КГ125

А, да и това също...

Бягство?! Има една загубена битка, при която българите се изтеглят, след тримесечна много остра и оспорвана кампания с променлив успех. Това не е никакво бягство, а поражение в една битка. Не може непрекъснато да се печелят войни, на бял кон и с развети знамена. Трябва да има историческа адекватност, все пак.

Не е така - има поне две големи кампании дотогава, а и след това с 300 зора, почти за 80 г. са се справили с България. Накрая Василий казва, че най-голямото дело на живота му било обединението на Империята и България в една държава. И това - за държава, на която плащат 2 промила от прихода си?? Византия успява да се справи с Бг чак когато настъпва стратегически геополитически възход при нея, от исторически мащаб. А не просто когато императорите й са останали по-свободни Бе я да видим ние какви данни имаме конкретно за такива плащания, неправилно наречени данъци...

Да видим, да видим. Може просто да почнат да разиграват избирателите си

Впрочем тогава надълго и нашироко се пропагандираше именно пазарЯ в противовес на т.нар. "административно управление" на стопанството. Като чета Алвър се чудя защо ли са си правели труда хората...

Цъфват, но чак след 200 години. Явно тук има друго - по всяка вероятност тези 2 милиона или колко са само подаръци на владетелите, което косвено се подкрепя и от разните вещи. Защото едва при Симеон имаме сериозно и ефективно подкупване на съседи на север от България.

Точно тази нензачителност противоречи на сериозната политическа тежест на България срещу Империята, някак си странно е. Затова мисля трябва да проследим данните за плащанията към българите. Ама утре, че паднАх.

Да, но с цената на огромни усилия за империята идва! И то с късмета да има Василий II и с неговия да не го освиткат поне 2 пъти. Не е толкова просто - на империята й трябват руснаците, за да удари успешно Преслав, и 40 годишният Петров сън на ПБЦ. Не е толкова проста работата - в чисто геополитическо и стратегичеко отношение - да, свършват арабите, но това не значи бързо и механично падане на България, напротив. Това е част от големия възход на Византия, която отива чак да спори за Италия с папата.

Не, не българските. Имах предвид какви точно цифри имаме плащани от Византия към България в различните периоди.

Това пазарЯ ми звучи познато (УНС, доц.Димитър Иванов, а.к.а. "мениджъра" :) ) Ех, nostalgique ))

А ти драги, защо смесваш доставката на стоки на определено място, физическата доставка, със системата на административно снабдяване? А? Ще си играем с думите ли? ПП И какво общо имат "резуновците". За такива реплики....

Тъй: Това са приходите на империята в относимите години: 668 - 2,000,000 nomismata 775 - 1,800,000 nomismata 780 - 2,000,000 nomismata 842 - 3,100,000 nomismata 850 - 3,300,000 nomismata 959 - 4,000,000 nomismata Сега да видим колко са били конкретно плащанията към България. Давайте, че нямам сили да търся вече....

То имало отделна тема и то от миналата година. Местя всичко по въпроса за българите и данъка на ромеите тука: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11492&pid=220102&st=0&#entry220102 .

Това в началото. Но после, когато БГ се разраства....

Има противоречие - толкова малко, а пък не може да ги изтика българите оттука 200 г., та те стават междувременно третата държава в Европа. Много странно! Изглежда, че плащането е било само подарък за владетеля, а не плащане от държава на държава....

Хм, значи империята е плащала на България към 2 промисла от прихода си на година! Малко, бре??

И то силно притеснително. Когато астрофизик зададе въпроса "Кажете, кой е този умен човек, който е написал Библията преди 2000 години??" поне мен това ме притеснява. Кой ли умен човек е написал трагедиите на Есихл? Не може да е човек. Нима хората пишат такива неща? http://dnesiutre.com/2010/06/science-and-technology/доц-лъчезар-филипов-библията-е-създад/

Вярно. Това по-скоро е спиране на българския натиск на юг, отколкото загуба.

Това по какви данни?

Да, а и разбиването му се оказва много трудна работа - двете армии се гонят из Тракия цяло лято с променлив успех и само случайността и твърдостта на Анри помагат на латинците. Всъщност цялата война приключва с пат, макар българите да отстъпват. И латините отиват в Солун и всъщност контролират нещата със съюза със Стрез. Имаме разделяне на българската държава на две и загуба на територии на юг, но не повече.

Само че не го е знаел. Вероятно той е бил в лагера, който смята, че държавата е уморена от войни. И наистина, хроникьорите показват как Калоян без куманите почва леко да издиша. Вечният конфликт между държавническия импулс, изискващ усилия, и нежеланието на народа да стигне докрай.

От собствеността, но от контрола? Това вече е специфика на големите акционерни дружества и на бързия оборот на акциите. В това пък капитализмът как изпревари социализма с неговите бюрократични мъдрувания, не е истина... Докато се вземеше решение у нас за каквото и да било инвестиционно действие, докато се съгласува с държавния комитет по планиране, па с ЦК, па с Министерския съвет, па така, па онака, па докато се държат речите и докато се веят байряците, на борсата на запад дружествата се капитализираха светкавично и развиваха производство. Това пък е заради това, че едната и другата собственост се управляваха различно, не само, че по различен начин разпределяха печалбите си.

Преди обобщаващите квалификации, нали се сещаш, че печалбата и собствеността са така здраво свързани, че да отречеш едното значи да отречеш другото. Как - печалбата е едно от правомощията на правото на собственост, ако можем така да смесим правно-икономическата терминология (защото в правото ще кажат не печалбата, а правото на ползване, т.е. събиране на плодовете, в т.ч. и печалбата). Който е собственик, той има право върху печалбата и разпределянето й. Това е аксиоматично. И да, тя мотивира, в тази си част не си неправ, но то е функция на собствеността. И докато в капитализма дружествата инвестираха и обновяваха фондовете си непрекъснато, при социализма имаше декапитализация и остаряване. Защо? Заради пустата му собственост - държавата прибираше парите и ги ползваше по свое усмотрение, точно както това правеха огромното мнозинство части капиталисти или управителите на акционерните дружества.

Може да има роля на държавата или политически натиск върху тях, т.е. то направо си има огромен такъв, осбено през революциите. Което обаче изобщо не значи, че самата собственост отсъства от обществената система. Това си е направо абсурд! Тофлър пише в края на Студената война, по време на перестройката и на големите надежди, че двата свята ще се слеят. То Фукуяма реши по този повод, че историята свършва, така, че са обясними пренебрегванията на най-важния социалнополитически въпрос и концентрирането върху бъдещето. То всъщност нямаше сливане, а поглъщане, което прави класическите исторически и икономически разбирания актуални отново

Определено се проследява известна трайност в това отношение и стремеж към легитимация на държавността и на съответния държавник или претендент чрез обвързване със старата българска традиция. Това важи и за влашките войводи, които все стават Йоановци. Това и фактът, че при първото възстановяване на държавата без особени драми се търси легитимация от старите царе говори за ясно съзнание за държавност при българите. Това не липсва дори в най-тъмните периоди от османската власт.