Joro-01

Doris, , Да - за затворената сричка, но нямам претенции към имената

Хм.. май трябва да съм студент за целта

В космически апарати и в подводници (не само атомни) се използва. Ползва се и за компактно охлаждане (става и за термопомпа, нали) на някои термовизионни камери например... Най ефективната топлинна машина е това.

Може не е трудно, онова обаче дето го мисля ще светне светодиод и ще е много (в пъти) по-малко. Не знам защо много много не се прилага. Като всяко нещо, няма да носи печалба на правилните хора, според мен.

Да, така е Skubi.. Не сме форум направи си сам, но може да си направя скоро едно миниатюрно моделче, ще го снимам и кача...

Ok..

Ми.. Не знам, в смисъл не е българско и особено когато е име, мисля че е допустимо да има неточности от този род, има много примери за това. Е, аз предпочетох да го чета "И" По-скоро се чудех дали е за раздел "Физика" или "Цивилна техника", не бих се обидил ни най-малко, ако го преместите, но смятам, че тук може да стигнем до формули и диаграми...

Вероятно мнозина от посетителите са чували, а предполагам немалко са и запознати с прословутият двигател. Иска ми се чрез настоящия пост да обърнем малко внимание (заслужено според мен) на принципа на работа, и възможните му приложения. По същество. Най-общо казано Двигателят на Стирлинг представлява топлинна машина (движи се с температурна разлика), а видът двигатели към който принадлежи – двигател с външно горене, какъвто е и парният, но за разлика от него работи със затворен цикъл (няма изпускане на работен флуид в околната среда, поради което няма такива загуби), използва се и свиването на флуида (в никоя друга топлинна машина не се прави), работният флуид е всъщност газ (може въздух), няма клапани, безшумен е, и може да работи при доста по-ниски температурни разлики. Открит през 1816 година, от Робърт Стирлинг, поради това е известен по-късно като Стирлингов двигател. Как работи? Известно е, че газовете при нагряване се разширяват, а при охлаждане се свиват. Нека си представим, че разполагаме с хермртизиран цилиндър с бутало, примерно амортисьор или запушена спринцовка (желателно от някогашните стъклени), в който имаме някакъв газ. Ако поставим цилиндъра в гореща вода, разширяващият се газ ще избута буталото навън. При охлаждане настъпва обратният процес. Ако обаче свържем буталото с механизъм, така че при движението си да премества целият цилиндър от топло място на студено и обратно, вече имаме работещ прототип. Има такива решения, но по-разпространеният начин е да се застави газът да циркулира в затворен обем, поделен на студена и гореща част и при разширяването и свиването си да извършва работа. Като представеният на анимацията механизъм. Състои се от два съединени цилиндъра с различно сечение и две бутала. По-малкото е силовото бутало, онова което разширяващият се газ избутва. А по-голямото? Нарича се изместващо бутало (displacer). По-наблюдателните ще забележат, че не се докосва до стените на цилиндъра. Не е грешка. Работата му е да измести равен на него обем газ в обратна на движението му посока. Газът минава именно през тази „междина“. Очевидно е, че буталото трябва да е обемно и леко. Също така и да е добър топлоизолатор, защото то е и преграда между студената и горещата част от машината. Буталата са свързани едно с друго чрез рейки и с маховик по начин, осигуряващ оптималната работа на двигателя. Използват се всякакви газове – въздух, водород, азот, хелий, фреон. Не знам за пропан-бутан, но няма пречка да работи, освен,че е взривоопасен, което важи и за водорода. Конструкции - разнообразни. Като се почне от показаната, мине се през други подобни бутални, мине се през вариант с радиално разположени спринцовки върху колело, потопено наполовина във вода (аналолог на двигателя „Гном“), аналог на Ванкеловия двигател, турбина, свободно бутало без маховик, та чак до двигатели с течни бутала. За последния по-екзотичен пример можем да посочим абсорбционен хладилник където циркулацията на амоняка и водата в контура се осъщестява не чрез конвекция, а именно по този принцип. И последно, което може би е по-малко известен факт, но е редно да се каже, е че Стирлинговите двигатели са обратими. Ако му развъртите маховика ще получите температурна разлика. Може да се използва за охладител или топлинна помпа. На практика обаче не става с всички видове. Не казх нищо за минусите. Работи на малка температурна разлика, но понеже е топлинна машина КПД-то зависи от гадната разлика. Т.е. по-добре е да е по-висока. Повечето такива двигатели се нуждаят от 400ºС за да работят, но при такива условия и при механични напрежения се оказва, че само метал е подходящ като материал за работещите модели. Поради топлопроводимостта на металите обаче се получава „утечка” по корпуса и дисплейсъра от горещата към студената част на машината, въпреки изолацията на „съединението”, т.е. изтича топлина без да се извършва работа. Също така не са много материалите, които уплътняват ефективно (за силовото бутало) при такива температурни разлики. Поради тези причини може да се окаже по-рентабилно да се направи двигател, работещ с 200 ºС, но при който някои ключови детайли могат да се направят от пластмаса. На този вариант са се спрели инженерите от Cool Energy, за които съм писал в друг пост. Ето и оригинала на статията

И още с лазер, а може би и с микровълни. Не говорим за разпрашване нали, иначе и чрез газов разряд може.

Малко да се доизясня, че много съм станал пестелив на думи... В папки подвързани с тези корици може да забележите, че титулната страница се привлича към корицата и ефектът не е случаен.. Това е. Офтопик... Има интересни офис материали. Някъде четох, че има и нитинолови кламери, потърсих, но не съм видял още. Може в БГ да ги няма

За тези неща говоря. Аз отново съм в грешка... Да се чете:"Аз пък мисля, че като изключим лазерните принтери (но пък иначе най-ефективната технология за печат), електретните микрофони, някой електрофилтър и кориците на някои папки, електретите не са много широко разпространени."

Аз пък мисля, че като изключим лазерните принтери (но пък иначе най-ефективната технология за печат), електретните микрофони, някой електрофилтър и кориците на някои папки, електретите са много широко разпространени.

С гранатомет РПГ 7 (оръжие тежащо 10 - 11 кг заедно с воеприпаса) мога да разкажа играта на какъвто и да е танк. Не виждам файда като поразя екипажа, а танка си остане със здрави вериги. Относно шаването - Предполагам са си го предвидили хората. Все едно говорим за ангренажен ремък или верига

Като при жлязна верига. Виж снимката от линка дето си дал.

Без провлем. БТР-а примерно е с гуми. Ще става и за парад по нашите жълти павета

Bolyarski, Поздравления. Портретист и физик... Ренесансова натура. За Корел и разни подбни, ползаш ли таблет?

dedenze, Така е, не във всички възможни неща. За тинолите не знаех... Измислено е компютърно охлаждане с литий, който циркулира на този принсип... Има и охлаждане с йонен вятър, но той не е точно МХД, та да не се отплезвам. В термоядрените реактори имаше варианти за цинк или литий...

явно не са толкова добри щом не се ползват масово... Цепелинити имам пердвид. Това тук дори не е дотам ефективно. Меджу колкото повече неща е хибрид, толкова повече ще е енергиино неефективно. С Макаров можеш да го свалиш, като влезеш в кабината и изпозастреляш пилотите, иначе - трудно. Не само защото тези тела представляват черупка с отделни балонни тела вътре. Ще има време да касне докато излязат няколко хиляди кубика хелий. Но като цяло са уязвими и трудно се управляват. А, тоз е твърде малък...

Еее, добре, пожелавам ти го. Или поне къщата, да не ставаме алчни Избрал си по-добрия вариант да си там, но да не политизираме. Квантова механика, значи... А от квантови компютриинтересуваш ли се?

И практически не се износва... Условно казано. Ти да не си го направи вече?

представляваше общо взето затворена спирала (двата и края се съединяват през осева тръба)от медна тръба в която има фреон. Спиралата в средата се стеснява и в стеснението има тръбича вентури. И какво от това? Като се завърти едната половина на спиралата се охлажда другата - загрява. При смяна на посоката - температурната ралика се обръща. Нещото вило много ефективна топлинна помпа. Изобретателят му работи като конструктор на ракетни и реактивни двигатели.

Аха... Тоест имаме нещо като проточе бойлер дето грее "в реално време"... Нещо като "Юнга". За кавитацията знам,да.. Непреиятен ефект при витла на кораби, но иначе може да се ползва за раздробяване и разтваряне на материали във воден разтвор и за почистване. Бай дъ уей, подобна ултразвукова вана има в съседна стая през две стени от мен (направих великата глупост да остана да си доработя ) а ултразвуова перялня състояща се от адаптер (дето се включва в контакта) и водоустойчив излъчвател дори имах преди 12 години. Още не мога да кажа със сигурност дали върши работа. Струваха 50 лв на времето, но скоро не съм виждал такова нещо. Я пак да се върна към механично-топлинния преобразувател. Ако искаме да получим изгодно топлина, мисля, че е по-добре да ползваме температурна разлика (термопомпа) вместо "тормозна" топлина. В тази връзка се сещам за едно моного добро устройство, което представлява ротационна топлинна помпа. Не помня къде го видях(може би в Popsci.com, когато още излизаше на БГ)

Skubi, Вярваш ли в това? Физика отвсякъде... Да не е това "Торсионният генератор" или някоя негова разновидност? Аз такива неща за овърюнити не ги вярвам много. То май имаше и маслен вариант на такова нещо, но с друг тип ротор. Допускам, че може би ще грее, но няма да се добие топлинна енергия повече отколкото е вкараната механична.

Б.Богданов, Благодаря. На всички, които ми четат коментарите се извинвам за множеството правописни грешки. Има защо. Ще гледам да ги избягвам. Поздрави

Няма да те цитирам, че става много... Вълни през равнината ще са въможни. Механични (условно, от какво приемаме, че е равнината - материал или поле) и/или електромагнитни. Ако равнината и някъде в пространството какво пречи да трепти нагоре и надолу (пов вълна)? Ако приемем че не може (не виждам защо, но примерно) тогава пак ще може защото акуст вълни в тв тела се движат по 3-те направления в пространството, така че надлъжна и напречна вълна ще има там. Просто трептенето по априкатата ще липсва. Защо да разкъсват равнината при движението си? Ти разкъсваш ли тиизмерното пространство като се движиш? Остави това, ми даже ивъздуна не раскъсваш. Даже и във вода си движиш и пак не я разкъсвашл Е в среда от лед или акрил...