DendroaspisP

Никой не говори за прости хора, а за невежи в смисъл на незнаещи. А, такива сме всички с оглед на пълното познание, съотносимо към такива явления и процеси във Вселената, "адекватни" за същество с могъществото на "Бог".

Нищо не издиша в схващането ми. Говоря за зрели и съзнателни хора, а не за малки деца, тъй като последните не са изобретели религията и вярата, свързана с нея. Затова религиите съдържат и морални норми, но това е свързано с функцията им на социално-обществен регулатор. Но, дори и в този аспект как регулираш едно общество е въпрос преди всичко на цел и на познания. Пак не можем да прескочим знанието... А относно къщата - всеки ще я нарисува така както я вижда. Но, това не е къщата, а нейното отражение в нашето съзнание, по-малко или повече изпълнено с обективни познания за нея. И пак стигаме до там, че е въпрос на знание какво обективно е къща, за да я нарисуваме с истинските й обективните характеристики. Вярващия може и да си я представи с квадрат и триъгълник, ученият ще й направи чертеж по правилата на науката и няма да си мисли, че в тъмния килер долу се крият духовете и таласъмите на злото.

Невежеството, схванато като незнание е една от определящите предпоставки . Когато нещо не знаеш, а искаш да си го обясниш, за да въведеш някаква субективна сигурност в разбирането за това отвън нас, то започваш да си измисляш и интерпретираш. Дали ще е Бог, дали таласъм от деветия кръг на Ада, дали нещо друго - все там е. Само най-рационалните си запазват обективното съмнение, че може да е всяко от тях или нещо, за което и на ум не им идва в момента, но те пък щом се съмняват - значи не вярват. На тази плоскост, Вярата в Бог е най-мързеливото "запълване" на дупките в знанието ни. Но и най-нетърпеливото и вдъхващо най-голяма субективна стабилност и увереност. Друго си е да разчиташ, че по-висша сила, някак си познато съзнателно, те "надзирава" и по нейни прищявки става това или онова с оглед на някакви императиви. Дори и случайността може да намери "обяснение" с "неведоми са пътищата божии".

В същност, изобщо не е клише, че незнанието е източник и продукт на вярата. Какво имам предвид - ако науката знаеше по безспорен начин как и защо е създадено Мирозданието, въпросът с вярата щеше да е безапелационно решен по единия или другия начин. Т.е, ако от безспорното знанието, че Сътворението е един чисто природно явление поради еди-какво си, няма да има никакво място за "Бог", освен като абстракция, която по-скоро ще подхожда на поетите. И обратното - тогава ще е безспорно, че има някакво Нещо с качествата, които ние приписваме на Бог. Докато и най-умните учени и най-развитата наука нямат това безспорно познание, ще има надежди, съмнения, спекулации, интерпретации и всичко това е благодатна почва за сътворяването на религия с Бог или богове.

Така е. Затова казах, че става дума за абстрактен казус. Ако спекулирам, има огромно значение конкретиката и ако Ханибал бе разположил силите си по друг начин, не съм убеден, че и най-силните му "дивизии" щяха да променят нещата. Най-много да се стигне до патова ситуация - т.е без явен победител.

Абе, битката при Кана не е ли идеален кумулативен пример за абстрактния казус? Ханибал има и трите вида "дивизии" за този конкретен исторически момент: а/. по-слаби от римските легиони (например съюзниците му гали и иберийци); б/. равностойни (според източниците за битката) - африканската пехота, обучена от фамилията Барка; в/. по-силни от легионите - тежката конница, подпомагана от леката нумидийска. Въпросът е кой къде ще сложиш с оглед на тактиката. Ханибал слага според плана си слабите иберийци и гали в средата, именно с цел да отстъпят; равностойната африканска пехота (май че все още сражаваща се по хоплитски модел) в двете пехотни крила, за да задържат положението и да позволят римските легиони да ги подминат в преследване на отстъпващия център и тежката конница, ведно с леката нумидийска, които трябва да затворят обръча зад спрените и настъпващи римляни. после е ясно какво става и с трите дивизии.

Имат толкова много власт, защото единственият реален победител от ВСВ е САЩ. В резултат на войната тяхната икономика се разви значително, без самата страна да пострада от военните действия. Създадоха и армия от нов тип (по отношения на тях имам предвид, защото армията им преди ВСВ е направо неконкурентна в сравнение с някои наборни европейски армии), която после използваха в цял свят не само по политически причини, но и за завладяване на суровини. На база договорките с англичаните за помощ през ВСВ, Англия след войната им прехвърли редица сфери на влияние, които притежаваше до момента и даже редица свои колониални база, които се превърнаха във военни база. Предвид съветската заплаха за Европа и това, че повечето западноевропейски страни бяха силно пострадали от войната, САЩ се оказа единствен техен икономически и военен помагач в този момент, което също бе заплатено със своеобразен отказ от суверинитет на тези държави (създаването на НАТО и приоритета на тази военна организация при вземане на някои решения) и отказ от редица сфери на влияние, които са имали до момента (както и поради невъзможност да ги поддържат - виж Франция и войната с виетнамците през 50-те, чиито последици са едни от предпоставките за новата американо-виатнамска война през 60-те). За СССР, реално ВСВ е пирова победа - най-развитите им индустриални и заселени райони са превърнати в руини и им трябват десетилетия, за да ги възстановят, огромни загуби и в човешки потенциал (над 25 милиона убити - главно руснаци, украйнци, белоруси и прочие). Необходимост да създадат "санитарен" кордон, за да ги пази от нови, евентуални нахлувания на "гнилия западен капитализъм" - завладявайки бъдещите "социалистически" страни от Източна и Централна Европа, руснаците в същност си вкарват голям автогол - съветизацията в повечето страни е само повърхностна, но за да се поддържа трябва да се разходва голям ресурсен дял, да се поддържат и армии в някои от тях, да се изразходва непрекъснато потенциал за наблюдение и контрол, което е за сметка на вътрешните работи на СССР. Предвид икономическото състояние на СССР след войната, той трудно може да си позволи това за разлика от САЩ, който прави нещо подобно в Западна Европа. Така че, на фона на всичко горепосочено, става ясно защо не най-добрият военен съюзник се оказва най-силният такъв след войната и с най-голямо влияние над континента.

По принцип, тактиката печели битките, а стратегията - войните. Както вече бе посочено, Наполеон няма загубена битка в Русия, но загуби войната, заради лоша стратегия.

Римлянин, нека първо да започнае с военната култура на египтяните от началото на Новото царство (XV в. пр. Хр.) и да кара поетапно, че както вика Графа - направо го качваш на върха на черешата.

НПО в сегашния си вид не са гражданското общество, още по-малко представители на същото. Те се създават в повечето случаи на принципа "който плаща, той поръчва музиката" (в този аспект те съществуват и ги има доколкото съществуват "захранващи" ги програми, най-често с чужди капитали и интереси). А поръчващият често няма нищо общо с гражданското общество в дадена страна. В това отношение, много по-голяма връзка с гражданското общество трябва да имат съсловните организации, стига да са автентични, т.е истински представители на различни прослойки от това общество, доколкото членовете им принадлежат към средната класа. Исторически в западна Европа именно това са първите форми на обществено представителство още от средновековието с роля в обществения живот.

Лично аз, считам, че гражданското общество е фактор, когато е изградено от стабилна средна класа, достатъчно икономически независима, за да може да си позволи да има мнение и позиция, различна от тази на господстващата управленска прослойка в дадения момент, а и да може да си позволи да я защитава без това по необходимост да е свързано на всяка цена с кръв, насилие, граждански безредици и всякакви такива крайни форми на обществено поведение.

Значи - кумулативно, защото без развито гражданско общество и добре работеща правосъдна система не познавам случай на стабилно работеща икономика за относително дълъг период от време (повече от столетие, например). Тези два фактора, както казваме ние юристите, внасят стабилност в регламентацията на обществените отношения и оттук в тяхното развитие отвътре, т.е по силата на самото естество, заложено в тях. И СССР и Китай са примери на екстензивно, а не на интензивно развитие. Като се изчерпи маркорамката на екстензивността и настъпва колапса - рано или късно, но задължително, ако не преминат към горепосочените два фактора (затова и в СССР и в китай в началото и за определен период от време разстежът е висок - няма как да е иначе като започваш от нулата или почти от нея, но това е игра на статистически цифри). Иновациите са само част от интензивността.

Не са важни кумулативно или алтернативно?

Ник, плюстче и от мен! Само една отметка с оглед на горния цитат: според мен, политиците много добре разбират значението на върховенството на закона, но не им отърва да спазват този принцип, защото силно ще ореже възможностите им за злоупотреби и с власт, и с влияние, и с държавни средства (показателно е, че всички партии в днешното НС са лобистки, но нито една не иска закон за лобизма, който да постави нещата на законна и регламентира основа). И защото и от ЕС непрекъснато ни натискат да спазваме това върховенство на закона, днес забелязвам, че се налага една ужасяваща практика - въз основа на възможностите по новия ГПК, ВКС започна да бълва (буквално, а не преностно) ТР, които нямат почти нищо общо с правото, но за сметка на това идеално обслужват когото трябва. И тй като тази практика е задължителна за съдилищата, изводът е ясен. Т.е, формално се заобикаля основен принцип на нашата правна система като се заменя от съдебния прецедент под формата на задължителни ТР.

В същност, няма голяма разлика. Във връзка с условията при сключване на Маргуския мирен договор, сключен между Римската империя и хуните (т.е далеч преди VII век), Несторий (константинополски патриарх между 428-431) казва, че "Те (хуните) станаха господари, а римляните - роби". И ако човек види условията на самия договор, вижда, че става дума за две "равноправни" страни, но това е само формално (като например, че хуните отказали да слязат от конете като преговарят и римляните, за да запазят достойнство също останали на конете, а не слезли на земята). Договорът е изцяло в полза на по-силния (хуните). Така че, няма голяма разлика с Нойския договор в това отношение. Римската империя от IV век насетне познава договори и... договори, които не се различават много от по-съвременните. Т.е, тълкуването на даден договор (или съответните изрази за споразумение) трябва да става с оглед на историческата конкретика. Въпросът е, че нямаме сигурни сведения за отношенията между седемте славянски рода и българите на Аспарух преди 680 година, за да преценим използваният израз какво точно визира - а може да визира всичко.

Този пасаж по-горе, събуди някои въпроси в мен. Съвременната историческа наука на Запад, приема, че сарматите са индо-европейски етнос, който обхваща различни народи - аорсите (обитаващи земи на юг от Урал и на север от Каспийско море, т.е приблизително на територията на Казахстан), сираки (на северозапад от Казваз), роксолани (на изток от Днепър и на запад от Днестър), язиги и бастарни, а към първи век към тях се присъединяват и аланите. Та, тези оси различни ли са от аорсите? Ако вярваме на Йорданес, в Getica той пише, че между 355-375 г. (т.е малко преди появата на хуните по тези места) Ерманарих е наложил своята власт над херулите и над славяни и естети (аестите, т.е бъдещите естонци) по бреговете на Балтика, дори над "арктически племена" (arctoi gentes). Така че, в обединението е имало славяни, но в един по-късен момент, освен ако някои протославянски племена не са мигрирали на юг около първи век. А, дали пък бъдещите готи не са увлекли със себе си и протосланяски племена по пътя им от днешна Швеция към Черноморието (топонимът Гданск - Gothanidi, възникнал между II-IV век)?

Безспорно. Според Страбон в миналото, т.е разбирай времето преди Цезар, галите и германците още повече си приличали в различни отношения. След завладяването на повечето галски племена от Цезар, римският начин на живот, т.е романизацията отдалечила галите от германците още повече. А според Доминик Бартелеми, дори преди Цезар, тези племена, които от векове били в тясна близост с римляните също започнали да възприемат някои черти на римския начин на живот като загубвали други свои черти, които "все още притежавали" германците. Т.е, в далечното минало двата народа имали доста сходни и общи черти, които с времето започнали да се променят първо в галите, а по-късно у германците. Не мога да си спомня къде го бях чел, но имаше такъв момент, че същите тези германски племена, които участват в унищожаването на трите легиона на Вар, сто години по-късно били вече толкова променени, че били вече едни от най-миролюбивите, та чак било странно като гледаш наследниците да допуснеш предците им какви свирепи войни били.

Да, доста неясни моменти има за едно твърдо разграничаване кой народ е точно "чисто" германски и кой келтски (галски). В същност, както твърди Доминик Бартелеми, много често двата народа са се смесвали още от дълбоката древност и редица племена са били смесени. Затова в редица отношения имат големи сходства, които са затруднявали дори римляните съвременици да ги разграничават съвсем точно. Затова и Страбон в своя труд от 18 г. след Христа като пише за галския народ от по-ранни епохи, посочва, че този народ „същевременно черпи вдъхновение от съхранилите се до наши дни обичаи на германците“ (Страбон, География, IV, 4, 2). Самият Цезар също свързва тези „германски“ качества на галите, както с общественото положение, така и с народностната им „природа“, което показва голямо сходство между двата народа в редица отношения. В Галските войни Цезар направо пише, че хелветите били твърде сходни с германците. Много ог обичаите на двата народа са сходни, да не кажа еднакви: според Цезар галите „се отличават от останалите народи (разбирай германски такива) почти само по това, че не позволяват на своите синове да идват явно при тях на обществени места, освен когато са стигнали до възраст, на която могат да носят бремето на военната служба. Те считат за срамно син в момчешка възраст да се показва в присъствието на баща си на обществено място“ (Галската война, VI, 18). А, един важен аргумент в полза на изложеното от Южняка становище, че не земята е основна причина за германските нашествия, може да се открие в следното описание: „Целият им живот се състои от ловни експедиции и занимания с военното дело. Те привикват от деца на труд и издръжливост.“(Цезар, Галската война, VI, 21) като биват принуждавани непрекъснато да се местят от място на място, за да не „заменят своите ревностни занимания с война със земеделие“, да не станат домошари. Цезар описва германците като общество, където липсват не само градове, но и същински по-големи или по-малки села, тъй като обитателите са толкова горди, че не понасят близостта на съседи. „Те считат, че най-верният признак за храброст е, когато съседите им са прогонени от своите земи и никой от тях не се осмелява да се засели наблизо.“(Галската война, VI, 23). В същност, в Галската война, III, 17 Цезар критикува именно тази черта на германците - гонитбата на плячка и пренебрегването на земеделието, като казва, че „Германците не смятат за срамно разбойничеството, извършвано вън от пределите на чиято и да било държава“ (територията на дадено племе), тъй като те „твърдят, че разбойническите набези се извършват с цел младите хора да се обучават и да се намалява бездействието“. Т.е земеделието е вид бездействие за германския мъж, а войната и грабежите е истинското занимание, което се противопоставя на безделието.

Да, ама Русия не е САЩ. И не руската, ами американската валута крепи икономическия балон на световната икономика. Така че, ефектът е съвсем различен.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/03/03/2253316_borsata_v_moskva_ruhna_rublata_burzo_se_obezceni/?ref=miniurl Това, което буди тревога е, че очакването сред бизнес кръговете в Русия е за бойни действия: "Сега, когато страната е фактически на прага на военен конфликт, инвеститорите с особено настървение ще започнат да разпродават руски акции. Европейсксите индекси също ще бъдат повлияни от негативните настроения и вероятно там ефектът ще е още по-голям", коментира пред агенция РБК Анастасия Соснова, анализатор в АКБ "Российский капитал". Въпреки че, именно военни действия с Украйна ще са трагични на руската икономика.

Именно. Затова терминът е неясен, когато се употребява в контекст, че Русия правела това или онова, за да защити "рускоговорящите" на територията на Украйна...

Имам един въпрос. Прави ми впечатление, че нашенските медии упорито използват термина "рускоговорящи" на територията на Украйна. Що се използва този неясен термин. Щото може и лице с украйнско самосъзнание да говори руски и тогава той спада ли към тези групи от "рускоговорящи"? Що не се казва лица с руско самосъзнание? Или идеята е друга?

Разбира се, че може. И обясненията и връзките в практически аспект ще са не само интересни, но и полезни. Например, имаше една много интересна тема за змиите в България, тяхната опасност, описание на отровите, симптомите при ухапване и как трябва да се реагира. Беше си написана професионално, но разбираемо и поне аз я изчетох "от кора до кора", както се казва.

Митак, защо не помислите да представяте тези теми малко по-атрактивно и да обяснявате малко по-простичко, та да са интересни и занимателни и за лаици като нас? Ако темата е развита на високо и професионално ниво на химици, за нас ще е неразбираема и безинтересна по тази причина. Например, една тема за солта и вредите и ползите от нея за човешкия организъм (то туй малко биохимия е май), представена по разбираем начин ще е не само интересна, но и полезна на фона на това, че днес в медиите се пишат какви ли не глупости.

Току що съобщиха, че снощи в Крим са изпратени 6 000 руски войника. Украйнските военни били поставени в повишена бойна готовност...