scaner

Така е, в класическата ситуация е точно така, от там и идва името "вълна", но фотоните не са обекти на класическата физика и не се подчиняват на вълновото уравнение. А електромагнитните вълни по квантовото виждане са организиран колектив фотони.

А дали "електромагнитните вълни" с истински вълни, или са някакво менте ? Къде отиват фотоните? Въпросът се свежда до: нужна ли е среда за разпространение на фотоните (те определено не са вълни), и защо? Заградил съм вълните в кавички, защото според мен това е само едно исторически наложило се название, което не е задължително да указва същността чрез името.

Сериозно? Вие пробвахте ли? Или само си измисляте? Какво изобщо знаете за гравитоните, че правите такива заключения? И от къде го знаете? Ако сте си измислили някакви ваши гравитони, те какво общо имат като понятие с тези, които се употребяват в научното публично пространство? Глупости. Цитирам: >>Учени успяха да произведат електромагнитен аналог на черна дупка, съобщи сайтът на Станфордския университет<< Вие уверен ли сте че сте разбрали какво пише в тази статия? Там става дума за аналог, докато вашето твърдение е коренно различно: >>че се "наблюдава черна дупка от ЕМПоле"<< Което изменя кардинално смисъла. Къде съм използвал личностни нападки? Сбъркали сте: физиката като наука се гради само на количествените модели, обратно, качествени нагодени модели като вашият - на пазара, не тук. Колкото за масата, защо говорите така за учените? Пак да попитам, нима вие знаете какво е маса, че говорите с някакъв менторски тон? Не мисля, и такъв тон е неуместен тук, след като не е подплатен с нищо.

Напротив, за интерференция са нужни повече от един източник, повече от една вълна. Така че твърдението за нужда само на един източник е погрешно. Кое му е неправилно на връзката "промени на кривина" -> "вълни от гравитация" (реално това е дефиниция на самото понятие), и кое му е тълкуването (което да е неправилно)? Какъв изобщо е вашият критерии за прввилно/неправилно при този случай? Няма никакви причини гравитационните вълни да не интерферират. Напротив, самото пораждане на такива вълни е свързано с интерференция (взаимно гасене на огромна част от въллните породени от две взаимодействващи си тела), и затова носи мултиполен характер. Тази статия изглежда е от някакво вестникарско издание от типа на Блиц или Пик. Споменатата черна дупка от електромагнитноо поле е теоретичното построение "геон", което е изключително нестабилно и краткоживущо, да не говорим че няма физически начин да се образува по принцип в реалният свят. Като добавим, че ние реално имаме огромни трудности да наблюдаваме нещо което да прилича на обикновена черна дупка, наблюдаване на геон е чиста фантасмагория. Не четете такава литература и не бъдете толкова лековерен. Колкото до заблудата, че всичко "полево" се привеждало по споменатата формула, тя чия е? Струва ми се, че е изключително ваша. Формулите са езикът на матмоделите, те нямат общо със някаква същност, и не произлизат от нея. Ако нямате матмодел, нямате и формули. Само благодарение на същността не могат да се получат формули. СЪщността за нас винаги е абстракция, поредица думи, това не е достатъно за формули. Нима вие знаете какво е маса? Не, разбира се. Това е тафтология, все едно сте казали: раждането на частица става при раждането на частица. Останалото няма смисъл да се коментира, то няма физическа основа, то е някакви пожелателни твърдения от някакъв словесен (не количествен, не научен) модел, и следователно няма гаранция за логическа консистентност.

На повърхността на Марс гравитацията е по-слаба от земната, тоест часовниците там ще вървят малко по-бързо. На геостационарната орбита се бият два ефекта: по-слабата гравитация там дава по-бърз ход на часовниците (спрямо земната повърхност), но пък голямата скорост на движение внася релативистично забавяне. По груби сметки като че ли все пак там часовниците се движат по-бързо, отколкото на земната повърхност. Приближава се до ситуацията на повърхността на Марс. Но за по-точен отговор трябват коректни точни сметки.

Значи, една ОС която си сменя скоростта ще бъдат, ако тази ОС е неинерциална. Иначе са две инерциални ОС, различни. Вярно, ще имаме асиметрия: за светлината в една посока обектът ще е по-прозрачен от светлината в другата посока. Приближаващите се обекти ще имат по-близък до вакуума коефициент на пречупване, от отдалечаващите се. Ако един обект не поглъща светлина, ако се приближава със почти светлинна скорост ще стане напълно прозрачен, ние няма да го видим оптичеки...

Ще се променят, разбира се. В подвижната среда се наблюдава ефекта на Физо: светлината в тази среда се движи с по-висока скорост спрямо неподвижната среда, светлината се увлича, както се казва. Различната скорост на светлината в такава среда ще даде различен коефициент на пречупване. Казано по-общо, движещата се среда ще има по-нисък (по-близък до 1) коефициент на пречупване.

Не могат да бъдат една, защото ОС на отлитащият и на пристигащият има противоположжни вектори на скоростта.

Наопаки. Този който се е возил в ракетата, ще бъде по-млад. Изобщо, в подкрепа на максимата: движението е здраве

Ако бъдем точни, нужни са три инерциални системи: едната на близнака, който остава, втората на отдалечаващият се близнак, третата на подвижния близнак след като е тръгнал да се връща. Без неинерциални системи е много по-елегантно обяснението със средствата само на СТО.

Няма смисъл да се телепортираме във всички отправни системи. А само в тези, които ни интересуват, които са крайно множество винаги.

Така формулирана задачата за общият случай няма смисъл. Нас ни интересува критерий за конкретна отправна система, дали е инерциална или не, и го имаме чрез законите на Нютон. Равномерното движение спрямо друг обект не е част от тези критерии. Това може да помогне с казуса със ситемите В и С по-горе.

Аз доколкото помня, съвременната дефиниция за инерциална система беше отправна система, в която се изпълняват законите на Нютон в най-простата им форма (тоест без използването на допълнителни координатни сили като центробежна, кориолисова и т.н.). В този смисъл точно това е общопретата терминология, както споделяте.

Gravity има пред вид нулево собствено ускорение. Тоест ако правите експерименти в такава система, тела които са оставени без външно въздействие не трябва "да падат" по някаква посока, трябва да се подчиняват на принципите на Нютон (в случая първи принцип). В този смисъл и В и С ще се проявяват като неинерциални.

Защо изобщо са нужни два часовника, работещи при различни условия и с различни скорости? Какво би се доказало с тях, след като те не са синхронни независимо дали корабът се движи или не?

Вътрешният за звездолета часовник ще изостава и без звездолета да се движи изобщо. Просто двата часовника изначално тиктакат различнно.

Такъв сарказъм е излишен. В един такъв разговор се предполага, че всеки е усвоил една базова терминология за комуникация, за да може да разбере какво означават изрази като "науката (или религията) си поставят за цел...". Това е достатъчно разпространен жаргон, по-възрастните си спомнят едно време, когато "конгресът си поставя за цел...". Смисълът на такива изрази е еднозначен, и предполагам, за всички тук. Трябва да се обясняват само новите, неинтуитивните понятия. А ако има някой, за който това е трудно или невъзможно, предполагам че просто е сбъркал мястото...

Да, така с кавички, всичко е наред. Схванали сте същността на отговора. Ами естествено че целите ги поставят правещите наука, трябва ли за всеки термин да изписваме по статия? Интернета няма да вмести всичко тогава.

Да, полето е форма на материята. И според квантовата физика то е основната форма на материята, частиците с които сме свикнали да мислим са само негови състояния, при определени условия. Не е въпрос до стъкмистики, всичко това е плод на много труд и осмисляне в продължение на векове. А ползата е ясна - искаме да разберем какво ще се случи, ако направим определенно действие, без реално да извършваме това действие, тоест основната цел на всяка наука е икономия

Дора, ако се замислим всяко взаимодействие може да се проследи до материални обекти - преносители и потърпевши. Например, вие казвате една добра дума, говоренето е въздействие върху въздуха чрез промяна в концентрацията на молекулите му и налягането под формата на модулиран звук, звукът въздейства на моите тъпанчета като ги разколебава, те превръщат енергията на звуковите вълни в електрически нервни импулси, тези импулси се подават на невронната мрежа в главата ми, която отдавна е обучена как да реагира на различни комплекси от такива импулси (дразнители), и в крайна сметка тя подава изпълнителен сигнал по-нататък, към други центрове, да ми се отпусне малко серотонин или адреналин, в зависимост от решението. И този адреналин може да въздейства на подходящи центрове, които да активират съответният муслул за реакция примерно Както виждате, бъкано е с материални взаимодействия на всяка стъпка. Но е доста трудно да се проследи този път в детайли. Тази трудност се заобикаля, като изучаването на определени комплекси става по-интегрирано и обобщено, без тези всиччките конкретики за които говоря, от което пък са възникнали другите науки - биология, медицина, социология и т.н. изучаващи отделни страни на описаният процес. Ако винаги можехме да проследим в детайли пътят на материалното взаимодействие, щеше да има само една наука, физика

Така е, но ако бяха обективни моралните ценнсти, те не трябва да зависят от състава на мнозинството.

Това с "научното доказване" и неговото тълкуване, противопоставяйки го на идетята за Бог, е доста крайно. Но е добре да се поглежда понякога науката. Например, историята ни казва как в древното робовладелско общество богатството се превръща в ценност, която спомага за развитие на това общество. Богатите - те са били и властимащи - не искат да се разделят с това богатство, което им поддържа властта. От там "не кради", много преди да стане дума за някакъв конкретен бог. Властимащите искат безпрепятствено да ползват натрупаните блага - от там "не убивай". И цялата поредица, все създадени да закрепят и регулират обществото. Както виждате, възникнали са в унисон с вижданията на "колективният нихилист", независимо от богове, визирам възникването на ранното римско право например. Свързването им с бог е станало на много по-късен етап, когато властта избира подходяща религия която да я подкрепи.

Според мен, така както са формулирани нещата, ако няма Бог. единствената алтернатива е нихилистът. Хуманистът в тази формулировка е "колективистичен нихилист", човек който се придържа към общите моралните ценности на мнозинството субекти. "Обективността" тук е само прилагателно. Ако се смени мнозинството, и ценностите ще се променят.

Не го бях срещал, сега го прочетох. И ми хареса, наистина. Явно сме сродни души с него Или сме направо преродени, зависи от коя религия го тълкуваме. Това им е хубавото на религиите

Именно, при солипсизма "субективно съществуващите обекти" имат същото ниво на съществуване, както Бог, когото обсъждаме. Там те са изцяло творение на мисълта на субекта. Така както мисловно творение е и изпитият алкохол, и махмурлука на следващата сутрин В солипсизма няма обективно съществуващ свят, съответно "обект" трябва да се дефинира по друг начин. И тази дефиниция не подхожда за обективността, която обсъждаме и изискваме.