scaner

Да, логика особена в изявленията му по тоя повод няма. Опитва се да натиска както е свикнал в търговските сделки, но май удря в стена тоя път... Едно мнение от мрежата: Жертва на олтара на евроатлантизма? Как политиката на Тръмп разкъсва връзките между Европа и САЩ – и какво общо има Гренландия Тръмп отново говори за „руската заплаха” край бреговете на Гренландия. Казва, че тя трябва спешно да бъде „отблъсната”. В същото време той напада Канада, заявявайки, че тя е твърде слаба, за да защити Арктика от Русия и Китай. Проблемът е, че тук няма никаква логика. Още вчера Тръмп уверяваше, че Русия не заплашва никого, че балтийските страни няма от какво да се страхуват и че американските войски в Европа могат спокойно да бъдат намалени. А днес изведнъж се оказва, че Русия е толкова опасна, че заради нея трябва спешно да „вземем“ Гренландия, защото Дания уж не се справя. Ако САЩ бяха изразили териториални претенции към страна, която не е свързана с тях с договори за сигурност и исторически добри отношения (да речем, ако искаха да анексират Мадагаскар), едва ли щяха да се сблъскат с такива последствия, с каквито неизбежно ще се сблъскат при конфликт с Европа. САЩ, като прекъснат връзките си с Европа, ще се превърнат от глобална суперсила в периферна империя, доброволно отстъпвайки огромна част от влиянието си, което се укрепваше през следвоенните десетилетия. Дали, изразявайки се с думите на Тръмп, това е добра сделка – да размениш леден блок за нещо много по-голямо – влияние в Европа? Очевидно Вашингтон се надява, че Европа така или иначе няма да избяга, защото е зависима от САЩ по въпросите на сигурността. Ако обаче Тръмп реши да действа направо и принуди да му бъде предадена Гренландия или, което е още по-лошо, я отнеме със сила, това ще бъде катастрофа не само за Европа, но и за САЩ. Цялата следвоенна Pax Americana ще изчезне завинаги, а отворената кутия на Пандора ще се отвори напълно, давайки свобода на действие на всички, които искат да се борят за парче земя на съседа си. Първо, това ще легализира експанзията на Путин, а след това и на други страни, включително Китай. Второ, когато САЩ, които бяха гарант за сигурността на Европа, ударят съюзниците си в гърба, европейците ще се замислят: а изобщо необходими ли са американските войски на континента? Трето, ако Европа въведе ответни мита и погребе търговското споразумение, САЩ ще загубят голям търговски партньор. Имат ли нужда от всичко това? Въпросът е риторичен. Засега подобно поведение на Тръмп изглежда унизително за съюзниците на САЩ. А за враговете – напротив, дава им надежда.

Журналистът от PBS News Ник Шифрин публикува писмо от Тръмп, изпратено до норвежкия премиер Йонас Гару Стьоре, копие от което персоналът на Съвета за национална сигурност на САЩ е препратил на европейските посланици във Вашингтон: „Скъпи Йонас, като се има предвид, че твоята страна реши да не ми даде Нобелова награда за това, че спрях 8 войни ПЛЮС, вече не се чувствам длъжен да мисля само за мира, макар че той винаги ще преобладава, а сега мога да мисля само за това, което е добро и приемливо за САЩ. Дания не може да защити тази земя от Русия или Китай, и откъде са взели „правото на собственост“? Няма никакви писмени документи, само лодка, която е акостирала там преди стотици години, но и ние имахме лодки там. Направих повече за НАТО, отколкото всеки друг от момента на нейното създаване, а сега НАТО трябва да направи нещо за САЩ. Светът няма да бъде сигурен, докато не получим пълен контрол над Гренландия.

В цялата тази история се крие един голям капан за Тръмп и републиканците Има два начина Гренландия да се присъедини към САЩ - като територия, или като щат. Има няколко територии, които не са щати, това са Вашингтон, окръг Колумбия, Пуерто Рико и Гуам. Републиканците яростно се съпротивляват те да станат щати, защото това би наклонило везните в полза на демократите (по причини по-долу). Гренландия обаче е твърде голяма, за да се присъедини като територия, и това води до следните интересни проблеми. Първо, по конституция всеки щат има двама сенатора, независимо от населението му. Гренландия има 57000 жители и ще получи 2 гласа, в сравнение с Калифорния която има 39 милиона жители, и също има само 2 гласа. Второ, в камарата на представителите броят представители зависи от населението на щата, но е минимум един конгресмен. Толкова ще получи и Гренландия поради малкото си население. За електоралната колегия при избор на президент гласовете са равни на сумата от сенаторите и конгресмените, в случая 3. Което я изравнява с Аляска, Върмонт и др. И накрая най-важното, как ще се промени балансът на силите между републиканци и демократи? 90% от гренландците са инуити, а в САЩ коренното население обикновено гласува за демократите. Гренландия е силно заплашена от глобалното затопляне, а републиканската партия игнорира в момента зелените политики. И най-вече, гренладската социална политика е по датски модел, безплатно образование и здравеопазване и силна социална защита - точно противоположното на платформата на републиканците. За кого ще гласуват представителите на гренландците при такъв социално-либерален и екологично ориентиран профил? И най-важното: при сегашното поляризиране в сената често се стига до гласуване 50-50. Двама допълнителни гласа за демократите ще избие столчето под републиканците да упражняват контрол над Сената. Но това изглежда още е на път към главата на Тръмп...

Хайде да се разберем най-накрая, и първо да четем, а после да пишем. НАТО е отбранителен съюз - което ще рече, че целта му е да отбранява територията на членовете си от външна опасност, включая Русия и който друг дойде. Русия не е нападнала член на алианса, и НАТО няма пряка причина "да прави нещо". Това ясно ли е? При Гренландия нещата са наопъки. Гренландия - чрез Дания - е под защитата на НАТО. Така че, защо изобщо намесваш Украйна в тази мисловна верига?

Нали НАТО е създадено точно за такива случаи?

„Най-умната група хора в историята“ – участниците в Конгреса в Солвей от 9 до 11 октомври 1927 г. Айнщайн, Мария Кюри, Бор, Хайзенберг, Шрьодингер с кутията си, Макс Планк, Луи де Бройл, Пол Дирак... Конгресът в Солвей е най-важната конференция за развитието на науката, която се провежда от 1911 г. до днес на всеки четири години в Брюксел от Института по физика и химия „Солвей“. А това е петият конгрес, на който Айнщайн и Бор спорят дали Бог играе на зарове. Интересно е, че великите физици и мъдреци в този спор не се основаваха само на рационални аргументи (това не е упрек към тях, напротив). Айнщайн беше възмутен, че квантовата механична неопределеност на реалността не се вписваше в неговото усещане за хармония в света, а за Бор това беше спор за свободата, невъзможна в напълно детерминирания свят на класическата физика.

Според мен този ход беше нужен, за да се пречупят словесните заплахи и фантазии, и да се премине към по-разумни действия. Силата по отношение на Тръмп е много крайно действие, и Русия и Китай ще се зарадват силно. Виж, да му се намекне на Тръмп, че нобелова награда ще види през крив макарон, това е може би по-действено

Хм, това е доста опасна стъпка за САЩ, и познавайки Тръмп, нищо чудно след няколко дни, като му напомни някой, да каже: кой, аз ли съм казал това? Абсурд... С прости думи, няма как да му се размине. От една страна, това ще вдигне инфлацията в САЩ, защото митата се плащат от вносителите, т.е. от американските граждани. От друга, Европа действа като единен блок, и това действие ще активира общоевропейски мита. Има какво да се удря, селскостопанската продукция е много чувствително за САЩ звено, там са много от избирателите на Тръмп, големите компании също. Демек договорът, който до преди няколко месеца САЩ сключиха с Европа за митата, става аут, и проблемът възниква отново. Защото Тръмп е наясно, че митата не са добре за САЩ, затова само ги размахва като заплаха, но почти ведна след това ги сваля и търси да се договаря. Освен това чрез този агресивен натиск Тръмп рискува Дания и Гренландия да втвърдят тона и да ограничат или предоговорят условията за ползване на базата Туле, което би било катастрофа за американската противоракетна отбрана и наблюдението на Арктика. Това е опит на Тръмп да приложи любимата си тактика на „максимален натиск“ (типична за бизнес сделки) върху суверенни държави и съюзници. Съответно рискът е, че вместо да получи Гренландия, той може да получи разпокъсано НАТО, по-скъп живот в САЩ и засилване на позициите на Русия и Китай в Арктика. И ако има останал някой възрастен в Белият дом, най-вероятно ще му го каже.

„Двойно послание за САЩ“. В Гренландия започнаха да пристигат европейски военни. Засега малко Няколко европейски страни изпращат свои войници в столицата на Гренландия Нуук в рамките на разузнавателната операция „Арктическа стойност“ – учения, които се ръководят от Дания. За участието си в ученията вече са обявили Франция, Швеция, Германия, Великобритания и Норвегия, а по-късно към тях се присъединиха и Нидерландия. Франция изпраща в Гренландия около 15 специалисти по водене на бойни действия в планински местности, Швеция изпраща трима офицери, Норвегия – двама, Нидерландия – един офицер от флота. Великобритания също изпраща един офицер. В навечерието представители на Гренландия и Дания се срещнаха във Вашингтон с представители на САЩ, но не постигнаха съгласие относно бъдещето на най-големия остров в света. Въпреки че изпращането на само няколко военни от някои европейски страни в Гренландия на фона на заплахите на Доналд Тръмп да анексира острова на пръв поглед изглежда наистина комично, тяхната цел не е пряко военно противопоставяне на САЩ. Обективно погледнато, колкото и войници да изпрати Европа в Гренландия – 100, 1000 или дори 5000, те при всички случаи няма да са в състояние да се противопоставят сериозно на САЩ, ако разглеждаме крайно малко вероятния хипотетичен сценарий за пряка военна инвазия на Тръмп на острова и започване на боеве там. Америка потенциално е способна да смаже със сила всеки военен контингент и силите, които го прикриват, които ЕС потенциално е способен да разположи и снабдява там. Тук няма какво да се спори. Следователно, най-вероятно е, че целите на такова ограничено разполагане на европейски сили в Гренландия са точно две: Първо, да демонстрират отново своята солидарност пред лицето на външни заплахи, както и самостоятелна политическа субектност, независима от волята на САЩ. Второ, да създадат неприемлив за САЩ външнополитически фон, ако Тръмп все пак се опита да анексира острова със сила. Макар американските въоръжени сили да разполагат с достатъчна мощ за реализиране на военен сценарий, сега те ще трябва да влязат в пряко военно противопоставяне с войници от европейските страни. Едно е да се дебаркираш на фактически беззащитна територия и да смениш флага там, предизвиквайки само всеобщо осъждане, а друго е необходимостта да убиваш свои съюзници по НАТО от няколко държави, което буквално ще погребе цялото влияние и авторитет на САЩ в западния свят. Дори изключително ексцентричният Тръмп и неговият екип го разбират. В резултат на такъв сценарий, при който многонационалният европейски военен контингент в Гренландия се използва фактически като „жив щит“, Тръмп просто се лишава от възможности за безрисково решаване на своите външнополитически амбиции по военен път. И тук ще играе роля не броят на войниците, ракетите и корабите, изпратени от Европа да „бранят Гренландия“, а тяхната най-голяма вариативност от всички възможни страни, както и готовността им за дългосрочно разполагане. В крайна сметка Доналд Тръмп може да продължи публично да намеква за военен сценарий, но сега му остава само политически и икономически натиск върху Дания, а след това и върху целия Европейски съюз. Тактиката е, че ще му отстъпят поне частично и ще му позволят, например, да разшири американското военно присъствие на територията на Гренландия в замяна на отказ от „максималистичните си планове“ за установяване на контрол над целия остров наведнъж. В много отношения това ще бъде типично поведение за Трамп, обсебен от сделките – искай колкото се може повече, натискай за достигане на мнима „компромисна позиция“ и ще получиш това, което всъщност искаш.

Планината Ръшмор в САЩ: създаване на известния паметник на четиримата президенти. Работа над главата на Вашингтон. Както се вижда, предвидливите скулптори и архитекти са направили всичко необходимо, за да я превърнат бързо в главата на Тръмп

Както сме тръгнали на стихотворения, да извадя от дълбокият джоб една осъвременена и преведена на български версия на едно известно стихотворение, "ХОТЯТ ЛИ РУССКИЕ ВОЙНЫ" : Русия иска ли война? Руснакът иска ли война? не питай тази тишина, в която братските могили войниците са приютили. Ти за това попитай тези, които в цинкови ковчези тук от земи съседски влачат стариците да ги оплачат. Попитай храбрите момчета, които днес из Кремъл шетат, с пагона си го украсяват и сопа „мирна” там развяват. Литовец питай и поляк – за тях кошмарът е руснак, попитай пролетта във Прага как мир със сила се налага. Унгарците попитай как войникът руски в руски танк из Будапеща мирно ХОРА гази от тях мира за да опази. Ще ти отвърне побелял финландец доста остарял как „мирно” руската войска там зиме драпа през снега. И братът белорусин даже намерил би какво да каже, че на изгаряща цена дари им братството Москва когато с ордата си зла Суворов палеше села. Попитай техните поля – кръв непокорна ги поля. Попитай ти Украйна братска защо от любовта славянска и от прегръдката на брата защита търси днес при НАТО. Миролюбивият Иван обстрелваше Афганистан и в градове, и във села не мир донесе, а беда. Деца, вдовици във Чечня руснакът иска ли война попитай и ще чуеш сам руснак как „миротворства” там. Грузинец винаги щастлив през сълзи днес ще премълчи, че от съсед „миролюбив” сега земята му гори ! „Руснакът иска ли война?” – от Литва питай до Китай съсед дали един поне ще отговори твърдо: „Не!” (и алтернатива на последният стих) Хотят ли русские войны? Спросите вы у тишины, И вам ответит тишина, Что русские и есть война! ОРИГИНАЛЪТ

Информация от канала на Никита Смагин: Протест в Иран. Ситуация към 14 януари: Тръмп призовава американците да напуснат иранска територия, Русия заявява за неизбежен провал на „цветната революция” в Иран Протестът, според наличните данни, продължава с ниска интензивност в сравнение с пиковите стойности. ISW е установил 7 протестни акции в 6 провинции (на 8 януари са били 156 акции в 27 провинции). Появи се едно видео за голяма протестна акция в Техеран. При това все повече снимки и видеоклипове на трупове на убити по време на протестите в различни части на страната. Огромно разминаване в данните за възможните жертви: от няколко стотици до 20 хиляди загинали. Продължава интернет-шатдаун, властите заглушават Starlink. Имаше информация за частично възстановяване на телефонната връзка, но тя също остава нестабилна. Москва изрази отношението си към протестите в Иран. Захарова нарече случващото се опит за „цветна революция“, протестите – „изкуствено разпалвани“, а организираните от властите проправителствени акции – „гаранция за провала на зловещите планове“. До това РФ се въздържаше от резките изявления по протестите в Иран. Тръмп призова населението на Иран да завземе държавните институции, заявявайки, че „помощта е близо“. В същото време САЩ призоваха всички американски граждани да напуснат Иран. На фона на изявленията на Тръмп проиранските групировки в Ирак изразиха готовност да нанесат удари по американски обекти в региона в случай на удар по Иран. https://t.me/irandezhurniy/5842

Коментар от Игал Левин: Иран не утихват масовите опозиционни демонстрации, въоръжени протести, акции на неподчинение и бунтове. Според данни на Reuters, режимът на аятолите не успява напълно да потисне работата на сателитния интернет Starlink: с част от опозиционните лидери и активисти все още се поддържа връзка. Най-страшната новина днес е, разбира се, за загиналите. Сега цифрата варира от не по-малко от 2000 (според данни на правозащитната организация HRANA) до 12 000 (според данни на опозиционните медии Iran International). Забележително е, че цифрата 2000 се признава дори от ирански служители, на които се позовава Reuters: става дума за общия брой на загиналите – както протестиращи, така и силовици – който режимът вече официално призна. Според данни на същата HRANA, задържани са 16 784 души, което е значително повече от цифрата, обявена наскоро. Днес вечерта Тръмп беше попитан за броя на загиналите и той отговори, че са много и никой не може да посочи точната цифра, но данните се проверяват и вероятно след 24 часа ще се знае повече. Първата снимка – вчерашната първа страница на вестник New York Post, любимия вестник на Тръмп, който, както е известно, той чете лично. В интернет циркулират много снимки с телата на загиналите протестиращи – сигурно сте ги виждали. Ще дам само една за илюстрация: това е втората снимка. Забележително е, че проправителствените ирански източници наричат всички тези хора на снимката терористи. САЩ явно подготвят нещо по отношение на Иран – това следва не само от изявленията на Тръмп, но и ако погледнем малко по-дълбоко, от това, което почти не се отразява в медиите. Така, официални лица от САЩ продължават да провеждат закрити срещи с принц Реза Пехлеви. Много вероятно е да се разработва сценарий за неговото завръщане и поемане на властта. Тук е важно да се разбере, че Пехлеви наистина стана популярен сред бунтуващите се улици: според източници на Axios, протестиращите все по-често скандират името му или вдигат портрети на баща му, което всъщност привлече вниманието на Белия дом. Като пример – третото видео: протести в Карадже преди два дни, някои протестиращи държат портрети на шаха. Четвъртото видео – Техеран, улиците са препълнени с протестиращи. Петото видео ясно илюстрира откъде идва толкова голям брой жертви: стрелба по улиците. На публично място се появи началникът на Генералния щаб на иранските въоръжени сили генерал Абдолрахим Мусави и заяви, че „Израел и САЩ изпращат в Иран терористи от ИД“, които, според него, са именно тези бунтовници. Министерството на външните работи на Русия също се включи и обвини именно западните страни в намеса във вътрешните работи на Иран и опити за дестабилизиране на ситуацията в страната. Казано с други думи, коварният Запад отново иска да реализира в Иран сценария на „цветната революция“. Стана известно също, че КСИР в момента е поел контрола над болниците в цялата страна и арестува ранените участници в протестите, които търсят медицинска помощ. За това пише изданието The Times, позовавайки се на свои източници. В региона се намират около 40 000 американски военнослужещи, които, според източници на Sky News, са в състояние на повишена бойна готовност. Въпреки това, това е очевидно и без източници: в същото състояние на повишена бойна готовност се намира и Армията за отбрана на Израел. Шестата снимка е пример за конфискувано „оръжие“ от протестиращите, което демонстрира иранската полиция. Няколко думи за убитите силоваци: постъпва информация за ликвидирани висши офицери, но ще изчакаме официалните некролози от КСИР – онези с ярките портрети. В обобщение, ми се струва, че съвсем скоро ще видим кулминацията на всичко, което се случва. Продължаваме да наблюдаваме. 13.01.2026 https://t.me/yigal_levin/92231

The New York Times подготвиха интересен материал за провала на руските системи за противовъздушна отбрана във Венецуела по време на операцията на САЩ за залавянето на Николас Мадуро. • Според данни от американски източници, получени по запитване от The New York Times, закупените от Каракас руски С-300ПМУ-2 и „Бук-М2Е” всъщност не са били свързани с външни радари и частично са били на съхранение, а не в разгърнато и бойно състояние. Това е оставило ключови части от въздушното пространство уязвими още преди началото на операцията. • Венецуела е закупила С-300, „Буки“, изтребители Су-30МК2 и потенциално хиляди ракети за ПЗРК „Игла-С“ в рамките на мащабна програма за превъоръжаване от 2009 г. Очакваше се, че такова превъоръжаване ще се превърне в основна „асиметрична“ застраховка срещу САЩ. • Но оперативната готовност се оказа ниска: липса на резервни части, технологии, обучен персонал и логистика, плюс санкции и корупция. Американски източници твърдят, че С-300 и „Буки“ са могли да стоят на въоръжение с години, без да бъдат разгърнати в единна система за противовъздушна отбрана. • Освен всичко друго, по-ранният анализ на снимки, видео и сателитни снимки на NYT показва, че ударите на САЩ са били насочени предимно към позициите на „Бук”, като част от елементите на комплекса са били унищожени директно в складовете, още преди да бъдат разгърнати. Китайските радиолокационни станции, които допълваха руските комплекси, също са били унищожени или повредени от ударите на авиацията. • Преносимите зенитно-ракетни комплекси също почти не са изиграли роля: още през 2024 г. Мадуро заяви, че има около 5000 ПЗРК „Игла-С“ в бойна готовност. Въпреки това, на едно от видеоклиповете беше запечатан само един изстрел, след който разчетът попадна под масиран ответен огън. Американците смятат, че това е демотивирало другите разчети да използват ПЗРК. • Отделна интрига е обявена от журналистите на The New York Times за ролята на Русия. NYT цитира мнението на бивши американски чиновници, че Русия може съзнателно да не е поддържала бойна готовност на венецуелските системи от страх от пряка ескалация с Вашингтон. В допълнение към всичко това, руско-украинската война също е ограничила ресурсите от тренажори, инструктори и резервни части за подкрепа на Венецуела.

Протест в Иране. Ситуация на 13 януари: 100 часа без интернет и спекулации за 12 хиляди загинали Съобщенията за протести са близки до минималните стойности за всички дни от 28 декември. Общо 14 акции в 6 провинции. Няма нито едно свидетелство за мащабен протест. Две съобщения за демонстрации със среден размер (повече от 100 души). Интернет остава изключен повече от 100 часа подред. По всичко личи, че навсякъде липсва и телефонна връзка (не може да се каже със сигурност). Интернетът през Starlink също е почти напълно блокиран. Президентът на Иран Масуд Пезешкиан заяви, че Иран е готов да възобнови преговорите по ядрената сделка. Очевидно е, че Техеран се опитва по всякакъв начин да избегне удара от страна на САЩ, като влиза в преговорния процес с тях. Опозиционният телеканал Iran International публикува данни за 12 хиляди убити по време на протестите. Цифрата почти със сигурност е спекулативна – едва ли телевизионният канал може да изчисли дори приблизителния брой на жертвите. При това самият мащаб на смъртните случаи може да е близо до този. Отделни съобщения за множество трупове в моргата на открито и препълнени болници сочат безпрецедентно потискане на протестите.

В Камарата на представителите на САЩ беше внесен законопроект за анексиране на Гренландия и предоставяне на статут на щат. Документът упълномощава президента да анексира или купи Гренландия от Дания, за да контролира Арктика. След одобрение от двете камари и подписване от президента (ако това се случи), законопроектът ще стане закон.

Учи материалната част, защо само циклиш с измислици? Гренландия е част от НАТО чрез членството на Дания, въпреки че самата Гренландия е полуавтономна територия на Дания, а не самостоятелна държава. През 1951 г. САЩ и Дания сключват споразумение за отбраната на Гренландия, по искане на НАТО, което позволява на въоръжените сили на страните от НАТО да използват съоръжения на острова за отбрана на Северноатлантическата зона. САЩ оперират военна база Pituffik (преди известна като Thule Air Base) на острова. Не слушай изцепките на прислугата на оня жълтия клоун, дето се е развъртял в стъкларския магазин... Не, тук не бива да смесваме "постистина" с банална заблуда.

Това все едно да пуснеш жалките оправдания на Путин: "Украйна е измислена от Ленин и никога не е съществувала, затова по закон е част от Русия". Не всеки коментар от политик носи някакъв смисъл...

Отличен анализ на ситуацията в Иран от Дани Цитринович – експерт от Atlantic Council, бивш високопоставен служител в израелската система за сигурност: Не всяка информация, разпространявана от опозицията, отговаря на действителността. Преди всичко, трябва да се помни: съществува огромен обем дезинформация, главно от елементи, които се стремят да наложат мнението, че „режимът изживява последните си дни“. Съобщенията за падането на градове, дезертирането на високопоставени служители и подготовката на убежище за върховния лидер на Иран в Русия са част от целенасочените усилия да се създаде усещането, че режимът ще падне след броени дни. Напред към репресии Какво знаем със сигурност? Режимът не възнамерява да се предаде. Речта на Хаменеи от 9 януари вероятно е послужила като сигнал за значително засилване на репресиите; по всичко личи, че тази нощ е имало сериозни сблъсъци между протестиращи и силите на реда. Режимът не е в състояние да спре протестите Основният проблем на режима остава: той не е в състояние да спре протестите дори след мерки като пълно изключване на интернет. Този факт и засилването на репресиите вероятно ще доведат до значително увеличение на броя на жертвите в следващите дни (правозащитни групи вече съобщават за повече от 190 загинали). Но дори и протестите да утихнат, положението на режима ще остане изключително сложно. Режимът разчита на огромна база от поддръжници Трябва да се има предвид, че режимът в Иран има стабилна база от поддръжници. На последните президентски избори за ултраконсервативния кандидат Джалили са гласували над 13 милиона души. Тази база е опората на режима и осигурява дейността на „Басидж“ и Революционната гвардия (КСИР). Тези сили няма да изчезнат. Закулисната борба е в разгара си Въпреки това, като се има предвид, че режимът не е монолитен, зад кулисите най-вероятно се води борба за избора на политически курс. Това е важно, тъй като въпреки очакванията за незабавен крах, в момента има голяма вероятност от вътрешни промени: или драматична промяна в курса, водена от президента Пезешкиан и Али Лариджани с подкрепата на бившия президент Роухани, или екстремно затягане на политиката, ако КСИР поеме пълното управление на страната. Опозицията няма сили и лидери На този фон трябва да се помни, че в Иран няма реална опозиция на режима, а външната опозиция е разединена и слаба. Тя може да предизвика режима на символично ниво (призиви за възстановяване на монархията), но реалното й влияние „на земята“ е минимално, с изключение на масовото разпространение на дезинформация. Загуба на стабилност Трябва също да помним, че много иранци, които се противопоставят на режима, се страхуват от неговия колапс поради възможния вакуум на властта, нестабилността и заплахата от разпадане на Иран на отделни провинции. Това е особено важно, ако действащото правителство успее да предложи алтернатива на сегашния курс. С други думи, много от противниците на режима едновременно се страхуват много за съдбата си в случай на неговия падане. Цялата надежда - на армията Ахилесовата пета на иранската система за сигурност е армията . Съмнително е, че ще видим дезертиране в редиците на Революционната гвардия, поради тяхната дълбока привързаност към режима, но именно армията може да се изправи пред предизвикателство в случай на значителна ескалация на репресиите. Вашингтон на кръстопът На фона на очакваното рязко засилване на потискането на протестите, дилемата на Вашингтон относно ангажираността и подкрепата на протестиращите ще се изостри, като се имат предвид изявленията на президента Тръмп по този въпрос (включително предупрежденията му, че е готов „да започне да стреля в отговор“). Не бива обаче да се учудваме, ако администрацията се възползва от ситуацията и отново предложи на Иран ново дипломатическо споразумение, в рамките на което Иран да се откаже от обогатяването на уран на своя територия. Заключение: Режим се сблъска с безпрецедентни демонстрации, вероятно най-сериозните от 1979 г. насам. Но онези, които очакват повторение на сирийския сценарий, може да останат разочаровани: режимът все още разполага със значителна подкрепа, която ще осигури жестоко потискане в следващите дни. Съдейки по реакцията на протестиращите, в редиците на правителството може да настъпят значителни промени, още преди да се стигне до някакъв колапс, който в крайна сметка може и да не се състои... https://t.me/vostochnysyndrome/20705

Роскосмос предлага да покрие земята със високоскоростен блокиран интернет...

Поради спреният в Иран интернет продължава да идва много накъсана информация. ------- От Игал Левин: 14 дни протести в Иран – ситуацията продължава да се нажежава. Има населени места, за които е по-правилно да се говори за въстание, а не за протест. Генералният прокурор на Иран Мохамад Мовахеди Азад заяви, че всеки участник в протестите вече може да бъде обявен за „враг на Аллах“. Това се наказва със смъртно наказание, ако се наложи. Хаменеи приведе КСИР в състояние на безпрецедентна бойна готовност. Тук трябва да се отбележи, че не случайно корпусът се нарича гвардия – тяхна пряка отговорност е да запазват и защитават режима на аятолите. За потушаване на протестите вече официално са ангажирани не само полицията и КСИР, но и армията, чиито командири заявиха, че са готови да се борят с бунтовниците. Протестите, бунтовете и въоръжените изяви обхващат вече повече от 150 населени места. Броят на загиналите, според различни оценки, е от 60 до над 200 души, а броят на задържаните вероятно надхвърля 3000. Синът на сваления през 1979 г. шах на Иран Реза Пехлеви призова за още две нощи на демонстрации срещу режима на аятолите и отбеляза, че се готви да се върне в Иран. Първото видео – ирански революционери демонстрират оръжията си, с които са готови да се изправят срещу КСИР. Второто видео – Техеран, Таджриш, най-богатият и престижен район на града. Третото видео – също Техеран, по улиците има много хора. Четвъртото видео – Техеранпарс, протестиращите изгориха бронирана машина на КСИР. Петото видео – също Техеран, хора по улиците. Шестото видео – Йезд, административен център на едноименния остан, който вчера излезе изцяло извън контрола на силите на реда. Седмото видео – официалните медии на режима на аятолите публикуват кадри с заловена революционерка, от която е иззет пистолет. Прорежимните медии публикуват много такива видеоклипове, за да легитимират насилието срещу протестиращите. Осмото видео – Техеран снощи. Изгорен автобус на КСИР. Девето видео – компилация от кадри, на които силите на реда стрелят по протестиращите. Десето видео – Керман, също много хора по улиците. За изявленията на Тръмп, Линдзи Греъм и Рубио със сигурност вече сте чели или чули днес. Ако сте ги пропуснали, ето ги. Но едно е очевидно: КСИР е безкрайно лоялен към режима. Те никога няма да преминат на страната на народа и знаят как да потопят този народ в кръв. Тоест, ако няма външна намеса, вероятността протестът да бъде потушен, както и преди, е изключително висока. Но важно е друго: каквито и да са резултатите от тези събития, те са само симптом на факта, че режимът на аятолите е обречен именно структурно, като система. Повече по този въпрос – тук. 10.01.2026 https://t.me/yigal_levin/92109 -------- Друг източник (видеоклиповете са в линка долу): Техеран е в пламъци. Броят на загиналите вече е стотици Въпреки почти пълното блокиране на интернет, от Иран продължават да се промъкват видеоклипове — вероятно чрез Starlink. Те показват горящия Техеран. Според американското списание Time броят на загиналите вече надхвърля 200 души. В пламъци е и джамията Ал-Расул в северозападната част на града. В района Саадат-Абад демонстрантите скандират „Смърт на Хаменеи“, а наблизо горят сгради. В Нармак горят жилищни сгради, на фона се чуват изстрели и викове. Кадри от протестите пристигат и от други градове – Мешхед, Тебриз, Кума, съобщава Associated Press. Режимът в много места отговаря с огнестрелно оръжие. Според данни на правозащитниците от Iran Human Rights, стотици хора са ранени, а реалният брой на загиналите може да е значително по-висок от по-рано обявените 51. Time се свърза с лекар от Техеран: според него, само в шест столични болници са регистрирани не по-малко от 217 убити демонстранти, повечето от които – с бойни патрони. Тези данни все още не могат да бъдат проверени независимо. https://t.me/nexta_live/109941 ------ Трети източник: Протести в Иран. Ситуация за 11 януари: информационна мъгла на фона на обявяването на протестиращите за „терористи“ Информация за протестите в Иран идва все по-малко. Освен прекъсването на интернет и телефонните връзки в страната, Ислямската република се опитва да потиска сигналите на Starlink с помощта на средства за радиоелектронна борба (РЕБ). Вероятно част от тези средства са руско производство. Информацията за протестите е значително по-малко, отколкото преди няколко дни. ISW е отчел 60 протестни акции в 15 провинции, като 8 от тях са големи, с брой над 1000 души. Най-забележимата активност е в Техеран и околностите, Мешхед, Йезде и Тебриз. Възможно е активността наистина да е намаляла на фона на по-агресивното потискане. Въпреки това, очевидно е, че става все по-трудно да се съобщава за протестите. Показателна е позицията на един от най-качествените OSINT-канали, проследяващи протестите в Иран: той престана да публикува обобщени данни за броя и графиките, тъй като в настоящите условия такива оценки са нерелевантни. Иранските власти промениха реториката си – сега протестиращите не се наричат „бунтовници“, а „терористи“. Тези промени вече водят до по-твърдо потискане на изявите. TIME съобщава за 217 убити само в Техеран (въпреки че няма пълна увереност в източника). Персийската „Би-би-си“ според своите източници твърди, че има 110 убити в Техеран и Решет. Правозащитниците говорят за най-малко 65 потвърдени случая на загинали хора, от които 15 са представители на силите за сигурност. Постъпват и данни, че болниците са препълнени с хора с огнестрелни рани, а властите заплашват медицинския персонал за предаване на информация за убитите и ранените в медиите. Появиха се първите съобщения за привличането на иранската армия за потушаване на протестите – според някои данни, нейни подразделения са прехвърлени в Карадж, най-големия град-спътник на Техеран. Иранската армия традиционно не се привлича за такива операции и засега не е ясно доколко нейните части ще бъдат мотивирани. Постъпват и нови съобщения за участието на подразделения на КСИР в потушаването на протестите: продължават действията в Керманшах, а също така сили на КСИР са прехвърлени в кюрдските райони на Западен Азербайджан. The Wall Street Journal и The New York Times пишат за обсъждането в администрацията на Тръмп на планове за възможен удар срещу Ислямската република. Самият Тръмп публикува изявление, че САЩ са готови да подпомогнат протестите в Иран. https://t.me/irandezhurniy/5815

Още малко информация, превод и обобщение от Игал Левин, отговаряща на по-общите въпроси "какво и защо": Iran’s Crisis of Calculation (По статия от майор Александър Гринберг от авторитетния израелски Think tank — Йерусалимския институт за стратегия и сигурност (JISS) — за анатомията на настоящите протести в Иран. Превод и обобщение — Игал Левин.) • Преди да се опитаме да разберем какво се случва в Иран, трябва да помним, че анализът на ситуацията там винаги е сложен: режимът в Иран е политически изключително стабилен и от 1979 г. насам е преживял многобройни предизвикателства. • По-ранните протести бяха предизвикани от фалшифициране на изборите (2009 г.), покачване на цените на горивата (2019 г.), социални и културни изисквания (2022 г.). • Днешната вълна от протести и въстания е уникална, тъй като е предизвикана от пълна загуба на икономическа предвидимост – т.е. невъзможността на хората да предвидят и планират икономическата си дейност. • В една функционираща икономика продавачите, потребителите и предприятията имат предвидим хоризонт: цените, валутните курсове и данъците се променят, но остават прогнозируеми. • В Иран към края на 2025 г. се наблюдава изчезване на тези основни условия: курсът на риала се срива, което разрушава нормалните търговски пресмятания; търговията става математически ирационална – продавачите не могат да определят адекватно цените и да планират бизнеса си; това доведе до масово затваряне на магазини, особено в традиционните търговски центрове. • Официалната инфлация в страната е 42,2%, което подкопава реалната покупателна способност, а ръстът на цените на продуктите е 72%, което вече е буквално непосилно за големите маси от населението. • В предложения бюджет за 2026/27 г. се планира увеличение на данъчната тежест с 62%, което се възприема от обществото като опит на държавата да изтегли ликвидност в условията на икономически колапс. • Просто казано, нито обикновените граждани, нито търговците виждат перспективи за близкото бъдеще – животът става непоносим. • Протестът започна именно така – като чисто икономическо недоволство, и едва след това към него се присъединиха политически лозунги. • За Иран трябва да се разбере следното: настоящата му икономика е просто невъзможна при сегашния политически курс – режимът трябва да бъде сменен, ако Иран иска да оцелее. • Хората са ядосани, че Техеран харчи пари за чуждестранни авантюри – не случайно един от популярните лозунги стана: „Нито Газа, нито Ливан – ще дам живота си за Иран“. • Поражението и фактическата военна безпомощност в 12-дневната кампания срещу Израел, загубата на Сирия и поражението на „Хизбула” само подхраниха тези настроения: защо да се харчат пари за война срещу еврейската държава, ако все пак ще загубиш тази война? • 12-дневната война се превърна във важен елемент, ускорил загубата на доверие на населението в способността на режима да управлява общата ситуация. • Режимът на аятолите все още разполага с балистичен арсенал, но той разбира, че нищо не може да попречи на Израел или Съединените щати да започнат нов кръг от удари, ако това се наложи. • Залавянето от Съединените щати на диктатора на Венецуела Николас Мадуро беше изненада за иранския режим. То разсея остатъците от надеждата, че Иран може би ще успее да „се справи с Тръмп“, както се надяваха някои ирански прагматици. • За високопоставените ирански чиновници дръзката акция на американците в Каракас без съмнение поражда тревожната перспектива за подобни действия срещу Иран. • Грийнбърг твърди, че това не са поредните протести, а системна промяна: когато икономиката престане да бъде предсказуема, социалният договор на практика се разпада. • Именно протестите като такива не заплашват режима – режимът е заплашен от загубата на способността си да изчислява и планира бъдещето си и да отговаря за последствията.

Информация за протестите от вчера, от YIGAL LEVIN: ----- Вече почти две седмици в Иран продължават масови протести, актове на неподчинение, саботаж, нападения над силите на реда и въоръжени изяви. Интернет е блокиран, но чрез нелегални терминали Starlink, внесени контрабандно, опозицията продължава да поддържа връзка с външния свят. Жертвите вече са над 50, а стотици са осакатени и ранени. Нараства и броят на загиналите сили на реда. Това са най-ниските оценки – тези, които са потвърдени. Реалните цифри ще разберем едва след като всичко приключи. Диктаторът на Иран Али Хаменеи нарече протестиращите вандали, които действат в интерес на САЩ. Шахзаде Реза Пехлеви – престолонаследник и син на Мохамед Реза Пехлеви, същият, който беше свален от власт през 1979 г. по време на ислямската революция – призова директно Тръмп да се намеси. Тук трябва да се отбележи, че Реза Пехлеви, който е в изгнание, е изключително популярен сред част от опозицията. Няма дума за възстановяване на монархията, а самият шахзаде неведнъж е отбелязвал, че е готов да оглави временното правителство на преходния период и да се заеме с изграждането на демокрация. Много млади иранци никога не са живели при шаха и призивът към наследния принц е по-скоро призив към Иран преди идването на власт на аятолите, а не към монархията като такава. Първото видео – Техеран, булевард Андарзагу. Съобщава се, че само там вече има няколкостотин хиляди души. Второто видео – Екбатан, Техеран. Много хора продължават да излизат по улиците. Третото видео – Мазандаран, град Тонекабон. Протестиращите бият „басидже”. Четвъртото видео – Хамадан. Протестиращите отново издигат флага „Шир-о-хоршид“ (Лъв и Слънце). Петото видео – Керманшах. Момичета подпалват плакат с генерал Сулеймани. Шестото видео – Йезд. Последното видео преди изключването на интернет. Седмо видео – Рамсар, изгорен полицейски участък. Има много такива изгорени блокпостове, участъци и бази на „басидж“ в цялата страна. Осмо видео – Чахармехал и Бахтияри, Фарохшахр. Протестиращите изгарят семинарията. Девето видео — Исфахан сега. Улиците са препълнени с хора. Десето видео — Саадатабад. Протестиращ вдига снимка на принц Реза Пехлеви, за когото писах по-горе. По повод загубите на силите на реда. Просто като пример за едно от циркулиращите съобщения: подразделението на КСИР в Керманшах „Наби Акрам“ при провеждането на неуспешна операция срещу въстаниците в района на Даре-Дераз е загубило от 10 до 15 души убити. Такива съобщения не могат да бъдат проверени, но режимът обикновено не крие загубите – малко по-късно задължително ще се появят некролози. За въоръжените кюрди от Керманшах, които обявиха началото на военни действия срещу КСИР, писах днес следобед – ето, ако сте пропуснали. https://t.me/yigal_levin/92049 ----- Протестите в Иран тази нощ не само не затихват, а напротив, набират сила – още няколко видеоклипа. На първия клип се вижда как в Техеран един от протестиращите хвърля коктейл Молотов по административна сграда. Именно в Тегеран има много жертви, цифрите вече достигат 100 и дори 200, което е напълно реално. Мнозина справедливо сравняват този протест с протестите от 2009 г., но разликата не е само в мащаба. Важна разлика от предишните протести е наличието на сателитен интернет, повече оръжия, по-добра организация. https://t.me/yigal_levin/92065

Опит за прогноза на близкото бъдеще. И така. На база горният анализ, какво може да съдържа речта на Тръмп в Давос, продължение от ТУК. 1⃣ „Златният век съм аз“: „Златният век, който обявих преди година, е реален. Вие видяхте: икономика, сигурност, мощ. Това се случи, защото аз се върнах“. Не „ние проведохме реформи“, а „моето завръщане е промяна на реалността“. 2⃣ „Старият ред умря“: „Тези структури, които сте създавали десетилетия наред, са мъртви. Не защото аз ги разруших. Те бяха илюзия“. Функция: глобалните институции никога не са имали реална сила. Това беше колективна халюцинация. 3⃣ „Моята сила е единствената реалност“: Повтаря тезата на Стивън Милър: „Живеем в свят, управляван от сила“ с важна поправка – не от която и да е сила, а от неговата. 4⃣ Кулминация: „Глобалната система, която считате за даденост, се поддържа от моето решение. Аз решавам всеки ден дали да поддържам този ред. Венецуела показа, че когато аз реша, реалността се променя за една нощ.“ Или по-радикално: „Вие съществувате като лидери, защото аз ви позволявам. Вашите икономики функционират, защото аз го допускам.“ 5⃣ „Гренландия – психологическа необходимост“: той вече каза в NYT: „психологически необходима за успеха“. В Давос ще разкрие: „Не мога да функционирам като лидер на свободния свят, ако част от арктическата територия, критична за сигурността, не ми принадлежи. Не става въпрос за стратегия, а за психологията на силата. Притежанието дава това, което не можеш да получиш, просто като подпишеш договор.“ Неговите психологически нужди са напълно легитимно основание за териториална експанзия. 6⃣ „Изберете“: „Всеки от вас, всяка страна – вие избирате. Да бъдете част от златния век или да му се съпротивлявате. Съпротивата е безполезна, не защото съм жесток, а защото аз съм историята“. В крайна сметка: Реалността е производна от субекта: „светът е стабилен, защото аз решавам“ Външните структури са илюзорни: международното право, институциите не съществуват като ограничение Причинността е едностранна: субектът въздейства върху света, но светът не въздейства върху субекта Психологическите състояния на субекта са неоспорими факти, по-значими от всички останали. Но! Проблемът с реалността е, че тя съществува. Солипсистичното бълнуване решава конфликта между грандиозността и реалността чрез унищожаване на втория член на уравнението. Реалността се обявява за част от съзнанието – конфликтът изчезва. След катарзиса в Давос, когато тезата „светът съществува, защото аз го поддържам с волята си“ е изразена публично, неизбежно ще настъпи сблъсък с факта, че: - Светът не се променя с едно обаждане. - Икономиката не се подчинява на декларации - Съюзниците се опитват да действат в свой интерес - Тялото старее, а смъртта наближава Реалността не престава да съществува от това, че субектът я е обявил за несъществуваща. Възниква катастрофално напрежение. Личността в психоза няма механизми за обработка на това противоречие, за приемане на реалността такава, каквато е. И така започва движението към катастрофално сблъскване. Първа фаза – еуфория: той каза това пред световните елити – и те не се възмутиха. Мнозина аплодираха. Значи това е истина. Втора фаза – първа фрустрация: реалността демонстрира независимост. Критичен момент: реалността, която той обяви за производна от волята си, демонстрира съпротива. Която от своя страна ще получи отговор по следните направления: Параноична ескалация: „Враговете блокират волята ми. Китай и Иран се координират. Дълбоката държава саботира. Трябва да се намерят и унищожат онези, които пречат.“ Демонстрация на абсолютна сила: „Реалността не разбира, че говоря сериозно. Нужна е демонстрация, след която да не останат съмнения.“ Ускорение към финала: „Неопределеността е непоносима. Нужен е абсолютен кризисен момент, в който или светът окончателно ще потвърди моята всемогъщност, или ще настъпи крах“. Трета фаза – импулс: първият катастрофален импулс. Ултиматум към Иран с ядрена заплаха. Или военна операция в Мексико срещу картелите. Или опит за силово завладяване на част от Гренландия („установяване на военна база“ без съгласието на Дания). Или пряка военна атака срещу Русия с цел „принуждаване към мир“. Възможни са комбинации. Няма смисъл да се правят прогнози по-нататък.

Един интересен психологически анализ в две части, началото ТУК. В първата част - от къде се тръгна, до къде се стигна. В следващата част - какво да очакваме от речта му в Давос: И така. Това, че Тръмп е нарцис, е общоизвестно. Но трябва да се разгледа по-подробно. Нарцистичното разстройство на личността – грандиозност, изискваща постоянно външно потвърждение. Човекът е зависим от отражението си в другите, но запазва способността си да тества реалността. Той знае, че грандиозността изисква потвърждение, затова манипулира средата, събирайки възхищение. Мания за величие – загуба на критичност. Грандиозността става аксиома, която не изисква външно потвърждение. Противоречивата информация не коригира картината на света, а се вгражда в маниакалната система. Сред начините за преход от едното към другото е „излишъкът от потвърждение”. Идеята за величието получава постоянна подкрепа, става хиперзначима, но все още не е напълно откъсната от реалността. Прагът на доказателственост спада за идеите, съответстващи на грандиозността, и нараства за противоречащите. Критичен механизъм на преход, когато идеята започва да генерира интерпретации на реалността, вместо да се проверява от нея. Натрупване на „магически съвпадения“: колкото по-голям е успехът, толкова по-често възниква: „Помислих си – и това се случи“. При висок статус светът наистина се приспособява (хората предвиждат, изпълняват неизказаното). Нарцистичната обработка пропуска междинните звена: не „аз съм влиятелен → хората реагират“, а „аз искам → се случва“. Буквално „моето съзнание организира света“. Солипсистичното бълнуване – черешката на тортата: не просто мегаломания („аз съм най-великият“), а преживяване „реалността е производна от моето съзнание“. Траектория 2025 Януари. Инаугурация: „Златният век на Америка започва точно сега“. Не „ще започне“, не „ние ще започнем“ – започва точно сега. Реалността се променя с факта на неговото присъствие. Февруари-март. Тестване на границите: серия от укази за излизане от международни организации (СЗО, Парижкото споразумение за климата, агенции на ООН). Вътрешна логика: „тези структури се преструват, че ме ограничават – аз показвам, че те не съществуват“. Април-юни. Разширяване на възможностите: ескалация на реториката, териториални претенции (Панама, Канада – първо като шега, после по-сериозно). Проверка: може ли да се говори за териториална експанзия без твърда съпротива? Резултат: може. Юли-октомври. Изолация от корекция: нарастване на импулсивни решения, търговски войни, заплахи към съюзниците. „Възрастните в стаята“ са изтласкани. Околните са напълно лоялни, никой не казва „не“. Ноември-декември – Подготовка за пробив: конкретизиране на военния план за Венецуела. Критичен момент: генералите казват „това е рисковано“, той настоява, те се подчиняват. Потвърждение на ново ниво: дори тези, които контролират употребата на сила, не могат. 3-4 януари. Операция във Венецуела: нощен рейд в Каракас. Операцията е успешна от техническа гледна точка. Това е точно изпълнение на плана. Вътрешна логика: аз замислих → заповядах → спецназът изпълни → врагът е в затвора. Пряка връзка: воля → резултат. 5-7 януари. Каскада от заплахи: публични заплахи към 8 държави едновременно. Защо веднага всички? Вътрешната логика се промени: „Ако успях с Венецуела, значи мога с всички“. 7 януари. Скъсване с глобалния ред: президентски меморандум за излизане от 66 международни организации (35 не-ООН, 31- ООН). Публична демонстрация: глобалните институции не съществуват. 8 януари. „Моята собствена морал“: интервю за The New York Times. Журналист: има ли ограничения на вашата глобална власт? „Да, има едно нещо. Моята собствена морал. Моят собствен разум. Това е единственото, което може да ме спре“. Това е завършената формулировка на солипсистичното бълнуване. Защо сега? Проверка: какво ще стане, ако го кажа на глас? Ако светът не реагира – потвърждение: аз наистина съм неограничен. Подготовка за Давос: след 2 седмици – Световен икономически форум. В интервю: „Ще обсъждам тази тема и много други в речта си в Давос“. Психотична необходимост: Вътрешното преживяване „аз съм източникът на реалността“ е непоносимо, ако не бъде изречено.