
КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
28579 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
118
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
Действително неприятно - тук е мястото на културологичните обяснения на Ник1 - защото всичко това е продукт на полукриминалната култура на прехода. Не ща да генерализирам - много младежи се трудят и учат. Но това нещо го има също и то е много много неприятно.
-
За Цанков и хилядите - така да се каже, това са глупости от комунистическите учебници. Не им вярвай. Лично са на Александър, защото тях ги водят много правителства... Не е хубаво да се убиват хора или крале. Но не е хубаво да се прави етничско прочистване или насила да се сменя националността на хората. Когато сръбската армия завзема Македония, Александър е престолонаследник. В един македонски град, вечерта след победата и изгонването на турците, местните първенци, народът и сръбски офицери и войници правят голямо празненство. Има голяма пещ, в която се пекат хлябове и агнета и т.н.... Един от местните лидери на ВМРО вдига наздравица за българския цар - това е още през първата балканска война. Късно вечерта сръбски военни или полицаи го дръпват от едно хоро и го хвърлят жив в същата тая пещ.... Извинявам се, ама това си е война. Сърбия увеличава територията си с 50%, т.е. става два пъти по-голяма. Пред нея стои грандиозна задача - да запази тая територия. Да я пита човек за какво й е, като нейните национални интереси не са там, ама - паднала, взела. Това е несправедливо в политически и национално отношение. Но оттам нататък да извършваш такъв терор над населението - съжалявам, но - бедата вече е сторена. Това е война.
-
Репресиите на Цанков, не са репресии, а война с конспиративна организация, поставила си за цел насилственото болщевизиране на България. Репресиите на Александър над целия български народ в Македония са системни, целенасочени, брутални и организирани. От него като държавен глава на страната, а не от някакво си правителство. Да не говорим колко са несравними мащабите. Крале, които бият шамари на момиченца.... не бих се притеснил от това, че са паднали в една война. Ако е изразил съжаление, това говори добре за него.
-
http://www.facebook.com/notes/bulgaria/българският-войник/171201821431 Някой знае ли нещо за автентичността на този текст, от този http://de.wikipedia.org/wiki/Kurt_Aram автор
-
Тук има и грешки, и лош късмет... Тя половин Европа е победена, със или без да бъде бита..
-
А, какви да са. Той е взел максимума от българит тогава. Стамболийски не е знаел на кой свят е а Борис е правел тънки дипломации. Иначе за сръбския крал говори факта на репресиите в Македония, а шамарът на малко дете, и то момиче и то пред толкова хора никак не говори добре и за личността му.
-
Не, не го възхвалявам, но все пак да не го изкарваме башибозук. Решението му не е неправилно - създава голяма концентрирана сила, за да разпилее българите. Главната вина за поражението му не е негова - на българите е
-
Има и омаловажаване на войната.... Разбира се, не сме правили детайлно проучване колко са стрували 350 000 Манлихери - но това е все едно днес да купиш 350 000 от най-модерните автомати в света, произведени преди около 10 г. най-рано. Никоя армия не може така да се превъоръжи - дори Вермахтът не е могъл, дори РККА не е могла. Да, сигурно някой някъде е взел комисионни, но оръжието на българската армия през БВ е на много високо ниво! Не забравайте, че идват и множество доброволци, както и че все пак на обоза не му е нужна последен модел пушка. Не можем да кажем, че българската армия не е била добре въоръжена. "Безхаберие" и "късогледство" не са термини, които могат да опишат типичното за българската армия и нейното ръководство по това време. Много даже са си били хаберни и далекогледи. Първо - управленският подход е удивителен и чудесен! Залага се изцяло на позитивната мотивация - насърчава се самостоятелното старание, не се търси отговорност за грешки, когато те са допуснати в опит чрез самостоятелна инициатива да се решават задачите. Насръчава се самостоятелността. Второ - обучението акцентира върху високата бойна подготовка - върху агресивното и динамично прилагане на методите за водене на битка. Агресията и устрема на щиковия бой се използват както за допълнително обучение, така и за повишаването на психологическата устойчивост и агресивност на българския войник. Същевременно се изучават и последните военни достижения, има изрична заповед да се изучават и прилагат. И това става. Само 1 година след италианската бомбардировка самолетът се прилага и у нас - представете си авангардността на българската армия - от полетът на братя Райт са минали само 9 години - това е все едно 9 г. след изстрелването на Гагарин Бълария да има космически кораб /е като ресурс не е, но като подход към прогреса - със сигурност!/. Невероятен е и начинът, по който българите изтискват агресивно максимума от военния си ресурс в тази война - защото в нея са отключени съзидателните сили - нестандартни управленски решения при Одрин, гъвкавост, агресия - та у нас се появява първообразът на щурмовата артилерия, когато оръдията излизат пред пехотата и опукват директно турските вериги. Тогава не са знаели, но инстинктивно, като са изтисквали максимума, са го направили. Във всички случаи, като се тегли чертата, балансът е на едно голямо + А разбира се, че трябва да се видят и негативите, разбира се. Но просто те трябва да се оценяват адекватно. Сиреч - във взаимната им връзка с останалите елементи на системата и съобразно точното им значение...
-
Фердинанд, може би не субективно, но обективно носи страхотна отговорност - дългът на един държавен глава и фактически ръководител на политиката на страна винаги е много голям, а в такив исторически кризисни моменти е огромен! Той не се оказва на висота - нито е достатъчно българин, нито е достатъчно политик. А можеше. Холерата е неизбежна в онзи климат и състоянието на войските. Тя мори и двете страни.
-
Никак не е мит... Печална истина е.
-
И което стана с Източна Тракия само година по-късно.... Махмут Мухтар паша не е военнопрестъпник, той е възпитаник на немската военна школа, но Енвер бей вече е пред взимане на властта в Империята.... Впрочем, във филма и по начало малко се казва за турската армия. Тя не е нито сбирщина от башибозуци, нито пък съставена от убийци. След първоначалното стъписване Махмуд Мухтар без малко не разгромява българската армия при Бунархисар, в който случай не се знае как щеше да свърши всичко. Не успява, защото срещу него се оказват ония с щиковете и цъврулите, начело с интелигенцията си. Крива, права, грешна или не, хората не мръдват от ударените позиции и после контраатакуват с невероятен бяс. По 30 000 жертви от двете страни, това е много мащабно сражение!
-
Ти остави, ами българския войник ги освобождава в последния момент. Турският национализъм /ако някой турчин чете това, нека не се обижда - този национализъм си има своите дълбоки исторически основания, но си има и своите негативни деяния/избухва точно тогава и това е последната възможност малцинствата да бъдат буквално спасени. И биват спасени - тези от Тракия не, но поне тези в териториите, които България взима като краен резултат от войната. Нещо повече - България спасява и гърците, живеещи в освободените от нея територии! Защото сещате се какво щеше да стане с тях ако бяха останали в османските предели, а сетете се и дали без България нямаше да си останат там.
-
Да! Но ако обективността ни дава поводи да вирим нос - нека го правим смело А там, където ни дава поводи да овесваме нос - също :) Смесването е опасното...
-
Трезвост в главите, другото - в сърцата Баланса, баланса, адекватното преценяване трябва да се търси. Война е, има ги тия неща. Но трябва да се гледа баланса им и крайния резултат от него. Теорията на ЛС, защото..... бе на ЛС и това е
-
E, Добро поле е просто резултат на бездействието на ген. Русев... вижте само какво става на Дойран. Но това е ОТ отвсякъде.
-
Критика към политическата страна на войната може, трябва и е съвсем основателно да има. Към дипломатическата по-скоро, защото политически българското общество е на високо ниво тогава. Но Фердинанд и дипломатите страшно оплескват работата!!!! Имам теория, но няма да я напиша, за мотивите на Данев и Гешов да претупат така договорите...
-
Няма друг начин, Глишев. Ресурсът, с който и двете страни разполагат е - големи маси хора, петпатронни пушки, щикове, артилерия. Всикчо се развива на огромна открита местност. Кавалерийсиите действия са невъзможни, освен с големи маси конни армии, каквито двете страни не могат да излъчат. Остава пехотата. Пехотния бой, във времето на многострелното оръжие, или трябва да стане бързо и агресивно, или няма как да стане и ще се превърне в позиционен. Българите са в тотален пасионарен подем. Зад тях върви романтизмът на 19-тия и национализмът на 20-тия век, осъзнати вече след 30 г. интензивен прогрес и модернизиране на държавата. В тази обстановка няма никакъв друг начин освен този. Не можеш да пратиш войниците си на нож и да останеш отзад. И става - точно тоя устрем прави войната - тя е спечелена "на нож" - в бесни ръкопашни боеве в критичните участъци на фронта и в бясно изтискване на ресурса на артилерията и картечниците. Какво ли щеше да стане, ако на Бунархисар се бяха огънали, както повелява всяка военна логика, а не бях се спуснали в бесен ръкопашен бой? Ако при контратаката на Айваз баба артилерията, противно на всяка логика, губейки 30% от личния със сътав, не беше излязла пред пехотата и не беше разстреляла целия контраактуващ табор? Ако онзи капитан, виждайки идващата откъм фланга турска час, не беше нарушил заповедта да стои в резерв, не беше се обърнал към нея и не я беше разстрелял с картечниците си.. То просто няма начин.... Не бих надценявал проблема със загубите, в чисто военно отношение - офицери има. В тази война българската армия прави грешки, каквито прави, на командването, отначалото и не дефицитът на кадри й е проблема. Справянето й е блестящо! Повече от блестящо! Има достижения в скоростта на мобилизацията, в прилагането на нови бойни прийоми, и т.н. и т.н. А това, че на война нищо не става както е замислено си е ноторно известен на всеки войник с повече от месец служба факт. Представете си войната като една карате-схватка. Никой не знае в кой край на тепиха ще свърши.
-
Сигурно и не е, но тезата му ... какъв източник има за "впечатленията на всички, които са били на Булаир??" Командирът им ген. Ковачев друго говори в интервюто си след войната - и не говори за себе си, за войниците си говори.
-
Само за това последното изречение творбата трябва да бъде обявена за манипулативна! При Булаир турските войници отиват на десант, превземат български позиции и се сражават изключително добре! Кемал е началник щаб а той никак не е некадърен военен, напротив - след няколко години издухва гърците като за световно. Енвер бей е нещо като много надъхан, модерен националистически водач и вдъхновител. Проваляет се заради изключителната твърдост, агресивност и бързина на българската реакция. Заради онзи с цървулите и щика, намиращ се в този момент в невероятно единение с началниците си! Глишев, наблюдавал съм го това нещо и в други сайтове, ти знаеш кои - естествената склонност на мислещия човек към обективност може да ни подведе - българският характер е такъв, или се възторгва, или овесва нос максимално, по чувствителните въпроси. Имаме за какво да се псуваме българите - но тази война и точно тези моменти, заключени до Лондонския мир, абсолютно не е сред тях!!!!
-
Да, но ние трябва точно да оценим аспектите му!!! А не от ура да отиваме на "майната му" - от този подход боледува България и този автор го задълбочава. Искам този път добре да се изразя - тази война, първата Балканска, е повод за огромна гордост и национален възторг за българите, не по патриотарски, а по чисто обективно-исторически съображения! Те са тези, които ни казват да сме във възторг Политически войната е много зле осигурена, с нескопосаните договори и с това, че българската политика не решава едно грамадно противоречие, което е чисто геополитическо - трябва да се бием на Изток, а искаме Запада. Тъй като военно не може да се получи гаранция, то тя е следвало да бъде стриктно политическа. Това значи, че на руския император е трябвало да се следват указанията до последно, а не да се веят байраци към Цариград. Първото турско предложение е следвало да се приеме.. Могло е да се мисли и за по-голямо военно присъствие на запад, за вливане на ВМРО в българската армия официално, за даване на българско поданство на членовете му - което би парирало сръбската агресия срещу тях. В крайна сметка могло е да са настоява за твърди и ясни договори, които да бъдат изпълнявани. Въпросът е много сложен, защото българското етническо пространство е така разположено, че обединението му граничи с "не-реализъм". В тази сложност политическото ръководство на България не се оказва на висота, но НО - народът се оказва и това е голямата поука от Първата Балканска война. Имаме: 1/ абсолютно национално единение - от министъра до овчаря искат войната; 2/ върхова проява на човешкия дух, каквото винаги са военните успехи; 3/ мощен културен /sic!/ подем, свързан именно с националните позитивни настроения на народопсихологията; 4/ проява на висок професионализъм и майсторство от армиите - да, има грешки, но има и такъв размах на военното дело... Имаме постигане на много висок резултати, известни са, да не ги коментирам. В този смисъл, голямото теглене не чертата за Балканската война е, че тя и само тя е високият връг на българския национален път от Възраждането до 1912 г. За втората - чертата се тегли отделно. Там, както казах и преди, тематиката е изключително предизвикателна и е чудесен повод да погледнем историята си в очите, ама дълбоко и сериозно и о-бек-тив-но!
-
Войната е и неизбежна, и необходима, и желана, и то не само от българите, но и от всички балкански държави, както и от Европа и от всевъзможни кръгове в нея, не само държавите. На мушката е Османската империя, но различните страни имат различни съображения.. То това е за втората глава, геополитическата обърканост и дипломатическата яловост на българския политически елит, макар, че и това не е точно - просто не са проявили майсторство в детайлите и в стратегията, не са предвидили Румъния, но главното е, че не са предвидили, че Фердинанд ще настъпи по мазола Николай I.
-
Именно това ме накара да реагирам - едно е да видиш всички страни, друго е да опиташ да деконструираш, както е така досадно модерно в нашия свят.
-
Южняк, изключитено точно и задълбочено! Впрочем показва и основното социално противоречие в съвременния модерен свят. То не е класово, друго е = фрагментарните сили /маргинали, малцинства, желаещи привилегии и неполагане на труд/ и интергалните сили /подръжниците на индивидуалния успех, щастието с личен труд и съответно - държавността/. Това, което сме свикнали да наричаме ляво и дясно = тези две думи имат вече съвсем друг пълнеж..