DendroaspisP

Говорим за принципна възможност и планиране на евентуални сценарии. Тъй като не съм ГЩ на руската армия не мога да ти дам повече подробности. Нали знаеш, че армиите планират евентуални възможности и ако са лишени от тях по обективни причини това намалява тяхната боеспособност и възможност за реакция? В същност, спомняш ли си ВСВ и ролята на съветския черноморски флот в битката за Крим и после в операцията за овладяване на нефтените находища (1942 - където Сталинград е планирана като второстепенна цел)? И какво щеше да бъде ако руснаците нямаха там флот или той бе унищожен?

За защита, Митак. И за подпомагане на десантни операции в региона. Поне според сегашната световна политическа реалност.

Е, самолетоносачите не са толкова опасни в региона и затова руснаците никога не са наблягали на тях в Черно море. Самолетоносач по време на война е по-опасен ако вече е минал Босфора. Обаче, повярвай ми, той няма никакъв шанс да го направи, ако преди военните действия не е вече в Черно море. Това е сценарий, разиграван от 30-40 години и руснаците са го овладяли много добре. Сега им е по-трудно, разбира се, защото не разполагат с България, която имаше военни възможности (руски де) за далеч по-ранно оповестяване. Тук не е открито море и дори AWACS не са толкова ефективни. А без тях (а те са първите мишени) самолетоносачът докато минава проливите е направо седяща гъска. Една от целите ни бе именно прехващане на самолетоносачите и AWACS-ите и координация с Киев, а те там си знаеха работата.

Така бе до сега, Митак. Сега с новите условия в Украйна не знам дали това не би се променило. Ако по някакви причини Украйна се ориентира пронатовски, въпросът с руските военни бази става много деликатен.

Крим и прилежащия черноморски район е от особено значение за Русия. Ако ще става нещо, там ще става. Въпросът дори не е до това как ще погледне руското население там, ако остане без подкрепа от "майката" (аргумент с вътрешнополитическо значение преди всичко, макар и не само от гледище на престижа на Руската Федерация в световен аспект), нито дори до загубата на пристанищата в икономически аспект (за търговията и превозите на товари, защото най-ефикасни и евтини си остават морските превози), а до това, че е свързано със загуба на черноморския военен флот. Не случайно руските императори векове наред са водили войни за овладяване на черноморското крайбрежие в района. С превземането на казанското царство, се отваря пътя на тогавашна Русия към изтока и запада, поема контрол над важните за времето пътища между Китай и Европа (не са единствените, но също са важни и ако по същото време Западът не бе открил морските пътища, тези през Казан щяха да са още по-важни, предвид политиката на Високот порта по това време). Турците в региона са сломени едва, когато губят и морските си бази и Русия започва да изгражда черноморския си военен флот. Това гарантира и фланга на руското царство и то може да помисли за по-нататъшна експанзия в региона (от Петър насетне). Не случайно следващата цел е била Босфорските проливи и военно-морски бази там. Днес, тази цел с оглед на новите начини на война не е толкова актуална. По мое време в казармата се разиграваха секретни учения в рамките на Студената война, според които десантните части от киевския военен окръг трябваше до 24 часа да дебаркират в Константинопол и да овладеят района докато пристигнат другите войски от Варшавския договор. Истинската цел на нашата трета армия бе да задържа турците именно през тези 24 часа. Това бе сценарий в случай на натовско нападение. Съветските подкрепления щяха да идват през пристанище Бургас (ако не е овладяно от натовците) и по въздух (затова и бургаското летище бе с най-дългата писта в България, способна да приземи тежките военни транспортни самолети, дори такива носещи ядрено оръжие на борда). Загубата на военните пристанища в Крим, обаче лишава Русия от възможност да поддържа черноморски флот и изобщо да планира военни операции в региона. Нещо, което тя едва ли би приела, особено с възможността на има на фланга си една държава (Украйна), която може да е пронатовска ориентация, войски и бази. Затова в този регион Русия няма много ходове, ако не иска да загуби всичко.

Това е вярно, според мен. В един друг форум застъпвах тезата, че Московското княжество става държавнотворно образувание едва по времето на монголите (в потвърждение първото споменаване на града Москва в исторически извори е едва от средата на XII век, ерго преди това е бил град без всякакво политическо значение), когато старото и така да го кажа първородно средище на "руското" е де факто фактор без значение в това отношение (по исторически причини имам предвид, станали в периода между средата на X век и средата на XIII дори за по-точно XIV век). В този аспект, поради по-доброто си географско положение и възможност за отбрана (гъсти и трудно проходими тогава гори), то въпреки че е в страни от историческия център и до този момент е имало второстепенно и периферно значение и роля, поема щафетата през следващите векове. За мен, интресният въпрос е за степента на държавна приемственост по същество, а не по политически декларации. Не съм попадал на сериозен научен труд по въпроса, а само до общи приказки са славянска общност (то и ние със сърбите сме "братска" славянска общност, говорим близки езици и сме православни, ама нямаме държавна общност и приемственост). Но различната историческа съдба на първородния руски Киев и на Москва, още тогава залагат, според мен, обективните фактори, чието проявление виждаме днес под една или друга форма. В същност имам един въпрос: кои обективни фактори налагат да се създаде УССР, което все пак е израз за някаква различност от "москалите"? Нали и двете територии до т.нар ВОСР са населявани с рускоговорящи, повечето са православни християни, имали са през последните векове обща държавност в лицето на Руската империя? Или само политически фактори са наложили това?

Римлянин, стига плаши Алвата. Той е... демократ, но все пак не забравяй, че е нестроевак и може да не те разбере правилно за майданчето. Симпъл, ти да внимаваш с употребата на такива думички като "история" (да не нагазиш пак лука, ако ме разбираш), щото хиперактивните западни феминистки яростно ритат срещу думичката "History" и в справедлив си гняв искат да има и аналогична думичка "Herstory".

Без да вземам страна кой "прав" и кой "крив", а и никога едната страна не е само "права", каквото и да значи това (никой от нас не знае конкретната задкулисна истина, която я излезе някога на яве, я не), мисля, че ставащото в Украйна е предизвестено само по себе си. В исторически аспект за тази територия има някои обективни фактори, които рано или късно, по един или друг повод или предизвикана ситуация, щяха сами по себе си да доведат до ставащото. Какво имам предвид: първото, най-добре го посочи един руски журналист от московска медия (цитирам по памет, но с точния смисъл) - в момента не става дума за разпадане просто на държавата Украйна, а на Украйнската ССР. Разликата е огромна, ако разбирате. И в тази връзка, в един форум, където руснаци и украйнци се нападаха един друг, всеки с аргументите си, една украйнка каза само едно нещо - проблемите на Украйна идват от това, че в някои територии живеят хора, които не се имат за украйнци и никога не са се имали за такива. Е, като съберете двете неща като обективни причини, то е ясно, че няма как нещо да не случи с тази територия, наречена днес все още "Украйна". А, конкретни поводи - то за всичко и винаги има такива в историята.

Симпъл, кажи ми сега честно - има ли правда (да не бърка с газетата със същото име) на този свят? Блъскам си главата в тази тема и то все още безплатно, как да изложа хем тематично, хем със средствата на Изкуството благородната идея за хомофилията сред широките закърнели хетеросексуални масите като създавам сюжет за авангарден и възвишен хомофилски сериал, а в отговор чета това горното, написано от госпожата... направо съм като с пречупени творчески криле, а имах още идеи за сюжета. Даже, и за двучасов филм за широкия екран, та да участва за Оскарите.

Ей, като чета и от вътре ми напира да изпраскам един сърцераздирател сюжет хем за романтичен турски сериал, хем да е политкоректен, ерго съвременен и в съотвествие със съвремените тежнения на времето. Сиреч, за филм иде реч, де, да не си помислите нещо друго. Първите 100 серии млад мъж, задължително или крал или мажоритарен акционер в холдинг се терзае дали обича Мериам слугинята или Марко шофьора. Мериам е юдейка, а Марко е християнин. Кралят или мажоритарният собственик е мюсюлманин по подразбиране. Тъй де, трябва малко мултикултурност, за да стане изискан съвременен турлю гювеч. Вторите 100 серии, мюсюлманинът разбира, че обича и двамата. А, ся де... от това още 200 серии могат да се наплодят, но да не мъчим толкоз публиката със семките. Кралят/собственикът прави несъзнателно бебе на момата, но после окончателно разибра, че сърцето му принадлежи на шофьора. Тук следват поне 200 серии терзания и вътрешно осмисляне на сексуалната му същност. Признава детето, но в 50 серии неотстъпчиво обяснява на нахалната родилка от женски пол, че вече не я обича, защото обича Марко. Мериам прави поне три опита за самоубийство, но за щастие на публиката - все безуспешни. Накрая се примирява, че любовта на живота й е сексуално различен, сиреч съвременен и политкоректно осъзнат индивид на майката Земя. Кралят/собственик уговаря Марко да отидат в Холандия и там тайно да се венчаят, щото на родна земя Коранът не позволява и пречи на любовта на младите. Тук, като тънка червена линия се налага идеята за сексуалната свобода на избор и оковите на старозаветното мислене на консервативните хетеросексуални (за по голяма атракция малко се омесва ислям и християнство, ама за целта са от един дол дренки, тъй че в името на идеята и на Изкуството - всичко е позволено). Марко с радост приема и тайно сключват брак в Меката на свободата - Холандия. После още 50-100 серии младата и влюбена новобрачна двойка изживява радостта си от Любовта, но няма вечно щастие. То е помрачено от невъзможността да си продължат рода като символ на Любовта им. Затова още 100 серии увещават отхвърлената, но недоумряла Мериам да им износи бебето (разбира се, без биологични подробности). От тези сто серии, поне 50 Мериам се назландисва, но после като осъзната съвременна и еволюционно превърнала се в напредничЪва жена, клеква пред силата на Любовта и както се казва - кандисва да стане дарителка на яйцеклетка и после утроба под наем. Всичко, в името на Любовта. После 20-50 серии сериозни размисли кой от двамата родители да е таткото, но тъй като Любовта винаги побеждава, решават да фърлят чоп. Печели Марко, което още 50 серии води до вътрешни терзания на краля, но и той е политкоректен и приема нишаните на Съдбата. 100 серии Мериам носи бебето на Любовта, 50 го ражда и накрая Кралят го признава за плът от плътта си. На бебето дават светлото име New Hope. Край и завеси. Ех, ако ми плащаха по 100 евро на сюжет за серия... още можех да го удължа. Филма, де.

Дами и господа, стига сте се карали. Дайте да защитим бъдещата принцеса на Уелс от... мъжки пол. Че е неприлично и някак неполиткоректно.

Ако това не е сексуална дискриминация, рушаща всички опорни точки на либерастията и толерастията, не знам какво е!!! Ма, не може така - значи може крал педал, па не може кралица педалица... Веднага хомодружинките да се мобилизират за праведен масов отпор на сексуалното мракобесие и назадничЪвост! http://huge.bg/?p=1361

http://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=3577 Е, немам думи. То, не са и необходими.

Ами, прав е в случая. Гей парадите отдавна не са движение и изявна форма на такова за защита на права, а са чиста форма на публична натрапчива реклама на сексуално предпочитание. Чудя се, кога некрофилите и зоофилите ще помъкнат "любимите" си на парад, за да демонстрират правото си на любов с тях и защита на това право.

Ей, нестроевак, ти да мълчиш!

Както посочва Мишел Руш (Michel Rouche), въпреки че древните народи (особено тези, които не са разполагали с писменост) са могли да съхранят паметта на своето минало само като го мистифицират, т.е като обгръщат историческите факти с един чудесен ореол с цел миналото да служи като славен пример на поколенията, то понякога местната устна традиция е по-точна от чуждия писмен текст.

Чудя се дали такава категорична обобщеност е съвсем вярна. Ако човек прочете какво пише Свети Павел в средата на I век след Христа в своето Послание до колосяните, може да остане с друго впечатление: "няма ни елин, ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободен, а всичко и във всичко е Христос" (гл. III, 11) започва да си задава въпроса защо за живеещите в средата на първи век има разлика между скит и варварин. А, че има - явно има, защото "скит" е употребен като понятие неидентично с варварин от това време. Че не са гърци и римляни - не са, но пък не са съвсем и варвари за същите. Има и още една причина, посочена още от Йорданес: "общоизвестно е, че племената възприемат имената, станали обичайни по силата на тяхната употреба. Така например, римляните възприемат имена от македонците, гърците от римляните, сарматите от германците, готите често пъти от хуните" (Getica, IX, 58).

Ха, ха - значи претенцията е за доказателства на вкус и на цвят!

Я, да ви направя едно социологическо изследване във връзка с днешния ден и духа на темата. Днес, кой какво ще празнува - Трифон Зарезан или Свети Валентин?

Алва, ти тези текстове от НК не си ли ги чувал: " Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години: 1. ако е извършено от две или повече лица. 2. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) 3. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) 4. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години: 1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица; 2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство; 3. ако представлява опасен рецидив; 4. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) ако представлява особено тежък случай. Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишен текст на чл. 150, изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години. (2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с непълнолетно лице чрез използване на положение на зависимост или надзор, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до пет години." Затова всичките ти твърди призиви "за" секс с малолетни си миришат на пандела.

Алва, явно не съзнаваш, но това е подбудителство към престъпление. И забраната е не само с оглед на психиката, но и на физиката, която все още се развива и в двата пола. В същност, едно такова изказване не е по-различно като обществена безотговорност със следното: "Ако е за благото на децата, нека се пребиват педофилите, аз съм твърдо за".

Ха-ха-ха, вярвал в извънземни. То, ако това зависеше от вярата, аз пък вярвам в голи и прекрасни самодиви. Сега ще ги чакам кога ще ме ощастливят. Даже ще си сложа едно звънче на вратата за ранно предупреждение...

Само че, няма обективни доказателства за наличието на божествено съзнание. Ерго, цялата горепосочена логическа конструкция за преекспонирането е сама по себе си преекспониране.

Оцеляването в биологичен план ни е възложен природно. Как ние го разбираме, чрез дефектното си субективно отражение - това вече е друг въпрос. Животните са далеч по-щастливи в това отношение - те сляпо (като цяло) следват заложените им модели на поведение и не си кахърят мозъците с такива абстракции и въпросите - има ли ги или не тези абстракции.

Въпросът "какво е наука" е много общ. И това, по-скоро затруднява тези, които искат да дадат отговор. Ако се питаме каква е целта на науката, то аз мисля, че от обективна страна (защото тя си има и субективна за всеки учен) това е желанието да научим повече за "божия" свят, да се опитаме да си го обясним чрез рационално и възможно най-истинно отражение и да открием възможностите за употребата му, за да ни е по-удобно на задниците.