КГ125

Няма такъв плат и няма таква отбрана. На картата се вижда нещо много просто - концентрацията е на границата, при отбрана не е така. Да, човек като Манщайн не гховори празни приказки, но пак искам да се върна на неговия и на Рокосовски цитата. 1/ Вижда се колебливостта на Манщайн. 2/ И двамата с Рокосовски говорят с половин уста - те и двамата са в еднакво положение - високоуважвани участници във войната, но... с политически затворена уста. Рокосовски направо говори с недомлъвки. Манщайн... не знам, но ако той каже нещо по-категорично в посока, че СССР може да е нападател, значи директно защитава нацизма. Точно той.... това може да му струва много.

А, добре дошъл е Грей, indeed. В определен смисъл аз даже настоях.

Да, и армията също. Изобщо съвременната идея за държавност и за правова държава. Казва го по-горе и aristid, но е толкова фундаментално, че ще го повторя...

Идиотщината си има име - Фердинанд Сакс Кобур Гота.

Ееееееее, избихте рибата това карловци! :); Ама пък силна е карловската ракия, да ви кажа под секрет )

Не се палете и не връзвайте кусур ако някой се запали - може да се получи добра дискусия.

) Не, не е забранено за тебе поне . Тия неща се отнасят за друг стил на дискусия. Може да се направи такова нещо, но е къртовски труд. Познаваш хора, които работят над това и събират данни откъде ли не. Защото официални архиви няма... Но все нещо ще се намери, Сър, това което питаш е наистина съществено. Впрочем, ако казваш 42-ра или 43-та, ти ссъщо би следвало да имаш някакви данни?

Е това вече е въпрос, който следва да се проучи отделно и зависи от много неща. Дали 42, дали средата на 41. Манщайн преценява разположението към 22.06, но, без да влиза в подробности, сам казва, че нещата бързо могат да се променят. Цялата работа е чисто военн- кои части къде са, летищата, големите складове къде са, танковете къде са и как са разположение, разрушават, или се строят отбранителни съоръжения.

Когато нещо твърдиш, го казваш ясно. Не с намеци "иди и виж". Омръзна ми да го казвам.

По числу сосредоточенных в западных областях Советского Союза сил и на основе сосредоточения больших масс танков как в районе Белостока, так и в районе Львова можно было вполне предполагать — во всяком случае, Гитлер так мотивировал принятие им решения о наступлении, что рано или поздно Советский Союз перейдет в наступление... Развертывание советских войск, которое до 22 июня и могло быть подготовкой к обороне, представляло собой скрытую угрозу. Как только Советскому Союзу представился бы политический или военный шанс, он превратился бы в непосредственную угрозу для Германии. [187] Конечно, летом 1941 г. Сталин не стал бы еще воевать с Германией. Но если правительство Советского Союза, смотря по развитию обстановки, полагало перейти к политическому давлению на Германию или даже к угрозе военного вмешательства, то, безусловно, подготовка сил для обороны могла быть в короткое время превращена в подготовку к наступлению. Речь шла именно «о развертывании сил на любой случай». Нека четем всичко, сър.

Хахахахахахахахахах! Невски! Тоя път ме разсмя с глас)))) Бедни жени и деца, жертви на пропагандата. Бедните.... А на Изток, разбира се, цъфтеж на цветя и рози, особено в социалистическите страни. http://mediapool.bg/show/?storyid=155050&srcpos=8

И понеже наистина чисто военните въпроси са важни - какви според вас са непосредствените военни причини за поражението на РККА?

Но, Грей, забележи, Манщайн не е никак категоричен. Той просто казва, че за непосредствено нападение според него НЯКОИ от съветските части не са разположени. Това не е точно "за отбрана", самият той го казва. Още от едно време ако помниш, нещата се въртят около това, че не е задължително "денят М" да е малко след 22.06. Но не мога да се разубедя, че не е готвен такъв ден.

Аха. Имаш предвид политическите реалности?

Посочи ги.

При Joseph Tainter подхода е интересен, защото разглежда обществата от системна гл.т., та чак и до обмена на енергия. Всичко това трябва обаче да се пречупи през историческия процес. Интересно е, наистина трябва да се погледне. Джаред Дайммънд..... прилича ми на съвременно издание на Монтескьо.

Виж какво, Невски. Това тука е дискусия в интернет форум. В нея нещата се поднасят в резюме. Препращането да се чете е полезно, но като аргумент в разговорите е абсолютно неприемливо. Ако твърдиш нещо - формулираш го, посочваш автора му, може да се стигне и до резюме на аргументацията. Можеш да посочиш цяла книга или автор. Но това означава, че темата спира, съответно отиваме да четем и след 2 - 3 месеца се връщаме. Това ще значи да има точно по 3 мнения на година в тема.

Ако това вече е разглеждано на друго място, значи няма да го преповтаряме тука. ОК. Няма да задръстваме темите. Тъй като темата е формулирана от тебе общо, за мен най интересен е третия въпрос. Останалите, както казахме, вече са предмет на друга тема. Богатството ли генерира индивидуализма или обратното? Без историческия процес да бъде изследван с тези методи очевидно няма да може да се стигне до някакъв извод. Направено ли е? Или се мисли все още чисто емпирично. Разбира се, това е част от по-големия въпрос - дали икономическите и политически процеси генерират културни особености или обратното. Яйцето или кокошката? ПП Например не е ясно каква е връзката между бедност/богатство/семейство и индивидуализъм.

Невски, Невскии........ ЕХ Че аз точно това искам! Да се изравнят изходните позиции. Не е трудно, с 2 думи опитай. Аз поне така бих направил, ако ми зададеш такъв въпрос. В темата към която ме пращаш нещата се опетлаха яко, поради посочените по-горе няколко особености, а бих ги нарекъл и недостатъци на изследването. Нали това правиш в темата, резюмираш Хофстеде. Когато се появят конкретните въпроси, почваш да размяташ хората по демагогии и читални. Това дискусия ли е? ПП Трия те само и единствено когато си позволяваш едно нещо, дет римляните му викали argumentum ad hominem. И то далеч, далеч не винаги....

Невскии, плочата зацикли :):) Нарочно няма да трия повтарящия се пост, малко да разведрим леко напрегната атмосфера. В другата тема ми говориш за Хънтингтън, а тука ме пращаш в уикито... Въпросите ми са свързани точно с дефиницията; отговори им.

Хм, но в какво се изразява колективизма на българина? Като гледам наште колективи, с малки изключения освен номера да си правят взаимно членовете им, за друго се не сещам.

А по темата - какво ми прави впечатление: 1/ Изселдванията на тези културологични отношения и в частност на това са очевидно в твърде ранен етап; 2/ Изследвани са само съвременни групи и не е гледана (то очевидно е и извън този кръг въпроси и е рано, това не е порок на изследването) историческата динамика на категорията. 3/ Някои връзки не са изсянени докрай. Дали инвивидуализма на обществана не нараства с натрупаното поради историческия ход богатство?

Чакай, чакай, критиката ти не е по същество, а извода прибързан. "Няма общо с реалността". А защо, според теб, да няма?

Наистина много интересно! Имаш ли и още данни?

Благодаря Успех впрочем в дискусията с Хънтингтън. Не пречи да правим препратки към него. Загърбва или започва да се връща към тях. Позагърби ги, това даде нЕкои негативни резултати и сега май почва да се замисля, пък дори и като се сеща отново за Алиса Розенбаум. Кои по-точно мисли на кои социални реформатори от 19 век имаш предвид?