*abi*

http://dnesplus.bg/News.aspx?n=487556 Продължавате масово да се изказвате първосигнално.

Нали не очаквате да преписвам книги от по 300 страници? Предполагам, че не, за това ползвам подходящи готови форми от нета. ************** По въпроса за конгнитивната наука относно фобиите, тревожността и т.н.: http://www.psyhoterapevt.info/kognitivno-povedencheska-psihoterapiq.php По въпроса за будиските практики в съвременната психология и резултатите от тях: http://psychea.blog.bg/tq-i-toi/2011/04/17/budistkite-tehniki-v-syvremennata-psihologiia-i-psihoterapii.731228 " Това е една от основните причини съвременният човек да изпитва все по-засилваща се тревожност и натрупващ се с времето стрес. Разбира се, че има редица други фактори, които предизвикват пристъпи на паника, фобии или мании, но стресът е този, който играе ключова роля. В двадесет и първи век, хората изпитват по-голям стрес, отколкото когато и да било в човешката история, и именно този стрес обяснява по-голямата честота на тревожните разстройства. Има два основни фактора, които обуславят по-високото ниво на стрес. ...... Будисткото учение разглежда вниманието и емоциите като умения, които могат да бъдат заучавани, докато доскоро психолозите смятаха, че тези компоненти са фиксирани и непроменяеми. Будизмът използва ума, за да контролира емоциите така като и когнитивно-поведенческата терапия счита, че виновно за нашите невротични състояния е погрешното мислене. Будистката филосфия и практика са интегрирани предимно в социалния и културов контекст на Изтока, те се поддържат от будистките традиции на образен, песенен и танцов език, който запазва архаичния си вид и непрекъснато се имплантира в светогледа и начина на живот на своите социални общности. Така знанията и практическия опит се ползват предимно в битовия живот. Тези знания са свързани със философското разбиране за земния живот (самсара), смъртта, функционирането на Вселената. Будистката практика има свои различни школи и методи на въздействие, но основните индивидуални и интровертни практики са: медитация за постигане на „Еднопосочен, буден и спокоен ум” (Шамата) и „Осъзнато съзерцание” или да виждаш нещата каквито са”( Випасана). Будизмът използва интелигентността, за да контролира емоциите. Чрез медативни практики, осъзнаването може да бъде заучено и фиксирано върху съдържанието на ума, наблюдаващ това, което се случва. Тези техники интересуват все повече психолозите и психотерапевтите, които гледат на депресията като на лична грешка в управлението на емоциите, а не като външно-обусловено заболяване. Погледнато от този ъгъл вниманието е хванато от негативни събития, а след това установява нещо като верижна реакция на негативни емоции, мисли, поведение, които имат собствена честота и интензивност. Техниките за осъзнаване позволяват култивиране на самоконтрол. Те позволяват на хората да разкъсат негативния емоционален кръг от реакции и да му премахнат безнадежността и отчаянието, до които води то. Чрез фокусиране на съзнанието е възможно да се наблюдава средата, да се разпознаят негативните стимули и да се въздейства върху тях в момента, в който са осъзнати. Докато фокусирането на вниманието, както го познават традиционните психолози, може да бъде изтощителна умствена работа, начина, по който го практикуват будистите, става в действителност приятно, отпускащо занимание, което не изисква усилия. Основните техники и будистки практики използвани в психотерапията са релаксация и медитация. Релаксацията и мисловните анализи са начин за преодоляване на психичното и телесно напрежение. Релаксацията се провежда в два основни варианта: Прогресивна мускулна релаксация и автогенен тренинг, които подобряват телесния баланс и намаляват симтомите на телесно и психично напрежение. Когато бъдат устойчиво усвоени от индивида, те много бързо му помагат в ежедневието да облекчава напрежението от стреса и да поддържат продължително време психо-соматичния баланс. Така релаксацията става почивка за тялото и психиката и отдръпване от проблема. След това се постига по-добра мобилизирана концентрация на вниманието върху конкретни задачи за коригиране на изкривяванията в мисловния процес и мотивацията на поведение. " Използване на практиките в когнитивната терапия: http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1077722902800384 http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/14639940802556560 ***** Опасявам се, че много добре знам какво, защо го пиша и иронията е повече от неуместна.

В 12 на шепи хапчета ли ще ни го дават?

Кой го е доказал и как е изчислил, че като 8 милиарда заплюскаме само водораслите няма да нарушим екосистемите така, че да се прецака тотално водораслената индустрия?

Според теорията за Мегавселената - в поне една от версиите на пъпкуващите се вселенки написаното отдавна е факт неоспорим!

А моето е, че няма да намалеят, дори ще се увеличат. Когато една когнитивна практика обещава лечение от фобии, тревожност, депресии и други подобни проблеми, като съчетава това с рабиране на източника на проблема - тя си спечелва повече почитатели. Това, което винаги е привличало последователите е назоваването на проблема. В случая влиянието на аз-а. И защото тази практика много ясно фиксира симптоматиката и дава терапевтични насоки, които могат да се ползват и без терапевт (в случая гуру, водач, учител или както искате го наричайте) когато бъдат овладени, тя си остава една от най-резултатните "рестарт" практики. Последователите съзнаващи или не когнитивната страна на учението се интересуват само от - има ли резултат практиката. Защото тя има резултат в голям % от случаите стига да се стигне до определено ниво на овладяването ѝ, постигането на т.нар. нирвана не само, че няма да загуби последователите си, но и ще дава заемки на съвременните терапевтични школи. Продължавам да твърдя, че изключително много се подценяват истинските/ежедневните/неотложните нужди на индивида, когато се говори на тази тематика. Индивидът не се вълнува от подробностите (и какво от това, че науката казвала как става), а от резултатите (чисто нарцистично, включително и християнската практика е в посока от индивидуалното към общото). Когато има резултати, подробностите най.често са излишни (мен също не ме вълнува как точно хирурзите ми правят операцията, важното е да ме излекуват). Дори Бог да се "разкрива" прим. чрез квантовата Биология, наличието на т.нар. "божествено" ще е факт - "ето какво било, нали ви казахме, че го има, действа и дава резултати". И всъщност ще са прави!

Когато говоря за Нирвана винаги взимам предвид Принципа на Нирвана: http://www.academia.edu/28648014/The_Nirvana_Principle_in_Freuds_Metapsychology_The_Death_Instinct_from_a_Buddhist_Perspective_Without_Mourning_or_Melancholy В Принципа на Нирвана опорната точка е връзката с удоволствието и неангажираността, която се поражда след символичната смърт (постигане на състоянието на освобождението). Същото обещава и християнската концепция, с други понятия. Нека не си разменяме комплименти на тема Ню Ейдж...Цитатите са за удобство, като повечето от нас се стараят да подберат най-подходящите/коректните. В края на краищата няма да се превръщаме в печатарски машини и да правим километрични разработки заради някакъв разговор в нета. Освен това май никой не чете даваните линкове - за справка: усилията на Дора.

В предходния си постинг говоря за религиите и "другите практики". Когато казвам други практики под общия знаменател влизат дори разработените психологически техники от съвременните школи. Нарочно не споменавам душа и се въздържам до колкото е възможно от приписвани атрибути. Будизъмът бе даден за приме - думата бог също не е употребена в примера съвсем коректно. За будизма обаче "освободен, същевременно свързан" съвсем не е абсурд За да се свържем в общение с кармата,първо трябва да се освободим от нея. "Буквалното значение на термина “нирвана” е “там, където вятърът на кармата не духа”. С други думи, единственият начин да се постигне духовен прогрес е да се събудим ( Основната причина за страданието според будизма е желанието и свързаното с него привързване (към приятните за нас неща) и отблъскване (към неприятните за нас неща), което от своя страна е причинено от илюзорното възприемане на света като отделен от нас и непознаването на същинската природа на ума. В основата на будисткото учение е разбирането за причина и следствие (карма): миналите наши мисли, думи и дела, са довели до нашето настояще и сега, и в този момент ние посяваме семената на нашето бъдеще. Съответно освобождението от страданието и постигането на просветление са в собствените ни ръце, като будизмът е създал и предписва множество практики на медитация, етика и учения, които да доведат до това ново състояние. “Буда” буквално означава “този, който е събуден”) за ниво на съзнание, излизащо отвъд пределите на кармата и на илюзиите. От тези учения можем да направим извод, че единственият начин за общуване с кармата в края на краищата е да се издигнем над нея. Но, докато ние се прераждаме във физическа форма, законът на кармата ни въздейства по един или друг начин; затова ще бъде много полезно, ако можем да постигнем разбиране на кармичините модели, с които трябва да се разплащаме в този живот, ако това ни позволи да се изправим пред съдбата си с непоколебимост и да я приемем."). По въпроса: "Безсмъртие и свобода", Мирча Елиаде: http://iztok-zapad.eu/books/book/1258

Възможно е да е на принципа на раидиоприемника Връзка някаква... Нали молитвеният принцип е "да се свържем" с бог? В другите практики където молитвения принцип по-скоро отсъства "желанията" също се изпълняват на свързочен принцип - постига се вътрешна нагласа, която по някакъв начин (това не го твърдя аз) осъществява връзка с нещо някъде, което се грижи нещата да се уредят. Примерно: Нирвана (пали: nibbāna, нибана, санскрит: निर्वाण), известна още като просветление или пробуждане е пълното спокойствие на ума при Освобождението (мокша), това е състоянието на край на страданието, най-висше щастие и единението с божественото. Постигането на нирвана е цел в Будизма. За будистите Нирвана е и освобождаване от цикличното страдание, присъщо на обусловеното съществувание (самсара). Думата означава букв. "угасване" или в Будистки контекст това е спокойствието на ума след изчезването на бушуващите делюзии, алчност и ненавист. От една страна изглежда, че нирвана е постигането на вътрешен покой чрез медитацията, но състоянието има цел и тя също е свързване, единение. А целта се изразява в постигане на освобождение, което когато се получи е вид "изпълнено желание". Пак по свързочния принцип. Разбира се ние можем да твърдим, че е въображение. Твърди се, че не е въображение на база постиганите резултати. Има един проблем - дали резултатът би бил постигат без молитвена практика? Да речем се е случило нещо, за които сме молили Бог. То е достатъчно (параметрите са важни) изключително за случване и го приемаме като "свидетелство". Щеше ли да се случи ако не се бяхме молили? Няма как да знаем, защото не може да се повтори процесът, но този път без молитва. За това обясних, че повишаването на резултатността е това, което евентуално може да се зачете като особеното в тези случаи - с молитвените практики хората забелязват повишена успеваемост. За това и са така разпространени. Ако това е начинът човек да бъде спокоен и успешен, не виждам защо трябва да се прекратяват под мотото "фантазьорски". Най-вече когато говорим за наистина сериозни проблеми - болести, бездетност, нещастие и т.н. все неща, за които човек има нужда от сериозна мотивация за да продължи. Предлага ли се друга алтернатива с такива масови резултати? Отговорът е по-скоро не. Отново пример с бездетност - не всеки може да си позволи процедурите. Тогава на какво и на кого да разчита, освен на "чудо"? Как се постига това чудо без средства? Нямате отговор, докато религиите предлагат надежда и дори дават обещание чрез вярата. И "чудесата" се случват. Има психологически методи за постигане на повече баланс, но не са така мощни като религиозните. Всичко това го пиша, за да обясня, че не бива с лека ръка да се отхвърля работещото, както често обичате да правите наоколо И 40 пъти да го обясните "как работи", то няма да работи без елемента "искрена вяра в чужда помощ". Което обезсмисля всеки довод "против" бог за нуждаещия се.

Бих искала и Гравити ако има желание да се изкаже относно този цитат. Благодаря предварително.

"е необходима религия" във фразата означава, че задължителната съставка е религията. Което е в разрез с практиката. И без религия т;нар. "добри" хора се държат и лошо.

Имаме достатъчно случаи, в които нерелигиозни хора са в ролята на "добрите" и вършат много кофти неща. Или баналното - това което е добро за едни е доста неприятно за други.

Подчертах, че лексиката има проблем с описанието на евентуалния процес. Чувството се явява резултат от него. С описанието на процеса има проблем, както и с доказуемостта му. Процесът освен дребните, често ежедневни и с лекота наричани "случайности", има своите не така ежедневни "случайности". На тях се базира този опит, който твърди, че има "общение". Всъщност точно за теб (позволявам си на ти) отдавна знам, че имаш базата, защото тя винаги си личи в написаното - ерудицията по темата си пролича още от предходни участия в теми от този тип. До колко опитът е преживяван е едната страна на проблема. В чисто психологически план е известно, че определени ментални настройки водят до доста по-голяма лична успеваемост. Религията обаче залага на това, че освен тези настроения, емоции с позитивни нагласи има феномени, които не се дължат само на тях, а и на "външна" за нас намеса, която обаче зависи от вътрешната ни нагласа. Ако го погледнем глобално, през призмата на всички религии, течения и позитивистки моди и отделим тези феномени от по-рутинните преживявания - там се предполага, че би могло да се намери доказателството. Има опити за анализи, но действително не следват научния метод.

Практиката е доказала, че сентенцията не е вярна.

И това не е сигурно, защото този реален носител обработва не друго, а информация. И докато информацията за науката все още е поле което се оре (няма единно определение) не се знае в даден момент какво ще изскочи от него. За това винаги предлагам на атеистите все пак да си оставят една вратичка отворена за поредната изненада

Атеизмът напълно изключва възможността ние като съзнателни същества да сме развили чувство за "общение" с нещо, което наричаме бог, а то (всеизвестно е, че е неописуемо към момента) може да се окаже съвсем реално (мажем да предполагаме какво) в рамките на Вселената (и не само на тази вселена ако е вярна теорията за Мултивърс) съществуваща възможност. Как да се изразя...възможно е да не е точно "фантазия". И Мултивърс е изглаждало като бълнуване на развинтени умове.... Много е важно да се отбележи следното - лексикалният запас описва с познати понятия, най-близки до това, което се усеща при т.нар. "общение". Процесът вероятно може да се опише с по-правилни понятия стига да се установи съзнанието провежда ли такъв процес и с "кого/какво". Забележи, ползвам кавички заради условността на понятията според лексикалния запас, опитващ се да въведе някаква понятност. Предложеният от мен "опит" се състоеше именно в личен опит за подобно "общение" - интересното е, че след дадени практики е постижимо, а ивдивидуланите наблюдения започват да свидетелстват в негова полза. След това отказът от него е доста труден. Защо? Толкова е убедително, или? Практически тези, които нямат такъв опит винаги ще дават отговор "не". Ето кое обезсмисля разговорите вяра/атеизъм от самото им начало - не може да се разсъждава напълно обективно върху отчуждения опит в стил "щом аз не мога, значи не съществува".

Това не е съвсем вярно. Да вземем християнското богословие за пример (за удобство копирам): В християнското богословие Библейско богословие - изследва идеите намиращи се в Библията (Свещеното писание на Стария и Новия завет); Екзегетично богословие - изследва тълкуванието на библейския текст; Сравнително религиознание - изследва общите теми между различни религиозни традиции Историческо богословие - изследва интелектуалната история на ученията (догмите, доктрините) Нравствено богословие - изследва нравствеността в религиозния живот Патрология и патристика - изучават живота и ученията църковните отци. Практическо богословие или още като приложно богословие - изучава практическите приложения на богословските истини. Включва пастирско богословие, омилетика, християнско образование и други дисциплини. Систематично богословие - систематичирано изложение на основните учения на дадена религия. В християнството често се прави разлика между догматика или догматическо богословие и християнска доктрина - догмата се възприема като човешкото разбиране на истината за разлика от учението или доктрината, която се възприема като първична дадена ни от Бог в Св.Писание. И трите червени точки се занимават със субекта. Като краен резултат е причинно-следствена връзка между поведение-следствие от даден тип поведение. Човекът има изключително важно място в Библията защото е изпълняващият нормите обект, инструментът. Ако за атеистите има нещо, което се подлага под съмнение, то е "има ли такива отношения - между Бог и човек". Християнската теология се занимава на 80% точно с тези връзки - мястото на човека в космология, в която Висшата Сила съществува, управлява и има последната дума. В този смисъл тя "изследва" и хората като субекти.

Пояснение - предполагам, че по този казус от темата е станало следното объркване: vorfax се е подвел от принципа, че примерно: "казаното в Библията не бива да бъде изопачавано и текстовете ѝ да бъдат променяни". Което в Богословието, така да се каже "няма нищо общо" с херменевтиката - тълкуванието на текстовете за задълбоченото им разбиране. Които тълкувания по Канон се приемат само ако са от признати от Църквата св.Отци, теолози и богослови с установен ценз. Всички други претенции може да са изопачаване или дори променяне на смисъла на написаното. И наистина в процеса на признаването на една деноминация и утвърждаването се минава през верски спорове до признаването ѝ, обвинения в еретизъм и сектантство.От своя страна именно егзегетиката/ерменевтиката, насочват последователите към една или друга деноминация, според най-близкото до възприятията им тълкувание, към догмата на изповеданието. Това най-общо казано, иначе всеки може да си намери нужните материали и внимателно да се запознае как точно стоят нещата, стига да има интерес към материята.

Това разнообразие породено от тълкуванията показва нещо съвсем друго - това, че вярата действително е вътрешен израз и насочващите се към деноминация или секта намират там най-точната концепция изразяваща светогледа им, но есенцията остава същата. Включително и родени в деноминация или секта в даден момент могат да променят религиозната си принадлежност (или дори да се откажат от религиозността, като непотребна им). В съседната тема за "въдворяването" написах, че когато изчистим "страничните" елементи остава вярата във висша сила. Това е религиозността. От там насетне тя се развива в коцептуални течения. Факт, че доста представителите на Западната култура в даден момент избират източната философия като себеизраз. Основният въпрос за теб е "има ли такава сила", а не "как е правилно да се изразява тя". Твоят отговор е - няма. Добре, но отговорът на вярващите е - има. Искаш да ти го доказват? Единственият начин е да минеш през духовна практика, която отговаря на вътрешните ти потребности. Няма такава система, практика, нямаш религиозна потребност - тогава защо водиш този разговор? На този въпрос можеш да си отговориш само ти. Успех!

Не се подминават въпросите, а няма време да се отговоря на всичко. Освен това въпросите ти са за конкретни практики - например икони, талисмани, амулети. Веднага трябва да обърнеш взор на страни и да се сетиш, че реформираните християнски общности отричат подобни практики (иконоборчество). Кой е прав? Юдеите не приемат вложеното в Исус, кой е прав? Източните системи дори не са се срещали с Исус, кой е прав? Племената живеят със своите духове, добри и зли сили, кой е прав? Последният въпрос отговаря на същността на многообразието от рел.схващания. Когато ги "изчистим" от страничните елементи, в края на краищата остава есенцията, а тя е - врява се във сила, изразяваща се предимно чрез природните феномени, която е в състояние да променя обективните обстоятелства. Това е религиозността в основата си. От там насетне няма "неудобни" въпроси. Сканер по-надолу много добре обяснява: Самата аз съм го писала тук поне 10 пъти, в сбит вид - щом вазимодейства е материален. Това е според съвременната наука. От там насетне следват хипотезите за естеството на тази материалност. Писала съм и за проблема с "извънредните" въздействия - те не нарушават видимо природните закони. Със същия ефект ние в ролята на "богове" не се месим в творбите си по начини, които биха ги "повредили" напълно. Върви, че доказвай съществуване...Това "съществуване" се интерпретира и отчита от нас вярващите чрез резултатността от духовните ни практики. Атеистите я наричат случайност, ние точно обратното. И понеже темата загуби "смисъл" за мен, не ми казва нещо ново нито би могла да промени духовните ми устои, пожелавам приятен разговор на всички.

Имаш някаква необходимост да повярваш в нещо, или ей така, говорим си заради самия спор? Разнообразието е голямо и стига да ти върши работа някоя от предлаганите системи имаш избор от какви ли не практики. Намираш най-подходящата и се въдворяваш в нея. Когато хората имат нужда от надежда, искат да постигнат някаква цел (най-често духовна), да изпитат вътрешен катарзис и промяна (дори ново начало) обикновено се ориентират към практиките. Резултатите са позитивни стига да има умереност и добри намерения. Страничен ефект е, че някои "прескачат границите" и се вживяват в тях прекалено много - "спират часовници" (нещо практически безмислено). Медиумът спря ли часовник?

Хипотетично. Без да разполагаш с каквато и да било статистика относно резултатите от интерпретирането. Всичко е "на око". Също така теоретично се счита, че позитивно настроените хора са по-успешни. Представя се научно, дори като твърдение, но без статистики. Позитивните хора винаги изглеждат по-успешни и се създава твърдението/теорията. За това тази тема няма как да бъде разглеждана "научно". Няма никакви сериозни опити, доказателства и т.н. що се касае до успеваемостта със и без религиозност. Крепи се на предположения, нестатистически обусловени "наблюдения" и най-вече на свидетелства от личен опит. Ето защо обичам да предлагам на всеки, който има намерение да се занимае с тематиката (а в момента две теми са активни, значи има интерес) да пробва да експериментира с личната си успеваемост. Като религиозен и като нерелигиозен. Логично ако успеваемостта се повиши в ролята му на религиозен, то изборът му предполагам ще е да остане от "другата страна". **** Пример: Чудотворните икони, към които се обръщат стотици хора с наистина сериозни проблеми, да речем бездетност. Всеизвестно е, че някои хора не успяват лесно да имат деца поради вътрешен стрес, който намалява репродуктивните способности. Към момента един от начините този стрес да се намали е именно обръщането към по-висша сила. Въпреки всички опити на медиците да обяснят, че спокойствието е фактор в опитите за зачеване, думите са едно, но постигането му на практика е съвсем друго. Когато фактор за постигането на това успокояване, доверие и вътрешна убеденост, че "ще се получи" е в резултат на посещение до Чудотворна икона - всички приказки за дисонанси, баланси, научни резонанси и тем подобни са безпредметни. Бременността станала факт, въпреки минималните надежди онагледява успеваемостта на религиозния човек, за която успеваемост няма статистики. Претенциите (чисто интелектуални) хората да бъдат изкуствено лишени от този начин за успеваемост по-често са неуместни. Защото нямат алтернатива (няма толкова мощна техника за постигане на траен комфорт), която да балансира така вътрешния свят, че човекът да може да разчита и на успех при "невъзможното". Тоест, религиозните техники и практики остават най-силните мотиватори към момента.

Със сигурност изглежда минималистично и лесно. Но лишава света ни от чар Помисли само колко творби на изкуството не биха могли и няма как да съществуват ако липсва стремежа към понятност като божествената.

Това е съвсем друг разговор, който отказвам да водя, защото уважавам всички християни, въпреки догматичните различия.

Протестантство е християнска деноминация принадлежаща към християнската църква (християни са всички, които признават Исус-Бог), а не ерес. За поред път - имаш проблем с понятията по тематиката. Пуснах ти линк № 1 от сърч, който не изразява нищо лично. Курсовете по Херменевтика в Богословския факултет https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/bogoslovski_fakultet2/specialnosti/bakalav_rski_programi/bogoslovski_fakultet/teologiya_bogoslovie/obuchenie/anotacii_na_kursovete/t_lkuvanie_na_svesch_pisanie_na_stariya_zavet_s_hermenevtika . За четене: https://www.book.store.bg/p30784/hermenevtika-na-staria-zavet-nikolaj-shivarov.html Справка за Деноминации (основни направления в християнството) и Ереси тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Християнство