DendroaspisP

Да не забравяме, че се установява, че не малък брой от най-старите "руски" книги, не просто са преписи от български такива, но в оригиналните текстове са заличавани българските имена и са замествани с руски (най-често на български царе или църковни лица). При следващия препис полуграмотният църковник-писар дори не е разбирал, че автентичният текст не е руски, а български. Добре е, българските лингвисти вместо да се занимават с неща, които не са им точно работата (като установяване на произход само на база език), да се захванат с анализи и проучвания в тази посока. Както, например, и за онзи Ватикански палимпсест в една от темите тук. Може българите да не са писали много, но поне да знаем максимално за това, което е останало от тях в тази насока.

Интересна съпоставка по темата. По времето на арабския халифат в Испания (т.е след 929 година), в годините на разцвет столицата Кордова има 111 300 дома, 600 мечета, 800 училища, 80 висши школи, 900 бани, 50 болници, 70 библиотеки. Личната библиотека на халифа Хакем II е съдържала над 400 000 тома и ръкописа. Ежегодно в града са се преписвали някъде около 18 000 ръкописа. Какво ли е било положението в Търново около XIII век в това отношение?

Това конкретно за пясъка го има, но е цитат от писмо на хазарски владетел (мисля, че се казваше Йосиф) до византийците около края на IX или началото на X век. Поне така е представено във византийските източници.

Търсиш градът от западен тип, затова в този вид няма да го намериш на Балканите. В Константинопол има гилдии и особено до XI век те са стриктно надзиравани от имперските служители (за България не знам да има такива сведения, но ако се открият или съществуват ще е любопитно четиво). Тук градовете не са свободни, а са подчинени на централната власт, защото такава е била структурата на византийската, а и на българската власт. Затова и градската управа е подчинена директно на императора (пряко или чрез наместниците му)и в тези градове няма местна милиция от западен тип, а имперски гарнизони. Поради различния модел, тук няма да откриеш замъците на западните феодали във вида им на Запад нито противопоставянето на градовете на феодалите в западния вид. Замъците от този вид в Гърция са от латините след 1204 година.

Ще ми бъде интересно да видим защо София би била толкова голям град, сравним със столицата на тогавашна България. Не че е невъзможно, но ми се струва малко странно, освен ако няма някаква особена причина. Защото и от гледище на общите икономически принципи по това време и от гледище на това, че през ВБЦ българите копират начина на социален и икономически живот на византийците, обикновено столицата събира най-много икономическа мощ и население. За това свидетлства и факта, че в този регион нямаме това деление на феодални крепости и на градове (свободни или не), във вида както е на Запад. Градът остава основна икономическа и социална единица във Византия и от там като модел се прехвърля във ВБЦ. Поне моите наблюдения са такива.

Обективно и точно мнение. И да запитам - защо историята познава Кракра Пернишки, а не Кракра Софийски?

Глишев, вярно е, че темата е интересна и много хлъзгава същевременно. Голям проблем е, че не се преподава и изучава икономическа история като хората, а и демография на българските царства. Тук съм съгласен с теб, че това е много по-сериозна и истинска материя, която би ни дала много повече за историята на България от разни битки и други показни елементи. Но нали виждаш, че борбата е обречена? Не знам защо, но упорито и без аргументи все се пробутват разни цифри примерно за София (днешната столица от има-няма сто и кусур години) за еднаква или съразмерна с тогавашната столица Търново? Предполагам, че това е инерция и селищен неосъзнат патриотизъм. Каква е София в едни коренно различни времена като по време на Турската империя - това е нещо съвсем друго (както и преди това по време на разцвета на римската империя). Тогава и Търново далеч не е това, което е било като столица на ВБЦ. Демографията изисква и добро познаване на икономиката, освен на историческите процеси и пак ще е относителна при липса на конкретни данни. Така преливаме от пусто в празно, но поне е тренировка на ума. Паралела с Византия след 60-те години на XIII век ми се вижда най-смисленото нещо от обективна гледна точка по липса на други сигурни доказателства. Ник ме пита за моето предположение за населението на София през ВБЦ. Много труден въпрос. Двуумя се между 20 или 10 хиляди за столицата Търново (и двете страни имат съображения за това). Но да го кажа така - ако колкото и да е Търново по онова време като столица на България, София е с 40% според мен по-малко. Признавам си, изчисления на око като обща тенденция, на база общите икономически показатели за всяко време.

Не съм. Кореняк морско гражданче съм. Но не в това е въпроса. Иначе, за о....нето на големте градове съм съгласен. И ние го изпитваме на гърба си, за щастие не в размерите на София. За Търново си прав. Дори един Пловдив е по-удачен по ред причини (включително географски) за столица Но тогава националната идея за Санстефанска България е била мечтата и затова е излязъл "късмета" на София. В същност, до преди 30 години бе много хубав град.

О, български търговци със сигурност е имало. Но нямаме сведения да са обслужвали интернационалните търговски пътища от древността. Тъй като България не се слави като развита търговска държава (ПБЦ и ВБЦ) или поне липсват сведения и доказателства за това, налага се предположението, че те са обслужвали главно вътрешната търговия и тази със съседните народи, но да участват в схемата с търговията до Западна Европа - едва ли. Те са продавали на византийци, после на веницианци и търговци от Генуа, а те на свой ред вече по море да осъществявали транспортната и търговската схема до Западна Европа до колкото я е имало по това време. Географски, София има търговско значение само от гледище на участието си в сухопътния транспортен коридор за Западна Европа. Тя е в планинска местност, не особено голяма земеделска обработваема площ, далеч от развитите и оживени морски пътища. Така че, ако през този период значението на международния търговски път по ред причини е спаднал, то София може да разчита и има значение само за локалната и местна търговия. Поне няма обективни доказателства за обратното, а принципите на търговията макар и модифицирани са едни и същи през всички епохи и времена.

По-точно е, че този търговски път е загубил много от стокопотока. За времето от V до IX-X век мисля, че е ясно защо. Великото преселение тотално е разстроило старата имперска търговска схема, много земи по пътя отпадат от властта на империята, на други се настанява вражбено на империята население - все фактори, които говорят за загуба на значение на този път. Отделно през този период търговията Изток-Запад (която се обслужва от този път) бележи драстичен спад. От средата на XI век на търговската сцена в района се намесва една нова сила - Венеция, а после и Генуа. Те изземват не само византийската търговия, но я прехвърлят и по море. Това се задълбочава в следващите векове, което съвпада с времето на ВБЦ. Иначе, няма спор че София, независимо от разцвета си или упадъка, е голям град през този период. И то основно поради стратегическото си военно, а не търговско положение. Затова съм съгласен, че освен от бежанци, наистина не виждам друга възможност за население, което да се доближава по престолния град Търново. Бежанците обаче са несигурен елемент, т.е не са така трайни като заселници. А в Търново по това време е царят с двора си, най-големите аристократи с дворовете си, висшия клир и сумати техни помощници, всякакви "учебни" центрове (до колкото ги има през този период извън манастирите). Тези хора не само имат големи нужди и потребности, но и специфични нужди. А това предполага - занаятчии (със семействата и помощниците си), земеделска продукция - т.е уседнало наоколо население, което въпреки споровете гравитира към града, дори и да живее извън крепостните стени. Военни гарнизони за охрана на нобилитета. Всякакви авантюристи и лумпени, бездомници и просяци, външни посетители и търговци, дипломати с антуража си и прочие. Това предполага да се развива и такава инфраструктура като кръчми, ханове (страноприемници) и прочие. Не коментирам за размерите на горепосоченото, но то само в столицата може да привлича съответния народ, което изобщо не може да се каже за София, която по това време не е известна като търговски, а като военен център преди всичко. А и не си спомням по това време в Европа да има държава, където в непрестолен град да има по-голямо население от столичното (Византия, папската държава, Свещената римска империя на "германските народи", Франция, Англия и т.н). Но може и да греша. Просто не виждам безспорни обективни фактори, София по това време да е голяма колкото столицата Търново.

За София. Не мога да преценям изследванията на БАН, но ако разсъждаме логично и принципно, София е била голям град, когато е била трайно включвана в пределите на големи империи - Римска и Турска. Това се определя от положението й на важен търговски път, който обслужва земите, включени н такава империя. Когато този път е ставал необслужваем (византийско време и на българските царства) тя остава сравнително голям град, но основно заради стратегическото си положение. Явно че, със западането на турската империя и изместването на търговските пътища по море, сухопътния търговски път, който я поддържа губи роля и тя започва да запада в началото на XVII век, както посочваш. По време на ВБЦ София е географски никъде. Да, важно място има в стратегическо отношение, но не е най-важната в това отношение. А е и на границата в общи линии, което не е основание за разцвет в онези времена (основание е за защитно крепостно съоръжение, но това е друго и няма пряка връзка с демографията за голямо разрастване). Затова ми се струва малко нереално да има население и просперитет като тогавашната столица, където е нормално да е съсредоточено много повече от нещата, които водят до нарастване на едно население. Ако днес София не бе столица, колко голям град щеше да е според вас? Лично аз предполагам, че щеше да е с размерите на Стара Загора, но едва ли повече, камо ли да се сравнява със съвременната столица. Разбира се, това са мои предположения.

Въпрос: на каква база населението на София по време на ВБЦ се определя като равно на населението на столицата на страната по това време - Търново? Основната ценност на София в крайна сметка е нейното важно стратегическо положение, а не нещо друго (днес пък факта, че е столица на страната, което е станало съвсем случайно на база географския център на Санстефанска България). След Освобождението през XIX век София е с население около 14-15 000 човека (поне такава официална справка бях чел преди време). За сравнение Малко Търново по същото време е било към 6 000 човека. Т.е, само стратегическото положение не може да обоснове население, което да се равнява с тогавашната столица.

Нямало е проблеми с църковния брак, сключен преди 09.09.44 защото последващите закони са обявили, че приравняват като осъществен ЮФ този брак към гражданския и всички отношения между такива съпрузи ще се уреждат от новия закон и ще се преуреждат занапред от него. Ако не бе така, голям батак щеше да настане. Затова най-важното не е формата или процедурата, а кой ред ще се използва за уреждане на материалните правоотношения между съпрузите (както и по повод на имуществено правните и тези по отношение на децата) след сключването на брака. От отговора ти разбирам, че в същност искането е само за допускане на религиозния брак като официална алтернатива на церемонията. В същност не религиозните канони, а светският закон ще определя след сключване на брака какви права и задължения възникват за съпрузите. Което означава, че поведението им се се определя и санкционира не от съответния религиозен канон, а от светския закон. Както е и днес в същност. Т.е религиозният брак остава само вътрешна проекция на волеизявление към съответния бог и получаване на неговата благословия и до тук с религиозната намеса в брачните отношения и тези след това, ако има развод. Правилно ли съм разбрал становишето ти?

Глишев, а не можем ли да вземем за сравнителен модел Византия след 60-те години на XIII век. От този момент България и Византия са реално съизмери държави във вида в който са били, което би означавало и по отношение на населението. Като изключим Константинопол (въпреки че и този град отдавна не е това, което е бил) и може би Солун, останалите византийски градове може би са съотвествали на нашите?

Негрите още от сега се водят официално за "афро американци".

Какво значи това "с ромейска кръв"?

???

Презумпцията за бащинство не е иманетно присъща само на гражданския брак. Тя се прилагала изначално и при църковния брак, само че в последствие придобива точна правна регламентация (особено като процедура за оспорване на бащинството). Като казах "църковен брак", та се сетих, че очаквам отговор на следните въпроси: 1. ако лицата, сключващи брак са вярващи и от религия, различна от християнската как и къде ще сключват брак според вас? 2. (това до някъде е свързано с отговора на предния въпрос) ако вярващите сключват религиозен брак, то това касае само формалната страна като церемония с оглед на съответната религиозна традиция или за да се допусне изобщо такъв брак ще се прилагат изисквания (т.е ЮФ) на съответната религия? 3. (зависи от отговорите по т.1 и т.2) ако например мюсюлмани сключват брак и то според шериата това означавали, че за тях ще е позволено многоженството (до 4 съпруги)? Или например ако сключващите брак са мормони? И т.н. 4. независимо от формата, т.е от церемонията и приложимите религиозни ЮФ за сключването на религиозен брак, какви ще са последиците - за всички бракове едни и същи, определени от закона (имущественоправни, права и задължения между съпрузите и права и задължения на съпрузите спрямо децата) или различни, според изискванията на религиозния канон? 5. в случай на развод, по каква процедура и от кой ще го постановява? Кой основания за развод ще се уважават - тези следващи от съответния религиозен канон или общите, предвидени в закона, независимо от религията на съпрузите? ПП - едва в зависимост от отговорите на тези въпроси ще стане ясно дали за юристите ще има проблеми или не. Нека да не слагаме каруцата пред магарето.

Причините нямат значение. Нали сключването на брак е интимен акт? По каквито и да е причини, атеисти искат да сключат брак. Какво правим по вашата логика?

А тъй. Ами ако атеисти искат да сключат брак? Какво правим?

О, грешиш. Ленин си има доктрина. За разлика от Марксовата, тя не е икономико-философска, а по-скоро политико-идеологическа. Все пак Ленин е набеден "философ", но определено безскрупулен политик. Дори неговият "гениален принос" е откритието, че империализмът бил висша фаза на загниващия капитализъм. Само че, след като е фаза на капитализма, защо СССР като некапиталистическа страна също имаше империалистическа политика, прикрита под разни алабализми като "износ на революция" (сигурно срещу внос на банани), "борба с международните врагове на първата в света социалистическа държава" и т.н. Доктрината на Ленин, както посочваш, е изградена върху философията на Маркс, но тъй като Ленин е интелектуално джудже (нищо че съветските джуджета бяха най-високи ) в сравнение с Маркс, от истинския философски марксизъм не остава почти нищо. И за да "докажат" приемственост и история, нарекоха това извратено умотворение на Ленин - марксизъм-лененизъм. Дрън-дрън.

Естествено, че има някаква икономическа база. Аз говоря, че няма адекватната икономическа база съответстваща на понятието комунизъм като социално-политическа система, така както Маркс го определя. Той не нарича комунизъм просто някакъв политически строй на работници и селяни, а строй, който съответства на най-развитите икономики. И именно тази силно развита икономическа база ще доведе до промяна на социално-политическите отношения според него. Т.е надстройката следва базата. А това, което болшевиките направиха е точно обратното - с политически средства, завладяха най-слаборазвитита държава в Европа и й изтипосаха идеология съответстваща на съвсем друга база. Това имам предвид. Затова комунизмът във вида, в който се прояви е кърпена идеология с цел да се нагоди на нещо, на което не става. За това и измъдриха и т.нар социализъм уж като преходен строй към комунизма. Лакардии.

Мда, така е - всеки дърпа чергата към своята теория и излиза, че Балканите направо са приливали от народ.

Както писах в една друга тема тук, строят основан от Ленин и другари, за да просъществува определено време има само един шанс - да разчита на надстройката и конкретно на идеологията и насилието. Този строй, наричан от Ленин "комунизъм" няма никаква материална база, поне според схващането на основния създател на това понятие (Маркс). А каква може да е идеологията на един строй, когато той няма съотвестващата материална база - пропаганда, лъжи, измислици и фантазии на недоучили политици от ранга на Ленин и Сталин. Троцки е най-интелигентния от тях, но и той виждайки тази икономическа несъстоятелност не намира друг изход освен в идеята за "екстензивното" развитие, което има само една проявна форма - "износ на революция", т.е завладяване на чужди земи под измислената идея, за "работническо освобождение". Това за мен е истината, другото е технически мурафети, които и Гьобелс усвоява от болшевиките.

Не дразни Глишев с "морето от славяни", защото ще се засипе със славянски топоними от... края на IX и началото на X век (когато и без това местното славянско наречие вече е станало официален език на цялата държава), което кой знае защо било доказателство, че три века по рано тук е бъкало от славяни. Славяните се заселват основно в западната част на полуострова, около Солун и на юг чак до Пелопонес. Хората търсели по топлото, какво да правим. В Тракия през VII век славяните се броят на пръсти (е, ако някой ми докаже обратното, това е друга работа). В днешна Северна България има славяни, но този район е неатрактивен за тях. Да не споменаваме, че в наука има много серозни съмнения дали преводът на седемте славянски племена е верен или по-точно става дума да едно славянско племе със седем рода... плюс северите. Северите също не е много ясно славяни ли са. Предполага се, но нищо сигурно няма. Така че, нищо чудно, когато тук (а това значи по това време в Добруджа и общо в Северна България) идва Аспарух, той да е заварил само две славянски племена (ако приемем, че северите са безспорно славянско племе). А и едното веднага го изпраща в дън гори тилилейски, т.е по билото на Карпатите да вардят границата ни с аварите.