scaner

Първо, няма проблем и сред чернокожите да има с високо IQ, камбаната на нормалното разпределение го позволява. Или някой е усвоил едни пари, което се случва навсякъде... И второ, едно изследване пролет не прави. Преди Дженкинс да публикува статията си, са докладвани много "постижения" в повишаване на IQ при компенсаторното образование. Но пълната статистика показва, че нещата не са розови. Да, това е проблем. И политизацията на проблема силно пречи. Политизацията се крепи на това, че противниците на тази теза, освен политкоректност, не могат да демонстрират някакви доводи срещу нея. А въпросите за расата и неравенството доста обременяват мисленето в САЩ, по исторически причини. И затова въпросът остава отворен. Любопитното е, че папуасите показват по-високо IQ на такива тестове от чернокожите, израснали в страна с високо образование като САЩ. Което потвърждава, че средата и образованието не са основен фактор за интелигентността на индивида. Да, натрупаният опит може да помогне в задачи, с които по-интелигентните се справят с лекота, без да трупат опит. Затова и в тестовете се ползват задачи, за които човек няма натрупан в стандартното образование опит - именно за да се оцени съобразителността, а не рутината. В това има наука.

Ето примерни тестове за интелигентност, за да е ясно за какво говорим: ЦЪК Вече коментирахме, анализ на програмата в САЩ за смяна на средата на някои групи ученици, с цел подобряване условията за образование и социализация, така нареченото "компенсаторно образование". Много неща са им се подобрили, но в тестовете за IQ успехът е слаб. На базата на суха набрана статистика Артур Йенсен показва, че 20% от интелигентността изявена чрез такива тестове се повлиява от допълнително образование, 80% е резултат от наследственост. Статията му: "How Much Can We Boost IQ and Scholastic Achievement?" предизвиква много шум на времето, и въпреки многото личнио нападки срещу автора, в основата и лежи голямо количество фактически материал. Всякакви опровержения се свеждат до това: да, известна част от интелигентността се повлиява от образованието. Но тази част е малка, както показва и Йенсен. Генийте това ги отличава, че могат да се концентрират

Мисля, че събирането е свързано с образованието - трябва да научиш правилата. И за това не е удачно за оценка на IQ. Идеята на интелигентността е примерно съобразителността, не знанието. Това, което не се върши по изучавани правила, а за което сам изграждаш правилата. Математиката е език, трябва да го учиш за да го ползваш. А да съобразиш кое е по-голямо, по-остро, разликата между кръг и квадрат, закономерности в последователности, не трябва да учиш предвеарително нищо. Раждаш се с тея възможности, или без тях.

Това което пиша, касае нужната долната граница на образованост, не образованието. Демек технически трябва да можеш да четеш, просто казано. Това всички трябва да го могат, но числовата стойност на теста не е свързана с образованието и способността за четене. И тук няма намеса на образованиетоо. Тестът тества асоциативното и пространствено мислене, като ги нямаш, не го минаваш. Не се стига до образованието. За такива случаи има и тестове без текст, с вербално обяснение, така че може и да не знаеш да четеш.

Човек винаги иска да живее по-добре. С две думи - в странство ми харесват свободата пред сигурността, и личният успех пред равенството. С повече думи: - в социализма не ми харесват: опашките, недостигът на основни стоки, водещ до явлението "връзки", предшественикът на корупцията. Уравниловлката и ограниченията за развитие. Слабото развитие на технологиите, в резултат централизацията и "плановата" икономика. Безвремието и застоят, настъпили в последните му години. - на вън: повече възможности за кариера, по-висок жизнен стандарт, среда насочена към бъдещето а не фокусирала се на измислено минало. Свободата в много повече сфери. Това че не трябва да мислиш едно а да говориш друго. Не, не съм събирал средства. За мен парите винаги са били само средство, не цел.

Който е закърмен в социализма, трудно ще излезе в истинският живот...

Разбира се, докато няма документ за противното. А в случая такъв няма. Няма и замисъл за такъв документ. То за това и се стига до Будапещенският меморандум, не от добро - Украйна в тогавшното си състояние няма средства за да се грижи за това оръжие. Украйна си беше собственик на това оръжие и по причина, че голяма част от неговите разработки бяха нейни. Нейни разработки, на нейна територия. Русия там нямаше място принципно. Хайде малко по-стриктно по темата. Как САЩ си бесят негрите, е друг въпрос.

Няма никакво значение каква е приемствеността в Русия, говорим за Украйна. Транспортирането и предаването е едва след подписване на меморандума. Преди това Украйна е притежавала ядреното оръжие и всичко което е останало на нейна територия след Беловежкото споразумение.

В СССР ядрените оръжия са били съветски. В съветски бази. Прилагателното "руски" тогава не се свързваше с националност. Оръжията стават руски и украински едва след разпада на СССР.

Извинявай. Ти просто възторжено цамбурна и запляска в темата

Релативността се проявява поради свободата на контекста - в един контекст едно е истина, в друг - не е. Но когато става дума за непроменен контекст, релативността няма значение. И тогава обобщението придобива сила.

Е за какво пускаш тогава такива теми, ако не знаеш какво е "истина"?

Относително по-силно - спрямо самотното твърдение. Обобщението означава резултат от много еднозначни твърдения.

Не само истината, а и лъжата подлежи на проверка. Едва като резултат на проверката си получава етикета - истина или лъжа. До тогава си е голо индиферентно твърдение.

Но след като твърдението че "истината не съществува" не е истина, то истината съществува? Неависимо от всякакви сделки? Значи обобщаваме, че истината съществува? Което е много по-силно от едно самотно твърдение

Следователно това твърдение не е истина?

При работа с някакъв метод имаме две страни - методът, и ползващите го. Резултатът се определя и от двете страни, не е виновен само от методът. След като нямаме друг метод за обясняване на света, няма как да заключим нещо за наличният - няма с какво да го сравним (независимо от ползващите го), не можем да дадем оценка дали е безплоден или глупав. Следователно, много по-вероятно е използващите този метод да са ограничени и глупави, а просто да се оправдават?

Не е едно и също. Митологемата е измислица. А измислиците не са истина, защото са лишени от доказателства. Няма истини там. Има морални норми. С прости думи, препоръки. Разликата с истини е огромна.

Не е истина, още по-малко е факт. Това е митологема.

Статия от Калин Янакиев: Мир, с който няма мир https://kultura.bg/web/мир-с-който-няма-мир/ В дните около Нова година много хора си пожелават (а пожелават и едни на други) мир. За „мир“ говорят и много от световните политически лидери. И все пак мисля, че „мирът“, за който мъдрословят, че дори когато е „най-лош“, бил все пак по-добър и от „най-справедливата война“, представлява дълбока заблуда. Великият отец на Църквата блаж. Августин пише в своя основоположен труд „За Божия град“, че всяка война има в основата си всъщност мир, неудовлетворителен за онези, които пребивават в него; който сиреч е мир, с който… не може да има мир, с който не можем да се при-мир-им. А ако това е вярно (а то е вярно), то означава, че съвсем не всеки мир – дори най-лошият – е по-добър и от най-справедливата война. Обратно: един лош – неумно, сприхаво или направо несправедливо наложен мир, с който не можем да се при-мир-им, е даже онази утроба, която въобще ражда войните. Но ето защо лично аз въобще не искам (и не си пожелавам) през настоящата година в Украйна чисто и просто „да настъпи мир“, както ни повтарят лицемерците, надяващи се на него, едни –защото вече са наясно, че исканата всъщност от тях „пълна победа на великата Русия“ няма да се случи, а други – защото искат всъщност да престанат да помагат на украинците и да възстановят бизнесите си с Русия. Собствено първите сред тия лицемерци желаят не мир в Украйна, а поне частичен, поне някакъв успех на Русия в нападнатата от нея и героично, непримиримо съпротивляваща се вече три години страна. Искат следователно „мир“, с който престъпникът Путин, затънал в безизходицата от немощта на своите пълчища от санкциите на света – поне донякъде, поне към този момент би могъл да се примири, без обаче да се е примирил истински. И следователно искат всъщност… бъдеща при „подходящо време“ нова война на Путин. И обратно: желаейки да наложат „мир“ на съпротивляващия се украински народ с цената на отстъпването на редица негови територии (на които – ясно е на всички – агресорът ще извърши нови чудовищни чистки, репресии, престъпления) те – щат или не щат – искат да наложат на този народ мир, с който той няма как да се примири. И значи пак – зачеват бъдеща война. Просто я преместват от настоящето в бъдещето. И това е така, защото мирът въобще не е в състояние независимо от правдата. Мир по правда в Украйна ще настъпи (мир, а не мир-с-който-не-може-да-има-мир, т. е. отложена за в бъдеще война) едва когато и само когато агресорът – т. е. Русия – бъде победена, бъде изгонена от територията на нападнатата страна, та даже когато си плати за извършените от нея злодеяния. И още: мир ще настъпи, когато Путинова Русия бъде съкрушена, когато бъде накарана да капитулира, а самият Путин изчезне от световната сцена. Когато насаденият в неговата страна фашизъм бъде (по неизбежност със сила) съвършено изтрит. Защото ако той продължи да владее душите на руснаците, никакъв „мир“, наложен им от някого, няма да ги накара да се примирят с него. Едва след съкрушаването на руския нацизъм, казвам, може да бъде постигнат мир, а не просто мир, с който руснаците само до време ще са в мир, само по силата на настоящите обстоятелства ще са се при-мир-или. Но ето защо – колкото и да прозвучи стряскащо за някои, аз не искам през настоящата година просто да се „постигне мир в Украйна“, да се „седне на масата на преговорите“, да се предложат „оферти, приемливи и за двете страни“ (при това така, че те „да не могат да ги откажат“). Искам Украйна да победи агресора и искам агресорът да бъде победен, да бъде денацифициран. Това може да се сметне за желание за продължаване на мъката, но е същевременно желание за възтържествуване на правдата, само при което мирът ще бъде мир, а не мир-с-който-не-може-да-има-мир, сиреч зачеване на бъдеща война. Ще си позволя дори да бъда още по-краен. Неотдавна в свое интервю (публикуване в сп. „Култура“) руският журналист и писател Михаил Зигар, понастоящем живеещ в САЩ, с право отбеляза, че за разлика от победения с мирни, безкръвни революции късен комунизъм, непосмял да се изправи със сила срещу народите, въстанали срещу него, днешните диктатори – „взели си поука“ от това – вече са прекрачили довчерашното „табу“. Те са решени да стрелят срещу маси от своите народи, те – казано в наш български стил – не просто мърморят, че е „най-добре танковете да дойдат“, но и… докарват танковете срещу народите си. Видяхме този прекрачен рубеж преди четири години в Беларус, където „орките“ на Лукашенко и приятеля му Путин потопиха в реки от кръв наистина масовото въстание срещу диктатурата. В резултат от това в Беларус настъпи (и до днес цари) „мир“, който обаче по правда е не-при-мир-им – мир, наложен с кръв, мир, придобит с престъпления, мир-продължаващо се престъпление. По подобен начин днес в Грузия нейният диктатор Иванишвили заявява пред лицето на несекващите масови протести срещу режима му, че няма да отстъпи пред народа си и – убеден съм – в определен момент е готов да постъпи като Лукашенко. „Миротворците“ и тук ни казват, че желанието им е в Грузия „да не се стигне до гражданска война“, от която тази страна е на една крачка разстояние. Защото, видиш ли, мирът бил по-добър от всяка война. Аз пък казвам: ако днешните диктатори са готови да проливат кръвта на своите народи, по-справедливо е народите им най-сетне да се решат също да прекрачат предела на мирните протести, на мира и да… пролеят кръвта на диктаторите и „орките“ им, защото всеки съхраняван при тези условия мир би бил мир-с-който (по правда) не-може-да-има-мир и следователно е не мир, а замразена война. Ето защо аз бих желал и в Грузия и в Беларус през тази година не „да се съхрани мирът“, а да се постигне истински мир. Ако се налага, преминавайки дори през гражданска война с диктаторите, само чийто победен край ще донесе истински мир. А ако някой накрая се опита да ми каже, че онова, което заявявам в този текст е не-християнско, ще му напомня, че Псалом 34 св. цар Давид говори към Бога така: „Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло“. И след това Го моли: „Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай“ (Пс. 34:3–4). Е, и аз в съгласие с псалмопевеца искам през тази година от Господа същото. В книгата на прор. Иеремия пък сякаш направо днешните лицемерни „миротворци“ са разобличени с думите (отправени към тогавашните): „Лекуват раните на Моя народ лекомислено думайки: „мир! мир!“, а мир няма“ (Иерем. 6:14). Е, и аз в съгласие с пророка не искам да се нареждам в редиците на лекуващите раните на украинския, на грузинския, на белоруския, ако щете и на сирийския народ, като им повтарят „мир, мир“, когато… мир в същинския смисъл на думата все още е невъзможен.

Не става с усет тая работа. Тук е важно "изкуството" да проверяваш задълбочено.

Първият цитат си е чиста истина. Русия не произвежда микроелектроника, и за ракетите разчита именно на програмируемите контролери в пералните. До преди войната руските чипове се правеха в Тайван, докато тъпо не се простреляха в краката...

Именно за това е важно да се проверяват и анализират първоизточниците. Иначе определено ще се довериш на фалшификат.

Може. Ако има нужните основания за това. Но само конспирологическите идеи, че изборите били фалшифицирани (без никакви доказателства!), не са достатъчни. Или като въведе военно положение и суспендира конституцията. Но и това не е лесна работа, спомни си сагата на южнокорейският президент от преди месец.