*abi*

А с какво има връзка? Как се прилага в терапията? В смисъл кое наричате "позитивистка" и кое "негативна" терапия. Това се има предвид или!?

Странно защо, но не виждам никакъв "шопинг" http://psihologiq.dokumentite.com/art/pozitivna-psihoterapiq/83508 https://bg.wikipedia.org/wiki/Позитивна_психотерапия Не знам къде го виждате ... Виждам само съвестно построена методология да се стигне до там, че пациентът (пардон, клиентът) да "поиска по-добро бъдеще".

Да не би да има предвид разглеждането на тялото като отражение на сетивата? Прим. дали е контакнен с очи или избягва насрещния поглед и т.н. Но така или иначе рутинното разглеждане на тялото не дава каквато и да било представа за "нещо изтласкано, дълбинно" ...камо ли за "несъзнаваното". Дава представа само някаква външна представа за степента на развитието на психическото отклонение.

Не се използва, за да не се отвори Кутията на Пандора или защото са по-скоро неподходящи? Има се предвид Позитивната психотерапия под "позитивистка"? ПС. Лично мнение - според мен по-скоро юнгиански или фройдистки методи са и "Кутия на Пандора". Усещането ми е, че изправянето пред дълбоката вътрешна истина по-скоро бе довело и до суицидно поведение. Не мисля, че научаването на "истината" винаги е удачно. Такава терапия е един вид "превантивна" - човек да научи повече за вътрешния си свят преди "престъплението", преди да се срине напълно, не след него, когато ...ок ще разбере за някои от причините, но прекалено късно. Мисля, че "след" е по-добре да използва терапията ориентирана към бъдещето. Това може да звучи лаишки, но така го чувствам.

Май има нужда от отделна тема "кой какъв е", за да няма заблудили се във Психология. Казвам го съвсем добронамерено, защото участват и четат хора желаещи да научат нещо повече и като цяло се живее в някакви заблуди що е то Психиатрия, Психология, кое с какво се занимава и т.н. Но аз не бих се наела да списвам темата. Защото следя само каквото ме интересува (а на последък и това не успявам), ето сега малко се обърках с ролята на "позитивиската психология", спомената няколко пъти. Малко пояснения, моля.

Няма как видът ни да не мисли върху ежедневното, защото там някъде, в някакъв момент се "отключва" тази еволюционна възможност. И започва да работа това, което наричаме Съзнание. А как и за какво ще бъде използвано то, вече наистина е въпрос на условия и обстоятелства. Но "границата" е премината - биологично - значи еволюционно. Трябва да помисля за по-подходящ пример - "основи и тухли", не е много коректен и не описва правилно случващото се.

Това, което ще прочете в "изворите" (извадките на цитати) е само къде се споменава "сянката". На ако проследи източниците, ще види, че авторството на темата е взето от англоезичен блог. Който пък англоезичен блог се е опитал да колекционира извадки от разработките на Юнг. Но смисълът на разработките не може да се разбере от цитатите, само защото някъде пишела "сянка". Например цитатът за "жената и мъжа" е взет от обяснителната част за "Жената в Европа", като това е едно проследяване на развитието на западноевропейските ценности и представи за ролите. Тоест, не е "какво мисли Юнг" по въпроса, а анализ на това как се развиват тези ценности през теорията на Юнг. Цитатът в англоезичния блог, от където е взет и преведен за изворите, е дръпнат от разработката само защото в него се споменава думата "сянка". От там насетне ако човек си направи труда да прочете цялата разработка интерпретацията на цитата добива много по-глобален смисъл, а не просто жжжендърски...

Това, както и написаното по-долу ме навява на мисълта, че архетипите са един вид основите на съзнанието. В смисъл, че ако взема, за да онагледя, маймуните и човека - стъпваме на една основа, много примитивна, природна, първична и както казвате: Съдържанието вече е "тухлите" на съзнанието на вида ни. Да речем, че при маймуните имаме основите и няколко реда тухли (първите натоварени с някакво съдържание елементи), докато при човека съдържанието построява "сграда". Ако щете дори в природата е така - маймуните могат да си направят чадър от листо, някакво подобие на убежище, други видове правят дупки, гнезда и т.н. Докато ние стъпили на на тези еволюционни процеси сме използвали първо пещерите, а сега строим небостъргачи. И всичко това, заради "съдържанието". Паралелът е доста елеметарен, дори не съвсем правилен (може да се замени с нещо по-подходящо), но се опитвам да илюстрирам. Искам да кажа, че вероятно Съзнание е това да можем да създаваме все повече и повече "тухли" подходящи за природните основи. Така погледнато обаче има нещо, което ме притеснява - думата "несъзнателно". Но дали е притеснителна или не, ще си изяснявам в процеса на четене. Притеснява ме защото загатва за основите на еволюционния процес без съзнание, което ме води назад, към един много далечен примитив. Не мога да видя "границата", освен ако тя не е точно там където се "себеосъзнаваме". Там, където вече имаме нужда не само от оцеляване и храна, но и от "духовна" храна. Там където вече можем да говорим за "психика". И отново стигам до това, че ни липсват междинни понятия в терминологията, което размива възможните граници и стават обърквания в понятността.

Ще повторя въпроса си - архетипите могат ли да не развиват и/или надграждат? Темата живо ме интересува, а че имам да чета тепърва по нея е ясно. За това ако въпросите ми звучат аматьорски - това е от непознаването на Юнг. Сега искам да си отговоря само на базисни за мен самата въпроси.

Моля. Ще се видим след няколко години, след запознанството с колосалния му труд! Повтарям - 9667 страници в конкретното издание. На мен биха ми отнели около 4 години съвестен прочит. С речника за чуждите думи...с речника по психология и т.н. И с нетърпение ще очаквам мнение по въпроса

Улеснявам начинанието тук В него е и разработката за Die Anima als Schicksalsproblem des Mannes (1963) Foreward by C.G. Jung Защото при визуализацията са спестявани страници - предлагам примирение с безплатните около 4000 страници. Иначе за оборването на Юнг в пълната му версия на разположение има 9667 страници, според конкретното издание. Приятно предизвикателство!

Нали архетипът "предхожда" личния опит? В такъв случай би следвало да е еволюционно заложен, а нашият произход няма как да няма опит с вода, дори ако е нарочно изолиран от нея в последствие (хипотетично). За мен обаче се поражда въпросът - архетипите изменят ли се, надграждат ли се?

Така или иначе идеята за прераждането е експлоатирана чрез всички възможни средства. Какъв е проблемът с прераждането както и да се експлоатира то? Ако за някои хора това е фундаментално важно, за да оцеляват психически, то не виждам защо да не се използва дори и през Юнг - доводите против ще са ми за размисъл. Определено не сме еволюирали (а и не вярвам, че ще еволюираме) само за рационалното. Дори мисля, че ирационалното на този етап ни е необходимо. Защото ако то има своите отрицателни аспекти за експлоатация, рационалното също ги има. И едното и другото и ни пазят, и ни вредят.

Да, благодаря за поправката. Знам, че трябва малко повече да се задълбоча по темата. Тоест, терапията в края на краищата на какво се основава? Работи се със съзнателното, но по презумпция несъзнаваното не може да се манипулира? Тогава как се извлича ползата за пациента - само чрез каквото успее да осъзнае ли? (прим. извлича някаква информация от несъзнаваното и се манипулира/пренастройва съзнаваното)

Нямаше ли някакви примери за отчаяни комунални опити да се съществува извън "рамките и ограниченията"? Които и без друго налагаха наличието на...комунален тип съжителство. Или дори примери на "общности" от "избягали" самотници, които в края на краищата създават свои модели и принципи тип "държа си на думата"...не за друго амо защото трябва да оцелеят - да се нахранят, стоплят или да се подпомагат, защото в края на краищата не могат да са на пълно "извън".

По-скоро за деца. И най-вече ме интересува интерпретацията на висок резултат. Иначе да, ясно е - тестовете/интелигентността не са никакъв гарант за степента на справяне в живота. Мин. в една област нещо ще куца...къде в научната...къде в социалната... Това и без тестове го виждаме на всяка крачка На кратко без особени подробности - интересно ми е до къде да се доверим, как да се отнесем. Дори чисто субективно.

Дора, Съвсем странично. Имате ли мнение за теста на Уекслер? Не искам да отварям нова тема по този въпрос.

Така или иначе е достатъчно оборван и със сигурност е по-добре да четем някой ерудит, а не форумни упражнения по "критика на Юнг". Включително и в разработки от странични на психологията лица, което не винаги означава, че нямат право за някои от написаните неща. Но ще подшушна и за комерсиалните нотки в оборването на Юнг. Все пак фройдиската психоанализа държи на сеанси от 2-3 часа седмично, докато юнгианската е само 1 час...С това не казвам, че не подлежи и на критика, но дозата скептицизъм не е излишна и към хвалбите, и към критиките. Единствено резултатите от терапията може да се приемат за по-обективни, предполагам.

Извадено е от контекста на цитата: „За съжаление не може да има съмнение, че човек, като цяло е по-малко добър, отколкото си се представя или иска да бъде. Всеки има сянка и колкото по-малко тя е въплътена в съзнателният живот на индивида, толкова по-тъмна и плътна е. Ако комплекса за малоценност е съзнателен, човек има шанс да го коригира. Освен това, тя е в непрекъснат контакт със други интереси, така че се променя непрекъснато. Но ако тя е подтискана и изолирана от съзнанието, никога не се неутрализира.” "Psychology and Religion" (1938). In CW 11: Psychology and Religion: West and East. P.131 и „Ако си представите някой, който е достатъчно смел да оттегли всичките си проекции, тогава имате индивид, който осъзнава доста дебела сянка. Такъв човек се натоварва с нови проблеми и конфликти. Той става сериозен проблем за себе си и сега не може да каже, че те правят това или онова, те грешат, срещу тях трябва да се борим. Той живее в „Къщата на Прибиране /събиране/”. Такъв човек знае, че каквото и да е грешно в света, то е в него и ако той само се научи да се справя със своята собствена сянка, той е направил нещо за реално света. Той е успял да поеме отговорност поне за мъничка част от гигантските, нерешени социални проблеми в наши дни.” "Psychology and Religion" (1938). In CW 11: Psychology and Religion: West and East. P.140 Идеята на Юнг е, че ако сянката остане изтласкана от съзнателния живот на индивида има наслагвания. Едва когато човек се изправи срещу сянката си може да разсее нейната плътност и да види собствената си светлина. Очакването за зримост е в оттеглянето на проекциите и осъзнаването на сянката, нейната плътност и тъмнина. Работила съм в тази насока и моят опит показва, че Юнг е точен в метафората.

„Доброто не става по-добро чрез неговото преувеличаване, а става по-лошо и малкото зло става голямо, ако е пренебрегвано и подтискано. Сянката е част от човешката природа и само през нощта няма сенки.” "A Psychological Approach to the Dogma of the Trinity" (1942) In CW 11: Psychology and Religion: West and East. P.286 Става "тъмно и плътно"

В момента тече един док. филм "Еволюцията в действие", може да бъде засечен по каналите. Единият епизод е за маймуни, живеещи в близост до населено място, които си правят "играчки" и осиновяват кучета. Наблюдаваното показва една изключително примитивна социална структура, подобна на човешката. И по принцип маймуните ползват "шаблони" подобни на нашите. Е ли възможно еволюцията на шаблоните да се движи с по-голяма бързина от стандартното? Защото при маймуните живеещи близо до нас се наблюдават много бързи изменения на поведението, като се копира най-удобното за вида - нашето поведение. Това малко ме замисля за Сапиенс, защото при нашия вид нещата сякаш са се случили "прекалено" бързо. Питам се как е станало това от гледна точка на юнгианската психология.

Това не е ли "невъзможно" защото до колкото разбирам от прегледаното тези дни (Юнг не ми е познат в детайли) видът, Сапиенсът, изгражда тези шаблони поради природните си дадености, еволюционно. Опитвам се да го погледна глобално и до тук разбирам, че колкото и първичен да е шаблонът, общата "матрица" е природно обусловена. Искам да кажа, че няма как да се случи обратното - всеки да си има шаблон. Това би противоречало на принципите на еволюцията и на Съзнанието като неин продукт. Греша ли?

Всичко е резултат на системните провокации, чиято цел изначално е навлизането в личното пространство на потребителите, често без никаква връзка с обсъжданите теми.

Китайката! :) Четох тази статия преди няколко години и тогава си обещах да потърся малко повече за огледалата на Паули. Така и не го направих тогава, но днес попаднах на тази разработка: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4219253/ Заради статията се сетих и за един друг въпрос, който си задавах в онзи момент, но така и остана без задълбочен/ясен отговор - Приликите между различните култури по света, в случаите без доказателства за културен обмен. Колективно несъзнавано?

Проблемът е в "искрено и личното", а може да се засегне тук защото все пак е "психология". Съзнателно провокирана реакция беше и за мен няма две мнения - трябва да остане caress . Достатъчно е да се види кой с какво е "допринесъл" за темата по същество според моя кантар. Ако сега caress се оттегли ще загубим за разговора по-компетентния събеседник. Губим всички, които искаме да продължим да пишем в темата. Целта, системно и съзнателно, беше да се развали купона и бе постигната. А голямата ви грешка е, че охотно подхранвахте и ще продължавате да подхранвате троленето. Да ме видяхте (от самото начало) или Дора (от даден момент насетне) да разменим и дума? "Подшушнах" на caress да игнорира, но тя не се удържа. Е, сори. Темата се прецака. Приятен ден.