scaner

Най-простата контра-идея: гравитацията се създава от енергията и масата, като се съберат много гравитони на куп, енергията им никъде не се дява, и гравитацията която създават е еквивалентна на неекранирани гравитони. Енергията при гравитоните се сумира, докато зарядът при електромагнитното поле се компенсира (поради различните знаци), което лежи в процесите на екранирането. Това разбира се е много елементаризирано обяснение, но това е идеята зад липсата на екраниране. Подобна идея е и при кварките, където взаимодействието се осъществява от взаимодействащи си глуони. Там съшо има цветни заряди, но даже имаме усилване вместо отслабване/екраниране, което води до конфайнмънта.

Неизвестна компания случайно е похарчила 500 милиона долара за Claude AI само за един месец — не е успяла да наложи ограничения за ползване на лицензите от страна на служителите Според информации, една мистериозна, неназована компания случайно е похарчила половин милиард долара само за един месец за изкуствения интелект „Claude“, след като е пропуснала да зададе ограничения за използването на лицензите за „Claude“ от страна на служителите. Това шокиращо разкритие бе направено в рамките на нов доклад на Axios, в който се твърди, че американските корпорации започват да усещат тежестта от прекомерните разходи за изкуствен интелект. Докладът твърди, че корпоративните лидери „започват да се питат дали растящите разходи за изкуствен интелект носят значими ползи“, което е един от най-новите обрати в продължаващата вълна от масивно разширяване и разходи за изкуствен интелект, в резултат на което през последните месеци изкуственият интелект стана по-скъп от наемането на работници. В доклада се посочва: „Консултант по изкуствен интелект разказва на Axios, че един от клиентите им наскоро е похарчил половин милиард долара за един месец, след като не е успял да постави ограничения за използването на лицензите за Claude от служителите.“ Последните доклади показват, че е доста лесно да се натрупат разходи за ИИ, ако не следите какво правите, но половин милиард долара едва ли е грешка при закръгляването. През април клиент на Google Cloud се събуди с сметка от 18 000 долара, въпреки че имаше само 7 долара в бюджета си след нарушение на сигурността. По-рано през май създателят на OpenClaw разкри, че са изразходвали 1,3 милиона долара за токени на OpenAI API само за един месец. По-обширният доклад твърди, че компаниите, които преди бързо приемаха разходите за ИИ, сега започват да виждат огромни разходи, без непременно да получават някаква съществена възвръщаемост. Наскоро главният изпълнителен директор на Uber заяви, че няма връзка между „токенмаксирането“ на ИИ и пускането на пазара на полезни продукти. Това е феномен, за който може би най-остро се съобщава в Amazon (за която някои потребители на X спекулират, че може да е въпросната мистериозна компания), където се твърди, че служители са били хванати да надуват потреблението на AI токени, за да постигнат вътрешни цели. Всъщност, доклад на Financial Times от четвъртък посочва, че Amazon е премахнала вътрешната си класация за използване на AI, за да спре служителите да извършват ненужни задачи, за да се изкачат в таблицата. По-скорошният доклад сочи, че при въвеждането на изкуствен интелект в корпоративната среда са открити няколко проблема, като служителите се обръщат към автоматизиране на скучни и рутинни задачи, които не обичат да вършат, вместо към ценна или значима работа. Други са открили, че служители дори използват модели на изкуствен интелект, за да проверяват времето. Не помага и фактът, че инструментите за агентен изкуствен интелект изразходват 1000 пъти повече токени, отколкото при запитване към LLM.

Доста неправилно изглежда. Източникът на гравитацията е разпределението на маса и енергия. Гравитонът сам носи енергия - следователно гравитонът сам създава гравитационно поле (в интерпретацията на гравитацията като поле). Тоест пряко следствие от ОТО е, че гравитонът трябва да взаимодейства с други гравитони и със самия себе си. Това ги отличава от фотоните (които не носят заряд, който създава поле). Поради нелинейността на уравненията на ОТО знаем, че две гравитационни вълни могат да взаимодействат една с друга, което трябва да се отнася и за квантите им. Разбира се, такива взаимодействия са изключително слаби и са далеч от възможностите ни да ги регистрираме. Някои от идеите за гравитоните са, че те не са самостоятелни кванти, а колективни възбуждания в полето, подобни на ефектите при звука - фононите. Затова се държат като кванти само при слаби полета, а при силни се израждат. Но това е вече дълбоко из сегашните хипотези...

Ние хората сме произлезли от маймуните, и да се катерим нагоре по клоните ни е било много по-естествено, отколкото да копаем дупки и да търсим корени. Вярно, сега много от нас са позабравили как се прави това занимание, но все пак са останали немалко, които още го могат добре

Принципно, всички теории са неверни Защото в бъдеще всяка стара теория ще бъде променена, доуточнена в една или друга степен. Но хубавото на всяка схема е, че новата теория ще запази огромна част от свойствата на старата, защото тя и сега предсказва изключително точно нещата. Обикновено промените и корекциите са в някаква малка област. За това старите теории не се обявяват за неверни, а верни в някаква област на приложение (както и класическата Нютонова механика спрямо СТО). Проблемът на физиката е да определи тази област. Когато я определи, тя прави крачка напред и може да създаде по-обща теория, която да обяснява неща извън тази област. И така, всяка стара теория, доказана в своята област, се включва в новата, и тя остава вярна в областта в която работи. То че за специфични проблеми се изискват определени качества от езика, е ясно и извън математиката. За това и езикът непрекъснато се развива, за да обхване по-добре нещата. Но в конкретният случай нещата са доста по-дълбоки... По-горе аз малко се изхвърлих с проблема за гравитона. Защото ако разгледаме слаби гравитационни вълни върху почти плоско пространство-време, можем да направим приближение: метрика = плосък фон + малко възмущение. Тогава това възмущение се държи математически като поле и ако го квантуваме, получаваме частица със спин 2 и нулева маса. Това е гравитонът, и следователно гравитонът не противоречи на ОТО. Той се появява естествено като квант на малките възмущения на метриката. Така се появява той и в струнната теория, без излишни хипотези, само от математиката. Но проблемът е, че това работи приближено, само за слаби полета. Ако се опитаме да построим пълна квантова теория на гравитацията, се получават безкрайности, много по-силни от тези които се появяват в квантовата електродинамика. Там хората се изхитрят да ги махат с процеса на пренормировка, тук обаче въпросът е нерешим. Другият принципен проблем е повече философски. Квантовата механика приема пространството като сцена: пространството, времето и причинността са даденост. ОТО пък прави сцената част от действието: пространство-времето става физически обект, а геометрията му става променлива. За сега това е несъвместимо различие. В момента можем да кажем, че имаме две теории, които поотделно описват природата изключително успешно. Това, което липсва, не е просто още една свързваща формула, а по-дълбока картина, която да обясни защо и двете работят и как са свързани. Именно затова квантовата гравитация се смята не просто за технически проблем, а за вероятен ключ към по-фундаментално разбиране на самите понятия пространство, време и физическа реалност. И в светлината на казаното от тебе, и двете теории можем да обявим за погрешни още сега. И да се затюхкаме като Младенов, че ни липсват обяснения

Хубаво де, това как променя това което казах? Имаш език, и опитваш на него да изразиш някакви концепции. Един пробва по един начин, друг - по друг. Струнната теория е само един от възможните начини, и това че масата хора не я разбират и се объркват, е основно по причина че не владеят езика. А и той не е предназначен за тях. За получената чрез езика поема или есе се съди по крайният резултат, а не по трудностите по пътя на писането. В случая има определени трудности, например предсказания извън сегашните ни възможности за проверка, но това още не значи, че подходът е грешен, нали? Можем да му се цупим по емоционални причини, но за науката те не са достатъчни. Затова и хората продължават да работят в тая посока. Виж сега, това че не знаем как действа гравитацията сега е съвсем нормално състояние на нещата. Преди 150 години Максуел е създал теория, за която са мислели, че знаят как работи електромагнетизма. Да, ама не - квантовата механика е променила всичките механизми, стояли в основата на идеите на Максуел и Фарадей. По тоя пример, и Айнщайн променя механизмите, идващи от Нютон - била е поле, станала е съвсем друго нещо. При следващата стъпка тези неща също може да се променят. Никога няма да има окончателно състояние на всичкознаене. Затова на мен ми се вижда смешно да се жалваме че нещо все още не знаем, обвинявайки за това физиката - винаги ще сме в положение нещо още да не знаем, това е нормално състояние на нещата, и да се жалваш за него значи че не разбираш как се случват нещата. Затова и се дразня от това непрекъснато хленчене по темите. Като научим как работи гравитацията, ще се отворят куп нови проблеми които не знаем как работят, и трябва ли пак да се зацикляме на хленчене? Не може ли физиката да се развива с проучване, а не с хленчене (не че то нещо помага) Защото квантовата теория си представя гравитацията за поле, а там всички полета се квантуват. Ама ако остане да не е поле (както е сега според Айнщайн), и гравитонът може да се окаже излишен. То за това и е проблемно да се обединят двете теории.

Не мисля така. Математиката е език, на който се изразяват и развиват идеите във физиката. Колкото по-сложна е идеята, толкова повече нужда има от богатството на езика. Разбира се, това не изключва възможността идеята да бъде изказана и по друг начин, понякога по-прост. Но това е част от научното познание, кой и как ще формулира идеята по-всеобхватно на база езика, без да се прекалява с излишни лупинги. Простотата тук е вторичен параметър - не всяко сложно нещо може да обясниш по прост начин, всяко си иска усилието. Трябва да се опитат всички възможности, и това се прави от различните екипи и учени. Ти от къде разбра, че другаде трябва да се търси?

Явно не си разбрал това което съм написал. Не само физиката, но и другите (природни) науки не разбират и не знаят всичко, и това е принципно положение, произлизащо от начинът на развитие на познанието. И след като това трябва да е ясно за всички, ти защо точно за вълновата функция си се захванал? По отношение на знаенето и механизмите: от къде следва, че трябва да има механизъм? Замислял ли си се? Защо трябва да наблягаме на механично обяснение (някой да извършва работа на посредник в процесите), а не да работим със структурно обяснение, на база структури и закономерности? Инерцията на мисленето ни кара интуицията да очаква механизъм, но гарантирано ли е съществуването му? Разбирането с механизъм е постфактум - настъпва едва когато бъде открит механизъм. Но докато няма открит такъв, самата му липса може също да е обяснение за свойствата на реалността. Затова очакването на механично обяснение е неоправдано. Проблемът ти идва от това, че квантовата механика не може да отговори на въпроса: "знаем какво представлява реалността между измерванията". Но може би точно това ни насочва към основна характеристика на реалността - че се поражда от измерванията, и между тях нищо не се случва? И нуждата от механизмите тук става излишна? Науката е много силна в отговора на въпроса "какво ще се случи?“, отколкото на въпроса "какво е реалността сама по себе си?“ - за който ти очакваш да има механистично обяснение, чрез механизъм. И може би точно тук се сблъскваме с важно качество на реалността, за което няма механистично обяснение? Това ни води натам, че не трябва преждевременно да се жалваме от липсата му, както ти правиш. Смисъла на всеки модел е да свърже фактите в някаква логика, и тази логика е обяснението, което дава моделът. Тук не става дума дали е вярно или не, в историята на физиката непрекъснато наблюдаваме как един модел заменя друг, как едни обяснения отпадат и се заместват с по-нови. И точните обяснения, и съвсем грешните, идват от съответният модел, и точно по тази причина един модел замества друг. А самият процес на заместване ни подсказва, че абсолютно точни модели, съответно абсолютно точни обяснения, няма. Така че не виждам за какво да спорим тук. Ако фактите наречеш познания (демек са като синоними), всичко е наред, на тях лежи моделът. Защото други познания няма от къде да се вземат. А обясненията, произтичащи от модела показват взаимовръзките между тези познания. И пак стигаме до въпроса, защо трябва да се очакват механистични обяснения, а не структурни? Аз гледам по-позитивно на нещата. Увеличаването на познанието ни позволява растеж, и клоните това и правят - растат. А не да се закопаваме в някакви дупки и да удължаваме корени някакви... И не да разчитаме на един корен, а на огромна корона. Но кой както вижда света

Познанието ни не е една единствена линия, която да няма край, а е като дърво. Винаги нараства, но не е задължително всички клони да нарастват. В този смисъл изтълкувай изказването ми, а не едностранно.

Тук отново се завърташ в логически кръг Единственото вярно твърдение което си формулирал чрез този коментар е: да можеш да предсказваш не е същото като да знаеш механизма. Но с неясните понятия за разбиране и физическа същност обезсмисляш цялата критика. Още първото ти твърдение: под "разбиране" аз имам предвид да познаваш физическата същност на явленията измества "разбиране" към въпроса: какво означава "физическа същност"? Вземаме пример пак от физиката: за Нютон същността е сила, за Айнщайн същността е геометрия на пространство-времето, за бъдещата квантова теория на гравитацията нещо друго. Коя от тях е истинската, с която можем да работим и разбираме? Нямаме независим критерии за избор тук. Друга грешка в коментара е възвеличаване на механизма пред закономерността. Разсъжденията ти общо взето са в следния коловоз: 1) имаме формула; 2) тя описва наблюденията; 3) следователно трябва да имаме механизъм зад тая формула; 4) истинското разбиране е механизмът. Проблемът тук е, че точка 3) е само интуиция, тя не е доказана и не е задължителна. При фармакологията, лекарството е част от по-голяма система, построена от клетки, белтъци, рецептори, химични реакции, и тук можем да слизаме на по-ниски нива на описание. Но природата като цяло не длъжна да има подобна йерархична структура до безкрайност. Тоест примерът с фармакологията тук не помага, и не доказва че винаги трябва да имаме друго ниво за механизма. Примерът с фармакологията принизява понятието "механизъм" по следният начин. Преди 150 години не сме знаели нищо за рецептори. После откриваме рецепторите и казваме: ето, сега вече разбираме механизма. После откриваме сигнални каскади. После генна регулация. После епигенетика. После още по-дълбоки процеси. И на всяка стъпка хората са мислели, че вече са достигнали механизма, но се оказва, че винаги има по-дълбоко ниво. Тогава какво означава "истински механизъм"? Големият фал на твоето обяснение е, че не е ясно кога спира това ходене по йерархията. Например, представи си, че в бъдеще се открие някакъв механизъм зад вълновата функция. Веднага възниква въпроса: а как работи той? И ще получим ново обяснение, за което веднага възниква въпроса: а как работи то? И така до безкрайност. Което означава, че твоето понятие за "истинско разбиране" изисква достигане до окончателно дъно на реалността, а ние дори не знаем дали то съществува. Тоест истинско разбиране ще придобием едва в безкрайността, когато изучим всичко. Това обезсмисля воплите, че вълновата функция замества истинското разбиране на механизма Изобщо, в науката има два различни вида обяснения. Първият е "структурно обяснение", което показва как явлението следва от по-обща теория, това е обяснение чрез структура и закономерности. Другото е "механистично обяснение", което показва какво (или кой посредник) извършва действието, и доколкото разбирам, това е предпочитаното от тебе обяснение. Но защо само то заслужава името "разбиране"? Механистичното мислене ни е наследство от макросвета, и природата не е задължена да въвежда посредници, извършващи действие, на всички нива. Квантовата механика е нелокална по природа, ефектите могат да се основават на тази нелокалност а не чрез посредници. И тук е по-удачно структурното обяснение вместо механистичното. Така мъглата в понятието ти за "разбиране" само се сгъстява, а самото "разбиране" става на практика недостижимо. Нека видим следните примери. Ако теорията само описва, това не е разбиране. До тук добре. Но ако обяснява чрез механизъм , можем да питаме за механизма на механизма, и разбирането изчезва от това ниво. Защото ако има още по-дълбоко ниво, то на предишното пак не е имало разбиране. Е, къде все пак е разбирането, ако никога не го достигаме в реалната схема? Пак загубваш смисъла на това понятие... Какво би те накарало да кажеш: да, вече знаем физическата същност на това явление? Защото ако нямаш такъв критерии, тогава думата "разбиране" престава да функционира като научно понятие, а само като философски идеал, който може би никога не може да бъде достигнат. И критиките ти се обязсмислят (не че не сме стигали до това заключение и друг път, сега просто ти правя по-детайлна дисекция...) "Обяснение" няма от къде другаде да се вземе, освен от модела. Просто няма, защото освен фактите и модела нямаш нищо друго

Младенов, твоят проблем е в липсата на представа какво означава "разбиране". Тоест ти настояваш за нещо което няма ясна дефиниция, ти нещо чувстваш в това отношение и се мъчиш да го изразиш, и неспособността да направиш това те кара да отричаш всичко което не пасва на тези неясни чувстени представи... Много пъти сме говорели, и пак ще повтора: това което можем да получим от реалността, са някакви факти (и то не много сигурни, което е големият проблем). Фактите сами по себе си може да ги наречем условно "знание", макар че това не е знанието за което ти пледираш, но повече няма от къде да дойде. Затова трябва да построим модели, които да свържат фактите с някаква логика, да обяснят появяването на тези и подобни факти, и да предскажат нови, които да можем да наблюдаваме. Важна част на такива модели е математиката, защото тя може да свърже количествено фактите и предсказанията от тях. Но в математиката има много чисто математически понятия, които описват характеристики от реалността: например понятието "скорост". В реалността няма скорости сами по себе си, това от една страна е измислен математически конструкт, но от друга е една от характеристиките на движението, която този конструкт моделира. И се връщаме на това, има ли разбиране при описване на явленията, когато ползваме този (и останалите!) математически конструкти? Защото ако има, ти не си прав по-горе. Според мен когато твърдиш, че математическите конструкти описват явленията без разбиране, ти си предполагаш, че има някакво абсолютно и крайно разбиране, с което можем да сравняваме сегашното си състояние. Какво изобщо означава тогава "пълно разбиране"? Ако вземем гравитацията на Нютон, неговите закони работят отлично за огромен брой задачи. Физик от 1850 г. би казал "сега вече разбираме гравитацията". Днес знаем, че Айнщайн обаче показа, че това е само приближение. Разбирането се промени. Днес не знаем как да съчетаем гравитацията с квантовата механика. Пълното разбиране отново се отдалечи. И този процес е непрекъснат, "пълно разбиране" няма, то е някаква неопределима и недостижима фикция. На всеки етап от науката обаче имаме разбиране. Защо тогава трябва да основаваме критина на липса на пълно разбиране, след като то принципно е непълно винаги? И тук се появява проблемът ти с вълновата функция. От изказването ти следва, че имаме вълнова функция само защото още не знаем какво "наистина" става. Но това е само философска позиция, не научен факт. Не е доказано, че съществува по-дълбоко ниво, което просто още не сме открили, и което може да замени вълновата функция. Тоест ти си фнтазираш някакви идеи, които да паснат на някакво твое от никъде не дошло световиждане, а не критикуваш реално физиката в случая. И тук се връщаме на това, с което започнах по-горе. А може би моделът е обяснението? Погледни как се развива физиката. Например Аристотел създава модел, който обяснява нещата и отразява тогавашното разбиране за света. След това Нютон прави същото - неговият модел става обяснение и разбиране. Сега квантовата механика прави същото. После някаква друга теория, в която КМ ще е следствие, ще прави същото. И така нататък, до безкрайност. Никога няма да има пълно обяснение и разбиране, винаги ще има текущият потвърден модел, който ще обяснява, и ще е разбиране. В който математиката играе основна роля. Затова основните философски идеи в това отношение се свеждат до: "Обяснението не е достигане до някаква крайна същност на света, а намиране на по-дълбока и по-обединяваща структура на закономерностите." Тоест обяснението е моделът, а разбирането е как работи този модел. Текущите теории са най-доброто разбиране и обяснение на света в момента. От факта че няма абсолютно и окончателно разбиране не следва, че липсва разбиране. Затова можем да кажем: вълновата функция е математически обект, който описва квантовите явления изключително успешно. Дали тя е само инструмент поради непълното ни разбиране, или е част от самото физическо обяснение, е въпрос на интерпретация, а не на установен научен факт. Тя не е заместител на липсващо разбиране. За да беше заместитетел, трябва да се покаже, че има по-дълбоко ниво на описание, което днес не познаваме. Това не е знание, а само голо предположение Но критика, изградена на недоказани предположения, е несъстоятелна.

Виж сега, тук не е място да ми се тръшкаш и да сричаш класическата физика. Аргументирал съм се и съм наблегнал на важните точки, дал съм насочващи примери, остава ти да си напишеш домашното и да схванеш нещата. Ако се връщаш към старите навици да се тръшкаш за всичко, кажи си от сега. Каква външна система, какви пет лева? Тялото се движи само във външна система, в собствената винаги е в покой, и изобщо не говорим за нея. И няма "ако инертността нараства обаче", това е физика а не гадаене - обяснил съм ясно, че пречката да се ускорява е голямата нужна енергия, която трябва да се влага (чрез силата), без да си играем с нарастване на инертност. Любопитното тук е, че тялото ще продължи винаги да се ускорява от приложената сила (по акселерометъра в собствената му система), но промяната в нарастването на скоростта ще намалява във външна система, скоростта му все по-бавно ще се доближава до светлинната без да я достига никога. Е как да не се съпротивлява? Основно уравнение в класическата физика е , силата която трябва да приложим за да повлияем на едно тяло (демек силата с която то се съпротивлява на въздействието) зависи за даден интервал време каква промяна на импулса искаме да постигнем. Ако искаме тялото да спре (удар в стена например, за някакво фиксирано време), колкото по-голям е импулсът, толкова по-голяма сила ни трябва за да го докараме до нула, демек до спиране. Силата пряко зависи от импулса, не от масата, в класическата физика масата е постоянна. Така че да, импулсът играе основна роля в съпротивлението. Инертността от друга страна има роля във втория закон на Нютон, чрез ускорението, което дадена сила причинява, F=m.a. И докато в класическата физика двете формули са пряко свързани, в релативизма е по-сложно - там ако интерпретираме инертността от второто уравнение, нещата в релативизма ако разглеждаме релативистичната маса почват да зависят в какво направление спрямо скоростта прилагаме силата - и се появява напречна маса, надлъжна маса (и още куп маси при други ъгли), много инертности в зависимост накъде действа силата и се заформя голяма каша. Затова релативистската маса е премахната.

При първични черни дупки позитрони може да се раждат колкото искат, там има екстремни процеси които внасят енергия за това, не са проблем. Катастрофата може да дойде, ако вакуумът не е устойчив, ако е във временно неравновесно състояние (което никой не знае, има ли такова по-ниско енергетично ниво, няма ли, къде е, и с какви характеристики ако има). И горният ти модел дава процес на непрекъснато нарастване на позитроните в околния свят: раждат се двойки електрон-позитрон, ето ги нарастващият брой позитрони (а ги няма). Да, позитроните могат на по-късен етап да анихилират с електрон (най-вероятния процес), то това ще доведе до светене идващо от всички посоки, от цялото наблюдаемо пространство, на гама лъчение с енергия равна на анихилиращата двойка (и модулирано от разширението на пространството така, както и реликтовото). Не съм чул да има такова наблюдавано нещо. Но и да се появи в бъдеще (поради слаби уреди сега), това още не е стъпка към вакуумна катастрофа, а бавен процес който ще нараства във времето със много малка скорост.

Ще ме извиняваш, но този цитат е салата от неверни, неправилни и противоречиви представи. Първо, "масата има свойство инертност" е невярно - масата не е обект, за да има физически свойства. Правилното е: масата измерва инертността. Второ, "противодействието не е действие, а само противодействие" е невярно. Според третият закон на Нютон действие и противодействие са равноправни, действието е равно на противодействието, но с обратна посока. Ако ти се удариш в някаква преграда с някаква сила, то преградата те удря със същата сила, но в противоположна посока. И ти, и преградата действате. Това е смисъла на "действието е равно на противодействието", няма водещ и подчинен в тая картинка, освен произволните етикети които сам слагаш - този действа, а онзи противодейства. Разменяш етикетите, и картинката пак остава вярна. Следваща некоректно нещо: "противодействието създава съпротивление на действащата сила" създава грешна представа: по закона на Нютон силите не се унищожават, не се компенсират взаимно, защото действат на различни тела. Иначе при удар предметите нямаше да помръдват, защото биха компенсирали силата на удара с противодействие. Третия закон на Нютон е тънка работа, и понякога е трудно на човек да се ориентира в него. Следващото неправилно твърдение в горното изказване: "Действаща сила е само силата която извършва работа за преместване на тялото". Дори силата да не извършва работа, не престава да бъде действаща сила. Ако натискаш върху неподвижен камък, няма преместване, няма извършена работа, но силата никъде не изчезва. Ако подпреш падащ камък, също няма преместване, но има сила (подпиращата). Всяка сила перпендикулярна на движението (центростремителната, при въртене на тяло около ос) също нямаш преместване и не се върши работа, но ако я махнеш, тялото ще отлети. Изобщо смесваш и съпоставяш несъпоставими понятия: инертност, сила, работа. Инертността няма общо с третия закон на Нютон, а с втория. Ако ги съобразиш тези забележки, изказването може да стане два пъти по-кратко и доста по-разбираемо от физична гледна точка. И това е некоректно от гледна точка на релативизма. Промяната на инертността със скоростта е представа, идваща от незадълбочена работа с формулите от зората на релативизма, когато много учени са бързали да популяризират нещата за народните маси. Прибързаното представяне на импулса като m.v и в релативизма дава вид на формулата, която много лесно се интерпретира като променлива маса със скоростта. Но ако човек се задълбочи повече в релативизма се оказва, че импулсът е компонент на вектор, векторът на енергията-импулса. В релативизма има всеобщи правила как един вектор се трансформира от една система (в покой) към друга система (в движение), и това става чрез Лоренцовите трансформации. Самите лоренцови трансформации трансформирът 4-мерната дистанция до някаква точка (събитие), която също е вектор. Та като се вземе това свойство на импулса, се оказва, че масата в него си остава константа, не се променя със скоростта. Изобщо, векторът на енергията-импулса има големина, която е инвариант, и която е уравнението което споменах: в което масата е константа, масата на покой. От това уравнение ясно се вижда, че когато тялото се ускорява, тоест импулсът му расте, расте и енергията която трябва да му се придава, а масата не се променя. И ако се разпише импулсът чрез скоростта става видно, че с повишаване на скоростта много бързо нараства нужната енергия, и за да се достигне скоростта на светлината, трябва да се приложи неограничено много енергия: защото импулсът нараства, а не масата. Но и това сме го дъвкали многократно... И да се върнем към коректното твърдение: масата е мярка за измерване на инертността. И в случая инертността не зависи от скоростта. При високи скорости освен инертността, трябва да се противопоставяш и на импулса, колкото по-голям е импулса, толкова по-голяма сила трябва да прилагаш за да го промениш (да припомня, според класическата физика силата е равна на промяна на импулса за временен интервал F=dp/dt, същото е и в релативизма). Но промяната на импулса не е инертност, тук аналогията с класическата физика изяснява нещата. Ако използваш за обяснения релативистската маса, пропускаш обясненията с нуждата от сила за промяна на импулса, и получаваш погрешно обяснение (и количествено). Затова и релативистска маса не се ползва.

А какво разбираш под това една величина да има физически смисъл? Най-доброто определение за това, което съм срещал, е: "Една физическа величина има физически смисъл, когато тя може да се изрази чрез други физически величини, или е указан методът за нейното измерване." В този смисъл, дори да е "математически конструкт" (каквото и да значи това), тя има физически смисъл. Но тук трябва да наблегнеш на разликата между "реална" и "физически смисъл", защото са различни понятия, и въпросът както е зададен няма смисъл.

Ами раждат се двойки електрон-позитрон, и не анихилират. Ако анихилират по-късно, или позитроните анихилират с други електрони, трябва да има съответната високоенергетична добавка към реликтовото лъчение, а я няма. Остава виртуалната двойка електрон-позитрон, да анихилира без лъчение, което е естественият процес за виртуалните двойки. Но това изключва и трите споменати процеса по-горе, защото те стават излишни и необясняващи нищо.

Ако беше така, пространството щеше да е пълно с позитрони

Силите на безпилотните системи на ВСУ методично унищожават основната финансова артерия на Кремъл – само през май бяха поразени почти две дузини вражески нефтопреработвателни заводи, като някои от тях – по няколко пъти: 29.05 – Нефтопреработвателен завод „Лукойл-Волгоград“ (област Волгоград) 27.05 – Нефтопреработвателният завод „Туапсински НПЗ 5.0“ (Краснодарски край) 25.05, 22.05, 08.05 – Нефтопреработвателният завод в Ярослав (Ярославска област) 23.05 – Хъб „Грушова“ (Краснодарски край) 22.05 - нефтотерминал „Шесхарис“ (Краснодарски край) 21.05 - Нефтопреработвателният завод в Сизран (Самарска област) 19.05 - ЛВДС Ярославъл (Ярославска област) 18.05, 20.05 – нефтопреработвателна рафинерия „Лукойл-КСТОВО“ (област Нижегород) 17.05 – Московска нефтопреработвателна рафинерия (област Москва) 15.05 – Рязанска нефтопреработвателна рафинерия (област Рязан) 13.05 – НТ „Таманнефтегаз“ (Краснодарски край) 07.05 – „Лукойл-Пермнефтеоргсинтез“ (Пермски край) 05.05 – Нефтопреработвателният завод в Кириши (Ленинградска област) 04.05 - Нефтопреработвателният завод в Куйбышев (област Самара) 03.05 - нефтотерминал „Приморск“ (област Ленинград) 01.05 - Нефтопреработвателният завод в Туапсе 4.0 (край Краснодар)

В европейското издание на Politico е публикувана статия с някои подробности относно работата на системата за електронна война „Лима“, разработена от компанията Cascade Systems и използвана от ВСУ. Ukraine’s latest defense against Russian missiles: Making them miss Отбелязва се, че системата е способна не само да блокира навигацията, но и да използва подмяна на данни и изместване на координатите с няколко километра. Според данните на компанията, производството на всяко устройство струва до 58 хиляди евро в зависимост от модификацията. По оценки на компанията, за защитата на голям град са необходими от 30 до 100 такива устройства, тоест около 5 милиона евро. По думите на разработчиците, първите прототипи на „Лима“ се появиха през 2022 г. за борба с руските крилати ракети. На компанията Cascade Systems са били необходими няколко години експерименти и над 2 милиона долара собствени средства, за да преодолее скептицизма на украинското правителство и Генералния щаб. Системата се използва от подразделението за електронна война „Night Watch“ в състава на силите на ТрО от февруари 2023 г. Първите пет системи бяха разгърнати в околностите на Харков и Запорожие. На 9 март „Лима“ премина първото си бойно изпитание, в резултат на което, както се твърди, бяха повалени девет крилати ракети, навлезли в зоната на действие на системите, и разузнавателен БПЛА „Гранат“. Два месеца по-късно от курса бяха свалени още две крилати ракети, паднали на няколко километра от целта. Системата намери по-широко приложение през юли 2024 г., а през октомври 2025 г. започна да се използва за защита на гражданската инфраструктура, вследствие на което компанията започна да получава държавни поръчки. Към момента компанията е доставила на въоръжените сили над 400 системи. Компанията твърди, че през последните 18 месеца системата е неутрализирала 20 500 дрона от типа „Геран“ (и други), като са били свалени десетки балистични и крилати ракети. В началото на 2025 г. въоръжените сили на Русия започнаха да използват усъвършенствани антени „Комета“ за защита от смущения, които направиха съществуващите украински системи за електронна война, включително по-ранните версии на „Лима“, неефективни. Три месеца по-късно инженерите на компанията разработиха нова версия под името „Лима Квант“, специално предназначена за преодоляване на усъвършенстваната руска система за защита. Тя съчетава традиционната подмяна на сигнала с нови високочестотни сигнали, които объркват системата „Комета“.

Примерът е само за електромагнитно поле, тоест за фотони. За кванти с дадена честота полето има описаните състояния, 1, 2, 3 и т.н. фотона, а нулевата енергия е половин фотон, тя описва пространство без фотони. И за да се роди цял, трябва от някъде да се вземе още половинка. Примерът е само с образователна цел, най-просто решение на квантовите уравнения, в университета го смятахме. При електронно поле, квантите са електрони, състоянието съответно е 1, 2, 3 и т.н. цели електрона, а минималното състояние (поле без електрони) е енергия за "половин" електрон. И по същата логика, от някъде трябва да дойде още половинка (че и позитрон в добавка, за съхранение на заряда), а полето само по себе си няма тази енергия. Трябва още някой да се намеси, затова такива раждания са в поле на друга частица, способна да отдаде нужната енергия и да отнесе излишният импулс, за да се спазят всички закони. "Половин" електрон е средната (нулева) енергия на полето. Флуктуациите се клатят около нея, но не надвишават енергията за цял електрон. Ако има флуктуации с по-голяма енергия, от тях се пораждат цели електрони, но за тази цел полето е разклатено от външно въздействие, други частици, и трябва да е в нестабилно състояние. Затова и вакуумът не поражда спонтанно частици, каквото е могло да се роди, си е отнесло енергията от вакуума отдавна, още в началото. Трябва някой да помага за да се превърнат виртуалните частици в реални.

Теоретически не са. При модел на осцилатор (фотон), нормалните енергетични състояния на полето са , тоест 1 квант, 2 кванта, 3 кванта и т.н. Енергията на нулевите колебания (минималната възможна) е , "половин квант" примерно. И когато по някакъв начин (при някакво вазаимодействие) му се даде още поне толкова, се поражда нов квант, частица от вакуума. Вакуумът сам по себе си не може да я даде, трябва още някой да се намеси, за да развълнува полето по-силно, и да си даде част от енергията (защото ЗЗЕ не се нарушава). Затова и двойки електрон/позитрон от фотон се пораждат не в празно пространство, а в полето на тежки частици.

Съотношението е валидно само за реални частици/кванти. При прекомерно големи енергии се пораждат една или повече нови частици, които удовлетворяват съотношението. Колко и с каква маса, божа работа, зависи от квантовата специфика. Излишната енергия се отнася като кинетична. Важното е да има достатъчно енергия, за да имаме масата по уравнението да е достатъчна за реален квант.

Не можем. Всяко поле има така наречените нулеви колебания (zero-point fluctuations), т.е. енергията му във всяка точка от пространството е ненулева, и това е най-ниското енергийно състояние на полето, по-надолу не може (това следва и от принципът за неопределеност). Тези флуктуации също имат поведение на виртуални частици. Просто при по-силни полета те са по-ясно изявени, и с по-голяма концентрация. Например около електрон се получава поляризация на вакуума, облак от виртуални позитрони, които частично екранират заряда му (наблюдаваният на далечно разстояние заряд, който мерим в лабораториите, е по-малък от истинският на електрона), и който се сгъстява в близост до електрона. При кварките пък имаме обратен ефект - антиекраниране. Там виртуалните частици около кварка са виртуални глуони със същият цвят, което води не до отслабване, а до усилване на цветовият заряд на кварка (това обяснява и конфайнмънта). От там и свойството ядрените сили да намаляват на близки разстояния, за разлика от електромагнитните. За по-лесно осмисляне на нещата може да се мислят виртуалните частици така: те са колебания на полето, които при анализ на квантовите уравнения в някакво приближение имат поведение на частици, но с недостатъчна енергия/импулс, за да удовлетворяват изискването наложено от релативистското съотношение маса, енергия, импулс:

Рибар, тези неща сме ги дискутирали много пъти. При нормалната светлина, фотоните вървят по права линия, и формата на вълновият фронт на такава светлина е сферичен (и се фокусират в гаусово петно), защото вълновата им функция има подходяща за това форма. Това което се описва в статията, може да намериш като информация за Беселови лъчи. При тях фотонът се движи по спирала около основното направление, съответно изминава по-дълъг път, и скоростта му по проекция на основното движение е съответно по-малка. Ако питаш защо, как - квантова механика, чети за Беселовите лъчи. Така че светлината е поток от фотони, но не всякакъв поток от фотони е светлина И това сме го дискутирали многократно. Виртуалните частици са артефакт от "вълнуването" на полето. Така както според теорията на полето "частиците" (демек квантите) са проява (състояние) на полето, така се оказва, че уравненията на квантовата механика дават при силни полета (когато взаимодействат поне два източника) вълни, много подобни на квантите (демек се държат почти като "частици"), но с кратък живот, и недостатъчна енергия/импулс, за да бъдат истински кванти. И тези смущения са наречени "виртуални частици".

Статия на WELT: In Russland wächst die Sorge vor einer abgeschnittenen Südfront Според WELT, войната навлиза в нова фаза, в която Русия вече се страхува от срив на фронта си. Изданието пише, че военните експерти все по-често разглеждат последните масирани удари по Киев като опит на Путин да отклони вниманието от негативните новини от фронта. На юг Украйна засили ударите по руската логистика в областите Херсон, Запорожие и Крим. Особено болезнени за Русия станаха атаките срещу транспорта и железопътната мрежа, от които зависи снабдяването на южната група и Крим. WELT, позовавайки се на Института за изследване на войната, отбелязва, че руските териториални придвижвания фактически са сведени до нула, а ВСУ все по-често провеждат механизирани контраатаки и търсят начини да пробият „зоната на смъртта“ на фронта. Отделно руските военни кореспонденти се опасяват от възможен украински пробив в Запорожска област. Ако ВСУ успеят да напреднат в посока Мелитопол, под заплаха може да се окаже целият сухопътен коридор на РФ към Крим.