DendroaspisP

Не кръвта, а възпитанието и средата прави човека. Виждал съм кръвно "арийски" бюргери, които за две години в нашенска среда стават битер от българите. Тези кръвно расови теории нещо не са ми по вкуса. И благодаря за "момчето". Имам да те черпя една бира! ПП - а истински марксисти май няма. Съмнявам се колко от т.нар "комунисти" изобщо са чели книгите на Маркс и отделно какво в същност са разбрали от тях.Просто повечето са политически търгаши с идейна окраска от типа на другаря Ленин, Сталин, Хитлер, Мусолини, Мао, червените кхмери и всякаква друга такава паплач.

Според някои изчисления от руски източници (след разпада на СССР, разбира се) на 22 юни 1941 година срещу почти 3 000 000 германци (включително съюзници от Унгария, Италия и Румъния) руснаците имат по границата около 6 000 000 войника (задържани са два набора след изтичане на срока на службата им, което не се вързва с това, че руснаците не били готови и не очаквали нападение, отделно всички останали живи от войната с Финландия запасняци, също са задържани в армията). Съсредоточването започва поетапно от началото на годината, защото Сталин се готви за плана Буря - нападение в гръб на германците, докато се бият назапад с Англия. Германците нападат с около 3 000 танка (основно леки и серията Панзер две и малко тройки) като руснаците имат между 31 000 и 40 000 танкови единици. Голяма част от руските танкове са стари и от типа на леките, но те имат поне между 1000 и 2000 Т-34 - среден танк, който няма аналог в немската армия по това време и няколкостотин КВ - 1 (Ворошилов) - тежък танк, чиито параметри са достигнати едва с немския Тигър (края на 1942). Интересното е, защо руснаците струпват толкова много танкове след като танкът не е дефанзивно, а офанзивно оръжие? Никой не пази границата с танкове, изнесени на преден рубеж (справка - десента в Нормандия и немските танкови дивизии). Руснаците имат няколко пъти повече самолети от германците (между 2 и 4 пъти според различни източници). Самият факт, че в първите седмици са унищожени няколко хиляди съветски самолета и това не унищожава въздушния потенциал, показва, че наистина са имали много самолети. Германците имат по-малко самолети от свалените руски през тези първи седмици. Също така, никой от руска страна още не е дал отговор на въпроса защо тази огромна въздушна армада е била съсредоточена точно на самата граница, а някои от летищата са били буквално на два-три километра от граничната бразда. Или е рядко безумие или плановете на руснаците са били съвсем други (отново плана Буря). Тежката артилерия на руснаците е в десетки пъти повече. Самите германци не са особени фенове на този вид въоръжение и те успяват да изкарат войната с пленените в първите дни руски тежки гаубици (разбира се имат и немски оръдия). Това показва колко много единици тежка артилерия са съсредоточили руснаците на границата или около нея. Истината за ВСВ започва да се очертава като доста по-различна от това, което официално се твърдеше до скоро. Особено от съветска страна.

Някъде бях чел едно интересно изследване, според което има голяма доза вероятност да има еврейска кръв в жилите си. А иначе, както е казвал Гьоринг - в моя щаб аз ще определям кой е евреин и кой не е.

Оставам с впечатление, че изчислявате населението на градовете като една постоянна константа. А не се отчита един много важен факт - военно-политическите и икономическите условия, които неминуемо водят според положението на един град в различни времена или до нарастване или до намаляване на населението. Според мен е много трудно да се даде някаква обща величина за населението на един град. По-скоро може да се разсъждава в определен момент и при определени условия колко би бил, но изобщо - мисля, че няма да е изобщо точно. Само територията на града като математически мащаб нищо не значи. Константинопол от гледище на това, което е като територия зад крепостните стени не се променя (или почти не се променя) от момента на изграждането му (околността в близост до крепостните стени е друг въпрос). Т.е застроената площ към средата на VI век и в края на VII век е приблизително една и съща. Но въпреки чумата по времето на Юстиниан I, населението на същата тази площ е било в пъти повече спрямо края VII и началото на VIII век, когато съвсем други фактори водят до драстично намаляване на населението в него. И това не е изолиран случай, а се наблюдава и в други византийски градове - в даден период те затихват, по-късно отново израстват, други не и т.н, което важи като аналогия в пълна сила и за българските градове. Иначе, темата е много интересна, но можем само да спекулираме защото чисто математическия модел не отчита другите фактори, които също касаят броя на населението. Например, дали през втората половина на XIII век, градовете и изобщо селищата в североизточна България се развиват по същия начин като градовете и селищата в противоположната посока, където няма татарски нашествия и обратното в други периоди.

Моля те, не закачай темата за т.нар. "еманципация" на жената. Повечето жени, които употребяват този израз или не знаят той какво в същност означава (и че основната идея за него е дадена от мъже в края на XIX век, т.е дори и това не е женско "откритие" като инициатива) или се опитват да го приложат като принципа - равни, но все пак жената е първа между равните. Има само един вид юридически брак - гражданския. В това отношение не може да е вид юридически брак, защото другият вид е посочения от теб "църковен брак", който в цивилизованите светски държави не се обвързва с настъпване на правни последици, а само на морални такива за страните според принципа, че църковният брак не е юридически състав, а само морално и идейно "тайнство" на душите. Т.нар фактическо съжителство не е брак, въпреки че също е вид фактически състав, от който следват някои правни последици, но не всички, които следват от сключен граждански брак.

Малка корекция - няма юридически брак, а граждански брак, който има своя фактически състав, състоящ се от различни юридически факти. С проявата на всички юридически факти, предвидени в закона, се счита, че бракът е сключен и поражда правните последици, също предвидени в закона. Уреждането на съпружеските отношения със средствата на правото е труден и сложен процес, защото последицата от тях не са само чисто имущественоправни. Добрият закон би следвало да следи съвременните реални отношения в тази насока и да ги урежда и коригира с оглед интереса на децата и на обществото. Много често хората забравят, че това което правят в семейството си касае и обществото, в смисъл че има отражение върху него. Т.е колкото и да са лични и интимни тези отношения, те по необходимост са част от определени обществени отношения.

Темата е интересна. Има и добри мнения, в смисъл на мен ми допадат като начин на мислене. Но като става дума за музика, винаги си задавам въпроса - какво в същност е музика и всяко ли нещо, което издава някакъв ритмичен или мелодичен шум е музика? Преди време случайно "прелиствах" един нискоинтелектуален форум на тема "Биг брадър" и там един столичен младеж, явно някакъв форумен тартор на "висок глас" обясняваше и то компетентно, че всички стари (разбирайте класически) композитори били боклук и за изхвърляне, защото само днес имало истинска (т.е модерна) музика. И цитира две-три имена на такива композитори. Тъй като не ги разпознах по име, се заинтригувах - викам си, може наистина нещо ново и свежо с талант да се я появило. Оказа се, че тези "композитори" на съвременна музика са някакви нашумели DJ-та, чиято "музика" се състоеше от някакъв ритмичен музикален фон (със звук на изкуствена клапа за сърце) и две-три плочи, които "композиторите" унищожаваха като ги мърдаха енергично с ръка напред-назад, та се чуваше нещо от сорта на "хръца-хръца-хръца" (явно докато ги заболят ръцете). И затова се питам какво е в същност музика, композитор и прочие. Чалгата на тази плоскост музика ли е?

Глаголицата като графична система си е византийско изобретение. Тук приноса е на Кирил и Методий. Ако внимателно сте я разглеждали и сравнявали с кирилицата, разликата е доста голяма и то не само в броя на буквите, но и в графичния дизайн на самите букви. В глаголицата има символи, наподобяващи руни или дори йероглифи, докато кирилицата е с много изчистен дизайн и буквално пресъздава повечето гръцки букви (без специфичните знаци за славянските звукове). Кирилицата може да не е изобретена от българи, но е изобретена в България по поръчение на българските власти тогава. Затова спокойно можем да кажем, че тя е българска азбука, което хич не радва руснаците, които обичат да замазват нещата и в най-добрият случай твърдят, че била "славянска". А понякога и безсрамно твърдят, че те ни били дали тази азбука.

Моля, моля, има си сведение от ХІV в., че нашите софиянци къркат ракия още в ХІV в. Турско, всъщност доклад от Лала Шахин. Кой знае какъв арабизъм а ла "araq", може би в турцизирана форма "rakI" е употребен в оригинала, но в превода на ТИБИ си пише "ракия". Туйто. А това на samoistina е написано толкова нескопосно, че и единайсетгосишното ми племенниче би се засрамило. Как може да се пуска в нета такава неграмотност, божкеее...

Ако питаш официалната наука, ще ти кажат, че смесването е станало още в VIII век (пълни глупости според мен) и затова имало най-бетонното доказателство - то е лингвистично и се изразява в това, че на Преславския събор за официален език е обявено местното славянско наречие, което значело че българският отдавна бил изчезнал и всички говорели като матерен славянския. А, и за топонимите ще ти посочат, че са само славянски (нищо, че сигурните сведения за тях са едва от края на IX и от X век, т.е след приемането на славянския за официален език - такива дребни подробности не могат да сломят нашите лингвисти), следователно тук почти не имало българи и затова не са оставили лингвистични следи след себе си. В същност, като изключим тези лингвистични презумпции, наистина няма нито едно сигурно доказателство за сроковете и начина на сливане между славяни и българи.

Мда, циганите са почти чисти арийци и нямат нищо общо с хуните. Те са по-близки до партагеносе Хитлер отколкото до хуните.

Професоре, ами не виждам каква друга трябва да е целта на една наука освен да установява истината и да трупа истинно познание. Друга цел не знам да има. Целта на науката не е да чеше егото на този и онзи учен, целта на науката не е да храни някакви си люде, които казват, че са учени, целта на науката не е да раздава научни звания и титли на такива люде (те могат да получат такива като последица от приноса си към горепосочената основна цел на науката, но това е субективното и вторично и то касае творците на науката, а не самата наука, нали?). А дали трябва тотално да се зачертават миналите постижения на науката... Интересен въпрос, но според мен той няма еднозначен отговор. Понякога трябва, друг път не, защото и в отрицанието има приемственост. Според теб, как е трябвало да постъпи Галилей или Коперник, например, когато са констатирали и изчислили, че Земята нито е кръгла и плоска палачинка, нито Слънцето се върти около нея, за да я препича равномерно за кефа на човеците независимо от това, в което са вярвали и което са установили древногръцките учени по въпроса? Така че, приемственост в науката има и както казах тя може да се състои и в пълното отрицание на оборена, стара идея както и не всяка нова идея означава винаги пълно отрицание на старата. Различно е с други думи.

Нищо не ни го гарантира. Нашето познание спрямо Вселената е доста малко все още. Затова основната цел на Науката (изобщо) е да търси по разумен и безпристрастен начин тези отговори. Така е и с историята. Препоръчвам книгата на Флорин Курта "Създаването на славяните" в това отношение (т.е не толкова по отношение на заключенията му за славянския етнос). В първите глави той дава великолепна картина на различните научни течения и школи в историята и конкретно в изучаването на славяните - как са възниквали, какви идеи са споделяли и от тук до какви изводи са стигали за един и друг проблем в разбирането ни за историята. Това липсва в повечето сериозни книги и авторът подобно на тукашния "Мойсей" - Професорът ни представя своето мнение и отговори като десетте Божи заповеди без капка вътрешно съмнение. Това вече е "историчарство" и предубеденост, което вече поставя под голямо съмнение възможната истинност на заключенията. Истинският учен се познава не по абсолютната убеденост за безпоргрешност на субективните си изводи, а по нестихващото съмнение в тях и в търсенето на нови и нови доказателства. Това е особено актуално за т.нар "хуманитарни науки" към които спада и историята.

Мисля си, че ако е имало брод, който всеки е можел да си минава когато иска (като в презантацията на онази българска народна песен - а сега за всички, които я пожела "Полегнала е Тодора" ), арабите които няколко пъти са били мераклии да вземат Константинопол и са го обсаждали, все някъде, поне веднъж е щяло да го отразят като част от военните действия. Някой попадал ли е на арабски източници, където да е описано, че по време на обсадите на града, войските им са минавали от малоазийската страна на европейската страна през брод? Ако няма такова описание, всичко друго ми се струват фантасмагории или спекулации.

Професоре, аз съм невеж отвсякъде. Ти за сметка на това си веж насвякъде. Даже и в Музиката. Не само си веж, но си и... Магьосник! От името на една опера определи даже прабългарския произхода на китайците! Защото като много веж музиковед, знаеш много добре какво е либретото на операта (от чия пиеса е взаимствано и какво е съдържанието на тази пиеса), къде се развива действието и за кой народ иде реч. Как така не са те взели в последната експедиция, където подобни на теб учени със свирки и лекарства се опитват да докажат произхода на българите? Как са изтървали такъв ценен учен, който от една опера доказва произход на цял народ, а от една свирка сигурно и родословното дърво на всеки българин ще установиш?

Тогава, може би със сигурност е стъпил - на пикник с няколко каки за разтуха от тежките изпити и учението (а нали и Борис плаща от държавната хазна студентските му харчлъци, така че колко му е да се олаби човек). Иначе съм съгласен с Galahad, че в края на IX и началото на X век проливите са контролирани от византийската военна флота. И тя е доста ефективна при отбраната им - и арабите го изпитват около два века преди това и викингите точно в този период, помъкнали със себе си източни славяни, от които по-късно правят руския народ.

Тезисите на Професора искрено ме развеселиха в тези жеги! Въз основа на тях, предлагам да започнем научно изследване дали Пучини и Карло Гоци не са чисти прабългари под прикритие, след като в операта Турандот ни в клин, ни в ръкав са се хванали да описва прабългарски принцеси. Тази работа няма да е случайна, да ви кажа аз. То за китайците вече е ясно, че са прабългари, остава да видим кой още е такъв.

И е така, и не е съвсем така. Византия е наложила своя политически модел като изцяло е заменила българския от ПБЦ. От друга страна почти всички български аристократи от ПБЦ получават високи регионални постове в новата византийска политическа и военна система. Партиаршията ни е премахната обаче. И докато Василий е още жив, той назначава в Охрид българин на архиепископията и тя е автокефална, но малко след смъртта му византийските императори назначават само гърци до края на XII век. Така че, опит за определено заместване на "българското" с византийското има. Разбира се, не става дума за типичната фанариотщина от XIX век, когато гръцките "свети" люде са унищожавали безценни български църковни и други писмени източници от ПБЦ и ВБЦ.

За ПБЦ можем да виним византийците, но за ВБЦ (където според мен изворите са били много повече) същата роля играят и турците. Независимо от това кой е "виновникът" или по какви причини фактът остава - почти нямаме достоверни домашни извори за нашата история. Затова считам, че по принуда, тя е преди всичко спекулативна за съжаление.

Това е така. Основният проблем на българската история (основно за ПБЦ) е липсата на домашни писмени източници. Или ако коригирам Ka40, знаем основно за външната политика на България било от византийски и тук-там от някой друг чужд извор и почти нищо за вътрешната история на страната. За това почти всяко "домашно" събитие е неясно, двусмислено и буди всякакви тълкования и спорове. Не знаем почти нищо сигурно за отношенията между българи и славяни в рамките на българските територии. И тук съдим главно от византийски източници. А те колко са коретни или добре осведомени е друга работа. Или конструираме "история" по политически или други днешни причини. Именно поради това, че основните източници са византийски и касаят външните ни отношения с Империята, често оставяме с впечатление, че историята на България е едва ли не непрекъснат низ от войни с Византия. А това не е така. Периодите на дълги войни с Византия през ПБЦ, например, са само три - средата на VIII, периода на Симеон и края на X век. Дори един Никифор (много талантлив император и великолепен финасист, но плачевен военоначалник) е случаен епизод, включително и последвала реакцията на Крум. За този период много по-важни за разбирането на българската история не са войните на Крум с Византия, а т.нар Крумови закони, защото именно те отразяват положението в страната. Но и те не са абсолютно достоверни като информация и не са плод на оригинални вътрешни извори от съответния период. А от тук и степента на правилност на тълкуванията и заключенията.

Покрай откриването на тези кости поне се вдигна доста шум и това ще привлече туристи в Созопол. До момента, според официална статистика с оглед претенциите на различни "свети" места, които твърдят, че имат части от тялото на Йоан Кръстител, излиза, че приживе човекът е имал: 1. общо 12 пръста на ръцете си; 2. два черепа; 3. два леви крака. и още нещо му се дублираше, но сега не мога да се сетя.

Т.е пак сме резултат от фамилно кръвосмешение...

Така е. Великолепие в екстензивното развитие, което винаги е нетрайно и разходва до максимум ресурсите на дадена дължава/империя без траен и реален резултат от това. Точно такива "великолепни" слагат началото на края на държавите си, защото не предприемат правилните действия и политика. Бих го сравнил със Симеон. Единственото истинско и значимо нещо на Симеон е Златният век (който е продължение на политиката на баща му). Само резултатите от този "златен век" остават през вековете и имат отношение за бъдещата история на българската държава. Военните му резултати, подтикнати от болната му мания да става император на българи и гърци, се стопяват като пролетен сняг за кратко време след смъртта му. А за тази невъзможна тогава цел, той изразходва огромни човешки и материални ресурси на държавата вместо да укрепи това, което предшествениците му са завещали. От безмислените войни между България и Византия и двете държави се съвземат десетилетия, но за разлика от нас, византийците успяват по-рано да се съвземат и резултата го знаем - за България не се повтаря чудото от средата на VIII век. Борис може да е слаб военоначалник (ако съдим от броя на спечелените и загубени битки и войни), но не позволява да се отслаби държавата, дори и териториалните загуби са минимални и то основно в несигурните, рискови райони. Но две от нещата на политиката му определят съдбата на държавата и на народа и до днес - писменността и религията (за добро или за зло). Ако някой от двамата е наистина "велик", то според резултатите това със сигурност е Борис, а не Симеон.

И не само гръцки, ами и еврейски, но това е следствие от покръстването и факта, че от 864г. българската култура се развива напълно в контекста на византийската. Ако се приеме, че иранските имена на прабългарите са следствие от иранско влияние, то веднага възниква въпросът - е какво е това влияние, при положение, че при тях почти няма тюркски имена? А защо няма ирански имена сред другите тюркски народи от това време и този район? Всъщност ирански имена има при хуните - например Ернах, но там историята е друга - хуните по това време определо са си сбирщайн

Raven, ако направиш анализ на царуването му и на последиците от него, ще установиш, че само лустрото е "великолепно" (в тази връзка сигурно считаш, че и Симеон Велики е велик като принципно понятие). А личните субективни квалификации нямат отношение към даден спор. Само изводите по същността на спора имат отношение. За озадачаването ще ти цитирам една мисъл: политиците се озадачават и страхуват от абсолютно всичко, което не разбират, а те не разбират абсолютно от нищо. Лошото е, когато някой не прави разлика между лустро и съдържание.