КГ125

Из Хрониката на Йешу Стилит (ок.538 г.) - съдейки по името вероятно е евреин?? През 497. г. е премахнат данък, който всички занаятчии са плащали на всеки 4 г., наречен хрисоаргир. Целият гр.Едеса е давал на 4 г. по 140 литри. Премахването му е било повод за такъв празник, че той става традиционен за града за много години напред.

Юстинианов кодекс, закон за превозите на жито от Егпиет, 545 г.: Стойност на доставките за една благоприятна година - 8 милиона номизми; Стойност на навлото - 80 000. Или транспортните разходи по доставка на жито от Египет в столицата (вероятно не само в града) са 1% от стойността на стоката. Днес, доколкото знам, за БГ е 6.9% общия транспортен разход в икономиката, а в ЕС - 14.6%. В същия закон се постановява възстановяване на следните разходи за обществените бани и хиподрума в Александрия: Общо 1469 златни монети, т.е. номизми. от тях: 492 за баните; 419 - за антикантароса (вид данък, неясно какъв) 558.05 за събирача. Ще рече, събирача на данъка взима около 38% от цялата сума. Привлекателно) И пак законът е посветен на това, че този данък не се събира поради престъпни действия на разни лица, които императорът не назовава в тази си новела. Интересното е, че в нея се намеква за престъпления, но не се споменават лицата - вероятно е типично византийското казвам ти куме, сещай се снахо За хиподрума - управителят е длъжен да изпраща всяка година 36 елитни коня. За това се отделят общо 1889 монети - 369 за града (? - явно нещо като ДДС или вторичен данък) 1520 - за титула, т.е. по параграфа за хиподрума, но внимание! следва интересното: 320 са за 36 коня 1200 за за разходи на августалия* (наместникът на императорът в Египет, демек). В същия акт императорът предупреждава управителя на гр.Тебзида, че ако до септември не достави дължимото жито на Александрия, ще дължи лично той и неговите наследници завинаги сума по 1 номизма за три артаби жито. Не знам какво включва една артаба.

Остави това. Не бих препоръчал такъв плосък поглед към историята, а и не е по темата. Разликата между турските и българските селяни през османския период е в това, че турците, както "правоверни" имат повече права, но са по-бедни от българите. Видимо по-бедни. Особено след Гюлханския Хатишериф и Хатихумаюна нещата от гледна точка на позицията на държавата по отношение на правата се изравняват. Разбира се, на практите не стоят така, но то е защото в този момент продънената империя не може да осигури спазването на собствените си закони, а на места при различни самоуправни действие местните власти просто нехаят или взимат страната на мюсюлманите.Това е в период на мир. В период на бунт всички знаем какво се случва. Нали не смяташ, че Иван Хаджийски например не е патриот?

При строго стоково парични отношения. Но светът е оцелял и е стигнал дотук (а България особено пък - с особена сила важи това за нея), чрез едно нещо, което е малкото стопанско чудо на вековете - натуралното стопанство. Изхранването на хората водещи селски начин на живот, а и обличането им вкл. на места до средата на 20 век е било без пари... само с труд. В този смисъл в едно средновековно общество, било то и развито като византийското, цените и парите не са в пълен размер измерител на икономиката. Точно както през социализма никой не вкарваше в сметката как така се правят къщи с труда на собственика и във важните моменти - на още 20 съседи или как на масата на баба Иванка винаги има първокласни домати, които и в Калифорния не ядат

Това са 448 стр. текст, написан на неизвестен език, като на всяка страница има от 9 до 14 реда непознати символи. Езикът, подобно на Ръкописа на Войнич, е абсолютно неясен и неизвестен, като в текста се съдържат изключително голям брой знаци, много повече, отколкото има всеки познат език, с изключение на китайския. Има 87 илюстрации, за които се смята, че имат еклектичен стил, свързан с основните видове религии, но е по-скоро интерпретация – илюстрациите се отличават със сериозен наивизъм. Опитите за преводи са, естествено, всевъзможни, но както виждаме учените дори не знаят как да го прочетат – отляво надясно и отдясно наляво. Съществува версия, че това е дело на известен фалшификатор от 19-ти век на име Самуил Немеш. Като гледам цялата съвкупност от факти, това май е най-вероятния вариант. Не знам дали са правили изследване на хартията, на почерците, вероятно е правено криптоложко изследване за да се види има ли система в изложението на знаците или не. Във всеки случай – загадъчни непознати езици, съчетани с свръхнаивни рисунки, това може да значи почти сигурно само едно- фалшификат насочен към парите на разни исторически ентусиасти. Твърди се, че ръкописът се е появил през 1743 г. от графската библиотека, но това спокойно може да е и измислица. Лукас Корсо го помните, нали? http://www.molomo.ru/inquiry/enigmatic_texts.html

Ха, втори ръкопис на Войнич?? Много странно... Е, брате, ми тя статията на унгарски) Какъв ще да е тоя проторумъснки?? Защо е засвидетелстван само в този текст? Защо е нужно власите, които ползват сума ти български думи, да създават някаква азбука, по-сложна от китайската? Много съмнителна теза.

И патриотизмът изисква широк поглед и обективност. Взривът на национализъм, донесен от младотурците, прави от османската империя нещо, което тя не е била преди - шовинистическа. Неведнъж по време на криза турците са извършвали посегателства върху християнското население в империята, но не можем да кажем, че това е била трайна политика, напротив. От друга страна, това, което става през 1913 г. вече има елемент на етническо прочистване - на изгонване на българите от Тракия, планирано. Това е за пръв път, дотогава имаме башибозущина. Само че науката история ще приключи, ако кажем, че османската империя е само убийства на българи.

Да, единственото, което моеже да вдигне цената на мулето е чудовищната издръжливост на това животно и способността му да носи товари през високи планини. Вероятно армейско търсене е вдигнало цената, да. Заплатите на чиновниците са смущаващо високи, да. Ще е интересно да се сравни съотношението на доходите на работниците и служителите в, да кажем, Руската империя от средата на 19-ти век и Византия

Тъй, днес (разбира се, приблизително): 60 кг. зърно = 18 лв. (при 300 лв. за тон); магаре - около 500 лв. надница - 30 лв. Тук обаче има много променливи - магарето вече не е било това, което е било някога, основна земеделска двигателна сила; Значи днес за едно магаре може да се купят 1600 кг. зърно; тогава за 1 магаре - 180 кг. За едно магаре днес трябва да се работи 17 дни; тогава - 68 дни. За 60 кг. зърно тогава е трябвало да се работи 1 месец; днес - половин ден.

Хм, т.е. очаква се дребният чиновник да се уплаши, но все пак да може да плати 360 номизми.

Поздрав за темата! Свободата за писане, е, разбира се, почти пълна Стопанската история винаги е оставала малко встрани, а е може би сред най-важните, за да се разбере същността на процесите. Първоначално ще нахвърлям няколко щриха, които ми попадат: В Юстиниановия кодекс, през 491 г. се определя глоба за нарушение на правилата за търговия със зърно от 30, 50, та до 1000 златни литри (не съм проверил още какво е това и колко е). От първия ред на тази част на кодеска стават видни развитите и сложни стоково-парични отношения и съответно държавна намеса в тях в империята: 1. забранява се принудата (очевидно съществувала дотогава) на жителите на една област да доставят зърното си в друга. 2. Ако това все пак се наложи (явно заради проблеми със снабдяването в определени области), разпорежда се заплащането на мястото на доставяне да става: а. по цени при мястото на произход (за да няма загуба за тези, които са принудени да си дават стоката в други обласи)' б. само на тези от жителите на приемащата стоката област, които се нуждаят. в. частта от стойността, която ще отива за данък, трябва да се плати в злато (за да се избегне бъдещо ощетяване на собственика при събирането на данъка стоката му да бъде оценена по различен начин от моментата пазарна цена); г. забранява се натуралния данък (т.нар. "синона"). Може би едно от първите закрепоставяния в историята е това на работещите в монетните дворове. През 391 г. император Константин забранява работниците от монетния двор да бъдат освобождавани от длъжностите си чрез каквито и да било привилегии. Замирисва на крепостничество., далечно, разбира се. Глобата за този, който даде убежище на роб от държавните тъкачници е 5 литри злато. Това е глоба за всеки гражданин; глобите горе за нарушаване на правилата за зърнена търговия са за провинциалните висшки чиновници. Следователно, по-възможно е било масовото притежаване на 1-2-3 литри злато, за да може да се се определя глоба за всеки в този размер. От една страна следва да е тежка, от друга - все пак да може да се плати. ---- През 545 г.: а. Глоба за префект, нарушил закона за определяне на данъците - 30 литри; б. за управител на провинция - 20 литри; в. за по-малко провинение - 10 литра и уволнение; в. за подчинените чиновници - 5 литра; Отново прави впечатление, че за обикновени хора глобата е 5 литри.

Босс, горди сме, че те познаваме! Точно такова следва да е едно стойностно историческо изложение!

Бе в САЩ са чисти, ама по-скоро хотели не бих ги нарекъл. Шансът да те очистят, да те повредят или да пострадаш по друг начин е много висок. Иначе психари има навсякъде. http://www.chudesa.net/троен-убиец-михаил-лещарски/

Не злопупотербявай, извърташ нещата. Войните не означават липса на култура.

Това не е загуба на култура, макар, че паралелите със социалното движение и тази, в случая индивидуална деградация биха били много, много интересни. Може ли и едно общество така да загуби ценностната си система под влияние на подобни въздействия??

Рус - на български - blonde. Може ли да е от това?

Какви?

Объркваш се. Приписваш на съвременните общества типизирани, т.е. общи характеристики като даваш са пример статистически малки, индивидуални направо случаи на тежки девиации. Объркаш се.

Какви?

Това не е така, според мен. И се вижда съвсем емпирично. Съвременната хуманитаристика има страшни проблеми, да знаете. Това, за което говориш са статистически пренебрежими девиации. Докато при примитивните общества е норма. Културата изтиква варварството, това е положението и то е ясно на всички, освен на някои оплетени в политкоретни теории съвременни учени. Не е вярно, че през 20 век човек е проявил най-бруталната жестокост и диващина в историята си. Някои политически режими нанесоха мощни осъзнати удари върху някои общества, и поради новите мащаби на технологиите тези удари се оказаха ужасни. Но това е друго.

Не, не. Въобще не. Освен това Югославия и войната не я бъркай. Ето ви случай от 50-тте години, истински - група български младежи решават да бягат от Цариброд в България. Един по един минават границата - единият спира да почине до едно дърво, сяда и заспива. Събужда се малко преди съмване, а на 10 м. от него пуши сръбски граничар. Повече от 20 м. нашият не смее да мръдне и се моли онзи да си тръгне, преди да съмне, или пък да не го види. Налага се да се върне и успява едва от втория си опит. Друг обаче бива забелязан от сърбина, но преди да успее да извика, той се връща и го убива. Ей такива работи стават по границите по време на социализма.

Малко е. Това е горе долу еднаква епоха. Има опасност от големи грешки.

Ерго, нужно е още статистическо натрупване. Отскоро са...

Не; предпоставки за привилегии има при ограничения достъп до благата, а не при абсолютната им, обективна липса в условията на примитивна икономика - та какво е примитивността на една икономика - точно малко блага. Събирачество - взимаш каквото природата дава и носиш в една колиба от листа. Тази човешка дейност не изисква голяма социална организация. Но изисква лидерство, точно така, както едно стадо маймуни не минава без него, да не говорим как е заложено в човекоподобните маймуни именно това.

Да. В такъв случай би ли споеделил кога и в какви ситуации беше разрешена стрелбата по нарушител. При армейската караулна служба имаше определени правила, но ми е интересно да разбера какви бяха при граничната. Случая, в който е застрашен пряко живота или здравето на граничаря или негови колеги можем да ги оставим настрана, те са ясни.