scaner

Нима трябва да падате толкова ниско, че да се оправдавате: щом "статуквото" не може да обясни всичко, то някаква неясна идея наречена "хипотеза" била по-добра в това отношение? А на какво основание трябва да се доверим на вашата хипотеза? Отново бягате от всякаква конкретност. И в класическата физика има полета, и в нея неща се въртят и се свързват, и в нея има стохастични процеси, както сте натрупали във вашата хипотеза. Но това още не прави класическата физика квантова, дори не я вкарва в сегашното "статукво". На какво основание тогава настоявате, че вашата хипотеза е нещо повече? Само на това, че сте изговорили прекалено много приказки? Но това не прави една хипотеза нещо повче отколкото тя е. А каква е тя биха ни казали отговорите на конкретните въпроси, които избягвате и на които вие се страхувате да отговорите. Демонстрирате някаква обидчивост там, където трябва да обясните нещо конкретно. Извинете, не сме на селска седянка и вие не сте невинно девойче, за да имате такова поведение. Или се изживявате като някаква жертва?

Малоум, нервиране и тропане с крака не са най-подходящите методи за изясняване на научни въпроси. Не разбирам с какво ви е травмирало 'статуквото' до степен не само да не го разбирате, но и да избягвате да се запознаете с фактите около него, а си ги измисляте? Какво е това вдъхновение да критикувате измислени от вас тези и да ги приписвате на 'статуквото'? Разбирам, това е една масова лудост по форумите, но трябва ли да има място във форум в който се говори за наука? Не ми побира ума, как е възможно такова невежество за базови понятия, дори производната която споменавате сега? То е ясно че на някои математиката не се отдава, но да говорят с такъв плам за неща за които си нямат и понятие, това съвсем не мога да го разбера. Попитах ви въпроси, които предполагат напълно конкретен отговор от вашата хипотеза - как тя решава противоречието си със СТО, да оцените според нея каква корелация предсказва в експеримента на Аспе, за да можем да коментираме дали е квантова хипотеза или не. Вие напускахте мъгла и критика на някакви криви ваши представи. Мислите ли, че такова бягство от конкретност вдъхва повече смисъл на хипотезата ви? И че изобщо в посока избягване на конкретни факти може да има продуктивен разговор за наука? Дали алабалистиката би заблудила някой от участниците тук че има общо с наука? Щом нямате отговор на такива основни и прости въпроси, защо ни заблуждавате че можете да имате отговор на нещо друго? Моля, не започвайте пак с обичайните тиради колко 'статуквото' било лошо и как ви е навредило. Омръзнаха ни. Опитайте с конкретни отговори, колкото и да ви е трудно. Ще го оценя. В0081, две събития са едновременни, когато се случват в един и същи момент време. В тази дефиниция няма място за тълкувания, тя е основна. Момент време също е основен. Не може да променяме смисъла на тази дефиниция и тези понятия, за да се изцепваме после как (според новият смисъл!) стандартната наука се дънела и нищо не разбирала. Това са откровени манипулации или заблуждение. Също така трябва да се прави разлика между събитие и процес. Иначе, едновременноста на две събития е относителна, ако те са едновременни в една отправна система, в друга може да не са едновременни, както е в релативизма. Но да се твърди за някаква "подвижността на наблюдателя спрямо случване на събитието" не е коректно, няма много смисъл в такова твърдение. За всеки наблюдател събитието се случва в определена пространствено-времева точка, и тъй като то няма протяжност във времето, не може да говорим за подвижност - нито на събитието (мястото му) спрямо наблюдател, нито обратното. При подвижност трябва да имаме промяна в път за някакъв интервал време, тук интервалът е нула.

Малоум, нещата вървят към дребнаво заяждане от ваша страна. Което в конкретните въпроси кристализира от безсилието ви да докажете елементарни ваши си твърдения. Ако имахте конкретни отговори нямаше да е така. т.1- за наличие на теоретична обосновка, че раждането на частици по двойки трябва да става с разлитане на 90 градуса по характеристики. Не питам за експериментално установеното! Хипотезата ми показва, че трябва да е така, а вашите хипотези ... ги няма в това отношение. Заяждането ви издава, че не сте доволен защото не сте наясно какво всъщност се прави в експеримента, който "вашата хипотеза обяснявала" (!?). Може би сега е момента да си изясните за какво става дума, какво е това сплетени частици за които толкова много се говори в темата, и как в края на крайщата те се получава напрактика. Какво означава например използуваният термин "параметрична генерация на фотони". Темата е много обширна и богата, не е тук мястото да ви образовам. При питането на подобни въпроси се предполага, че преди да питате сте си дали поне малко труд за да си изясните за какво питате, а не да се оправдавате с мантри. А вашият въпрос не издава такава подготовка, а само желание за агресивна дискусия. т.2 -Въпросът с времето е философски. Въпросът е и философски. Което не ви дава никакво право да изкривявате същността и смисъла на терминологията която се ползва, разводнявайки я с някакви ваши си тълкувания и измислени от вас (несъществуващи) проблеми, нямащи общо с нея. Не се наблюдават никакви огромни промени за каквито хипотезата ви настоява. Това са фактите. т.3-Не си наясно с твърденията на хипотезата, ... ама да се изкажеш ... против. С две думи ти показах от хипотезата, че въпросът със скритите параметри (АПР), автоматично отпада, след като сме наясно, че свойствата могат да бъдат придобити и като краен резултат, независимо че са квантови обекти частиците, проявлението им е класически вариант - хоп, стъпихме в класиката! Разглежда се пак философски проблемът - що е явление? Тук също изпадате в противоречие. Наличието на някакви ненаблюдаеми фотони за връзкка във вашата хипотеза е именно израз на скрити параметри. При това чисто класически тип, модел който теоремата на Бел отхвърля. Не броя думите ви, но заключението което се опитвате да наложите не следва от тях. Повличането във философски звучаща терминология ви отвлича вниманието от този проблем, който е основен в хипотезата ви. Нататък няма смисъл да се нагазва - изкривеното ви разбиране за "ненаблюдаем процес" и други философски еквилибристики само задълбочава проблемът с хипотезата ви. Опитвате се да ни плашите със случайни числа, като 10^14 херца, с които не е ясно какво искате да докажете (съвременните експерименти могат да разделят интервали време съответни на 10^22-10^23 херца). Но всичките тези отклонения не могат да прикрият основният факт - вашата хипотеза е чисто класическа. т.4- не коментираш, щото нямаш обяснение ...че проявлението на свойствата в КМ зависи от бързината с която наблюдаваме. Не коментирам защото твърденията ви нямат никаква практическа основа. Чета само някакви хвалби без почва под тях. Използвате някакъв неизвестен термин "бързина на наблюдение", който в различен контекст може да има различен смисъл. В масовият случай такава величина не е параметър в измерванията при КМ, освен при някои специфични случаи. Корелацията към която се опитвам да ви насочвам вниманието неколкократно (засега без успех) не зависи от никаква "бързина на измерване" в какъвто и да е смисъл, напротив, всякакви подобни изкривявания се изчистват от натрупваната статистика - и в точка 1, съветвам ви да се запознаете с извършените експерименти преди да говорите такива общи приказки без покритие. Независимо от това резултатът на Аспе е твърдо некласически, и избягването ви да го коментирате показва че хипотезата ви не се справя с него. И не може да е другояче - класическа хипотеза е безпомощна пред такива явления и резултати. т.5- не си наясно с хипотезата. Нямаме общ разговор, за съжаление Ето, отново бягство от пряка проверка на хипотезата ви с резултат от реалността. Съвсем не е неочаквано, за една хипотеза разчитаща само на твърдения вместо доказателства това е нормално. Изказвате твърдения за квантовост, а не можете да ги докажете, когато се формулира въпрос. Вие сам виждате ли някакъв обяснителен потенциал в такава хипотеза? Относно отговорите на въпросите: 1. Като т.5 - не един път и не само тук, и не само на теб съм обяснявал, че хипотезата няма противоречие със СТО - мигновеността се проявява само в сегашните интерпретации. В хипотезата - таково няма. Ами добре, нали това питам - как в хипотезата ви фотонът за връзка може да промени мигновено състоянието на другата частица, без това да е в противоречие със СТО? 2.При 60 градуса кръстосване? - Какво, не е ли ясно, че ако търсим с поле, то, ще намерим и такива. При това - предисторията на експеримента: двойката фотони се получават след(от) кристална структура. Колко видове повърхнини (площадки) се заформят в кристал ... много е отговорът. Колко от тях ще погълнат началното поле - също много. Колко сплетени ще се преизлъчат кръстосани под различен ъгъл - ето, това вече е въпрос за статистически наглед. Вероятността "да има" сплетена двойка с точно насочен кръст, започва да зависи от ъгъла под който се преизлъчва, спрямо ъгъла на измерване - започва да зависи от вида на площадките и "наклона" им спрямо апаратурата. В "хубавите" кристали -ортогонални, клиновдни, ромбоидни ъгъл от 60 градуса наклон на площадки - лесно се открива, т.е. не е малка вероятността да бъдат "хванати" сплетени, завъртяни на 60 градуса спрямо установката. При тълкуване на резултатите, обаче, трябва да не се забравя, че фотоните приминават през различни структури и не е ясно, те как са им повлияли, да не говорим, че в системата за сравняване - се ползват полета, които донагласят "търсения" ефект! Не разбирам какво искате да кажете. Набутахте толкова излишни неща които не променят крайният резултат, само за да не покажете какво се очаква според хипотезата ви. От казаното дотук става ясно, че вашата хипотеза не може да обясни конкретният резултат, който получава Аспе в своите опити (едно конкретно число, много важно по смисъл), а се измъква с оправданието че всичко може да се получи?? Къде се скриха претенциите ви, че хипотезата ви може да обясни светът? Квантовата механика е предсказала какъв резултат да очаква Аспе (и се е справила с всички проблеми които сам си въздигнахте), а вашата хипотеза е неспособна на това. Можем само да заключим, че тя освен че не е квантова, не е и класическа Ще ви помогна. Оценете каква е корелацията само на база взаимодействието със скръстените поляризатори. Всички други оправдания, с които се презастраховате, намаляват тази корелация, Кристалната структура в която се генерират фотоните няма влияние - стените и са под ъгъл на Брюстер, за да са минимални загубите, нататък са само поляризаторите и детекторите - една изключително елементарна задача. Дали хипотезата ви може да се справи в толкова елементарна задачка, за да докаже че е квантова?

Малоум, веднага мога да отговоря на въпросите. 1) Свойствата на фотоните са известни от начинът на тяхното получаване. При конкретният начин физическите закони налагат ограничения, поради които поляризациите на фотоните задължително трябва да са взаимоперпендикулярни. Експериментът е доказал правотата на тези закони, а и резултатът като поляризация. 2) Понятието едновременност е базово, то не зависи нито от СТО, нито от вашата хипотеза. каквито и промени да настъпват с каквото и да е, понятието визира само случване на събития в един и същ момент време. Разбира се, на практика винаги се работи с толеранс разрешен от експерименталната точност. Което не внася никакви промени в смисъла и използването на понятието. Но забравете всякакви фантазии че някакви характеристики могат да се менят произволно - нали има доказани закони за съхранение, и те опровергават тази теза. 3) Нещо не ви е ясно, но не се разбира какво. Забравете монетите, гледайте резултатите от експериментите. Тези резултати не може да се получат от класическа теория. А вашата теория с нищо не е доказала че е нещо повече от класическа - целият този антураж с класически взаимодействия на класически обекти не може да напусне ограниченият си кръг на приложение. Резултатите са статистически, всякакви хаотични промени за които говорите се усредняват и изчезват чисто класически. Независимо от честотата на образуване с която жонглирате. 5) Вашите частици с нищо не се доказва че са квантови обекти, освен с твърдения като горното (което не е доказателство). Нищо квантово няма в начинът им на направа, чисто класически процеси. Затова и ви предложих, да покажете къде се намира вашата хипотеза според неравенствата на Бел - тогава и само тогава може да твърдите дали тя е квантова или не е. Но вие се уплашихте и се обидихте от такава дързост от моя страна . Но докато не покажете това, няма никакви основания хипотезата ви да се счита квантова. Дотогава тя не може да има претенции за нещо вярно. Сега и аз искам да ви попитам: 1) Твърдението ви че двете частици от сплетена двойка са свързани чрез фотон за връзка, противоречи на СТО (мигновено взаимодействие и др.), с която доколкото си спомням се кълняхте, че вашата хипотеза е напълно съвместима (нещо за което така и не се появиха доказателства, както и за квантовостта по-горе). Как разрешавате този парадокс? 2) Щом хипотезата ви е квантова, опитайте да обясните класически аномалните резултати при скръстени на 60 градуса поляризатори. Защото при взаимоперпендикулярни, класическата физика (а вашата теория е класическа, спор не може да има) дава същите резултати както и примерът с монетите, и не е интересно. Предизвикателство за вас може да бъде само 60-градусово кръстосване. Мога ли да се надявам на конкретен отговор?

Здравей Gravity! Ние нямаме никаква причина за определен избор на направлението на осите на поляризаторите, затова той е произволен. И независимо какъв е (а в едни от експериментите на Цайлингер той ги менеше по време на самият експеримент и то с голяма честота), ние мерим корелацията на съвпадение на преминалите през поне един поляризатор. Така няма значение каква е поляризацията на всеки фотон (независимо дали те имат предварително дефинирана но неизвестна поляризация), щом минават и двата през скръстените поляризатори значи единият има вертикална, другият хоризонтална поляризация (определени от направлението на поляризаторите). Тоест нямаме влияние тук на принципа на Хайзенберг. Евентуално негово въздействие (не съм сигурен, не съм специалист в дълбочина) от неопределеността внесена от принципа в случая ще увеличи грешката в измерването (шум по поляризациите, но не мисля че ще го има), което ще се отрази върху коефициента на корелация основно в посока намаляване, и то на практика неизмеримо (все пак лимитът въведен от принципа се определя от планковата константа, ще го усетим само при изключително точен експеримент). Това ще бъде при всички варианти на кръстосване на поляризаторите, и няма как да отличи квантово поведение от класическо при взаимоперпендикулярни поляризатори (а същата ситуация като статистика е и при скръстени под 45 градуса). Тоест при такова кръстосване на поляризаторите резултатът може да се демонстрира с някаква класическа аналогия в рамките на една разумна експериментална грешка. Едва за ситуацията в която си проличава класически аномалната корелация, ние можем да твърдим че поведението на сплетените двойки не е класическо а наистина квантовомеханично, и там не можем да използуваме пръчката, няма как. Но тя е наистина твърде елементарна аналогия с много проблеми, не си струва да и обръщаме повече внимание отколкото заслужава.

Здравей Шпага! Ще опитам до колкото мога да обясня въпросът ти. Най-простият случай, който се обсъжда при сплетените фотони, това са два фотона с общ квантов произход и с взаимно перпендикулярна поляризация. При три или повече сплетени нещата са по-сложни. При простият случай фотоните се детектират с два скръстени взаимно перпендикулярни поляризатора. От статистиката регистрирани фотони разглеждаме частта, която отговаря на ситуацията, при която и двата детектора след поляризаторите регистрират едновременно частици. Коефициентът на корелация - случаите и двата фотона да преминат едновременно, в този случай съвпада с резултатът предсказан от класическата електродинамика. Тоест, ако единият фотон е измерен и е с хоризонтална поляризация, то другият задължително трябва да бъде с вертикална поляризация. Което изобщо не е учудващо, тъй като знаем че двата фотона по рождение са с взаимоперпендикулярни поляризации, макар и неизвестни. Тъй като в основата на обяснение на този процес от квантовомеханична гледна точка стои обяснението с декохеренция на общата им вълнова функция, възниква подозрението, че единият фотон се наглася според измерването на другият фотон, тоест между тях има някакво взаимодействие. Което не е нужно, и тук се привежда класическият пример с белязаните монети. Или с двата края на пръчката. Само тук той работи. И причината е че корелацията в измерваните резултати съвпада с предсказаната от класическата физика, затова можем да правим паралели с монети и пръчки. В тази ситуация (чисто исторически) дори не възниква подозрението, че характеристики на частицата не са определени преди измерването. Ще преформулирам корелацията в горният пример, за да доближа аналогията с модел пръчка (и да звучат нещата по-научному): произведението от експериментално регистрираните краища на пръчки измерени със всеки един детектор, разделен на общият брой пръчки на квадрат ще бъде К <= 1. Тоест всеки детектор ще регистрира максимум по един край от пръчка, в частни случаи някой от тях може нещо да пропусне. Например единият детектор регистрира 20 краища, другият 19, имаме К <= 0.95. Чиста пръчкова класика. Подобен смислово ще е коефициентът на корелация и за сплетените частици в горната ситуация. Това подозрение (за характеристиките, една от възможните интерпретации, не е окончателно) възниква при усложняване на експеримента. Ако за детектиране на фотоните използваме не взаимоперпендикулярни поляризатори, а такива които сключват ъгъл 60 (или 30) градуса, нещата стават много различни. Тук вече корелацията между едновременно преминалите и през двата поляризатора двойки е друга количествено, и по-важното - квантовомеханичната оценка за нея се различава от предсказаната според класическата електродинамика. Всъщност това е израз на неравенствата на Бел - в случая при ъгъл 60 градуса между поляризаторите ще имаме най-голяма измерима разлика между предсказанията на двете теории, според Бел. Тази корелация е напълно измерима, и потвърждава квантовомеханичната основа на процеса. И естествено, няма как тук да се направи демонстрация с белязаните монети - те са класически обекти, с тях не може да се демонстрира постигнатата корелация. Чак тук вече - и въз основа на още съображения и подобни експерименти - започва да възниква съмнението в реалността на характеристиките на частиците. Ако за тази ситуация преформулираме корелацията пак за класическите пръчки, би трябвало да намерим експериментално нещо като К <= 1.2. Тоест някои пръчки (а може би всички?) се държат странно, и са регистрируеми с повече от два края например (не е много удачна количествено аналогията, но тя е призвана да показва не количеството, а странността на самата ситуация). Няма как класически да се даде близка аналогия в случая. Просто неравенствата на Бел в прост превод това казват: че поведението на сплетени частици в общият случай не може да се обясни с класически средства, освен в частни случаи като по-горният, и това е принципно положение. Тоест и моделът на Малоум, който е класически по природа, не може да даде обяснение по принцип, независимо колко бъде усложнен и умъглен. За самият мене тази област от физиката е малко странична. Това са интересни въпроси, и мога да препоръчам една изключително добра и почти прясна книжка (стига някой да не ме е изпреварил вече): Дж. Гринштейн, А. Зайонц "Квантовый вызов" (2006) (линкът малко бавно се задейства, не губете надежда ). Разгледани са както съвременните експерименти свързани със сплетени частици, така и основни положения по самата квантова механика. Книгата се чете леко, не е претрупана с много формули и добре се поясняват основните моменти. И пояснява много от тук разглежданите въпроси.

Любопитно, моят прост въпрос въпреки че отново не получи конкретен отговор, предизвика повече отговори, отколкото бях очаквал. Искам да ви попитам, какво ви кара да се изказвате по теми с физическа тематика? Та вие нямате основни представи за физическата терминология, да не говорим за тънкостите в разбирането на по-сложните моменти. Липсва ви основната фактология на която се гради съвременната физика, критикувате я за липса на факти, които всъщност съществуват но вие не познавате, а запълвате тази празнина с фантазии. Да започнем с белязаните монети. Каквото и да направим, това са класическми обекти, и нямат свойствата на сплетените частици, нямат и спин. Затова те могат да демонстрират поведението на сплетените частици само в много частен случай, колкото да снемат заблудата за свръхсветлинно взаимодействие между такива частици. Нищо повече, и няма смисъл повече да ги давате за пример - просто не сте разбрали за какво се намесват в играта. Опитите с тях да се илюстрира нещо повече от възможностите им само водят до по-голямо объркване. Продължавам с това, че четейки предишните мнения, оставам с впечатление че нямате представа какъв е практическият смисъл на теоремата на Бел и неравенствата, които следват от нея. Криенето зад вашата хипотеза и опитите за омаловажаване на непонятните ви тези не могат да заменят тази пропаст в познанието ви за това безценно постижение на Бел. За него ще стане дума след малко. Да продължим с това, че не знаете какво са сплетени частици, независимо че дълбокомислено се изказвате по въпроса, и се криете зад някакви измислени ваши обяснения от някаква хипотеза. Не, вашата хипотеза не може да ви помогне в обяснението или критиките на сплетените частици. Тя не владее нужната фактология. В съвременната физика има точно определение, водещо до определени свойства на такива частици, което води до конкретна експериментална процедура, която може да установи дали два потока частици съдържат сплетени частици или само обикновени. Прав сте, вълновата финкция е математическо понятие, но е въведена с една цел - с нейна помощ да могат да се предскажат резултати, които да бъдат измерими. Това е мястото, където тя се връзва с реалността, и където може да се оцени поведението и. И тук идват неравенствата на Бел. На прост език те казват следното: определен клас взаимодействия на обикновени (класически) частици (много, не една или две) ще се характеризира с определени статистически харектеристики, в случая наличие на определена горна граница за корелация (или антикорелация) на независимите резултати на частиците по двойки, например определяне поляризациите на фотоните или спиновете на други частици. А ако частиците са квантово обвързани (сплетени), тази горна корелационна граница ще бъде друга - по-голяма. Това е пряко проверимо чрез експерименти, и фактите са налице - сплетени частици съществуват, и този метод за измерване на корелации е методът по който те се отличават от останалите на практика. За пръв път този метод е демонстриран от Аспект, от тогава много пъти е повтарян в най-различни модификации. Измерването е изключително красиво, то не изисква потокът частици да е само от сплетени такива, може да е замърсен много, в рамките на експерименталната точност разбира се. Дотук фактите опровергават огромната част от вашите опити за отговор, и ето какви факти лъсват: - вие критикувате за някаква липса на факти, без да сте запознат че тези факти съществуват; - моделът с вълновата функция работи изключително коректно въпреки всичките ви приказки срещу него, и предсказанията на негова основа са доказани с експерименти. Това показва че приказките срещу него са ваша заблуда; - сплетени частици съществуват и могат да бъдат експериментално доказани. Моделът с обща вълнова функция дава проверими и достоверни на практика резултати, опровергавайки твърденията ви; - ситуацията не е само измислена, след като самата практика я доказва. Измислена е вашата критика срещу нея; - вашите представи че фотоните първо се поглъщали а после преизлъчвали, не почиват на реалността - факт, след като сплетените частици са също факт. Просто не сте запознат с текниката на провежданите експерименти; - вашата представа за телепортация няма общо с терминът, използуван при сплетените частици. Вие критикувате някаква погрешна ваша представа; - вашите представи почиваща на някаква илюзорна хипотеза и използувани като критика, се опровергават; - в резултат - споменаването на такава хипотеза не аргументира вашите твърдения повече, отколкото премълчаването и. Вие се опитвате да респектирате опонента само с някакъв термин, не със съдържание. Така се разводнява само темата без да се добавя съдържание В този ред на мисли искам да ви попитам нещо конкретно: вашата хипотеза къде се нарежда според неравенствата на Бел - при класическите теории, или при квантовите? Това веднага ще ни даде информация дали може да се разчита на нея или не. И на вас ще покаже дали има смисъл в бъдеще да я цитирате.

Малоум, въпросът ми няма нищо общо с това което сте написали като заместител на отговор. Белязаните монети не са сплетени частици, те могат да демонстрират само някои много частни аспекти на техните свойства и невъзможността им да демонстрират други свойства не е аргумент че фотоните не са сплетени. Вие твърдите: Например, директно се вижда, че опитите с поляризирани фотони не са заместител на опитите със сплетени частици и аз питам: Как се вижда това? Какво е доказателството ви за това твърдение? И на какви практически резултати се основава? Защото сплетени частици според определението на това понятие са частици с обща вълнова функция. Тоест въпросът ми се опростява: Как директно се вижда че поляризираните (при определени условия) фотони нямат обща вълнова функция?

КМ отговаря еднозначно на този въпрос, и експериментите я подкрепят. За нея въпросът не е фалшив. Вашата хипотеза не разбира въпроса, и за това не може да предскаже какво ще се случи при експеримент? Как се вижда това? Какво е доказателството ви за това твърдение? И на какви практически резултати се основава?

Аз също не мога да разбера: вашият отговор съвпада ли с отговора на КМ, или по нещо се различава от нея?

Бихте ли уточнили какво е вашето определение за енергия?

Много благодаря за поздравите! Пожелавам ви весело посрещане на Новата година. И през нея да ви се сбъднат повечето желания с вероятност съществено над средното математическо очакване

Мисля че отговорът се натрапва сам. Всички ние сме в такава под-вселена на Мултивселената, в която нещата са такива каквито са. Половинките на тези дето са се изкушили с присмеха са се събрали в друга вселена p.s. Много обезсърчаващо звучи това с Мултивселената...

Просто некоректно са създадени PDF-ите, със софтуер който не е съобразил правилният codepage за кирилицата под Windows. От там нататък търсенето в документа и копирането на текст не работят, защото буквите не съответстван на коректните си кодове. Изглежда е недоглеждане, често се случва с PDF-и на кирилица. Но защита от копиране няма.

В случая положението е по-тежко, измисля се и действителност която да се нагласява според модела

А запознат ли сте защо е отхвърлен моделът с вълнов пакет, и Файнман го дава само като исторически факт? Защото този модел не може да опише коректно нито един квантов обект, дори най-простият - фотонът. Според него поток фотони с еднаква енергия при измерване със спектрограф трябва да дава безкраен набор от честоти, докато действителността дава само една честота. Доколкото знам, вашият модел изпада в същото затруднение

На мен подозрително ми прилича на написано от Пенчо Бойчев

Защо се опитвате да ни заблуждавате? Въпросите ми бяха конкретни по вашето изказване: по какво тя (действителността) се различава от предсказаното по вълновата функция? Ето, в следните цитати вие в прав текст говорите за това, а не за тълкуване: Това е ваш цитат: Нали е свързан матапарата на КМ с колапс на вълнова функция. Ако се възприеме, че тоя колапс е мигновен процес - има някакви крайни резултати, във връзка с които се появява и тоя парадокс - АПР. Това е и предизвикало експериментите "аспе"-варианти. Значи има екперименти, които задълбочават въпроса , но не го решават ... Който показва че нищо не сте разбрали от квантовата механика, след като набеждавате колапса на вълновата функция за реален процес във времето. Матапарата използува вълнови функции. Матапарата също така предсказва коректно резултатите от експеримента, поради което матапарата не довежда до парадокси. Вие явно бъркате модел с интерпретация на модела? В случая забележете, вие критикувате модела, а после се оправдавате с интерпретяации. При това от позиция на пълно неразбиране. Това също е ваш коментар: Така - твърдя същото, но не съм си го измислил, за да се правя на интересен, а ако си спомняш, коментирах "изводи" от предоставените линкове, касаещи проблема. Според мен е грешно: резултати от матмоделите, да не се съобразят с реално възможните резултати, които имат физически смисъл. И колкото и да ви питах, пълно мълчание от ваша страна - кои резултати от матмоделите не се съобразяват с реалността Говорите пълни измислици, а се оправдавате че друг го бил измислил? Или не сте разбрали какво друг е измислил а си карате по навик с ваши измислици? Отново говорите за модела като си въобразявате че е интерпретация. Това е ваш коментар към Дорис: Не, според мен, вълновата функция не е "съгласената" в експеримента... Експериментът е нагласен така, че вълновата функция да му ръкопляска. Виж каква е... сътворена: вълните са със сферична форма около източник и когато се хване фотон от вълната, то тя "колапсира" - цялата влиза в датчика?! - мигновено "свиване до точка"). Това е едно неявно схващане за възможен процес. Ще можете ли да ни обясните какво на вълновата функция не е "съгласено" с експеримента, какво от предсказанията с нейна помощ се оказва фрешка? Може би това е вашата нелепа интерпретация на вълновата функция като на нещо, колапсиращо за да "влезе в датчик"? Не стига че сам сте си измислили такива свойства на вълновата функция, а и намесвате философсттване за "аргумент". Отново вие критикувате ваша интерпретация, а обвинявате КМ? Тук става дума отново само за ваши криви разбирания. Само тук говорите за интерпретации, но отново само ваши, иначе не сте в час. И тук сте се изхвърлил: Е, поне всички казват, че експеримента се поставя, за да се види, дали предсказаното по вълновата функция (не забравяме, че са вълни на вероятности и само локализиран вълнов пакет има физически смисъл, т.е. смесена вълна се "гледа") отговаря на действителността - такава, каквато си мислят, че е! Оказва се, че не е такава предполагаемата действителност и затова, в него постинг, съм коментирал по-нататък за собствени свойства и свойства привнесени с експерименталната установка. Не се е очаквало, че има такава "привнесеност" (или намесата в опита не е била толкова очевидна, поради липса на изначална същност) и затова обясненията-тълкуванията се разминават с действителността. Какво по-точно се е оказало за действителността? Че моделът не предсказва правилни резултати? Какви, нали това ви питах няколко пъти вече? Какво във връзка с действителността критикувате? Или отново някакви погрешни ваши представи за КМ ви спъват? Изглежда отново сте объркали интерпретация и действителност. Навсякъде говорите за модела на КМ и действителността (и несъответствието на резултатите с нея), не за интерпретации - освен там дето сам сте измислили такива. Всичко казано до тук опровергава твърдението ви, което съм цитирал в началото. За това се опитвате да не отговорите на въпросите ми, защото нямате ясна представа от това което критикувате, и се опитвате да скриете този факт в многодумието си. Извинявам се на Дорис че пак се отклонявам, но това е прекалено, несъразмерни претенции и немощни възможности.

Това, ако е предназначено за вашата идея: не се ли отрича с това: Как си представяте идея, почиваща на съвсем друга основа, да се описва със същата математика? Нещо повече - ако е вярна идеята на Анастасов, то вашата по необходимост е погрешна. Следователно не може да се присламчвате към чужди модели.

Малоум, изглежда не сте разбрали какво ви питам, затова отговорът ви не отговаря на въпросите ми. Ето отново въпросите ми разделени: 1) по какво тя (действителността) се различава от предсказаното по вълновата функция? 2) За какво разминаване с действителността говорите? И по двата въпроса - споделете за какво квантовата механика (чийто основен апарат е вълновата функция) дава погрешно предсказание за нещо наблюдаемо. Не става дума за интерпретации или ненаблюдаеми измислени същности. Или както обиикновено говорите по инерция измислени неща? Колкото до това: погледнете пост №126, за да се уверите кой чете и кой не.

Идеята е следната. Интерферометъра се състои от входно делително огледало, което праща лъчите на две отдалечени огледала, и отразените лъчи се връщат и интерферира, класическа схема на Майкелсонов интерферометър. Идеята е след като фотонът се е отразил от отдалечените огледала, но преди да е достигнал мястото за интерференция (преди да се е върнал на входа), да се премахне едното от отдалечените огледала. Мястото за интерференция (при делителното огледало) и това огледало са раздалечени, и едновременните събития - попадане върху интерференчният екран и махане на огледало са пространствено раздалечени. Според квантовата механика това трябва да повлияе на резултатът от интерференцията, независимо че изглежда че фотонът вече няма работа с огледалото от което се е отразил. Той продължава да "чувства" това огледало така както "чувства" и двата процепа при интерференцията. Напълно в синхрон с квантовата нелокалност, както и например с интерпретацията на Файнман че той няма траектория и се движи по всички възможни пътища, или че се намира навсякъде в пространството преди да бъде детектиран върху интерференчният екран.

Здравейте г-н Богданов! Мои колеги ме насочиха към електронната версия на книгата на г-н Анастасов Анастасов А.Хр. Теорията на относителността и кванта действие (4-атомизъм). Разполагам със сигурна информация, че авторът е дал благословията си електронната версия да се разпространява свободно в мрежата, тъй като изданието е отдавна изчерпано и е в малък тираж. Моят коментар беше свързан не толкова с някаква интерпретация на квантовият модел (каквато се разглежда в тази книга), а с непознаване от моя страна на конкретната математическа обосновка на експериментите с отложен избор, в която по необходимост (квантовата механика се основава на СТО) проблемите с едновременността само трябва да налагат някакви ограничения над геометрията на експеримента, и толкоз. Идеята и обосновката на тези експерименти без никакви проблеми произтичат от квантовата механика. Колкото до наличието (или липсата) на разбираем конкретен класикоподобен (ако мога така да се изразя) механизъм, тук е мястото на интерпретациите и тяхната проверка. За Дорис: Шпага правилно е отбелязала, че двете събития не са на едно място, и за това се проявява проблемът с едновременността им. Екранът на който се отчита интерференцията е отдалечен от огледалото от което се отразява фотонът, затова събитията свързани с екрана и огледалото попадат под относителността на едновременността според Айнщайн. Затова вашата забележка не разрешава проблемът. Но пак се извинявам, използуването на интерферометъра на Майкелсън не е характерната постановка в която се демонстрира отложеният избор, и може да доведе до по-голямо объркване, както и изисква повече обяснения от постановката за която е формулиран експериментът според Уилър.

Преди ви питах да укажете конкретни разминавания с експеримента - никакъв отговор. Сега пак ви питам - каква е (и според кого) предполагаемата действителност, и по какво тя се различава от предсказаното по вълновата функция? За какво разминаване с действителността говорите?

Здравей Шпага! Извинявай за закъснението на отговора ми, случва се Забележката ти е много на място. И тя е в сила за всички експерименти по отложен избор. Защото в тях имаме съпоставка на едновременност на две събития - преминаване на фотонът през определена област на установката, и промяна в установката за смяна на методът на наблюдение. Ние малко неусетно се плъзнахме от темата за сплетените фотони и експериментите на Аспе към особеностите на квантовата механика, и логически стигнахме до експериментите с отложен избор. Ето класическата постановка на Уилер за такъв експеримент, основан на интерференцията през двата процепа. Няма да се спирам на факта, че експерименти на този принцип също са извършвани (на края на статията от линка има референция към статия с такъв експеримент). Твоята забележка може да се приложи и за експеримента описан от Уилер. Двете събития, за които можем да прилагаме релативистското отношение за едновременност (и нейната относителност в различни отправни системи) тук са следните - един момент малко след като (предполагаемо) фотонът е минал през двата процепа, и моментът на смяна на методът на детекция. В една избрана (да я наречем основна) КС тези моменти могат да бъдат избрани за едновременни, при което в някоя друга КС, както ти си забелязала, моментът на смяна на методът на детекция ще бъде преди моментът на (мислено) определяне на позицията на фотона след процепите. И ако изберем отдалечеността на фотона след процепите за малка в основната КС, то може разликата в тези моменти в новата КС да стане такава, че в нея фотонът да се окаже преди процепите в момента на смяна на методът на детекция. Тоест нарушават се изобщо условията за експеримента на Уилер - така както се нарушават и в експеримента с интерферометъра на Майкелсън, което ти забеляза. Изводът е, че има определени съотношения между характерните моменти в експеримента, които ако не се спазят, то няма да има предсказаният резултат. Зад обосновката на такива експерименти стоят сложни изчисления, които, сигурен съм, биха отчели тези ограничения върху експеримента. Самият аз не съм запознат с конкретната теория, така че не мога в детайли да защитя СТО в конкретната ситуация.

Здравей Шпага! Благодаря за хубавите думи Какъв спец съм аз, подготовката ми е в доста по-различна посока. Квантовата механика ми е, така да се каже, странично хоби. Но диалогът е добре, защото наистина може да помогне да се изяснят нещата. Затова ще се съсредоточа на главните моменти, а ти после ме поправяй. Локалният реализъм, който лежи в основата на ЕПР парадокса, се крепи на две важни тези. Първата е, че всяка от сплетените частици има определено състояние, придобито в момента на излъчване, което се определя по някакъв неизвестен начин (описван чрез скритите параметри) поради което Квантовата механика не може да предскаже конкретните състояния. Това е условието за реалност, което формулира Айнщайн. При тази теза, измерването само ликвидира нашето незнание, проявявайки параметрите които частицата носи. Втората теза е тезата за локалност - въздействието върху едната частица от двойката не се разпространява върху другата частица, локализирано е само в областта на пространството заемана от частицата. Експериментите на Аспе и на другите след него ясно показват, че локалният реализъм не се реализира. Това означава че едната, или втората, или и двете тези, лежащи в основата му, не са верни. Ако първата не е верна, това веднага води до следствието за което споменах - частиците нямат собствени параметри извън измерването, наблюдението. Което пък води до нов възглед върху самото понятие реалност. Ако втората теза не е верна, това вече води до наличие на нелокално взаимодействие, далекодействие. А вариантът и двете тези да не са верни е прекалено тежък за смилане, и засега се отхвърля лесно чрез бръсначът на Окам. Трябва да се отбележи, че интерпретацията със суперпозицията на състоянията (Копенхагенската интерпретация) е възникнала преди да се появят тези нови факти (за нарушението на постулата за локалната реалност), и за това те са камъни в нейната градина - показват че тази интерпретация не е съвсем коректна. Суперпозицията е следствие на математическият апарат на КМ. За описание на работата на тези компютри дали на практика ще имаме такава, или при взаимодействие величините на параметрите ще се проявяват в съзвучие със суперпозицията на вероятностите, за крайният резултат няма значение. Квантовите компютри ще работят по един и същи начин, защото и двете интерпретации отразяват едно и също - квантовата механика, която дава количествените процеси в тях. Просто едната интерпретация, с подвижната реалност, придобива напоследък нови аргументи на своя страна.