Взимам повод от ей това http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11534 чудесно изложение, за да споделя един въпрос...
Разбира се, както и заглавието на таз тема, това, което ще напише ще е грубовато и нерендосано, но и в този формат все пак бих искал да поставя въпроса.
Чета горното за ацтеките и не мога да се начудя – това е очевидно доста развито общество, с политически институции, които до голяма степен са изкристализирали в макар и ранен, но класически тип. Това предполага и развита култура, сравнително развита поне. Обаче знаем, че културата, това е преди всичко нива на хуманизъм и естетика, степени на обществена консолидация и споделяне на ценности, които изключват нанасянето на излишни вреди на човешките същества.
А знаем, че при ацтеките кръвта на пленници и всякакви жертви се е леела щедро и при това чрез страшно варварски практики... В един аспект това е народ от истински убийци, или поне аристокрация от убийци.
Тоова поставя един много интересен въпрос, защото веднага се сещаме, че на относително еднакво технологично ниво, народите, културите и цивилизациите са различни. Всъщност въпросът е фундаментален и исторически, събиращ в едно история, политика и култура в може би най-важното сечение на хуманитаристиката.
Въпросът има широки аспекти, свързани с паралелите между социална организация и нивото на култура и на хуманизъм, т.е. на хуманните измерения на културата, която се развива в историята.
Знаем, че хората се цивилизоват с пътя на историята, вървят напред (разбира се, общността може да се разпадне и да загине, но не това ни интересува в контекста на разсъждението тук). В този ход напред, имаме по предзадание увеличение на цивилизацията, което значи:
А/ разивтие на институциите - т.е. създаване на социални организации, право, съд, ред и т.н. (виждаме това при ацтеките, че го има)
Б/ развитие на технологиите - т.е. на начина да се произвеждат блага; той е все по-сложен - от прост, към занаятчийски, след това занаятите се развиват и накрая идва промишленост; в този процес участва и държавата, със строежите на сгради и пътища водопроводи, крепости, правене на оръжие и т.н. и т.н.
В/ Развитие на културата-
а. на науката, или, ще го кажа по-широко, на знанията за околния свят, били те научни или практически;
б. на духовната култура, т.е. на творчеството, на създаването на духовна култура чрез материализирането й в различни артефакти;
в. на (ша ма прощавати за неточните термини) етичната култура, на морала и хуманизма.
Предполага се, че трябва тия неща да се развиват паралелно, но повече от явно е, че не е така.
Явно развитието на институциите и на духовната култура не съвпадат като процеси. Не съвпадат, защото и икономиката на една древна Гърция е базирана на това, на което е и тази на ацтеките, но в гърция не вадят сърца, а пращат в изгнание и тровят, но най-вече дялкат капители за партенони и творят дълбока и страховита философия.
(Тук можем да сочим изобилие от примери – та нали всъщност това различие формира историята, иначе тя щеше да е просто различно в хронологично отношение достигане на определени етапи на някаква социална механика, еднотипие някакво историческо; а не е – земеделските цивилизации се простират от Шумер до абсолютистките режими или царска Русия, едни са в тези условия немците, други италианците, трети балканците и т.н. и т.н. знаете – тук иде реч за самата конкретика на историята, такава, каквато я знаем - различна).
Следователно имаме общи закономерности на икономиката, технологията и политиката, но огромни културни форми на това съдържание.
При това, част от духовната култура е именно хуманизма, хуманното отношение към човешкото същество. Ще рече - намаляване на жестокостта спрямо зависимите хора - роби, пленници, наказани. Или изобщо към човека. И точно тук виждаме проблема на тези цивилизации - при един древен Китай, или древна Европа, има големи жестокости, но те са:
а. военни ексцесии, само при война;
б. наказания на престъпници;
Но в никакъв случай не са така дълбоко вкоренени в културата, както при тия в Лат. Америка, а
там, както „Апокалипто” образно ни показа, текат реки от кръв.
И как да обясним този примитивизъм, това поведение, сходно с това на канибалските племена, т.е. на много, много много примитивните, и то не на всички от тях, а на някои, народности, с развитата им социална организация и читавите градове, т.е. с високото ниво на цивилизацията им....
Ето това може да ни прати да мислим в посока за социалнопсихологическите нива и разновидности на отделните култури и цивилизации...
Има значи една силно варираща историческа компонента и тя е социалната психология на съответната общност.
Трудно ми е да обоснова ясно причини за тази вариантност, за това разнообразие, но то като факт е налице.
Ще ми се да провокирам с това мненията ви по тоз въпрос.....