DendroaspisP

Е, че то нито един вярващ не е свободен. Той е свободен в сферата на съответната "права" вяра, но ограничен само в нея, защото другото ще е отрицание на самата вяра. Нещо като астрофизическото определение за Вселената, че е безкрайна, но ограничена. В същност, философите казват, че свободата е относително понятие и никой не е свободен. По-добре да не се захващаме с този термин, нищо че се използва под път и над път.

Това, от гледище на църковния канон за разбиране на християнската вяра, си е направо ерес. По-точно елементи от няколко такива ереси, които са безкрайно нецърковноугодни, но пък Църквата пише вярата... или поне я тълкува авторитарно като единствено вярно съдържание и я обявява като версия за такава.

Ето това е голяма мистификация за мен. Как става, какви са процесите, етапите и прочие - онзи въпрос за формирането на българския нов етнос от X век нататък. Не съм срещал нищо сериозно като изследване и разработка в тази област. Как така, уж смазващо превъзхождащите като численост славянски маси (и безкрайно сепаратистки и анахристично настроени като племена), изведнъж решават от славянско-етнически поданици на Българското царство да станат със самосъзнание на български народ/етнос/народност? Въпросът съвсем не е само в името "българи", както се вижда.

Този пасаж, който съм цитирал по-горе под това мое мнение.

В същност какво е "чудо" за християнската религия?

Това е субективен идеализъм от вида на берклианството. Затова внимателно с тази постановка. Човек може да не е ходил на Луната или в област Патагония и ерго да не ги е отразил субективно, но това не значи, че те не съществуват обективно.

Глишев, сиреч по човешките понятия (тъй като други не са ни дадени) и след като Бог няма телесна същност, то той е една абсолютна "идея" (философски казано, нещо по аналогия на категоричния императив на Кант - само като аналогия, не като същност), която вие вярващите наричате Светия дух? ПП - Ако Бог е абсолютна идея, това ме навежда за интересни разсъждения за духовната същност на човека... и практика май го доказва, което обаче не доказва съществуването на Бог (за мен, разбира се). Просто се въртим в омъгьосания кръг на човешките понятия на изразяване, но пък е интересно занимание за интелекта.

Глишев, след като отбелязването за образ и подобие не се съотнася към телесната същност на двете страни - Бог и човеците, тогава какво има предвид Библията? Кое у хората е по подобие на Бог? И в същност, кой казва, че не се съотнася и към телесното това подобие? Viara, отричането или изобщо съмнението в Светия дух е най-страшното религиозно престъпление поне на запад. Можеш да отричаш Бог, но ако отречеш Светия дух от триадата... чакат те вечно отлъчване и проклятие. В интерес на истината не знам защо този компонент се счита за най-важен. Може би Глишев ще ни обясни?

Това мнение, обаче насочва повече към политоним, а не към етноним.

В Библията е написано, че ние, хората приличаме на Бог, защото сме създадени по негов образ и подобие. Ако изключим едно безкрайно усукано философстване, това ще рече и външно и вътрешно наподобяваме Бог. Ерго, Бог има и физическа страна според Библията. Друг е въпроса, че както се отбеляза това е логически абсурд за понятие от ранга на Бог. За мен като атеист, обаче нещата стоят точно обратното (и то не само в тази религия). Не Бог, а хората създавайки Библията, го правят по човешки образ и подобие. Затова, особено в Стария завет, Бог много често се държи неадекватно, т.е типично по човешки. Но, какво да правиш с такива... "родители"? А когато се говори за Бог, това означава, че се говори за всичкте му аспекти - ифизичните и метафизичните. Та нали Бог е всичкото, ерго и двете? Всяко друго схващане, чисто логично, е човешко обрязване на неговото "ставане" (като най-подходящ за мен израз в духа на Платон, който между другото е много силно застъпен в християнската теология).

Ник, и си прав и не съвсем. Прав си, че марксизмът (говоря за оригиналния, този създаден от Маркс) не е наука, а само философо-икономическо течение/школа по-точно казано/. В този аспект той сам по себе си не е наука, а участва в различни науки като елемент. Но не си прав, че марксизмът сам по себе си е идеология в политическия смисъл на думата. В такава го превърнаха онези, за които писах в по-горния си пост. А иначе като всяко философско течение той наистина съдържа и изразява определени идеи, които обаче тъпичките и по-елементарни същества, наричани политици използват най-често в обрязан и окашен вид за своите политически платформи и идеологии. Философията на Нитше не е фашизъм сама по себе си, но я превърнаха подобно на марксизма в гръбнак на немската фашистка идеология и т.н и т.н.

Глишев, тук си много прав. Спомням си как асистентката ни по философия (в последствие активист от СДС) под сурдинка ни разправяше на два-трима дето горе-долу вдявахме от мъдростта на този предмет, един епизод, който почти никъде не се отпечатвал и публикувал. Та, действието се развивало на един от първите "социалистически" конгреси, някъде май че беше през 60-те години на XIX век. Разни току-що излюпени "марксисти" събрали подобни на тях да правят конгрес за учредяване на Първия интернационал или нещо подобно. И защото се барали за марксисти, естествено поканили и Маркс като почетен гост. Сложило го човека на трибуната сред организаторите и започнали да бистрят новото "марксистко" движение. Маркс ги послушал-послушал, па явно накрая човекът не издържал, взел си шапката и обявил, че ако това, което тук се разправя е "марксизъм, то той не бил марксист. И си отишъл. Юнаците в залата много се озадачили на тези думи, но после си учредили движението и в последствие левите "комунистически" партии и така се почнало с "марксизмЪТ". После пък дошъл неподправеният "ленинизъм" и станало абсолютната каша, гордо наричана от партийците - "марксизъм-ленинизъм". За понятийния апарат на "сталинизма" като "зряла фаза" на ленинизма, даже няма и да отварям дума. Та такива ти ми работи с понятията... Вечния проблем.

А, мен не ме намесвай. Аз съм атеист. Само питам и разсъждавам. Когато Бог ми се разкрие ОБЕКТИВНО, ще ви съобщя най-официално.

Така е. Маркс може да е всичко друго, но не и идиот. Доста умен философ си е бил. А и повечето негови философо-икономически понятия са си валид и днес и ги изучават на запад с някои уточнения и условност. Ленин - това е друга работа. Той за мен е кръгъл идиот като философ и учен, но гениален и циничен прагматик-политик.

Не западната цивилизация, а само западният икономически модел става глобален. Позната е западната идея, че с бизнес и кока-кола ще направим всички по света западняци (особено от американски тип). Само че, това не става така. Поредната заблуда. Арабите (и ислямската цивилизация в общност) са типичен пример, че нещата не стават така елементарно.

КГ, въпросът е дали са осъзнавали всички елементи на понятието етнос (защото в противен случай не е етническо, а някакво друго, макар и сходно самосъзнание)? Например, не само езика. Това ми се вижда малко съмнително с оглед нивото на развитие и условията на съществуване на средния масов човек в онези времена.

Потвърждавам също от първа ръка. Колкото се правят на либерални, толкова дълбоко в себе си са ужасени от неевропийските имигранти, които идват със своята ценностна система, вяра, табиети и обичаи (и не искат да ги променят ни на йота). В личен разговор преди две години, един от тях, който често щъка из централите на ЕС, за да си урежда разни бизнеси и да получава информация, касаеща ги, ми каза в прав текст, че основната причина да приемат България в ЕС е тя да играе ролята на граница на съюза (включително подчерта и това, че е последната християнска държава) с оглед на външните емигранти. И всякаква паплач отвън да се концентрира тук, за да се поосвободят западноевропейските страни от този проблем. Поне така е идеята и като гледам ЕС какви изисквания има към границата ни, май е вярно. Проблемът е наистина много сериозен. Това с циганите във Франция, според мен е само репетиция за по-сериозни неща в тази област.

Никой не казва, че същността на Бога е физическа. А с оглед на вътрешната си същност дали той има И физическа същност и ако да - то тя каква е. Въпреки че, за това има подавки още в Стария завет. Нали хората били създадени по образ и подобие на човека?

КГ, за да не е изчезвало от главите им (както казваш) има една предпоставка и то задължителна - тези хора трябва да са осъзнавали своя етнически произход, както и всички белези на това понятие. Затова въпросът е дали са имали точно такова самосъзнание. Дали през X век, например, всички поданици на българското царство са имали самосъзнанието, че са българи? И как стои този въпрос през ВБЦ с оглед на изброените до тук аргументи за политонима и етнонима. Това пак връща нещата (колко и да се опитваме да го избегнем явно) към въпроса - кога и как се създава българския (нов) етнос от X век нататък? Кога има такъв и къде е границата между него и между българската народност от това време насетне?

Имам съмнения, че Глишев на поразията е горил книги в предишните си животи, затова сега ги приказва такива. Освен тюркофил, току се оказал и прикрит фанариот! Предлагам да го линчуваме, докато си признае всичко, вместо да ни пробутва басни за неграмотността на средновековния българин, включително - на селяните!

Поставяш интересен въпрос за формата, обема, очертанията, т.е за същността, а от тук и за евентуалната физическа съшност/проява на Бог. Сещам се за иконоборството във Византия (иконите са само върха на айсберга), която е много по-напред в това отношение от догматично скования Запад.

Глишев, а първият свещеник, който е подготвил втория свещеник, който да подготвя паството с проповеди, кой го е подготвил?

Само една вметка - селяните през европейското средновековие нямат нито самочувствие, нито самосъзнание. Движенията им (вкл. въстанията), винаги са били неосъзнати и несъзнателни, най-често ръководени от представители на други класи/групи/прослойки. Гражданите имат и икономическа мощ и права (отвоювани или гарантирани) в сравнение със селяните, затова процесите в градовете се различават от тези между селското население. Само че, съотношенията тогава между селото и град, знаете какви са били - 90/10 приблизително. Затова и Ренесанса и Просвещението не тръгват от селата, а от градовете. Дори по време на Френската революция във вандайските бунтове на страната на краля застават именно селски маси, които чисто идеологически трябва да са на другата страна на революцията. По време на съветската революция също се забелязва такава тенденция и дълго време селяните считат гражданите за ненужни и безполезни хрантутници, които само искат да ядат и крадат "масло, яйца и сланина", произвеждани от селяните. И т.н и т.н - все примери установяващи тази тенденция с оглед на дискусията.

Сещам се за един адвокатски виц за българската (правна) действителност. Влиза задъхан клиент в кантората на стар и известен адвокат и още от вратата възбудено започва: -Господин адвокат, имам ли право... -Имаш. -веднага и авторитетно го прекъсва адвокатът. -А мога ли тогава... -с надежда продължава човекът. -Не, не можеш. -отрязва го той.