scaner

Няма стаден имунитет към всички корона. Напротив. Променяйки чрез мутация S-протеина достатъчно съществено, имунитетът дошъл чрез ваксината ще престане да го разпознава, за нея той става нов вирус и битката почва на чисто поле. Все едно ти да имаш стаден имунитет за вариола, и да разчиташ на него срещу грип. Не става, нали? Трябва ваксина, която да разчита и на други по-стабилни характеристики на вируса, или тази да може по-бързо да бъде адаптирана към промените на вируса, съответно честа ваксинация, и не вървят нещата по добър път...

В тая пандемия едно от оръжията за проследяваане на различните щамове е пълно секвенитане на генома, така се определя къде има даден вариант и в какво количество. Делтата покри почти цяла Индия, после Великобритания, и нататък дифузно плъзна навсякъде, Европа, Америка и т.н. където има комуникации. Мутацията се основава на промени в S-протеина, по който ваксините разчитат да бъде разпознат вируса. Тази промяна му дава способността по-добре да прилепва към клетката за да заразява по-лесно, и съответно да се различава от образеца, на който ваксината обучава имунната система, така че имунитета не работи добре към него. Така че дори да има стаден имунитет към предишната версия на вируса, с тази до голяма степен нещата почват от начало. И с всяка следваща, която осъществи значима промяна на споменатият протеин, ще е така. Така че ако не се ваксинираме, ще дадем шанс на вируса да ни превърне по-лесно в биореактор за следваща мутация. Засега тази версия на ваксините може да бави разпространението на вируса и да спомага за по-леко протичане на болестта, и по-малка смъртност. Но няма да го спре.

А, ще се хвана Нали това казвам - той се зароди и разпространи в Индия, без там да му влияе ваксинацията, щото я нямаше тогава. Благоприятният фактор при него е, че тази мутация заразява и се разпространява по-лесно, което му позволи толкова бързо да се разпространи по целият свят. Тоест сблъсъка му с ваксините е станал когато щамът вече се е развихрил и ваксините не са го променили. Липсата на ваксини няма как да го спре, защото е липса, а не наличност , той се е заострил да работи добре именно на място където няма ваксини. А приспособяването при това положение му е гарантирано - вирусът по-бързо заема наличните ресурси.

И какво от това? Пак простееш? Гравитационната вълна не е гравитация. Докато гравитацията има пряка проява да привлича обектите, гравитационната вълна няма това качество. А и ако се вгледаш, различават се по броят букви, логично е да са различни неща Същото е отношението между електростатичното поле и електромагнитните вълни. Виждаш ли, не е достатъчно само да намериш нещо в Уикипедията и да го цитираш, трябва да се напънеш и да го разбереш, което съвсем не е очевиден процес дали изобщо може да ти се случи. Тука мокра фантазия няма да ти помогне.

Защо собствените си фантазии ги приписваш на гравитацията?

Абе още малко да се затегне ситуацията, и космическото ти равновесие ще го катурнат, а силата и интелекта ти ще им подрежат крилцата в някоя институционална маза....

Е, това откровено не е вярно. Вирусът митира непрекъснато, и това е негово вродено качество. Вероятността да се случи мутация е пропорционална на количеството на вирусната маса, която е в оборот. Това е като при радиоактивното разпадане: независимо че вероятността от два атома уран един да се раззпадне е средно 1 за 700 милиона години, ако вземем един образец и го доближим до гайгеров брояч, той ще затрака непрекъснато от поредицата разпадащи се атоми. При вируса е същото, колкото е по-голяма вирусната маса, толкова по-често някой вирус ще създаде нов клон мутация. И това се случи в Индия. Вирусът попадна на благоприятна почва, голямо население с никаква вксинация която да му пречи. Индия се превърна в огромен биореактор, в който вирусът имаше възможността да мутира на воля. При такава свобода най-успешно адаптиралата се мутация се разпространява най-бързо, на големи маси хора, това е естественият подбор при вирусите. Точно от липсата на ваксинирано население се породи варианта Делта - той дава преимущества на вируса да заразява по-лесно, способността му да намалява ефективността на ваксините е съвсем случаен и страничен ефект, делта варианта се сблъсква с ваксинираните на по-късен етап, когато вече е набрал сила. Ако индииците бяха ваксинирани преди да се получи тази мутция, в оборот щеше да има много по-малка вирусна маса, и вероятността да се получи таи мутация щеше да е много по-малка, а при достатъчно количество имунизирани можеше и да се спре цялата история. Но тоя шанс за сега го пропуснахме. Ако нямаме ваксинирани, тоя биореактор пак ще заработи на пълна сила, и каква мутация ще се пръкне, никой не знае. Съвсем случаайно може да е доста по-смъртоносна.

Да им имаме проблемите на германците... При тях един бил умрял, а при нас е нормално да мрат по 50-100 заразени човека на ден...

А на мен не ми се струва много смислен. Защото ваксина може да има, но да не се прилага, в каквато ситуация сме сега. И ползата от имането изчезва. Тогава, освен ограничителните мерки, какво ни остава? Какво ще ограничи мутацията на вируса и ще намали вероятността да се появяват по-опасни щамове, какво ще ограничи изчерпването на болничните ресурси? Господ? Щото на него са се надявали по времената, когато ваксини е нямало.

Разбирам те напълно. И при мен наблизо живее една откачалка с малформации в главата, дето като и покажеш един пръст сама почва да се кикоти неудържимо. Обясниха ми, това не било на рационално ниво, а чисто рефлекторен процес, така го били научили някога и сега го възприемал за нормален жест... Та и на тебе, смешно ти било. Мога ли да попитам ЗАЩО? Имаш повече информация от нас, или реагираш по предразсъдъци? Всичко, което за него се различава от могъщите знания, придобити в детската градина, у него предизвиква смях. Как така ще бъде различно, няма логика в това. Предполагам, че ако му кажат, че трамвайте вървят с ток, вероятно ще реагира по същият неадекватен начин: "буух, как може най-сериозно да вярвате в такова суеверие, никакъв ток не се вижда"... Имаме си неграмотен клоун във форума.

Шпага, тук, както лесно може да се досети човек, двете системи нямат общо време. Нещо както при ефекта с относителността на едновременността в СТО, но в малко по-друг вариант. В едната система корабът става на парчета след крайно време, в другата - след безкрайно време, например. Нещо повече, в ОТО дори в една и съща отправна система няма общо време, не е възможно да се синхронизират часовниците. Нали знаеш как се синхронизират часовници? Най-простият начин е чрез разпространяване на светлинен сигнал до някакъв часовник и обратно. Пример: в ОТО можем да опитаме да синхронизираме часовниците върху въртящ се диск например (добър пример за неинерциална система). Там можем например да пуснем сигнал по посока въртенето, който ходи по периферията (синхронизирайки там часовниците), и се връща в изходната точка. Той ще измине траекторията за някакво време, и ще си промени фазата, по тази промяна можем да оценим назад всеки часовник при каква фаза е синхронизиран. Да, обаче ако пуснем този сигнал в другата посока (против въртенето) той като обиколи диска, ще дойде с друга фаза - и часовниците по пътя му ще бъдат синхронизирани с други показания. Това е ефекта на Саняк. Тоест ние имаме разнобойна информация в процеса на синхронизация, не можем еднозначно да синхронизираме часовниците. И следователно не можем да въведем общо време върху диска. Което драстично променя физиката, можем да я описваме само локално. И тук много по-остро възниква проблемът, че обстоятелствеността силно започва да зависи от избора на отправната система. Това е доста обширен въпрос в ОТО, има някои аспекти които още не са решени. Но това само за повече информация... В твоят пример всъщност няма парадокс. Координатната сингуларност на хоризонта на събитията на ЧД дели пространство-времето на две части - извън ЧД, и вътре. Събитията вътре са ненаблюдаеми за всички, намиращи се по един или друг начин извън ЧД, за тях те не съществуват, така че можем да не ги разглеждаме в задачата. Наличието на такива събития ни отличава от ситуацията в СТО, където отправната система описваше всички събития. Всяко събитие принципно ще създаде поток от следствия, които по един или друг начин ще участват в причинно-следственото море на вселената. А събитията в ЧД не участват в тази схема. Просто казано, те не съществуват Тоест в нашата вселена липсва (и не може принципно да го има) събитието свързано с взривяването на кораба. Което, ако се замислиш, води до противоречиво условие на задачата, където ти го въвеждаш? Помисли в тази посока. А това, че събитието "преминаване през хоризонта на събитията" в едната система става за крайно време, а в другата за безкрайно, е по причина изборът на координатната система. В математиката например има логаритмичен мащаб, когато се изобразяват процеси които стават в различни мащаби. Например оста Х може да се представи чрез трансформацията log(X). В тази система имаме проблем - всички координатни точки, намирали се на позиция Х<0 просто липсват. Ако това са моменти, то в тази отправна система те няма да съществуват, а в някаква друга ще съществуват. Но просто такава система сме избрали. Ненаблюдаемите събития в ЧД са нещо подобно с логаритмичният мащаб. Виждаш, колко силно нашият поглед върху вселената може да зависи от координатната система която избираме. Това не са прости проблеми, какво се случва във вътрешността на ЧД и неговото отношение към външната вселена. Дори Хокинг се оказва неправ в дискусии по тази тематика. А аз съм много далеко от него по знания, пък и ми е трудно такава тематика да превеждам на достатъчно разбираем език, понякога се получават пропуски и несъответствия...

Аха. А Бил Гейтс и еврейското лоби са му платили за това. То така лесно се прави нова база - решаваш и правиш. А после си правиш и природа, която да ти дава исканите резултати при експериментите, за бъдещите поколения. Лесна работа, нали? Само дето парите почнали бързо да свършват, щото Айнщайн се оказал алчен, а и жена му искала дял... За целта направили франчайзинг за да се облекчи достъпа до инвеститори и да се субсидира новият вид природа и природни закони, дето поколенията ще ги мъчат с експериментите, Ми не е произлязла, факт. Голямата картина не е била достататъчна, щото на Бил Гейтс не му стигнали парите по онова време, Майкрософт още не го е имало И проекта тръгнал на самотек, физици от кол и въже се юрнали да го развиват, всякой гледа да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи... (да не се отвличаме). Той Иван Вазов като очевидец описал създаването на теорията, но после в редакцията сменили името на стихотворението му и леко го адаптирали против цензурата.... А тук всичко е ясно. От болен мозък какво друго да очакваме? Да казва някакви простотии без никакъв смисъл. Друго и не може да се очаква.

Младенов, ти пък си намерил един експеримент от най-първите, и си застопорил на него. Ми като нещо не ти харесва, съмнява те и не си сигурен, потърси по-сериозни експерименти. Това което си цитирал е един от първите експерименти, в който има груби оценки, и е само демонстрационен. От 60-те години непрекъснато се правят експерименти в тая област, няма непроучен вариант. Ето един много сериозен експеримент в тая посока, ЦЪК. В storage ring хората ускоряват мюони до 0.9994 от скоростта на светлината, увеличават продължителността на живота им до 30 пъти, и контролират всички стадии на експеримента. При това резултатът съвпада много добре с предсказанията на СТО. Установено е, че не само качествено го има ефекта, а и количествено съответства на теорията, което е много сериозно потвърждение. Друго което са направили, е да изследват дали времето на живот се влияе от ускорението, а не само от соростта. И са установили, че до ускорения 10^18 по земното такова влияние няма. Тоест ефектът е в зависимост изключително от скоростта, както изисква СТО. Така че ефектът със сигурност съвпада с предсказаното от СТО. Не може да твърдиш за друга сигурност какво за еквивалентността на гравитацията и ускорението? От СТО по никакъв начин не може да се получи чрез преходи между системи резултатът, който дава ОТО. Защото СТО колкото и да се пъне, работи изкючително в псевдоевклидово пространство без кривина, докато при ОТО се появява като действащ фактор и кривината. Това което е взето от СТО е вече формираната идея за пространството на Минковски с неговат сигнатура, но с обобщена риманова геометрия. Другото е принципът на относителността, но в случая обобщен до неузнаваемост. И принципът на еквивалентността, който да направлява геометричната база. Нататък ОТО си е самосиндикална до много голяма степен. Самата СТО също не е чисто следствие от ОТО. При граничен преход свързан с изчезване на гравитацията, римановата геометрия минава в геометрия на Минковски, обобщеният принцип на относителността минава в принципа на относителност познат ни от СТО, и на тази база СТО може да се изгради. Но има един сериозен проблем - по философията на ОТО, като се махне материята (която създава гравитацията), трябва да се махне и пространство-времето. Е, с нарушаване на това условие имаме СТО, която следва от ОТО. Но обратният вариант, както виждаш, нямаме, СТО е влязла само чрез сигнатурата на пространството на Минковски тук. Може да се каже, че имаме една генерална идея - пространство-времето, която при псевдоевклидова метрика създава СТО, а при римановият инструмент - ОТО. По-сложни са нещата, но опростено са такива.

Ми не може да се докаже такова нещо, защото вече е доказано обратното. Тоест забавянето на времето е доказан факт. Тук не може да има дори надежди, имаме факти. Експериментът ни показва, че забавянето е наличен факт. И от това могат да имат кяр единствено теориите, които го предсказват. Теориите които казват че е невъзможно, отиват в канала, защото са опровергани. Така се прави. Просто е

Ами доказвай бе, какво само се маеш и приказваш глупости по форумите? Теоретичните основи са гнили, ако експеримента я опровергава. Но в случая е обратното, всички налични експерименти я потвърждават. Издишаш. Младенов, тая работа не става с напразни надежди. Разсъждаването в тая посока с "ако" не е плодотворно, щото експериментите потвърждават другата алтернатива Потвърденият експеримент указва, че теорията не е теоретично грешна. Объркал си се нещо съвсем.

Повтарям. Забавянето на времето и при СТО и при ОТО е проверено и потвърждава теорията. Всичките налични експерименти в тая посока казват, че и двете теории за сега са верни. Стига с тея общи приказки - "като я опровергаят, щяла да бъде опровергана". Това е при всяка теория, ако някакъв постулат или следствие се опровергае, теорията си отива, или изисква сериозен ремонт. Така и Нютоновата физика беше отсвирена, и се ползва сам там, дето е добро приближение. Друг е въпросът, че всяка теория, като се окаже с проблем, тя остава вярна и използваема в областта си на приложение, надежди да отидат на кино при такива мастодонти няма. В момента не сме в тая ситуация, няма на какво да се надяваш при забавянето на времето - то потвърждава теорията. Не, но редът на Тейлът е различен при различните им поведения.

Всичко това са следствия. Абе човек, толкова ти бих канчето по тея теми, не прозря ли базовите неща, а в момента халюцинираш глупости? СТО се базира на два постулата, всичко друго е следствия. За часовниците включително. Освен това е експериментално потвърдено. ОТО и тя се базира на два постулата и още няколко съвсем общи. И от нея забавянето на часовниците е следствие. Точно така. Сега трябва да прочетеш и останалите букви, за да ти светне, че това е следствие. И е експериментално потвърдено. СЛЕДСТВИЕ. Повтаряй си го, може и да го запомниш. Късно е либе за китка! Това следствие е вече проверено и потвърдено.

Не. Що продължаваш да си излагаш невежеството на показ? Нищо за подвижни часовници не е залагано. Гаранция. В СТО също не е залагано че пространство-времето е едно, там постулатът е за постоянната скорост на светлината, а пространство-времето е следствие. В ОТО пък светлината дори не е с постоянна скорост. Базови неща не са ти ясни и от двете теории. Измисляш си глупости, за собствено успокоение? Щото друга полза от тях няма.

В така избраната координатна система - да. Ти имаш нещо против предсказателната възможност на теорията? Хрумнали са ти някакви доказателства че тя е неверна? Ай стига смях. Потретвам: ОТО не следва от СТО. Толкова ли е трудно? И СТО, и ОТО, и класическата физика, и КМ си имат области на приложение и не работят извън тях. Това е изначално положение, и никой не прави драми, ами напротив - изучаваме света в тези области чрез тях. Така се прави. Нищо коренно във физиката няма да се промени, която и от тези теории да се окаже грешна - извън областта си на валидност Само твоите надежди за нещо друго ще бъдат попарени. Разбирам че се изчерпа, след като опря само до някакви недостижими надежди като аргументи. Това е, Младенов, учи за да разбереш, а не чакай нещо само да се промени - защото няколко живота може да не го дочакаш. "Обущарю, не над подметката!" Не си ти този, който може да оценява. Погледни се по-горе, как се луташ като в мъгла, и пак нищо не си разбрал още. Как мислиш, каква е стойността на една твоя оценка, освен никаква? Няма такова нещо. Под хоризонта пространственоподобният характер на метриката се сменя на времениподобен. И пространството придобива свойства на време, променя се характерът на геометрията. Тъй като разстоянието до централната сингуларност е крайно, то времето за достигането и също става крайно. Всеки опит да биеш контра, да ускоряваш ракетата в противоположна от центъра посока (изобщо в каквато и да е), само скъсява времето за което ще достигнеш центъра. Най-дълго време ще падаш към центъра, ако не предприемаш никакви ускорения. Логично е, всяко ускорение вдига скоростта и изяжда от ресурса "време" за изминаването на фиксиран път в случая. Същото става и със светлината, независимо в каква посока се движи. В крайна сметка, всеки попаднал в дупката обект за това крайно време ще стигне централната сингуларност, където известната физика престава да работи. Изобщо, процесите вътре са доста сложни и се описват на труден за разбиране език, физиците за тая цел са си имислили едни странни графични конструкции, и за лаик човек нищо достатъчно просто не се сещам. Който език за човек, който съсредоточено положи малко усилия, става очевиден. Ей в ТАЗИ статия, към средата, може да срещнеш такива картинки Кип Торн сравнително скоро беше писал книга по въпроса, но в момента ми е излязла от главата.

Човече, нужна ти е поне минимална математическа култура. Очевидно е, че в училище си я проспал. Това решение е валидно само при условие rs < r. Така е получено, такава е хватката. За другата област, rs >= r, има друго решение, което ти нямаш. Там времето има коренно различен смисъл, там то е ограничено. По линка, който си дал, е добре да попрочетеш и околния текст с малките букви. Например: " is the radial coordinate of the observer within the gravitational field (this coordinate is analogous to the classical distance from the center of the object, but is actually a Schwarzschild coordinate; the equation in this form has real solutions for r>rs )," Или: "A common equation used to determine gravitational time dilation is derived from the Schwarzschild metric, which describes space-time in the vicinity of a non-rotating massive spherically symmetric object. " - демек в близост на дупката, не вътре в нея. Размърдай гънката, човече, няма смисъл само от копи-пейст. Често се получава една задача да разделя пространството на две или повече части, и да получаваш различни решения в тях. А ти съвсем без никаква мисъл се опитваш да продължаваш решението в област, в която то - по условие - няма смисъл. Ми не ти се получава, и с неограничена упоритост няма да ти се получи. Нищо не пречи, но при това условие има съвсем други зависимости, решението е друго. Тези не са валидни там. Ще те открехна, там времето и радиалната координата си разменят местата, получава се съвсем различна координатна система. Ето ти например в ТАЗИ статия на страница 12 (от файла, 11 от статията) е показана картинка какво става със светлинният конус (който показва областта обвързана с причинно-следствени връзки). Извън хоризонта на дупката - в дясно, над 1, той е вертикално изправен, времето нагоре, радиусът по хоризонтала. Под хоризонта, между 0 и 1, той се преобръща, става хоризонтален - радиалната и времевата му координати са си сменили местата. Там времето има съвсем друг смисъл, на разстояние до централната сингуларност, и първо се образовай за какво става дума, преди да се тръшкаш с елементарните си математически проблеми.

Нямаш ограничение на гледната точка. Просто решението зависи от нейният избор. Например, ако си направиш координатна трансформация като Y заместиш с 1/Y, пак ще получиш графики на функции в нея, но ще се появи проблем в точката Y=0. Не е проблем на теорията това, нали? Проблем е на този, който се опитва с 1/Y да оценява поведението около нулата. Проблемът е на този, който е избрал такава координатна система за област в която тя не работи добре, за да описва същата теория. От друга страна, такъв избор е удобен за да се оцени поведението на теорията при много големи величини на Y, ще ги смъкне в нисък мащаб. Теорията ти дава решението в мащабите в които ти искаш, това че то в някаква област губи смисъл, причината е зададеният мащаб в случая, не теорията - защото в друг мащаб същото решение от същата теория ще си бъде съвсем наред. Погледни малко по-далео от носа си.

Неадекватна аналогия. С гума за триене на молив може да си поправяш написаното с молив, може да опиташ и да трошиш орехи. Последното вероятно ще ти се отдаде, но с много несигурен успех. Т.е. за орехите ти трябва друг инструмент. Тази аналогия е по-близка.

Фалшивата координатна сингуларност не е по причина теорията, а по причина този който я ползва. Същото се среща и в класическата физика. И аз дадох пример, и Гравити по-горе. Опитай все пак първо да се ограмотиш, преди да се изказваш, а? Щото обратното излиза много тъпо.

Няма имагинерно време в случая. Формулите дето даваш са вакуумно решение, валидно извън хоризонта на събитията на черна дупка, затова и времето там никога не спира, камо ли да е имагинерно. Вътре е съвсем друго решение, което и да ти го разкажа, няма да го разбереш, а само ще опищиш орталъка че не можело да бъде защото не можело да бъде. Видяхме че тая безмозъчна работа ти се отдава, за разлика от други... А както обясних по-горе, това решение съдържа фалшива, координатна сингуларност, поради неудачен (но удобен за самата математика) избор на координатна система. Научи се първо да разбереш нещата, чак после да коментираш, а не обратното както правиш. В случая нищо от цялата схема не ти е ясно: нито условието на задачата, нито за кое време става дума (в ОТО няма едно време, има много), нито границите на валидност на решението. Затова само се мяташ като настъпена хлебарка и приказваш глупости. Ти от името ли съдиш за смисъла? Айде бегай се мешай с чаровните кварки

Шпага, този "абсурд" произлиза от неудачно използваната координатна система, в която описваме нещата в случая и в която са валидни споменатите формули. Прост пример - координатната мрежа на земното кълбо има колизия - сингуларност на Северният полюс. Там всички пространствени геодезични линии върху сферата (меридианите) се пресичат в една точка, и посоките "изток" и "запад" стават неопределени, а "юг" се намира на всички посоки. От друга страна, това не е истнска сингуларност - в околността на Северният полюс геометрията е неотличима от геометрията около всяка друга точка. Това се нарича координатна сингуларност, и лесно се отстранява чрез избор на друга координатна система. Същото е и със сингуларността върху хоризонта на събитията на черна дупка. За неподижен с нея наблюдател имаме решение, свойствата на което ти дискутираш - времето се забавя и спира да тече на този хоризонт, светлината и всички тела се забавят приближавайки се към него. Тоест имаме пространствено-времева област, която се прави на сингуларност. От друга страна обаче, ако си изберем друга координатна система, на свободно падащ в ЧД наблюдател (координати на Леметър), тази сингуларност изчезва. Всички тела в тази система си падат спокойно за такъв наблюдател, и за крайно време минават през хоризонта на събитията и стигат до центъра. Тоест хоризонта на събитията е също координатна сингуларност. Знаеш, че при свободното падане влиянието на гравитационният потенциал изчезва (ефектите му според локалното време), така че по собственото време на наблюдателя светлината няма много да се променя, освен под влияние вече на силната кривина и последствията от нея. Поне не близо до централната сингуларност. Вече в центъра на ЧД също има сингуларност, която чрез никакъв координатен избор не може да се елиминира, и там времето спира. Но това е заащото тази област е извън границите на приложение на уравненията които ползваме - не можем да ги ползваме в тази точка и в непосредствена близост от нея затова и се нарича сингуларност. Симетрично е, разбира се, но когато става дума за истински инерциални системи. В случая малък времеви интервал от движението на спътника можем да го опишем като движение в инерциална система (на невъртящата се земя), дъгата която изминава добре се апроксимира с права. Обратното, движението на земята от гледна точка на спътника не може да се опише в това приближение като инерциално, защото самият спътник се движи с ускорение, не е инерциална система и законите на СТО не могат директно да се приложат от негово име. И неговата система ще стане почти инерциална само при много малки скорости, което обезсмисля играта.. Значи, ако искаме да приложим законите на СТО, трябва да изберем невъртяща се система, за да е максимално приближение до инерциална, защото законите които искаме да прилагаме са валидни само за нея (после може да преизчислим резултата с оглед въртенето на самата земя). Нейното въртене добавя допълнителни ефекти, например ефекта на Саняк който се отразява върху сверяването на часовниците на спътниците. което се натрупва за цял оборот от около 24 часа, и нататък е сложно, затова добра оценка се получава за кратък интервал. Можем да си спестим тези приближения и да получим точно решение и при въртяща се земя, като прилагаме лоренцовите трансформации върху непрекъсната последователност от инерциални системи, формиращи ускорено движение, т.н. Lorentz boost, но изчисленията са много по-сложни. Приближението което споменах до сега, дава много добра оценка, и се работи в него