DendroaspisP

И как определяш, че е сходен - по думичките ли? Защото се сещам, че имало едно тракийско племе, дето с думичка го наричали "кикони". Но имало и едно индианско племе в Северна Америка, което също с думичка се наричало "кикони". Ерго, двете племена са сходни, така ли? Аман от шегаджии.

То колко неща вече нямат нищо общо с традициите ни. А имало ли е традиция да се развеждат?

То пък точно за говоримия език на българите няма и грам доказателство какъв е бил.

Ако преподавателите са свещеници и ако ще се пишат оценки, дали ще има някакви ясни указания оценката за какво ще се слага - за доказана вяра или за познаване на материята? И как ще бъде оценено едно дете, което знае добре материята, но използва това знание, за да обоснове примерно своя атеизъм? Няма ли свещеникът да се окаже в този случай пред морална дилема? Абе има много важни моменти, които май изобщо не са помислени с тази идея.

Не, нямах това предвид, а примера, който бе посочен как седем думи, уж от тюрски произход се превеждат в изречение по десет различни начина и то от "специалисти", които ги приемат за тюрски. Защото я няма граматиката. Защото думите често са като жените - днес са при теб и ги употребяваш, утре са при друг...

Етноси е имало от дълбока древност. Но в древността етносът не е имал това обвързващо значение със същността на държавата, както днес. Днес имаме национални държави (явление някъде от XIV-XV век насам). Винаги един етнос е бил начело на държавите, но те никога не са били етнически и в древността и в ранното средновековие. Нито Римската империя е етническа, нито Византия, нито империята на персите, нито империята на Александър Македонски, нито франскта империя, нито Китайската империя през визирания период. Изключение може би са само евреите, но те пък не са хора ( ), а "богоизбран народ". Тези образувания пък, които имат по-силен етнически облик (гали, например), никога не създават държавна организация, а си остават племенни общности и за тях важат други правила в разглеждания аспект. За номадите, които идват от началото на първото хилядолетие от изток няма какво да говорим. Те са разни съюзи, хаганати, маганати и всякакви образувания, включващи всякакви етноси и народи. Дори ПБЦ не е създадено на етнически признак. Например от времето на Крум насам в държавата участват поне няколко по-големи етноса. Друг е въпросът, че най-силният и зрелият е начело на властта и обикновено на негово име се нарича образуванието/държавата.

Е, ако бе установена граматиката на тогавашния български език, щеше да е безусловно ясно какъв е и нямаше да се занимаваме с предположения по отделни думички (и седем думи, десет тюрколози и тюркофили да ги превеждат по десет различни начина - ако това за вас е знание за език!). Тогава щеше да е без значение дали дадена дума се "смята" за българска или не (т.е чуждица) с оглед на категоризирането на езика като цяло. Всичко друго до момента е преливане от пусто в празно и предположения. И е време тюркофилите да осъзнаят, че в същност до момента не знаем какъв е езика на българите, а само предполагаме какъв може да е като всяка страна с еднаква сила може да има право.

Kuna, много добро мнение. Въпросът е какво се цели с въвеждането на този предмет (независимо дали като избираем или задължителен). Дали да убеждаваме децата, че има Бог и да ги зарибавяме като послушно паство или да им даваме знания за религиите и да им се обясняват нравствените ценности на всяка една от тях, такива каквито са залегнали в съдържанието им. А изборът да оставим за децата, когато пораснат достатъчно, за да имат свое мнение и виждане за света. Ако е първото - явно съвсем сме я закъсали като общество и разбиране за света. Господ да ни пази тогава.

Групов или индивидуален (спорт)? А и за момите не виждам нужда от военно, но за момците не така стоят нещата.

Че какво му е на военното обучение като свободно избираемо (даже и задължително, както е в Швейцария или поне бе до скоро)? Особено за момчетата? Тренира здрав дух в здраво тяло, а не като сегашните компютърни плазмодийчета (те не са виновни), които мислят, че знаят какво е войник, ако си избил 1000 "врагове" пред екрана на компа и за тях всичко това е игра и ако недай си Боже стане истина, винаги ще дадеш Load и пак качваш нивото до което не те е победил истинският ужас от войната. Като потичат малко, позапотят се малко без баня след това, погърмят малко, усетят какво е да се подчиняваш без да се иска да мислиш, какво е да носиш отговорност не само за теб, но и за хората около теб, какво е да ядеш и спиш, когато може, тогава може и да станат хора с чувство за отговорност, а не само плямпащи консуматорчета с... права. После, защо нямало мъже, въпреки, че залите са пълни с разни напомпани мускулчета.

Точно това урежда брачният договор. Той се занимава само с имуществените отношения между съпрузите - кое на кого остава след развода. Както и на кого е придобитото по време на брака според условията на договора. Т.е брачният договор дерогира СИО-то и циганиите при последващата й подялба с оглед на развод (особено когато не е по взаимно съгласие). Така че, при съвременните нрави и нравственост, брачният договор отделя умело плътското като материално имане и остава за брака само "любовта" и "тайнството" на душите и сърцата. С брачният договор, браковете "по сметка" (сиреч след развода заради мен и децата, половината, че и повечето за мен ) има шанс да останата в историята, ако народът ни достигне такава степен на правна зрялост. Как ще си уредят имуществените отношения зависи вече само от съпрузите, от това което изпитват един към друг, от интелекта им и от взаимното им уважение и доверие. Чисто и ясно в сравнение със СИО-то, където не се знае кой пие и кой плаща.

Не ти трябва и да знаеш за какво се карат. Основно за имотите и вещите. И издръжката. А като има договор, всичко това е ясно изначално и се спестяват тези цигански "спорове", защото когато по една или друга причина я няма "любовта", остава само меркантилието и мисълта - а сега на къде с това дете/ца. Най-често, разбира се. За съдбата на децата изобщо не говоря, тъй като това нито се регламентира от договора, нито може. Те, децата, във всички случаи "обират парсата" от "зрелостта" на родителите си.

Гласувах в анкетата, но трябва да поясня - "за" съм за история на религиите или сравнителен анализ на религиите (дори нека се изучава етика на религията, ако има такова нещо, а не само сухи исторически факти) като задължителен предмет. Но, съм категорично против вероизповеданието като задължителен предмет. По същата логика, да въведем и научен комунизъм и история на БКП както бе преди време. Мисля, че разликата е ясна.

Не спамим. По темата си е. Нали иде реч, за религията, а религиозните дами с тяхната вяра са част от това опиумно явление? А иначе, според мен, атеистките не са проблем за Глишев. Той ще им обясни, че тъй като те се водят по небожествените закони може да си приказват каквото искат, но правата вяра за сексизма я има доктринерно и правдиво развита само в божествените закони, ерго техните аргументи са божествено ирелевантни за него. Ама стига съм му помагал, че нали съм си просТ християнски атеист ала Фалачи...

Глишев, аз нито те упреквам, нито те обвинявам. Само те предупреждавам какво може да стане с това изказване или вяра (както казваш), ако налетиш на фанатизирани вярващи еманципантки.

Глишев, това е религиозно-теологичен догматичен сексизъм! Ще ядеш хурката от страна на нежната вярваща половина на човечеството!

Опиум си е от всякъде! А сега нашата църква се опитва да дрогира всички наред с въвеждане на задължително преподаване на религия/вероучение. Дето се вика - няма не искам, поглъщай дрогата от невръстна възраст!

Е, хайде сега. Вече и въпросите ми не харесват... Професоре, след като така убедено разхвърляш милиони българи от по-ранни епохи и си убеден в цифрата, дай предположение колко (като бройка) от това необятно море от българи от унгарската пустош до Китай идват с Аспарух.

А за какво мислят младовлюбените, когато след три до пет години брак се развеждат? Знаеш ли?

Професоре, според теб и на база горните данни, които си изложил, колко милиона българи идват с Аспарух по нашите земи?

Съгласен съм с Глишев. Темата, така поставена, може да касае сериозно само ВБЦ. А има и още един момент, който май неволно се пропуска. Над 150 години българите (до този момент в процес на утвърждаване на българска народност от ПБЦ) са включени в пределите на Византия. През този период те стават ромеи. Мислите ли, че за този все пак дълъг период от време (няколко поколения) не се е стигнало до смешение на етнически българи-ромеи с небългарите-ромеи при наличие на обща власт, територия, суверинитет, търговия и прочие? Т.е през този период, за мен е нормално да има доста голямо смешение между българските ромейски поданици и небългарските ромейци (особено в граничните етнически райони). Да не говорим за постоянната политика на императорите на Византия по една или друга причина да местят големи групи от поданици от една територия на империята на друга. Т.е, определено към края на XII век, понятието "българи" вече има по-различно съдържание от това преди 1018 година. Каква е степента на промените - това е друг въпрос. За това, с известни уговорки, виждам основание да приема, че през ВБЦ "българин" е вече и политоним, а не само етноним. Отделно, през ВБЦ границите между България и Византия по ред причини са доста по-условни отколкото през ПБЦ. И т.н, и т.н.

И аз съм съгласен и се присъединявам. Интересна тема за размишления. "Българин" през ВБЦ да е политоним, а не етноним. Интересна хрумка, която не е лишена от известна логика. Някой чел ли е нещо сериозно по този въпрос?

Ами да - когато не е известна граматиката, думичките можеш да си ги "насосваш" както искаш и да получаваш различни по смисъл значения. Толкова за "безспорността" на тюрската хипотеза, а от тук за "доказания" тюрски произход/етнос на (пра)българите.

Много вярно. Точно това е същността на проблема от чисто научна гледна точка. По една или друга причина нямаме точните професионалисти, които сериозно да подхванат проблема. А ние като лаици, тук можем да си говорим кавото си искаме, но да не се изживяваме като велики учени и откриватели. ПП - а с оглед на гореказаното, представяш ли си какви изводи ще си правят историците след 1500 години, ако по съдържанието на днешните пуберски SMS или стенограмите от Народното събрание ще трябва да установяват етничност на "древните българи от 20/1 век"?

Военният талант си е военен талант. Но стратегията и тактиката, военна организация и логистика са нещо друго в тази епоха на развито военно дело, което не се учи природно, а всеки военен лидер трябва да ги знае, за да успее. А простите войници не се обучават на стратегия и тактика (т.е да я разбират), на военна организация и логистика, а само да боравят с личното си оръжие и да изпълняват командите. Затова считам, че Ивайло може да е от селски произход, но има голяма военна подготовка и дори някакъв команден опит. В същност, въстанието на Ивайло страшно много ми прилича на Жакерията - друго типично селско въстание от тази епоха (само дето нашето е насочено първо срещу външен враг). Макар Жакерията да е селско въстание, неговият лидер не е селянин от нивата, а Гийом Кал, който има много богат военен опит и то не като прост войник. Именно той организира и изгражда структурата на селските военни подразделения, обучава ги и те разгромяват кралската армия. Въстанието е потушено след вероломното му убийство.