КГ125

Че защо да не се е знаело? Може някой да е казал на когото трябва всичко. От това, че щатите са натискали сирия по-директният извод е, че го правят, заради факта, че е прекалила с намесата си в светлината на последното събитие. Тия неща трудно могат да се установят с такава категоричност, че да се посочи ясно кое в чия полза е. Фактите са много прости - стъпка по стъпка палестинците получаваха, каквото искаха, а радикалите поискаха всичко и заради методите си докараха нещата дотука.

Eто в това е бедата, в радикализацията на населението в тая посока. НЕ МОЖЕ да се застава на страната на такива организации, те са абсолютно неприемливи. Че то ако се върви по тяхното, всяка държава трябва да си създаде терористична организация. Щатите нямат проблем да окупират Иран, по-точно петролните му полета. Проблемите им в Ирак, в Афганистан не толкоз, идват от това, че се опитват да направят нещо като нормална държава, но терористите гърмят бомби. Това обаче не са проблеми на контрола над нефта, а на това, че новините се пълнят с трупове. Колкото по-се радикализират нещата, толкова по-отпадат политическите и хуманитарни съображения и окупации като тези стават по-ефективни. Радикализацията до никъде няма да доведе, освен до смазване на иначе слабите и разчитащи на тероризъм и мекушавст радикални сили. Израелското правителство, т.е на Шарон, не спря мирния процес. Това, че палестинците избраха Хамас за сметка на Абас си е тяхна беда. То и Хитлер е дошъл на власт с избори ..... Аз се съмнявам цял Ливан да е зад Хизбула, там имаше достатъчно големи антисирийски демонстрации. Ливан има няй-добрата светска и културна традиция в арабския свят, това беше райско кътче до 70-тте, наистина жалко за това, което става. /Защо пък да няма начин сирийците да са организирали такъв атентат?/ От цената на петрола печелят най-вече износителите на петрол, чиито иконимики от това живеят, и на второ място петрлните фирми. Има изследвания, че той няма да свърши скоро, вижте www.mediatimes.com .

Според мен изявленията на Хамас са гръмки, но нереалистични. В чисто военно отноешние тази организация няма никаква стойност, както повечето терористични такива. В Хайфа загинаха 9 души, но и 90 да станат, от това държавата Израел няма да рухне /както впрочем и всяка държава/. Помниш ли иракския министър на информацията, който уверено даваше изявления, че американците са спрени по всички фронтова, докато те бяха вече на първия етаж на министерството му? ...... САЩ имат потенциал да нападнат когото си щат. Друг е въпроса, че по ред политически съображения не го правят. Ако нещата обаче дойдат до истинска война, тези политически задръжки падат и тогава нещата бързо стават ясно, както през 1991 г. в Кувейт. Единствен на САЩ може да се противопостави някой от великите сили, т.е. Русия или Китай. И двете са вече/още доста слаби за тая работа. Иран не е никакъв сеиозен проблем. Израел може да разруши много от него, но е малък да го окупира. Палестинския въпрос е много сложен, но термини като "окупиран" народ и т.н. вече са анахронизми. На тази земя са живели евреи и араби, до създаването на Израел /па и после има много араби-граждани на Израел/, аз например имах съсед, роден през 1925-та година в Хайфа. Кой какво право има аз не знам, но в сферата на фантазиите, и то налудните е някой да си мисли, че може да днес или когато и да е да изведе евреите от територията им, както това искат радикалите. В сферата на реалността е палестинския народ да си получи държавността /която впрочем никога е нямал/или части от нея, за да орагнизира живота си цивилизовано, но това няма как да стане по сегашния терористичен начин. Нещата бързо се връщат към 1980 г. и от това някой ще печели, но обикновените хора, "в името на които" всичко се прави, ще пострадат жестоко. По-горе казваш, че "отвлекли трима души" та голяма работа. Отвличането на хора и поставянето на искания срещу живота и здравето им е винаги "голяма работа", страшно посегателство и срещу цивилизацията, и срещу законите, и срещу личността. Човек се ражда за всичко, но не и за да служи за стръв. Така че, тая твърде разпространена напоследък практика, трябва да се преследва много жестоко.

Супер тема, не може да се каже друго!!!

За съжаление, за наистина голямо съжаление, както и казах по-горе, обикновените хора плащат за всичко. Това обаче не може да е никакъв аргумент в защита на страната в конфликта, практикуваща тероризъм. На Г-8 има големи, които са за едната и за другата страна, така че ....... Ако Сирия влезе в конфликта, ще претърпи поражение. Иран ще й помогне всячески и нещата така ще ескалират, че ще има втора интервенция на Запада в тия райони, тоя път по-мащабна и по-твърда от досегашната. /Впрочем, руските вестници вече пишат за международни омиротворителни сили/. Повтаря се ситуацията от 80-тте, Ливан, цветуща арабска страна, преживяла страховити разрушения през 80-тте, възстановяваща се блестящо, сега се връща отново в най-страшните 20 години от историята си. По чия вина? На тези, които използват територията й да атакуват Израел. Ако на палестинците е забранено да работят заедно с евреите, то: 1/ Как точно се проявява това, има ли закон? 2/ Това с криминалните престъпления отвличане на хора и с взривяване на спирки ли ще се реши? 3/ Фактът, че искат да работят в Израел поставя нещата като нещо от типа Мексико/САЩ. Ако стъпка по стъпка си оправят държавата, макар на тая малка територия, икономически ще напреднат и няма да има нужда от това. Бомбите за тая работа не помагат. Светът не може без иранския нефт, а не без държавата Иран. Без нея може, както и без Ирак можа. Иран, за добро или за лошо е далеч от състоянието "никой да не може да му се противопостави". Такъв в района е само Израел. Израел гърми по членове на терористични организации. За съжаление, има и невинни жертви и това наистина е зле. Но нищо не може да оправдае и тези, които пращат бомбаджии да взривяват също толкова невинни хора. В случая сме свидетели на още една проява на радикалния ислям, маскиран като националноосвободително движение. Жалкото е, че "мирният процес" можеше да продължи стъпка по стъпка и хората да живеят по-добре и по-добре. Капиталът на 90-тте години се пропилява с много лека ръка и от тая работа нещата могат да станат много напечени. Наистина не разбирам как е лесно да се оправдае нещо недопустимо като терористичните методи за натиск.

Попадна ми стар брой на централен вестник, където на историческата страница имаше голямо заглавие “Стамболов правил далавери с невдижими имоти”. Макар броят да е бая стар, все пак да пусна тука няколко цитата, от които, надявам се ще стане ясно каква е стойността на такива публикации. /“Далаверите” му с недвижими имоти представляват няколко покупки и продажби, каквито всеки е правил или ще направи някой ден./ Та ето няколко цитата. Повечето са от дневника му, непредназначен за публикации, първият е от един от съратниците на Левски; с наклонен текст има малко мои обяснения: Любопитен съм какви изводи си правите от горните текстове.

Не си и правете илюзията, че някой от съседните държави или те заедно може да се противопостави военно на Израел. Превъзходството му е смазващо. Аз лично се чудя, какво всъщност искат някои крайни елементи като Хамас, па и тия, които ги избраха. Т.нар."мирен процес" беше стигнал завидна висота, докато едно посещение на Шарон в Ерусалим подпали страстите, да се чуди човек от какъв зор. Палестинците получиха територия, държавност, символика, възможности да работят в развита страна. Какво точно още искат. Нещата от днешния конфликт са си едно "каквото повикало, такова се обадило". За съжаление, както винаги в такива случаи, невинни хора страдат варварски в 21 век. За това обаче нито на правителствата, нито на терористите особено им пука. Последните всъщност точно това искат. ПП Погледнете я тая възрастна жена с два пистолета. Що за психология е това?!

"Да приберем хляба на народа!" /лозунг на селски партиен комитет по жътва/ "Нашата цел е комунизма!" /лозунг на вратата на Ленинградското военно-артилерийско училище/ "Всяка ръка - на крак!" /пак по жътвата/ "По случай 8-ми март поздравяваме всички хлебарки!" /надпис на хлебозавод/ "България беше на ръба на пропастта, но направи крачак напред" /приписва се на Т.Живков/ "Дайте си кожите!" /надпис на пункт за събиране на кожи от ТКЗС/ "Другарю, ти предаде ли си яйцата?" /надпис на пункт на селкооп/ и естествено, номер 1: "Да живей международното положение!" /лозунг на селски партиен комитет по пътя Гоце Делчев - Ковачевица/

То, да ти кажа, човек като си е читав, и учебниците ще си изчете, и още източници ще има и така или иначе ще си се подготви. От друга страна, и в 10 елитни училища да попадне някой, като е роден идиот, такъв ще да си и остане. Тая атмосфера на всеобщо оглупяване е своеобразен плюс за тези, които научават нещо. Тъй че, за тебе проблеми няма да има, като гледам

Това мяза на фейлетон ......... Да не е някоя уйдурма?

Супер са!

Точно. И, което е най-готиното, архисериозна тематика е представена в чудна форма - загадки, ужас, средновековие, криминална история. Няма равна. ПП "Аз съм прав!" (с) Уилям от Баскервил

Мд-а-а. То да се изберат няколко книги е много трудна работа, затова аз преди да посоча няколко, ще дам два принципа 1/ Четете - каквото и да ви заинтригува, четете го; 2/ Не стойте по баровете до 4.00, както някои, няма да ги соча кои са Ето няколко, които според мен са потресаващи: "Името на розата" от Умберто Еко; "Майсторът и Маргарита" на Михаил Булгаков Всичко за Шерлок Холмс от А.К.Дойл "Марсиански хроники" от Рей Бредбъри; "Краят на детството" от Артър Кларк; "Градът" от Клифърд Саймък Петте книги на Ф.М.Достоевски: "Братя Карамазови", "Престъпление и наказание", "Идиот", "Юноша" и "Бесове". Трябва ви сериозно търпение да издържите първите стотина страници, където нищо не става, след което Космосът ще ви се стовари връз главите. по нова българска история: Освен "Записките" на З.Стоянов - "Строителите на съвременна България" на Симеон Радев, всичките книги (7 бр.) на Димитър Маринов; книгите "Един от Първа Дивизия" на Георги Хр.Георгиев и "Оръдията през декември" на Сава Стоянович - това ще даде най-добра представа; Разказите на Йордан Йовков, вкл. военните;

Ето малко данни за това как би могла да е изглеждала "пътната обстановка"; те са от османско време, но аз поне не мога да си представя принципна разлика със Средновековието: От книгата на големия историк и етнограф Димитър Маринов "Българско обичайно право", Акад.издателство "Марин Дринов", 1995 г. /вижте я цялата, дава страшен поглед върху богатството на преднаучните, народните знания; оригиналът е издаден през 1893 и 1907 г., в две части./ Та, докато събира сведения за вещите и обектите на право на собственост, за пътищата Д.Маринов получава следните данни: Пътищата се разделят на няколко вида: "Джаде" - голям път между два големи града, пълен е с хора винаги и отива далеч; "Друм" - по-малък път, пак между два града, но не толкова пълен с хора. Тези двата са "царски" пътища. "Път" - обикновен път между селата и между тях и града. "Конски път" - път, отдето може да се мине само с кон /т.е. без каруца/; "Дърварски път" - лош и тесен, през гората, до сечищата. "Пешачки" път - и с кон да сте, пак ще вървите по него пеша, много стръмен и пряк, минава през най-стръмните, глухи и тесни мества в горите и планините. Джадето и друмът минават през възможно най-равните и нестръмни места. Ако минават през река, винаги има мост ili hubaw brod. Това са най-дългите питища, защото най-заобикалят. Такъв път между два града е само един; сегашните /т.е. към края на 19 век/ пътища не съответстват с трасетата на някогашните. Селските пътища са много и излизат във всички посоки. Те си сменят трасето почти всяка година, защото се изхабяват - "преорават". Конски и пешачки път има в планините, където местността не позволява друго. Също и покрай големите пътища, за по-пряко. За джадето и друма се грижи държавата, царщината. За селските пътища се грижи селото. Пътищата сменят трасетата поради различните природни и човешки пречки на определени места по тях /изораване, наводнение, отказ или неглижиране на грижата за тях, събаряне на мост и т.н./ Големите мостове са царска и на местните феодали работа. Малките мостчета и т.нар. "брев", т.е. дърво, сложено през реката са задължение и грижа на селото. /па и на всеки, който има нужда от преминаване / Освен мостовете, правят се, или по-скоро се подържат и подсилват естествените бродове през реките. РЕДЪТ за движение по пътищата също е установен. 1/ този, чиято каруца е празна, отстъпва; длъжен е, преди да влезе в тясното, да провери да не иде някой пълен; 2/ ако се срещнат две празни, изкачващата отстъпва, но ако вече е към края на изкачването, отстъпва горната, спускащата се; 3/ на широк път и въобще, товарната каруца има предимство пред натоварените животни - те са по-мобилни, а тя не е и може да се счупи при отбиването. ПП Може и да пусна отделна тема, но няма време. Тук ще ви обърна внимание само върху следния страничен въпрос - удивително, но нищо ново под слънцето - и без Закон за движението по пътищата, и без правилници, народът си е установил ред, и то този ред е СЪЩИЯТ като днешният. .... Ако видите пък останалата част на книгата, ще паднете колко детайлно, справедливо, етично и с дълбоко съзнание за необходимостта, че и хуманно е било правото в традиционното общество.

Много добра статия, наистина.

Точно!!! Не, че не трябва да се разчита на други хора, то е невъзможно, но трябва нещата да са ти в ръцете, да се знае, че хората не са идеални и гениални, от една страна, а от друга - че достоен човек можеш да намериш и на най-загубеното място, а боклук - и в най-пищния дворец /оп-па, тва е ретро, исках да кажа офис/. И обратно, обаче. И днес немалко синове и дъщери на обущари стават големи неща, други не - лични качества, адекватност, нагласи на психиката, житейски ситуации, късмет и малшанс, място на пребиваване , какво ли не. На когото Господ му е дал предимство, тярбва да си го реализира, това е то. ПП А, да. Без да забравя етиката и сдържаността

O, не бих участвал в такова нещо. Да оставим безобранзото смесване на имена, дори да бяха само истински големите - Как да избера между Стефан Стамболов и цар Калоян, между Ботев и Левски?! Изобщо, такива кампании нищо не струват. ОСОБЕНО ПЪК И КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД НЕСКОПОСАНИЯ НАЧИН, ПО КОЙТО Е НАПРАВЕНА ТАЗИ. Поредната реклама започва с една дама, която се движи по улицата и няколко идиотски портрета на включени в списъка я следят

O, не, не. "Ограниченост" е нещо друго, тук иде реч по-скоро за "ъгъл на погледа", за позицията на гледната точка и подход. ВЕрвай ми, ше видиш и останалото Правилна позиция, естествено, че няма да се примиряваш като лична житейска визия. Аз имах предвид по-скоро общ аспект на нещата, тенденцията. Така или иначе, мнозинството хора обективно се стермят или пък достигат средата, в смисъл на това, че хората не обичат да бъдат житейски и икономически притеснявани /както това е сега/. Второто, за което говориш в текста не е това, а вече едно разпространено у нас явление на социална пасивност, водеща до тъпотия и даже лумпенизация. Това е проява точно на това, че в момента негативната тенденция доминира, но аз все си мисля, че по призвание хората не са такива. Има периоди, в които знанието ли да го наречем, просветата ли, доминират и хората масово се докосват до тях. Такова е било например времето преди 1944-та год., отчасти след това, но много отчасти. Има и периоди на "всенародно затъпяване", в какъвто сме сега. Това е притеснително, но не фатално. Не можеш да очакваш от всички да са дълбоко просветени или да се стремят към това. Еми ето тотова е. Ти се стараеш, други се стараят и рано или късно резултата иде, палачинката се обръща. Просто, принадлежиш или се стремиш към определено по-високо ниво, и това си е дар Божи, да кажа в пристъп на високопарност.

Благодаря!

За текста след цитата нямам какво да добавя - горе-долу отговорът е именно този, ще сложа само един цитат: "Ако не ти, то кой, ако не сега, то кога" Това обаче малко ме стряска. Наистина ще да живеем в духовно тежки времена, след като често срещам такива наблюдения, и то сред млади хора, на които иначе е присъщ оптимизъм. Едно общество винаги носи комплекс от интегриращи го фактори. Някои днес у нас са силно разклатени и мисля, че ти това илюстрираш с горния текст. Но това е почти само у нас и освен това, разклатени са само някои неща.. Пак ти казвам, че болшинстовто от хората, макар и масово податливи на влияния, като цяло носят в себе си нормалното, здравомислещото и трезвото и като цяло искат няколко прости неща - децата им и те да имат среден достъп до нивото на заобикалящия ги свят. По-голямато познание наистина не е за всички, но мнозинството хора са си читави. Проблемът е, че понякога, както е днес, на преден план излизат негативни неща, които иначе вечно съпътстват живота, както и позитивните. Да не забравяме какво ни казва Лао Дзъ преди 5000 г. - "с нещата е така - едни вървят отпред - другите следват. ту вдишват, ту издишват. някои са силни, други - слаби, понякога са във възход, понякога - в упадък". Ето това е то. От другата страна, гледай какви неща има днес, сайтове като този например и много други подобни прояви, които достатъчно добре илюстрират, че читавото никога не угасва. Само пяната, която плува отгоре над езерото и създава впечатление, че водата е мръсна, а всъщност тя самата пречи да се види дъното, трябва да отплува, а това рано или късно се случва.

Къде е това?

Умен учител имаш. Винаги битуват поне две тенденции, едната негативна, другата позитивна. Въпросът е какъв е момента, от една страна, а често е какъв ВИД му придават. ПП. Всичко, от което може да се види някаква проява, подлежи на изучаване, "изучаване" или на просто любопитство. С други думи, това ни е работата, да се интересуваме за света.

Aми, няма страшно. Времената се менят бързо и всяка тенденция е само привидна. Не е докарана работата чак дотам, пък и не бива само нашият двор да е критерий. Болшинството от хората винаги са били читави и затова и светът е вървял Друг е въпросът, че сега се проявяват повече тъпотиите.

Не се отклоняваш 1/ ...... и малко краен. При него не е ли тази мисъл изказана от по-"етична", т.е. ограничена от човепкото възприятие гл.т. Докато китайския вариант е по-примирен и от друга страна, не поставя човека в центъра на преценката. Прозира някакъв страх от сложността на света. Може би, чисто по принципа з аумереност, нещата са по средата между двете тези, но все пак повече към китайското виждане. То не поставя индивида в центъра на Вселената, и той наистина не е. Е, чакат Антихриста, но в Новото време и Ренесанса това вече е смегчено, от една страна. От друга, както казва Андрей Кончаловски, "Апокалипсисът не е внезапен акт, той е започнал отдавна", та и антихристчета непрекъснато се въдят и отпадат от играта. От трета, това за Антихриста пък е другата крайност, което още веднъж ни връша към Лао Дзъ да избягваме не самото действие, а излишъкът.

И, което е най-приятното, казват нещата с малко думи. Не ми е подръка една книга "Осем ловки демона" /жестока работа! /, да пусна цитат, в който на майтап се разглежда таз разлика между изтока и запада - там един образ, наречен Господарят Ли, си пише с един римлянин. Римлянинът е написал една страница с мисли, кратко и ясно изразени по римски. Китаецът чете и с въздишка казва: "Ех, защо са нужни толкова думи, когато може така: ......" и го събира в едно тристишие.