Закон Божий на идеологиите е - всяка идеология прекалява. Така и този либертарианец, който иска частна армия и полиция. Това са глупости. Но да си за слаба намеса в икономиката като общ принцип, с допускане на изключения, а не, както комунизма, за силна намеса и за допускане на изключения евентуално и временно, си е съвсем адекватно. Друг е въпроса в конкретиката на местно ниво в държавите - всяка може да има свой път, но същността сиреч това, към което системата се стреми, следва да е такава..
Основен въпрос е този за собствеността - частна или държавна, пръсната или централизирана? Животът, а не само фон Мизес, показаха, че централизираната система не води до нищо добро. Показа, че нациите са просперирали тогава, когато гражданите им са свободни. И то с чисто икономически и математически дори аргументи (не като нас тука с историко-емпирически) - оказва се, че само системата на свободния обмен на блага между свободни субекти води до по-бързо нарастване на общественото богатство от нарастването на населението.. Грубо казано, че хиляди страници са посветени на това...
Има един метод в управлението на хора - не знам как се казва точно но е стар като света. Когато системата поиска повече свобода отдолу, ти й дай още повече, до степен разрушителните процеси в нея да започнат да доминират. Искахте свобода? На ви да видите. Ето това е изкривяването на идеята и деформирането на системата.
За да се разбере каква е ролята на държавата в двете системи трябва да се разбере какво е държавността. Държавността е силна държава. Не слаба, силна.
Ефективност и бързина на действие на държавния механизъм, висок негов авторитет в обществото.
Целият въпрос е не дали държавата да е силна, а КЪДЕ да е силна, и къде изобщо да я няма.
Ето ви пример с транспортните фирми. Те се лицензират. Не може то току така всеки да си купи рейс и да вози пътници. Трябва да има нужда, лиценз, министерството трябва да прецени. В резултат на главата на един работещ таксиметров шофьор са седнали - държавата с периодични такси; лицензи на всяка кола; фирми - монополисти, които взимат по 100 лева на месец само за едно печатче и т.н. и т.н. и т.н.
Резултатът?
Блъскане до пръсване за 5 евро на ден.
Е, каква работа има държавата тука? Ако на едно място има нужда от транспорт, той, ако има свобода, ще бъде предоставен от някого. Ако дойде друг и даде ниска цена - цената ще падне и така - класическата схема,. Но за да стане това, трябва да има свободни субекти, истински свободни. Да няма мафия и насилие.
Е, за това последното е нужна силна държава. Но силна там - да мачка мафията, а не силна в това, че по закон трябва да ви даде лицензи...
И в още една сфера тя е нужна - в проверката на техническата изправност - специално за този отрасъл и на годността на водачите. Но дотука. Няма транспортни схеми няма такива работи - това веднага ражда корупция. Примерът с печално известните софийски маршрутки е повече от показателен...
У нас, в уж демократичното ни общество, има такива крещящи примери на държавен законов произвол, че повече не може да бъде. Това не е силна държава, това е несправедлива държава. Държава на някого другиго, на окупатор някакъв, ама не и на гражданите си, защото само окупатор би си позволил такива правила.
Например:
1/ У нас могат да ти вземат нещо, което си купил, ако продавачът му не си е платил данъците. Въпросът какво общо имаш ти с неговите данъци и поведение не вълнува никого.
2/ У нас една баба, която търси справедливост за 5000 лв. е лишена от възможността да я получи във Върховния касационен съд, но крупна фирма, която иска 11 000, ще я получи.
3/ От Рим а и от Иран, правото познава давността - след изтичането на един срок вече не дължите, ако кредиторът ви е бездействал. Ако в този срок обаче признаете вземането му, давността почва да тече отново. Е, нашата държава са своите си вземания е приела закон, с който, като платите нещо друго, второто от две или повече задължения, дори да заявите, че плащате именно него, а не първото, което е погасено по давност - то тя САМА ПО ЗАКОН го отнася платеното от вас към първото и така самостоятелно, по силата на правото си да налага закони.
Е, трябва ли това й право да се ограничи? Трябва, я. Иначе ще ви се качат на главата. Даже и на децата ви ще посегнат, ако не са ограничени тези й права...
Понякога пък се налагат държавни проекти и разходи. Държавата го прави това и трябва да го прави - пътища, железници, летища, АЕЦ.. Това няма да стане без държавата, пазарните субекти това няма да го направят.... Ето място за държавата.
Ами армията? Всеки трябва да служи и да се обучи. Ето ви пак място за държавата.
----
При комунизма е обратното - колкото повече държава, толкова по-добре.
Чета тука автобиографията на руснак от 1938 г. Партията ме прати тука, партията ме прати там, бях разпределен тука, бях насочен натам... През целия си трудов път е пращан някъде. Нищо не е избрал сам...
Е. по какво тогава си приличат либертарианството и комунизма? Само по външни, формални белези.
А по същността са диаметрално противоположни.
Основен момент на комунизма е диктатурата /на пролетариата, де/. Той е и идеологически, и практически.
Докато плямпаницата за отмирането на държавата е чисто и просто лъжа. Комунизмът като строй никога не се е стремял към това. а само е приказвал за него.
Либертарианството засега нищо не е наложило - само е констатирало, че в най-свободните си периоди икономиките са се развивали най-добре. Което си е факт..
Доведената до крайност идея се превръща в противоположността си, да ОК. Обаче кой казва, че трябва да се доведе до крайност? И защо заради радикалите й да се пренебрегне същината й. ?
Всичко това са деконструктивистки аргументи за изместване на същността на нещата...