КГ125

Нищо, нищо, те хората ще прескочат. Ти продължавай.

Училища и болници е едно, държава е друго. Въпросът за границата, в която държавата е добре да се меси е съвсем отделно от гръмкия постулат за това, че всичко трябва да е държавно. В САЩ например нито държавните болници, нито училища бяха ефективни. В Европа според мен и в здравеопазването и в образованието държавата има място. Ако щеш и в пътищата и военното производство. За съда, полицията, армията и външната политика никой, дори и Мъри Ротбард не е спорил, че са работа на държавата. Чистенето на улиците също е нейна работа. Строежът на дългосрочни първостепенни инфраструктурни обекти - също. Работниците във фабриките нямат, ама при частната фабрика те получават според заслугата си и са заинтересовани. Тъй като днес западът от мното тарикатлък или поради естествени процеси отстъпва от тези принципи, затова и капитализмът се деформира.

Да, така е, конкретната, пряка проява на колапса се крие точно в невъзможността да се управлява усложнената индустриална система. Абсолютно си прав. Хора като Алексей Косигин в СССР, или като незаслужено оставения без внимание Станиш Бонев в България, се опитваха, с голям умствен капацитет и с организиране на съответни управленски структури да вдъхнат живот на системата, да я управляват с математически и пр. управленски методи, само че не успяха.... В крайна сметка Косигин е оставен без достатъчно власт от Брежнев, а Ст.Бонев на право си е уволнен от Горбачов. Защо? Какво се изправи пред тези хора? Нежеланието на бюрокрацията да бъде ефективна. Коя е? Сталиновата? Да, защото той застрелва на място. За да бъдат ефективни управленците, трябва да са мениджъри в частна компания. Заради пазара и т.н. азбучни неща. Само че защо се получи така? Заради концентрацията на всички фондове в държавни ръце. Защо имаше концентрация? Защото това беше основна догма на комунизма - всичко да е държавно, да няма частна собственост. Или всичко това тръгва от формата на собственост. Алвата говори за атомизиране.. На 10.11.1989 г. излезе едно анонимно книжле, кото обясняваше много популярно нещата и там се ползваше терминът "атомизиран национален капитал" и "концентриран национален капитал". За съжаление не се разбра кой е авторът, но си личеше икономическа грамотност и ВИИ Карл Маркс Може и така да се каже, но то си е - частна и държавна собственост. Вие гледате нещата чисто системно, "отгоре", теоритично. В реалността всичко това, за което говорим, се нарича "частна собственост". Следтователно, без формата на собственост в моделчето никак, ама никак не става. И това, че в капиталистическите държави, някои, има голям обществен сектор изобщо не променя нещата. Има, ама има и частен. И той е основният, защото внася гъвкавост и конкурентност. В нито една историческа реалност държавната собственост и бюрократичността не са довели до благоденствие, т.е. до нарастване на националното богатство. Помагали са на такъв процес, но никого не са били водещи в него. Това е простичката историческа истина на 20 век - комунизмът се провали, защото развали частната собственост. През 21-ви може би съвременният капитализъм ще го последва, пак по същата причина. Само че той постига резултатите по друг път - не с насилие, а с концентрация, спекула, нелоялна конкурения, мафиотски и екологичен и друг рекет и т.н. т. н. и т.н.

Алвата пише подробни и сериозни неща, които ще се гледат отделно. Само за да не оставя въпросът със собствеността неизяснен, ще репликирам само няколко пъти повторената горе теза, че формата на собственост нямала значение за падането на комунизма или че последният генерирал 30 години растеж. Именно формата на собственост демотивира хората през комунизма, тъй като им изземваше дохода, не свързваше последния с резултатите от труда има, създаваше дефицити, при които стимул да изкарваш повече пари нямаше. А растежът нито беше толкова голям, колкото сега изглежда на пръв поглед, но най-важното - беше деформиран. Колко предориятия бяха декапитализирани, колко национален доход се изнесе, колко дотации се раздадоха - това са ноторни факти. Изоставането на социализма си беше факт още от самото начало. Огромната индустрия на СССР и поо-късно и по-слабо включилите се сателите създаваше само продукти от т.нар. първо направление, участието на страната в международния стопански оборот беше секретно държавно дело и до него достъп имаха много малко посветени. Всичко това е функция на формата на собственост, както и политическата система е нейна функция (и обратно). За останалото - после

На БВ, а не на БА Никъде, освен в Сърбия и Гърция. Навсякъде другаде българската армия щеше да е дълбоко демотивирана и щеше просто да бъде смазана. Не мисля, че българите биха воювали дори и срещу англичани и де головски французи.

"Не дождетесь" Никой не е стигнал по-далеч от безогледно критикуване на досегашната система на фона на кризата, къде основателно, къде не. "Алтернативата в студиото, господа"! Имате ли или нямате виждане за нея? Нова "ноосфера, техносфера и социосфера"... Да помоиля ся да слезете от отнесената теория, в която всеки може да твърди всичко и да ни кажете какво точно би следвало да се случи според вас?

Не, драги, ти просто отказваш да отговориш на въпросите.

БТВ, Невски и Алва, защо прописахте без главни букви и препинатлени знаци?! Във вид на хайку ли ще ни проповядвате неокомунистическия манифест??

Пффф, ти наистина ли ще сравняваш металургията на ФРГ с това, което МАО правеше във всяко второ село в глинени дупки? Или посещенията на партията в домовете на китайците, за да види дали е чисто, с живота на работниците от Великобритания? Или пък лагерите на Пол Пот със пълната свобда в Германия или пък съдбата на обезлюдения Пном Пен с тази на Дюселдорф, например. Каква индустриализация в Камбоджа, като там имаше деурбанизация и изпращане на цялото градско население на село, бре! Всяка теза си има граници.

Всичко това е пречупено през формата на собственост. Дори и ноосферата. Не можеш да пренебрегнеш собствеността върху околния свят. Просто е. А когато вече я видиш, видиш че е неизбежна и че без нея няма нито техносфера, нито социосфера (ноосферата и тя може без нас, иначе би била биосфера, ерго без собственостт, но ние не я оставяме в такова състояние), които да не съществуват във формата на собственост върху първата и съответно тя да не дава изключително съществен отпечатък върху втората. И тук разликите не само се виждат между двете системи, но се и обясняват. Ти, Алвич, и г-н Ник1, се опитвате да говорите технократски за проблеми, които са чисто социално-политически. Говориш само за обектите, като че ли ноосвферата и техносферата съществуват вън от човека, а то не е така! Те са "в и чрез" човешкото взаимоотношение, а най-важното и фундаменталното от него е собствеността. Затова и не можете и никога няма да можете да формулирате отговор на въпроза за алтернативата - защото въпросът е какво ще следва да се измени в човешките отношения, за да се развиват технологиите по-добре, на което Алвата или кой беше по-горе казва: - нови технолгии, нови социални връзки, ново отношение на човека към природата. Ами какво точно да се променя??? И така - дали ще го наречем комунизъм или друг изъм, защото вече светът не е в 20-ти век, основното в съвременния свят си остава - кой ще притежава ресусра! В какво съотношение? Ще бъде ли това отговорен за запазването и развиването на съответната стопанска структура и актив фактор, или фактор, който само го източва и експлоатира, дали чрез спекула или чрез брутална кражба, мимикрирана като национализация. Това е то просто казано разликата.

Пак питам - какви са падежите? Брутен дълг, нетен дълг, колко трябва да се плаща на година? Помогни ни, please:)

Свидетели сме на грандиозна философска фантазия! Да свеждате нещата до индустриална/прединдустриална парадигма изпуска не само историческата конкретика, но и същности характеристики на обществата от 20-ти век. Номерът и може би заблудата са в това, че по начало Алвата не е неправ - такава историческа парадигма съществува. Но наред с нея същестуват и други изключително съществени аспекти и отношения, които не могат да се пренебрегнат. При това те се изясняват с чисто марксистки подхои. Концентрирате се върху технологията, но пропускате формата на собственост. Япония каква революция преживя, за да стане свръхиндустриална страна в началото на 20 в.? Германия? Ами Италия? Никаква. Съществената разлика между комунизма и капитализма не е това, че и двете са индустриални общества (макар, че една беше структурата на индустрията при едните и друга - при другите). Основната разлика е формата на собственост. Кой притежава, кой кара влака, кой командва, кой прибира принадената стойност! Точно тук се корени грандиозното противоречие между двете системи на индустриалното общество. И понеже индустрията е нещо много голямо, сложен технологично-социален компплекс, то и сблъсъкът за собствеността върху него беше брутален, въвлече цели държави и съюзи, подпали войни и унищожи милиони, в т.ч. унищожи цели култури и поколения. Каквото и да се случва в капиталистичекото общество днес, каквото и да е ставало през Студената война, националните фондое, капиталът на съответната страна при тях беше атомизиран, притежаван от голямо множество отделни и свободни субекти. Средна класа, това е вълшебна думика. Заради нея Невски е в Англия, а много други са на много други места. Това е, което липсва тук - нашата средна класа живя и живее още в жилища, подобни на социалните жилища на запад... Тук знаем - могъщата и леко безлична държавна бюрокрация притежаваше почти всичко. Това са две тотално различни опорни точки. Когато сближавате кап. и ком., защо изпускате огромната технологична разлика в развитието им? Единият забуксува и успя да произведе само оръжия, другият покри цялата гама на възможно производство, задоволи максимално потребностите на обществото и на индивидите, задвижи огромни стопански обороти, създаде безброй производства. Социализмът само го гонеше и все не ги стигаше, американците... Дори беше създал големи структури за кражба на технологии, наречени Научно-техническо разузнаване и пак не може да ги настигне. Това не е просто исторически, а същностен факт - той е един от големите аспекти на разликата между двата строя, които се бяха зацепили гуша за гуша в борба за контрола на иднустриалната собственост. Е, изтокът загуби. Това, което се случва сега, след тази загуба е, че може би върху западната средна класа се нанася един от най-могъщите икономически и социокултурни удари, които може и да я поунищожат леко така... . Ако искате да разберете комунизма, не ходете по Желязната завеса - капиталисти имаше на Изток, комунисти има и на запад. Границата е в това как се отнасят едните и другите към формата на собственост.

Е, не става дума за често, а когато обстановката, т.е. превъоръжаването на противника го наложи. Карабините са основно въоръжение на армиите до края на ВСВ. Пробивът правят Щурмгевер и Калашников. Щатите и останалите ги следват веднага. Защото когато имаш автоматичен огън не с пистолетни, а с по-мощни патрони, вече не можеш да останеш с карабина, дори и полуавтоматична и с много патрони. След това, вече към края на Студената война се появява по-малкия, 5.56 или 5.45 мм. патрон. Целта е да се повиши точността и групираността (поправяйте ме ако бъркам). Налага се нова смяна, макар и частична. Освен това, моделите се подобряват непрекъснато, олекотяват се и т.н. и т.н. Войската трябва да е в крак, макар, разбира се не бива през 5 години да получава нови чифтета

Интересно е изобразена фигурата - някак падащ назад от коня. И положението на пистолета е странно, а пък лицето е с някаква усмивка и със затворени очи. Този човек може да е бил застрелян в битка или в гръб. Дано каже текста повече.

Добро включване! И все пак, оръжието трябва да се подменя. Стрелковото оръжие трябва да е поне равно на това на врага, защото каквито и новости да ни предложат технологиите, още никой не е отменил битката на полето между пехотните части. Войната е такова нещо, че няколко точни изстрела или ефективни атаки могат да се окажат критично важни, затова колкото по-точно и ефективно оръжие предлагат технологиите, толкова по-добре. Един военен конфликт има различна интензивност, може да бъде локалена, колкото по-локален е, толкова повече нараства относителния дял на стрелковите боеве в него. И тук вече... си трябва добра "пушка". ПП Мотивацията на наборния войник е сложно нещо - тя може да бъде и много висока. Разбира се, всички офицери ще кажат, че професионалния е много по-ценен и е така. Но прави впечатление, че някои сериозно воюващи държави като Израел имат смесен принцип и направо наборна армия, а също и Германия и Китай.

Очакваме Thyroglyphos! To надписът ясно, ще бъде разчетен, ами изображението под него, изображението гледайте!

Недей така, де.

Десет трилиона с какви падежи при БВП 1.5 трлн.? Разсрочване, подновяване, новации, има много инструменти.

Мизес например противопоставя на наследниците меритократите в икономиката. Макар, че често тези две качества се съчетават. Така или иначе икономиката и въобще животът се движи от дейните, а те са навсякъде по "вертикалата". Следователно нужен е режим, при който способните да имат максимум възможности. Как връзваме монархията в политиката с формите на собственост и икономиката? Как ще се защият засегнатите от една олигархия, да кажем? Именно! Мъдростта е в здравия разум, духът е в ценностите, ценностите имат исторически и традиционни корени! И защо науката да измества мъдростта, те по предзадание би следвало да вървят ръка за ръка.. Мъдреци, които не са учени, е имало когато е нямало наука, сиреч когато е нямало дълбоко познание за света. Здравият разум какво е? Това е елементарна адекватност. Може ли той да съществува без свобода? Трудно.

Хм, по това ли съдим? По аналогия?

Алтернативата??? За нея питам.

Как знаем, кой казва, с какво се доказва?

Но монархията също съдържа в себе си много разновидности! На първо място - абсолютна или не ще следва да е тя? На второ - ами ако царят е като Комод (от филма)? Легални механизми за смяната му няма... Учители го обучават, вещи сановници го наставляват и дисциплинират, ама това предпоставя някакъв абсолютен елит, който да бди на монархическата институция. Ами как да бди? Монархията не е нещо недопустимо, но то следва да бъде ограничено. Монарси са лидерите, отворили вратите на революциите и във Франция, и в Русия... Когато олицетворява единството на нацията, когато монархът се казва Борис III например, тогава страната върви, но при такива личности има мощни морални императиви и мощни личностни задръжки. Ами като липсват? Монарх е и този, който унищожава може би единственият обозрим исторически шанс на България, без дори да разбере какво е направил... От друга страна, нима монархията или сходните на нея устройства са панацея за прогрес? Съдейки по социализъма - не са. Но между монархиите и административно-технократската или диктаторска система има съществени разлики. Идеята за избора например не е чужда и на монархиите. Май накрая ще излезе, че по-добро няма от изборите, макар сами по себе си те да са нещо отчайващо. Далеч съм от мисълта за възхвала на западните модели, просто се чудя какво опорочи идеите на Джон Лок и Томас Хобс?

През 1778 г. САЩ спокойна култура ли бяха?