scaner

Не ти разбирам повечето от мъките ти Но искам да коментирам твърдението, че фотоните се преобразуват в масивни частици. Няма такова нещо. Не може един фотон току-така да породи двойка масивни частици, забранява се това от всички закони за съхранение. Както и не може да се сблъскат два фотона и да породят такива частици, пак законите за съхранение пречат, пък и фотоните не взаимодействат. За да се удовлетворят тези закони, трабва да е намесено и трето тяло, което да отнесе част от импулса, за да си паснат законите за съхранение. Просто казано, пораждането на двойка масивни частици - електрон и позитрон - се случва в полето на някаква друга частица. Според квантовата теория на полето, в полето на всякаква (заредена, защото фотоните взаимодействат само с частици със заряд)) частица имаме море от виртуални фотони, които пораждат двойки от виртуални електрони и позитрони, които пък моментално анихилират и се връщат в това море. При това, колкото повече се отдалечаваме от основната частица, толкова повече това море се разрежда. Има и друг ефект - близо до основната частица морето кипи много бурно, породените виртуални двойки екранират до голяма степен заряда на основната частица, така че наблюдател в лабораторията мери не истинският заряд на електрона, а екранраният, и него го пише по учебниците. Но това е друга тема. Та фотонът, който сме нарочили, взаимодейства с един от виртуалните фотони в това море, като му придава достатъчно енергия, за да може породената от него виртуална двойка електрон-позитрон да стане реална. Излишният импулс се отнася от частицата създала морето, и всички закони за съхранение се спазват. Може да разгледаш ситуацията и по друг начин. Така както в полето на атомното ядро електронът придобива дискретен спектър от енергии, и му трябва фотон с достатъчна енергия за да го извади от това поле (за да стане свободен електрон), то и виртуалните двойки елетрон/позитрон се намират в такъв дискретен спектър от енергии, и им трябва достатъчно енергетичен фотон който да ги извади от морето и да ги направи свободни. Както в първият пример, фотонът не се преобразува в електрон, а само променя състоянието на електрона, така и във вторият случай фотонът не се преобразува в електрон и позитрон, а само променя тяхното виртуално състояние на реално. Докато при анихилацията се пораждат винаги два фотона, обратният процес обикновено става с един фотон. Много е трудно в малката област на морето от виртуални фотони да осигуриш два достатъчно енергетични фотона едновременно, и затова пораждането от два фотона е изключително рядък процес.

Хей, нали се разбрахме, че времето не може да е забързано или забавено? Забавят се само неподвижни в едната система часовници, които се движат във втората, забавянето е по отношенние общото време на втората. По същата причина неподвижен във втората система часовник ще се забавя спрямо общото време на първата система. Докато в дискутираният случай ти разглеждаш ситуацията на "парадокса на близнаците", когато прии среща се оказва че само в едната система часовникът е изостанал. Но това е поради не-инерциалното движение, което променя правилата на играта.

Добре де, но пространствените линии в случая не са геодезични. Геодезични са линиите в пространство-времето. А ти разглеждаш само тяхната пространствена проекция. При това ти разглеждаш само един специален избор от геодезичните линии (има още куп ткива, например орбита около Луната). Ми същото е и в евклидовото пространство, всички прави линии (това са геодезичните там) които се пресичат в една точка, са еквивалентни на твоят избор на събсет от възможните геодезични линии. Така че какво особено има в тях, освен начинът по който са избрани? Капсулата няма как да се свива в случая, като се движи по линиите в евклидовото пространство по-горе, също не се свива. Не изборът на набора геодезични линии в случая е възможна причина, а самата кривина в геометрията, която я има при Луната. Но тя не е достатъчна да направи някаква щета по капсулата, електромагнитните сили на материала на капсулата със страшна сила противостоят на такова въздействие - ако капсулата минаваше през канал през центъра на Луната, тя нямаше да промени забележимо размерите си. Кривината се изразява чрез нехомогенността на полето, което в тримерното пространство се проявява основно като приливни сили. Да де, но при приближаване към центъра тяло с ненулев размер трябва да се разглежда като такова, само центъра на тежестта минава през центъра на луната, стърчащите на страни части не се движат по тази геодезична, и няма да минат през този център, капсулата няма да се сплеска в него. Това движение по не-геодезична е свързано с упражняване на сила върху тези чсти спрямо капсулата, това са приливните сили, предизвикани от кривината на геометрията, но те не са достатъчни да променят нищо.

Както и да е, но това никога няма да се случи. Пречат физическите закони и обстоятелства. Какво е това нещо "пространствена линия"?

Кое условие сменям? Аз само ти обяснявам, че твоето изискване няма съществен физически смисъл, че е невъзможно да стане на практика. Дори да създадеш накакъв материал с това свойство, той ще бъде изключение. Изчисленията ми показват, че при гравитация нещата не зависят от масите и във всички случаи не може да се почувства свободното падане (при зададените други условия), докато при електростатично поле това е изключение, при някакъв изнасилен случай, който няма дори как да се получи. Ти когато създаваш уред за иамерване на ускоренията, акселерометър, не го създаваш така че в някакъвв конкретен случай да не може да измери нищо, нали? Напротив, създаваш го да мери при възможно максимален обхват от ситуации. Човешкото тяло играе подобна роля чрез усещанията си. Замисли се по-дълбоко: човешкият организъм се състои основно от въглерод, азот, кислород, водород, при това не съвсем равномерно разпределени. Ако на един въглероден атом махнеш един електрон, за да получиш зареден атом, ще имаш едно съотношение заряд/маса. На кислороден атом ако махнеш един елетрон, ще получиш друго такова съотношение. За да ги изравниш както настояваш, трябва да махнеш един електрон и малко, което няма как да стане. Още на това ниво имаме смес от различни материали с различно съотношение заряд/маса. Ако добавяш свободни електрони, те ще тръгнат в свободно движение, и под собственото си поле, и под влияние на външното, и това разпределение също ще доведе до различно съотношение заряд/маса на различни места. И аз това ти обясних, че константното съотношение за което ти настояваш е нереално изключение, което трябва да се пренебрегне, задачата се решава за общ случай. Какво значи да не гледаме буквално на задачата? Именно общността на решението разглеждаме. Не е разновидност, а е еквивалентност по физическите проявления, има важни разлики. Това е и смисълът на принципът за еквивалентност в ОТО. Дори да махнем електричестките заряди (да оставим само клетката), а да я поставим на твърдата земя, ще имаме абсолютно същият ефект - човекът ще бъде притиснат към едната и стена точно както в твоя случай това прави силата с която клетката се ускорява. И чрез никакъв експеримент не може да се установи дали някой ускорява клетката (независимо от какъв произход е тази сила) или стоиш неподвижен в някакво гравитацционно поле (поне в хомогенното приближение). Но не трябва да бъркаме причината за ускорението в единият случай с гравитационното поле в другият случай, примерът само показва, че неинерциална система е неотличима от състояние в гравитационно поле от състояние с ускорено движение. Тоест на всякакво ускорение ние можем да припишем съответната конфигурация на гравитационно поле, тоест всяко гравитационно поле можем да унищожим, избирайки подходящо ускорено движение. Но обратната ситуация не е такава, кривината която е същността на гравитацията, не може да се симулира по този начинн, тя не винаги е унищожима чрез избор на ускорено движение. И навлизаме в ОТО

А от къде на къде трябва да е така? Специфично заредени как? Обемно, по масата, съобразно материала? Костите да имат повече заряд от балдъра щото са по-тежки? Говорим за усещане, не може такива произволни условия да се налагат. В общият случай, при проводящ обект (добър модел за човешко тяло, или за съставен метален акселерометър), зарядът се разпределя равномерно по повърхността. Защото два заряда в обема се отблъскват и се раздалечават към повърхността, изпразвайки обема от заряди. И защото там където има неравномерности по повърхността, се появяват сили на отблъскване между тях, които ги разместват и изравняват рапределението на заряда. Тоест ако човека е проводник, зарядът на главата и краката ще е с добра точност пропорционален на тяхната площ. Ако човек е изолатор, имаш рзлични варианти. Например обемната плътност на заряда да е постоянна, т.е. зарядът на главата и краката да е пропорционален на техният обем. Но масите не е задължитело да спазват същата зависимост, при тях имаме зависимост от материала, който очевидно е различен при тези части. Тоест много специална е ситуацията при която така да разпределиш заряда, че навсякъде да е пропорционален на масата. Освен това не забравяй, че това е опростен модел. Трябва съотношението да поддържаш и при произволно друго делене на човека (например и между очите и ушите, иначе ще усещаш напрежение там), което става съвсем невъзможно.

Дай да разберем защо при гравитация не се усеща ускорението при падане, а в електростатично поле се усеща. Нека за определение разгледаме конструкцията на човека. Нека за определеност човека се състои от две части - глава с маса m1 и крака с маса m2. Може да си въведеш колкото искаш допълнителни части, този модел е достатъчен. Силата която действа на всяка от частите, създава ускорение на тази част. Ако двете части се движат с различни ускорения, между тях ще възникнат сили на разтягане или пресоване, и това са силите които се усещат. Нека за определеност човекът е достатъчно малък спрямо разстоянието до тялото, създаващо силата, така че височината му да може да се пренебрегне (за простота на оценката). При гравитация: Силата от тяло с маса М която действа на главата и съответно краката ще приведе до ускорения: Съответните ускорения с които падат главата и краката са еднакви: и съответно не съществува напрежение между тези части на тялото, значи няма да се усети падането. Причината: масата на всяка от частите я има и в двете страни на равенството, съответно се съкращава, и ускорението не зависи от този параметър. Тоест независимо че всяка част има различна маса, ускоренията не зависят от нея. При движение в електростатично поле: Нека главата има заряд e1, краката да имат заряд e2. Падане към привличащо тяло със заряд E ще създаде съответните сили и ускорения: (където константата k е характеристика на закона на Кулон). Съответно разликата между ускоренията с които падат главата и краката ще бъде: Тоест между главата и краката ще се появи напрежение, и падането ще се усеща. Причината - за всяка част и зарядите, и масите са различни, а те определят ускорението за тази част. Но мозъкът на цацата това няма да го възприеме.

Само Христос може да поема чужда вина Давай да си дискутираме темите и да не се омайваме! Ще разведря обстановката с един пример, даден от Робърт Шапиро, който характеризира как работи науката. Нека имаме следното наблюдение. Някакъв човек в понеделник пие бърбън със сода, във вторник пие водка със сода, в сряда пие джин и сода, и всеки път се напива. При отсъствието на други наблюдения научният извод е, че содата опива Ако добавим ново наблюдение, че в четвъртък той пие само сода и не се напива, научният извод е, че содата разтворена в друго питие е факторът който опива. Това са най-простите хипотези, а науката винаги се базира на най-простите хипотези (те могат да се усложняват само при нови наблюдения). Едва когато забележим, че в петък се пие сода разтворена в портокалов сок, в събота сода разтворена в лимонада или кока кола и пак няма напиване, трябва да усложним хипотезата, че не содата е причина за опиването, а някаква обща съставка в бърбъна, джина и водката. И така стигаме до все още неопроверганата хипотеза, че това е алкохола. Никой не знае, в бъдеще и тя може да се промени... Важно тук е че теорията от сряда, че содата напива, си остава научна, макар и опровергана. Но ако излезем от схемата да търсим най-простото обяснение, което да може да бъде оборено с последващи наблюдения, то излизаме от науката. Например хипотезата, че човек се напива ако Богът на виното го прониже с невидима стрела, не е научна, защото не може да се опровергае. Това ни илюстрира няколко важни характеристики на науката. Първо, никой не вярва в някакви истини или неистини, за което беше спора по-горе с Младенов. Втората характеристика - науката винаги се концентрира на най-простата хипотеза, и я променя и усложнява само под натиска на фактите. Третата характеристика - това е опровержимостта на една хипотеза, само когато тя може да бъде опровергана, можем да я разглеждаме като научна, това свойство се нарича фалсифицируемост. Това са базови характеристики на научният метод, развити от Карл Попър. Преди време спорехме коя теория е "верна" - тази на Птоломей за епициклите, по които вървят планетите, или хелиоцентричната система на Коперник. От гледна тчка на науката, и двете са научни теории, защото са проверими и фалсифицируеми. Но според правилата по-горе науката е приела да работи с по-простата от тях, тази на Коперник - по-простата теория е по-обозрима и има по-малко параметри, които по-лесно се контролират. От друга страна, теорията на Птоломей не е опровергана, защото тя е просто поглед на същото поведение на планетите, но от друга гледна точка. Но нейната сложност затруднява нейното развитие, добавянето на нови епицикли е свързано с много труд и наблюдение, за разлика от простите изчисления в Коперниковата теория. Това е причина по-усложнените хипотези да се пренебрегват за сметка на по-опростените - поне докато не се появят нови наблюдения. Така че не унивайте а дайте да си дискутираме физиката нататък!

Рибар, опаковвай се на кукичката си и се хвърли някъде, не мърси тука. Като не можеш да разбереш нещо, светът няма да свърши, не е нужно да спамиш темите. Или се надяваш да те сполети съдбата на Младенов? Не е толкова трудно, може да те уредим

Всички въпроси към процесът на ускоряване! Имаш допълнителен фактор на въздействие. Какво чудно има след като една топка е ускорявана, да си промени геометрията? И какво общо има с това СТО? Това се случва с всякакви неща и без СТО. Ти сам си си отговорил. Изобщо в СТО се разглеждат най-простите примери, за да се демонстрира ефекта. Всякакви ускорения, загрявания, боядисвания усложняват примерът. Простотата се изисква за да стане примерът достъпен за разбиране. След като ти не разбираш простият пример без допълнителни фактори, как се надяваш да разбереш усложнения, с ускорение? Никак. Защото аз говоря за топка която не се ускорява. Не схвана ли до сега? Ти нали се тръшкаше как земята за един е плоска, за друг била сферична? Там няма ускорение, и това е нормалната ситуация. Това е примерът който трябва да разбереш защо така се случва, и всичко ще ти светне. Още повече че аз съм ти обяснил вече.

Аз не виждам никакъв проблем, ако това се има пред вид. Защото никакъв закон не задължава размерът да е еднакъв във всички отправни системи. Но настойчивото използване на терминът "смяна" подрива тази хипотеза Това мисля че вече много отдавна го констатирахме. Сега само се затвърждава. Обвиненията към Младенов че не разбира нещата не са от вчера, те са доказани чрез много теми.

Това което виждам да си обяснила, е същото което аз твърдя - няма смяна по смисъла на общоприетото понятие. Имаме конкретен статус за конкретна отправна система - в една има един размер и не го променя, в другата има друг размер и не го променя. Във всяка система размерът си е такъв, какъвто е бил. Тоест не става дума за никаква смяна. За което беше и целият спор

Ми в коя система тогава имаме смяна? Под смяна разбираме нещо е било, и по някое време се е сменило. Или ти имаш друга представа за "смяна"? Да я чуем тогава?

Какво е уточнил? Това ли: "Следовательно, твердое тело, которое в покоящемся состоянии имеет форму шара, в движущемся состоянии — при наблюдении из покоящейся системы — принимает форму эллипсоида вращения с полуосями ... Една топка в движещо се състояние изглежда като елипсоид ... на което аз му казвам, че топката си е сменила геометрията. Извинявам се за неточния език." Сменя ли тялото покоящото си състояние в дадената система със подвижно състояие в същата система? Не, не сменя. Каква геометрия тогава се променя, и кога се променя? Абсолютно същото, което коментирам и по-горе. Защо защитаваш незащитима позиция? Той може да си разправя каквото иска, смисълът му се губи.

Никаква форма, дискутирам точно смисъла на термините "смяна" и "промяна" - имат смисъл единствено за промяна във времето. Няма друг смисъл, и точно това показва, че не си наясно какво казва по въпроса СТО. Ти реално питаш защо СТО прави нещо, което тя на практика не прави. Е какъв отговор очакваш всъщнст? Да напомня, при инерциални системи скоростите не се променят с времето, и обект който се движи с фиксирана скорост в такава система не си променя параметрите във времето. Ако обекта по някаква причина си смени скоростта, всички въпроси трябва да насочиш към взаимодействието което му е променило скоростта, не към СТО. А ти стреляш в някаква непонятна посока, все СТО ти била виновна. Отваряй очите, и призраците сами ще изчезнат. И смисълът ще ти се изясни.

Не си вземай грях на душата да влизаш в режим на обяснения на необяснимото... Виждаш, той не е наясно с базова терминология - какво значи "промяна", "да се смени". Че това означава до един момент да е била една, после да стане друга. Ми няма такова нещо в случая, нали? Във всяка инерциална система дължината винаги си е била такава, каквато я отчита системата. Няма смяна, няма промяна. Но не можеш насилствено да го накараш да го разбере, а той и желание няма. Само предразсъдъците го напират отвътре, някакъв сбъркан поток на съзнанието... Колко пъти това му казах - липсва му базовата култура и терминология, за да разбира и обсъжда въпросите на батковците, той ми се нерви. С нервене няма да му влезе нищо в главата. Дебели мазоли по буквите му трябват.

Никой не те кара да слушаш някой. Може сам да се ограмотиш. Но както очевадно си тръгнал тук с празна глава, ще трябва да слушаш някой. Тва е положението. Аз нищо не мога да направя. Или като приказваме за наука, ползвай понятията и логиката на науката, или се оплачи на модераторите че ти се смеят и подиграват щото си невеж. Има ли друг вариант?

Прав си, не е само постулата, просто го дадох за пример защото още с него настъпват щетите... Просто липсва културата да се дискутира за науката. При такова ниво, според мен, математиката трябва да се отдръпне на втори план. Тя е количественият език на физиката, но когато липсват базовите понятия, до този език не се стига. Ние реално сме още на ниво базова логика, и още там се късат конците, още там има неразбиране за много неща. Ей на по-горе, аз толкова повтарям че телата не се скъсяват а са си такива каквито са, ма кой внимава? Всеки си работи с предразсъдъците. Според мен, първо е нужно логически да се навържат нещата, обектите и процесите, използвайки съответните понятия, после вече можже да се задълбае и с математиката. Тя в много отношения подкрепя естествената логика, но ако логиката липсва в основата, математикатаа увисва във въздуха, тя не подкрепя нищо - поне в съзнанието на човека без логика... Но вече за сериозно занимаващите се без математиката няма как да се продължава. Тя е чудесно средство за много бърза логическа проверка на цялата конструкция, изважда веднага на показ всякакви противоречия. Но това е етапът когато си разбрал физиката на нещата Аз за това по-горе посъветвах, добре е да се прочете Карл Попър, там нямаа математика, има само наука и начин на мислене в нея. Това е чудесна основа за по-нататък.

Виждаш ли, дори не си разбрал какво те питам. Гледай бе, ясно сам си написал: защо си сменят размера. Ако беше се замислил над моят въпрос, щеше да ти стане ясно, че телата нищо не сменят. Те не са активна страна в случая, те не следят чужди поведения и не се адаптират спрямо тях. Те са такива, каквито са и каквито винаги са били, продукт на известните взаимодействия. Отправната система само регистрира размерите им такива, каквито те са, тя не ги променя. Колко акъл трябва, за да се схване това, след като е зададено като дефиниция по учебниците? Как да ти го налея, като не поемаш а се бориш с измислени духове? Примерът за прасето и тиквата сега по-понятен ли стана? Аз ти зададох подпомагащ въпрос за да може сам да стигнеш до отговора. Но и това трябва да се проумява, не само да се питат глупави въпроси. Ми помисли бе ,само с питане без да се внимава в отговорите няма как да стане, поне не в науката. Диалогът по такива въпроси изисква реакция и от двете страни, не само от моята. Аз като отговоря и обясня нещо, трябва и някой отсреща да се напъне и да го разбере, или поне да поиска повече пояснения. А в случая отсреща е просто стена. Сега стана ли по-ясно?

Всички аргументи, които ти приведе, бяха разгледани и аргументирано опровергани. Всичко това е документирано във форума. Пак се опитваш безуспешно да се оправдаваш... Защо? Пълни глупости. Младенов, в науката няма вярвания. Няма истини и неистини. Ограмоти се с основната терминология в науката преди да спориш, прочети нещо от Томас Кун за научните революции, особено от Карл Попър, например "The Growth of Scientific Knowledge" или "Objective Knowledge: An Evolutionary Approach", там се разглеждат проблемите за истина в науката и има ли такова понятие там, как се проверява дали нещо е правилно или не, дали е научно предположение или не. Или поне "Origins" на Робърт Шапиро... Аман от тъпчене на едно място без никаква полза, ще ти се завие свят ако вече не е... Никой не вярва в лоренцовото съкращенние. Нито вярва в постулатите на СТО. Постулатите са ни натрапени от природата факти, лоренцовото съкращение е само следствие от тях. Толкова. До тук да ти се привиждат вярвания? Няма. От тук нататък, ако се докаже, че лоренцовото съкращение съществува, това подкрепя постулатите и теорията става с още по-голяма тежест. Ако се докаже че не съществува - опровергава се теорията и се търси нова. Това че още никой не е успял да измери нещо свързано с него, и е през водосточната тръба на теорията и на учените, няма никакво значние за нея и за тях, това не е аргумент срещу СТО... Но ти си си втълпил някакви глупости, и не виждаш нищо зад тях. Е, проблемът си е твой, ама други били виновни...Въх.. Къде видя вяра до тук? Ми махни си религиозните очила, щото през тях светът явно е много крив Светът без вяра е много по-интересен, особено ако не я очакваш там където я няма. Сега разбра ли защо му се нашоква репата на нещастникът? За да се събуди от собствените си религиозни кошмари. Защото тая религия е пряко доказателство че не разбира нещата. Други не е нужно.

Точно така. Неразбирането на физиката не е грях, а да се мъчиш да го преодолееш е похвално действие. Но става грях, когато с ирония и сарказъм си търсиш извинение за него, не полагайки никакви усилия в нужната посока. Това не е "рутене на храма", Младенов, това е борба на прасе с тиква. Припознал си храма на науката с някаква измислена тиква, и се бориш с нея. Затова и резултатът е съвсем очакван. А дали си галфон, ти най-добре се познаваш.

Бъди сигурна, че нищо няма да се получи. За да се стигне до обсъждане, трябва да са ясни базови неща - какво е това "постулат" и с какво се яде, как се ползва във физиката, и че не е срамна дума като начало. А ако си спомняш миналите обсъждания, това било "глупост", "никой нормален човек" не приемал такива измишльотини, "това не можело да е така", и прочие предразсъдъци без грам аргументация защо. Както и пълно неразбиране за подкрепата, която оказва експеримента на тези постулати. Тъпите представи имали по-силна тежест от експеримента... Така че забрави, както казваше Бат Бойко, "лош мат'рял". +6 А дано, ама надали... И аз това непрекъснато разправям. Ама не, хората си имали представи. То ако само с такива представи ставаха нещата...

Нищо подобно. При падане в гравитационно поле имаме уникалното свойство, че инертната маса, която характеризира ускорението, съвпада точно по величина с гравитационнатаа маса, която характеризира гравитационната сила. По тази причина гравитационното взимодействие е специално. При "падане" в електростатично поле същата инертна маса е многократно по-слаба от величината, създаваща електростатичното привличане (има/няма 40 порядъка!), така че няма дори място за сравнение. Но първо трябва да се научи тази фактология...

Чакай малко. А това грешка ли е? Грешка имаме, когато нещо противоречи на твърдо установен факт. А дали тъмната енергия е енергия или не, твърдо ли е установено?

Има тук една тънка разлика. Станислав не се мъчи да опровергава установените неща. Той се опитва да комбинира фактите в нови интерпретации. Макар и неуспешно, това е полезен път. Докато Младенов сляпо се опитва да отхвърли неща, които не могат да бъдат отхвърлени. И аз просто му показвам че греши и къде точно. Той се опитва да се бори срещу логиката и фактологията с предразсъдъци. Това което ги обединява двамата е, че не познават материала и инструментите в достатъчна степен. Образно показано, ако си начертаеш СТО като една права линия и ние си изберем на нея една точка, визираща нашите знания до момента, Младенов се мъчи да се бори с основите някъде наляво от нас, а Станисав се поти макар и неуспешно в посока надясно Съответно подходът към двамата е различен.