КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
28601 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
118
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
Арменците не са част от онази източна култура, за която говрим, те са си много самобитни. Но са там, в Изтока. От което съчетание може би идва и уникалността им, знам ли. Те са в източна среда и, макар да оставят трайна следа в културата на ИРИ, последната все пак завършва като гръцка. Т.е. не те доминират в имперското културно пространство.
-
Не е невъзможно. Всичко зависи от това какво се разбира под демокрация. Това обаче малко плъзва темата встрани, така, че по него най-добре в друга тема.
-
От тези първи месеци дълго време, а може би дори и до днес, имах навика да ям бързо. Често времето беше "докато падне лъжицата". Днес доста хора биха се ужасили от това ужасно ...нещо но аз го намирам за полезно във връзка с научаването на някои неща за природата человеческа.
-
От входа в ляво на първия етаж имаше лекарски кабинет и артилерийски дивизион и свръзки; срещу тях, т.е. вдясно от входа имаше библиотека, някаква канцелария, 1 малко спално мисля за един 6 човека ПВО и стая за съвещания, както и кабинетът на един образ, дето пускаше сигналите от тръбата автоматично. На втория етаж вляво имаше една танкова рота и МНЗ батальон, срещу нея, друга танкова рота. Същото беше на последния етаж. Вътре етажите се сътояха от един дълъг коридор, с три спални и една.. каква беше стая, как й казваха, дето беше телевизора и в която в една стара врата, покрита с шпертплат криехме пиенето (ако някой чете и е там, може да намери археологическа находка някоя отлежала гроздова от социализма... )) ); Отдясно на входа веднага беше канцеларията на ротния, спалното на старшини школниците, които бяха трима мисля, после празно място с прозорец, до което стоеше дневалния. Следваше умивалник и тоалетни, след тях беше тая баня, дето беше станала на склад, след нея - една стая, на която също й забравих името - там държахме навити на рула гащиризоните, имаше печка и се беше пълна с аромат на сушени партенки, а до нея, накрая на коридора - т.нар. гардеробна, в която беше пълно с всевъзможни вещи, лични и военни. Ключът от нея се държеше от един пич, който я отваряше, когато трябваше нещо да си вземе човек оттам. От входа надолу на подземния етаж в дясно беше столовата, в ляво - артелни помещения, пълни с ядене и хладилници и кухнята. Там се раждаха "медузите" (това няма да го разшифровам, да държа интереса на аудиторията буден ). От самия вход на поделението веднага в дясно беше щаба, следващата сграда до нея беше учебен корпус, в който обаче рядко някой влизаше, но се ползваше за склад пак. Срещу него беше спортната площадка, нагоре имаше много складове. Най-вляво беше парка с техниката и една огроомна мивка, в която можеше да се измие цял танк.
-
Еми от две пристигания на западняци - две превземания
-
В наддумването да, в сдържането на думата и в защитата на Константинопол никакви ги няма
-
В едно мазе откъм страната на града, нали? Имаше и на всеки етаж направени цивилизовано съвсем, но на секундата ги бяха обърнали на складове и само името им беше останал. "Къде са брезентите?" "В банята". Да се чуди гръчкият враг, ако ни подслуша, за какво иде реч. В БНА като цяло, не вземеш ли мерки да се измиеш с подръчни средства, така ще си ходиш около, хм, 29-тина дни да речем.
-
Може би не е в рамките на шегата, може точно в това да е цялата работа? ПП Петър Малицки, "История на християнската църква"?
-
При нас докараха няколко автобуса с турци, взети запас. Сред тях имаше човек с бастун и лапета, които според мен не бяха пълнолетни. Освен всичко друго трябваше да внимаваме и с тях, защото ВКР-тата ни наплашиха да не контактуваме и пр.
-
Кой болен мозък измисли тоя садизъм? В Банско си беше една стая с бетонни стени, прозорец с метален капак без стъкло и дървен нар. Почти никога арестуваните не нощуваха там по простата причина, че караула беше от техни колеги, поделението беше малко и всички се познаваха и арестантите спяха в леглата на свободния караул. Това се отнасяше и за турците, които бяха докарани по време на възродителния процед... Само при някой много остър дежурен не смееха да отварят, но всички страни проявяваха разбиране за това.
-
Да, но това вече не е римско. Оттатък западът също е тръгнал по свой път и така римското наследство е поделено окончателно...
-
Ама баш!!!! И защо да се чудим - наистина след загубата на романизираните западни провинции какво й остава като политическа тежест на империята? Източните й народи и разбира се, гърците.
-
На най-знаещият сред римляните и най-римлянинът сред знаещите, поздрав!!! Жив и здрав и успехи! http://www.youtube.com/watch?v=RD_tv2NGdgk
-
50 лицеви опори и 50 клякания сутрин ша та оправят, не, че е нужно чак )
-
Бе то в Аляска намираме само сондьори от ирландски, полски, англосаксонски и немски произход. Представителите на слънчева Индия все ги тегли към предлагането на алтернативни теории за зареждане с енергия...
-
Да, за това е била, но дали е щяла да се справи? Тия грамаданести колела може и да затруднят обслужването, голяма е и ще я видят по-бързо. От друга страна, Т55 и т 62 имат смисъл само при масирано концентрирно ползване. Интересен изтребител на танкове.
-
И в тази обстановка се ражда блестящата европейска политическа култура! Който е имал глава да я разбере, като младия и е такъв: Арман Жан дьо Плеси или Николо Макиавели или монисниьр Джулио Раймондо Мадзарино ) ни е оставил забележително политическо наследство.
-
Бронираните коли са интересна концепция от 20-тте и 30-тте години, но тогава се използват, в т.ч. и през ВСВ, като нещо като БРДМ или лек танк. Но возят пехота. Германия и СССР от 30-тте са шампиони по строителството им.
-
Е това си е танк на колела. Щеше да носи повече броня и същия топ на вериги и щеше да е двойно по-малък )
-
До ВСВ в САЩ е имало вече около 26 000 000 автомобила, от тях около 6000 000 камиона. През 1954 г. общия брой е 54 млн., а камионите са 10 милиона. Всички филми са дело на автомобилните компании - нещо такова се чу като слух у нас през 70-тте години за Тойота, която искала да финансира строежите на пътища у нас срещу отваряне на заводи за автомобили у нас и съответно в изт. Европа. Не се случи, ако е изобщо вярно, поради известни причини.
-
"Дженерал мотърс" създава този филм като част от голяма пропагандна кампания за строеж на магистрали в САЩ. Удивителна аналогия с това, което става днес у нас, само че преди 60 години, както и много добър нагледен извор за епохата на тоталния индустриален възход от средата на 20-ти век. Филм на Енциклопедия "Британика" за пътното строителство в Англия през 1948 г.
-
Навремето това си важеше за всички школи.
