупени. Една пречупена армия не прави успешно контранастъпление също с малки сили, както е при повторното превземане на Харков в началото на 43-та. За пречупване можем да говорим едва след Курск.

Горката Сирия, някога горда провинция на Източната римска империя. Това е от мен като християнски атеист ала Фалачи:

Като изключим ленд лиза-а като фактор, липсата на втори фронт едва ли ще промени нещо според мен, освен да продължи войната с година, година и половина. В същност, колкото и странно да звучи, но именно в 1944 година Германия достига производствения си апогей - т.е тогава е най-голямото военно производство за цялата война. И това не променя нищо. Дори и да приемем, че производствените мощности на Германия са запазени (защото не са бомбардирани), тя няма суровините, с които са произвежда толкова, че да надделее над руснаците. Още от края на 1939 година Северно море, Ламанша и Гибралтар са затворени за нея. Средиземно море от 1942 година е владение на английската флота. Военната техника не изисква само стомана (от Норвегия и Швеция), но и много други неща, които са вносни. Ако загуби и Плоещките рафинерии - тази техника остава неподвижна (типичен пример Арденската операция, където танковете и другата бронирана техника е имала съвсем ограничено гориво и след като го изчерпват не могат да развият атаката).

Какво имаш предвид?

Да, така е. Източният фронт е решаващ и там е голямата месомелачка (и за двете страни). Но, колкото и да са второстепенни западняшките фронтове отклоняват десетки германски дивизии, които иначе щяха да са дислоцирани на Източния фронт. Не че нещо щеше да се промени (освен може би още една допълнителна година война), но жертвите щяха да са много повече. Особено, като се има предвид, че до края германците запазват съотношението 1 към 5 в тяхна полза за жертвите, за което помага и безогледният начин на водене на война на СССР (от гледище на собствените жертви).

Забравяте десанта в Южна Франция от август, 1944 (Драгун). Той не се води като подоперация на десанта в Нормандия, ерго си е трети фронт. Или стават четири - източен (с Русия), северозападен (Нормандия), югозападен (Южна Франция) и южен (Италия).

Работата е повече от гнусна и двулична. Политика, макар и недалновидна. Днешният американски, материален, политически задник уби и последната надежда за нещо смислено, цивилизовано и идейно в този днешен свят. Абе, да живеят правата на животните и тези, които наивно вярват в съвременната "цивилизация на Запада". Аз предпочитам тази от Ренесанса. Там поне е имало и надежда, и мечта и идея.

То и аз гласувах, но забравих за коя империя. Май за Римската беше. Обаче, като един виден нашенски "социолог" ще река авторитетно, че проучването сред общественото мнение на форума, показва, че за американската империя са гласували с цял един глас повече в сравнение със съветската. Ерго, трайната тенденция в общественото мнение е, че тук битуват повече американофили отколкото съветофили. Ех, сега да имаше някой отвън да ми прати някой лев за издръжка на мозъчния ми център за социологически и стратегически изследвания...

Нищо не виждам по-горе. Давай по години - факти защо в 1938 Сталин е считал, че Хитлер на всяка цена ще го нападне (обективно или ако не - субективно по изключение). Същото за 1939, за 1940 и за 1941. Или за всички тези години обективно нещата са били еднакви?

Стефане, за теб хронологията на времето без значение ли е? Сталин може да си вярва субективно в каквото си иска, а обективно - какво е вярвал в 1938, в 1939, в 1940 и в 1941 година? И защо го е вярвал? Хайде, дай фактите, нали за тях говориш.

Стефане, никой, дори и Сталин не може да надвие правилата на икономиката. Я ми кажи, как си представяш да се създава и поддържа една такава огромна военна машина, просто за поддържането й? това да не ти е ком игра (дори и там си има лимит на "ресурсите")?

Стефане, ти за икономика чувал ли си? И занеш ли какво означава да се поддържа войска на границата ей така? И колко и за какво, щото това дори и в Сталинска Русия пари и то много струва.

Ето един, който по мое мнение е за "култивиране". Не защото не е прав за част от нещата, които е написал, а защото отношението към животните е на друга плоскост с оглед на това, което дискутираме. Дорис, кажи си и ти мнението. Не се занимавай само с моето "самоизтъкване и самохвалство". Нали си примерен и съзнателен боец на съвременните обществени тежнения и ценности?

Хуманното отношение към животните в духа на постинга на Глишев е въпрос на култура, схваната именно като облагородяване (култивиране), което е имал предвид и Сенека, въвеждайки термина и изхождайки от опита на пуните в облагородяването на земите за земеделие. Облагородяването на духа и нравите на човека е най-трудното нещо и става бавно. Не трябва да е за сметка на здравия разум и оцеляването, разбира се, но е въпрос на цивилизованост. Това облагородяване се постига чрез методите/механизмите на обществено регулиране на човешките отношения като обществен морал, обществено възпитание и т.н. Правото е също един от тези механизми и цялата нормативна база, за която говори Дорис, е израз именно на това - да се създаде хуманно и цивилизовано отношение към животните, но със средствата на държавната принуда. Целта е да се регулира общественото поведение спрямо животните, т.е поведението на човеците като се насочва към избягване на ненужна и неоправдана жестокост и насилие над тях. Както вече уточнихме, това няма нищо общо с някакви права на животните, за да не стигнем не просто до правни, а до реални обществени абсурди (а, именно до това води неразбирането на горното и замяната му с някакви захаросани идеалистични представи за нещата). Така че - да на хуманното и цивилизовано отношение към животните като обща рамка на поведение (от гледище на правото) и от гледище на лично култивираното възпитание и нравственост (от гледище на морала и нравствеността на определено цивилизационно ниво), но твърдо "не" на всякакви глупости за "права" на животните и абсурдното поведение, което би следвало от една такава вътрешно безмислена концепция. Човешкото разбиране за хуманност в този материален свят на природна обективност (за съжаление) не може да се превръща в синоним на невежество и глупост. Т.е култивирането на нравите е нещо положително, но то е нещо изкуствено и затова трябва да е адекватно на обективната необходимост с оглед степента на развитие на човечеството.

На поставения въпрос, докато не се разсекретят всички архиви, безспорен отговор не може да се даде в строго научен аспект (т.е със съответните документи като безспорно доказателство). Това еднакво касае и двата противоположни отговора, защато е въпрос на обосновка на политика. Стига, разбира се, при голямото горене на документи, когато германците са пред Москва в края на 1941 година да не са били унищожени най-важните документи. От друга страна, вече в сферата на обоснованите хипотези, ако гледаме каква е политиката на СССР преди 22 юни, 1941 година (окупация и завземане на редица независими държави и/или на територии от такива държави - прибалтийските републики, части от Финландия, Полша и Румъния) и след ВСВ (установяване на послушни режими в половин Европа, обаче без да правят тези страни републики от СССР, за което има и обективни фактори - т.е нова геополитическа и военна обстановка в света), едно допускане , че СССР само ще разбие германските войски и после по живо, по здраво ще се оттегли в границите си, ще е доста наивно. Ако хипотетично приемем, че съветските войски разбиват германските войски на немска територия, войната свършва и руснаците се оттеглят (с военна окупация и то временна само на Германия) дали Сталин щеше да върне независимостта на прибалтийските републики и частите от територии, завладени от другите независими държави - Финландия, Полша и Румъния? Нали ни се обясняваше, че това завладяване било насилствено и за самите руснаци, за да създадат "санитарен кордон" срещу фашистите? Е, след като вече няма фашисти и цяла Европа е на колене пред СССР, който е победител, за какво им е този кордон? Или това е само един формален претекст, а реално СССР е имперска тоталитарна държава, но не със стандартната "царска" идеология, а със социалистическа такава. При руската история и политика е трудно да се мисли само еднозначно. Но, независимо от строя и начина на управление, кое е типично за съзнателната руска история? Още Иван I Калита (1325-1341) е обявен в историята им за първия "събирач на руска земя". Този процес на "събирането на руските земи" става перманентен като държавна политика от Иван III Велики (1462-1505) насетне и май не е преставал като идеология. Разбира се, с различен темп според конкретиката на обстоятелствата. Само да напомня, че превземането на Волжка България при Иван IV Грозни също е проявление на този идеологически процес на "събиране на руските земи", въпреки че до тогава тези земи никога не са били руски в смисъл под руски суверинитет, но са били от съществено значение за развитие на набиращата сили руска държава на московското княжество. Та, така...