*abi*

Нали разбирате, че темата ще бъде затворена? Мисля, че не е редно да ни лишавате от разговора с проблематики, които ако толкова много държите да обсъждате (ние определено не държим да ги четем, нито се интересуваме от тях) може да ги изяснявате до припадък на лични съобщения?

Трябва да си припомня трагедията в детайли. Благодаря за линка! Много интригуваща колекция.

не казвам, че са "вродени", а че изборът им се предопределя от вродените характеристики, от темперамента, генетичното наследство ако щем... като водещият архетип може да се види още в най-ранна детска възраст, а той ще предопредели и много от целите потиснат обаче (от натрапени други архетипи чрез социалните норми) или развит в деструктивната му същност може да се окаже разрушителен - и за съпътстващите го архетипи и за социалните норми това може да се илюстрира чрез ТО (тук ще сложим изначален архетип) - ЕГО (тук ще съвместим изначалния архетип с другите съпътстващи го архетипи и с натрапените архетипи) - СВРЪХ (тук ще сложим натрапените от нормите, модата и т.н. архетипи, които изкуствено ще доминират над изначалния архетип). Например в момента доста мъже се разхождат като едно клонирано подобие на Шрек, Анимус - Атлета, което в свободно упражнение по аматьорска психология можем да предположим, че е дори противопоставяне на някакви нови социални норми . Хайде да намесим и Питърсън (примемаме статията за чиста монета) като обърнем специално внимание и на децата, които ако не бъдат възпитавани, че правилата все пак са полезни лесно могат да проявят негативните черти на своите архетипчета http://kultura.bg/web/на-ход-е-джордън-питърсън/ Мога да се обзаложа, че значителен % от хората не са това, което показват, нито това, което искат да покажат. Усвояват (и доминира) архетип, който със сигурност не е най-доброто им "аз". Валидно и за жените, примери колкото искаме, в каквито образи решим да си ги представяме - от силиконови кукли, до устати мъжкарани. Това може да се разглежда като деструктивно не само в личен, но и в обществен план. В същото време може да опонираме, че е необходимост породена от самото време. Или само една мода...Но основният въпрос е - развива ли се добре личностния капацитет и до колко човекът все пак трябва да изиграе някои роли заради собствения си опит, дори заради общочовешкия опит... И няма да му намерим края в съждения и т.н.

И ако не се лъжа още не е издаван тук...

ПС. Въпросите по-горе са зададени, защото Болън чрез своя терапевтичен опит твърди че синхроничността се появява "по необходимост" като индикатор, че върху нещо трябва да се работи или да му се обърне внимание - и ирационалната синхроничност трябва да бъде подложена хладнокръвно и рационално на един вид криминално разследване. За това попитах за интензитета им в последствие. Налага се да попитам и дали ако продължават естеството им се е променило и сега водят до нови полета за размисъл "защо имаше специално събитие". Разпитвам защото изобщо не се бях и замисляла "защо ги има". Разсъждавах само и единствено защо са толкова...ирационални и често не подлежат на каквото и да било рационално обяснение, въпреки напъните да бъдат обяснявани, дори вкарвани в статистически възможното. (например случаят с дядото на Болън няма рационално обяснение)

А ако не дълбока лична тайна Анимус кой архетип беше? И синхроничностите ли сякаш доведоха до тази среща? След, което синхроничностите спряха ли интезитета си? Отговор само ако е уместно и само на въпрос, считан за уместен. ПС. Преди десетина години бих отхвърлила всяко подобно съществувание поради липса на конкретен опит и наблюдения. Сега просто намирам потвърждения за опита си в стил "Слава Богу, въбоще не не съм сама сред всичкото това" :)))) Например ако бях прочела Болън и хипотезата ѝ за богините преди 10 години - нямаше изобщо да разбера без опита си с някои от архетипите, които започнаха да доминират в във времеви периоди и вече имам опит с техните прояви, плюс потвърждение за наличието им.

В момента чета и "Писихология и Дао", която дори би била заклеймена като ню-ейдж. В нея намерим доста от отговорите, които са ми убягвали. Отдавна не се съмнявам в написаното по-горе. Изцяло съм се примирила с ирационалното. Интересното е, че стигнах до изводите от книгата по свой път, чрез своя опит и едва в последствие попадам на вече издадените в книги "потвърждения". Много съм впечатлена от следното, защото е приложимо към личния ми опит със синхроничностите: https://www.e-reading.club/chapter.php/149749/5/Bolen_-_Psihologiya_i_Dao._Sinhronichnost'__sluchaiiny_li_sovpadeniya_v_nasheii_zhizni.html 4-та глава. Интезитетът на синхроничностите е съвпадащ с наситеността и качеството на сънищата - опитът ми съвпада с тази хипотеза. Повечето хора, които познавам, сънуващи по най-интезвиния начин (живи сънища, почти филми, често с миризми и физически усещания) - по една или друга причина са отворени за "паранормалното" и тем подобните интереси и занимания. И много по-често споделят и помнят своите "специални събития". А, че е шантаво - факт. Рационалното заминава по дяволите. Тревожно е на моменти. Има случаи, които са като "нещо да те наблюдава" и да подрежда нещата, за да те побърка или буквално "чете мисли". Някои хора могат да бъдат ужасени от естеството на някои свое "специално събитие". Имам познат, който си "говори" с бубулечка, която кой знае защо се появява в стаята му винаги преди някакво неприятно събитие - почти като радар, нарочно изпратен от някъде. Впрочем в книгата авторката описва подобна ситуация за сънищата на своя дядо (мисля, че в края на втора или трета глава).

Това е то...Да изпишеш един предълъг постинг, с който да кажеш едно голямо .... нищо! *** Учителят казва на ученика: - Ти разбираш ли, че ти не съществуваш? Ученикът: - Вие на кого говорите сега? *** Ето защо не следя тези части от темата, прехвърлям и чакам по-интересни аспекти, като например "А защо Питерсън?"

О, да - това беше само примерно съчетание, без никакъв опит за вменяване на архетип. Всъщност Артемида-Деметра е толкова банално срещано, че спокойно може да се универсализира. Милиони Артемиди, превърнати в Деметри се провалят ако деструктивната Деметра не успее да се справи със свободолюбивата Артемида, която е не по-малко властна на моменти. Междудругото нещо забелязах. Защо Деметра не може да казва "не"? Ако Ви направи впечатление в книгата непрекъснато се обръща внимание на това, че Деметра трябва дори да се учи да казва "не". При съчетанието на някои богини/архетипи с Деметра ако изначално водещият архетип е архетип тип "да", то Деметра (жената майка-съпруга) няма да може да казва лесно "не". Всъщност тя трябва да каже първото си твърно "не" на самата Деметра/на архетипа (защото тя просто не е Деметра и е в ролята временно) и едва после на другите

Благодаря за въпроса и с удоволствие ще отговоря - 100% Артемида. Другите съжителстват там някъде, но Артемида винаги е била водещата фигура и дори подтисната е държала да получи своето - свобода, независимост, ловни полета и силни усещания. Струва си да я опозная още по-добре. И това е изумително, защото до онзи ден не бях чела тази книга. Но още когато бях дете и четях и препрочитах Кун, бях запленена от Артемида. Включително посетих в младите си години нейни храмове, като бях неустоимо притегляна от желанието да видя точно тях. Няма да забравя как се отзовах в едно поле, пред една телена ограда при 40 градусова жега, за да разглеждам с благовение невзрачните руини на едно от светилищата на Артемида И изпитвах мистично единение - насред нищото, пред почти "нищото". Този образ бе толкова единен с мен, че дори обожавам името ѝ - Артемис и ако имах дъщеря бих я кръстила дословно. Още когато мернах книгата "знаех", имах вътрешното познание и усещане, че прочитайки образите през този ракурс няма как да не се окажа Артемис. Познах. И това ако не е "синхроничност" - здраве му кажи. Да, но тези причини могат да бъдат разкрити само и единствено с взаимно съгласие. Такова не виждам, виждам дори конфликт на интереси, за това не бих се занимала с тях.

Предлагам да се занимаем с по-градивни за присъстващите диалози. Лично, в такава хубава тема, не бих се отдала нито да анализирам нечия природа (освен ако не ми се заплати за това), нито да чета аматьорски анализи за мен или когото и да било тук. Освен това важи следното правило - не може да се помогне на човек, който не желае помощ, камо ли на този който всячески я отхвърля. Това е доброволен процес и всеки уважаващ себе си терапевт отпраща лицето по неговия си път. ПС. Този процес може да го видите добре във раздела за Он-лайн терапия във друг форум. Ако Ви е интересно ще дам линк. Появяват се хора търсещи помощ, но след даден момент се вижда ясно, че те са там само, за да разкажат какво им е. Съответно терапевтите елегантно се отказват да им съдействат защото "нуждаещата" се страна нито е готова да приложи техниките, нито ги приема, нито е там за да се възползва от безплатно предложената ѝ помощ.

Всъщност съм казала същото по-горе за архетип-цел. Според мен архетипът предхожда целта. Но това е валидно за изначалния архетип несъзнателно подбран от вроденото -примерно. Кашата настъпва в после заради културните стереотипи и биологичните обусловености. Тогава се усвояват характеристиките на отчуждени на изначалната природа архетипи - именно културните стереотипи са виновни за това. Кой прости на "старите моми" за техния избор, а те самите простиха ли си? Единици са себеосъзнатите и неробуващите на биология и стереотип. Е разбира се единици осъзнаващи защо не са Хестия или позитивната Деметра - идеалната съпруга. Ще използвам книгата, защото и двете сме запознати с нея. Примерно, Вие сте една "родена" Артемида - свободна, независима, търсеща жена, способна дори да отгледа дете без брак или задължителен партньор до себе си. В последствие обаче се подавате на отчужден на личността Ви архетип, като дори му се дава приоритет, било то и поради чисто биологичните нужди, освен културните стереотипи. Има го тук: https://www.e-reading.club/chapter.php/142623/2/Bolen_-_Bogini_v_kazhdoii_zhenshchine.html, в следния цитат: " Юнгианский подход позволил мне осознать, что женщины подчиняются могучим внутренним силам -- архетипам, которые можно персонифицировать образами древнегреческих богинь. В свою очередь, феминистский подход помог мне понять, что внешние силы, или стереотипы -- те роли, исполнения которых ждет от женщин общество, -- навязывают им шаблоны одних богинь и подавляют другие. В результате я начала видеть, что каждая женщина пребывает где-то посередине: ее внутренние побуждения определяются архетипами богинь, а внешние поступки -- культурными стереотипами. " Културните стереотипи могат да направят така, че Вие да се вживеете в ролята на Деметра, отчуждена на Артемида, която е Вашата водеща богиня. В началото може и да се получи добре, но времето ще си каже думата и потисканата Артемида ще направи Вашата Деметра нещастна, авторитарна и т.н. (вижте отрицателните страни на Деметра). Това е толкова често срещан пример и може би е един от най-честите поводи за развод и внезапен рестарт - когато Артемида все пак победи. Взимам за пример тези два архетипа, защото са тривиално приложими. И така Вие сте и не сте Деметра Архетипът сякаш е едно с културния стереотип, но ролята на майката ще даде приоритет на архетипа за даден период от време. почти всяка жена е малко или много една Деметра. Въпросът е само в това как ще се справи с ролята, кои нейни аспекти ще избере и как ще ги прилага. Отделно, че комплексността ще изиграе роля и Деметра-Артемида ще бъде един тип майка, а Атина-Деметра ще е с друго поведение. За тези архетипи (богините) дори не е нужно да се достига до несъзнаваното - един по-повърхностен анализ лесно разкрива "богините в нас". Може би това евалидно за жените, които по-лесно признават своята "истина". Вероятно друг тип жени отричат ролата, дори не си дават сметка за влиянието на архетипа. Искам да кажа, че има случаи, в които една жена въобще не е Деметра и трябва да си "играе" на нея поради натиск от обстоятелствата - познавам такива примери. Архетипът го има, но неговата роля е толкова малка в изначалното, че може да се приеме, че "го няма" и е натрапен. Поправете ме ако греша и не разбирам добре материята.

Момент, за да не проверявам - в оригиналната история Едип нямаше представа, че това е майка му, нали? Не беше съзнателен избор или се лъжа?

Същото си помислих и аз - асоциацията с личните преживявания и изиграни роли, като те могат да бъдат преразгледани чрез силните и слабите им страни. Избор на най-изначалната роля и приемането ѝ. Мога т да бъдат изследвани през личността и да се позивитизира функцията им. Така човек може дори да загърби предходни комплекси, за които няма рационални обяснения. На мен заиграването с архетипите ми харесва, но трябва да се внимава, защото човек може да се припознае там където не му е мястото - да избере ръководен архетип, който не е негов. Иска се пределна честност към ТО, приемане на ЕГО-то и помирение със СВРЪХ. Това е труден процес и повечето хора не би трябвало да го правят самоволно. А други дори не трябва да навлизат в тази територия - нездравословно е, дори разрушително и могат да се направят големи грешки.

Докато Болън ме запали за точно обратното. Което ако съчетая с личния опит - за мен древногръцката митология изигра изключителна културна роля още в детските ми години. Бях запленена от образите надарени с чисто човешки слабости и достойнства, правех паралели и изпитвах симпатии и антипатии към определени богове и богини. Свят отдалечен, нов и невероятно интересен, в който се чувствах като у дома си. Един бърз анализ на предходен опит и емоции, спрямо това, което чета в момента води до много интересен вътрешен анализ. Продължавам да харесвам същите богини и да отричам другите, като се оказва, че и аналогиите правени от Болън за съвременната им роля и като архетипи създават в мен същите положителни/отрицателни емоции - каквито съм имала и тогава (за това мисля, че архетипът изначално е избор чрез темперамента). Например се оказва, че си "играя" на един архетип (ние винаги избираме роли), но изначално той не е "моят", а е натрапена обществена роля, при това за голям % жени. И те не се справят кой знае колко добре с ролята, с отчуждения им архетип... Оставам с точно обратното впечатление - не само, че са приложими, универсални, но дори бих ги използвала за практически анализ - както казва Болън "започнах да виждам богините във всяка жена". Ще погледна другата книга, благодаря. Всяка гледна точка си струва да бъде проверена. А що се касае до другото - съмнявам се, че архетипът може да бъде удостоверен като "причинител". Може само да се приеме една косвена, но не и пряка роля. Нали има и медицински показатели? Отклонения във функциите на мозъчната дейност и т.н. Мисля, че един човек извършил нещо нередно трябва да се разглежда комплексно и ако сведем нещата до "архетип" или "комплекс" би било елементарно, защото същите неща можем да припишем буквално на всеки. Но не съм капацитет да задълбавам на тази тема.

Да, архетипът се разбира по-лесно чрез целта, на която служи - поне моите наблюдения стигат до същия извод. Но в някакъв смисъл архетипът е предвестникът на целта. Предполагам подтикът към избор на първия/те архетип/и се обуславя от темперамента, от вродените характеристики. И постепенно започва да се изявява чрез цели, които са един вид негова проекция / реализацията му. В по-късните години има смесване, дори подражание на чужди архетипи, от там и на "чужди цели", отчуждени на егото (това може да доведе и до житейски сривове). Обсебването е и осъзнавано (избор на чужд "идеален образ" и съзнателно, целево подражание), несъзнавано е по-скоро наличието на архетип в собствения или чуждия образ. В края на краищата колко от нас са тези, които могат да се похвалят, че разбират, дори разпознават архетипите ако не са посветили време за изучаването им? И да разпознаят и назоват своите архетипи, като ги приемат с положителните и отрицателните им страни, да се съобразят с тях, да ги прегърнат и да съумеят да ги използват градивно...

Не съм намирала причини до сега да се занимая по сериозно с Юнг и архетипите, но след като започнах препоръчана тук книга (дори само заради нея темата си струва 100%) бях доста изненадана от пораженията, които могат да нанесат деструктивните черти на архетипите. Не само на самия човек, но и на обкръжаващите го - семейство, социален кръг, дори на самото общество. Има разработка и за мъжете https://www.e-reading.club/book.php?book=143101 С напредване на четенето се вижда как действително човек може да се превърне в гротескна жертва на мита си, в заложник на идеала си. Препоръчвам книгите на Болън, действително са много увлекателни, чудесно написани и ...да...

Темата е интересна и съм много благодарна на caress за препоръчаната книга "Богинята във всяка жена". Попаднах и на друга интересна за мен разработка "Психология и Дао" от същата авторка. А що се касае до излишното - опитното око го прескача. В случая чета единствено потребителите, от които знам, че ще науча нещо ново и от полза. Веднага ще се позова на книгата, която започнах, защото в момента съм повлияна от нея. Още в увода Джийн Болън уточнява колко е гъвкав архетипът и как той може да се промени към друг арехетип или дори в един човек да съжителстват повече архетипи, като единият да доминира над другите за даден житейски период. Примерно Артемида-независимата/търсещата/ловуващата, която често е доминиращ архетип в младостта да се замени с Деметра-майката, но когато "гнездото опустее" Артемида може да се завърне в целия си блясък без оглед на възрастовите ограничения. Съответно възможно ли е в едно престъпление да се разкрива даден архетип, но по време на процес извършителят му дори несъзнателно да демонстрира друг - шокова замяна? От което да не може да се верифицира доминиращия и да, да бъде емпирично доказан, камо ли обективно потвърден. Или проблематиката със сихроничностите. Кои са плод на случайност и кои са "специално събитие"? (отново се позовавам на Джийн Болън, четейки едновременно две нейни книги) Специалното събитие, тези синхроничности, за които говори Юнг са строго индивидуални и ако имат смисъл за преживелия ги, за околните неговата гледна точка за това събитие попада буквално в сферата на езотериката. За сега няма ясни критерии за потвърждение на "специално събитие", освен субективните. Не ми се задълбочава в "правилно изразяване" по темата, но това ми хрумна на първо четене - а трябва ли да се ползва дълбинния подход? В смисъл, че психоанализата е доброволен акт за търсене на помощ, за това не е ли съмнително да се прилага "нарочно"? И трябва ли да се вади на бял свят "погребаното" по задължение? Нали съдим действието/постъпката, а не човека? Защото подобни разкрития на личността сякаш минават границите на позволеното, тайната, съкровеното и т.н.

По-скоро има. Когато изследваме специфичните реакции на Сапиенс спрямо другите видове. Обаче пияни животни от любов към ферментиралите плодове...предполагам всички сме виждали :)) Но луденс и фабер са повече описателни за поведението на разумния вид, докато реагиращ е и неандерталецът. Тоест, първото което трябва да се уточни е защо "реагиращ" е подходящо за нова хипотеза. И поне аз не разбирам да момента ...защо. Може би ми се спи.

Има регистри на реакциите и тестове приети за норма в психодиагностиката. https://en.wikipedia.org/wiki/Stimulus_(physiology) https://en.wikipedia.org/wiki/Stimulus_(psychology) Темата психодиагностчна, философска, за поведенческите теории ли е или ...каква се явява всъщност? Ще се анализират специфичните човешки реакции на стимулите/средата и какво точно трябва да се изгради хипотетично...Все въпроси с цел някакъв що годе желан развой.

Предполагам се има предвид специфичния начин на поведенческа реакция присъщ единствено на Сапиенс. Мое, непретенциозно мнение, но луденс, фабер или регариащ са просто различни гледни точки относно поведение присъщо на "Сапиенс" Или казано по друг начин - ако проследим развитието на Сапиенс през призмата на Ювал Харари, то сапиенс е и луденс, и фабер и реагиращ специфично вид, защото е окачествен като "разумен". „Сапиенс – кратка история на човечеството“ ИК Изток-Запад, 2016, Ювал Харари

1. Но ако реагират негативно, значи реагират. Непременно се търси позитивна реакция, или каквато и да било реакция? Някои хомо реагират отрицателно на водка, както със сигурност би реагирал и един крокодил (стига да имаме куража да му излеем едно бидонче в гърлото). 2. (Хипо) Тезата е по-скоро типична за Хомо фабер, защото модерният човек сякаш автоматично се дистанцира от Природата и смята, че реагира на друго ниво: Характерна за „модерния човек“ е неговата неприродност, той не се усеща повече като част от световния живот, от вечния кръговрат на материята, за него природата съществува само доколкото тя може да му служи или доколкото той може да я вмести в своите често наукообразни представи за битието. Така „модерният човек“ чувства живия живот като нещо чуждо, досадно, неуютно, а себе си схваща като някакъв болестен израстък, като „тумор на творението“. Но удобно пропуска, че вкл. в евалюционен план е загубил или дори не е придобил способности за реакция присъщи на др. живи същества. 3. Какво трябва да докаже (хипо)тезата и с какво е иновативна? С какво е по-добра и обобщаваща от Сапиенс?

Или както някой добре беше вметнал "Тъкмо открият смисъла на живота и те взели, че го променили"

Няма как да участвам в анкетата защото както каза Шпага има въпроси, на които отговорът ми е "не знам" и/или не изключвам и двете възможности. Примерно на въпрос 4 и на въпрос 6 давам и двете опции за възможни. Иначе е забавно ...или като хора с добро чувство за хумор. Как да не се изкуши човек да вметне, че все пак е влизал в изоставен междугалактически кораб!?

Проблемът е, че Декарт е в десетката, но Рамус на автопилот се цели извън мишената: https://podmosta.bg/zashto-horata-ne-se-podchinyavat-na-zdravata-logika-i-razum/ По-голямата част от публиката вече е напълно убедена в същото... Или както е добре подсказват в линка: "Разбира се, първата стъпка към решението на всеки проблем е признанието, че такъв съществува." и " Отричането на данни от сетивата е на пръв поглед нерационално, но може да произведе значителни емоционални ползи на един болен ум."