scaner

По съвсем очевидни причини. И основната е липса на фалсифицируемост. Защо мислиш, че хората продължават да вярват в тях? Защото науката не може да ги опровергае по причина, че те не допускат опровержение. Ето ти от най-известните примери. Само по характеристиката "фалсифицируемост", макар тя не е единствената по която куцат конспирациите. Нещата не опират до истини, а до това, дали теорията дава възможност да се достигне до тях, или е само затворена логическа конструкция. 1. "Земята не е кълбо, а плосък диск. НАСА и 'властите' укриват истината." Твърдението е неопровержимо в практиката според вярващите, защото всяко доказателство (сателитна снимка, експеримент, GPS) се обявява за „фалшификация“. Ако човек сам направи наблюдение (кораб, изчезващ зад хоризонта), се казва, че е оптическа илюзия. Демек няма възможен експеримент, който да убеди вярващия, защото всяко опровержение се включва в конспирацията. Ако погледнеш и другите критерии за наука, лесно сигаш до извода, че теорията е ненаучна, защото не е проверима, не е предсказателна, и е самозатворена логически. 2. "Ваксините съдържат чипове за контрол на хората" Ако се подхождаше научно, лесно можем да проверим това пряко, например изследвания под микроскоп, химичен анализ и подобни. Но тук се включват аргументите, правещи теорията неопровержима: "Чиповете са толкова малки, че не могат да се видят,“, "това са течни чипове и не се виждат", "учените също са в заговора.“ И чрез подобни аргументи теорията може да се разширява неограничено без да се доближава до проверимост и опровержимост. 3. "Лунното кацане е инсценировка" Научни аргументи, основани на проверка могат да бъдат например това, че СССР (съперникът!) е наблюдавал кацанията и не ги е оспорил. Или това, че лунните отражатели, поставени от астронавтите, още се използват в лазерни експерименти. Или резултатите по химичният състав на пробите, различен от земният. В действителност отговорът на вярващите е: "всичко това е фалшифицирано“. Което пак лишава и тази теория от фалсифицируемост. Изписаха ми се пръстите да ти давам очевидни примери. Наблегни на фалсифицируемостта.

И като погледнем накрая, виждаме как Копилот се е олял съвсем - защото това твърдение не е верно и не следва от написаното преди него И последното твърдение е същата боза... Да не говорим за съмненията, които нямат нищо общо с твоите спомени... Само да вметна, съмненията по отношение на коефициент 2 Айнщайн е имал, но по отношемие на друга история свързана с гравитацията няколко години по-късно. Затова - ако не познаваш материала, с ИИ трябва да се подхожда много внимателно. Да го ползваш да те научи на нещо от нулата не е добър подход.

В конспиративните теории има логика в излишък , въпреки това те не се причисляват към науката. Фалсифицируемостта е най-важното качество, тя не изключва логиката, разбира се. Но за наука са нужни и останалите изброени от мен качества. Не, това не следва от никъде. Може логика да има колкото си иска, религиозните философии не страдат от липса на логика (иначе никой няма да им се върже), но се считат за затворени ненаучни системи. Защото не притежават характеристиките, които вече изредих. Ти се съсредоточаваш на частни характеристики на научната теория, които могат поединично да са притежание и на други глупости, а тя е много повече. Е, помисли малко де. Примерът показва, че теорията не дава критерии, по който да бъде обявена за грешна (съответно изводите и не са проверими, трябва да се приемат на вяра), тя е логически затворен кръг който може за всичко да даде обяснение, без да можем да проверим дали то е вярно или не. Наличието на обяснение и логика в него още не е критерии за правилност. А липсата на такъв критерии в една система я прави ненаучна. Една научна система трябва да може да създава твърдения, които при проверка да могат да я опровергаят, това е фалсифицируемостта. Както в математиката, ако приемем някаква аксиома за вярна, може да изградим една система (например геометрията, историята с петият постулат на Евклид например, две успоредни прави не се пресичат). Ако приемем за вярна нейната противоположност, на база логиката можем да изградим друга непротиворечива система (в примера с геометрията, това е неевклидовата геометрия). Коя е вярна тук даже не стои като въпрос, защото матерматиката е език с който можем да опишем и двете ситуации, верността им не се определя в математиката а извън нея. Нататък е безсмислено да се повтарям. Има една много ценна книга на Карл Попър, "The Logic of Scientific Discovery" (не знам дали я има на български...), там са разгледани добре критериите за наука (общоприети) и най-вече за нуждата от фалсифицируемостта. И ще можеш да си отговориш за историята

Това са две несвързани формули с различен смисъл. Някакви безпочвени фантазии... Градски легенди? Знания от Фейсбук? Както казах, двете формули не са свързани пряко. При кинетичната енергия участва скоростта с която се движи тялото. А при енергията в покой, очевадно C не е скорост на движение на тялото. Във формулите трябва да се следва смисъла, а не визуалните прилики.

Ти сега на думите на Айнщ=айн ли щ=е вярваш, които толкова пъти цитира, или на едно нещастно и в случая халюциниращо ИИ? Върни се към първоизточниците, образованието в случая ясно трябва да ти покаже кое твърдение е верното. А ако беше разбрал нещата, и сам щ=еше да се ориентираш, ама на... Не. Най елементарната относителност на едновременноста, описана в първата статия на Айнщайн, линк към която дадох по-горе.

Другото обяснение идва от геометрията на Минковски Това нагледно, щото явно не схващаш как се стига до относителността на едновременността, от която всичко произтича кристално ясно. Ти разсъждаваш много ограничено, представяйки си графично двете системи нарисувани като координати една до друга, но очакваш да имат различен мащаб по времевите оси (щото времето се забавя). Както казах, това не работи, защото е в противоречие с относителността на едновременността. Минковски дава друга картинка: пак имаш двете координатни системи, но завъртяни така, че времевите оси не са паралелни. Тогава вуаля, точките с един и същи момент (едновременни) по оста на едната система ще се проектират хем в различни моменти по времевата ос на втората, хем и на различни координати, при това колкото по-отдалечени, толкова с по-голям интервал по времевата ос на втората. Демек 100% се покриват свойствата на относителността на едновременността. Но това е само графична патерица, цялата информация се съдържа в артефактът "относителност на едновременността", и е достъпен с просто алгебрични оценки, би трябвало да е по силите на всеки завършил гимназия (а що не се получава при тебе, не знам). И както се вижда, без да намесваме "забавяне на време", което дори не сме дефинирали

Някакви детайли от задачата ти пречат да видиш проблемът в цялост. Ако времето в другата - подвижна - система се забавя, то всички часовници в нея трябва да изостават спрямо системата от която наблюдаваме, защото се движат в нея. Да, ама не. Огледай пак закономерностите около относителността на едновременността. Там два часовника от подвижната система имат различно показание, като разликата нараства пропорционално на разстоянието между тях. Ако времето в подвижната система се забавяше, то тези часовници трябва да показват еднакви показания, но по-малки от часовниците в системата от която наблюдаваме - нещо, противоречащо на относителността на едновременността, нали? Значи концепцията със "забавяне на времето" не работи. А именно тази концепция води и до всички парадокси Просто е. Сега просто трябва да осмислиш нещата в контекста на изоставане на часовници.

И тъй като не сме намесили дефиниция за време, не можем да говорим за никакво забавяне на времето, нали? Говорим само за изоставане на часдовници, както е дадено по условие. Фантазирането за забавяне на времето вкарва мисленето в блатото без никаква полза. Придържай се към това което е дадено, както е правил и Айнщайн. И може да разбереш, иначе няма. И прочети няколко пъти последното изречение, което си цитиралм за да разберешщ за какво говорим.

На който не му е ясно защо един часовник изостава спрямо друг и как се разбира това без да се намесва дефиниция за време - ТУК, параграф 2 накрая (страница 5 от файла) - за относителността на едновременността. Там става ясно как две събития в една система са едновременни (и двата часовника които са при тях показват едно и също) и как в друга система двете събития не са едновременни, следователно единият часовник е "изостанал" спрямо другия и спрямо локалният часовник от другата система. Нужните знания - умножение, събиране, изваждане и деление, както и способност да се разбере условието на задачата. Който се справи, може да продължи с четенето, за да види как без дефиниция на времето се изгражда и останалата част от СТО, просто и логично. Но без тролинг и разводняване тук.

Хахаха, толкова дъвкахме тея въпроси, и ти още ме си схвамал? Припомни си училищната аритметика, последвай разсъжденията на Айнщайн и получавашотговор. Що се правиш на тъп? Или не се правиш Нещата трябва да се четат с разбиране. При тебе то липсва, и няма само да дойде. Малко мърдане на гънки трябва тука... Слушай ме сега внимателно. Достатъчно пъти повтаряш тези безсмислици. Няма да има следващ път. Това е форум за наука, не за тръшкане.

Това е просто терминология за състояние. Какво да и се оспорва на терминологията? или на състоянието? Етикет, с други думи. Но не трябва да се залита към смислите на този етикет в други контексти. Дали ще е сянка или фъстък, на практика няма значение - "онова състояние с такива и такива характеристики ще наричаме за кратко еди как си, за да се разбираме по-накратко", както нормално се прави. Не виждам трагедия в случая. Те за това са уважавани Фройд и Юнг, че на много подобни състояния са дали кратки имена.

Идеята не е лоша Историята може да се разглежда като инструмент, както езиците, както математиката, тя също не е наука. Не знам доколко са глупости. Примерът е даден още от Карл Попър, и съм го срещал още преди 100 години, когато се интересувах от тези неща. Това, че ползвам ИИ да ми го припомни в детайли, не го прави глупав или творчество на ИИ, и не променя ненаучността на идеите на Фройд и Юнг. Сам можеш да сравниш критериите които съм цитирал за научност, с трудовете на споменатите автори, няма защо да се гневиш предварително. Айде по-сериозно

Публикациите и методите не пречат демонстрираното да е псевдонаука. За приносите им, аз вече споменах, че "Идеята, че изговарянето и осъзнаването на вътрешните конфликти може да доведе до изцеление, е тяхно наследство и е в основата на почти всяка съвременна форма на психотерапия.". За да бъде една теория научна, тя трябва да отговаря на следните критерии: Фалсифицируемост: Това е най-важният критерий, популяризиран от философа Карл Попър. Една теория е научна, само ако може поне на теория да бъде опровергана. Трябва да съществува експеримент или наблюдение, което, ако се случи, би доказало, че теорията е грешна. Емпирични доказателства: Твърденията трябва да се основават на обективни, измерими и систематично събрани данни, а не на анекдоти или лична интуиция. Възпроизводимост (Replicability): Други независими изследователи трябва да могат да повторят експериментите и да стигнат до същите резултати. Предсказуемост (Predictability): Теорията трябва да може да прави конкретни предсказания за бъдещи събития, които могат да бъдат проверени. Провалът на повечето псевдонаучни теории (както и в нашият случай) е по отношение на фалсифицируемостта. И наличието на публикации тук не помага, защото това е вътрешен проблем на теорията. Колкото за псевдонауката при Фройд, ИИ ми припомни известният класически пример: "Пример: Ако един психоаналитик твърди, че пациентът има подтиснат "Едипов комплекс" (несъзнателно желание да убие баща си и да се ожени за майка си), има два възможни изхода: Пациентът се съгласява: Аналитикът казва: "Виждате ли, теорията е вярна." Пациентът отрича яростно: Аналитикът казва: "Това яростно отричане е проява на съпротива, породена от подтискането. Това доказва, че комплексът е реален и дълбоко заровен." Както виждате, теорията обяснява всяко възможно поведение и няма начин да бъде опровергана. Каквото и да направи пациентът, то се вписва в теорията. Това я прави по-скоро затворена система от вярвания, отколкото научна хипотеза. Освен това, доказателствата на Фройд се основават на малък брой субективни казуси (case studies) от неговата практика, които не са представителна извадка и не могат да бъдат възпроизведени." При Юнг нещата са още по-зле, той съзнателно прекрачва границата към митологията, религията и езотериката. Неговите концепции са още по-малко фалсифицируеми. Примери: - Колективното несъзнавано и архетипите: Как можем обективно да измерим или тестваме съществуването на "колективно несъзнавано", което съдържа спомените на цялото човечество? Как можем да докажем или отхвърлим съществуването на архетип като "Сянката" или "Анима"? Това са мощни метафори и културни концепти, но не и научни хипотези. - Синхроничността: Концепцията на Юнг за "смислени съвпадения" по дефиниция е акаузална (безпричинна). Науката се занимава с търсенето на причинно-следствени връзки, докато синхроничността описва събития, които са свързани по смисъл, а не по причина, което ги прави напълно извън обсега на научна проверка.

Отговорът ми накратко беше, че не мога да ви посъветвам в какво да вярвате..

Айнщшайн логически извежда че часовниците се забавят само от концепцията за часовника и времето. Явно не му трябва дефиниция за времето, тогава, нали? От тук човек с пълнеж между ушите може да продължи да прави изводи, не напускайки полето на логиката. Което Айнщайн и прави. Ти хем че нямаш смислени аргументи срещу това, хем недоволстваш. Защо?

Тръгнем ли да търсим авторитети, на които да се доверяваме, значи силно сме я загазили... В науката някаква концепция може да бъде анализирана и без авторитети - там има закономерности, които трябва да се следват и могат да се проверяват. Там авторитетът, браво, сетил се е, измислил го е, сваляме му шапка и толкова с доверието. А извън науката - трябва ли да се доверяваме на авторът ма фантастичен разказ или есе, и защо ни е нужно това? Само защото някакви идеи субективно ни допадат? Човекът свири на тоналността на текущата ни мъка? Това е много хлъзгава плоскост... Така мисля за авторитетите.

Не, не става дума за постановките за описание - те са език, там наука няма. Става дума за психоанализата при Фройд и аналитичната психология при Юнг - те не са съвместими с научният метод.

След като имаш някакви претенции, е добре да дадеш и точно определение за време. Да видим, как ще се справиш по-добре от Айнщайн

Това е удобно заместваме, за да можем лесно да работим с тази величина, от която зависи всичко. Наблюдавайки часовника, можем да околичествяваме времето за да участва в уравненията. Можеш да опишеш една величина с нейни характеристики, без точна дефиниция, а часовникът показва основните проявления на времето - да отчита промените равномерно. По-точните дефиниции за време са твърде философски и за това неудобни за физиката.

Ученията и на Фройд, и на Юнг не са наука в съвременното разбиране на това понятие. Това, кратко казано, са философски ненаучни концепции. Въпреки това те имат неоспорима стойност. Създават основа на психотерапията - "лечението чрез говорене". Идеята, че изговарянето и осъзнаването на вътрешните конфликти може да доведе до изцеление, е тяхно наследство и е в основата на почти всяка съвременна форма на психотерапия. Притежават висока евристична стойност - предоставят изключително богати рамки за интерпретация на човешкото поведение, културата, изкуството, митовете и религията. Концепции като "несъзнавано", "его", "подтискане", "комплекс", "интроверт" и "екстроверт" са навлезли дълбоко в ежедневния ни език благодарение на тях. Накратко казано, Те са създали език и система за разбиране на вътрешния свят, които продължават да бъдат изключително влиятелни, макар и да не отговарят на изискванията на научния метод. Доколко може да се доверите на лингвисти (каквито те са в случая) по отношение вашата представа за духовност? И защо изобщо да ги намесваме в дискусията?

Разстоянието не е "пространство", така че тук дори аналогия гонеща "равностойност" няма...

Тук е добре да се повдигне въпросът - а тази обективност не е ли илюзорна? Не се ли дължи тя на еднаквата конструкция на мозъка у различните хора, свързването на групите невронни мрежи за общата му функционалност, което е еднакво при хората на база генетика? Съвсем грубо казано, убождането предизвиква болка и реакция към болката у всеки, но от това не можем да заключим, че усещането за болка е обективно, извън човека, нали? Преди години един канадски учен проведе много интересни и спорни експерименти. Канадския учен д-р Майкъл Пърсинджър (Dr. Michael Persinger) и неговия екип създава устройство, наречено по-късно "Каската на Бог". Система от магнити в тази каска са концентрирани в околослепоочните дялове на мозъка, където е забелязана активност при епилептични състояния, в които се очертават изявени мистични преживявания. Според ученият мистичните преживявания са продукт на психиката, и като такива могат да бъдат предизвикани чрез стимулиране на определени области. Важна част от експеримента е обстановката: - Участниците са поставени в акустично изолирана и напълно тъмна стая. - Очите им са покрити, за да се постигне сензорна депривация. Пърсинджър съобщава, че около 80% от участниците в неговите експерименти са преживели някакво необичайно усещане. Най-често съобщаваните преживявания включват: - Усещане за присъствие (Sensed Presence): Това е най-характерният резултат. Участниците съобщават, че усещат присъствието на друго същество в стаята – Бог, ангел, извънземно, починал роднина или просто неопределено "друго съзнание". - Промяна във възприятието за тялото: Усещания за лекота, излизане извън тялото или сливане с околното пространство. - Дълбоки емоции: Внезапно чувство на покой, единение с вселената, страхопочитание или дълбока тъга. - Визуални и слухови халюцинации: Виждане на светлини или чуване на звуци. Да, обаче тези експерименти събират много критики. Най-важната е, че няма повторяемост - други екипи са опитали да възпроизведат тези резултати чрез двойно сляп метод (с работеща каска и каска-плацебо, изключена) и не намират разлика между двете групи изследвани. Нещо повече, и двете групи докладвали за мистични преживявания. Едва ли е вероятно Бог да бъде привикан да присъства само защото правим такъв експеримент Затова основният извод е, че тук е важна ролята на внушението: учените стигат до извода, че преживяванията най-вероятно се дължат не на магнитните полета, а на психологически фактори: високата степен на внушаемост на участниците, тяхната предварителна нагласа и обстановката на сензорна депривация. И виждаме следното: при медитативните практики човек се отпуска, а внушаемостта му расте. От друга страна, всички хора в една или друга степен са внушаеми. Тоест не е голям проблем да почувстваме Бог, независимо как отслабваме нервният контрол и повишаваме внушаемостта - с медитация или химикали. "Обектовността" тук се свежда до това, че мозъците на хората работят на един и същи принцип, а не че нещо независимо от тях им идва отвън. Да, няма как да го знаем, но и не трябва да му вярваме безрезервно. На медицина е известно състоянието "краткотрайно психотично разстройство" (Brief Psychotic Disorder). Макар да има някои (инцидентни) прилики с шизофренията, това е друго състояние. Както образно обясняват някои психиатри, това е внезапна, кратка "буря" в мозъка. Представете си го като временно "електрическо късо съединение", което причинява психотични симптоми, за разлика от шизофренията, която е по-скоро хроничен "проблем в окабеляването". Ефектът е сходен: човек изведнъж получава слухови и зрителни халюцинации, като това може да промени животът му. Но за разлика от шизофренията, това е еднократен акт, с не голяма продължителност (до часове). Сходството с разказа от "Деяния на апостолите" е почти пълно. Както обичам да казвам, да спазваме Бръсначънт на Окам - да не въвеждаме излишни фактори за обяснение там, където стандартната схема обяснява нещата.

Да. И сътворил най големите бели в християнството...

Това е недоразумение на база терминологична салата Използват се думи с еднакъв корен, но различен смисъл. Например, човек може да има съзнание, но да не е съзнателен, нали? И това не изключва съзнанието да е страничен ефект. Да, не страничен ефект от падане на чук (или пък лекарства), а от друго. В интервюто Шмидхубер е дал приличен пример. Не знам кой ИИ ползваш, че му е изтекла безплатната версия. И ChatGPT, и Gemini, и на Claude безплатната версия си работи, просто има ограничения на запитванията в рамките на деня, не вярвам да си ги достигнала даже.

Във веществата няма духовен елемент. Духовността е вследствие вътрешната интерпретация на усещанията - които са еднотипни и за медитативните техники, и за веществата. Лично аз мисля, че изключително много се спекулира с този термин "духовност", но това е друг разговор. Съществува така наречената абдуктивна логика: когато нещо изглежда като куче, лае като куче и хапе като куче, най-вероятно това е куче. На база тази логика се създават и проработват хипотези. В случая можем да я приложим за наличната хипотеза и механизма за въздействие върху съзнанието чрез биохимия: и медитацията, и психеделиците променят потоците на невромедиаторите и хормоните, предизвиквайки сходно въздействие върху нервната система, и сходно проявление в изкривяването на съзнанието. Има ли място тук редукционизма? Не мисля, обратното е, защото самото усложняване на системите води до емерджентност, до проява на нови свойства, липсващи в съставните части на системата (диалектическият закон че количеството преминава в качество). Но тази емерджентност не трябва да ни заблуждава, новите качества не идват свише, от нищото, не сочат наличие на висш разум и т.н. - те са продукт на множеството нови връзки, възникнали с увеличаване на подсистемите. Простият пример с изкуственият интелект: един неврон не може да разпознава изображения, но система от сто и петдесет неврона вече може да разпознава ръкописни цифри, от милиард неврона вече може да води смислен разговор - това е проява на емерджентност при усложняване на система. Логично е да наречем някакъв комплекс невронни дейности "съзнание", влагайки смисъла на общата дефиниция. Ние сме конструирали невроните на ИИ по аналогия с биологичните неврони, и вече сме доказали, че множество от тези неврони на практика емулират всички дейности на съзнанието. Тук работи и абдуктивната логика. Да, текущата хипотеза за съзнанието още не може да обясни много неща, но притежава потенциалът да се справи. А и ако ги беше обяснила, нямаше да водим този разговор. В науката винаги остава поле нещо още да се изучава, нормално е. Просто качеството на съответните хипотези трябва да се оценяват по обосноваността си, не по субективната си привлекателност и перспективност. За свободната воля също може много да се спори - доколко е лично действие, или е логично последствие от множеството обстоятелства... Да, това е друг разговор.