КГ125

Тук има и грешки, и лош късмет... Тя половин Европа е победена, със или без да бъде бита..

А, какви да са. Той е взел максимума от българит тогава. Стамболийски не е знаел на кой свят е а Борис е правел тънки дипломации. Иначе за сръбския крал говори факта на репресиите в Македония, а шамарът на малко дете, и то момиче и то пред толкова хора никак не говори добре и за личността му.

Не, не го възхвалявам, но все пак да не го изкарваме башибозук. Решението му не е неправилно - създава голяма концентрирана сила, за да разпилее българите. Главната вина за поражението му не е негова - на българите е

Има и омаловажаване на войната.... Разбира се, не сме правили детайлно проучване колко са стрували 350 000 Манлихери - но това е все едно днес да купиш 350 000 от най-модерните автомати в света, произведени преди около 10 г. най-рано. Никоя армия не може така да се превъоръжи - дори Вермахтът не е могъл, дори РККА не е могла. Да, сигурно някой някъде е взел комисионни, но оръжието на българската армия през БВ е на много високо ниво! Не забравайте, че идват и множество доброволци, както и че все пак на обоза не му е нужна последен модел пушка. Не можем да кажем, че българската армия не е била добре въоръжена. "Безхаберие" и "късогледство" не са термини, които могат да опишат типичното за българската армия и нейното ръководство по това време. Много даже са си били хаберни и далекогледи. Първо - управленският подход е удивителен и чудесен! Залага се изцяло на позитивната мотивация - насърчава се самостоятелното старание, не се търси отговорност за грешки, когато те са допуснати в опит чрез самостоятелна инициатива да се решават задачите. Насръчава се самостоятелността. Второ - обучението акцентира върху високата бойна подготовка - върху агресивното и динамично прилагане на методите за водене на битка. Агресията и устрема на щиковия бой се използват както за допълнително обучение, така и за повишаването на психологическата устойчивост и агресивност на българския войник. Същевременно се изучават и последните военни достижения, има изрична заповед да се изучават и прилагат. И това става. Само 1 година след италианската бомбардировка самолетът се прилага и у нас - представете си авангардността на българската армия - от полетът на братя Райт са минали само 9 години - това е все едно 9 г. след изстрелването на Гагарин Бълария да има космически кораб /е като ресурс не е, но като подход към прогреса - със сигурност!/. Невероятен е и начинът, по който българите изтискват агресивно максимума от военния си ресурс в тази война - защото в нея са отключени съзидателните сили - нестандартни управленски решения при Одрин, гъвкавост, агресия - та у нас се появява първообразът на щурмовата артилерия, когато оръдията излизат пред пехотата и опукват директно турските вериги. Тогава не са знаели, но инстинктивно, като са изтисквали максимума, са го направили. Във всички случаи, като се тегли чертата, балансът е на едно голямо + А разбира се, че трябва да се видят и негативите, разбира се. Но просто те трябва да се оценяват адекватно. Сиреч - във взаимната им връзка с останалите елементи на системата и съобразно точното им значение...

Фердинанд, може би не субективно, но обективно носи страхотна отговорност - дългът на един държавен глава и фактически ръководител на политиката на страна винаги е много голям, а в такив исторически кризисни моменти е огромен! Той не се оказва на висота - нито е достатъчно българин, нито е достатъчно политик. А можеше. Холерата е неизбежна в онзи климат и състоянието на войските. Тя мори и двете страни.

Никак не е мит... Печална истина е.

И което стана с Източна Тракия само година по-късно.... Махмут Мухтар паша не е военнопрестъпник, той е възпитаник на немската военна школа, но Енвер бей вече е пред взимане на властта в Империята.... Впрочем, във филма и по начало малко се казва за турската армия. Тя не е нито сбирщина от башибозуци, нито пък съставена от убийци. След първоначалното стъписване Махмуд Мухтар без малко не разгромява българската армия при Бунархисар, в който случай не се знае как щеше да свърши всичко. Не успява, защото срещу него се оказват ония с щиковете и цъврулите, начело с интелигенцията си. Крива, права, грешна или не, хората не мръдват от ударените позиции и после контраатакуват с невероятен бяс. По 30 000 жертви от двете страни, това е много мащабно сражение!

Ти остави, ами българския войник ги освобождава в последния момент. Турският национализъм /ако някой турчин чете това, нека не се обижда - този национализъм си има своите дълбоки исторически основания, но си има и своите негативни деяния/избухва точно тогава и това е последната възможност малцинствата да бъдат буквално спасени. И биват спасени - тези от Тракия не, но поне тези в териториите, които България взима като краен резултат от войната. Нещо повече - България спасява и гърците, живеещи в освободените от нея територии! Защото сещате се какво щеше да стане с тях ако бяха останали в османските предели, а сетете се и дали без България нямаше да си останат там.

Да! Но ако обективността ни дава поводи да вирим нос - нека го правим смело А там, където ни дава поводи да овесваме нос - също :) Смесването е опасното...

Трезвост в главите, другото - в сърцата Баланса, баланса, адекватното преценяване трябва да се търси. Война е, има ги тия неща. Но трябва да се гледа баланса им и крайния резултат от него. Теорията на ЛС, защото..... бе на ЛС и това е

E, Добро поле е просто резултат на бездействието на ген. Русев... вижте само какво става на Дойран. Но това е ОТ отвсякъде.

Критика към политическата страна на войната може, трябва и е съвсем основателно да има. Към дипломатическата по-скоро, защото политически българското общество е на високо ниво тогава. Но Фердинанд и дипломатите страшно оплескват работата!!!! Имам теория, но няма да я напиша, за мотивите на Данев и Гешов да претупат така договорите...

Няма друг начин, Глишев. Ресурсът, с който и двете страни разполагат е - големи маси хора, петпатронни пушки, щикове, артилерия. Всикчо се развива на огромна открита местност. Кавалерийсиите действия са невъзможни, освен с големи маси конни армии, каквито двете страни не могат да излъчат. Остава пехотата. Пехотния бой, във времето на многострелното оръжие, или трябва да стане бързо и агресивно, или няма как да стане и ще се превърне в позиционен. Българите са в тотален пасионарен подем. Зад тях върви романтизмът на 19-тия и национализмът на 20-тия век, осъзнати вече след 30 г. интензивен прогрес и модернизиране на държавата. В тази обстановка няма никакъв друг начин освен този. Не можеш да пратиш войниците си на нож и да останеш отзад. И става - точно тоя устрем прави войната - тя е спечелена "на нож" - в бесни ръкопашни боеве в критичните участъци на фронта и в бясно изтискване на ресурса на артилерията и картечниците. Какво ли щеше да стане, ако на Бунархисар се бяха огънали, както повелява всяка военна логика, а не бях се спуснали в бесен ръкопашен бой? Ако при контратаката на Айваз баба артилерията, противно на всяка логика, губейки 30% от личния със сътав, не беше излязла пред пехотата и не беше разстреляла целия контраактуващ табор? Ако онзи капитан, виждайки идващата откъм фланга турска час, не беше нарушил заповедта да стои в резерв, не беше се обърнал към нея и не я беше разстрелял с картечниците си.. То просто няма начин.... Не бих надценявал проблема със загубите, в чисто военно отношение - офицери има. В тази война българската армия прави грешки, каквито прави, на командването, отначалото и не дефицитът на кадри й е проблема. Справянето й е блестящо! Повече от блестящо! Има достижения в скоростта на мобилизацията, в прилагането на нови бойни прийоми, и т.н. и т.н. А това, че на война нищо не става както е замислено си е ноторно известен на всеки войник с повече от месец служба факт. Представете си войната като една карате-схватка. Никой не знае в кой край на тепиха ще свърши.

Сигурно и не е, но тезата му ... какъв източник има за "впечатленията на всички, които са били на Булаир??" Командирът им ген. Ковачев друго говори в интервюто си след войната - и не говори за себе си, за войниците си говори.

Само за това последното изречение творбата трябва да бъде обявена за манипулативна! При Булаир турските войници отиват на десант, превземат български позиции и се сражават изключително добре! Кемал е началник щаб а той никак не е некадърен военен, напротив - след няколко години издухва гърците като за световно. Енвер бей е нещо като много надъхан, модерен националистически водач и вдъхновител. Проваляет се заради изключителната твърдост, агресивност и бързина на българската реакция. Заради онзи с цървулите и щика, намиращ се в този момент в невероятно единение с началниците си! Глишев, наблюдавал съм го това нещо и в други сайтове, ти знаеш кои - естествената склонност на мислещия човек към обективност може да ни подведе - българският характер е такъв, или се възторгва, или овесва нос максимално, по чувствителните въпроси. Имаме за какво да се псуваме българите - но тази война и точно тези моменти, заключени до Лондонския мир, абсолютно не е сред тях!!!!

Нали това ти казвам - то се видя на практика! Ти ако искаш да го видиш пак, иди в Куба или Корея, но не предлагай повторно този експеримент на хората Аз например смятам, че хората ще постигнат много по-голям успех в прогреса си, ако ходят на ръце. Как ли да я реализираме тая идея?

Да, но ние трябва точно да оценим аспектите му!!! А не от ура да отиваме на "майната му" - от този подход боледува България и този автор го задълбочава. Искам този път добре да се изразя - тази война, първата Балканска, е повод за огромна гордост и национален възторг за българите, не по патриотарски, а по чисто обективно-исторически съображения! Те са тези, които ни казват да сме във възторг Политически войната е много зле осигурена, с нескопосаните договори и с това, че българската политика не решава едно грамадно противоречие, което е чисто геополитическо - трябва да се бием на Изток, а искаме Запада. Тъй като военно не може да се получи гаранция, то тя е следвало да бъде стриктно политическа. Това значи, че на руския император е трябвало да се следват указанията до последно, а не да се веят байраци към Цариград. Първото турско предложение е следвало да се приеме.. Могло е да се мисли и за по-голямо военно присъствие на запад, за вливане на ВМРО в българската армия официално, за даване на българско поданство на членовете му - което би парирало сръбската агресия срещу тях. В крайна сметка могло е да са настоява за твърди и ясни договори, които да бъдат изпълнявани. Въпросът е много сложен, защото българското етническо пространство е така разположено, че обединението му граничи с "не-реализъм". В тази сложност политическото ръководство на България не се оказва на висота, но НО - народът се оказва и това е голямата поука от Първата Балканска война. Имаме: 1/ абсолютно национално единение - от министъра до овчаря искат войната; 2/ върхова проява на човешкия дух, каквото винаги са военните успехи; 3/ мощен културен /sic!/ подем, свързан именно с националните позитивни настроения на народопсихологията; 4/ проява на висок професионализъм и майсторство от армиите - да, има грешки, но има и такъв размах на военното дело... Имаме постигане на много висок резултати, известни са, да не ги коментирам. В този смисъл, голямото теглене не чертата за Балканската война е, че тя и само тя е високият връг на българския национален път от Възраждането до 1912 г. За втората - чертата се тегли отделно. Там, както казах и преди, тематиката е изключително предизвикателна и е чудесен повод да погледнем историята си в очите, ама дълбоко и сериозно и о-бек-тив-но!

Войната е и неизбежна, и необходима, и желана, и то не само от българите, но и от всички балкански държави, както и от Европа и от всевъзможни кръгове в нея, не само държавите. На мушката е Османската империя, но различните страни имат различни съображения.. То това е за втората глава, геополитическата обърканост и дипломатическата яловост на българския политически елит, макар, че и това не е точно - просто не са проявили майсторство в детайлите и в стратегията, не са предвидили Румъния, но главното е, че не са предвидили, че Фердинанд ще настъпи по мазола Николай I.

Именно това ме накара да реагирам - едно е да видиш всички страни, друго е да опиташ да деконструираш, както е така досадно модерно в нашия свят.

Южняк, изключитено точно и задълбочено! Впрочем показва и основното социално противоречие в съвременния модерен свят. То не е класово, друго е = фрагментарните сили /маргинали, малцинства, желаещи привилегии и неполагане на труд/ и интергалните сили /подръжниците на индивидуалния успех, щастието с личен труд и съответно - държавността/. Това, което сме свикнали да наричаме ляво и дясно = тези две думи имат вече съвсем друг пълнеж..

Какво значи външен - та той е еднствен в историята, единствено случил се. Друг няма. Следователно, всичко останало е за алтернативната история.

Дочетох. Забравил е за баланса. Човешката цена задължително трябва да се види, но в контекста на периода, в точния, реален и ясен контекст. А той е, че такъв национален подем и възторг тая държава втори път няма да види. Четвъртата може би, ама тая третата вече не "Честита война!" Само да си представим какво значи това, а е звучало из цялата страна. Естествено, че има човешка цена - тя върви винаги - и че втората война води до грандиозна издънка. /издънка, ама Смолян и Пирин поне останаха, пък и Беломорието/, Първата обаче - НЕ, не и не! Българите бяха съгласни да платят сметката на онази цена. Пък и защо да спираме с патоса!!! Да видим патоса и цената и да видим баланса! А той пак ще ни доведе до патос, щем не щем, ако искаме да сме обективни

Де викаш беше туй Букстор??

Тц. Авторът пресилва негативите на войната. Във филма доц. Янчев го каза много ясно - винаги трябва да се гледа баланса, везните! В България понякога много обичаме да хванем една тема и да я генерализираме... Да, дипломацията се оплеска, но това за холерата и за болните и ранените е пълна дивотия! ВЕЛИК Е! Майната й на евроинтелигенцията. Бълагрия има само една отговорност за тази война, и тя е че политически я провали, но военно я спечели. Не, стогодишнината от балканската война няма да става повод за поредно лЕберално "митоборство". Бунарсхисар и Булаир не са митове. Какво трябва да значи, че след битката при Чаталджа българската армия не е същата?! Че не превзе Сирия ли? При Чаталджа българската армия се справя отлично, защото не допуска контраатаки и отместването й от позицията. Да - няма какво да се крие и да се приказва под сурдинка - при Чаталджа турската армия спира българската и не позволява пробив на позицията и съответно към Цариград. Но такова нещо и Господ нямаше да позволи, какво остава на великите сили. И дали руският генерал Радко Димитриев нарочно оплеска атаката, за да се запази Цариград за великият завоевател и титан на мисълта Николай II, или пък просто избързаха българите, но те след това не дадоха на турците да мръднат от Чаталджа, докато не подписаха договора. Така или иначе, който си представя една война като низ от победи и разходки, а не като калта на Булаир, в която ротите си оставиха обувките и БОСИ изгониха дивизията Мюретеби от завладяните позиции, не знае какво говори. Коя войска не е имала проблеми и критични моменти? Но баланса на войната как е? - След Чаталджа следват примирие и пазарлъци, какво се очаква през това време? Армията да вземе па да превземе и още нещо ли? Баланса, баланса - той е в един огромен плюс за българите в тази война и именно оттам, от обективната преценка, а не от голото патриотарство, което в случая приляга брилянтно на гърците, да речем, идват дълбоките и истински основания за възторга от нея. Основателен възторг. Те победиха - Иван Лазаров много добре е разбрал какво излъчват чичовците от обоза, и изтръпналият граф дьо Бурбулон ли беше, фон Мах ли беше забравих вече, е знаел. То си се вижда и на скуплтората. Тия 100 години, особено от Втората балканска война, са повод много дълбоко да се заровим в българската национална драма оттогава. Но като се занимаваме с плоско черногледство няма да стане. Ще го правят явно за 200 годишнината. Опомняйте се и мислете!!!

Във форма си, Глишев, във форма си!!!!!