
*abi*
Потребител-
Брой отговори
1444 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
8
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ *abi*
-
Приемът на сложни понятия може да предизвика пристъпи на логорея. "Преди употреба прочетете листовката!"
-
Декарт нямал връзка с темата!? " Когато някой ви включва в псевдорационален дебат, той ви всмуква в своя луд, отричащ и кастриращ разума свят, той ви пречи да обсъжадте с други добронамерени хора и ви изнервя относно собствения ви капацитет за рационалност, което на свой ред ви кара да се съмнявате в нея. И най-вече, ако това е публичен дебат, противникът казва на публиката – „Рационалните хора са такива идиоти, че дори не знаят кога рационалността не е приложима“. Рамус, няма как да не адмирирам километричните ти усилия дебатът да се превърне в псевдорационален и как успешно бе въвлечена в него част от добронамерената публика! Но благодарение на липсващото звено с кодово наименование "ДЕКАРТ" на този етап поне не се съмняват в капацитета си рационалност. Има само един мъничък проблем - повредата не е в техния телевизор.
-
Що се касае до възможностите на ИИ двете теми се обединяват: - извънземните ИИ ще се движат ли по-бързо от светлината? има ли ограничения? - другото, ИИ какви "свръх" способности ще имат що се касае до технология собствена- какво представлява тялото на ИИ и с какво/как се придвижва. Да вземем естеството на нашата Природна среда: видовете имат различни механизми за обработване на информацията. Не съществува вид, който да притежава всички способи. Да вземем светлинния спектър - някои "низши" видове виждат много повече цветови нюанси от нас, други инфрачервения спектър и т.н. Или слуховите, защитните, обонятелните, двигателните и т.н. механизми, чрез които оцеляват в средата. За да получава "всичката" информация, трябва да притежава "свръх" механизми и да може да се придвижва по всички възможни начини. Ако не греша това са вазимоотричащи се комбинации. Примерно за движението (чрез него събираме и обработваме информация) трябва да може да лети, да пълзи, да плува, да скача от клон на клон, да тича, да се заравя в земята по разни начини...Същевременно трябва да има едновременно различни размери, за различните оптически ракурси...Трябва да е хем голям-хем малък, хем с крака-хем с крила пък и да му изчезват по някакъв начин, когато извършва дейности на които крака и крила пречат... Ако изхождаме от нашия вид - за да събира информацията, с която се самообучава са му необходими технологии. Не мога да си представя нещо, което си седи някъде и разполага едновременно с цялата информация чрез собствената си физическа природа. Трябва да създаде огромна мрежа от информатори/технологии от всякакъв тип иначе няма да е наясно какво къде става - предпоставки за уязвимост. Пак от Природната среда има ограничения, които не могат да бъдат преодолени без технологии и помощни средства. И пак се преодоляват само до някъде - по трасето стават гафове/повреди - технологията се прецаква и/или видът се наранява дори до смърт. Колко неуязвим ще да е този хипотетичен ИИ и колко способен да се справя без допълнителни средства? И митологичните представи за Висши същества/"посетители" подозрително намекват за уязвимост и незнание (на пук на теологичните разработки). Последно: - ако дойде или е идвал ИИ под някаква форма (дори не смеем да гадаем каква физическа форма би имал) какво би правил тук? - Защо би останал - какъв интерес има да присъства? - С какво нашата информация би му била интересна - нали уж вече е наясно с вселенските възможности, преодолял ги е, извлича е ресурси/енергия за да се движи безпрепятствено във вселената на огромни разстояния...Като е такъв безсмъртен.тарикат какво да му предложим освен малко забавления/разнообразие? Пък и нали за някакво супер бързо време ще обработи нашата информация (продължавам да се чудя относно полезността ѝ за него) и после? Поради тези теми се питам с какво една до болка позната Вселена е интересна за един суперсвърхневероятен ИИ, за да продължава да го стимулира да съществува та чак и да се разхожда из нея. Освен за да си набавя ресурси, но той нали вече си има начините (ала перпетум мобиле) да преодолява такива огромни разстояния - тези ресурси с какво са свързани с нашата планета. ?
-
Не, не искам да е 1. Искам да е нито един, но не с цената на самоунищожението, това което мн. размуно посочи Дорис като евентуален развой. Само ти обяснявам опцията да е 1 и този 1 да сме ние. Или 1 + ние. Ти настояваш да са много - обясних защо може и да не са "много". Теорията на вероятностите не доказва множество на ИИ. Само предполага множество планети с живот. А от това множество планети с живот, можем да редуцираме до 1, дори 0 към момента. Пак по ТВ ако включим други фактори по ТВ можем не само да умножаваме, но и да редуцираме.
-
ТВ подкрепя съществуването на живота и на други планети, но: - броят планети със живот не може да се определи. "Много" е имагинерно. - ТВ не може да твърди за степента на развитие и с нищо не доказва до колко би бил развит на другите планети Няколко пъти ти обърнах внимание, че е ТВ съвсем спокойно води и до само 1 бр. с ИИ. Този хипотетичен ИИ въобще не го знаем какви решения взима, защото нямаме никаква представа какви решения би взел един ИИ - нямаме емпирична връзка с ИИ. Представата ни за Висш И е олицетворена чрез религиите. Може би ИИ не е подобен на нас хората - нали е създаден на друга планета? Защо непременно трябва да е "подобен" на нас? За да докажем, че е подобен на нас, трябва да докажем, че Еволюцията на другите планети се развива като при нас и мисленето /добри*лоши/ на всяка сдобила се със сапиенси планета е идентично на нашето към момента на създаването на ИИ. ? ПС. Добри/Лоши ИИ първо би трябвало да изтепат взаимно ако са като нас, с различни характери. Стигаш до Бог/Сатана. Макс брой оцелели ИИ - 2.
-
Ние може да имаме някаква представа за възможностите на ИИ, но нямаме никаква представа какви решения ще взима ИИ. За това не можем да твърдим, че не съществува, само защото все още не е взел решение да се появи точно пък на нас. Ти (и не само) вменяваш на ИИ решения, които може да са в противовес на съжденията на един суперсложен ИИ. Може би ИИ не само, че се отказал от нашите тривиални решения да "владеем", но дори и от решението да се "движи" (вида хомос седерикусназадникус). Да му приписваш нашите въжделения не е доказателство/извод за несъществуването на инопланетарен, дори вселенски ИИ. Възможността обаче ние да му се натресем (любопитството и котката) е друга работа... ПС. Със същия успех се доказва, че "няма Бог". Само защото решенията Му в частта "вижте ме" не съвпадат с нашите начини да се "покажем". Въпреки това се твърди, че от немай къде се е появил тук таме...Няма доказателства? Може и на един ИИ ни най-малко да не му пука, че не оставя доказателства, за да направи нечий научен кеф...:) Камо ли да му пука, дали знаем за съществуването му или не. Висша форма на непукизъм (липса на каквато и да било...суета). Това обаче не го прави несъществуващ (в смисъла на екзистенция + локация), по-скоро се явява един парадоксите в обсъжданото.
-
Той се базира на данните от реалността. Към момента те сочат 0 реализация. Не зная обаче ТВ дали позволява без провеждане на опит да се изведе "невъзможност" поради липса на събитие. По склонна съм да смятам, че не позволява поради естеството на самото събитие, а и да не пропускаме варианта - сами сме. Толкова сами, че по-сами не можем да бъдем... А както виждаш - не се включват активно, по запознатите с възможните изходи от ТВ. Реалността обаче показва изход 0. И дано е така.
-
Много е интересно даже. Интересни са причините за такава невъзможност. Но ти през цялото време удобно, пропускаш, че НЕВЪЗМОЖНОСТ е само един от възможните изходи в тази задача. Не можеш да докажеш невъзможност (а ти сякаш твърдиш, че си я доказал) само защото събитие все още няма. Естеството на събитието и под формата на нереализирано не позволява такава категоричност. Пропускаш и че ТВ относно броя населени планети може да е погрешна, да сме само ние и самите ние да сме в състояние да създадем ИИ. Отново самото събитие (евентуалното създаване на ИИ) не позволява категоричност за възможно/невъзможно. Предполагаемо да. Но не и напълно доказуемо да/не на този етап. Но много ми се иска да си открил топлата вода, в случая.
-
Ворфакс, хипотетичният му извод според мен правилен по ТВ. По ТВ вероятността да се случи дадено събитие според броя звезди/планети е голяма, а то не се случва. Той предполага, че е невъзможно по някакви причини. Или учените не са прави за вероятността да има много планети със живот и част от тях да са с по-висш интелект или са прави, но има обективни причини събитието Посещение да не се случва (тук и сега). Той се опитва да даде логична причина, използвайки "невъзможност" без да конкретизира детайлно на какво се дължи тя. По същата теория обаче събитието може вече да е реализирано. Шантавите древни ( и не само) дават доста поводи за спекулации и някои подозрителни "сведения". В този случай имаме Честота 1 (ако предположим, че се е реализирало само веднъж), обаче ние нямаме данни за достоверност на събитието - то е хипотеза. Според теб и мен събитието хем може, хем не може да се сбъдне или вече да се сбъднало привеждаме хипотези за възможност. Неговата хипотеза се базира на това, че щом нямаме данни, че се е сбъднало значи е невъзможно. Проблемът е, че естеството на конкретното събитие е такова, че в никакъв случай не може да се твърди, че е невъзможно за сбъдване. Това че ни липсват данни, че още не е станало (или пък е станало, но е преиначено до неузнаваемост), че не може да проведем опит, а сме в Тероията на Предполаганията не доказва невъзможност. Но въпреки това "невъзможност" е един от изходите. Няма как на този етап да докажем нито нашето, нито вашето.
-
О, не мога да се ровя във всяка партенка... За това и писах "до колкото знам". Тия съм ги чела на 15 и Обаче погледнах и виж: През целия този период до пристигането на Темпъл през седемдесетте догоните са имали достатъчно време, за да се запознаят със западния свят и да включат Сириус B в своята религия. Може би древните са се запознали и с няколко Извънземни Богове? И са имали "достатъчно време да ги издигнат до религия"
-
И моите бележки не са факт, а хипотеза и произлиза от това, че част от митовете се оказват преразкази за истински (минали) събития. Дори не съм сигурна уместно ли е да се прилага ТВ в този казус. Да обясня: Ти избираш да докажеш "Невъзможно събитие" - липсва ти Честота (нямаш реализирани събития, така е) и това сякаш потвърждава твоята хипотеза. Аз избирам да докажа "Възможно събитие" - при мен обаче има Честота (развенчани митове) и тя сякаш потвърждава моята хипотеза. Или - двете хипотези вървят заедно в по-голямата си част, цитирам те: съществуването на много обитаеми планети около много от милиардите звезди из космоса....съществува вероятност на част от обитаемите планети да има свръх цивилизации, за които съществува вероятността да са създали свръхинтелигентни изкуствени интелекти, за които съществува вероятността да са достигнали до степен на интелигентност при която да са открили как да летят из космоса много бързо. И от там според теорията на вероятностите следва че те ще са достигнали до нас и ще са много. (Където се намесвам с бележката, че събитието според ТВ вече може да е реализирано, докато твоят финал е "Щом не са тук и не ги виждам - невъзможно") "Част от" не е еквивалент на "много". Достатъчна е и само една. И събитието да се е реализирало в миналото. Ти обаче категорично отказваш да приемеш, че събитието вече може да е реализирано. Искаш го тук и сега Пък аз се аргументирам с някаква "честота" на развенчаване на митове в хипотезата си - май стигаме до т.нар. Противополжни събития от ТВ: Не е трудно да се разбере, че всяко събитие има свое противоположно. Противоположното на дадено събитие можем да дефинираме като събитие, което се реализира, ако даденото не се реализира, или обратно, което остава нереализирано в резултат на реализирането на даденото събитие. Преведено по нашия казус - Те са били тук, писнало им от нас и повече носа няма да си покажат насам. Твоето събитие няма да се реализира и си прав да го наричаш "невъзможно". Ако моето се е реализирало - тогава в твоята хипотеза няма да е вярно, че "по-висш интелект" е невъзможен. Въпреки това и към момента съм склонна да те подкрепя (ако щеш дори от пристрастие към изхода). Тъй като липсата на доказателства сама по себе си може да се търкува като доказателство. Благодаря ти за хубавата тема! .
-
Да, космогония е по-коректно, благодаря за забележката. Обаче виж, и Каку май ги бърка : Като дете имах личен конфликт относно вярванията си. Родителите ми бяха възпитани в будистката традиция. А аз всяка седмица посещавах неделното училище, където с удоволствие слушах библейските притчи за китове, кивоти, солни стълбове, ребра и ябълки. Бях очарован от иносказанията в Стария завет — любимата ми част от заниманията в неделното училище. Историите за всемирни потопи, горящи храсти и разделящи се води ми се струваха далеч по-вълнуващи от монотонното припяване на будистите и медитацията. Всъщност тези древни предания за героизъм и трагични събития много живо илюстрираха дълбоките морални и етически уроци, които ми останаха за цял живот. Един ден изучавахме „Битие“. Да четеш за Бог, който с гръмовен глас провъзгласява: „Да бъде светлина!“, бе далеч по-драматично от мълчаливото медитиране в стремежа си да достигнеш нирвана. От чисто детско любопитство попитах моята учителка: „А Бог имал ли е майка?“ Обикновено тя разполагаше с резерв от уместни и остроумни отговори, в които се криеше и дълбока морална поука. Този път обаче я сварих неподготвена. „Не — отвърна ми тя колебливо. — Бог по всяка вероятност не е имал майка.“ „Но тогава откъде се е появил?“, запитах аз. Тя смотолеви, че по този въпрос ще трябва да се посъветва с пастора. Не си давах сметка, че съвсем случайно бях засегнал един от основните въпроси на теологията. Бях объркан, тъй като в будизма няма никакъв абсолютен Бог, а само вечна вселена без начало и без край. По-късно, когато започнах да се запознавам с големите световни митологии, научих за съществуването на два основни типа космологии в религиите. Първата се основава на един-единствен момент, когато Бог е сътворил вселената, а втората — на идеята, че вселената винаги е съществувала и ще продължава да съществува. Помислих си, че е невъзможно и двете да са верни. По-късно започнах да откривам, че тези общи теми се срещат у много други култури. Например според китайската митология в началото е съществувало космическо яйце, носещо се през безформения хаос. Богът зародиш Пан Ку прекарал почти цяла вечност в него и когато най-сетне се излюпил, започнал да расте неимоверно — с повече от три метра на ден, — така че горната част на черупката на яйцето образувала небето, а долната — земята. След 18 000 години Пан Ку умрял, за да роди нашия свят — кръвта му се превърнала в реки, очите му — в слънцето и луната, а гласът му — в гръмотевицата. Митът за Пан Ку отразява една тема, която може да се открие в редица други религии и древни митологии — за вселената, започнала съществуването си чрез creatio ех nihilo (сътворение от нищото). Според древногръцката митология вселената започнала от състояние на хаос (всъщност самата дума „хаос“ е гръцка и означава „бездна“). Това безформено състояние често се описва като океан, както е например във вавилонската и японската митология. Същата тема можем да открием и в древноегипетската митология, според която богът слънце Ра се появил от носещо се в океана яйце. В полинезийската митология яйцето е заместено с черупката на кокосов орех. При маите историята се разказва в друг вариант, според който вселената се ражда, но умира след 5000 години, след което се възражда отново и отново, повтаряйки безкрайния цикъл на раждане и умиране. Тези creatio ех nihilo митове се намират в разрез с космологията според будизма и някои форми на индуизма. В тези митологии вселената е вечна, без начало и без край. Има множество нива на съществуване, най-висшето от които е нирваната, която е вечна и може да се постигне единствено чрез най-всеотдайна медитация. В индуистката „Махапурана“ се казва: „Ако Бог е създал света, къде е бил той преди Сътворението?… Знай, че светът е неръкотворен и като самото време е без начало и без край.“ Двете митологични системи са противоположни една на друга и на пръв поглед помежду им няма обединяващо начало. Те взаимно се изключват — вселената или е имала, или е нямала начало. По всичко личи, че средно положение не съществува. Днес обаче като че ли се появява обединяващото начало, при това от напълно неочаквана посока — от света на науката, като резултат от новото поколение мощна научна апаратура, изпратена в открития космос. Древните митологии разчитали на мъдростта на разказвачите, за да изяснят произхода на света. В наши дни учените използват мощта на цели батареи космически спътници, лазери, детектори за гравитационни вълни, интерферометри, високоскоростни суперкомпютри и интернет, за да революционизират разбиранията ни за вселената и да ни дадат най-убедителното описание за нейното възникване. От събраните данни постепенно се оформя грандиозен синтез между двете противопоставящи се митологични системи. Учените предполагат, че може би Сътворението се осъществява непрекъснато във вечния океан от нирвана. Според тази нова идея нашата вселена може да се уподоби на мехур, носещ се в много по-голям „океан“, в който непрекъснато се образуват нови мехури. Според тази теория вселените, подобно на мехурите в кипящата вода, се образуват непрекъснато и пребивават на много по-голямата арена — нирваната на единадесетмерното хиперпространство. Все повече физици предполагат, че нашата вселена наистина се е появила при ужасния катаклизъм, известен като Големия взрив, но и че тя съществува в един вечен океан редом с множество други вселени. Ако това е така, големи взривове се случват дори и в момента, в който четете това изречение... https://chitanka.info/text/24866/3 **** Понеже си говорим за митове....