scaner

И с какво изкупува ФЕД дългове? С трици или пясък, след като той не упправлява данъците и държавните приходи, съответно няма пари от тях? Именно изкупува чрез създадени пари, това му е и главното задължение. Тези сто лева дето ги мерметкаш в приказките, отнякъде се вземат, те не съществуват преди това. Постига ограничение на инфлацията. Да, за невежите хора това може и да е нищо, но те и за това са невежи Човече, живеем в 21-ви век. Срамно е да демонстрираш такива пещерни "знания" по важните неща. Отвори учебниците, попрочети малко, не боли. А така, само се излагаш с безпочвени въздухарски твърдения. Знам, доста хора разчитат на фантазиите си като на някаква истина, но реалността не е това.

Пак приказваш някакви мантри, неизвестно от къде се взели, но нямащи нищо общо с действителността. Дразнещото е че ги тропосваш като истина от последна инстанция... 1. По отношение независимостта на ФЕД, бъркаш. ФЕД има висока степен на институционална и оперативна независимост. Назначаването на ръководството ѝ от президента с одобрение на Сената не означава политически контрол над ежедневната ѝ дейност. Решенията за лихвени проценти и парична политика се вземат от Federal Open Market Committee, а не от Белия дом или Конгреса. ФЕД има законово защитен мандат и независим бюджет (не се финансира с данъци, а с приход от собствената си дейност). ФЕД е сред най-независимите банки в света, единствено ЕЦБ има по-голяма независимост. 2. Твърдението че ФЕД разполагал с "народните пари" явно идва от непознаване на ситуацията и погрешно тълкуване на тази база. ФЕД не използва парите от данъците, а създава пари чрез монетарни инструменти, например изкупуване на ценни книжа. Изобщо, Централната банка не притежава и не харчи държавният бюджет, това е работа на правителството. 3. Относно "смокиновото листо. Това е напълно измислено и бездоказателствено твърдение. ЦБ често влизат в конфликт с правителствата, тъй като решенията им могат да са противоположни на краткосрочните политически интереси. Например в предният мандат на Тръмп ФЕД вдигна лихвата въпреки натиска да не го прави. ЦБ са балансьори, намаляващи политическите злоупотреби с паричната политика. 4. Относно "липсата на власт" на ФЕД да влияе на икономическата политика на Конгреса и президента, това е доста постно и подвеждащо. Да, ФЕД няма контрол над данъците, бюджета и държавните разходи. Но контролира параметрите на икономиката - лихвени проценти, количествените облекчения, упражнява надзор на банките и така контролира инфлацията, кредитирането, заетостта и стойността на долара. Както виждаш, подценяваш реалната независимост на централните банки, не разбираш функцията на ФЕД като независим орган, балансиращ краткосрочната политика, и смесваш фискална и монетарна политика. Затова и се получава конспиративен наратив в твърдението ти

В пространствено-времеви континуум понятието "едновременност" е лишено от смисъл, както и понятия като "настояще", "минало" и "бъдеще" не са еднозначно дефинирани. Също така понятието "протичане на времето" не е дефинирано - в тази схема липсват промени, докато "протичане на времето" е процес съпътстван с промени. Ние не живеем в пространствено-времевият континуум, а само в един негов срез, в ситуация в която времето и пространството са разделени. Да, в такава среда времето "тече".

Trump blinked. Danger remains „Тръмп мигна.“ След частичен отбой с митата, президентът на САЩ „призна, макар и неохотно, суровата реалност на икономиката“, пише The Washington Post в редакционната си статия, в която коментира обявената от Тръмп пауза в налагането на митата. „В рамките на една седмица след обявяването на многобройните мита президентът Доналд Тръмп действаше като легендарния крал Кнуд - поставил трона си на брега и заповядал на прилива да спре. Седмица по-късно, когато краката му се подгизнаха и водата продължи да приижда, Тръмп грабна спасителния пояс. Като обяви 90-дневна пауза на повечето мита за всички държави с изключение на Китай, той призна, макар и неохотно, суровата реалност на икономиката и външната и вътрешната политика“, пише Washington Post. Изданието посочва три причини за решението на Тръмп да отложи митата. 1. Изтегляне на средства от пазара на държавни облигации на САЩ. Като изтеглиха парите си от долара и продадоха американските държавни ценни книжа, „инвеститорите казаха на Тръмп това, което най-близките му съветници премълчаха - опасността от започване на търговски войни с всички държави едновременно“. „Трилиони долари стойност бяха изтрити от фондовите пазари и финансовата система светна в червено“, пише WP. Търсенето на 10-годишни облигации спадна особено катастрофално. „По време на паника тези облигации обикновено привличат инвеститори. Този път неспособността им да го направят отразяваше спадащото доверие, че правителството на САЩ ще изплати дълговете си.“ 2. Тръмп е осъзнал, че Съединените щати се нуждаят от съюзници, за да се противопоставят на Китай. „Противопоставянето на втората по големина икономика в света в една продължителна търговска война изисква алтернативни и надеждни доставчици“, пише WP и ни напомня, че Тръмп е наложил мита срещу Япония, Виетнам, Южна Корея и Тайван. „Първоначално служителите на администрацията изглежда глупаво са предположили, че Тръмп може да сключи сделки с традиционни партньори като Япония, Южна Корея и Тайван, за да се обединят срещу общия им противник в Пекин. Но неочаквано агресивните мита на Тръмп срещу съюзниците, включително ирационалното 46-процентно мито за Виетнам, разтревожиха тези държави. Китай желае да се възползва от всяко несъгласие и изпрати своя външен министър да се срещне с японските и южнокорейските си колеги“, се казва в публикацията. 3. Тръмп не успя да постигне политически консенсус за такова фундаментално преструктуриране на американската икономика. „Най-големите му поддръжници и спонсори не приеха протекционистката му реторика толкова сериозно, колкото явно трябваше. Те очакваха само скромни и целенасочени мита, по-близки до това, което той направи по време на първия си мандат“, се казва в статията. В някои отношения републиканците също така започнаха да предупреждават помощниците на президента, че ако той не преустанови митата, демократите ще спечелят Камарата на представителите на междинните избори през 2026 г. А и мнозинството на републиканците в Сената ще бъде застрашено. „До сряда политическата гравитация беше наложила своя отпечатък върху президента. Проучване на Economist-YouGov показа, че рейтингът на одобрение на Тръмп е спаднал до 43% от 48% преди две седмици, а 80% от американците очакват митата да повишат цените на стоките, които купуват“, пише изданието. „След като Тръмп най-накрая обяви временното преустановяване на митата, индексът S&P 500 се повиши с 9,5%, а технологичният Nasdaq - с 12%. Тази новина наистина е повод за радост. Но не забравяйте, че 90-дневната пауза ще продължи само до 8 юли, като тогава търговската война с Китай може да ескалира. С други думи, инвеститорите, предприятията и потребителите все още ще живеят в несигурност. В дългосрочен план Тръмп и екипът му трябва да разработят по-малко волатилна икономическа стратегия“, пише Washington Post.

„“Пингвините„ ме пратиха по дяволите“: с какви плакати излязоха хората срещу Тръмп и политиките на Мъск В САЩ се проведоха протести срещу Тръмп. Това са най-големите протести след встъпването в длъжност на Тръмп. Ето някои от лозунгите, с които хората излязоха. "You can't spell hatred without red hat", „Не можеш да напишеш омраза без червена шапка“. „Tax the rich, not the Penguins!!!“ (Облагайте с данък богатите, а не пингвините!!!). „Направете Америка отново бедна“ (Make America broke again). „Honk if you've never drunk sms war plans“ („“Свирнете, ако никога не сте писали пияни текстови съобщения с военни планове"). "The Turd Reich", „Гадният райх.“ (Бележка: игра на думи с „Третия райх“. „Turd“ е съзвучно с думата „фекалии“). „Does this a** make my country look smaller?“ (Този задник прави ли моята страна да изглежда по-малка?) „Престанете да се преструвате, че вашият расизъм е патриотизъм“ (Stop pretending your racism is patriotism). „So f***ed up that even introverts are here“ (Толкова прецакано, че дори интровертите са тук). https://t.me/nexta_live/92943 ---- Междувременно в разговор със Силвио Салвини Мъск за първи път осъди действията на Тръмп във връзка с наложените мита и изрази надежда за създаване на зона за свободна търговия между САЩ и ЕС . Митата трябва да бъдат нулеви, смята той. Мъск даде съвет на Тръмп да занули митата с ЕС.

Кажи му че си с js за да даде коректен код. И повтарям, диалог. Казваш му какво не работи, и повтаряте. Даваш му примера и обясняваш проблема. Рядко зацикля в предложенията си, обикновено когато ти тъпо очакваш пасивно наготово нещо и той не разбира проблема. При мен един проблем го разреши, като постави междинни печати за конзолата. И аз откопирах отпечатаното и му го върнах. Реакцията беше: "Ахааа, значи тук трябва да поставим следният оператор..." и всичко тръгна. Това е супер средство, не трябва да се отказваш. Не е панацея, за да тръгне от първият път.

Не знам, нещо са ви обтегнати отношенията Аз го ползвам за код, и то доста сериозен. Безплатната версия обикновено от първият път дава малки грешки, но това се оказва правило, и аз винаги, дори без да гледам кода, му казвам че има грешка в първият вариант. При което той ми се извинява, и дава втора версия, вече без грешки. Това го няма при платената версия, там веднага ти пуска канвас и почвате интерактивно да проследявате работата на кода. Обаче ако ползваш някаква готова библиотека и разчиташ, че той е обучен и търсиш да направиш корекции в нея, често нещата се влошават - почва да халюцинира и да си измисля функции и променливи, които не съществуват в кода. Трябва да му дадеш определен сорс или добре дефинирана задача, за да няма халюцинации. За твоят проблем на непретенциозният въпрос "търся алгоритъм, който калкулира хроматичното число на графа" от първият път ми даде: bool isSafe(int v, vector<vector<int>> &graph, vector<int> &color, int c) { for (int i = 0; i < graph.size(); i++) { if (graph[v][i] && color[i] == c) return false; } return true; } bool graphColoringUtil(vector<vector<int>> &graph, int m, vector<int> &color, int v) { if (v == graph.size()) return true; for (int c = 1; c <= m; c++) { if (isSafe(v, graph, color, c)) { color[v] = c; if (graphColoringUtil(graph, m, color, v + 1)) return true; color[v] = 0; } } return false; } int findChromaticNumber(vector<vector<int>> &graph) { int n = graph.size(); for (int m = 1; m <= n; m++) { vector<int> color(n, 0); if (graphColoringUtil(graph, m, color, 0)) return m; } return n; // В най-лошия случай, всеки връх има различен цвят } на СИ++, с пояснения: Вход: graph — матрица на съседство (adjacency matrix), където graph[i][j] = 1, ако има ребро между i и j. Изход: Минималният брой цветове, с които графът може да бъде оцветен — хроматичното число. И накрая предлага: Ако ми кажеш повече за: размера на графа (брой върхове/ребра) дали е плътен или разреден …мога да ти предложа още по-оптимизиран вариант. Искаш ли да го свържем с конкретно твое приложение? Предлага и готова библиотека на Пайтън... Така, от пръв поглед ми се струва че това е добър отскок. Но при всички случаи е добре подробно да му обясниш проблема (в желателният случай - на английски, за да няма двусмислия) и да го предизвикаш на диалог по кода.

Защо не попиташ ChatGPT? От пръв скок, ти дава два алгоритъма - точен но бавен, и приближен но бърз. Може да укажеш на какъв език да ти ги даде, както и да завъдиш диалог за подробностите ако има неразбиране... Може да му дадеш твоят алгоритъм и да го обсъдите.

Ted Cruz says Republicans face midterms ‘bloodbath’ if Trump tariffs trigger US recession Сенаторът републиканец Тед Круз прогнозира „кървава баня“ за съпартийците си заради тарифите на Тръмп Ако тарифите на Тръмп доведат до рецесия на американската икономика, републиканците ще бъдат изправени пред „кървава баня“ на междинните избори за Конгрес, които ще се проведат през 2026 г. Това заяви републиканският сенатор Тед Круз, пише Financial Times. Сенаторът от Тексас също така прогнозира „ужасна“ съдба за американската икономика, ако избухне пълномащабна търговска война и ответните мита срещу американските стоки останат в сила в дългосрочен план. Круз по принцип е привърженик на Тръмп. Изданието отбелязва, че думите му „са най-острото предупреждение от член на партията на президента“, откакто бяха обявени супермитата. Цялата статия: ТУК О, изначално е очевидно, че е психопат. Самата му принадлежност към аутистичният спектър дава голяма преднина на психопатията му пред социопатията му. И цялостното му поведение потвърждава това. А това много обяснява... Шестте трилиона са за четиригодишният мандат. И няма да са 6 трилиона (толкова се очертава дълга), а максимум 3-3.5 трилиона, ако не му мине котка път дотогава...

И пингвините вече готвят ответен удар: И съществена забележка, под формата на виц: "Американците не знаят, че Мартиника и Гваделупа са част от Франция, и им налагат мито от само 10 %!"

Леко встрани от темата - до какво могат да доведат тарифите на Тръмп: The end of the American century’: Why Trump’s tariffs will hurt the US more than the EU Глобалните задължения на Тръмп могат да сложат край на хегемонията на щатския долар и на „американския век“, пише Euroactiv. Налагането на мита със сигурност е лоша новина за Европа, но те са „потенциално опустошителни“ за самите Щати, смятат анализаторите. То ще свие БВП на еврозоната през тази година с много по-малко, отколкото производството на САЩ. „Протекционистката политика на Тръмп и общата нестабилност могат да предизвикат радикални промени в световната икономика, които да променят характера на отношенията между ЕС и САЩ, да ускорят мултиполяризацията и да сложат край на хегемонията на долара“, пише изданието. Соня Капур, професор по геоикономика в Европейския университетски институт, заяви, че митата ще означават „масивна промяна на режима“, която потенциално ще „означава край на американския век“, тъй като сега всички ще търсят алтернатива на САЩ и долара. Цялата статия ТУК

Толкова много идиотизъм няма как да се обясни с макс 3 изречения

Икономическа логика в митата теоретично има. Но в даденият случай Тръмп иска производството на маратонки от Виетнам да се премести в САЩ? И дънките да се шият от калифорнийци вместо от индонезийци? Иначе как иначе да си обясним огромните мита за страните, които произвеждат евтини потребителски стоки? Тук икономическата логика изчезва в небитието, и остава само политическото недоволство по принцип срещу всички. Скрито зад икономически тарифни оправдания. И разбира се, подбутвано от вътрешните проблеми на САЩ.

Да де, но световната търговия не работи така. В повечето случаи търговските бариери не са умишлени. Нека си представим една почти реалистична ситуация. Саудитска Арабия има голяма нужда от климатици и конструкционна стомана. Малайзия произвежда много климатици. Бразилия произвежда много евтина стомана. Но какво може да им предложи Саудитска Арабия? Само петрол. Но тук е проблемът: Бразилия и Малайзия сами изнасят петрол, те не се нуждаят от саудитски петрол. Но има Германия, която с удоволствие ще продаде своите промишлени стоки в замяна на петрол. А бразилците и малайзийците с удоволствие ще купуват германски машини и оборудване. Бинго. Саудитска Арабия може да има 100% търговски дефицит с Малайзия и Бразилия: тя не им продава нищо, а само харчи своите евро. Откъде взема еврото си? От германците, които купуват саудитски петрол за евро. Арабите дават евро на бразилците, които купуват Volkswagen. Самите бразилци не продават нищо на германците, те също имат 100% търговски дефицит. Но всички са доволни. Това е глобализацията. Какво се случва, ако една държава се опита да „балансира“ търговията, да изравни износа и вноса с всеки партньор? Търговията ще изчезне. Какво прави Тръмп? Той обявява, че ако дадена страна продава повече стоки на американците, отколкото купува американски стоки, това е несправедливо и се дължи на някакви „тарифни и нетарифни ограничения“. Никой дори не се опитва да оцени самите тези ограничения. Всичко е просто: ако търговският дефицит на САЩ с определена държава е Х% от износа на тази държава за САЩ - тогава някакви езотерични „тарифи“ на тази държава върху американските стоки са Х%. (Продадени са продукти на стойност 100 млрд. в САЩ, купени са продукти на стойност 60 млрд. от САЩ. Дефицитът е 40 млрд., 40/100 = 40 %; това е „тарифата“). След това Америка трябва да балансира търговията с всички държави, с които има търговски дефицит (ако има излишък, той трябва да стане още по-голям). Колкото по-голям е дефицитът, толкова по-важно е да се отървем от него и толкова по-високи са митата (тарифите), налагани от самите американци. Защо дадена страна изнася повече за САЩ, отколкото внася от тях, изобщо не е важно. Нещастната Камбоджа, която продава дрехи на САЩ, няма да може да измисли как и защо трябва да плаща за самолетите на Boeing, чиповете на Nvidia (произвеждат се в Тайван, но по-голямата част от цената отива при разработчика), електрическите автомобили Tesla, лекарствата, струващи 100 000 долара за курс, облачните услуги на Google, изтребителите стелт, изстрелването в космоса на SpaceX, сондажните платформи за несъществуващия камбоджански петрол и т.н. Камбоджа иска от американците долари за панталони и тениски и да ги похарчи за евтини китайски и виетнамски стоки. Гледайте си работата, е отговорът на Тръмп. С такива тарифи Тръм връща световната търговия в 19-ти век. И съвсем закономерно Голямата депресия 2.0 тропа на вратата. Тръмп повтаря в усилена степен закона от 1930 г., който я е отключил...

Изглежда (според мен), че целта е да се напълни някак бюджета. И това е под формата на този скрит регресивен данък. Защото иначе бяха обявени цели данъците да намаляват, и електорално не е добре тези цели да се отменят. А това че ще се раздруса и световната икономика, изглежда никой в правителството не го вълнува особено. Отношението им към съюзници и останалите е, меко казано наплевателско и дълбоко цинично. Така че според мен, не трябва да се търси някаква скрита икономическа логика. И разбира се, Тръмп има повод да се бие в гърдите колко е велик, изглежда и това е важен елемент от американската политика сега...

Не е само това кусурът на логиката. Погледни, за страни с които САЩ имат профицит, също се налагат митам 10%...

Превод на текста на известният макроикономист Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ, който с прости думи обяснява какво ще се случи: „Извинявам се за дългия туит за възможните макроикономически последици от „Деня на освобождението“. Тарифите могат да бъдат наложени по разбираеми, макар и не непременно добри причини: за да се защити определен сектор (правилно или не), за да се извлекат ренти от чуждестранните производители, ако такива ренти са налице. Разбира се, ако има ответна реакция, тя ще бъде по-лоша за всички, но понякога рискът е оправдан. Въпреки това митата „на всички фронтове“, които изглежда ни очакват, са най-лошият от всички възможни тарифни варианти. Те са вредни дори за страната, която ги налага, дори и без ответни мерки. Стандартният сценарий изглежда така: първоначално ефектът от увеличаването на митата може да изглежда положителен - вносът намалява, търсенето на местни стоки се увеличава, търговският дефицит намалява. Но при по-малък дефицит и по-високи лихвени проценти, необходими за контролиране на търсенето, доларът укрепва (да речем), износът става по-малко конкурентен. В крайна сметка търговският дефицит се връща на първоначалното си равнище. Какъв е резултатът? Безполезен? Още по-лошо. Налице е скъпоструващо преориентиране на икономиката от износ към конкурентни на вноса сектори. Неефективността на разпределението на ресурсите се увеличава. А приходите от митата в крайна сметка до голяма степен се плащат от самите американски потребители. Съществува важен нюанс, който променя стандартния сценарий: огромната несигурност по отношение на тарифната политика на Тръмп. Дали митата ще бъдат транзакционни или постоянни? Ще останат ли същите, ще се увеличат ли или ще намалеят? Какво трябва да направи едно дружество в тази среда? Да построи завод в Мексико или в САЩ, във Виетнам или в Китай? Това не е ясно. Затова компанията изчаква. Всички ние сме в очакване. Инвестициите намаляват, съвкупното търсене спада и резултатът е рецесия. Сега търговският баланс всъщност се подобрява по две причини: прякото въздействие на митата и спадът на икономическата активност, който води до намаляване на вноса. Федералният резерв се опитва да подкрепи икономиката, като понижава лихвените проценти, доларът отслабва, износът се увеличава. Изглежда чудесно. Можете да претендирате за външнотърговска победа (ако успеете да накарате хората да забравят за рецесията). Но това няма да продължи дълго. В крайна сметка, когато икономиката се възстанови, ще се върнете към първия сценарий. Девалвацията на долара се заменя с ново укрепване на долара, активността се възстановява и търговският дефицит се връща в изходна позиция. В крайна сметка: рецесия, никакви печалби. Това е пълен бардак. Нека видим как ще завърши всичко това.“ От тук: https://t.me/longviewecon/5365

Мда, поредните коментари от икономистите: "...На никой не можеше да му хрумне, че в екипа на Тръмп са такива идиоти и отчаяни самоубийци..." Стана ясна формулата, по която са изчислявани тарифите. Само не се смейте много Взема се търговският дефицит и се дели на обема на износа. И това се обявява за наложени от отсрещната страна мита (срещу които е борбата). Резултатът се дели на две, и това е тарифата, с която Тръмп отговаря на "подлата схема" на отсрещната страна... Пример от професор Липсиц: Индонезия изнася стоки за САЩ на стойност 28 млрд. долара, а САЩ изнасят за Индонезия със 17,9 млрд. долара по-малко. Разделете 17,9 на 28 и ще получите 64%. Обявете това като вносно мито от срещуположната страна (макар да няма нищо общо с това, дори по смисъл). Разделете на две и ще получите „реципрочното“ вносно мито, обявено от Тръмп. Това е всичко. При това в схемата не се включва търговията с услуги, взема се предвид само търговията със стоки. А в обратният случай, когато Щатите не са в дефицит а имат търговски излишък - просто се начислява 10% мито на вносните стоки, да има... Някои се шегуват, че тая схема вероятно е измислена с помоща на стара версия на ChatGPT... Този подход поразява непропорционално малките икономики с ограничен износ. Босна получи 35 % мито, въпреки че общият ѝ износ за САЩ е само 163 млн. долара, от които най-големите категории са боеприпаси, гумени обувки и матраци. Мадагаскар, с тарифа от 47%, изнася за САЩ общо 669 млн. долара, предимно ванилия (на стойност 143 млн. долара) и дрехи. Много развиващи се страни просто не могат да си позволят да внасят високотехнологични и скъпи американски стоки. Техните търговски излишъци със САЩ често се дължат не на търговските бариери, а на липсата на покупателна способност на населението им. Така например Мадагаскар изнася ванилия, но в замяна не може да си купи самолети Боинг или софтуер на Майкрософт в същите количества. Новата формула обаче пренебрегва тези структурни различия между икономиките.

Това за Гренландия започва да изглежда по съвсем друг начин на фона на въведените тарифи. Ето коментар от един експерт, Ян Веселов: Митата, които Тръмп наложи, са добър пример за това как много от поддръжниците на президента с удоволствие се заблуждаваха, докато не стана твърде късно, и омаловажаваха думите на Тръмп. - През цялата предизборна кампания Тръмп обещаваше, че ще наложи огромни търговски мита. В отговор големият бизнес и редакцията на „Уолстрийт джърнъл“ заявиха, че всичко това е предизборна кампания, за да получи гласовете на работническата класа. - Когато Тръмп спечели изборите, той отново заяви, че ще наложи огромни търговски мита. В отговор едрият бизнес и редакцията на Wall Street Journal заявиха, че хората, които ще отговарят за икономическата политика на новата администрация, няма да позволят това да се случи и ще обяснят на Тръмп, че това е било грешка. - Когато Тръмп стана президент, той отново заяви, че ще наложи огромни търговски мита, а министрите на финансите и на търговията, конгресмените и сенаторите го подкрепиха в това. В отговор големият бизнес и редакцията на „Уолстрийт джърнъл“ заявиха, че това е просто тактика за водене на преговори с други държави. - Когато Тръмп започна да налага първите мита на Китай, Мексико и Канада, големият бизнес и редакцията на Wall Street Journal заявиха, че сривът на фондовия пазар, спадащият рейтинг на одобрение сред американците и оплакванията на индустриалците ще го убедят да се откаже от тях. - Обещаният „Ден на освобождението“ настъпи и големият бизнес и редакцията на „Уолстрийт джърнъл“ изчерпаха оправданията си за самозаблуда. Същата самозаблуда, между другото, виждаме и в реакцията на думите на Тръмп за анексирането на Гренландия и желанието му да се кандидатира за трети президентски мандат. Но за това ще говорим друг път. https://t.me/one_big_union/6898

Малка ретроспекция по темата за тарифите и тяхната полза и вреда.... Например, президентът Тръмп обича да си спомня за Уилям Маккинли, 25-ия президент на САЩ, който е смятал митата за ключов елемент от своята индустриална политика. Маккинли твърдял, че забранителните мита върху вноса могат да бъдат „гаранция за щастливи домове за американските работници... да донесат просперитет на тази страна“. Още като конгресмен от Охайо Маккинли лобира за Закона за митата от 1890 г., наричан обикновено Тарифата Маккинли , който повишава средното мито върху вноса до почти 50 %, което има за цел да защити промишлеността и работниците от чуждестранната конкуренция, както е обещано в програмата на републиканците. Основната вносна стока в САЩ по това време е бялата ламарина, чиито мита върху вноса се увеличават от 30 % на 70 %. Високи мита били наложени и върху вноса на вълна - точно както по времето на крал Хенри. Въпреки това поскъпването на калайдисаните изделия, които са били обичайни за бедните, и на вълнените дрехи е било такова, че на първите избори за Конгрес републиканците, привърженици на високите мита, са претърпели съкрушително поражение - броят на местата, които са заемали, е намалял почти наполовина - от 171 на 88. Що се отнася до икономическите аспекти на „тарифите на Маккинли“, водещият изследовател на историята на американския протекционизъм, икономистът Дъглас Ъруин, в статията си „Високи тарифи, ниски доходи? An Analysis of the Fiscal Aspects of the Great Tariff Debate of 1888“, стига до заключението, че високите вносни мита наистина ускоряват развитието на калайджийската промишленост в САЩ, но този положителен резултат е компенсиран от повишаването на потребителските цени. Въпреки това, дори и след отмяната на свръхвисоките вносни мита „Маккинли“, правителството на САЩ се стреми да защити своята промишленост от европейските конкуренти. То направи това зле, твърдят икономистите Александър Клайн и Кристофър Майснер, автори на последното изследване „Направиха ли тарифите американското производство велико? New Evidence from the Gilded Age“ (публикувано през ноември 2024 г. от Националното бюро за икономически изследвания на САЩ) “Did Tariffs Make American Manufacturing Great? New Evidence from the Gilded Age.“ Изследвайки връзката между тарифите и производителността на труда в американското производство между 1870 и 1909 г., Клайн и Майснер установяват, че вносните тарифи намаляват производителността на труда. Освен това тарифите като цяло намаляват и средния размер на фирмите в рамките на даден отрасъл, но увеличават цената на продукцията. Малко вероятно е високите тарифи от тази епоха да са допринесли за превръщането на САЩ в конкурентноспособен производител в световен мащаб, заключават Клайн и Майснер. ---- П.С. Всички икономисти и от ляво и от дясно са единодушни, че такъв ход, макар и теоретически верен, ако се извършва с такава скорост и мащаб най-вероятно ще доведе до катастрофа - времето за връщане на обработващата промишленост в Щатите е много по-голямо от времето, при което ще се проявят отрицателните ефекти. Да не говорим, че постиндустриална страна, която е излязла от капана на средният доход чрез развитие на високите технологии, е много трудно да се върне назад за да развива остаряло производство. От програмисти трудно стават металурзи... От друга страна на САЩ им трябват средства, за да компенсират заемите за издръжка на правителството, които основно увеличават държавният дълг. Там нямат нашият данък ДДС върху потреблението, а другите данъци се намаляват поради обещанията на Тръмп, което е от полза основно за богатите. И въвеждането на тарифите, които в крайна сметка се плащат от потребителя, е форма на данъка ДДС, макар че на официално ниво с всички сили се дистанцират от тази аналогия. Който данък се очаква в годишно изражение да достигне 600-800 милиарда долара, което за 4 години е над 3 трилиона, колкото е обикновено ръстът на правителственият заем за такъв период, и това най-малкото би спряло увеличението на държавният дълг. Тръмп не го интересува, че това най-вероятно може да доведе до трета световна финансова криза за последните 20 години, която допълнително може да удари самите САЩ. Да, възможно е сред пепелта на резултата САЩ отново да са най-великите... Но пък егото му ще бъде начесано...

Търговски мита са наложени дори и на необитаемите острови Хърд и Макдоналд в Тихия океан. Тези вулканични образувания, които принадлежат на Австралия, дори нямат растителност, а островите са обитавани от колонии пингвини. Не се уточнява върху кои стоки от тази територия Доналд Тръмп е решил да наложи 10-процентни мита. За сметка на това Русия, с която миналата година Щатите имат оборот от над 3 милиарда долара независимо от санкциите, е освободена от мита. ------- Разберете и приемете: ръководителят на Министерството на финансите на САЩ помоли страните, засегнати от митата, да се чувстват спокойни „Приемете го. Вижте как ще протече. Защото ако предприемете ответни мерки, ще има ескалация“, съветва Скот Бесент. И обясни, че Беларус и Русия не са засегнати от новите мита, защото САЩ не търгуват с тях заради санкциите.

Заформя се интересен експеримент, в който предстои това твърдение да бъде проверено

Мда, Америка отново става "велика". Само за половин час след обявяване на новите тарифи от Тръмп фондовите пазари загубиха 2 трилиона долара... Канада и Мексико липсват от списъците с тарифите, обявени от Тръмп.

Неясно защо Тръмп се опитва да повтори ефекта от катастрофалният закон на Хоули Смуут от 1930 г. за въвеждане на масови вносни тарифи, което бързо ще ни доведе до Голямата депресия 2.0...

А защо не почетеш малко? Какво се опитваш да постигнеш с цитати със стогодишна давност, отдавна изгубили актуалността си и смнисъла си? Речта я има, просто не е човешка. Важен е и интелекта, който много животни притежават в една или друга степен. Съвременното име на зоопсихологията е "сравнителна психология". И да, съществува такава наука, напук убежденията на Павлов. А Йордан Йовков изобщо не е авторитет в тая посока, че да го цитираш.